Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (29)

29

„Из коментарите на майката-първосъздателка Трьова Хелстрьом: Искам да побеседваме с вас за понятието предпазливост. Когато казваме, че ни има, че Кошерът е поел по своя път — някъде към мистериозното бъдеще — по необходимост думите ни се отличават от онова, което виждаме като факти. Между тези две понятие винаги стои нашата собствена интерпретация. Това, което твърдим, че вършим, се видоизменя от нашето разбиране за света, което на свой ред има своите ограничения. Първо, ние сме партизани. Виждаме всичко пречупено през призмата на оцеляването на Кошера. Второ, вселената се проявява пред нас по един начин, докато в действителност е нещо съвсем различно. В светлината на изложеното до момента, предпазливостта се превръща в главен източник на нашата колективна енергия. Трябва да се изпълним с вяра в мъдростта на Кошера и да се надяваме, че тази мъдрост ще се прояви чрез нас, неговите клетки.“

Когато стигнаха входа на долината, откъдето Перюджи за пръв път зърна чифлика на Хелстрьом, той помоли Крафт да спре. Колата поднесе на прашния банкет и закова, а помощник-шерифът го погледна въпросително.

— Нещо не е наред ли, мистър Перюджи?

Перюджи не бързаше да отговори. Крафт го беше заинтригувал. Имаше нещо театрално, не само в държанието, но и в целия му вид. Сякаш някой беше спрял поглед върху него, а сетне бе възкликнал: „А ето този ще направим помощник-шериф.“ Крафт имаше потъмняло от слънцето лице, масивен нос, русоляви вежди, светло-руси коси и всичко това завършваше с широкопола каубойска шапка на върха. Движеше сковано едрото си тяло, сякаш беше яздил прекалено дълго. Перюджи забеляза поне още няколко души по главната улица на Фостървил, които приличаха на Линкълн Крафт.

Крафт се държеше спокойно и невъзмутимо, докато Перюджи го разглеждаше, уверен че като специален кошерен хибрид, няма и най-малък признак за чуждия му произход. Всъщност, бащата на Крафт беше местен фермер, прелъстен при набег за пресни гени от разгонена женска. Немалко жители на Фостървил бяха забелязали приликата на Крафт с баща му.

— Мистър Перюджи, — заговори Крафт, — не искате ли…

— Знам какво ще ми кажете — прекъсна го Перюджи и погледна часовника си. Беше три без четвърт. Крафт беше използвал всички възможни оправдания за да се забавят — няколко пъти звъня по телефона, прочете внимателно формуляра за издирване, продължително разглежда снимката и зададе безброй глупави въпроси, като записваше отговорите с бавни движения върху лист хартия. И ето че най-сетне бяха само на хвърлей място от чифлика на Хелстрьом. Перюджи почувства, че го завладява вълнение. Долината се беше смълчала, не се чуваше дори песента на насекомите. Перюджи усещаше нещо неестествено в тази тишина. Едва когато осъзна, че не се чуват никакви насекоми, той попита Крафт за причината.

Крафт побутна назад широкополата си шапка и обърса челото си с ръкава на ризата.

— Сигурно са напръскали околността с химикал — предположи той.

— Наистина ли? Че Хелстрьом прави ли такива работи? а мислех, че всички еколози са против препаратите.

— Откъде знаете, че доктор Хелстрьом е еколог?

Умно! Много умно! Перюджи прехапа устни.

— Не го знаех — рече той. — Просто предположих, че всеки ентомолог би се интересувал и от екология.

— Аха. Е, може би някой друг е пръскал наоколо. Наблизо са пасищата.

— Някой друг да го е направил?

— Може би. Или пък има връзка с опитите на доктора. Само за да послушате насекомите ли спряхме?

— Не. Исках да огледам наоколо за фургона на Карлос.

— Едва ли има някакъв смисъл.

— Така ли? И защо?

— Ако решим, че наистина е пребивавал по тези места, ще претърсим всичко наоколо.

