Джейн Ан Кренц
Дим в огледалата (19)

Осемнадесета глава

Алеята пред малката наета къща бе осветена от фаровете на три полицейски коли и две линейки. Тълпата се състоеше от медицински персонал от болницата, Ед Стовал и всички представители на малкия полицейски участък, кмета и репортер от „Уинг Коув Стар“.

В един малък град убийството беше голямо събитие.

— От доста време следяхме Роудс — каза Ед Стовал.

— Подозирах, че е пласьор на наркотици. Беше химик, а онзи „С и М“ определено е бил произведен в някоя лаборатория — стърчеше като глътнал бастун до блестящата предна броня на бялото си комби.

Според Томас бе технически невъзможно този човек да се облегне небрежно на нещо, дори и на собствената си кола. Роботоподобното му стегнато телосложение вероятно не позволяваше подобно действие.

— Елиса изрази желание да работи за мен под прикритие — съобщи Ед. — Много храбра жена. Настояваше да изпълни дълга си като гражданка. Достави ми проба от хранителната добавка, която Роудс продаваше. Дадох я за анализ. Оказа се ароматизирана захар и царевично брашно. Не можех да го арестувам за разпространение на „змийско масло“. Но все пак бях сигурен, че покрай него става нещо друго. Направили ли са ви впечатление странните му очи?

— Цветни контактни лещи — обясни Томас.

— Зная. Тръпки да те побият, ако питаш мен.

— Мисля, че Роудс се опитваше да разиграва театър — каза Томас.

— Сигурно щях да го пипна в края на краищата. За съжаление някой друг ме е изпреварил.

Томас наблюдаваше как двама мъже качват носилката с тялото на Алекс Роудс в линейката.

— Наистина ли мислиш, че става въпрос за разчистване на сметки между наркопласьори, Ед? — намръщи се Дийк. Беше бесен и не се опитваше да го крие.

Томас не го винеше. Разговорът не вървеше. Както обикновено, полицейският шеф не проявяваше интерес към теориите им. Вече бе стигнал до свои собствени решения по отношение на убийството.

— Всичко се връзва — заинати се както винаги той.

— Добре — продължи със спокоен тон Томас. — Да приемем, че е бил наркопласьор. И така да е, защо си толкова сигурен, че е бил очистен от конкуренцията?

Ед оправи шапката си.

— Търговията с наркотици е жесток бизнес. Замесените в него често ги убиват.

— А да имаш представа защо убиецът си е губил времето да преобърне къщата му, след като го е застрелял?

— Да. Търсил е стоката или може би някакви пари и ценности. Тия копелета са все опортюнисти. Същински лешояди — Ед поклати глава. — Единствената добра новина е, че извършителят вероятно е изминал половината път до Сиатъл. С малко късмет, вече е проблем на някой друг.

— Така ли мислиш? — изсумтя с отвращение Дийк.

— Ще се наложи утре сутринта да дадете писмени показания. Искате ли един съвет от мен?

— Не особено — отвърна Дийк. Стовал не му обърна внимание.

— Утре се придържайте към фактите. Не намесвайте в тях личните си теории, свързани със смъртта на госпожа Уокър.

— Защо не? — Дийк примижа срещу блясъка от фаровете. — Защото може да повдигнат някои неудобни въпроси около разследването ли?

— Не — отговори тихо Ед. — Защото ще повдигнат някои неудобни въпроси около психическото ти здраве.

— Да не мислиш, че ми пука какво е мнението ти за психическото ми здраве, Стовал?

— По-спокойно, Дийк — посъветва го Томас.

Ед се извърна рязко към двамата.

— Искате ли да ви задам един неудобен въпрос? Ето ви го: Какво, по дяволите, правехте тук тази вечер?

— Нали ти казах — започна Томас, — дойдохме да се разправяме с Роудс за онзи инцидент на Клиф Драйв. Исках да чуя извинението му.

— Наистина ли мислиш, че се е опитал да те убие?

— Да, Ед. Наистина смятам, че се опита да убие мен и Леонора Хътън.

— Нямаш никакво доказателство. Дявол да го вземе, дори не си подал оплакване.

— Не вярвах да обърнеш внимание на поредната жалба от някой от братята Уокър — обясни Томас.

Ед сви устни. Челюстите му се стегнаха.

— Трябваше да подадеш оплакване.

— Каква полза щеше да има — изстреля в отговор Дийк, — като имаме предвид отношението ти към случая?

