Джойс Тийс
Кралят на планината (8)

Седма глава

Бил не изпълни съвсем точно обещанието. Глори трябваше да го чака повече от два часа, преди най-после да чуе шума от паркиращата кола.

Като подплашено котенце младата жена скочи от канапето и изтича до огледалото да провери дали косата й е в ред и червилото не е размазано. Докато чакаше Бил да пристигне бе сменила три пъти тоалета си, тъй като не бе сигурна как трябва да е облечена една жена при срещата си с любовник да сложи рокля и високи обувки й се струваше глупаво, но пък къси панталонки и бюстие май не бяха благоприлични, а не притежаваше някоя по-секси домашна роба.

Накрая се спря на белите джинси, които подчертаваха гънката й талия и стройните бедра, после обаче веднага навлече отгоре безформена тениска, която закри всичко. Събра, малкото, което бе останало от смелостта й, и свали сутиена след това бързо усети, че е направила грешка. Всеки път щом чуеше кола по пътя, зърната на гърдите и се втвърдяваха и изпъкваха безсрамно през мекото памучно трико.

Почти беше решила да сложи обратно бельото, когато долови шума на автомобилни гуми по чакълената пътека. Късно беше да предприеме каквото и да било. Бил знаеше, че го очакват и можеше да влезе без предупреждение. Последното нещо, което искаше да се случи, бе той да я завари как, обзета от паника, навлича още дрехи, особено след като целта на нощното му посещение бе и двамата да свалят всичко от себе си.

— О, Господи! — изстена Глори и стомахът й се преобърна при мисълта за това, което следва. Събличането на дрехите беше само първата крачка към интимността. След като я преминат, ще се озоват в леглото. И Бил ще я обсипе с ласки и милувки. При това ще очаква и тя да направи същото. Хвана се за корема и си каза: — Ще ми прилошее. Знам си — след като отрони тези думи, Глори се ядоса на себе си. — Порасни вече, Хъбард! Или предпочиташ да си останеш девствена още четвърт век?

Пое дълбоко въздух за успокоение и излезе на верандата. Първото нещо, което забеляза, бе, че Бил е сменил раздрънкания пикап с излъскан кадилак. На второ място разбра, че и той като нея не искаше целият град да загърми около късното му посещение в дома й и бе паркирал лесно разпознаващата се кола между навеса и къщата, тъй че да не се вижда от пътя. Когато мъжът отвори вратата и се измъкна от автомобила, Глори осъзна, че е на ръба на нервна криза.

— Добре де, явно не съм толкова свободомислеща, колкото си представях — мрачно промърмори тя и скръсти ръце, сякаш да се защити, докато наблюдаваше как Бил приближава. — Но ще го направя, каквото и да ми струва.

За разлика от нея, Бил нямаше вид на изпълнен със съмнения човек и съдейки по пружиниращата му походка, по невероятно бърз начин се бе отърсил от предишната си умора. Крачеше бавно, пъхнал ръце в джобовете, и при всяко движение мускулите на бедрата му изпъкваха под тесните джинси. Изглеждаше още по-секси в синята риза, оставена разкопчана отпред, чиито ръкави бе навил до лакътя.

Младата жена потръпна при вида на тясната ивица загоряла кожа. Стисна още по-силно ръце, като се мъчеше да успокои силното пулсиране, съсредоточено в зърната на гърдите й.

Бил хвана погледа й и първата му реплика бе свързана с времето.

— Гореща нощ, нали?

Глори се хвана отчаяно за подхвърлената сламка и си повя с ръка, за да охлади пламналите си бузи.

— И е толкова влажно, че едва се диша.

— Извинявай, забавих се — рече той и скочи на верандата. — Трябваше да сложа Джейми да спи. Прекарал е чудесно с децата на Кен.

— Няма нищо изненадващо в това.

— Не сме се спирали на едно място за дълго и той не е свикнал да общува с деца на неговата възраст — рече Бил и кимна към люлката. Глори тъй рязко пое натам, че Бил вдигна ръка да прикрие усмивката си. Нервите и бяха опънати като барабан, нямаше да му е лесно да я накара да се отпусне. Но пък той винаги бе приемал с удоволствие всички предизвикателства, отправяни му от Глори, а и бе убеден, че наградата си заслужава.

— На твое място не бих се чувствала гузна — рече Глори и хвана веригите на люлката, когато Бил седна и я отблъсна. — Джейми се приспособи много лесно.

Той усети изненадата в гласа й и тъжно се засмя.

— Което те изненадва, като знаеш кой е баща му.

— Не съм казала подобно нещо.

