Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (16)

16

„Из Кошерния наръчник: Химически кастрираният работник е истинският извор на свобода в нашето общество. Дори в дивото общество съществуват форми на кастрирани работници, макар това да е прикрито зад маската на привидна способност към оплождане и създаване на поколение. Разликата е в това, че потомството на социалния кастрат не допринася с нищо за усъвършенстването и развитието на обществото, в което живее и по този начин бива отделено от него. Подобни индивиди се разпознават лесно. Те не са обременени с особен интелект, нито притежават емоционален и духовен живот. Лишени от индивидуални отличия, те просто се сливат с околната сива маса на себеподобни. В този смисъл, нито нашият Кошер, нито насекомите дават нещо ново на света. Това, което насекомите притежават обаче и което ние се стараем да възприемем от тях, е взаимодействието на всички работници за изграждане и създаване на илюзорна Утопия — на идеалното общество.“

Близо шест часа бяха необходими на втория снимачен екип за да приключи със сцената в лабораторията, която включваше опити с пчели и мишки. Ала Хелстрьом не остана доволен от постигнатото във филма. Напоследък бе станал доста чувствителен по въпроса за артистичната стойност на онова, което създаваха. За съжаление и този път трябваше да се съобразяват с кратките срокове. А и старанието му да постигне съвършенство независимо от времето точно сега бе в противоречие с острата нужда на Кошера от допълнителни приходи. Той търсеше по-високо качество на филма заради самото него, точно както го желаеше и във всички аспекти от живота на Кошера.

По-високо качество на специалистите, на живота, на изобретенията — всичко това бе взаимосвързано.

След като приключиха със снимките, Хелстрьом накара техниците да го качат в гнездото, опитвайки се да прикрие тревогата си, породена от последния доклад за хода на нощното помитане. Изпуснал бе най-важната част от акцията, по време на снимките. Оставаше доста време до зазоряване, а проблемът все още не беше решен — женската, която придружаваше нежелания им гост продължаваше да е на свобода.

Една от основните задачи на Кошера бе да създава работници, които да ги „представят“ пред Външния свят — верни до смърт сътрудници, които при никакви обстоятелства не биха издали истината за онова, което се криеше под повърхността на Стражевата долина. Хелстрьом се зачуди, дали няма да открият някакъв генетичен дефект сред персонала, натоварен с нощните помитания. Мъжкарят нашественик бе заловен без никакви усложнения на поляната зад горичката на западната покрайнина. Почти незабавно групата беше обкръжила и фургона, но женската бе изчезнала. Колкото и невероятно да звучеше, нито една от работничките не би подушила следата й.

Гнездото буквално гъмжеше от наблюдатели и специалисти. Всички забелязаха появата на Хелстрьом, но не прекъснаха и за миг работата си. Хелстрьом огледа потъналата в тъмнина стая, редицата от светещи екрани и работниците, които тихо обсъждаха текущата операция. Тук беше и Салдо, мургав като своята майка-първосъздателка — Фанси, но с орловите черти на своя Външен баща. „Това е едно от нещата, с които Фанси се справя чудесно — помисли си Хелстрьом. Кръстосва се с Външните при всяка възможност и новополучените гени са истински дар за Кошера.“ Постът на Стария Харви при главния монитор бе зает от друг млад работник — също от серията Фанси. Представяше се с името Тимоти Хансен, когато го пращаха на операции Отвън. Използваха го често, главно заради привлекателния му външен вид, който очевидно оказваше своето влияние върху жените. Освен това притежаваше остър изобретателен ум, което го правеше особено полезен в критични ситуации. Това също беше типично за екземплярите от серията Фанси и най-вече за Салдо. Хелстрьом възлагаше големи надежди на Салдо, с който продължително време се бе занимавал Стария Харви.

Хелстрьом застана на прага, опитвайки се да прецени обстановката в гнездото. Да поеме ли управлението в свои ръце? Само да даде знак и всички ще започнат да му се подчиняват. Никой досега не беше се усъмнил в завещанието на неговата майка Трьова Хелстрьом. А и всички чувстваха, че също като нея и синът е посветен всеотдайно на Кошера и че неизменно се спира на най-правилните решения. Понякога роптаеха срещу него, дори гласуваха против предложенията му в Съвета, ала дори тогава Хелстрьом чувстваше уважението им. А когато в последствие се оказваше, че правият е бил той, влиянието му върху тях нарастваше още повече. Ала самият Хелстрьом не си позволяваше да изпада в излишна самоувереност.

„Нито един работник не е идеален — напомни си той. Над всичко винаги стои Кошерът.“

Стария Харви се бе подпрял на стената вляво от Хелстрьом, скръстил ръце на гърдите си, с лице, озарено от сиянието на екраните, сякаш бе изваян от гранит. Само очите му се движеха. Стария Харви оглеждаше стаята с критичен поглед. Хелстрьом пресече стаята, застана до него, надзърна отблизо в покритото с бръчки лице, сетне плъзна поглед по екраните.

— Някакви следи от нея?

— Не.

— Но нали беше под постоянно наблюдение?

— Включително радар и ултразвук — добави Стария Харви.

— Може би е разполагала с прибори, които са й позволили да засече нашите?

— Опита се да се свърже по радиото, но ние заглушихме сигналите.

— Това ли я е подплашило?

— Вероятно. — Стария Харви изглеждаше уморен и разстроен.

— А други прибори?

— В колата имаше миниатюрно антирадарно устройство. Мисля, че с негова помощ е засякла нашето наблюдение.

— Но как е могла да се прокрадне през групата за нощно помитане?

— В момента преглеждат записите. Предполага се, че е тръгнала да търси приятеля си и се е възползвала от бъркотията покрай залавянето му.

