Джойс Тийс
Кралят на планината (5)

Четвърта глава

Когато Бил се върна, Джейми още спеше, но това бе добре дошло за баща му. Прииска му се дори детето въобще да не се събуди цял следобед, щом Глори му предложи да почакат на сенчестата веранда отпред. След отвратителната седмица, прекарана в канцеларията, би било истински рай да пие лимонада в градинската люлка в компанията на прекрасна жена, особено пък при положение, че въпросната дама се нарича Глория Хъбард.

Преоблечен в чисти джинси и риза, той се облегна и се отдаде на всички приятни усещания едновременно. На няколко пъти през изтеклата седмица изненадващо го бе споходило чувството, че тази гориста област му е липсвала досега. Като се имаше предвид настроението, с което я напусна навремето, никога не би помислил, че ще изпитва носталгия, но всъщност усещаше радост от завръщането си.

С всяко ритмично движение на люлката, пред очите му се разкриваха прекрасни гледки, звуци и ухания, които бе приемал като даденост в младежките си години. Макар подпорните греди на верандата да закриваха част от гледката, щом вдигнеше поглед, виждаше огладените речни камъни и величествените смърчове, които образуваха тайнствения естествен кръг на върха на планината Маккан. Съсредоточи поглед върху водопадите по южния й склон. Каскадата от разпенена вода винаги го бе впечатлявала, както и танцуващите дъги на мъглата, която се стелеше над сенчестата гора под тях.

Хладен планински вятър го блъсна в лицето, разроши косата му и донесе дискретното ухание на хмел, бял бор и рододендрон. От полето зад къщата се долавяше веселия хор на летните пойни птици, а високо от околните дървета цикадите се оплакваха от необичайно горещото и влажно време.

Замислеше ли се за миналото, Бил си спомняше и други такива дни — дълги и лениви, когато слънцето напичаше и обгаряше кожата му до махагоново кафяво. И тогава, както сега, люлката на верандата, на която седяха с Глори, поскърцваше при всяко движение и двамата изпиваха литри заледена, режеща гърлото, лимонада. Старите лели Хъбард приготвяха най-хубавата лимонада, която беше вкусвал и сигурно бяха предали рецептата на племенницата си, защото не усещаше никаква разлика между тяхната и тази. Както винаги, питието бе прекрасно, но за Бил беше още по-голямо удоволствие да наблюдава как жената до него пие.

В много отношения това беше същата Глори, но годините несъмнено бяха предизвикали доста привлекателни промени в нея. Неговото „мъниче“ бе пораснало вече и изглеждаше доста секси.

Устните й бяха тъй пълни и чувствени, че всеки път, когато младата жена неволно прокарваше език по тях, Бил свиваше юмруци и едва се сдържаше да не я разцелува бурно. Когато Глори се наведе да му налее лимонада, мъжът забеляза прекрасните й стройни бедра, а също и как всеки път, когато тя вдишваше, джинсовите къси панталонки примамливо показваха пъпа й.

Гърдите й не бяха едри, но прекрасно оформени. Бил знаеше също, че колкото и да се преструва на „модерна“, тя би се ужасила, ако знаеше, че бюстието очертава примамливо втвърдените зърна на гърдите, или пък, че мъжките погледи неминуемо се впиват в тях и в кожата с прасковен цвят, която се разкриваше между шортите и блузата. Бил се чувстваше неловко от близостта на това полуголо тяло и се чудеше накъде да гледа, когато изгълта остатъка от лимонадата и се наведе от люлката, за да сложи празната чаша на изкорубения под.

Знаеше, че тя не би одобрила проявата на интерес от негова страна, затова плъзна поглед по красивите загорели крака. Не можа да се сдържи и докато отблъскваше с крак люлката, си позволи последен оглед на тялото й, като накрая насила отмести очи към лицето й.

Страните на Глори пламтяха като алени божури. По очите й Бил разбра, че е уловила погледа му и е усетила желанието му, а реакцията й пък му показа, че ако не е още девствена, то едва ли е имала много любовници.

 

 

Почувства се странно доволен от доказателството, че доста е попресилила сексуалния си опит и предупреди:

— Много скоро сигурно ще гледаш по друг начин на това, че искам да правим любов заедно и тогава ще приема предложението, което някога ми направи.

