Джейн Ан Кренц
Дим в огледалата (24)

Двадесет и трета глава

На следващия ден се събраха във всекидневната на Томас. Огънят гореше весело в камината, а плочките от облицовката й светеха в цялото си великолепие. Дийк и Каси седяха един до друг на дивана, а коленете им се докосваха.

Леонора се бе отпуснала в едно от креслата, протегнала крака към пламъците. Дланите й бяха бинтовани и още се чувстваше изнурена и съсипана, но лекарството, което й бяха дали в спешното отделение, бе неутрализирало по-голямата част от наркотика в организма й. Беше много по-добре, като се вземеха предвид обстоятелствата.

Томас заемаше другото кресло, а Ренч дремеше на пода.

Ед Стовал седеше като истукан на един фотьойл. Не беше извадил бележника си. Бе обяснил, че разговорът ще е частен, извън протокола.

— Не съм психиатър, но мисли, че спокойно можем да кажем, че Робърта Бринкс трябва да е била леко смахната в началото, а с годините направо се е побъркала — каза Томас! — Просто обикновен, уличен тип социопат. От онези луди, които никой не забелязва, докато не извършат няколко убийства.

— Все още не си обяснил как с Дийк се досетихте, че може да съм в голяма опасност вчера следобед — напомни му Леонора.

— Той искаше да прегледаме някои неясноти — отвърна Дийк и постави ръка на коляното на Каси.

— Исках просто да зная със сигурност кой кого е изнудвал — Томас изпъна пръстите си. — Когато Дийк проникна в банковите регистри на Роудс, там се натъкна на няколко големи превода, направени през последната година. Бяха насочени към сметка в чужда банка. Отначало приехме, че това са доходите му от изнудването на Озмънд Кърн.

— Но за да бъдем сигурни, Томас ме накара да проверя банковите регистри и на Кърн — продължи Дийк. — Искаше да се увери, че сумите съвпадат.

— А те не съвпадаха, така ли? — намръщи се Каси.

— Не — отвърна Томас. — Всъщност изобщо не открихме големи преводи от неговата сметка. Но се натъкнахме на множество малки плащания, насочени към същата чужда банка. Изпълняваха се като по часовник, на първо число всеки месец.

— Проследихме едно хрумване и разгледахме сметката на Кърн във времето — обясни Дийк. — Тези разплащания датираха от години. Обаче номерът на чуждата сметка се появяваше едва преди три години. Преди това парите са отивали в някаква банка в Калифорния. Сметката бе на името на някакъв тръст, но успяхме да измъкнем номер на социална осигуровка от едни данъчни регистри.

— На Робърта Бринкс ли? — попита Леонора.

— Да — Томас положи ръка на главата на кучето. — Озмънд Кърн наистина е бил изнудван. И то от тридесет години.

— Но от Робърта Бринкс, а не от Алекс Роудс — заключи Каси.

— Двата големи превода от Роудс към сметката на Робърта през тази година нямат нищо общо с изнудването. Те покриват стойността на две големи доставки наркотици, които е купил от нея — обясни Ед.

— Но щом видяхме вноските към Робърта с тридесетгодишна давност — намеси се Томас, — разбрахме, че ситуацията е много по-сложна, отколкото предполагахме.

Леонора отпусна глава на възглавниците.

— Защото е станало ясно, че Озмънд Кърн е започнал да плаща на госпожа Бринкс скоро след смъртта на Себастиан Юбанкс. И има само една логична причина за действията му.

— Робърта Бринкс е знаела, че е убил Юбанкс и е откраднал алгоритъма — кимна Ед.

Когато бе пристигнал в Къщата на огледалата, за да поеме нещата в свои ръце, Робърта бръщолевеше открито.

Преди тридесет години се дипломирала в катедрата по английски език и литература. Борела се упорито, за да се издържа. Освен като преподавател, работела почасово за Себастиан Юбанкс.

— По онова време той бил толкова погълнат от параноята си, че не пускал никой математик или завършил естествени науки да влиза в сградата при него — продължи Дийк. — Но сметнал, че една филоложка няма да разбере работата му дори и да види част от нея.

