Джудит Макуилямс
Брачният договор (12)

Единадесета глава

— Как се казва приятелят на Джо? — подръпна Джеси перлената си обеца.

— Не си спомням дали ми каза! — разкъсвана от последни терзания относно избора на тоалет, Либи се намръщи на отражението си в огледалото. Плъзна поглед по дългата черна копринена пола и спря очи на дълбоко деколтирания корсаж с тънки презрамки. Цялата предна част бе от плътна черна дантела, през която прозираха съблазнителните очертания на млечнобелите й гърди. Тоалетът беше изискан и трябваше да се носи със самоувереност и апломб, които напълно й липсваха. Защо не избра нещо по-строго!

— Какво се чумериш? — попита Джеси. — Аз съм тази, която трябва да се вълнува! Господи, не съм имала среща с непознат от гимназията! Но те предупреждавам — ако тоя тип се окаже някой скапаняк, веднага започвам да свалям Джо! Не че имам някакви шансове… — въздъхна тя с добронамерена завист. — Изглеждаш ослепително!

— Наистина ли? — Либи наметна ефирния черен шал от фина коприна на разголените си рамене.

— Шегуваш ли се? Тази рокля ще разтупка сърцето и на деветдесетгодишен старец, да не говорим за твоя супермен!

— Не е ли прекалено… — Либи красноречиво размаха ръка над символично прикритите си гърди.

— Да! — кимна енергично Джеси. — Именно в това е неотразимият й чар! Но какво ти става? И преди си я обличала!

— Зная, но… — потупа тя нервно разкошния гръцки кок, прибрал блестящата й коса.

— Да не би да си падаш по този Ландовски? — Джеси изглеждаше ужасена.

— Разбира се, че не! — бе категоричният отговор, а в ушите й прозвънтя стихът от „Хамлет“: „Дамата отрича прекалено твърдо, според мен“. За нейно щастие звънецът прекъсна разговора.

— Почакай за миг! — Джеси се намести в съблазнителна поза на дивана. — Достатъчно ли съм отпусната? — меката плът на гръдта й преливаше от стегнатия червен копринен корсаж.

— Напълно готова за консумация! — усмихна й се Либи и отвори под звуците на приглушения й смях.

Джо беше зашеметяващ. Едва го позна. Широките му рамене изпъваха безупречно елегантното вечерно сако, чийто среднощен оттенък изпъкваше на фона на искрящата бяла риза. Официалните костюми му отиваха — придаваха му ненадминато достойнство, но едновременно с това леко го отдалечаваха от истинското му аз, осъзна тя неловко. Изпитателният й поглед не пропусна току-що избръснатото му лице, докосна с копнеж чувствените му устни и най-после бе всмукан от страстния пламък, бушуващ в сините дълбини на очите му. Безсловесният й отговор веднага избликна, но преди да успее да каже нещо, мъжът, застанал отляво на Джо, когото тя дори не бе забелязала, проговори:

— Е, здрасти, сладурче! — леко изпъкналите му кафяви очи не се отлепяха от тялото й. — Каква прекрасна гледка представляваш! Коя си всъщност? — дундестата му лапа потупа ръката й. Либи инстинктивно отстъпи, но реакцията й не бе забелязана.

— Това е Либи Мишаловски — пристъпи Джо и обгърна собственически раменете й. Допирът на финия плат до голата й кожа бе като пробождане на множество иглици и тя се притисна към него, отдавайки се на удоволствието от еротичната тръпка.

— Къде откри това съблазнително парче? — очите на мъжа бяха впити в деколтето й.

— Баща ми ни запозна! — прозвуча строго гласът на Джо.

— О! — непознатият я изгледа някак странно и за миг се смути. — Извинете, заблудил съм се. Как не ми дойде наум, че такава страхотна мадама не може да не е заета!

— Либи, Джеси, искам да ви представя Ед Уолтън.

Либи колебливо му подаде ръка и след миг той вече гледаше Джеси.

— Трябваше да се досетя! — въздъхна възторжено Ед. — Такова супер маце като Либи не може да не се заобиколи с красота, която да подхожда на нейната! Мога ли да се надявам, че ще ми бъдеш партньорка тази вечер?

