Лий Патинсън
Саманта (2)

II

Партито стана точно такова, каквото Сам очакваше. Бяха се събрали всичките й приятели от летището. Повечето от, тях бяха забавни, мили и винаги готови да се повеселят. Въпреки че беше рано вечерта, когато Саманта пристигна, веселието бе в разгара си. Усмихвайки се, тя се огледа. Само тук-там се мяркаха непознати сред тълпата.

Малко по-късно тя стоеше до стъклената врата, която водеше към терасата и отпиваше от чашата си изстудено вино. Изведнъж някакво особено усещане отклони настойчиво погледа й в съвсем определена посока.

Сам усети, как настръхват косъмчетата на ръцете й, когато видя един мъж само на няколко крачки от себе си. Носеше светлосив панталон. Светлосиньото ленено сако се опъваше от широките му рамене.

„Това е той“… — мисълта беше толкова отчетлива и за момент на Сам й се стори, че я е изрекла гласно. Мъжът вдигна очи и, забелязал втренчения й поглед, вече идваше с гъвкава походка към нея.

— Изглеждате малко объркана — каза той, усмихвайки се и тъй като Сам не отвърна нищо, продължи: — Сигурно се питате, кой съм и какво търся тук? Е, ако бъда честен, аз съм един вид случаен посетител. Гостувам на клуба само за една седмица, но настояха да намина. Чувствам се твърде глупаво — изобщо не познавам младежа, в чест на когото се дава това прощално парти… Може би вие го познавате?

— Младежът ли? — попита Саманта развеселена, когато най-после можа отново да проговори.

Непознатият повдигна объркано вежди и повтори:

— Да, младежът — Сам еди-кой си…

Саманта отпи от чашата си и се усмихна.

— Позволете ми да ви се представя. Аз съм Сам. Или по-точно — Саманта Тримейн. И партито е за мен — тя се помъчи да се пребори с вълнението, което близостта на този мъж предизвикваше у нея и с облекчение разбра, че гласът й звучеше съвсем нормално.

Той я погледна със следа от искрено съжаление в очите.

— Искате да кажете, че едва се срещнахме и вече ще се разделим?

Тембърът му беше мек като кадифе.

— Такъв е животът — отвърна Саманта, без да се замисли.

Изведнъж се изплаши да не задълбочи този повърхностен разговор. Непознатият твърде бързо започна да флиртува. Беше очевидно, че виждаше в нея по-скоро само една от многобройните си бегли връзки. Не беше усетил онзи „гръм от ясно небе“ — значи тя трябваше да се махне от пътя му.

— Е, тогава трябва да се опитаме да получим най-доброто за краткото време, което ни остава… — чу го да казва.

Когато го погледна в лицето, сърцето й биеше толкова силно, че тя се побоя, да не би да го чуе. Не искаше да си признае причината за това сърцебиене, още по-малко пък — за странното трепване всеки път, когато той кажеше нещо.

Любов от пръв поглед просто не съществуваше! Такова нещо не можеше да се случи в днешно време на една съвременна жена!

Тъмните очи проблясваха. Гледайки я, непознатият вдигна чашата си, за да я чукне леко в нейната. Саманта усети, как коленете й омекнаха, докато си налагаше да се усмихне и привидно спокойно да кимне в съгласие.

— Във всеки случай…

В този момент някой извика името й и тя се извърна. Когато после се обърна отново, високият непознат говореше с някого от гостите и двамата с чаши в ръка се смесиха в тълпата. Сам забеляза, как той се оглежда, като че търси нещо.

— Хей, време е за плуване…

Сам едва долови поканата, но тълпата вече напираше към терасата. Беше още светло, градинските лампи не бяха включени, само басейнът бе осветен под водата, така че облицовката му блестеше в яркосин цвят. По поляната наоколо бяха разположени кабини и гостите се разделиха на малки групички, за да се преоблекат в тях. Саманта чу викове, когато няколко мъже погрешно влязоха в една вече заета и бяха веднага изблъскани навън от момичетата.

Тя намери свободна кабинка и няколко минути по-късно излезе в предизвикателния си черно-бял бански костюм, който си беше купила в началото на лятото. Горната му част се състоеше от два крайно пестеливи триъгълника, а гащетата бяха дълбоко изрязани и правеха дългите й крака да изглеждат още по-стройни.

Силното изсвирване в знак на възхищение на един от мъжете при басейна я увери, че изглежда добре и тя се поклони присмехулно, изпращайки му въздушна целувка.