Глори бе готова да спори. Щеше й се да се развика, тъй както правеше, когато бяха деца. Искаше да го накаже, задето й припомни най-неловката ситуация, в която бе изпадала през живота си, но в момента не можа да измисли подходяща остра реплика. Настойчивият поглед, който обходи тъй интимно всеки милиметър от тялото й, съвсем изчерпа защитните й сили и тя едва успя да отрони:

— Така ли?

— Точно така. Освен това сега и двамата ще извлечем повече удоволствие, отколкото ако се бяхме любили в младежка възраст — обеща Бил с дрезгав глас, взе от ръцете й празната чаша от лимонада и я сложи до своята. После хвана разтрепераната й ръка и я притисна към разголеното й бедро. Очите на Глори се разшириха. — Много повече, уверявам те.

Усмихна се, като видя колко е шокирана, и бавно плъзна длан по топлата кожа, очаквайки, че Глори инстинктивно ще го отблъсне, ала младата жена само рязко пое въздух.

— Всъщност ще се постарая да ти е толкова дяволски хубаво, че да подновяваш предложението си много пъти, вместо да го оттеглиш, както се случи последния път.

Били Маккан винаги бе успявал да й влезе под кожата, но никога досега не бе използвал тази настъпателна тактика, която започна миналата вечер и продължи днес. Колкото и да не й се щеше да признае, в тази област той нямаше равен на себе си. Ако споменът за откраднатата страстна целувка я измъчваше, то еротичният допир на пръстите му по чувствителната вътрешна страна на бедрото й караше тялото й да тръпне от вълнение. Беше й тъй приятно, че не желаеше да отвръща на словесната атака, която съпътстваше сексуалното въздействие. Точно сега не й беше до преоценка, на каквото и да било, казано навремето, бе се съсредоточила изцяло върху невероятно възбуждащия допир на пръстите му и не бе в състояние да разсъждава трезво.

Бил се усмихна, като видя как устните й се разтвориха, за да поемат повече въздух. Чувствата на Глори винаги са били толкова неприкрити, колкото и луничките на лицето й и в този момент бе очевидно, че удоволствието е далеч по-силно от недоверието. Възползвайки се от нейната уязвимост, той повдигна косата й и лекичко захапа нежната кожа на шията й. Тъй като Глори не възрази, мъжът внимателно прокара език по ухото и по учестеното й дишане разбра какво приятно усещане й доставят устните му.

Със сигурност поне можеше да разчита на физическите й реакции. Дори при онзи случай навремето, когато тя си мислеше, че я целува, за да си отмъсти, задето го е бутнала във фонтана, удоволствието и пак беше очевидно. Тогава, както и сега, тялото й тръпнеше в прегръдките му.

— Позволи ми да те целуна, Глори — прошепна той и тя покорно извърна глава.

Бил почувства как меките й устни се раздвижват под неговите и с изненада установи, че това нетърпение не идва от богат сексуален опит. Реагираше по този начин само защото я целуваше той. Миналата вечер я бе изненадал и не бе успяла да се противопостави, затова бе стигнал до погрешни изводи. Днес, когато проникна с език между устните й и тя се задъха от изумление, Бил установи, че този вид целувки не бяха нещо обичайно за нея.

Ентусиазмът й обаче със сигурност компенсираше липсата на опит. Почувства се поласкан и от факта, че не беше развила сексуалния си инстинкт с други мъже в негово отсъствие. Сега, след като се бе върнал завинаги в града, искаше той да я научи на всичко — на целувки, на всяка интимна подробност, която мъж и жена могат да споделят — и смяташе да започне веднага.

Някъде дълбоко в подсъзнанието си Глори усещаше, че не трябва да позволява на Бил да я гали по този начин, но нямаше воля да спре нито него, нито себе си. Емоциите от всички тези години, в които го обичаше, страдаше заради отсъствието му, мечтаеше за него, изведнъж избухнаха с такава сила, че сърцето й бясно заблъска в гърдите. Ако бе ограничил вниманието си само върху устните й, би могла да го целува и гали безкрайно, завладяна от удоволствието да е пак с него, но той я шокира, като смъкна бюстието и обхвана гърдите й в едрите си длани. Преди да успее да се съвземе, той вече си позволяваше много повече от това, което бе опитвал в миналото. С опитно и сръчно движение разголи гърдите й, а пръстите му бързо откриха зърната и нежно започнаха да ги галят. Безпомощна, Глори едва успя да произнесе:

— Моля те, Били… Моля те, не прави това с мен!