— Мисля, че вече ви казах — натърти Перюджи. — Според мен, Карлос е бил тук. Затова бих искал да огледам района.

— Докторът не обича разни хора да му се мотаят из земята!

— Нали казахте, че това били пасища. И тях ли притежава?

— Не съвсем, но…

— Ами да поогледаме тогава — Перюджи положи ръка на вратата.

— Ей, почакайте малко! — извика Крафт.

Перюджи кимна мълчаливо. Вече бе узнал онова, което го интересуваше — Крафт беше дошъл с него за да пречи на всякакво разследване.

— Добре — каза Перюджи. — Хелстрьом знае ли, че ще му гостуваме?

Крафт вече беше поставил ръка на скоростния лост, с намерение да продължат към чифлика, но при този въпрос се поколеба. Първо го изненада желанието на Перюджи да спрат. В началото си помисли, че Външният е забелязал нещо подозрително, нещо пропуснато от работниците. Безпокойството му нарасна, след като Перюджи предложи да излязат и да огледат района. Накрая му хрумна, че не е изключено Перюджи и хората му да са подслушали телефонния разговор на Крафт с чифлика. Но охраната на Кошера щеше да открие, ако някой бе предприел подобен опит.

— Знае — потвърди Крафт. — Позвъних му, за да се уверя, че в момента е тук. Понякога докторът пътува до доста странни места. Трябваше да го предупредя, че ще го посетим. Сигурно знаете колко са чувствителни тези учени?

— Не. Чувствителни ли са?

— Ами нали правят разни експерименти. И някой нежелан посетител може да развали всичко.

— Затова ли не искахте да огледаме района?

— Да, точно затова — отвърна Крафт с очевидно облекчение. — А и докторът непрестанно снима разни филми. Ако му се провалят снимките може ужасно да се ядоса. Опитваме се да пазим добросъседски отношения.

— Да не искате да кажете, че поставя охрана, или нещо подобно?

— Не-е-е. Всички местни знаят за работата му. Гледаме да не влизаме в неговата територия.

— И какво става, ако се провали някой експеримент? — поинтересува се Перюджи. — Сигурно добрият доктор не започва да стреля?

— Нищо подобно. Докторът и на мравката път ще стори. Обаче ядоса ли се, ругае страшно. Освен това, има доста важни приятели. Заслужава си да си на негова страна.

„Няма съмнение — мислеше си Перюджи. — Виж, това би могло да обясни странното поведение на местния шериф. Едва ли е претрупан с работа в това малко градче. Какво ли не би сторил за да си запази поста.“

— Добре — кимна решително Перюджи. — Да вървим да се срещнем с този доктор Хелстрьом.

— Разбрано, сър!

Крафт подкара бавно колата като си придаде безгрижен вид. Хелстрьом бе пределно изчерпателен в разпоредбите си — тръгнали са да търсят безследно изчезнал. Да оказва всякакво възможно съдействие.

Докато се носеха покрай северната ограда, Перюджи се любуваше на чифлика. Очевидно постройките са били вдигнати във времена, когато строителният материал не е бил проблем. Стените на чифлика бяха изградени от потъмняло дърво и нямаше да им се отрази зле малко боя. Стори му се странно, че никой досега не се беше досетил.

Крафт спря успоредно на оградата, на няколко метра от входа.

— Ще продължим пеша. Докторът не обича колите да приближават сградата.

— Че защо пък?

— Предполагам, че му пречат на работата.

— Тия сгради направо плачат за малко боя — подхвърли Перюджи докато излизаше от колата.

Крафт хлопна вратата и заговори над покрива.

— Казват, че докторът използвал някакъв консервант за да покрива дървото. Материалът само изглежда износен. Но затова пък гледката е красива.

— Виж ти — Перюджи застана до вратата и изчака Крафт. — За какво служи онази бетонна сграда? — той посочи с ръка към бетонната постройка.

