Джудит Макуилямс
Брачният договор (13)

Дванадесета глава

— Здравей, Либи! Джо се обажда. — Либи се нацупи весело. Това съобщение трябваше да оглави листата на всички безсмислени изречения, които някога бе чувала! Би разпознала плътния кадифен глас измежду хиляди други! Само една негова дума и цялата й нервна система превключваше на червено. — Съжалявам, че те безпокоя по време на вечеря, но днес сме третия четвъртък от месеца!

— Вероятно защото вчера бяхме третата сряда! — опита се гласът й да прозвучи естествено. Толкова много се вълнуваше! Беше ужасно! Ставаше все по-чувствителна след всяка следваща среща с Джо. А напоследък срещите не бяха никак малко, помисли тя унило. През последните десет дни бяха почти непрекъснато заедно. Понякога обсъждаха договора, но много по-често Джо просто се появяваше на прага с планове за вечерта. Планове, които тя нямаше сили да отхвърли. Дълбоко в себе си Либи знаеше, че попада в клопката на неудържимото си желание да го вижда и че в бъдеще, когато споровете по договора приключат, той ще й липсва ужасно много и спомените ще разкъсват сърцето й. Но нямаше воля да отклони поканите му. Вместо това внимателно пазеше всеки детайл, всяка емоция дълбоко в сърцето си, като изстискваше и последната капка удоволствие. Понякога тайничко си позволяваше да мисли, че би могъл да я обича. Че това, което изпитва към нея, бе повече от топли приятелски отношения, съчетани с невероятен сексуален синхрон.

— Либи! — гласът на Джо проряза мислите й и мигновено я свали на земята.

— Извинявай! Проверявах един тест, който зададох днес и мозъкът ми се е размекнал като желе — отговори тя, което бе само част от истината.

— Правя страхотен освежителен масаж!

— В главата ми е ужасна каша!

— Не е възможно! Сигурен съм, че както отвън, така и отвътре си прекрасна!

— Господи, неизчерпаем си откъм комплименти! — в гласа й трептеше любов. — С тези способности далеч ще стигнеш!

— Така ли мислиш?

— Далеч ще стигнеш, преди да откриеш жена, достатъчно отчаяна, за да го преглътне!

— Не, не, разбра ме съвсем погрешно! Жените би трябвало да галят мъжкото его. А не да го съсипват!

— Лично аз предпочитам да галя нещо по-материално!

— О, така ли? — дрезгавият му шепот накара сърцето й да забие лудо. — Ако нямах ангажимент тази вечер, щях да дойда и да проучим изказването ти по най-прецизния начин! Зная колко влюбени в изследователската дейност сте вие, академичните типове!

— Не и когато резултатите са предварително известни! — подкачи го тя, за да скрие разочарованието си задето няма да го види тази вечер.

— Всъщност обаждам ти се, защото договорът пристигна вчера.

— Добавили ли са нещо ново?

— Само петна от кетчуп. Вероятно редактират в някой ресторант. Май трябва да им намерим някое полезно занимание! — изсмя се той.

— Вече си имат. Да ни оженят.

— Засега — да! — отвърна той тайнствено, като я хвърли в ураган от догадки. Да не би да искаше да каже, че ще изпълни най-съкровените желания на бащите им и ще се ожени за нея? Но радостният й изблик мигновено бе потушен от по-разумни доводи. Заговорът на бащите им несъмнено го бе навел на мисълта за женитба и семейство, но надали точно на нея Джо би отредил ролята на негова съпруга! А дори да беше така, Либи не бе убедена, че желае да сключи брак с мъж, който изповядва патриархални възгледи. — Либи, налага се отново да прегледаме договора!

— Е, сега не можем, защото имаш среща. Какво ще кажеш за утре или предпочиташ да изчакаме до уикенда? — внимаваше да не му се стори прекалено нетърпелива. Не искаше Джо да мисли, че предявява някакви претенции към свободата му.

— Това ме подсеща за втората причина за този разговор. Плановете ми приеха окончателен вид.

— Плановете ти ли? — попита тя със свито сърце.

— Аха. За една командировка. Ще пътувам до Европа заради изложбите на тъкани, които се организират всяка година.

— Европа! — възкликна тя.

— Ще отсъствам две седмици и искам да дойдеш с мен!

— Да дойда с теб ли?! — повтори тя неразбиращо.

— Да, точно така! Нали имаш паспорт?