Макар да дишаше учестено, мъжът веднага отдръпна ръце. Не можеше тъй лесно да заповяда на очите си обаче — изгледа я толкова жадно, че Глори инстинктивно стаи дъх, а под обсебващия му поглед зърната й се напрегнаха още повече. Засрамена, тя вдигна ръце да се прикрие, но той хвана китките й и я спря.

— Гърдите ти са прекрасни, Глори. Малки, но много красиви.

— О, моля те!

— И толкова чувствителни. Достатъчно е да ги погледна и зърната се свиват като малки розички. Хубаво е.

— Били!

С дълбока въздишка той повдигна бюстието и завърза презрамката на врата й.

— Не трябва да се притесняваш. И ти можеш да направиш същото с мен — рече той нежно, като се надяваше с това да успокои огнените петна по бузите й. — Ако не си усетила, ще ти призная, че винаги си ми въздействала така.

Тя поклати глава, ужасена от мисълта, че вероятно каузата й е предварително загубена.

— Не искам да правя същото с теб — излъга тя в паниката си, — нито сега, нито по-късно.

— Можеш да принудиш разума си, но не и тялото си да мисли така. То ми говори съвсем различни неща — арогантно отвърна той.

— Не ме е грижа какво казва тялото ми — отчаяно настоя тя, а после неволно призна защо реагира по този начин. — Веднъж вече ме нарани достатъчно, няма да позволя това да се случи отново, Уилям Маккан.

Пръстите на Бил застинаха върху бедрото й, но вместо да се отдръпне, той хвана дланта й и нежно я стисна.

— Знам, но в онзи момент нямах кой знае какъв избор.

Глори го изгледа гневно.

— В онзи момент собствената ти свобода беше по-ценна от мен. Аз те обичах, но ти не желаеше да се обвързваш, нали? Дори като момче, единственото, за което мечтаеше, беше да заминеш. В секундата, в която почувства, че си ме допуснал твърде близо, че може би ще поискам да останеш, ме отблъсна по възможно най-жестокия начин. Нямаше куража да ми кажеш истината, затова направи така, че да се почувствам недостойна за теб.

В продължение на години Бил се бе чудил какви ли изводи си е направила тя от странното му държание онова лято. Сега, когато разбра, почувства същото безпомощно отчаяние, което изпита на осемнайсет. Вперил поглед в планината, започна да проклина наум. Да гориш в ада дано, безсърдечен тиранин такъв. Много му се искаше да й каже всичко, но мъжката гордост не му позволи да се оправдава пред Глори.

— Значи това си помислила.

Глори винаги бе знаела защо избяга той, но това не й помогна да приеме факта по-лесно, особено след като решението му бе причинило на нея и на още много хора такова страдание. Според Глори стремежът му да се освободи от задълженията, които заможното семейство му налагаше, беше съвсем егоистичен, а също и начинът, по който изцяло отхвърляше баща си. Щом си член на една фамилия, имаш известни отговорности и зрелият човек се научава да се справя с тях. Тя смяташе, че Бил е сглупил и е постъпил детински, като е избягал от проблемите си с Биг Уил, вместо да ги посрещне смело и да ги преодолее, и че решението да замине бе довело до много по-лоши последствия, едно, от които бе разбитото й сърце.

Наистина Биг Уил беше строг, налагащ се, баща с нереалистични претенции към сина си, но след като съпругата му почина, Били остана единствената му утеха. Сигурно не го показваше често, но Глори бе убедена, че по свой начин той обичаше сина си. За съжаление, още когато Били беше дете, той бе стоварил всичките си надежди и въжделения върху раменете му, без да осъзнае, че синът му не споделя неговите мечти.

Когато Бил го напусна година след като почина майка му, старецът загуби интерес към всичко и потърси забрава в бутилката. Според най-големия й брат Кени, понякога Биг Уил не посещавал дъскорезницата в продължение на седмици. Под ръководството на такъв апатичен собственик, „Маккан Лъмбър“ западна и заедно с това загуби голяма част от служителите си.

Заплатите бяха намалени, за да компенсират снижаващите се печалби. Някои работници бяха поставени на съкратен работен ден, а други — на ненормирано дълги работни часове. Кени имаше късмет и запази службата си, но по-малките й братя, Дейвид и Зик, нямаха това щастие. Заедно с повечето дървосекачи още в самото начало на застоя ги отстраниха от работа. Впоследствие Зик откри свободно място във фирма за производство на талашитени плоскости в съседната област, но Дейвид все още чакаше да го повикат обратно. Други от местните жители, чието работно време бе намалено наполовина, бяха принудени да постъпят на още няколко места, за да свързват двата края.

