Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (51)

51

„Из Кошерния наръчник: Най-могъщата обществена сила във вселената е взаимната зависимост. Фактът, че нашите ключови работници получават допълнителна хранителна дажба, в никакъв случай не зачерква тясната им зависимост от онези, които не се радват на подобна привилегия.“

Кловис лежеше в гъстата сянка на мадроната, на около петстотин ярда югоизточно от вратата към чифлика на Хелстрьом. Виждаше съвсем ясно разпръснатите край оградата хора, които продължаваха да се борят с горящата трева. Някои от тях бяха въоръжени с най-обикновени пистолети, а не с онези мистериозни бръмчащи оръжия, които бяха покосили хората от нейния екип. Майчице! Там имаше най-малко стотина души! Сивкаво-син дим се издигаше над тревата и ветрецът отнасяше право към нея горчивата миризма на изгоряло.

Беше стиснала пистолета с дясната ръка, а дулото подпираше на лявата. Очевидно противникът щеше да приближи от тази страна. Някъде вдясно от нея бе пропълзял ДТ, въоръжен с автомата. Тя изви глава и се опита да го открие. Казал й бе да му даде десет минути, а след това да го последва. Той щял да я прикрива.

Замисли се за кратката битка в чифлика. Исусе Христе! Никога досега не беше преживявала нещо подобно. Виждала бе какво ли не, само не и това. Голи мъже и жени въоръжени със странни, разклонени на края оръжия. Все още чуваше в ушите си зловещото бръмчене на тези проклети неща. По начина, по който покосяваха хората й, Кловис предположи, че са смъртоносни.

Нов тип оръжие — ето какво е този Проект 40. Е, да, предполагаха, че ще е оръжие, но не и нещо подобно на това.

И защо бяха голи?

Все още не си позволяваше да мисли за съдбата на Еди Джанвърт. Не беше променила първоначалните си предположения. Убит, вероятно с едно от онези оръжия. Едно вече знаеше — странните оръжия имаха ограничен обсег на действие. Не повече от стотина ярда. Куршумите от нейния пистолет поразяваха на по-голямо разстояние. Значи, изводът беше, че трябва да държи противника на тази дистанция, но да си отваря очите за онези, които носят пистолети.

Тя погледна часовника — оставаха й още три минути.

Божичко, колко горещо беше само! Из въздуха летяха прашинки и дразнеха ноздрите й. Едва не кихна. Нещо се раздвижи на хълма вляво от вратата. Тя отправи два изстрела в тази посока, презареди и чу изстрел зад гърба си, последван от сигнала на ДТ. Беше заел позиция. Добре. По дяволите с тези десет минути. Тя се надигна предпазливо и все така превита затича сред дърветата, без да поглежда назад. Това беше работа на ДТ, да прикрива отстъплението й. Откъм хълма се чу странният бръмчащ звук, но единственото, което почувства, бе леко опарване по гърба. Зачуди се дали не се дължи на превъзбуденото й въображение, но страхът удвои силите й и тя се понесе сред тревата.

Някъде в ляво от нея проехтя изстрел, сетне още един. ДТ стреляше на единична с автомата за да забави преследвачите й. Тя сви внезапно така, че да заобиколи мястото, откъдето се водеше стрелбата. Все още не можеше да открие ДТ, но зърна недалеч пред себе си дебелия ствол на дъб и няколко крави, които се отдалечаваха панически от него. Избра едно дърво вляво от дъба за своя цел, затича се и когато се изравни с него, сграбчи стеблото и се завъртя рязко. Тялото й беше плувнало в пот, гърдите я боляха. Още няколко изстрела от позицията, която беше заел ДТ, но Кловис все така не можеше да го види. Шест голи човешки фигури се носеха из полето откъм долината, всяка една въоръжена със странното оръжие. Тя пое няколко пъти дълбоко за да се успокои, опря пистолета в дървото и стреля четири пъти, като се прицелваше внимателно. Двама от бягащите се строполиха в тревата, което означаваше, че са били ударени. Другите залегнаха край тях.

ДТ внезапно скочи от дъба и едва сега Кловис осъзна, че се бе покатерил на него. Той се приведе и затича отново наляво, без да се обръща, нито да поглежда към Кловис. Един добър съекипник би го прикривал и той очевидно бе приел Кловис за добър съекипник.

