Лий Патинсън
Саманта (8)

VIII

Следващият ден започна многообещаващо. Сутринта й се обади Тони, както вече беше обещал по телефонния секретар.

— Имам билети за мюзикъла „Котки“. Свободна ли си?

— Това трябва да е телепатия! Тази вечер действително съм свободна и тъкмо мислех да телефонирам, за да си резервирам билет!

След края на работното време Саманта чакаше нетърпеливо Тони да пристигне. Денят й в клиниката беше напрегнат. Срещна Джъстин и той се държа с нея повече от хладно. Изглежда, действително беше убеден, че тя пренебрегва задълженията си като лекар, защото този път прегледа особено педантично сведенията й. Е, нека е спокоен! Може би неприятният инцидент си имаше и добри страни, тъй като Джъстин загуби към нея всякакъв интерес от лично естество. „Така е най-добре и ще се радвам, ако е истина“ — си каза Сам. Но болката, която почувства при мисълта, че Джъстин никога няма да я целуне, я изобличи в лъжа към самата нея.

Що се касаеше до работата й, този ден тя не й донесе нищо друго, освен ядове. Получи изследванията от лабораторията, които опровергаха две от предварителните й диагнози. При това се отнасяше за новоприети пациенти, които показваха необичайни симптоми. Сега трябваше да започне всичко отначало и да потърси възможните причини… в случай, че лабораторните изследвания не бяха грешни. При сегашното високо качество на техниката, това не беше много вероятно. На всичко отгоре и мистър Адамс беше станал непоносим. Почувства го, когато след обяд отиде при Белинда. Непрекъснато й противоречеше, избухваше за дреболии и беше разбрал напълно погрешно една забележка в картона на Белинда. Струваше й голямо усилие да се владее и да говори с него спокойно.

Сега обаче се радваше на вечерта, която щеше да й помогне да забрави работата, грижите си и преди всичко Джъстин Грант.

Котките Джеликъл — старият Гъмби, Рум Тум Тъгър и всички техни приятели и неприятели бяха точно това, от което се нуждаеше сега Сам. Приказките на Елиот от „Практичните котки на стария Посъм“ я бяха очаровали още като малко момиченце, когато баща й за първи път й ги прочете. Това бяха нейните любими приказки за лека нощ и тя винаги си ги слушаше като че за първи път. И сега можеше да си представи променения глас на баща си, имитиращ различните герои, докато тя лежеше замечтана в леглото си и се бореше със съня, който винаги заплашваше да я надвие много рано.

Вечерта изпълни всичките й очаквания и Сам се отдаде напълно на вихреното и чудесно поставено представление.

Чувстваше се пренесена в детството си и изглежда възторгът й заинтересува Тони повече, отколкото самото представление. Той наблюдаваше сменящия се израз на лицето й, когато се навеждаше напред, за да не пропусне нито едно движение на сцената. В края на едно превъзходно танцово изпълнение тя скочи, зааплодира ентусиазирано и каза задъхано:

— Усетът за равновесие на един танцьор трябва да бъде абсолютно точен! Да се въртиш през цялото време като пумпал и след това изведнъж да спреш, без нито веднъж да залитнеш!

Тони хвана ръката й и се засмя.

— Само моята любима лекарка може да гледа на танца от такава гледна точка!

Тя се усмихна виновно.

— Съжалявам, не можах да се стърпя. Но ти обещавам — тази вечер повече няма да чуеш нито един медицински коментар!

И Саманта удържа обещанието си. След представлението отидоха да изпият по чашка кафе в „Букбиндърс“.

— Тук посетителите на театъра получават след представлението безплатно кафе — обясни Тони усмихнат. — Малка хитрост, тъй като влезеш ли веднъж в ресторанта, сигурно ще си поръчаш и нещо допълнително. Това, което сервират за ядене просто е съблазнително.

