Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
poluno6t (2011)
Корекция
mrumenov (2011)

Издание:

Списание „Съвременник“ бр. 2

София, 1986

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

Кралят сам. Пред трона.

 

Кралят. Корона, кралски скиптър, трон!… Цяло кралство срещу кон — добре!… Като в приказките стана всичко! Губиш коня, но в замяна на това пък вземаш цяло кралство, вземаш трон!… От една страна — добре! Но от друга — не е добре, защото имам кралство, но нямам кон! Какво обаче да направя, когато две добрини на едно място не се събират!… Печели ли човек, с печалбата той неща и изгубва. Въпросът е оттук нататък да не губя!… Нека първо да разгледам кралството, от него аз нямам никаква представа. Не ще да е кой знае колко бляскаво, щом по този лесен начин с него се сдобих. Изглежда ми доста изоставено!… Кой всъщност ще ми покаже кралството?

 

Влизат шестима придворни, наметнати в различни на цвят тоги — сива, бяла, жълта, синя, оранжева, зелена. Покланят се.

 

Сива тога. Ние сме на вашите услуги, ваше величество!

Кралят. Кои сте вие, ако смея да попитам?

Сива тога. Ние сме съветът на тогите, ваше величество! Ваши съветник-министри, първи помощници или просто тоги.

Кралят. Защо са тъй различни тогите ви?

Сива тога. Цветовете на нашите тоги са цветовете на кралството, ваше величество. Кралството ни е оцветено по образ и подобие на тогите. От нашето по-цветно кралство няма. Затова сме и обект на завист и на непрекъснати одумки от други кралства.

Жълта тога. Кое ли кралство днес не е обект на завист и одумки! Понякога дори досадно става!

Зелена тога. Самите кралства се превърнаха в клюкарки. Те с такова сладострастие клюкарствуват, че на човек му се повдига!

Оранжева тога. Тук нищо не можем да направим!… Когато кралството ни свети с цветовете си, разбира се, че другите ще ни завиждат!

Бяла тога. Как няма да завиждат! У тях по два или по три цвята най-много да се видят, но тъй силно избелели, че трудно ще ги различите кое цикламено е, кое розово, кое пембено!

Синя тога. На тяхно място и ние бихме завидели! Завистта е благо, от което ползваме се всички! Нека бъдем снизходителни и да проявиме благородство към по-безцветните!

Кралят. Харесва ми това, което чувам. Наистина, не могат кралствата да бъдат равни помежду си, тъй както и самите цветове по цвят не се равняват помежду си, а всеки цвят посвоему блести. Харесва ми, че всички цветове в кралството ми се оглеждат. По този начин те един друг си помагат, подкрепят се и се допълват!

Сива тога. Това ни струва много средства, ваше величество, но както виждате, не се отказваме. Моля знамето на негово величество!

 

Церемония по внасяне на знамето. Знаменосец, барабанчици, войници. Знамето се внася и се побива в дъното на сцената. Оттук насетне то ще стои постоянно откъм едната страна на кралския трон. Знаменосецът, войниците и барабанчиците излизат.

 

Кралят. Благодаря за знамето, съветници!… Сега да продължим нататък, защото съм нетърпелив час по-скоро кралството да опозная… Това там на хълма, дето тъй скрибуца и потраква, какво е? Защо така е обгърнато в дим?

Бяла тога. Това, ваше величество, е мелницата ни! Понеже кралството е на ветровито място, ние се възползвахме от вятъра, като построихме ветрена мелница на хълма, за да можем да мелим мливото на кралството. Димът, за който питате и който е обгърнал хълма, всъщност не е дим, а е паспал. Там поданици щъкат и пренасят мливо, но от паспала не можем да ги видим. Тази част от кралството постоянно е обгърната в паспал. Там, гдето се мели мливо из въздуха, се носи и паспал!

Кралят. Паспалът навсякъде прониква. Толкова е фин той и тъй се набива, че с нищо не можете да го изтупате. Не зная дали сте опитвали да изтупвате брашнен чувал!

Бяла тога. Да, ваше величество, опитвали сме!

Кралят. Щом сте опитвали, сте забелязали невярно, че колкото и да го изтупвате, не можете да го изтупате, нали! Все пуска!

Бяла тога. Да, ваше величество, не може, истина е! Не един мливар опита, но колкото и да изтупваше чувала, не можеше да го изтупа! Брашнен чувал не се изтупва!

Кралят. (с длан над очите). Перките на мелницата са доста натрошени. Дъски се виждат също тъй отпрани, а и мелницата ми се струва, че твърде много трака и скрибуца!