Кловис отново презареди, без да откъсва поглед от помръдващата трева на мястото, където бяха залегнали четиримата. Тревата се поклащаше все по-близо към нея. Опита се да прецени дистанцията. На около четиристотин фута вдигна магнума и откри огън. Не бързаше с изстрелите и се прицелваше преди всеки един. При третия изстрел една гола човешка фигура се надигна и бавно се свлече назад. Останалите трима скочиха с насочени оръжия и затичаха право към нея. Без да бърза — имаше само три куршума и всеки един й трябваше — тя се прицели в първата фигура, гологлава жена с изкривено в злобна гримаса лице. Изстрелът на Кловис я спря, сякаш се беше ударила в стена. Жената политна, а оръжието й изхвърча встрани. Останалите отново залегнаха в тревата. Кловис изстреля другите два куршума за да ги прикове на място. Без да изчаква резултата тя се извърна и побягна, опитвайки се да зареди в движение.

— Насам! Насам!

Това беше гласът на ДТ, който я викаше зад едно дърво вляво. Тя затича по посока на гласа, досетила се, че я е повикал, тъй като в участъка пред тях няма дървета, които да използват като прикритие. Виждаше само ниска трева и на около половин миля — началото на пасището. ДТ я сграбчи за ръката, за да я спре.

— Не ти ли се струва странно? — заговори той. — Виж, кравите са опасли тревата пред нас, но не и в посока към чифлика. Като че ли съзнателно са избягвали този район. Онези, които преди малко вдигнах, вече бяха подплашени от нещо, сякаш някой отдолу ги насочваше. Но наблизо не видях и никого.

Тя пое няколко пъти с пълни гърди за да успокои дишането си.

— Имаш ли някое умно предложение за това как да се измъкнем?

— Че тук да не ни е зле? — отвърна той.

— Трябва да намерим начин да съобщим за случилото се — продължи тя. Вдигна поглед към него, но ДТ оглеждаше пътя, по който бяха дошли.

— Струва ми се, че успя да удариш една от гадините, дето пълзяха в тревата — промърмори той. — Но другата продължава да се движи. Готова ли си за следващия преход?

— Колкото може да е готов човек в подобно положение. Онзи, когото пропуснах, подава ли се?

— Продължава да пълзи, но скоро ще му свърши тревата за прикритие. Хайде да се разделим. Ти хвани наляво, докато стигнеш пътя, сетне карай по него. Аз ще поема надясно. Реката трябва да е някъде там, при редицата от дървета, на около миля. Така ще ги накараме да преследват две цели. Ако успея да стигна до реката…

Докато говореше ДТ оглеждаше внимателно пространството между тях и чифлика, а после се обърна за да прецени пътя, който им предстоеше да изминат. Но неочаквано млъкна. Кловис се извърна и също погледна натам. Дъхът й секна от изненада. Плътна редица от голи човешки фигури бе отрязала пътя им за бягство. Бяха се подредили на около петстотин ярда под тях, редицата започваше далеч наляво, в непосредствена близост до горичката, а надясно достигаше отвъд дърветата и реката, които ДТ беше възнамерявал да използва за прикритие.

— И-исусе Христе! — възкликна ДТ.

„Трябва да са най-малко десет хиляди!“ — помисли си Кловис.

— Не съм виждал толкова много гадинки от Виетнам — процеди през зъби ДТ. — Майчице мила! Сякаш сме разбутали някой мравуняк.

Кловис кимна и си помисли: „Точно това сме направили.“ Сега вече всичко си заставаше на мястото. Хелстрьом очевидно бе водач на някакъв таен култ. Тя забеляза бледата кожа на телата им. Сигурно живееха под земята. Чифликът служеше само за прикритие. Кловис с мъка сподави надигащия се истеричен кикот. Не, чифликът беше само похлупак! Тя вдигна пистолета, с намерението да повали колкото се може повече от омразните, настъпващи бавно към тях фигури, но някъде близо зад нея се разнесе бръмчене и в същия миг тялото й замръзна, парализирано. Докато падаше, Кловис чу изстрел, но така и не узна, дали беше от нейния пистолет, или от оръжието на ДТ.