Но очите й търсеха друг… Откри го на отсрещната страна на басейна — близо до трамплина за скокове. Сам напрегнато наблюдаваше, как той се изкачи горе, направи няколко бързи крачки към края на трамплина, отблъсна се силно, литна с елегантна дъга във въздуха и след това се потопи във водата почти без пръски.

Тя видя, че беше не само добре сложен, но и че знаеше да използува мускулите си. Бе обут в плътно прилепнали бански гащета, които предлагаха твърде малко храна на въображението. Широките му рамене бяха мускулести и силни, а движенията му — на атлет.

Той доплува до нея, погледна я с тъмните си покоряващи очи и й протегна ръка.

— Елате във водата… на банския ви няма да му стане нищо, ако се намокри, нали?

Първата й мисъл бе да приеме поканата му, втората — бунтовнически да се възпротиви. Сам кимна равнодушно, обърна се и тръгна към трамплина. Секунди по-късно тялото й се вряза грациозно във водната повърхност и тя потъна дълбоко надолу, за да докосне дъното, преди да излезе отново и да изтръска водата от косата си. Не трябваше да се притеснява за прическата си — възвръщаше отново формата си, щом косата й изсъхнеше.

Когато Саманта изплува от дълбочината, той беше наблизо. Изръкопляска й, усмихна се, а след това му беше необходимо едно-единствено загребване, за да се озове смущаващо близо до нея.

— Много хубав скок — вижда се, че сте се упражнявала много…

Думите бяха банални. Сам вече беше виждала и преди усмивката, която ги придружаваше при безбройните други мъже, които се бяха опитвали да се запознаят по-отблизо с нея. Като всяка млада и привлекателна жена тя се бе научила да реагира спокойно на подобни опити за сближаване и преди всичко да не ги приема сериозно. Мъже като този непознат бяха изпробвали въздействието на комплиментите си много пъти и най-вече при приемащите ги с охота жени. За тях комплиментите бяха част от обиграността им.

Саманта не можеше да си обясни защо, но от неговата уста тези думи и прозвучаха някак другояче. Тя погледна замислено тъмните очи, които отвърнаха на погледа й и прочете в тях това, за което копнееше — той чувстваше същото, каквото и тя…

И без да се съпротивлява ни най-малко, тя се призна за победена от неговия чар — усмихна се, докато той я гледаше с жаден поглед и прие неизречената покана в очите му. На летището изобщо не бе я забелязал, но сега като че ли виждаше само нея и изпращаше недвусмислен зов.

Заедно доплуваха до стълбите в края на басейна, излязоха от водата и тръгнаха в безмълвно съгласие към най-отдалечената кабина.

Мъжът влезе пръв, увери се с бърз поглед, че не е заета и дръпна Саманта вътре. После затвори вратата след себе си.

В малкото помещение беше тъмно и тихо. Дочуваше се само тиха глъчка, смях и от време на време остър писък, когато някой биваше хвърлен внезапно във водата. Хавлиените кърпи на страничните полици разпръскваха мирис на свежо изпрано бельо.

Мъжът я взе в прегръдките си, Саманта се прилепи до него и склони глава, за да приеме първата му целувка. Устните му бяха топли и меки. Тя усети силните му мускули, когато настойчиво я притисна към себе си.

Без да се откъсва от нея, той взе няколко по-големи кърпи от полицата и ги хвърли на пода. Бързо ги разстла с крака си, по който още блестяха капчици вода. На Сам й се струваше, че е страничен, невидим наблюдател на тази сцена. Чувстваше се напълно неспособна да се противопостави на неизречените желания на този мъж, с когото току-що се бе запознала. Бяха прошепнати само няколко думи и все пак тя следваше движенията му — с готовност се оставяше да бъде направлявана и легна с него на оскъдно постлания под, а той дори за секунда не откъсваше уста от устните й.

Мъжът свали сутиена й и загледа възхитен на слабата светлина съвършената форма на гърдите й. Когато сведе глава, за да погали нежно с устни зърната им, тя въздъхна леко от възбуда.

Мускулестите му крака лежаха плътно върху нейните. Къдравите им косъмчета я погъделичкаха, когато той внимателно разтвори с коляно бедрата й и ги загали със своите. После с едната си ръка потърси слипа на банския и започна да го свлича от хълбоците й.