— Никога не бива да се подценяват хуманитарните възпитаници — подхвърли Леонора.

— Така е — съгласи се Дийк.

— Робърта била там в нощта, когато Кърн отишъл да се срещне с Юбанкс — разказваше Леонора. — Кърн не я видял, но тя станала свидетел на кавгата и стрелбата.

— За какво са се скарали? — поинтересува се Каси.

— Както каза Андрю Грейсън — обърна се към нея Ед, — Кърн знаел достатъчно за работата му, за да оцени потенциала й. Твърдял, че понеже известно време бил сътрудничил на Юбанкс, имал право да бъде признат за съавтор на алгоритъма. Настоявал той да бъде публикуван от името и на двамата. Юбанкс изобщо не искал да го публикува. Бил убеден, че е само първата стъпка от по-важна работа. Извадил пистолет. Сборичкали се и той загинал. Кърн бил вцепенен и объркан. Робърта поела нещата в свои ръце. Казала му, че ще се погрижи за всичко.

— И точно това направила — взе думата Томас. — Извела го от сградата и го откарала вкъщи. На следващия ден отишла да го види в кабинета му. Все още бил силно покрусен и паникьосан. Изтъкнала му, че не вижда причина да не публикува алгоритъма от свое име. Той щял да му донесе слава, богатство и непоклатима репутация в академичните среди.

— И Кърн го направил — изрече мрачно Дийк. — Но когато трудът бил приет за печат, Робърта отново го посетила. Този път му изложила условията на сделката. Щяла да защитава него и репутацията му, ако си плащал. Застраховала се, като оставила в банков сейф уличаващи го показания за смъртта на Юбанкс и копия от ранните му записки по разработването на алгоритъма.

— С други думи, ако нещо й се случело, Кърн щял да изгори — кимна Каси.

Томас почеса Ренч зад ушите.

— В края на краищата, администрацията на колежа толкова силно искала да потули историята със смъртта на Юбанкс, че нито Кърн, нито Робърта били разпитани. Нещата си течали гладко почти тридесет години. Кърн спечелил слава и богатство. Робърта изоставила следдипломната квалификация и се омъжила за един химик.

— Още един ДБД — въздъхна Леонора.

— ДБД ли? — намръщи се Ед.

— Докторант без дисертация — обясни му тя. — Малка академична шега.

Той не се засмя. Томас се покашля.

— Робърта решила да загърби кариерата си в областта на английската литература заради ръководството на Къщата на огледалата и организирането на мероприятия за бивши възпитаници. Междувременно трупала свой личен пенсионен фонд от вноските на Кърн.

— И тогава за втори път и се удал шанс да забогатее — преди няколко години съпругът й създал халюциноген — продължи Леонора. — Тъй като винаги се възползвала от обстоятелствата, тя веднага съзряла възможността. Но не разбирала от пласмент на дрога. Имала късмет, че не я хванали да провежда експерименти с някои от студентите.

— Междувременно Бетани се задълбочавала в работата си по огледалната теория — каза Дийк. — В процеса на проучванията си се натъкнала на бележки, които я убедили, че Юбанкс е свършил ранната работа по алгоритъма, а не Кърн. Изправила се срещу него и настояла за обяснение. Кърн се паникьосал. Щом Бетани напуснала кабинета му, незабавно се обадил на Робърта.

— Която веднага разбрала, че работата на Бетани може да разобличи Кърн и по този начин да съсипе пенсионния й план — продължи Томас. — Затова я поканила в кабинета си, почерпила я кафе с наркотик и нагласила така нареченото й самоубийство.

— Но в онези последни мигове, преди наркотикът да я победи — подхвана Дийк, — тя успяла да остави знак, разкриващ самоличността на убиеца й. Сигурно е имала ужасни халюцинации, но била обкръжена от огледала и от няколко месеца мислите й се движели в метафоричен и математически план. Несъмнено не е била в състояние да напише нещо четливо. Затова взела каталога на старинните огледала и оградила снимката на огледалото, което отразявало лицето на нейната убийца. После го скрила заедно с изрезките зад картотеката в библиотеката.