— Разбира се, но не мога да зарежа всичко и да изчезна!

— Защо не? Намери си заместник! Ще се справят, ако се разболееш!

— Не е там работата! — Либи едва овладя гласа си. Разкъсваха я противоречиви чувства. Част от нея бе във възторг от предложението му. Да забрави всичко и да замине с Джо! Но другата част бе вбесена от несериозното му отношение към работата й.

— А къде е тогава? — във въпроса му се прокрадваше лека обида.

— Че съм подписала договор да обучавам! Не е като в началното училище, където всеки средно интелигентен възрастен може да се справи. Това е висша математика! Компетентните са малко, особено през лятото! Ще бъде ужасно нечестно към студентите да ги изоставя ненадейно за две седмици!

— А честно ли ще бъде към мен?

— Към теб ли? — гневът й избликна заради желанието му да я принуди. — Вероятно си знаел отдавна за пътуването, но ми съобщаваш в последния момент!

— Мислех да те изненадам!

— Е, поздравления! Успя!

— Значи отказваш?

— Ти би ли пренебрегнал служебните си задължения?

— Съвсем различно е! Аз съм мъж.

— Твърдоглав егоцентрист с лицемерни принципи! — изкрещя тя в телефона. — Защо, по дяволите, за теб да важат едни правила, а за мен — други? Не мога да зарежа всичко заради някакъв мъж!

— Аз не съм някакъв мъж! — избоботи той. — И освен това няма да стоя безучастно и да гледам как ме пренебрегваш заради работата си! — настъпи гробна тишина. Като че ли Джо чакаше капитулацията й, но тя бе прекалено гневна, за да забележи.

— Тогава се опитай да седнеш! — сопна се яростно тя и тресна телефона. В следващия миг избухна в сълзи, което още повече я вбеси. Никога не плачеше, а да се разстрои така заради някакъв старомоден тип с ограничено мислене, бе направо унизително! — Тичай към Европа! — изръмжа тя. Как можеше да зареже всичко заради личното си удоволствие? Всъщност идеята да пътешества две седмици с Джо бе пленителна! Но не по-малко зашеметяващ бе и фактът, че поканата бе отправена точно към нея. Дали Мирна бе пътувала с него? Неприятната мисъл усили бликналите сълзи.

Двайсет минути по-късно Либи направи сериозно усилие да се овладее. Сълзите нямаше да й помогнат! Щеше само да придобие кошмарен вид и да получи силно главоболие!

Той не го заслужава, каза си тя, и подсмръкна безутешно на очебийната лъжа. Напротив, заслужаваше го! Джо Ландовски притежаваше всичко, което жената можеше да търси у един мъж — с изключение на архаичните идеи за ролята на съпругата! От цялото си сърце желаеше да прекара живота си до него, да изследва дълбините на характера му! Но след категоричния й отказ той очевидно щеше да направи всичко възможно да не се срещат повече — с договор или без договор! Потокът сълзи се превърна във водопад и тя се облегна назад, като даде воля на отчаянието си. Съкрушителна дилема — да избере между човека, когото обича и професионалната си чест!

Постепенно сълзите й намаляха и най-после спряха, но мъката бе отнела всичките й сили и тя не можеше да помръдне. За щастие самоуважението надделя над самосъжалението, тя стисна устни и си наля чаша чисто уиски. Отпи няколко глътки, без да усеща изгарящите пощипвания на силния алкохол. Избърса очи, издуха нос и предизвикателно посегна към тестовете. Но скоро осъзна, че усилията й са напразни. Чувстваше се толкова зле, че й бе невъзможно да се съсредоточи над сложните математически формули. Трябва да се бори с Джо! Не стига, че съсипваше чувствата й, ами се вмъкваше и в професионалния й живот!

След половин час на вратата се позвъни. Тя остави червения молив. Не искаше да вижда никого! Но посетителят отказваше да си тръгне. Звънецът не млъкваше и настойчивият му глас превръщаше главоболието й в изтънчено инквизиторско мъчение. Либи скочи, изруга тихо и рязко дръпна вратата.

Пред удивения й взор стоеше Джо. Разрошен, с разхлабена вратовръзка и разкопчано сако. Лицето му, това любимо лице, направи болката й нетърпима и тя понечи да се скрие. Но Джо бе прекалено бърз. Подпря вратата и влезе, като я затръшна с крак.