Саманта направи лек, отблъскващ жест, но когато една нарастваща страст прониза тялото й, неосъзнатият й протест изчезна. Непознатият хвърли небрежно настрани гащетата и пръстите му отново загалиха бедрата й. Тя се притисна силно към него и започна да се наслаждава на съприкосновението с топлата му кожа. Копнежът й да се слее напълно с него беше станал неудържим. Той внимателно я покри с тялото си и мъжествеността му бавно, но дълбоко нахлу в нея. Спокойните му и силни движения изтръгнаха от Саманта стенание и той я целуна нежно по устата.

Беше съвършен любовник — довеждаше я до краен екстаз, след това движенията му бавно затихваха — целуваше гърдите и милваше тялото й — за да ги възобнови след това отново. Този път той се движеше в непрекъснат, постоянен ритъм. Сам изви глава назад и захапа устните си, за да не изкрещи високо от възбуда и възторг. Цялото й тяло трепереше, докато най-накрая забрави всичко около себе си, изпълнена от невероятната сила на чувствата си…

Саманта лежеше по гръб дишайки тежко, все още замаяна и усещаше до себе си топлото му тяло. Очите й бяха затворени, но би могла да опише фигурата на този мъж до най-малката подробност. Тя се притисна плътно до него и вероятно не би помръднала от там, докато не се събудеше така на следващата сутрин, ако той не беше поставил ръка на рамото й и не бе прошепнал:

— Съжалявам, но не можем да останем тук… Трябва да излезем, преди да се забележи отсъствието ни…

Думите му върнаха Саманта към действителността и тя се изправи.

Обу бързо гащетата на банския си костюм и приглади с пръсти косата си. Не можеше да гледа мъжа в очите. Посегна към сутиена и го закопча непохватно зад гърба си, докато с ужас осъзнаваше, какво точно се беше случило. Как така можа да се впусне в тази авантюра!

Партньорът й се облегна на лакът, погледна я с разбиране и каза тихо:

— Ти излез първо — аз ще почакам малко и след това ще те последвам. Едва ли някой ще забележи нещо в тая дандания навън.

Когато Сам си наложи да го погледне, почувствува същото привличане, както тогава на летището и знаеше, че би направила всичко за този мъж.

Тя се обърна към вратата, постави ръка на резето и тъкмо щеше да излезе, когато й дойде на ум нещо важно. Обърна се още един път към него и каза удивено:

— Хей, дори не узнах името ти!

— Джъстин. Джъстин Грант.

Тя повтаряше името му наум, докато излизаше от кабината и вървеше през поляната към басейна.

Джъстин. Това, име някак си му подхождаше. Той не изглеждаше като някой си Робърт, Джеймс или Дейвид.

Джъстин.

Отново и отново изричаше името в мислите си, влизайки в хладката вода. Започна да прекосява басейна с равномерни движения. Натам и насам, натам и насам. От време на време даваше път на другите плувци, потопяваше се под групичките от хора, които разговаряха развеселени или скачаха от реещите се сред басейна шамандури. Никой не й обръщаше внимание и съвсем вероятно бе никой да не е и забелязал отсъствието й — точно както беше предвидил Джъстин.

Изглежда, че бяха дошли още гости. Басейнът се изпълни от шумни смехове. Дневната светлина бавно отслабваше, лампите все още не бяха включени, така че беше много трудно да намериш някого тук. Но и без друго, изглежда никой не я търсеше.

Саманта се радваше на това. Тя имаше нужда от време да се съсредоточи, за да може смутът в нея да се уталожи. И за да може да обмисли, какво я беше накарало да направи нещо, за което дори и на сън не би помислила. Сам в никакъв случай не беше неопитна — преживя първата си любовна връзка, когато бе още тийнейджър — един сладостен и нежен епизод, който продължи три месеца. А оттогава бе имало още няколко мъже в живота й. С един от тях се бе опитала сериозно да живее в продължение на шест месеца, но за нейно съжаление тази връзка се провали, тъй като не можа да устои на бремето на постоянната си професионална заетост.

Но това тук — то беше нещо съвсем друго. Обезсили целия й досегашен опит и предизвика истинска суматоха в чувствата й. За пръв път тя беше завладяна от такова непреодолимо желание и то към някого, с когото току-що се бе запознала. Побиха я тръпки, когато си спомни последните си думи към него: „Не знам дори името ти…“

Саманта поплува още малко, преди да напусне басейна, за да си облече отново вечерния тоалет в кабината. След това се върна обратно в къщата, където за гостите беше приготвен бюфет и се огледа за Джъстин.

Имаше такава голяма навалица, че най-напред тя не го откри и с внезапен ужас се попита, дали вече не си е отишъл. „Сигурно не“. Най-после го видя и се почувства неимоверно успокоена. Той се беше преоблякъл и стоеше в другия край на залата.