Градчето беше малко и много задружно, затова проблемите на един ставаха проблеми на всички. Ако за човека, който притежаваше половината град, настъпеха тежки времена, това означаваше едва ли не катаклизъм за всички останали. Процесът на западане в „Маккан Лъмбър“ принуди мнозина да търсят помощ все по-далеч и по-далеч. Някои се изселиха. Други пътуваха с часове всеки ден, за да стигнат до работното си място и през последните няколко години Глори познаваше поне седем местни семейства, които нямаха друг избор и потърсиха помощта на социалното осигуряване.

Разбира се, тя съзнаваше, че не е честно да обвинява Бил за всички беди, които сполетяха града. И трябваше да му се признае, че се намеси, преди дъскорезницата и складовете да бъдат затворени напълно, но това не означаваше, че не ги чакаха много мрачни дни занапред. Ако изобщо бе възможно дейността на компанията да се възобнови в първоначалния й вид, то това щеше да отнеме много труд и време.

Глори знаеше колко близко до провал бе целият бизнес и смяташе, както и всички останали, че положението не би било такова, ако Бил не бе напуснал града преди години. Приятели, роднини, съседи — хора, които тя обичаше от все сърце — платиха твърде скъпо заради неговия егоистичен младежки бунт. И мнозина щяха да продължат да плащат, ако вече бе прекалено късно да се спаси „Маккан Лъмбър“. Всъщност можеха ли да разчитат, че Бил няма пак да изчезне, ако нещата не потръгнеха?

Бил въздъхна и се отдръпна, наблюдавайки смяната на чувствата по лицето й. Глори очевидно изпитваше удоволствие от целувките му. Вероятно дори би се поддала на любовните му атаки, но сексуалното привличане бе само едно от нещата, които тя изпитваше към него. Съдейки по противоречивите чувства, изписани на лицето й, Бил разбра, че да си възвърне нейното доверие ще бъде също така трудно, както и да направи компанията отново печеливша.

— Лелите не са ли те предупреждавали, че не е хубаво да се мръщиш така? — попита той и се усмихна пресилено.

Тези думи й бяха повтаряни неведнъж в детството и тя усети как устните й неволно се разтеглят в усмивка, но бързо я потисна и смени темата.

— Кени ми каза, че смяташ да внедриш някои нововъведения и да направиш промени в компанията.

— Да, обмислях няколко нови идеи — призна Бил и свъси вежди, като си спомни множеството сложни проблеми, които го занимаваха през цялата изминала седмица.

Глори нямаше представа от проблематиката на дърводобивната промишленост, но след като никой от ръководните му кадри не желаеше да обсъжда трудностите с него, тя може би бе единственият слушател, който щеше да намери.

— Старецът сигурно би се обърнал в гроба, но едно от нещата, които искам, е да дам възможност на служителите да насочват собственото си бъдеще — и като видя как в очите й проблесна интерес, нещо, което не бе забелязал у подчинените си, той продължи: — Възможно е да получават процент от печалбата. Компанията има сериозни проблеми, но ако работниците могат да влияят върху процесите, предполагам, ще работят много по-усърдно, за да не се закрие предприятието. Мисля, че е време „Маккан Лъмбър“ да заработи в двайсети век.

Бил бе разказвал на Глори за разгорещените спорове, които бе имал с баща си по проблемите на трудовото право, тъй че тя би трябвало да се зарадва, задето той смята да измени политиката на компанията, но струваше й се, че дори да успее да внедри идеите си на практика, неговата благосклонност бе дошла твърде късно. Освен това едва ли можеше да повярва, че от тези прогресивни идеи наистина ще излезе нещо. Независимо от възвишените слова, досега Бил не бе имал смелостта да отстоява започнатото. Може би наистина имаше по-силно развито чувство за отговорност, но ако действително го бе грижа, както сам твърдеше, редно беше не да бяга, а да се бори навремето. Това не бе станало и тя подозираше, че Били прилича повече на Биг Уил, отколкото му бе приятно да признае, че мисли повече за себе си, отколкото за другите.