— Земен властелин! — подхвърли тя вяло, прекалено нещастна, за да се ядоса на насилственото му нахлуване. — Какво искаш? — той небрежно захвърли сакото.

— Теб! — две силни ръце я сграбчиха и я притиснаха освирепяло. Не можеше да помръдне. Размътените й сетива бяха завладени от опияняващия аромат на мускус. Тя подсмръкна, потопена в мъката си. Толкова много го обичаше! Нямаше сили за нова борба. — Би ли предпочела да дойдеш с мен, вместо да преподаваш? — очите му се присвиха, докато изучаваха пребледнялото й, нещастно лице.

— Разбира се! — призна тя. — Колкото и да обичам професията си, не може да не ми дотяга от време на време! — тя опита да отстъпи, но обръчът около тялото й се стегна. В миг Либи се озова в обятията му, на път за спалнята.

— Какво правиш? — попита тя.

— Прилагам потвърдения от векове начин за решаване на такива спорове! — побутна вратата с лакът, прекоси светлосиния килим и я положи на изпъстрената с цветя кувертюра от сатен.

Либи го наблюдаваше през подутите си клепачи. Дишането й се учести, когато Джо започна методично да сваля вратовръзката, жилетката, а най-после и ризата. Захвърляше всичко на земята. Потръпващите му мускули я опияняваха с шеметния си танц.

Идеята му не бе добра! Разумът й тревожно се опитваше да я предупреди, но тя не желаеше да слуша. Не се нуждаеше от напомнянето, че сексът няма да разреши проблемите им, а тъкмо обратното — ще ги задълбочи! В този миг всичко това бе съвсем безплътно, съвсем нереално! Съществуваше само безумно силната й любов — за пръв, а вероятно и за последен път в живота й! Тя копнееше да изрази тази любов по най-първичния, най-искрения възможен начин!

Ръката му се премести върху колана на панталоните и тя притвори очи. Чу звук на отварящ се цип, последван от два глухи удара — обувките му! Неволно се отдръпна, когато тялото му докосна хълбоците й. И в миг инстинктивно протегна ръце. Ноктите й леко и възбуждащо потънаха в пламналата му кожа. Той леко се стегна и на устните й разцъфна закачлива усмивка. Съзнанието й се освободи от всичко. Остана само Джо!

Тя откриваше богатствата на света — нежната му кожа, приятно възбуждащия допир на тялото му. Пръстите й се стрелнаха по гърдите му и нежно погалиха плоските зърна. С див възторг разбра, че той е също толкова чувствителен към милувките й, както и тя към неговите. Или това се случваше с всяка жена, която се любеше с него? Неочаквано изникналият въпрос се пукна като въздушно мехурче, когато Джо плъзна длан под тънката й блуза. Заля я ураган от страст. Дългите му пръсти, леки и ефирни, галеха плътта й като морски полъх. Могъща вълна от възбуда завладя тялото й и я понесе в бесен водовъртеж. Не, тази вечер нищо не се подчиняваше на волята й! Джо бе нейният повелител!

— Скъпа моя Либи, толкова си прекрасна!

Господи, този дрезгав от емоции глас! По гърба й полазиха тръпки. Дланите му се плъзнаха по тялото й и най-после замряха върху гърдите й.

Тя прокара език по пресъхналите си устни и опита да успокои дишането си. Непосилна задача, защото ръцете му не спираха своите безумни милувки. Обречени на безкрайност движения, които бавно, но неотменно възпламеняваха тялото й. Тя затрепери като лист, безумно съпротивляващ се на опустошителна буря. Вкопчи се в раменете му и го притегли към себе си. Желаеше го! За да заличи раните от битката!

— Какво има, Либи? — страстта бе променила гласа му до неузнаваемост. — Дали ме искаш с една десета от моя копнеж? — устните му изненадващо атакуваха нейните. Езикът му нахлу, агресивен, искащ и отдаващ. В ушите й гърмеше победоносен химн, а в тялото й се пръскаше калейдоскоп от чувствени искрици. Много преди Либи да се насити на сладостното нашествие, Джо се отдръпна.

— Джо! — не се примири тя. Езикът й се плъзна по изпръхналите й, надути, жадни устни. Очите й се отвориха. Унищожителната сила на страстта бе наложила своя отпечатък върху чертите му, а от кадифените дълбини на очите му струяха потоци нежност.

Бавно, ужасно бавно той придърпа фланелката й нагоре, докато най-сетне освободи гърдите й. Хладният въздух в стаята ги облъхна, миг преди Джо да ги покрие с дланите си.