Патси Кларк тъкмо се обслужваше на една отрупана с плодове маса. Сам тръгна бавно, уж случайно, към нея; взе си една ябълка и започна да говори с незаинтересован — поне се надяваше, че е такъв — глас.

— Патси, тъмнокосият мъж там до прозореца каза, че бил нов. Джъстин еди-кой си… Какво знаеш за него?

Патси й се усмихна и въздъхна престорено.

— Познавам този тон твърде добре, Сам, така че не се опитвай да залъгваш една стара приятелка. И не ми разправяй, че искаш при всичките добри партии тук да пропиляваш чара си по един женен мъж.

Саманта замръзна на мястото си и дъхът й секна.

— Той е женен?! — въпросът й беше само тихо шептене.

Патси въздъхна отново.

— Надявам се, че оглеждате пациентите си по-внимателно, отколкото възможните си любовници, г-це доктор! Но шегата на страна: не знам много за него, тъй като не е оттук и беше приет за една седмица като гост на Джим и Мартин. Но едно трябва да знаеш — той е женен мъж, също е и един от онези — от подлия сорт. Увери се сама: безименният пръст, дясната ръка…

Саманта погледна. Той държеше чаша вино в лявата си ръка, а с дясната тъкмо вземаше друга от масата, за да я подаде на момичето до него.

И тогава Сам забеляза това, което Патси имаше предвид.

На безименния пръст на дясната ръка върху иначе почернялата му кожа съвсем ясно се открояваше светла ивица, която можеше да бъде само от пръстен.

— Те грешат, като ни смятат за глупачки — изкоментира Патси и вдигна чашата си за подигравателен тост. — За всички жени, които свалят маските на коварните женкари!

Саманта си наложи да се съгласи с Патси.

— Да, те действително грешат, ако мислят, че сме глупачки…

Тя не искаше да се компрометира изцяло пред Патси и, като събра всички сили, се помъчи да скрие болката, която я прониза.

Все пак след това, докато отпиваше от чашата си, й хрумна едно възможно обяснение, за което тя се вкопчи с надежда. „Той може и да е разведен!“ Много от мъжете след развод свалят пръстените си — и, ако това е станало скоро, съвсем естествено е мястото, където е бил пръстенът, все още да си личи ясно.

Тя беше толкова уверена в правотата си, че започна да си проправя път през тълпата към прозореца и да търси възможност да разбере истината, без да пита Джъстин директно за семейното му положение.

Тъкмо беше се приближила до една група от хора, сред които беше и Джъстин, когато някаква жена дойде при тях и го потупа по рамото:

— Вече цяла вечер се опитвам да ви заговоря. Вие не ме познавате — аз съм Мариса Холанд. Посещавах цикъла от лекции на жена ви по история на Британия, които промениха изцяло живота ми! Последните две години прекарах в Англия, за да довърша доктората си. Вашата жена много ми помогна!

Джъстин се усмихна и каза бавно:

— Ах да, историята на Британия… Голямото увлечение на Барбара… нейното единствено…

— Освен вас, естествено — отвърна, усмихвайки се, събеседничката му. — Тя говореше много често за вас — как сте я окуражавал да продължи своето изследване, макар че мнозина били на мнение, че само би си пропиляла времето. Жалко, че тази вечер тя не е тук. С удоволствие бих й казала, колко много съм й благодарна…

Саманта не можа да разбере отговора на Джъстин, тъй като изведнъж стана шумно, но беше чула достатъчно и се втурна слепешката към вратата. Сега, когато знаеше истината, не можеше да остане повече.

„Един женен мъж!“ Сам винаги се беше опитвала да избегне подобна ситуация — безперспективна връзка, изпълнена със страдание и без бъдеще.

Пит Дженкинс, весел червенокос младеж, който й беше дал първите уроци по летене, идваше към нея с две чаши и й предложи едната. Тя я взе, без да я погледне и отпи равнодушно една глътка.

— Последен поздрав към момичето, което си отива и отнася сърцето ми със себе си — каза Пит с престорено трагичен израз на лицето си.

Саманта със сигурност знаеше, че той само се шегува. Като заклет ерген, Пит нямаше намерение да се обвързва и използваше, доколкото можеше, тази избрана от самия него свобода, за да флиртува с всяко женско същество, което пресичаше пътя му.

Сега той постави свободната си ръка около рамото й и притисна Сам към себе си, устните му погалиха бузата й.

— Ммм, винаги ухаеш толкова хубаво!