Както предсказа Тони, беше трудно да се устои на предлаганите ястия. Скоро пред нея стоеше препълнено блюдо с превъзходни скариди, а Тони сръчно чупеше черупките на омарите и даваше на Сам от нежното им бяло месо.

Когато много по-късно пътуваха обратно към Честнът Хил с открит гюрук на колата, тя се облегна назад, за да се любува на нощното небе. В търговския квартал можеше да го види само отчасти между небостъргачите, но когато напуснаха града и продължиха по „Ист Ривър Драйв“ блещукащите звезди се виждаха ясно. Изглеждаха толкова близко, като че можеш да ги докоснеш с ръка. Луната разпръскваше романтична светлина и Сам изпита задоволство от себе си и от света.

Тя си тананикаше мотивче от мюзикъла, озаглавено „Спомени“. Заглавието му насочи мислите й към онази… онази ужасна, луда, прекрасна нощ с Джъстин в Чикаго. Не, не беше цяла нощ, а само един-единствен час — пълен със страст, който бе прекарала с женен мъж. И този мъж се оказа нейният шеф, който в момента беше всичко друго, но не и убеден в професионалната й добросъвестност. Нямаше дори и намек за „многообещаващото начало на продължителна любовна връзка“. Сам се засмя сухо.

Объркан, Тони я погледна.

— Нещо не е наред ли?

— Не, не, всичко е окей — побърза да го увери тя и се изправи на седалката.

Въпреки че все още не познаваше добре Филаделфия, след известно време забеляза, че Тони не кара по обичайния път към дома й. Но преди още да го попита защо заобикаля, той предугади въпроса й:

— Мисля, че вече е време да се реванширам за миналия път. Отиваме вкъщи. Съгласна ли си?

За секунда Саманта се ядоса, че не бе поискал съгласието й, но след това тази мисъл й се стори дребнава. Какво значение имаше, къде щяха да седнат на чашка. В края на краищата, би могла да го покани и у дома си за едно питие. Освен това я интересуваше как живееше Тони. Би могло да се узнае много за един човек, съдейки по жилището му.

Сам беше много изненадана, когато малко по-късно влезе в дневната. Знаеше, че притежава собствен дом, но не бе очаквала, че относително новото му жилище ще бъде обзаведено с мебели от тридесетте години. Докато се движеше из хола и оглеждаше вещите, каквито бе виждала само в магазините за Арт Деко, тя се почувства пренесена в други времена. Имаше няколко имитации сред тях, но повечето явно бяха автентични.

Тони потвърди предположението й:

— Колекционирам стари мебели. Започнах, когато леля ми завеща къщата си и мебелировката й. Тя беше вдовица — една от многото жени, загубили съпрузите си през Втората световна война и никога отново не намерили или не искали да намерят друг. Обичаше тези мебели. Бе ги купила през тридесетте години и по-късно не ги замени с по-модерни. Когато отидох да видя какво съм наследил, намерих тези чудесни музейни ценности и трябваше само да ги докарам вкъщи. Продадох дома на леля си — какво друго можех да направя с една къща в Атланта, когато вече живеех и работех във Филаделфия. Но задържах мебелировката. Не бих продал никога дори и една-единствена вещ. Леля ми живееше много усамотено, така че мебелите нямаха дори и драскотинка. Просто да не повярваш!

Сам се огледа и разбра какво имаше предвид.

— Сигурна съм, че търговците на антикварни вещи биха дали всичко, ако можеха поне веднъж да надникнат и разгледат тук!

— И е вярно! Стигна се дотам, че вече премислям, кого да поканя тук. Много от хората, които търгуват със стари мебели, станаха истинска напаст за мен. Нямам нищо против срещу тяхното възхищение. Но да ме увещават настойчиво за продажба… Е, това вече ми действа на нервите. Завистта и алчността мога да понеса само до определена степен.

Той отиде до малък бар, приготви две питиета и подаде една от чашите на Сам.

