Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (42)

42

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Преобладаващата част от хората, които живеят Отвън, вярват че е невъзможно да се противопоставят по какъвто и да било начин на природата. За нас по-важно е да свикнем с мисълта, че трябва да открием своето място сред обкръжаващата ни среда, да се адаптираме и да посрещаме с готовност всякакви предстоящи неминуеми промени. Особено поучителен е начинът, по който дивите Външни воюват с насекомите. Противопоставяйки се на един природен закон, дивите подсъзнателно подсилват защитните сили на онези, срещу които се изправят. Отровите на Външните убиват мигновено голяма част от насекомите. Но малкото, които оцеляват, ще усъвършенстват своя имунитет до степен да понасят каквото и да било количество от отровата, без нежелани ефекти. Завръщайки се в утробата на земята, оцелелите ще предават своя имунитет на новите поколения, наброяващи милиарди.“

„Колко изряден, чист и ефикасен изглежда Кошерът след всяко завръщане отвън“ — помисли си Фанси. Тя неволно се любуваше на начина, по който събратята й изпълняваха възложените им задачи — тихо, без излишен шум, с целенасоченост и познаване естеството на работата. Долавяше тази увереност дори в охраната, която я придружаваше по пътя към долните галерии. Всъщност, Фанси не гледаше на хората от охраната, като на свои врагове. Те бяха нейни братя. Приятно беше да се излиза от време на време от Кошера, но още по-приятно се чувстваше, когато се завръщаше. При това изпълнена с убеждението, че ще добави нещо полезно в генетичния резерв на Кошера, след снощния лов. Кошерът успокояваше духа и мислите й със самото си присъствие наоколо.

Външните също бяха много забавни, особено мъжките екземпляри. За своите петдесет и осем години Фанси бе родила в Кошера девет деца от Външни бащи. Това несъмнено бе един огромен принос за генетичния басейн. Фанси разбираше от генетика точно толкова добре, колкото и от насекоми. Тя беше специалист. Любими образци за изследване й бяха Външните мъжки екземпляри и мравките.

Понякога, докато наблюдаваше някоя колония от мравки, Фанси изпитваше желание да заживее сред тях, дори да стане тяхна царица. Това вероятно би изисквало известен период на химична аклиматизация, преди поданиците й да я приемат напълно. В мечтите си, тя си представяше охраната, която сега я отвеждаше в дълбините на Кошера, като нейно собствена почетна гвардия. А тя е самата царица на пчелите. Най-странното обаче беше, че мравките наистина я приемаха добре. И не само те — комарите, както и много други насекоми не се притесняваха от близкото присъствие на Фанси. След като го забеляза, за нея бе още по-лесно да си представя Кошера като нейно собствено царство.

Фанси беше така дълбоко завладяна от мечтите си, че когато охраната я въведе в клетката на Хелстрьом, тя го погледна с царствено величие и въобще не забеляза колко разтревожен изглеждаше.

Хелстрьом вдигна поглед към нея. Фанси все още носеше коженото палто, което бе взела от склада и изглеждаше страшно горда от себе си. Той кимна на охраната да ги остави сами. Работниците отстъпиха назад, но продължиха да се оглеждат внимателно. Салдо им беше дал съвсем точни разпореждания, а всички знаеха, че той държеше да му се подчиняват безпрекословно.

— Ето те и теб, Фанси — поде Хелстрьом с уморен глас.

Фанси приседна усмихнато на крайчеца на близкото бюро.

Хелстрьом дръпна едно кресло и се отпусна с благодарност в него.

— Фанси, ще бъдеш ли така добра, да ми обясниш, какво според теб означаваше снощното ти бягство?

— Исках само да прекарам една нощ в кръстосване с твоя опасен мистър Перюджи — рече тя. — Според мен, той не е по-опасен от всички останали Външни мъже, с които съм се срещала някога.

— Взела си някои неща от склада — каза Хелстрьом. — Да чуя за това.

— Само палтото и една ампула с мъжки полови хормони — рече тя. — Използвах я, за да го стимулирам.

— И той как реагира?