Либи не пропусна смаяното изражение на Джеси и едва потисна надигналия се в гърдите й смях.

— Лед! — измърмори тя. — Ще донеса лед за напитките! — и изчезна в кухнята, изоставяйки безсрамно изумената Джеси. Пусна силно водата, за да не се чува кикотенето й и изведнъж усети, че Джо е зад гърба й.

— Ед не е толкова лош, въпреки че, признавам, в началото не обърнах внимание на начина, по който те оглеждаше! — лицето му неочаквано се изопна от раздразнение.

— Е, докато действа само с очите, нека прави каквото си ще! — повдигна рамене Либи и тънката презрамка се плъзна надолу.

— Всеки нормален мъж би реагирал така! — прошепна Джо и докосна рамото й. — Не съм виждал нищо по-изящно от млечнобялата ти кожа, неотразима на фона на обвилата я черна коприна. — Ръката му се плъзна надолу и спря върху гръдта й, но само за миг. Тънката материя на корсажа не бе преграда. Вълшебните му пръсти притиснаха стегнатата й плът и се задвижиха в лудешки танц. Зърната й се разбудиха. Дъхът й секна и Либи притвори очи, за да изживее шеметното удоволствие в цялата му дълбочина. Тялото й бе изцяло в негова власт. Избликващата страст обагри бузите й. — Ти цялата си от коприна! — вдъхна той аромата на косите й. — Огромен топ коприна, покрил възхитителната ти кожа от кадифе и сатен. Толкова мека, топла и подканяща! — хипнотичният му глас опиваше разума й, както нежната му ръка — тялото й. — Ти си всичко…

— Либи! — разнесе се прегракналият глас на Джеси миг преди самата тя да нахлуе в кухнята.

Джо дръпна ръката си със скорост, която я озадачи. Не беше особено срамежлив и не би трябвало да се притесни, ако го заловят прегърнат с дамата, която бе поканил на вечеря. Тогава защо отстъпи като опарен?

— Какво се е случило, Джеси? — Либи върна формата за лед в хладилника.

— Твоят приятел — погледът й прониза Джо, — току-що ми предложи да спя с него!

— Какво? — зяпна Либи. — Толкова бързо?

— Изобщо не се е старал! Направо го каза!

— По дяволите! Съжалявам, Джеси, ти не си такова момиче! Ед е известен като нешлифован диамант, но не съм забелязал, че е станал чак толкова груб! Искаш ли да го отпратя?

— И да пропусна Бродуей и „Алхамбра“? А, не, благодаря! — отсече Джеси категорично. — Е, всъщност държането му е доста освежително. Толкова е прям!

— Щом наистина мислиш така, ще отидем! Дай ми възможност да поговоря с него само пет минути и ти обещавам, че това няма да се повтори!

— Честно казано, Либи, около теб никога не е скучно! — възкликна Джеси, когато вратата се затвори зад гърба на Джо. — Но какво ти е? — смръщи се тя пред застиналата физиономия на Либи.

— Какво искаше да каже той?

— Кой по-точно?

— Джо! — отвърна Либи нетърпеливо. — Че не си такова момиче!

— Зависи — замисли се Джеси. — При Ед няма жена, която да не е от тази категория, докато с избраника ти… Но нима това наистина те тревожи? — попита Джеси колебливо.

Внезапно Либи потръпна, пронизана от силно, разкъсващо, почти болезнено чувство. Чувство, което дори не си позволи да назове. Джо не беше и никога нямаше да бъде неин избраник! А и тя не го искаше! Щеше да я подлуди за по-малко от седмица, нали?!

— Не става въпрос за конкретния случай, а за навика му да подхвърля злъчни забележки! Направо ме вбесява! Като че ли светът е разделен на две групи жени — за забавление и за женитба!

— Значи е долен егоцентрист! — вдигна рамене Джеси. — Решението е просто: запуши уши и гледай само тялото му! Бога ми, то не е за изпускане! Защо ти пука какви мисли се въртят в главата му?