— Смъртта на съпругата ти няма нищо общо с това — отвърна Стовал, но продължи с изненадващо тих тон. — Моята работа е да събирам факти, а фактите сочат, че тук са налице всички признаци на убийство, свързано с наркобизнеса.

— Задръстеняк, както правилно се изрази ти — обърна се Дийк към Томас.

— По-спокойно — отвърна му той. — Трябва да се върнем при Леонора и Каси. Ще се тревожат.

Дийк прокара пръсти през брадата си.

— Прав си. Губим си времето, като говорим с него. Да си вървим — завъртя се на пети и тръгна към пътя и старата къщичка, където бяха оставили колата.

Томас го последва.

— Чакайте! — изрече тихо Стовал. — Още нещо, преди да си тръгнете.

Томас спря и се обърна. Дийк направи същото с нежелание.

— Какво? — попита Томас.

— Размишлявах.

— Сигурно ти е било много трудно — подигра му се Дийк.

Ед не обърна внимание на забележката му.

— Роудс се премести в града преди година. Беше тук, когато Бетани Уокър почина. Ако мога да докажа, че е бил замесен в наркобизнеса, а не мисля, че ще е трудно, ще преразгледам самоубийството й. Ще проверя дали не е имал пръст в него. Освен това ще се свържа с калифорнийската полиция и ще изискам копие от доклада за злополуката с Мередит Спунър. Ще проверя дали няма връзка, която да съм пропуснал в тази насока — Дийк го изгледа. — Само това мога да направя — добави Стовал.

— Благодарим ти, Ед — отвърна Томас.

— Не обещавам нищо — кимна полицаят.

— Не се и съмнявам — измърмори Дийк.

 

 

Леонора първа видя братята. Обзе я облекчение.

— Ето ги — тя се премести към края на сепарето и се изправи.

— Крайно време беше — Каси остави на масата полупразната си бутилка с минерална вода и я последва.

Томас и Дийк си проправиха път през навалицата. Никой не им се мотаеше в краката, забеляза Леонора. Когато се приближиха, разбра защо всички им правеха широка пътека. Очите и на двамата бяха студени като стомана. Тя почувства лъхащия мраз през разстоянието помежду им.

— Нещо се е случило — каза на Каси, като гледаше Дийк. — Мили боже!

Двете жени тръгнаха напред, като подминаха Кайл, който се връщаше от бара с поднос с бутилка минерална вода и нова чаша чай.

— Хей — подвикна той, когато го заобиколиха безцеремонно от двете страни. — Накъде сте тръгнали?

Не му обърнаха внимание. Леонора първа стигна до Томас и се хвърли право в прегръдките му.

— Какво стана? — промълви, заровила лице в якето му. — Добре ли си?

— Какво не е наред? — Каси постави ръка на рамото на Дийк.

— Дълга история — отвърна той с изкривена усмивка. — Няма ли и аз да получа прегръдка за добре дошъл?

С тих задавен вик Каси обви талията му с ръце и опря чело в рамото му.

— И двамата се нуждаем от бира — обяви Томас. Обгърнал с една ръка раменете на Леонора, той ги поведе към сепарето. Изражението му стана още по-ледено, щом видя Кайл. — Какво търси той тук, по дяволите?

— Не му обръщай внимание — Леонора го сграбчи за ръката и го побутна да седне в сепарето. — Сядай.

Томас послушно се отпусна на канапето. Тя се вмъкна до него. Дийк и Каси седнаха отсреща. Кайл стърчеше с поднос в ръка и леко объркано изражение.

— Ще пия бира, каквато и да е — каза му Томас.

— И за мен същото — добави Дийк.

Кайл отвори и затвори уста. Въздъхна леко, обърна се и се отправи обратно към бара. Леонора се обърна към Томас.

— Е, хайде, разправяй.

— Роудс е мъртъв — обяви той.

Каси го зяпна, загубила дар слово.

Леонора се чувстваше, сякаш някой бе изкарал въздуха от дробовете й.

— Мъртъв? — извиси се гласът й. — Мъртъв е? Сигурен ли си?

— Напълно — отговори Томас.

— Не сте… — думите й увиснаха недоизказани.

— Не сме ние — успокои я сухо Дийк. — Някой друг ни бе изпреварил. Прострелял го е два пъти.

— Кой? — настоя Леонора.

— Не успяхме да го видим добре — отвърна Томас, — но предполагаме, че е…

— Какво искаш да кажеш с това, че не сте го видели добре? — Леонора скочи и се опря с две ръце на масата. — Нима сте видели убиеца? Бил е там, когато сте отишли?