— Както обикновено.

— И друг път ли си го правила?

— Доста пъти — каза тя. Хелстрьом се държеше толкова странно.

Хелстрьом кимна, сякаш на себе си, като същевременно се опитваше да анализира внимателно реакциите на Фанси и да открие, дали действията й не са били породени от колективната воля на Кошера. Действително, прибавянето на свежи гени беше от полза за общото дело, а и гените на Перюджи бяха особено ценни. Но Фанси си беше позволила да изнесе изключително важна тайна зад стените на Кошера, рискувала бе Външните да открият, че Кошерът притежава дълбоки познания за естеството на човешките хормони. При това, тя признаваше, че го е правила и друг път. Ако някой Външен научи за уменията на специалистите от Кошера да контролират човешките химични процеси, тогава…

— Обсъждала ли си го с някого? — попита Хелстрьом. Вярваше, че подобно поведение може да се обясни в определени обстоятелства.

— Разговарях по въпроса с някои от фертилните женски — рече тя. От какво, наистина, се безпокоеше старият Нилс? Едва сега забеляза колко напрегнат е всъщност.

— Разговаряла си, значи — повтори той.

— Разбира се. Повечето от нас използват стимулиращи хормони, когато излизат Отвън.

Хелстрьом я погледна шокиран и поклати мълчаливо глава. Благословена да е царицата! И нито един от водещите специалисти в Кошера да не знае! Какви ли тайни още крие в себе си Кошерът?

— Приятелите на Перюджи са взели колелото — каза той.

Тя го погледна неразбиращо.

— Колелото, което си използвала за да отидеш до града — обясни Хелстрьом.

— Ах, това ли? Работниците, които дойдоха да ме приберат, бяха толкова настойчиви, че направо забравих за него.

— Но взимайки го, ти си предизвикала кризисна ситуация — продължи Хелстрьом.

— По какъв начин?

— Не помниш ли, откъде се сдобихме с това колело?

Тя прикри уплашено устата си с ръка. Единственото, за което бе мислела, когато взе колелото, беше час по-скоро да стигне до града. Дори се гордееше със себе си — тя беше една от малкото работници, умеещи да управляват велосипед. Беше демонстрирала уменията си пред инженерите предната седмица и дори бе научила един от тях да кара. Дълбоко вкорененото й чувство за съхранение на Кошера подклаждаше тревогата й. Ако някой проследи, откъде се е взело това колело, нищо чудно да стигне до резервоара, където бяха хвърлени притежателите му…

— Какво мога да сторя, за да го върна обратно? — запита тя.

„Ето, това е човекът, с когото мога да работа и да уважавам“ — помисли си Хелстрьом, възхитен от бързината, с която беше осъзнала положението.

— Все още не зная — рече той.

— Перюджи ще дойде днес, за да се срещне с теб — каза тя. — Да поискам ли да ми го върне?

— Твърде късно е за това. Откарали са го със самолет. Това означава само едно — че имат подозрения.

Тя кимна с разбиране. Пръстови отпечатъци. Сериен номер. Чувала беше за тези неща.

— Най-добре ще е да отричаме, че колелото е било в нас — предложи Фанси.

— Само че има свидетели, които са те видели с него.

„Най-добре ще е — поправи я мислено Хелстрьом — да отричаме, че Фанси съществува. Разполагаме с други жени, които приличат на нея, както в лице, така и в тяло. Дали не е оставила и отпечатъци на някой от документите, подписани от Фанси Калотерми? Малко вероятно, след толкова много време.“

— Сгреших, нали? — попита Фанси, която едва сега осъзнаваше пълните мащаби на проблема, който беше създала.

— Основната грешка, не само твоя, но и на другите жени, е била, че сте изнасяли зад пределите на Кошера нещо, което не е трябвало да излиза Отвън. Като прибавим и колелото.

— Колелото — да, сега разбирам — призна тя. — Но стимуланта само спомагаше за оплождането.