Тези размишления проличаха в следващия й въпрос:

— Кой би помислил, че един егоцентричен представител на семейство Маккан може да признае преимуществата на разпределението на печалбата. Наистина ли възнамеряваш да отпуснеш част от безценното си богатство на масите? Кени ми каза, че положението в дъскорезницата е лошо, но не спомена, че е чак толкова отчайващо.

Бил вдигна вежди при тази неочаквана атака.

— Кой би помислил, че една алтруистка от семейство Хъбард би могла да звучи тъй саркастично?

Глори почувства как бузите й пламват, но смело срещна погледа му.

— Цинизмът е само една от многото промени, които ще забележиш у мен, Уилям Даниъл Маккан Втори. Има и други.

— Например?

— Например, че свалих розовите си очила, за да мога да видя реалния свят. Вече не възприемам хората такива, каквито бих искала да бъдат, а каквито са в действителност.

— Под хората… имаш предвид мен?

Тя опита да вдигне нехайно рамене, но не успя да заблуди Бил.

— Вече знам, че не яздиш бял кон — неохотно призна Глори.

Бил се намръщи, замислен над последните й думи и над всичко, чуто досега. Започваше да се досеща, че обвиненията й не са продиктувани единствено от болката, задето я е изоставил.

— Никога не съм се преструвал на Вълшебния принц, Глори, но това пък не значи, че съм черният злодей.

— Не твърдя подобно нещо.

— Не го каза, но го мислиш, нали? — и като не получи отговор, повтори настоятелно: — Нали така?

През последните десет години Глори бе трупала аргументи против него, но сама се изненада от горчивината, с която разказа за постепенния упадък на баща му, а оттам — на целия Хилсбъро, след като Били ги бе напуснал. Изричайки тези обвинителни думи, тя усещаше, че излива дълго събираната отрова.

— Моето мнение е, че си като крушата, която не пада далече от дървото, затова с Биг Уил не се разбирахте. И двамата не можехте да превъзмогнете себе си и да видите нуждите на другите хора. Щом получаваше това, което иска, никой от вас не го беше грижа за другия, пък бил той и член на собствената му фамилия.

— Или пък жената, която се предполага да обича — обади се Бил, добавяйки онова обвинение, което тя нямаше сили да изрече, макар че истината бе излязла наяве и нищо вече не можеше да я възпре.

— Хубавите обещания, които ми даде, не означаваха нищо, така както и тези на баща ти към хората, които работеха за него. За съжаление, никой от тях не можеше да избяга от проблемите, както стори ти. Те трябваше да останат и някак да се справят с малкото, което той благоволи да им предложи, и което с всяка следваща година ставаше все по-нищожно — без да забелязва какво ужасно въздействие произведе обвинителната й реч върху човека, който седеше до нея, Глори завърши монолога си. — Надали има човек в града, който в даден момент да не е бил зависим от благоволението на Маккан. Е, аз пък отказвам да се поставя още веднъж в подобно положение.

Бил остана мълчалив и вторачен в нея дълго време, но искрите в тъмните му очи й подсказаха, колко се е ядосал. После забеляза нещо друго — дълбока раздираща болка и в миг горещата гневна вълна се оттегли от лицето й.

— Може би… не е правилно… да те обвинявам за всичко, което се случи тук — едва продума тя, — да те сравнявам с Биг Уил, но…

— Но го правиш — довърши изречението Бил и сякаш се затвори в себе си. — Мисля, че чувам гласа за Джейми.

— Бил! — извика Глори след него, но той я подмина и пет минути по-късно тя вече наблюдаваше как колата му се отдалечава по пътя.

Загледана в облака прах, Глори почувства остра болка в гърдите, сякаш току-що бе откъснала късче от собственото си сърце.

— Как можах да излея такава отрова? — прошепна тъжно, но дълбоко в себе си добре знаеше причината за това. Неписаният закон на тази планинска област беше: „Око за око, зъб за зъб“. За да отмъсти за раната, която някога й бе нанесъл, тя се бе обърнала против собствената си блага природа и бе възприела този безмилостен закон. Ала противно на очакванията й, не почувства никакво удовлетворение от отмъщението.

Както в ранното им детство, неговата болка бе и нейна, тъй че бичувайки го с думите си, тя бе наранила и себе си. За пръв път, откакто той се бе върнал, Глори допусна мисълта, че биха могли да бъдат отново заедно, този път не само духовно, но и физически. За жалост, дори сега да й минаваше подобна мисъл, току-що бе разрушила всякаква възможност да я осъществи.