Бяла тога. Скрибуца, ваше величество, и трака, така е! Доста е разнебитена. Половината й перки се отпраха, дъски се изпотрошиха и разковаха и цялата като разклатен зъб се клати. Но благодарим на бога, че върви и мели мливото на кралството!… Насам някакъв смахнат ли, луд ли рицар се бе наскитал, бе взел той мелницата ни за враг и като се нахвърли с коня си и с копие върху нея, та сума нещо превърна на трески!… Луд, ваше величество! Дни наред вися заплетен с коня си ей чак горе там на перките, слънчасваше и сума глупости говореше. Мливарите едва успяха да свалят долу този луд и коня му. Докато го сваляха, той постоянно се заканваше и все заплашваше, че щял повторно да влезе в бой с ветрената мелница. Взехме си белята с тоя смахнат рицар… Дон някакъв ли беше той, кихот ли, дяволът го знай!

Сива тога. Мисля, че той бе и кихот, и дон!

Кралят. Опасно е това да се повтори!… Ще трябва ограда здрава да се тури и надпис, че вход за донове и за кихоти забранен е! Мелницата да се пази денонощно и вижте там някак да я смажете! Така ли все потраква и скрибуца?

Бяла тога. Така, ваше величество! Почти така!

Кралят. Така тя кралството ще оскрибуца!… Как всичко туй търпите?

Сива тога. В началото ни дразнеше, но свикнахме. Като прогонихме оня идиот с коня му, и полека-лека започнахме да свикваме с това скрибуцане и тракане. Поданиците и те полека-лека свикнаха. За нас най-важно е поданикът ни да свикне!… Мислим, ваше величество, че ако премахнем изведнъж това скрибуцане и тракане на мелницата, то поданикът може и да протестира, защото той вече е свикнал да слуша как мелницата на кралството скрибуца.

Кралят. Добре е впрегнат вятърът да мели мливото на кралството, вместо тъй на вятъра да духа! За нещо друго още ползва ли се?

Оранжева тога. Ооо, ползваме го, ваше величество, как не! Освен че мели мливото, то също тъй и проветрява кралството ни. У нас все още прахоляк и пушек се вдига колко щете, та работа за вятъра създаваме достатъчно! Освен това вятърът суши прането на всички поданици. Стараем се да проветрим и всеки град и село, а когато не можем да го ползваме за работа, ползваме го да духа в комините на поданиците.

Кралят. Но какво в комините ще прави?

Оранжева тога. Ооо, ваше величество, същинско чудо е!… Когато вятърът в комина духа, то коминът започва да вие и да свири подобно на духов инструмент — дудук или подобно нещо на дудук. Така той свири във всичките комини на кралството ни и поданикът, като слуша как коминът свири, то той се просвещава музикално, а и душата му се облагородява. Ако донякъде сме успели с облагородяването на поданиците, то е благодарение на вятъра. При силен вятър комините тъй силно свирят, че кралството в симфония се превръща. Много пратеничества от други кралства ни подпитват като как се просвещава поданикът музикално и като как тъй кралството в симфония се превръща, но ний пазим тайна.

Сива тога. Миналия месец едно такова пратеничество бе тук и се интересуваше. И Международната организация, ваше величество, проявява любопитство относно вятъра.

Оранжева тога. За съжаление, имаме в кралството и неколцина вятърничави, ваше величество. Изглежда, че на тях вятърът по особен начин действува, та вместо да ги облагородява, във вятърничави поданици ги превръща!

Кралят. Вятърът е впрегнат умно! Ако искаме в бъдеще кралството ни да успее, трябва всяка природна даденост да впрегнем! Какви други природни дадености има кралството?

Жълта тога. Относно даденостите, ваше величество, сами вие виждате околовръст, че кралството ни, с извинение, макар и ветровито, е равнинно, мочурливо, а и доста заблатено на места. Тук-там по някой хълм се среща като даденост, малко гори имаме, няколко реки, напълно старовремски — от памтивека все така текат на кривулици. Земя за земеделие имаме добра, главно кукуруз отглеждаме, а и скотовъдството развиваме — овце, кози, говеда. Откъм възвишения сме бедни. Ето това възвишение например не се възвисява кой знае колко нависоко. От съседните кралства то изобщо не се вижда. Съседните кралства понякога ни се присмиват. Вие — викат ни — все в падина живеете, в ниско!… Имаме и пасища, и билки, диворастящи плодове, малко земноводни и влечуги. Орници също така се срещат, особено край границата, но и те не са забележителни, съседите оттатък ги имат същите. Като даденост може да се сметне лозето. Грозде обаче от него кралството събира малко, защото косовете постоянно го нападат и кълват.

Кралят. Трябва плашила да турите!

Жълта тога. Ето, за това не сме се сетили!

Кралят. Сложете и докладвайте!… Нищо друго ли кралството ни няма, с което да събужда интерес?