— Благодаря ти за тази чудесна вечер.

Тя се усмихна.

— О, не, аз трябва да ти благодаря! Беше приказно! Отдавна не съм се забавлявала така. А точно от забавления имах нужда, защото денят ми в отделението беше ужасен.

— Би ли искала да говорим за това? — попита той меко.

— Не, по-добре не! — отвърна малко припряно Сам.

Тони долови тревожната нотка в гласа й и поклати глава:

— Не се притеснявай, не искам непременно да слушам за проблемите ти. Само си мислех, че бих ти помогнал. Мога да намеря дузина други теми, по които с удоволствие бих разговарял с теб.

Той взе празната й чаша, постави я на масата до своята и притегли Сам съвсем близо до себе си.

— Например, колко много те харесвам. Или пък да те попитам, какви чувства изпитваш към мен…

Две последователни свистенета го прекъснаха.

— Какво беше това? — попита объркано Сам.

Тони сви рамене.

— Нямам представа. Ще отида да погледна.

Той я пусна и излезе от дневната.

Върна се след пет минути смутен.

— Сам, надявам се, ще ми повярваш, ако ти кажа, че нямам нищо общо с цялата история. Имам предвид, че не съм го нагласил нарочно.

Тя поклати глава, не разбирайки нищо.

— Каква история и какво е нагласено?

— Сам — започна Тони, чувствайки се видимо неловко, — някакви глупави младежи са спукали гумите на колата ми, а аз имам само една резервна. Това означава, че не ще мога да те закарам вкъщи. И — да си го кажа направо — телефонът ми също не е наред. Вече се обадих от съседите, но чак сутринта ще могат да изпратят някого да отстрани повредата.

Известно време Сам го гледаше недоверчиво, но след това реши, че това не е нагласено преднамерено от Тони. Знаеше също, че може да прекара нощта в жилището му, без той да настоява за нещо, което тя не е съгласна да направи. Устата й трепна в усмивка, а след това се разсмя с пълен глас.

След кратко колебание Тони се присъедини към смеха й.

— Сам, радвам се — каза той, когато и двамата най-после се успокоиха, — че приемаш нещата от комичната им страна. Разбира се, можеш да спиш тук, в леглото ми. Без мен, тъй като ще се преместя на кушетката. Със сигурност ще ми бъде трудно и няма да мога да мигна цяла нощ, когато знам, че в съседната стая лежи една прекрасна жена…

— Убедена съм, че ще се държиш като кавалер! И, ако заемеш на „прекрасната жена“ една прекрасна пижама, тя не би имала нищо против да пренощува у един добър приятел.

Когато половин час по-късно Саманта се намери в леглото на Тони, не можа дълго да заспи. Хиляди мисли кръжаха в главата й. Един добър приятел — точно това беше Тони. И не би могла да изпитва нищо повече към него.

Не беше в състояние да отвърне на чувствата, които Тони изпитваше към нея. И не би било честно да използва тези чувства и да се утешава с тях, когато не можеше да има Джъстин. Тони не беше от мъжете, търсещи повърхностни любовни авантюри.

Също както и Сам. Беше по-различен от Джъстин — мъжът, който я нарани толкова дълбоко.

Тя се бе съпротивлявала срещу мисълта, че е възможно да се влюбиш в някого от пръв поглед — и бе загубила. Ако той беше свободен, тя щеше да поеме инициативата. Беше жена с модерни възгледи и не мислеше, че предприемчивостта трябва да се предоставя само на мъжа. Щеше да използва всичките си възможности, когато видеше, че има изгледи да намери щастието си в живота с него.

Но той не беше свободен.

А възгледите на Сам не бяха достатъчно модерни, за да не обръща внимание на това. Тя не бе готова да разруши един брак или да стане тайна любовница на някого. Да й предстоят безкрайни самотни уикенди, през които любовникът й трябваше да бъде при съпругата си. Не, това не би могла да понесе! Искаше или всичко, или нищо. А в случая с Джъстин й оставаше навярно само последното.