— Алекс Роудс видял нагласеното й самоубийство — продължи Ед. — Досетил се, че Робърта Бринкс е източникът на наркотиците, и станал неин партньор.

— Известно време всичко вървяло добре — включи се отново Дийк. — Защото никой не обръщаше внимание на лудите братя Уокър и настояването им за ново разследване.

— Не съм съгласна — намеси се замислено Каси. — Фактът, че си настоявал за разследването, е накарал Робърта да пусне слуховете за наркоманията на Бетани. Мислела е, че ще предостави прост и убедителен отговор, който да сложи край на теориите за убийство.

— Но аз не повярвах — отвърна Дийк.

— Не — каза Леонора. — Това сигурно я е притеснило. После, след шест месеца, на сцената се появила Мередит, за да подготви злоупотребата във фонда. Имала кратка връзка с Томас и така научила, че Дийк си задава сериозни въпроси около обстоятелствата, съпътстващи така нареченото самоубийство на Бетани.

— Мередит и аз нямахме връзка — изрече решително Томас. — Имахме само няколко обикновени срещи, това е всичко.

— Мередит и Томас спрели да се виждат след няколко обикновени срещи — каза невъзмутимо Леонора — и тя продължила да работи по плана си за ограбването на дарителския фонд. Имала няколко обикновени срещи с Алекс Роудс вероятно защото е сметнала, че би бил добър източник на информация за местните събития. Разбрала, че търгува с наркотици, и престанала да се вижда с него.

— В някакъв момент открила каталога и плика с изрезките — продължи Томас. — Досетила се, че Дийк и аз бихме искали да ги видим. Но не желаела да застраши собственото си начинание, което почти била завършила. Затова поставила изрезките и книгата в банков сейф.

— И тогава допуснала фатална грешка — вметна Дийк. — Шест месеца работила с Робърта Бринкс. Достатъчно, за да научи, че е била в колежа по времето на убийството на Юбанкс. Затова се опитала да изкопчи информация от нея. Щом започнала да задава въпроси, била обречена.

— Робърта се престорила, че не знае за убийството нищо, освен клюките, но силно се притеснила — продължи Леонора. — Първо Бетани заподозряла нещо, а сега, само след няколко месеца, още една жена взела да се рови в миналото. Изчакала, докато Мередит напусне Уинг Коув. После един ден се свързала с нея чрез електронната поща, като твърдяла, че е научила нещо много интересно за убийството на Юбанкс. Срещнали се в Лос Анжелис. Вечеряла с нея, сипала й наркотик и нагласила злополуката. Когато вестта за погребението стигнала до Уинг Коув, разбрала, че Дийк се опитва да състави нови теории за убийството.

— Затова отново пуснала слуха за намесата на дрога в историята с Мередит с надеждата да предотврати всякакви сериозни разследвания — кимна Ед със сериозно изражение.

— В края на краищата, фактът, че никой от нас не повярва на слуховете, съсипа плана й — заключи Томас.

За известно време настана всеобща тишина, в която осмисляха подробностите. Накрая Ед стана от стола си.

— Благодаря ви за разговора, приятели. Ще тръгвам. Чака ме доста писарска работа.

Томас се изправи, за да го изпрати до вратата. Извади якето му от гардероба.

Стовал разгледа одобрително плочките в коридора, докато закопчаваше ципа си.

— За пръв път виждам къщата, откакто си я купил, Уокър. Наистина чудесно си я преустроил.

— Благодаря — отвърна Томас.

— Ако решиш да я продадеш, обади ми се — каза Ед. — С Елиса ще се женим през пролетта. Търсим си жилище. Тя не иска да живее в старата къща на баща си, а моят апартамент е твърде малък.

— Ще го имам предвид.

Ед излезе на верандата. Томас затвори вратата и се върна във всекидневната. Леонора го погледна. Той разпери ръце и се усмихна.

— Нали ти казах, че моите къщи винаги си намират подходящите собственици!

— Ами ние? — попита тя. — Къде ще живеем?

— Още не знам — огледа се наоколо той. — Но няма да е тук. Поне не за дълго.

— Защо? Къщата ми харесва.

— Не е достатъчно голяма. Трябва ни повече пространство. За децата — ухили се Томас.