— Не е нужно да го казваш и не те обвинявам, че си го помислила — добави той. — На неговата възраст бях малко чудовище и повечето хора тук смятат, че не съм се променил.

— Не те смятам за чудовище. Или поне не за чак такова чудовище — поправи се тя и усети как започва да се отпуска щом разбра, че Бил няма намерение да се нахвърли отгоре й, да разкъса дрехите й и да я повлече в леглото.

— Е, благодаря — ухили се Бил.

С присъщата й, незнайно как подхранвана, лоялност, която винаги бе стопляла сърцето му, Глори продължи да извинява лошото му държание от детството.

— На възрастта на Джейми ти играеше роля, защото трябваше да се справяш с доста сложни проблеми.

— С други думи, бях доста налудничав.

— Беше наранен и объркан — с възмущение го поправи тя. — Джейми няма причина да се чуди дали го обичат, или не, и с този вид сигурност едно дете лесно може да се нагоди към повечето постъпки на родителите си. Баща ти и майка ти никога не ти дадоха тези толкова важни уверения.

Не трябваше да отваря дума за родителите му, те бяха последното нещо, за което Бил искаше да говори тази вечер. Като разбра, че тя смята да продължи психоанализата си за детските му травми, я спря по такъв начин, че вниманието й със сигурност да се прехвърли в съвсем различна посока. Сведе глава към нея и дрезгаво прошепна в ухото й:

— Не носиш сутиен, нали. Това беше първото нещо, което забелязах, като слязох от колата.

Хваната натясно, Глори преглътна мъчително.

— Наистина ли?

— Наистина — отвърна той приглушено и плъзна ръка по гърба й. Привлече младата жена толкова близо, че бедрата им се докоснаха. Тялото й се скова, когато дланта му се спря под мишницата и подпря отстрани лявата й гърда. Той погали нежната кожа и почувства тръпката, разтърсила Глори.

— Пулсират ли зърната ти?

Глори не разбра дали се дължеше на внушение, но изведнъж и двете й гърди болезнено набъбнаха. Зърната бяха толкова възбудени, че ако пръстите му дори съвсем леко ги докоснеха, със сигурност щеше да изпищи. Тази мисъл я накара да потръпне. Бил обаче не се задоволи само със словесно прелъстяване, макар следващите му думи да я хвърлиха в състояние на превъзбудено нетърпение.

— Ако искаш, мога да излекувам пулсирането — прошепна той и извърна младата жена към себе си. Секунда след това Глори разбра, че започват да действат по първа точка от дневния ред — разсъбличането. Или по-точно — Бил разсъбличаше нея. Едва потисна паниката си, когато той бавно издърпа фланелката и разголи кръста й, корема и после…

— Били! — сподавено възрази тя, но когато той измъкна блузата през главата й и Глори почувства хладния нощен въздух върху голите си гърди, гърлото й съвсем пресъхна.

Като че не й стигаше тази еротична милувка, ами Бил обхвана гърдата й и сведе глава към тях, без да я остави да се съвземе от шока. Всмука с горещите си устни набъбналото зърно и започна да го дразни с език. Глори извика от удоволствие и инстинктивно изви тяло насърчи я.

— Наслаждавай се на усещанията, Глори — насърчи той тихо и плъзна ръка по гърба й. — Отпусни се.

Отпусни се. Трябваше да хапе устни, за да не крещи от напрежението, което се събираше в тялото й. С езика си той и причиняваше най-сладката болка, която някога бе усещала, но пулсирането вече не се ограничаваше само в гърдите — това чудесно усещане завладя цялото й тяло, а щом мъжът засмука силно зърното, гореща вълна се разля дълбоко в утробата на младата жена.

— Моля те Били… моля те — повтаряше тя.

Бил знаеше точно за какво го моли тя и с удоволствие удовлетвори искането й. Повдигна я в скута си, за миг се наслади на натиска на бедрата й върху собствените му пулсиращи слабини, и се изправи. Отнесе я в къщата, като не откъсваше поглед от нежните й гърди. Мисълта, че неговите милувки са причината зърната тъй издайнически да се свият му доставяше огромно удоволствие.

— Искам да те видя цялата… Да изследвам всеки сантиметър от красивото ти тяло с ръце и устни — промърмори той задъхан. — Толкова пъти след онази нощ в Хънтърс Гроув съм мечтал да те любя, а трябваше да се лиша от удоволствието да те имам. Това беше най-трудно решение в живота ми. За мен ти беше най-красивото създание на света, а сега си дори още по-хубава от преди.

— Само да бе пожелал, щях да бъда твоя — припомни му Глори, объркана от неговата версия на събитията. — Щом толкова си ме искал, защо ме отхвърли.