— Но не се задържа дълго — отговори Дийк. — Само ни отправи един изстрел и изчезна.

— О, господи! — прошепна Каси. — О, господи! — Леонора тупна тежко на мястото си. Имаше чувството, че челюстта й е увиснала глуповато, но не намираше воля да си затвори устата. Опря се с лакти на масата и отпусна лице в дланите си.

— Стовал е убеден, че е дело на наркопласьори и колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че е възможно — обясни Томас. — Но може и да извлечем някаква полза от това. Заради слуховете за наркотици, свързани със смъртта на Бетани и Мередит, Стовал обеща да преразгледа и двата случая. Ще провери дали имат нещо общо с Роудс.

— Прав си, това е напредък — вдигна глава тя.

Томас скръсти ръце на масата и понижи глас.

— И все пак не ни разкрива връзката с убийството на Юбанкс преди тридесет години.

— Разработвам нова теория — каза Дийк. — Ами ако първо Бетани, а после и Мередит са открили, че Кърн е извършил убийството преди всичките тези години? Ако от страх, че Бетани ще го разобличи и ще съсипе репутацията му, а Мередит ще го изнудва, е решил да се отърве и от двете и е потърсил помощ?

— Схващам накъде биеш — прошепна Леонора. — Може би Кърн е заподозрял, че Алекс Роудс продава наркотици. Купил е малко „С и М“ от него и е отровил първо Бетани, а шест месеца по-късно и Мередит. Лесно би симулирал самоубийство и автомобилна злополука, ако са били под влиянието на силни халюциногени.

Томас се обърна към брат си.

— Ако с Леонора сте прави, разбирате ли къде ни отвежда това?

— Обратно към Озмънд Кърн — кимна Дийк. — Може би него сме изненадали в дома на Роудс. Може би е знаел, че сме надушили нещо. Трябвало е да се отърве от Роудс, защото пласьорът, който го е снабдил със „С и М“, е бил единствената уличаваща го връзка между двете убийства.

— Ако си прав — заяви Томас, — Елиса може да е застрашена.

— От собствения си баща? — опули се Каси.

— Не мисля, че който и да е уважаващ себе си психолог ще включи Озмънд Кърн в категорията любящ родител — Томас посегна към мобилния си телефон. — Ще позвъня на Стовал. Вероятно ще ми отвърне, че съм смахнат като Дийк, но съм съвсем сигурен, че е лично заинтересуван от Елиса Кърн, харесва я. Ще се погрижи за безопасността й.

 

 

Ед стоеше в тъмния кабинет на Озмънд Кърн и се взираше в светещия монитор, когато отговори на обаждането.

— Тук е Стовал.

— Уокър се обажда. Томас Уокър. Зная, че не ти се слушат повече теории тази вечер, но ако братята Уокър и приятелките им са прави в случая, Елиса може би е в голяма опасност.

— Вече не е.

— Чуй ме, Ед. Съществува вероятност Озмънд Кърн да е застрелял Алекс Роудс тази вечер, за да прикрие убийство, което е извършил преди тридесет години.

— Знаеш ли, Уокър, бива те като детектив. Може би трябва да обмислиш възможността за кариера в полицията.

Последва кратко мълчание. Ед чуваше шума на тълпата и приятния джаз. Братята Уокър бяха в кръчмата „Уингс ъф файър“. Самият той нямаше нищо против също да е там. Обикновено не пиеше много, но точно в този момент едно силно питие би му се отразило добре.

— Пропускам ли нещо? — попита Томас накрая.

— Ще се погрижа Елиса да бъде в безопасност тази вечер, но не мисля, че има за какво да се безпокоите вече.

— Защо си толкова сигурен, че е в безопасност, Ед? Знам, че наистина ти допада идеята убиецът да е напуснал града, но искаш ли да заложиш живота на Елиса срещу това?

— Убиецът не е напуснал града — отвърна Ед. Умората се бе просмукала до мозъка на костите му, но не можеше да се предаде пред нея. Тази вечер щеше да мине без сън. — Все още не зная къде е Кърн, но се надявам, че скоро ще го открия.

— Кърн? — Томас направи кратка пауза, сякаш набързо преосмисляше ситуацията. — Да не би да твърдиш, че Кърн е убиецът? Как се досети?