— Толкова си крехка! — усмихна се той, а удивлението в гласа му пристегна обръча на желанието й. — Нежна, ефирна като сън, който ме преследва от години! — устните му се стрелнаха и обхванаха зърното й. Притисна го леко между искрящите си зъби и го погали с върха на влажния си език.

— Джо! — Либи лудо въртеше глава, понесена от урагана на необузданите си чувства. Ненаситен, мъжът продължи да гали другата й гърда с палеца и показалеца си. От гърлото й се изтръгна стон на върховно удоволствие и тя се предаде във властта на устните му, които се устремиха надолу, ръцете му рисуваха фантастични рисунки по бедрата й. Пръстите му се плъзнаха нагоре, докато усетиха хлъзгавата материя на бельото й. Петите й се забиха в леглото, а тялото й се изви към дланта му, тръпнейки в очакване.

— Да, да! — зовяха го устните й.

— Разбира се, скъпа моя! — Неясен глас, тръпнещи пръсти, които нежно изхлузиха бикините през стройните й крака.

Ръцете й, обгърнали кръста му, го притегляха с неистова страст. Джо се забави само секунда, като продължаваше да изследва топлата интимна влага. В мига, когато Либи щеше да изкрещи от безсилие, той нахлу с мъжката си мощ. Дългоочакваното проникване на любимата плът я запрати на вълните на чувствен възторг и тя го притисна, нетърпелива да се слее с тялото му.

Обичам те, Джо Ландовски! Беше като клетва. Дъхът й излизаше на пресекулки. Много скоро, много по-скоро, отколкото би желала, точно, когато искаше мигът да спре завинаги, твърдият обръч, който я стягаше, избухна, като я изстреля в неземна феерия от емоции и усещания — върха на възвишен екстаз. Усети пристягането на мускулите на Джо и ето — той я последва към техния неземен приказен рай! Когато най-после се отпусна до отмалялото й тяло, тя го прегърна нежно. Не, нямаше да го остави да си отиде!

Той се обърна настрана и я придърпа към себе си. Либи отпусна глава на рамото му и въздъхна щастливо.

— Либи, мила моя! — той нежно отметна влажните кичури коса от лицето й. — Толкова съжалявам! — тя замръзна от ужас. Той съжаляваше! Току-що бе преживяла най-изключителния миг в живота си, а той се извиняваше! Преди да успее да изкаже смразяващото я недоумение, той продължи: — Беше необмислено от моя страна да предположа, че ще захвърлиш всичко и ще хукнеш с мен! Единственото ми извинение е, че отказът ти ужасно ме нарани! Толкова дълго бях мислил за всичко, което искам да ти покажа, че когато каза „не“, реагирах от дълбините на собственото си разочарование — искреността в гласа му бе непресторена.

— Всичко е наред! — прошепна тя, доста изненадана от откритата изява на чувствата му. Възможно ли бе да я възприема не само като приятел?

— Значи е крайно време да разбера, че нито разумните доводи и увещания, нито дори добрите стари молби ще променят професионалните ти намерения, така ли? — продължи той примирен.

— Професията ми е част от мен!

— А децата ни? Те ще имат нужда от майка!

— Грешиш! Малките деца се нуждаят от родители!

— Не и в началото! Все пак не мога да ги кърмя!

— Имам право на едногодишен отпуск за всяко дете! — въздъхна Либи, усещайки, че е прав. — Освен това ще се откажа от летните курсове!

— Е, а аз ще уредя да работя у дома няколко следобеда в седмицата — така поне ще бъда при тях!

— От теб ще излезе прекрасна майка! — пошегува се тя.

— С ласкателства можеш да стигнеш навсякъде! — похвали я той многозначително.

— Навсякъде ли? — потрепна с клепачи тя и наподоби невинна физиономия, което бе доста трудно, както лежеше гола в обятията му.

— Е, там вече бяхме, момиче!

— Но човек се връща с удоволствие на любимите места! — прокара тя въпросително пръст по брадичката му.

— Може и да си права! — обърна се той по гръб и я придърпа върху себе си. Тя въздъхна, а мускулестото му тяло отново събуди страстта й. Потръпна в прегръдката му, безумно щастлива от очевидно нарастващата му възбуда. — Сега знам къде искам да отида!

— Къде искаме да отидем и двамата! — поправи го тя и се притисна към него.