Но дълбоко в себе си — подтиквана от заложения от детинство стремеж към истината — Фанси беше принудена да признае, че не това бе единствената причина, която беше накарала нея и останалите жени да използват по такъв начин тайните запаси на Кошера. В началото това бе по-скоро нещо като експеримент, вълнуващо откритие за това колко чувствени и податливи на съблазън могат да бъдат мъжете Отвън. И Фанси беше побързала да сподели откритието си със своите сестри. Дори измислиха някаква история, за да обяснят странното действие на лекарството. Че било ужасно скъпо и че са го откраднали. Втори път нямало да им се отдаде подобна възможност, затова по-добре да го използват, докато го имат.

— Искам да ми съобщиш имената на всички женски, които са използвали този трик — нареди Хелстрьом.

— О, Нилс!

— Трябва да го направиш и ти го знаеш. Ще съберем точни сведения за поведението на мъжкарите, самоличността им, кога и колко пъти е станало, какъв интерес са проявили. Всичко.

Тя кимна покорно. Нилс беше прав, разбира се. Край на удоволствието.

— След като приключим със събирането на информация, ще извършим няколко експеримента Отвън — под постоянно наблюдение и контрол. Тъкмо по тази причина ни интересува и най-малкия детайл. Всичко, което можеш да си спомниш, ще е от полза.

— Да, Нилс. — Тя сведе глава, за да прикрие радостта си. Може би удоволствието не беше приключило. Контролирани експерименти означаваха отново да се използват подобни методи върху Външни. А кой притежава по-голям опит в тази насока от онези, които вече са го вършили?

— Фанси, Фанси… — поклати глава Хелстрьом. — Никога досега Кошерът не е бил излаган на по-голям риск, а ти продължаваш да си играеш игричките.

Тя скръсти ръце и го загледа смирено.

— Защо? — попита той. — Кажи ми, защо?

Фанси не отговори.

— Нищо чудно, да бъдем принудени да те изпратим в резервоара.

Очите й се разшириха от уплаха. Тя скочи от бюрото и се изправи пред Хелстрьом. В резервоара! Но тя беше още млада. Очакваха я още дълги години на кръстосване. Имаха нужда от познанията й за насекомите. Никой не можеше да се справи по-добре от нея с опитните екземпляри! Тя понечи да възрази, но Хелстрьом вдигна ръка.

— Фанси! Кошерът винаги е най-важен!

Думите му я разтърсиха дълбоко и тя изведнъж си спомни за нещо важно, което отдавна искаше да сподели с Хелстрьом. Разбира се, че Кошерът винаги е най-важен! Нима я смятат за някоя отрепка?

— Трябва да докладвам още нещо — рече тя. — Мисля, че е важно.

— Така ли?

— Симулантът разтърси доста здраво Перюджи. В един миг той си помисли, че го разпитвам. Всъщност, не го правех, но когато осъзнах в какво състояние е, зададох му няколко въпроса. Перюджи не беше в ясно съзнание, но получих очаквания отговор. Струва ми се, че говореше истината.

— И какво ти съобщи? Казвай бързо!

— Каза ми, че е дошъл тук, за да сключи сделка с теб. Каза ми, че документите, на които са се натъкнали — става дума за Проект 40 — ги навели на мисълта, че разработвате нов метод за обработка на метали. От рода на стоманата. Каза, че подобно откритие в областта на металургията, може да донесе милиарди. Не всичко ми беше съвсем ясно, но горе-долу това беше същината.

Хелстрьом изслуша думите й изпълнен с радост, а когато привърши, скочи и я прегърна. Кошерът наистина беше изразявал волята си чрез нея!

В този момент в стаята влезе Салдо и Хелстрьом едва се сдържа да не го повика при тях. Разкритията на Фанси им предоставяха така търсената възможност да се измъкнат! Освен това потвърждаваха предположенията му, че Кошерът е в състояние да се учи и усъвършенства — като живо същество. Трябваше незабавно да съобщят всичко на лабораторията. Това можеше да им помогне и в разработките. Дивите Външни понякога проявяваха странни инстинкти.

— Помогнах ли, наистина? — запита Фанси.

— Много!