Бил нямаше никакво намерение да разваля атмосферата, която току-що бе създал, като се върне на тази, болезнена за него, тема. Сега поне нямаше да допусне Биг Уил да се промъкне между тях двамата. Тази нощ ще забрави за този безсърдечен тиранин.

— Ти беше само на шестнайсет години, Глори, и заслужаваше нещо по-добро от това, което можех да ти предложа.

— Щях да бъда доволна на всичко, което би ми дал — искрено призна тя.

— Знам — отвърна Бил и предотврати по-нататъшния разговор като сведе устни към нея.

Нежно отвори устата й с език. Проникна дълбоко и Глори изстена. Целувката му разпали кръвта й, но тя искаше много повече. Искаше да почувства тялото си притиснато под неговото, кожата си — изгаряна от неговата. Искаше той да я притежава изцяло, да стане част от него, да го люби с дивата страст, която разкъсваше тялото й, и да усети отговора на неговото тяло.

— Побързай, Били — помоли тя, когато най-после устните им се разделиха.

Мъжът се засмя гърлено, отблъсквайки с рамо вратата на полутъмната спалня.

Издърпа покривката на леглото и положи Глори върху чаршафите. Тя се изчерви, когато Бил доближи до зърното й щампираната с цветя завивка и ги сравни.

— Обзалагам се, че тези нежни пъпки съвсем не могат да се сравнят с вкуса на твоите — усмихна се той, а лицето й пламна.

— Господи, не говори така, смущаваш ме.

— Извинявай — но съвсем не изглеждаше разкаян. — Толкова си красива в този цвят. Цялата розова.

— О — извика тя, скочи на колене и грабна една възглавница, за да прикрие гърдите, на които той тъй открито се възхищаваше. — Ти умишлено ме караш да се изчервявам.

— Много е приятно да откриеш жена, която все още може да се изчервява. Полудявам от възбуда, като знам, че само с няколко подходящи думи мога да накарам кожата ти да грее. А имай предвид, че това е една от многото реакции, които с удоволствие възбуждам у теб. Не по-малка наслада ми доставя да накарам гърдите ти да набъбнат.

Той забеляза как лицето й става все по-яркочервено предварително знаеше как ще отвърне тя на подобно открило предизвикателство. А щом той се съблечеше, очакваше също да види как се сгъстява този огнен оттенък. Но пък така или иначе, лицето й вече гореше, затова в дадения момент сигурно щеше да успее да запази част от женската си гордост. Макар че беше девствена, Глори бе на двайсет и пет години и той предполагаше, че няма да й се иска да стане ясно колко неловко се чувства в присъствието на съвсем гол и възбуден мъж.

Глори затаи дъх, когато той се отдръпна, свали обувките си и изхлузи ризата от раменете си. Не можеше да откъсне очи от него, от играта на мускулите по гърдите му, когато мъжът се извърна да захвърли ризата. Джинсите се свлякоха на пода, а заедно с тях и бельото, после Бил бързо тръгна към нея.

— Спри! — извика тя и протегна ръка.

— Глори — започна мъжът с тон, който целеше да я успокои. Тя се взираше в лицето му и не забеляза как той пъхна под чаршафите малко пликче, което, като се имаше предвид колко е притеснена, щеше само да усложни нещата — легни и се отпусни. Знам, че трудно ще ми повярваш, но няма да те нараня.

— Но ако легна, не мога да те гледам — оплака се тя. — А аз искам всичко да видя. Имаш ли нещо против да се отдръпнеш и да се изправиш.

Бил изумено се втренчи в нея.

— Нямам нищо против, разбира се — рече той и занемя, усетил как погледът й бавно се плъзга по тялото му. Настойчивият оглед имаше мигновено и съвсем очевидно въздействие върху мъжа, но Глори май изобщо не се уплаши, като съзря колко бързо се възбуди той. Очите и се разшириха леко, но не се отместиха и изведнъж Бил осъзна, че той е този, който изгаря.

— Толкова си красив — прошепна тя, после устните и се разтеглиха в закачлива усмивка. — И освен че предизвиквам някои приятни за окото реакции, мога да накарам и твоята кожа да грейне.

— Ах, ти, малка… — хвърли се той на леглото и впи устни в нейните, преди да чуе победоносния й смях.

Целувката продължи, докато страстта им се възпламени до такава степен, че вече не можеха да дишат. Мъжът вдигна глава и недоверчиво се втренчи в Глори.

— През живота си не съм желал нито една жена повече от теб.