Защото го харесвам и държа на приятелството ни и защото бях достатъчно глупава да легна с него и за малко да проваля всичко, помисли безутешно Либи.

— Хайде — каза Джеси, — мина достатъчно време. Да видим кой е оцелял!

За огромна тяхна изненада двамата мъже щастливо обсъждаха състоянието на текстилната индустрия. Каквото и да му бе казал Джо, Ед не се бе обидил. Но отношението му към Джеси бе видимо променено. С напредването на вечерта то премина дори границата на нелепото. През по-голямата част от пиесата Ед се извиняваше за доста разпуснатия диалог между героите, а по време на една разгорещена любовна сцена дори закри очите на Джеси с ръка.

Джеси изгледа Либи с недоумение и двете се обърнаха към Джо, който се подрусваше от едва прикрит смях. Либи умираше от любопитство да разбере какво бе казал на Ед, но не можеше да говори по средата на представлението.

Четири часа по-късно, след като бяха оставили Ед пред хотела и изпратили Джеси до дома й невредима, Либи реши да го попита. Но успя да се въздържи, докато стигнаха вратата.

— Няма ли да ме поканиш? — Джо съумя да придобие момчешки невинен израз. — Бих глътнал едно питие!

— След такава вечер и аз имам нужда! — тя отключи вратата и светна лампата. Хвърли миниатюрната си сребриста чантичка на масата, ритна обувките във въздуха и остави шала да се свлече на килима. После наля бренди в малка кристална чашка. Джо протегна ръка, но Либи поклати глава.

— Кажи ми първо с какво заплаши Ед!

— Да съм го заплашил ли? — изглеждаше обиден от обвинението. — Не бих позволил и косъм да падне от оплешивяващата му глава! — той свали връзката си и я пусна на масата. Сакото я последва и Джо удобно се отпусна във фотьойла. Изу обувките и протегна крака на масичката. — Дай ми чашата, момиче!

— Съблазняващо! — погледна го тя. — Много съблазняващо!

— Такъв съм, нали? — погледна се той самодоволно.

— Не се отнася за теб, а за брендито. Или по-точно за изливането му върху главата ти! Само едно нещо ме спира.

— Дълбокото ти уважение към мен като личност ли?

— Не, по-скоро фактът, че петна от бренди не могат да се изперат от млечнобяла риза! А сега кажи как стресна този новоизлюпен женкар!

— Само му споменах, че Джеси е решила да се оттегли от светския живот и постъпва в манастира „Свети Джоузеф“ като послушница следващия месец — обясни той с върховно удоволствие.

— Джоузеф Ландовски! — възкликна изумена тя. — Щастлив си, че не те е поразила някоя мълния!

— Погрешно тълкуване на теологията! — той пое чашата и притегли Либи на фотьойла до себе си.

— След като не трябваше да го удрям, не ми останаха много възможности. Така дори не го засегнах!

— Предполагам! — тя не се възпротиви на силната му ръка. — Горката Джеси дори не танцува, ако си спомняш!

— Жени! — изръмжа той. — Първо се оплаквате, че е прекалено фамилиарен, а после — че не се държи достатъчно свободно!

— Искаме просто златната среда!

— Така ли? — отпи той голяма глътка и остави чашата. — Нека изследваме това схващане малко по-надълбоко! — лявата му ръка внезапно я повдигна и я притисна към гърдите му, а устните му погълнаха нейните с неутолима жажда. Хълбоците й се извиха към тялото му като привлечени от магнит. Езикът му завладяваше и покоряваше.

Яростната атака предизвика хиляди усещания, които нахлуха бурно в съзнанието й. Невъзможно бе да им отговори напълно и тя изстена разочаровано. Като че ли я насилваха да изпие на един дъх чаша превъзходно вино, вместо да се наслади на всяка глътка поотделно!

Ръцете му леко се отпуснаха и Либи премига, опитвайки се да проясни замъглените си от страст сетива.

— Какво мислиш?

— Мислиш? — отекна тя. Мисленето бе напълно изключено.

— Това ли е златната среда?

— Не — пое тя дълбоко дъх, с желание да отвърне на закачката. — Доста по-близо до властването!

