Барбара Самюъл
Диви котки в кухнята (34)

32
Шанел

To: [email protected]

From: [email protected]

Subject: Харли Синята каравана

 

„Скъпа Наоми,

Тони има един приятел сиукс, който днес ни бе гост за вечеря. (Напоследък посрещам много гости! Явно Тони има много познати, които имат нужда да бъдат нахранени. Ако искам да бъда честна, трябва да призная, че ми е много приятно да подредя красиво масата със сервиза, който майката на Тони ни подари за сватбата, и да отрупам масата с храна. Харесва ми да уча момчетата как да се държат по време на хранене и да ги гледам как се сещат да си сложат салфетката върху скута, макар че повечето пъти забравят, но все пак още са малки. Ще се научат.

Няма значение. Тази вечер, докато Хари ни беше на гости, си мислех, че има страхотно име. Хари, който тича с жребците. Не е ли страхотно? А после по време на вечерята брат ми се обади, за да ми вдига скандали за това и онова, а аз му казах, че не мога да разговарям, понеже вечеряме, и му затворих телефона, докато ме наричаше с разни обидни думи. Тогава си помислих, че би било лошо да те кръстят по този начин, ако произхождаш от мястото, откъдето съм аз — нали името е свързано с това, какъв човек си, къде живееш или с какво се занимаваш. Джон, който събира трошки. Ханк, който никога не си сменя ризата, и съпругата му, Дейна Беззъбата. Мики, който живее в тюркоазната двойна каравана.

Сега вече се разстроих. Те са ужасни, ужасни хора. Този свят е ужасен. Мразя го. Мразя и тях. Да можех да се преселя на Плутон!

Не съм справедлива. Не са ужасни. Просто са бедни. Бедни и невежи. Не всички са неграмотни или отвратителни. Господин Тесла например, който построи веранда около караваната си, посади рози около секвоите и трева в останалата част от двора — около два квадратни метра — и винаги я поддържаше зелена. Когато внуците му идваха да го видят на Деня на труда, той им готвеше навън на червения грил, който бил подарък от дъщеря му. Отгледа четири деца в тази каравана и всичките до едно сега живеят в хубави квартали.

Хрумна ми още нещо за имената. Защо всички от караваните се казват Руби или Мисти? Дори аз с глупавото ми име, което можеше да е хубаво, защото е име на парфюм, ако майка ми не го беше изписала грешно.(!) Защо всички момчета се казват Дарил? (Дори брат ми се казва Дарил!) Защо момичетата, които виждат как другите забременяват и бързо се състаряват, поемат по техния път? Само за да кръстят на свой ред децата си със странни имена? Без майтап, познавам две момчета, които се казват Харли и Лайтнинг^[1]. Всъщност са много добри момчета. Майка им работеше на строеж и не пиеше. Просто беше татуирано рокерско маце, което готвеше всяка вечер полуфабрикати и отгледа две момчета като канари. Мисля, че накрая се премести. Не са я споменавали напоследък.

Депресията започва да ме наляга. Не трябва да забравям, че вече не живея там. Ще ми се майка ми да можеше да се премести, да успея да я накарам да проумее, че може да остави пропадналия ми баща и брат да се пропият до смърт в кочината, на която обръщат дома си в края на всяка седмица, и да гният там цял месец, преди някой да ги открие.

През последните седмици няколко пъти сънувах сестра си. Щеше ли да е още жива, ако се беше родила в друго семейство? Щеше ли някой някъде да забележи, че не е просто потисната, а депресирана до ръба на самоубийството? Щеше ли другаде да получи повече от онова, от което се нуждаеше? Ако стаята й беше по-просторна, вместо да дели с мен онази кутийка, щеше ли да е по-различно? Ако можеше да излезе от онази дупка на някоя зелена поляна сред дървета, нямаше ли да остане сред нас?

Едни и същи въпроси винаги. Най-ужасният е винаги последен. Защо не дойде при мен? Защо го направи? Питам се дали някога ще го разбера; дали някога ще сглобя парченцата?

Ш.“

To:[email protected]

From: [email protected]

Subject: re: Харли Синята каравана

 

„скъпа шанел,

Това е силно емоционално наситен материал, защо не пишеш за този квартал?“

To: [email protected]

From: [email protected]

Subject: re: re: Харли Синята каравана

 

„Наоми…

Уф!

Шанел“

To: [email protected]

From: [email protected]

Subject: re: re: re: Харли Синята каравана

 

„Шанел: да се срещнем онлайн, 16 часа днес има родео, нали?“

ЗАПИС:

ШАНЕЛ: Здрасти, Наоми. Какво става?

НАОМИ: имам задача.

ШАНЕЛ: Каква задача? Ще ми хареса ли?

НАОМИ: искам няколко портрета от теб.

ШАНЕЛ: Ще се опитам да позная: Бандата от Квартала на караваните, нали?

НАОМИ: каква си ми умница!

ШАНЕЛ: О, Наоми, досега не съм отказвала да направя някое от твоите упражнения, но сега не мога. Дори не искам. Уф!

НАОМИ: имаш ли ми доверие, шанел?

ШАНЕЛ: Да.

НАОМИ: искам четири портрета Джон, който събира трошки майката на харли лайтнинг. И още един: дарил.

ШАНЕЛ: Няма да пиша за брат ми.

НАОМИ: страх ли те е?

ШАНЕЛ: Не! Просто го мразя.

НАОМИ: добре, ще стане хубав портрет.

ШАНЕЛ: Наоми!

НАОМИ: винаги можеш да откажеш, мила.

ШАНЕЛ: Не. Знам, че не е самоцелно, но моля те, не ме карай да пиша книга за тях. Не искам да повторя кариерата на онази жена, която пишеше за миналото си и накрая не можа да роди нищо друго.

НАОМИ: с теб няма да стане така обещавам.

ШАНЕЛ: Наоми, имам ти доверие, но това ще ме депресира до безкрай.

НАОМИ: може да се изненадаш.

ШАНЕЛ: И без това разполагам само с един час, за да пиша! Няма ли да е по-разумно да го използвам за новата книга?

НАОМИ: твоя воля, мила, но ще те помоля да ми се довериш, става ли?

ШАНЕЛ: Тежка въздишка.

НАОМИ: тогава направи първия.

ШАНЕЛ: Сега веднага ли?

НАОМИ: кога се прибира Тони?

ШАНЕЛ: След около два часа.

НАОМИ: тогава по-добре се захващай, когато свършиш, ми изпрати суровия материал, не го преработвай и недей да си запазваш копие.

ШАНЕЛ: Най-странното нещо, за което си ме молила.

НАОМИ: хе-хе-хе.

ШАНЕЛ: Довиждане!