Салдо спря зад един от операторите, следящи мониторите, размени няколко думи с него, после погледна към Хелстрьом и поклати глава. Значи Перюджи все още не беше потеглил насам. Салдо бе наредил да съобщят за появата му веднага.

Сега вече Хелстрьом искаше да се срещне с Перюджи.

Металургия! Открития! Всички тези мистериозни намеци най-сетне имаха своето обяснение.

Изправена до бюрото, Фанси не откъсваше поглед от него.

— Перюджи каза ли още нещо?

— Не — тя поклати глава.

— Нещо за някаква агенция, която го е изпратила, правителствена агенция?

— А, да, спомена нещо за някакъв Шеф. Той мрази този Шеф. Ужасно го ругаеше.

— Не можеш да си представиш, колко ни помагаш — повтори Хелстрьом. — Но сега трябва да се скриеш.

— Да се скрия?

— Да. Помогна ни за много неща. Да ти призная, дори вече не ти се сърдя, задето си взимала разни неща от склада. Ти ми отвори очите за нещо важно — че с Външните ни свързват общи химични процеси. Може и да сме се променили малко за тези триста години, а нали и това целим, но все пак… — той й се усмихна щастливо. — Фанси, друг път не предприемай нищо, без да се посъветваш с нас.

— Няма. Наистина, обещавам.

— Добре. И Мимека ли участваше във вашата малка игра?

— Да…

— Великолепно. Искам ти и… — той се поколеба, като забеляза бледнината, която изби на лицето й. — Има ли някакъв шанс снощният лов да е бил успешен — и да си заченала?

— Много голям — очите й светнаха. — Тъкмо сега съм на върха на своята плодовитост. Следя съвсем точно цикъла.

— Все пак, нека от гестационната лаборатория да го потвърдят — рече той. — Ако наистина е така, ще се постараем да направим по-приятен периода, през който се криеш. Нека ти намерят по-лека работа. Кажи, че аз съм ти наредил. Но не изчезвай, преди да изпратя някой, който ще те разпита подробно за това, как си стимулирала Външните.

— Няма, Нилс. Веднага слизам в лабораторията.

Тя се обърна и напусна залата, а няколко работници погледнаха сред нея. Очевидно не беше изгубила и частица от магнетизма си. Но Хелстрьом беше твърде зает с проблемите, за да го забележи. Наистина беше странна жена. На какво точно се бяха натъкнали с тази линия ФАНСY?

Едва сега Салдо се приближи до него и проследи с поглед Фанси.

Хелстрьом потърка брада. Докато живееше в Кошера, приемаше непрестанно препарат, подтискащ растежа на косата, но въпреки това брадата му продължаваше да расте. Трябваше да се избръсне, преди да се е появил Перюджи. Външните държаха на тези неща.

Значи, ставало дума за металургия и открития, така ли?

— Какво искаш? — обърна се Хелстрьом към Салдо.

— Слушах разговора ви с Фанси.

— Чу ли какво каза за Перюджи?

— Да.

— Още ли смяташ, че сме допуснали грешка, като сме й позволили да напусне Кошера?

— Ами… — Салдо сви рамене.

— Чрез нея е говорил Кошерът, каквото и да си мислим — натърти Хелстрьом. — Целият Кошер може да реагира като един организъм, щом е в състояние да изявява волята си чрез някой от нас. Запомни го.

— Щом го казваш — рече Салдо. Но не звучеше много убеден.

— Казвам го. А, докато разпитваш Фанси, искам да си внимателен с нея.

— Да съм внимателен ли? Та тя изложи на опасност…

— Нищо не е изложила! Тя ни показа спасителната вратичка. И ти ще бъдеш внимателен с нея. А също и с останалите женски — тя ще ти каже имената им.

— Добре, Нилс. — Салдо не виждаше никаква логика в тези заповеди, но не можеше да не се подчини на първия мъжкар.

Хелстрьом стана, заобиколи бюрото и закрачи бавно към вратата.

— Ако ми потрябваш, ще те намеря ли в клетката? — извика подире му Салдо.

— Да. Да ме повикат веднага щом Перюджи се покаже.