— Може да е помпена станция. На такава ми прилича. Или пък е свързана с изследванията на доктора. Не съм го питал. — Крафт следеше внимателно реакцията на Перюджи. Бетонният покрив прикриваше входа на резервната вентилационна шахта, която можеше да бъде отворена с помощта на експлозив в случай на авария. Още няколко подобни вентилационни шахти бяха разхвърляни из района, но всички останали бяха добре замаскирани.

— Хелстрьом женен ли е? — запита Перюджи.

Крафт отвори вратата, преди да отговори.

— Нямам представа. — Той се отдръпна встрани и пропусна Перюджи да влезе, преди да затвори. — Докторът често кани разни сладурчета. Предполагам, заради снимките. Може би смята, че не си заслужава да си взима крава, когато млякото е безплатно. — Крафт се изкиска на собственото си дебелашко остроумие и добави: — Да видим какво става в чифлика.

Перюджи закрачи редом с него, учуден от внезапния изблик на веселие. Този помощник-шериф не приличаше нито на местен фермер, нито на селяндур, нито пък на каквото и да било. Може би твърде много се стараеше да играе някаква определена роля и по-често преиграваше. Перюджи вече си бе взел бележка да го държи под око, но сега подозрителността му се засили още.

— Това място има доста запуснат вид — заговори той като се стараеше да не изостава. Въпреки привидната си скованост, помощник-шерифът се движеше уверено и целенасочено, сякаш не желаеше да даде възможност на Перюджи да огледа по-внимателно околността.

— На мен пък ми харесва — отбеляза Крафт. — Бая грижи полагат за района на чифлика.

— Обработват ли земята?

— Вече не. Но по едно време отглеждаха доста култури. На пролет някои от децата, които живеят в чифлика, излязоха да сеят жито, но според мен само си играеха на фермери. Повечето са градски чеда. Идват тук от Холивуд, или чак от Ню Йорк и си мислят, че разбират нещо от земята.

— Хелстрьом често ли има гости? — Докато задаваше въпроса, Перюджи се спъна в купчина изсъхнала трева. Измъчваше го сухият, горещ въздух на долината. Някъде отдалеч се чуваше неприятен бръмчащ звук, а слабият животински мирис му напомняше за зоологическата градина. Нямаше и следа от тази миризма зад оградата, но колкото повече наближаваха чифлика, разположен в сърцето на малката долина, толкова повече се засилваше. От мястото, където се намираха, потокът изглеждаше като тънка струйка вода. Някъде в горния край на долината изглежда имаше малък водопад.

— Гости ли? — запита Крафт след продължителна пауза. — Понякога чифликът направо е претъпкан. Не може да плюнеш, без да оцелиш някого. Друг път изглежда така, сякаш няма и дузина хора.

— Откъде идва тази миризма?

— Каква миризма? — запита Крафт и в този миг осъзна, че Перюджи говори за кошерния мирис, който извираше от вентилационните шахти и винаги се усещаше най-силно тук, в долината. Крафт намираше за приятна миризмата. Напомняше му за детството.

— Тази животинска миризма — настоя Перюджи.

— А, това ли? Трябва да е свързано с работата на доктора. Знам, че държи мишки и други животинчета за опити. Веднъж дори ги видях. Най-обикновена менажерия.

— Аха. Този водопад през цялата година ли го има?

— Да. Красив е, нали?

— Ако човек си пада по тези неща. А къде изчезва водата? Потокът долу е доста малък. — Перюджи спря и впери поглед в Крафт, принуждавайки го също да спре.

— Предполагам, че част от водата попива в почвата — обясни Крафт. Изглежда нямаше търпение да продължат, но не можеше да намери подходящ предлог. — Докторът също отби част от водите за напояване или охлаждане. Не знам точно. Да вървим, а?

— Чакайте малко — отвърна Перюджи. — Нали одеве казахте, че Хелстрьом не се занимавал с обработка на земята?

— Така си е! Но за опитите му е нужна доста вода. Какво толкова ви занимава този ручей?