Въпреки пижамата, която Тони й бе дал, побиха я студени тръпки. Дали все пак не би било по-добре да отвърне на чувствата му, вместо да ги пренебрегва? Със сигурност това би му доставило удоволствие. А навярно дори и нещо повече… Чувствата на Тони към нея се задълбочаваха. Това не беше само желание на тялото му да я притежава, да се люби с нея. Тя би могла да го направи щастлив още тази нощ…

Какво всъщност изпитваше към Тони? Наистина, в случая нямаше любов от пръв поглед, но защо трябваше да я очаква? Един път вече й стигаше…

В мислите й отново се прокрадна Джъстин. Саманта се мъчеше отчаяно да измести образа му, опитвайки се да си представи как би било това с Тони. Затвори очи.

… Той я любеше нежно, ласкаво и дори за момент тя загуби усещането, че прави нещо погрешно или неморално…

Чувстваше същото страстно желание, както тогава, в Чикаго. Онова завладяващо усещане, каращо я да губи всякакъв контрол… Той галеше гърдите й, а върховете им се изправяха и ставаха твърди. Пронизваха я изгарящите тръпки на възбудата.

Въпреки страстта си, той беше внимателен любовник и, когато проникна в нея, тя почувства див възторг, както никога преди в живота си! Движенията му бяха на мъж с опит. Той, знаеше, как да разпали още повече желанието й, което я изгаряше и скоро тя изстена пламенно.

Наслаждавайки се на горещите му докосвания, тя чувстваше желанието му да й дари наслада. Отдаде се цялата на неговите милувки, тръпнеше със затворени очи под неговите отначало бавни, а след това все по-бързи движения, за да стигне най-после заедно с него кулминацията на екстаза.

Едва след като дълго лежаха, плътно притиснати един до друг, Саманта отвори очи и видя лицето на… Джъстин…

Стресната, тя скочи в леглото и се втренчи в тъмнината. Дори в представите си се бе любила с Джъстин. Трябва да беше полудяла!

„Да, полудяла по Джъстин Грант. Един мъж, по когото още дълго ще страдаш, въпреки че никога не ти е принадлежал“ — присмя й се един вътрешен глас.

Мина доста време, докато Сам най-после заспа.

На сутринта Сам се събуди от приглушени шумове. Бяха й необходими няколко секунди, докато осъзнае, къде се намира и защо се бе озовала тук. В този момент в стаята влезе Тони с табличка в ръце. Тя с облекчение установи, че присъствието му не й беше неприятно. Бяха като добри приятели.

— Миналата нощ спомена, че днес до обяд не си на работа, така че те оставих да се наспиш.

Той постави табличката с чаша портокалов сок, каничка кафе и няколко препечени филийки хляб на нощното шкафче.

— Не бях сигурен, какво закусваш обикновено, така че се опитах да отгатна. Имам и яйца, шунка, ако желаеш… — докато говореше, Тони наля кафе и й подаде чашата.

Сам се усмихна.

— Не, благодаря. Закусвам само с кафе и препечена филия. Сутрин не ям много, освен когато имам съвещание. Тогава се натъпквам, тъй като само господ знае кога отново след това ще мога да хапна.

Тони беше вече облечен и, щом тя свърши да яде, взе табличката от нощното шкафче, за да се оттегли дискретно.

— Банята е на твое разположение — каза й на излизане.

Сам се облече и отиде при него в дневната. Той я погледна усмихнат зад чертожната дъска и я повика при себе си.

— Как намираш тези ескизи? Клиентът иска да реставрира една стара сграда от началото на века. Последните тридесет години е била използвана за пансион.

