Барбара Самюъл
Диви котки в кухнята (10)

8
Джейд

27 октомври 20…

„Скъпи Данте,

Тук е лудница около погребението и нямам нито минута свободно време. Къщата е пълна от сутрин до вечер с хора, които са обичали дядо ми, и приятели, познати и съседи, които са загрижени за Робърта. Във фризера има готвено за цяла година, затова започнах да нося излишната храна на едно младо семейство отсреща, на което лазанята и салатите с макарони ще му дойдат добре.

Не съм взела последното ти писмо, но си спомням, че в думите ти имаше голяма надежда за предсрочно освобождаване. Май адвокатката — Как се казваше? Джанис? — си разбира от работата и има право, че трябва да продължиш да се самоусъвършенстваш. Ти си умен мъж, Данте, и имаш твърде много таланти, за да ги пропиляваш по този начин. Надявам се, че си си взел поука и можеш да се справяш с живота такъв, какъвто е, вместо непрекъснато да играеш играчки. Имаш какво да предложиш на света. Никога не го забравяй.

Знам, че искаш да знаеш какво правя, но няма много за разказване, откакто напуснах Оукланд. Само продължително самотно шофиране през страната, а сега баба ми, мъката й и всички тези хора. Подадох молба за работа в Социалните служби и в още няколко частни организации, които се занимават с деца, и се надявам скоро да си намеря работа в някоя от тях. В южния край на града има интернат, почти старовремско сиропиталище, което ми харесва. През следващата седмица ще проверя дали има някакъв отговор на молбите ми.

Съжалявам, бейби, ако ти се струва депресиращо. Знам, че обичаш бодрите и весели писма. Следващия път ще се постарая писмото ми да е такова. Грижи се за себе си, чуваш ли? Не се замесвай в спорове за надмощие и продължавай да учиш и да се вслушваш, в съветите на адвокатката. Изпращам ти няколко неща. Надявам се да ти харесат.

С обич:

Джейд“