Жълта тога. Известен интерес, с извинение, събудихме с една жена и с една сврака, ваше величество. Жената тежеше двеста и петдесет кила, а свраката бе съвършено бяла. Показвахме ги успоредно двете и доста чужди кралства обиколихме. Поданиците на тези чужди кралства се трупаха, цъкаха с езици, звереха се, разпитваха и всякак любопитствуваха като как живеем в кралството с такива чудесии. Ето така, покрай дебелата жена и свраката, посетителите научаваха подробности за кралството ни. За самата мелница научаваха, за вятъра как я движи и мели мливото на кралството, а относно билките, диворастящите плодове или влечугите по-малко се интересуваха!

Кралят. (става от трона, разхожда се напред-назад. Спира се.). Много е важно, мои съветник-министри, едно кралство да предизвика интерес към себе си. Не се ли повдигат съседните кралства на пръсти да те гледат, не протягат ли те шии към тебе, все едно, че те няма и не съществуваш! Кралство, което не се забелязва от останалите кралства, е мъртво кралство!… Разбира се, за това не е нужно да тръгнем всички нагоре с краката, за да ни забележат!… Но и да стоим със скръстени ръце, не можем. (Сяда.)

Жълта тога. Наистина е важно да се предизвика интерес, ваше величество! Но какво да правим, когато жената двеста и петдесет кила умря от затлъстяване, а само със свраката не идеше да обикаляме из кралствата. По-късно и свраката умря. Имаме в кралството и други свраки, но те са съвсем обикновени. Оттук може да се види как все около коша за кукуруз се навъртат. Начало, както виждате, да ни забележат другите се тури, и те наистина ни забелязаха, но сатаната подложи крак на нашето начинание!

Сива тога. Дяволът на нас най-първо подлага крак, ваше величество! Не знаем защо от всички кралства избира най-първо нас!

Кралят. Защото е казано, че където е тънко, там се и къса!… Не се преборва лесно сатаната! Ще трябва да помислим занапред какво да правим. Няма да стоим на опашката на кралствата!… Някакви подземни дадености нямаме ли?

Зелена тога. Имаме, ваше величество! Тук всеки поданик почти е собственик на кладенец. Където и да копнем, то тутакси бликва и вода. И понеже водни вампири и воден таласъм се въди много по цялата ни територия, то на всеки поданик от кралството се падат най-малко по десет водни таласъми и вампири. Откъм вампир и таласъм не може никой поданик да се оплаче!… Бог тук помогна много и много кралства ни завиждат.

Кралят. Бог ли?… Нима водните вампири и таласъмите са работа на бога?

Зелена тога. О, не, разбира се! Просто приказката е такава! Ако е въпрос за водните вампири и за таласъмите, то те се въдят от само себе си. Изглежда, че тук климатът е хубав. Имаме и места, особено из мочурливите райони, където те се въдят като попови лъжички. Там дори ни е трудно, ваше величество, да изчислим като по колко се падат на глава от населението.

Кралят. Това може да събуди любопитството на учените.

Зелена тога. Може да организираме симпозиум. Учените обичат много таквиз симпозиуми, където да се уточнява по съвсем научен начин като по колко водни таласъма или вампира се падат на глава от населението. Тук може и Международната организация да се включи. Трябва в бъдеще да се опитаме да станем домакини на такъв симпозиум или на някоя постоянно действуваща към Международната организация комисия.

Сива тога. Но само с вампир и с таласъм едно кралство не може да получи слава! Макар че водният вампир и таласъмът се въдят изобилно из мочурливите места и кладенците, с това ние не можем да обърнем света към себе си. Или както негово величество сполучливо отбеляза, да го накараме на пръсти да се вдигне и да протегне шия, за да ни гледа! С вампирите и с таласъмите туй няма как да стане!

Бяла тога. Не става, защото и водният вампир, и таласъмът са невидими! Колкото и да протягат шии кралствата, няма да ги видят!

Оранжева тога. Днес, с извинение, видимото се забелязва трудно, та какво остава за невидимото!

Жълта тога. Ние бихме могли да ги направим видими, като ги боядисаме с цветове, подобни на цветовете на кралството ни.

Синя тога. Как ще ги боядисаш! Боядисаш ли ти водния вампир и таласъма, то те тутакси престават да бъдат вампир и таласъм? Тук всичката тайнственост и всичката загадка са в това, че са невидими. Ако ги боядисаме и станат видими като нас, то никой учен и никакъв симпозиум не би се занимавал с тях. Учените, когато се съберат на симпозиум, искат невидимото преди всичко!… То ги мами именно, невидимото! Кой смислен учен днес гледа видимото? Видимото е за по-прости хора, по-малко образовани. Ако е за прости или за малко образовани, то достатъчно и тук ги имаме, за да ги викаме отвън чрез Международната организация. Въпросът е, ваше величество, да успеем да запазим тази даденост с водния вампир и с таласъма, както да запазим и няколкото самодиви, които неотдавна дойдоха от съседно кралство и се научиха в нашето кралство да се къпят.