Тя забеляза, че Джъстин внимателно наблюдаваше тази сцена от другия край на помещението и на бърза ръка реши да вземе участие в безобидната игра на Пит. Вдигна чашата към устните си за тост.

— Пит, никога да не се променяш — за радост на всички хубави момичета в Чикаго!

— За това пия и аз!

Пит изпразни чашата си и пое нейната.

— Ще налея по още едно питие, а? — предложи той и се обърна готов да отиде.

— За мене недей, Пит — възпротиви се Сам и го задържа за рамото. — Полетът ми утре е твърде рано сутринта трябва да си тръгвам вече и да се прибера навреме.

— Тогава ще те откарам.

Пит постави двете празни чаши на масата до себе си, прегърна я през талията и я поведе към вратата.

Саманта нямаше намерение да му разреши да я откара вкъщи — беше пил твърде много — но се остави няколко крачки да бъде водена от него, преди да каже тихо:

— Много ти благодаря, Пит, но вече съм поръчала такси и то всеки момент ще дойде.

Той я погледна с разочарован поглед на малко момче, на което са отнели любимата играчка, но веднага отново засия, когато тя го утеши:

— Погледни всички тези хубави момичета тук на партито, Пит — не искам да те отнемам от тях, дори и за половин час! Те също искат да се забавляват!

— Да, имаш право!

Унилият и без това поглед на Джъстин прие още помрачен израз, когато Пит се наведе към Сам, целуна я по върха на носа и тръгна с нея към вратата. Тайният наблюдател не можеше да чуе последните му думи:

— Е, мога поне да те придружа до таксито! — каза Пит и въздъхна. — А след това се връщам, за да направя всички хубави дами щастливи!

Саманта се качи в чакащото я такси и се отправи към къщи. Когато най-после пристигна в своя студен, празен апартамент, почувства се изведнъж много самотна. Застана сред стаята с безотраден вид и даде воля на отчаянието и разочарованието си. Първо изхлипа тихо, а скоро след това и сълзите вече се стичаха по лицето й, без да може да ги удържи.

— Как можа само! — шептеше тя. — Как можа той да направи това?!

* * *

Джъстин Грант се движеше безцелно из тълпата, оглеждаше помещенията и се надяваше, че е изтълкувал погрешно сцената, която току-що бе видял. Във всеки случай, червенокосият мъж се върна обратно. Но къде беше неговата спътница? Къде беше Сам? Джъстин бе достатъчно висок, за да може да вижда над главите на повечето хора тук, но колкото и да се стараеше, не можеше да я открие никъде.

Един познат му намигна, когато видя мрачния вид на лицето му.

— Проблеми ли имаш, Джъстин? Не ти ли допада никоя от тези прекрасни дами тук?

Той му се усмихна насила.

— О, тъкмо си мислех, че би трябвало да изкажа благопожеланията си на почетната гостенка. Разговаряхме съвсем малко и за съжаление ни прекъснаха. Чух, че щяла да напуска града, но нямах възможност да разбера повече…

— Да, изпуснал си шанса, стари приятелю. Тя вече си замина — каза, че утре трябвало да става рано.

След тези думи Джъстин Грант реши, че няма смисъл да стои повече тук. Малко след това той се сбогува с Патси, благодари й за гостоприемството и отиде на паркинга. Когато извади ключовете на колата от джоба си, се удиви, че се чувстваше толкова тъжен.

Във всеки случай, това момиче — Сам не беше първата жена, към която бе изпитал толкова внезапно влечение. Но то се оказа взаимно. Често беше чувал и от други, че имало ситуации, в които страстта на двама напълно непознати се допълвала съвършено. Както се бе случвало при повечето, и сега беше твърде невероятно да се срещнат отново някога. Всички, които бяха изживели вече нещо подобно, бяха на мнение, че така е по-добре. Подобно изживяване не можеше да се повтори.

Но защо тогава беше това съжаление? Защо така много съжаляваше, че се беше разделил със Сам след една толкова кратка среща?

Защо?

Джъстин поклати глава, като че ли можеше да се отърве от тези въпроси, отвори вратата на колата и се метна в нея. И без това мислите му бяха излишни. Сам беше привлекателна жена и би могло да бъде интересно да прекара малко повече време с нея. Но сега беше станало другояче и той ще трябва рано или късно да се примири.

Тя си бе отишла — това беше всичко.

Запали спортната си кола и веднага долови глухия, но мощен шум на мотора. Ловко излезе от паркинга на широката, почти безлюдна улица, за да се отправи към къщи.

Изведнъж се почувства много самотен.