Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (56)

56

„Кошерен отдел за сигурност, доклад 7-А: относно Джанвърт. Има съобщение за забелязан работник, чието описание отговаря на описанието на Джанвърт, на ниво четиридесет и осем, в близост до турбинна станция шест. Съобщението беше проверено, макар че това би означавало, че беглецът е поел надолу, вместо нагоре. Работниците, забелязали въпросният беглец, в началото са го помислили за специалист-водач, тъй като е имал дълга коса и е бил въоръжен с парализатор. Макар белезите да съвпадат с тези на издирвания, все още изглежда малко вероятно да се е спуснал надолу, вместо незабавно да е потърсил пътя към повърхността“.

Джанвърт спря да си отдъхне, преценявайки, че е изминал около триста фута в тесния тунел. На всеки хиляда крачки тунелът свиваше рязко в обратна посока, от което можеше да се съди, че наклонът е около тридесет процента. Джанвърт смяташе, че тунелът е някакъв вид вентилационна шахта, но до момента не бе забелязал никакви странични отвори, а и плътно покритият с прах под говореше недвусмислено, че съоръжението не е било използвано отдавна. Или пък беше авариен изход? Нищо чудно да е и бил прокопан първоначално, в хода на строителните работи, преди да изкопаят по-големите галерии. Не смееше да се надява, че така лесно се е натъкнал на аварийния изход. Важното беше, че тунелът води нагоре.

Отново пое с бавна крачка нагоре и след още пет остри завоя стигна до врата с кръгла дръжка. Какво го чакаше от другата страна. Да провери ли? Беше въоръжен. Именно този факт се оказа решаващ. Джанвърт завъртя дръжката, опря рамо във вратата и я отмести. В лицето го блъсна въздушна струя.

Джанвърт стоеше на тясна платформа с перила, намираща се някъде по средата на стената на огромна по размери кръгла зала с купол отгоре. Отсрещната стена, озарена в ярка бяла светлина, беше поне на двеста ярда от него. Подът на тази просторна зала се спускаше постепенно към центъра и беше гъсто покрит с мъже и жени, сплетени във вихъра на съвокупляването. Джанвърт замръзна, изумен от гледката.

Въздухът в залата трептеше от пъшкане, въздишки и удари от сблъсъка на гола човешка плът. Двойките постоянно се разделяха, откриваха нови партньори и почти незабавно подновяваха своята изумителна сексуална активност.

Кръстосване!

Припомни си странния доклад на Перюджи за прекараната нощ с Фанси. Тя бе използвала този термин — кръстосване. И това бе единствената дума, с която би могла да се опише тази налудничава сцена. Нищо в тази гледка не можеше да пробуди интереса му. По-скоро го отвращаваше. Тук също миришеше характерно — на смес от човешка пот и секрети, примесени с неизменно присъстващия животински мирис. Джанвърт забеляза, че подът е влажен и изглеждаше еластичен. На цвят беше светлосив и блестеше в местата, незаети от съвокупляващите се двойки. Под гъстата плетеница от гърчещи се тела Джанвърт успя да забележи някакви по-тъмни на цвят, концентрични кръгове, наподобяващи канали. Боже мили, отдолу имаше канализация! Някои от гърбовете на съвокупляващите се бяха нашарени от допира с решетките.

Какво по-ефикасно от подобно съоръжение?

Все още полупарализиран от изненада, Джанвърт отстъпи в тунела, затвори вратата и продължи изкачването. Пред очите му непрестанно изплуваха откъслечни сцени от залата. Цял живот нямаше да забрави гледката. Кой би му повярвал? Човек трябваше да го види, за да повярва.

Усещаше продромите на надигащата се в него истерия. На това, значи, му казвали „сексуален конгрес“!

Не се и съмняваше, че ако бе слязъл от платформата, за да се присъедини към оргията, никой не би му обърнал внимание. Само още един мъжки оплодител.

Джанвърт мина покрай още две подобни врати, преди да възстанови поизгубеното си душевно равновесие. Поглеждаше с отвращение към всяка от тях, опитвайки се да си представи каква отвратителна сцена се разиграваше зад нея. В този гаден, проклет човешки кошер! Той спря внезапно, поразен от споходилата го мисъл.

Кошер.

Джанвърт се огледа в здрача на тунела, долови далечния тътен на машините, вдъхна от натрапчивата миризма — все белези за кипящия наоколо живот.

КОШЕР!

Целият разтреперан, Джанвърт пое няколко пъти с пълни гърди, преди да продължи изкачването. Мислите му бяха съвсем объркани. Това наистина беше човешки кошер. Живееха тук, както живееха насекомите. Как всъщност живееха насекомите? Те вършеха неща, които нито едно човешко същество не би желало да направи — нито пък би било в състояние. Имаха търтеи и работници — и царица — и ядяха, за да живеят. Хранеха се с такива неща, каквито човешкият стомах не би могъл да понесе, дори ако съзнанието не се възпротивеше предварително. И се кръстосваха — за да продължават съществуването на вида. Колкото повече мислеше за това, толкова повече картината съвпадаше с всичко наоколо. Не, не ставаше дума за никакъв свръхсекретен експеримент! Това беше нечие ужасно, отвратително хрумване, което трябваше да бъде изпепелено незабавно и до край!