Кралят. Тези дадености трябва да се съхранят! Що се отнася до самодивите, турете стража там и забранете достъпа до мястото за къпането. Ако научат поданиците, те ще започнат да ходят там и да гледат как самодивите се къпят! Те ще ги изплашат и прогонят!

Синя тога. Ще сложим стража, ваше величество! Поданиците наистина могат да ги прогонят, тъй както прогониха и морските сирени от морето.

Кралят. Далеч ли е оттук морето?

Синя тога. Колкото далече, толкова и близко, ваше величество!… У нас изобщо всяко едно нещо е колкото далече, толкова и близко. В началото изглежда близко, постижимо, ей тъй, с пръст само да посегнеш, и ще го пипнеш! Но минава ли време, близкото все по-далечно става, все по-непостижимо. Когато и към най-близка цел посегнем, то тя по тайнствен начин се отдалечава. Като че сме омагьосани от вещици и зли магьосници, макар че никой тук в магьосници и вещици не вярва!… На всичко туй отгоре кралствата околовръст постоянно ни притискат. Всеки път, когато почва оран, те гледат, ако могат, по някоя бразда от кралството ни да изорат за себе си. И когато чистят камъни от орниците си, то всички камъни отсам прехвърлят… Ето така, ваше величество, живеем ние тук в свойто кралство!

Кралят. Малко е това, което чух… Вятърната мелница, мливото, дебелата жена, водните вампири и таласъмите, които казвате, че се въдят в изобилие… Орници, влечуги, пасища, кукуруз, няколко самодиви, лозе, хълмове, и сврака!… Бедни са природните ни дадености! С това не може наникъде да се придвижим и не можем никого да впечатлим! Допускам и зла магия над кралството да тегне, но с общите усилия на всички ние можем магията да обезсилим и ако потрябва, кралството си на ръце ще вдигнем, ще го пренесем на друго място, далеч от алчните съседи и от вещиците!

Сива тога. Ваше величество! В тези ваши думи ние съзираме величие!

Кралят. Ооо, нека да не бързаме! Нека думите не изпреварват работата ни! Това ще е от полза и за работата, и за самите думи!… Щях да пропусна да попитам — в кралството ни употребяват ли се много думи?

Сива тога. Употребяваме ги, ваше величество, според нуждите! Когато някъде се получи празнина и няма с какво друго и как да я запълним, запълваме я с думи! Съседните кралства и те правят същото. И Международната организация препоръчва, където се получат пукнатини и търкания между кралствата, то тези пукнатини да се запълват с думи. Международната организация е създала и комисии, които при нужда отиват при пукнатините и там на място ги запълват с думи… Ето, така, ваше величество, стои работата с думите!… Като тичаме по игрището, всички тичаме — казва апостол Павел!… Сега от името на кралския съвет бих ви помолил, ако благоволите, да посадите едно дръвче! То ще бъде най-младото дръвче на кралството ни.

Кралят. С голямо удоволствие ще посадя дръвче! Казват, че човек едно дръвче ако посади в живота си, то животът му не е живян напразно.

Сива тога. Ние също сме чували подобно нещо. (Вика.) Моля дръвчето за негово величество!

 

Влиза кралският градинар, който носи със себе си дръвче и лейка. Подире му вървят двама помощник-градинари с голям дървен съд за засаждане на дръвчето. Те оставят съда пред краля и излизат.

 

Кралският градинар. Позволете да ви се представя, ваше величество! Имам чест да бъда кралски градинар!… Градината е пълна с цветя. В нея те цъфтят през всичките сезони и с всички цветове. Както кралството цъфти и свети с всички цветове, тъй и кралската градина, ваше величество, цъфти и свети с всички цветове! Много кралства ни завиждат за това и питат ни каква е тайната. Тайна тук няма никаква. Просто на добрите кралства цветята им цъфтят, додето на лошите цветята вехнат. Тъй, ваше величество, на добрата и на кротката жена цветята раснат буйно и цъфтят, а на лошата и зла жена цветята вехнат!… Заповядайте, ето оттук, ако обичате! (Придружава го до съда, подава му дръвчето.) Това е много рядък дървесен вид, ваше величество. Ние, кралските градинари, го наричаме помежду си кралски вид!

 

Кралят позира с дръвчето.

 

Кралският градинар. Сега, ваше величество, ако обичате, да го полеете! Полива ли се, едно дръвче по-лесно се прихваща!

 

Завеса.