— Хм! — в очите му трепкаха дяволити искрици, които мигновено я изпълниха с недоверие. — Нека слезем малко по скалата.

— Това не е шега, Джо Ландовски!

— Съвсем неправилна оценка! — измърмори той неясно и отново я притисна в прегръдките си. Но този път нежно — като че ли я боготвореше. Телата им едва се докосваха, а той обсипваше шията й с неуловими, подлудяващи целувки и възбуждаше кожата й с току-що наболата си брада.

— Джо… — гласът й заглъхна, а кожата й пламна като жарава под търсещите му устни. Зъбите му леко подръпнаха ухото й и плътта й сякаш експлодира от желание. Тя затърси тези мамещи устни като слепец, но огромните му ръце приковаха неподвижно главата й.

— Търпение!

Либи долови дрезгавите нотки в гласа му и се зае с копчетата на ризата му с невероятно непохватни пръсти. Най-после те отстъпиха пред упоритостта й и тя плъзна ръка под тънката материя с радостна въздишка.

Стоновете на наслада я насърчиха и тя се впусна в шеметно изследване. Премина по добре оформените, стегнати мускули и се отпусна върху плоските му зърна. Погали ги леко и сънливо се усмихна, усетила тръпката на удоволствие.

— Ти си магьосница! Невероятна смесица от всичко онова, което прави жената женствена! — нежният му глас развихри страстта, тлееща в утробата й. Ръката му продължаваше да гали копринената кожа на шията й и в миг се спусна устремно по гърба й. Преградата на тънката презрамка бе отстранена и Либи изстена в очакване. — През цялата вечер копнеех да го сторя! — тръпнещите му пръсти придърпваха бавно копринения корсаж надолу. Стегнатите й гърди срамежливо избликнаха. Дланта му покри топлата плът, а палецът му погали тъмнорозовото зърно и го извая в твърда, цъфтяща от страст пъпка. — Единственото нещо, което се мяркаше пред очите ми по време на тази безкрайна пиеса, бяха гърдите ти, трептящи под живата коприна. Едва се удържах да не те издърпам в някой тъмен ъгъл и да я разкъсам! — Либи ликуваше — каква дива страст се таеше в гласа му! Какво щастие, че намираше тялото й така пленително, както и тя — неговото! — Ти си по-прекрасна, отколкото бе в мечтите ми, ако изобщо е възможно! — Той я повдигна без видимо усилие и езикът му гальовно обходи плавните очертания на гръдта й.

— Джо! — пръстите й конвулсивно се свиха и тя се опита да го придърпа още по-близо. Неземните му милувки я опияняваха, замайваха, тя вече не можеше да мисли. Не искаше да се отделя от горещите му устни. Жадуваше за допира на гъвкавото му тяло, притиснало се в нейното. Той като че ли не споделяше нейната припряност. Върхът на езика му описваше кръгове, като мъчително бавно се приближаваше към върха на гръдта й.

Утробата й потръпна, залята от тежка жар. Въздъхна и в ноздрите й нахлу свежия аромат на одеколон. Облиза пресъхналите си устни и прокара пръсти по приятно грубата кожа на бузата му.

— Моля те… — накъсаните думи се промъкнаха през стиснатите й зъби, а тялото й се разтърси от необуздано вълнение.

— Какво желаеш, скъпа моя Либи? — дъхът му облъхна разгорещената й гръд.

— Искам да спреш! — прошепна тя.

— Да спра да те целувам ли?

— Не! — изстена тя тихо, а тласъците на неудържима страст засилваха ритъма си. — Престани с тези игри! Искам да ме любиш! — беше самата истина! Желанието се просмукваше сякаш през всяка клетка на тялото й. Опустошителният изблик на този вулкан разпиля и последните остатъци от сдържаността й и тя се притисна към мъжа: — Сега! Желая те толкова силно!

— О, да, скъпа моя! — Джо се изправи, притиснал я силно към себе си като скъпоценен товар. — Мога да те любя, докато земята спре да се върти!

Моля те, Господи, позволи му! Тази крещяща молба завладя съзнанието й, докато Джо я отнасяше към спалнята и към обещанието за екстаз.