— Всичко тук ме занимава — рече Перюджи. — Има нещо не наред в това място. Например, липсата на насекоми. А не видях и нито една птица.

Крафт преглътна мъчително, гърлото му бе съвсем изсъхнало. Изглежда съвсем наскоро е имало нощно помитане. Ама и този Перюджи, нищо не изпуска от очи!

— Птиците се крият от жегата и излизат по хладина.

— Така ли?

— Ами вашият приятел не ви ли го е казвал, след като си пада да гледа птици?

— Не. — Перюджи хвърли поглед наоколо, като се стараеше да не пропусне и най-малката подробност. Бързо и издаващо напрегнатост движение на главата, което разтревожи отново Крафт. — Помня веднъж ми каза, че всяко животно или птица било активно през различни части на деня и нощта. Не вярвам птиците да са се изпокрили, въобще не се чуват никакви звуци. В тази долина няма нито птици, нито насекоми.

— Тогава какво е търсел тук вашият приятел? — попита Крафт. — Щом няма птици, които да гледа?

„Ах, приятелче, не бързай толкова — помисли си Перюджи. Още не е дошло време да сваляме ръкавиците.“ Вече не се съмняваше, че Крафт е в един отбор с Хелстрьом.

— Карлос вероятно също е забелязал отсъствието на птици и е потърсил някакво обяснение. Ако се е натъкнал на нещо, което би могло да причини неприятности някому, това би могло да обясни изчезването му.

— Ама вие сте ужасно подозрителен човек — отбеляза Крафт.

— А вие не сте ли? — засече го Перюджи. Той се насочи към сянката на близката върба, принуждавайки помощник-шерифа да го последва. — Що за човек всъщност е Хелстрьом, помощник-шериф?

На Крафт никак не му се хареса начина, по който Перюджи бе произнесъл това помощник-шериф, ала бе принуден да внимава какво ще отговори.

— Ами, най-обикновен, типичен отдаден докрай на делото учен.

Перюджи забеляза, че докато се стараеше да отговори с равнодушен и привидно безразличен глас, Крафт неволно бе издал с жестове и позиция на тялото, че прикрива истината. Перюджи кимна, сякаш бе прозрял всичко и остави Крафт да продължи.

— Подобни хора са смахнати, естествено — говореше Крафт, — но съвсем безвредни.

— Никога не съм бил склонен да се примиря с тази стандартизирана представа за безвредния, смахнат учен — каза Перюджи. — Според мен не са нито безвредни, нито невинни. Ето, атомните физици, например, кой от тях е нормален или разумен?

— О, хайде стига, мистър Перюджи — махна с привидна благосклонност Крафт. — Докторът снима филми за насекомите. Образователни филми. Най-много някой път да е поканил дузина сладурчета да си направят парти на лунна светлина.

— И дори без трева? — притисна го Перюджи.

— Нима вярвате на всичко, което драскат по вестниците, за холивудския начин на живот?

— До известна степен.

— Готов съм да се обзаложа, че докторът е чист — заяви Крафт.

— Наистина ли? — попита Перюджи. — И колко души са изчезнали без вест във вашия район за последните, да речем, двадесет и пет години?

„Той се е ровил в архивите — помисли си мрачно Крафт. Нилс напълно предугади какъв човек ще се появи, още преди да го бе видял.“ Този път Външните им бяха изпратили хитър и находчив ум. Перюджи твърде лесно се натъкваше на всички грешки и слабости, допуснати от Кошера. Лошо, много лошо. За да прикрие тревогата си, Крафт се извърна рязко и закрачи към чифлика, който бе само на петдесетина метра от тях.

— Зависи какво разбирате под изчезнал без вест — заговори той. Едва сега забеляза, че Перюджи е останал под сянката на върбата и му викна. — Хайде, тръгвайте. Не бива да караме доктора да ни чака.