Докато Сам се вглеждаше в проектите, Тони обгърна рамото й и тя отново установи, че докосването му не предизвиква в нея никакви „възбуждащи“ тръпки, както при Джъстин. Жалко наистина — всичко не би било толкова сложно, ако се бе влюбила в Тони вместо в Джъстин Грант.

— Погледни — гласът му я върна към действителността. — Някога това са били огромни помещения, които по-късно били разделени на многобройни малки стаи. На всеки етаж има баня, а тук долу е кухнята. Ще отстраним пак разделящите стени, за да могат помещенията да станат отново големи, както по-рано. Ще оставим баните на старите им места. Само ще ги преустроим. Кухнята също си е на подходящо място.

Чертежите бяха много прегледни и по-късно, когато Сам видя черно-белите фотоси, които показваха сградата в първоначалния й вид, се възхити. Къщата щеше да стане просто фантастична.

— Между другото, тя принадлежи на един твой колега — каза Тони.

— Така ли? И на кого? — Сам знаеше вече отговора на въпроса си.

— Джъстин Грант. Мисля, че е главен лекар във вашата клиника.

— Да… — отвърна Сам, потънала в мисли и почувства, как гневът се надига в нея. Защо Джъстин трябваше да се появява непрекъснато в живота й? Той сякаш бе навсякъде: тук у Тони, в клиниката… Но най-лошото бе, че я преследваше и нощем в сънищата й.

Сам стисна устни и погледна часовника.

— А сега трябва да тръгвам — каза тя. — Ще трябва все пак да се преоблека за работа.

Тони веднага посегна към якето си.

— Ще те закарам. Заех колата на един любезен съсед — добави той, когато тя го погледна въпросително. — Може би ще искаш да наметнеш нещо върху роклята си. Имам шлифер, който би ти станал…

Неговата тактичност възхити Сам.

Роклята й наистина не изглеждаше твърде официална, но и не беше подходяща да се носи в ранен предобед. А лекия шлифер на Тони не се набиваше в очите. Така нямаше да се притеснява, че всеки може да се досети по облеклото й, че навярно не е прекарал нощта в близост до собствения си гардероб, а в чуждо легло…

Тони закара Сам пред къщата й и я целуна по бузата.

— Бих се радвал, ако някой път се срещнем пак. Обади ми се по телефона, когато имаш време и желание.

Сам отново съжали, че не можеше да се влюби в този мъж. Господи, той изглежда предугаждаше някак си, че тя не бе готова да отвърне на чувствата му… Може би се надяваше, че времето работи в негова полза.

Сам успя да се усмихне.

— Ще ти се обадя, можеш да разчиташ на това! — отвърна тя.

Постоя пред вратата, за да му помаха за сбогом, а после влезе в къщата. Взе един душ и си облече чисто бельо. Закачи шлифера на Тони близо до входната врата — не трябваше да забрави да му го върне, когато го види следващия път. „Следващият път. Кога ли щеше да бъде?“

Докато разтребваше дневната, беше дълбоко замислена.

Не си правеше илюзии за чувствата, които изпитваше към Тони. Той беше чаровен, привлекателен компаньон, добър слушател и изпълнен с разбиране мъж.

Но беше ли това достатъчно за една стабилна връзка?

Или бе по-добре всичко между тях да си остане така, както сега — едно искрено приятелство. Но можеше ли изобщо да съществува това приятелство, когато той изпитваше нещо много повече към нея, отколкото тя към него? Трябваше ли при тези обстоятелства да продължава да се среща с него? Може би само го измъчваше? Сам реши, че трябва непременно да говори с Тони.

Та нали не беше честно от нейна страна да му дава някакви надежди, когато дълбоко в себе си знаеше, че непрекъснато го сравнява — въпреки волята си, с друг мъж?

Този мъж, чието снажно тяло, чието лице и глас я преследваха ден и нощ в мислите й. Този мъж, от чийто поглед само се разтреперваха ръцете й — който събуди у нея такъв копнеж, такава трайна и томителна нега…