— И аз те желая — прошепна тя и покорно му позволи да свали джинсите й. — Сякаш цял живот съм чакала този момент.

— Онази последна вечер в Хънтърс Гроув изглежда толкова отдавна — измърмори Бил мрачно, като че ли да й припомни, че тя знае твърде малко за живота му откакто бе напуснал града.

Глори нямаше представа дали през последните десет години не бе лягал с цели орди ненаситни жени, или пък бе искал само една — червенокосата, която му бе родила момчето с луничките. Едва се сдържаше да не попита за нея, но бе твърде умна да схване, че сега не бе мястото и времето за това. Топлите пръсти на мъжа се плъзнаха по тялото й, опариха кожата на корема и бедрата й и младата жена загуби способност да разсъждава.

Бил почувства, че мускулите й се стягат и промърмори:

— Отпусни се, сладка моя. Няма от какво да се боиш.

Независимо от това Глори трепна, когато той нежно разтвори бедрата й с коляно и я докосна там, където все още не бе познала мъжка ласка. С всяка все по-интимна милувка, горещи вълни обливаха тялото на младата жена и я караха да стене от удоволствие.

Приглушените гърлени викове възбуждаха Бил до болка. Той знаеше, че е първият мъж, който ги чува, първият, който открива, че Глори не знае как да се въздържа. Тя повдигна бедра, а тялото й тръпнеше от желание, но Бил не смееше да задоволи този първичен инстинкт, преди да е сигурен, че младата жена ще го приеме, без да изпита болка.

Почувствал как Глори тръпне още при първите предпазливи опити да проникне в нея, той не можеше да си представи как ли ще реагира тя в кулминацията на тяхната близост. Дори мисълта за това го плашеше. Беше невероятно отзивчива и с всяко движение на тялото й, възбудата му се засилваше. Преди съвсем да е загубил контрол, той потърси с ръка пликчето между чаршафите. Искаше да я предпази, но когато нежните й топли пръсти му се притекоха на помощ, той осъзна, че не може да издържи и секунда повече.

Притисна я с тяло и внимателно започна да прониква все по-навътре. След цяла вечност от усилие да се контролира, усети нежната преграда, но единствената реакция на Глори бе лека въздишка. С облекчение тялото му се насочи напред, завладяно от инстинкт, далеч по-силен от физическата реакция.

Глори усети как в утробата й се събира ядро от необуздана наслада. Напрежението растеше, тялото й се извиваше и мяташе, търсейки освобождение. Тя отвори очи и срещна погледа на Бил. Усмихна му се, защото видя, че и той е уловен в същата спирала от усилващо се напрежение и неговото удоволствие нараства в унисон с нейното.

Пружината на емоциите им сякаш се скъса в един и същ миг и експлодира вътре в тях, а двамата се вкопчиха един в друг, безпомощни, радостни, тръпнещи от удоволствие. Глори повдигна глава и впи пръсти в рамото на Бил, щом вълните на екстаза я заляха. Още при първата тръпка извика името му.

— О, Глория! — простена мъжът, усетил конвулсиите й, зашеметен от горещата й страст, уплашен от енергията, която криеше това дребно телце.

Мина доста време, преди той да събере сили да отвори очи, но гледката му хареса. Глори се бе отпуснала върху му, огнената й коса бе разпиляна по гърдите му, бузата й почиваше върху сърцето му, а краката й бяха вплетени в неговите. Той нежно я докосна и изведнъж се уплаши, че това е пак някакъв сън, че тя ще изчезне, както се бе случвало винаги досега.

Почувствала ръката му, Глори вдигна глава. В сините й очи Бил прочете обожание, което не можеше да се сравни с нито една нейна реакция във фантазиите му.

— Хубаво ми беше — прошепна тя. — Много хубаво.

— И на мен — отвърна Бил, зачуден дали може да има по-омаловажаващи думи, с които би могъл да изрази изпитаното.

— Искаш ли да го направим пак? — тя склони глава на рамото му.

Бил едва имаше сили да вдигне ръце. Клепачите му бяха тъй натежали, че очите му се затваряха непрекъснато.

— След този маратон мога да събера енергия единствено за да дишам.

С присмехулно възмущение Глори се изтърколи на една страна и възрази:

— Толкова голямо усилие ли изисква да правиш любов? — но отговор не последва, защото Бил вече бе потънал в дълбок сън.

— Бедният изтощен мъж — рече напевно тя и издърпа завивката, за да покрие и двамата. После се сгуши в прегръдките му.

Бил промърмори, че не бил вече сам, или нещо подобно, но сънят повали и Глори, преди да е разбрала какво точно е искал да каже мъжът.