Перюджи го последва, прикривайки усмивката си. Помощник-шерифът беше станал съвсем прозрачен. Крафт очевидно бе изненадан от неочаквания въпрос за броя на изчезналите. И следа не беше останала от привидно загрижения, отдаден на службата си полицейски служител. Мислите на Перюджи постепенно взимаха нова насока. Бяха изгубили трима агенти само за да проверят случайно възникнало подозрение. Ала с разкриването на този помощник-шериф, който не беше никакъв помощник-шериф, първоначалното подозрение придобиваше съвсем нов смисъл. И добавяше още една щриха към картината. „Хелстрьом също е научил нещо — мислеше си Перюджи. — Узнал е, какво сме готови да изгубим в замяна на Проект 40. А сега да разберем, колко е готов да плати.“

— Винаги съм смятал, че изчезналият без вест си е изчезнал — заговори Перюджи право в масивния гръб на Крафт.

Крафт отвърна без да се обръща.

— Зависи. Някои хора изчезват по собствено желание. Един бяга от жена си, друг — от работата. Говоря за техническата страна на това понятие. Е, в случая с вашия човек нещата май не стоят точно така. Това, което искам да кажа е, че когато говоря за „изчезнал без вест“, имам пред вид човек, изпаднал в беда.

— И не вярвате, че тук някой би могъл да изпадне в беда?

— Това не е Дивия запад — каза Крафт. — В известен смисъл, да се живее тук е далеч по-безопасно, отколкото във вашите градове. Хората в нашия край дори не заключват вратите си. Прекалено много време се губи в търсене на ключовете. — Той се ухили през рамо и махна небрежно с ръка. — Пък и сега нали са на мода тесните панталони. Няма много място за ключове по джобовете.

Централната постройка на чифлика се издигаше право пред тях. От едната страна беше хамбарът, до който водеше широка, прашна пътека. Пътеката пресичаше стара телена ограда, от която бяха останали само коловете. Макар прозорците на къщата да бяха покрити с жълтеникави завеси, мястото изглеждаше някак пусто и изоставено. Перюджи разглеждаше учудено постройката. Нима беше празна? Но защо? Та нали къщите се строяха за това — за да бъдат обитавани. Тук ли живееха Хелстрьом и хората му? Защо не се чуваше никакъв шум отвътре — тракане на чинии или нещо такова? Тук ли се хранеха? Припомни си забележката на Портър за „отсъствието на признаци“. Много проницателна забележка. Повече информация се криеше в онова, което не се виждаше в чифлика на Хелстрьом, отколкото в това, което се набиваше в очи.

И ето, че Перюджи забеляза първия „позитивен признак“ — наличието на странен, кисел мирис. В първия момент си помисли, че се дължи на фотографски химикали, но сетне отхвърли тази мисъл. Миризмата беше далеч по-остра и дразнеща. Може би е свързана с насекомите на Хелстрьом?

В хамбара се влизаше през люлееща се врата, като в бар. Когато Перюджи и Крафт доближиха, крилата на вратата се люшнаха навън и лично Хелстрьом излезе да ги посрещне. Перюджи го позна от снимките, които беше виждал в досието му в агенцията. Хелстрьом беше облякъл бяло поло и сивкави панталони. На краката си носеше сандали на босо. Рядката му руса коса не бе съвсем сресана, сякаш е била разчорлена от вятъра и след това прегладена набързо.

— Здравей, Линк — посрещна ги Хелстрьом.

— Здрасти, докторе.

Крафт спря пред Хелстрьом и двамата се здрависаха. Застанал в непосредствена близост, Перюджи имаше чувството, че присъства на зле репетирана пиеса. Двамата си стиснаха ръцете така, сякаш го правеха за първи път.

Перюджи отмести поглед към отворената врата на хамбара. Нищо не можеше да се различи в мрака вътре.

Любопитството му изглежда забавляваше Хелстрьом. Той се усмихна широко, докато Крафт го представяше на Перюджи. Ръката на Хелстрьом беше хладна и суха. Хелстрьом даваше вид на човек, който принудително си налага да е спокоен, ала дланта му не беше изпотена. Очевидно се владееше чудесно.