— Групата трябваше да я прибере независимо от трудностите.

Стария Харви извърна глава и впери очи в него.

— Така им наредих.

— И те са пристъпили заповедта?

Стария Харви кимна.

— Какво всъщност е станало? — запита Хелстрьом.

— Рискувала е, насочвайки се право към нощната група.

— Но миризмата й би трябвало да я издаде!

— Аз също смятах така и другите се съгласиха с мен. Стигнахме до извода, че е поела право на север, използвайки фургона за прикритие. Придвижвала се е съвсем бавно за да избегне всякаква възможност да бъде открита. Поела е преди мръкване, а нашата група пристигна в района по тъмно. От тук нататък следват две възможности — или е продължила да се отдалечава или следи действията ни в района, като мени позицията си.

— А ти какво мислиш?

— Малко се съмнявам в последното — отвърна Стария Харви.

— Защо?

— Едва ли би тръгнала право към нас.

— Но защо?

— На няколко пъти я удряхме с нискочестотно излъчване. През целия следобед подсилвахме подсъзнателната й тревога, така че, съмнявам се да е тръгнала в наша посока.

— Но откъде знаеш с какви резерви от кураж разполага?

— Не и тя, Нилс. Наблюдавах я.

— Значи, Харви, не е твоя тип.

— Шегувай се колкото искаш. Държах я под око целия следобед.

— Това ли е крайната ти оценка?

— Да.

— Защо не опита да защитиш становището си пред останалите?

— Опитах.

— Ако зависеше от теб, какви действия би предприел?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Искам, инак нямаше да питам.

— Първо, смятам, че се е прокраднала на североизток, към стадата, които пасат там. Имам чувството, че разбира от домашни животни. Имаше нещо в нея… — той облиза устни. — Та ако познава животните, би могла да се движи сред тях без да вдига излишен шум. Те са прикрили мириса й, с други думи — стадото е най-доброто й убежище за момента.

— И никой от останалите не се съгласи с теб?

— Другите твърдят, че стадото е полудиво и кравите биха реагирали при появата й. Наблюдавали сме го при други случаи.

— Ти какво им отвърна?

— Че кравите най-често реагират, когато подушат, че човекът е изплашен. Знаем го добре. Ние самите разчитаме на това. Ами ако жената не се е бояла от тях и се е придвижвала предпазливо? Смятам, че не бива да си затваряме очите пред подобна възможност.

— Но останалите не искат да тършуваме сред стадото?

— Опасяват се от възможни усложнения, когато групата се появи в района. Не е изключено някои от работниците да изгубят контрол и да избият кравите. В такъв случай ще си имаме неприятности — както последния път, когато се случи това.

— Все още не си ми казал, как би постъпил ти самият.

— Бих изпратил някой от нашата среда. Имаме богат опит в общуването с Външните. А и можем да се владеем по-добре от работниците.

Хелстрьом кимна и изрази гласно мислите си.

— Ако тя е все още в долината и ни наблюдава, няма никакъв шанс да ни се изплъзне. Но ако е слязла при стадото…

— Виждам, че си на същото мнение — кимна Стария Харви.

— Най-странното е, че другите не го разбират — рече Хелстрьом. — Ще поведеш ли групата по издирване, Харви?

— Съгласен. Гледам, че не го наричаш нощно помитане.

— Искам само да излезеш отвън и да ми донесеш едно единствено нещо.

— Жива?

— Ако е възможно. От другия не можахме да научим много.

— Разбрах го вече. Бях долу, когато започнаха да го разпитват, но нали знаеш, че тези неща са ми неприятни. Май съм живял прекалено дълго Отвън.

— И аз реагирах по същия начин — рече Хелстрьом. — В подобни случаи младите работници, които не знаят какво значи пощада, се справят значително по-добре.

— Все пак бих предпочел някоя друга възможност — въздъхна Стария Харви. — Най-добре ще е да се захвана с… издирването.

— Подбери си хора и тръгвай.

Хелстрьом проследи с поглед стареца, а след това се замисли за безсмислената, дори перверзна склонност към насилието, която съществуваше у младите. Нямаше никакво съмнение, че по-старите членове на Кошера бяха естествена противотежест на подобни явления. Стария Харви, например, винаги знаеше как най-добре да постъпи. За разлика от него, по-младите му помощници се бяха възпротивили категорично на предложението да излязат навън в нощта и в прибързаността си бяха допуснали грешка.

Няколко от по-младите помощници и работници-пазачи бяха станали свидетели на разговора му със Стария Харви. Те първи се втурнаха, макар и засрамени, предлагайки да се включат в предстоящото издирване.

След като подбра хората си, Стария Харви ги инструктира. Обърна специално внимание върху факта, че Салдо ще бъде негов заместник. Изборът беше съвсем подходящ. Салдо се отнасяше почтително към своя стар учител и толкова по-странно бе, че не беше го подкрепил в спора с младите работници. Но в хода на инструктажа Салдо побърза да изясни позицията си.

— Знаех, че е прав, — заяви той, — но никой от вас нямаше да ми повярва.

С други думи, Салдо смяташе, че дори ако застане открито зад своя учител, останалите ще игнорират мнението на двамата. Верен на учителските си принципи, Стария Харви не пропусна тази възможност да укори Салдо.

— Щом си мислел така, трябваше да изтъкнеш твоите аргументи, а не моите.

След края на инструктажа групата побърза да напусне стаята.

Хелстрьом се усмихна замислено. Момчетата ги биваше, а и бързо се учеха. Достатъчно бе само да им бъдат посочени подходящи примери. „Във възрастта се крие хармонията“ — казваше неведнъж неговата майка-първосъздателка. Младостта, според нея, беше рисков фактор, който винаги трябваше да се взема пред вид.