— Не съм се досетил. Не и преди Елиса да ми се обади преди няколко минути, за да ми каже, че баща й е изчезнал. Оставил е предсмъртно писмо — той се взря в думите на екрана. — Написал го е на компютъра си. Елиса го открила, когато се върнала от концерта тази вечер.

— Самоубийство — повтори безизразно Томас.

— Самоубийство? — попита от отсрещната страна на линията някакъв женски глас, долитащ глухо на фона на шума от кръчмата. — Какво има? Какво става?

Това вероятно беше Леонора Хътън, помисли си Ед. Седи до Уокър и подслушва разговора им.

— Кърн и лодката му са изчезнали — обясни Ед. — Изглежда, е излязъл с нея, след като се е върнал от дома на Роудс.

— А пистолетът мярка ли се някъде?

— Ей тук в кабинета е, до компютъра — поколеба се, като се чудеше как да постъпи, но после си каза: „Да върви по дяволите!“. Братята Уокър бяха преживели доста през изминалата година. Имаха право да знаят. — Няма да ти предавам бележката в подробности, но между нас казано, изглежда, всичко е станало точно така, както се досещахте с брат ти. Като започнем още от Юбанкс.

— Ами Бетани и Мередит? — поинтересува се Томас.

— Всичко е тук. Бетани Уокър заплашила, че ще го разобличи като измамник. Затова й сипал малко наркотик и я блъснал от скалите. Шест месеца по-късно Мередит се досетила какво е станало и се опитала да го изнудва. Уговорил си среща с нея в Калифорния. Казал й, че иска да се спазарят. Еднократна вноска срещу обещанието й да изчезне. Срещнали се на вечеря на неутрален терен — в един ресторант.

— Сложил е наркотика в храната й и после е симулирал злополуката?

— Да. Надявал се това да бъде краят. Сметнал, че всички замесени в случая ще продължат да отхвърлят невероятните теории на братята Уокър. Но нещата се объркали още повече. На сцената се появила Леонора Хътън. А после Алекс Роудс се опитал да го изнудва.

— Сигурен ли си в това?

— Споменава го в писмото. А и Елиса ми каза, че прегледала финансовите му документи наскоро и открила преводи, които не може да си обясни. Почти сигурна е, че са вноските за изнудването.

— Защо Кърн не е издържал след убийството на Роудс?

Ед се вгледа в екрана.

— Тази вечер замалко не бил заловен при опит за убийство. Разминал се на косъм. Замалко да се провали и го осъзнавал. Според писмото му знаел, че е въпрос на време всичко да рухне върху главата му. Твърди, че не може да преживее унижението колегите и приятелите му да разберат, че е живял в лъжа цели тридесет години.

— Ами разкритието, че е убил още трима души, освен Себастиан Юбанкс? Това не го ли е терзаело?

— Доколкото разбирам от писмото — отвърна Ед, като съзнаваше, че Елиса слуша всяка негова дума, — май убийствата са били най-малката му грижа. Именно страхът от разкриването на истината за алгоритъма го е изкарал от равновесие тази вечер.

— Как е Елиса?

Стовал погледна загрижено към нея. Стоеше безмълвна, скръстила ръце пред себе си. На светлината от монитора виждаше, че по лицето й блестят сълзи.

— Тежка нощ беше — отвърна полицаят. — Но тя е силна жена — Елиса му се усмихна леко, но храбро. — Трябва да тръгвам, Уокър. Освен работата по убийството на Роудс, трябва да организирам и издирването на Кърн. Ще поговорим пак сутринта — той затвори телефона.

Елиса се приближи към него.

— Благодаря ти, че беше толкова мил тази нощ, Ед. Мисля, че не бих могла да се справя сама с всичко това, ако не беше ти.

Той я прегърна и я задържа в обятията си за около шестдесет секунди — за толкова събра смелост. Пусна я с нежелание. Стисна ръката й и си взе шапката.

— Чака ме работа — оправда се той.

— Разбирам. Направи каквото е нужно — тя се отдръпна с блеснал от възхищение поглед. — Имаш си задължения, а зная, че гледаш на тях сериозно. Това е едно от нещата, които те правят такъв добър човек, Ед.

Усети, че се изчервява. Благодарен за слабото осветление в кабинета, той се извърна бързо и тръгна към вратата.

Не всяка жена разбираше изискванията на работата му. Елиса би била чудесна съпруга за един полицай, помисли си той. Но не можеше да си позволи да мечтае за бъдещето, докато не откриеше тялото на баща й и не отговореше на изникналите въпроси.

Всяко нещо по реда си. Така се върши работа.