— Искате да видите студиото ли? — запита той и кимна в посоката, в която беше погледнал Перюджи.

„Виж, този умее да си държи нервите“ — помисли си Перюджи.

— Никога досега не съм виждал филмово студио — отвърна той.

— Линк ми каза по телефона, че търсите някакъв ваш служител, изчезнал по тези места.

— Ах, да — Перюджи се питаше, защо не може да различи нищо зад отворената врата. Беше посещавал няколко холивудски студия и помнеше добре царящата атмосфера на организирана бъркотия — ярки светлини, мадами, камери, тичащи наоколо хора, а след това — миг покой докато протичат самите снимки.

— Докторе, да си виждал някой да се върти наоколо? — попита Крафт.

— Само наши хора — рече Хелстрьом. — Никой друг. Отдавна не са се мяркали непознати. Кога са изчезнали тези хора?

— Преди около седмица — каза Перюджи и насочи вниманието си към Хелстрьом.

— Толкова скоро! — възкликна Хелстрьом. — Уверен ли сте, че не им е хрумнало да продължат ваканцията без да ви съобщават?

— Сигурен съм дотолкова, доколкото човек може да е сигурен — отвърна Перюджи.

— Ако искате, можете да огледате наоколо — предложи му Хелстрьом. — Имахме доста работа напоследък в студиото, но въпреки това не сме забелязвали никакви непознати наоколо. Държим долината под наблюдение за да не се появи някой нежелан гост и да попречи на работата ни. Съмнявам се, че ще откриете някакъв следи от вашите хора в района.

„Щом Нилс смята, че няма да открият следи — помисли си с облекчение Крафт — значи са почистили здравата.“

— Така ли? — Перюджи прехапа устни. Неочаквано осъзна, че разговорът се водеше едновременно на няколко нива. Двамата с Хелстрьом го знаеха. А по всичко изглежда и Крафт. Перюджи можеше да души наоколо, но очевидно нямаше да открие нищо подозрително. Нито един чужденец не би могъл да доближи района на чифлика без да бъде забелязан. Хелстрьом беше сигурен, че неговите хора в горните ешалони на властта ще запазят в тайна каквото е необходимо. С появата си тук, Перюджи беше разкрил пред Хелстрьом, че фактът за изчезването на хора в района на чифлика е взет под внимание. Хелстрьом не отричаше този факт, а само намекваше, че ще е безсмислено да се издирват тези хора. Как, тогава, да обясни на какво се надява Агенцията в предстоящата игра?

— Помощник-шериф Крафт, — рече Хелстрьом, — спомена, че работите за някаква компания за производство на фойерверки. „Аха…“ — рече си не без задоволство Перюджи.

— Нашата фирма има многостранни интереси, мистър Хелстрьом. Проявяваме интерес и към металургията, особено в новите, неизследвани области. Готови сме да приемем охотно всякакви свежи, ценни изобретения.

Хелстрьом го погледна замислено.

— Ще влезете ли да разгледате студиото? В момента сме доста натоварени, защото поизостанахме със снимките на последния филм. — Той понечи да се обърне и в този миг спря, сякаш му беше хрумнало нещо. — Хм, надявам се, че не носите със себе си транзистор, или нещо подобно. Използваме късовълнов радиопредавател при озвучаването на отделните сцени. Наличието на други радиоприбори може да изложи на риск крайния резултат от работата ни.

„Ах, ти копелдак такъв!“ — помисли си Перюджи. Той скръсти ръце, обърнал лявата длан навътре и незабелязано изключи часовниковия предавател. „Ако смяташ по този начин да ме разколебаеш, приятелче, сбъркал си. Ще вляза вътре и бъди сигурен, че ще видя повече, отколкото предполагаш…“

Хелстрьом проследи движенията на Перюджи и се досети за истинската причина. Все още беше изненадан от странните намеци за многостранните интереси на фирмата към металургията и новите открития. Каква връзка можеше да има всичко това с Проект 40?