Джудит Макуилямс
Брачният договор (11)

Десета глава

Либи се облегна на дъбовата ламперия в асансьора и натисна бутона за единадесетия етаж. Какво ли бе положението при Джо? Цял ден я бяха разкъсвали противоречиви чувства. Изпитваше вина заради емоциите, които неминуемо му бе създала, но същевременно гореше от нетърпение да види пълния крах на схващанията му за стимулиращия ефект от компанията на четири малки деца.

Асансьорът спря послушно на единадесетия етаж и Либи слезе. Спря пред вратата на апартамента и се ослуша, но не чу нищо. Пое дълбоко дъх и леко натисна звънеца. Не бе забравила забележката на Джо от сутринта! За нейно голямо учудване, вратата веднага се отвори.

Джо я изгледа като удавник, на когото са хвърлили спасително въже. Сграбчи ръката й и я притегли навътре, като че се страхуваше Либи да не промени мнението си и да се върне.

— Къде беше, по дяволите?

— Часът е едва четири! — отвърна тя мило. — Повечето мъже не се прибират до шест!

— Ако децата им са нещо подобно на тези — отправи той изпепеляващ поглед към хола, — ужасно бих се изненадал, ако изобщо се приберат!

— Къде са момчетата? — попита тя предпазливо.

— Гледат „Касапинът“. Гледат го през целия ден! — Очите му проблеснаха. — Отново и отново! Вече зная проклетия филм наизуст!

Либи надзърна в хола, но Джо я побутна към кухнята. Момчетата се бяха сгушили на около метър от телевизора и гледаха с жив интерес.

— Здравейте, деца! — наруши мълчанието Либи.

— Ш-шт! Точно тук е интересното! — смъмри я Том.

— Ами да — сега ще се бият и онзи старец ще падне, облян в кръв — обясни Тод с нескрито удоволствие.

— О, така ли? — тя премига неуверено, тъй като Джо я задърпа към кухнята. — Къде? — обърна се тя към него и възкликна изненадано.

Силните му ръце се обвиха около тялото й. Мъжът я притисна толкова силно, че дъхът й спря, а мускулите му се впиха в нежната й плът. Либи опита да се отдръпне, за да го попита какво прави, но устните му затвориха нейните със страстна целувка. Това не беше колебливо и нежно докосване, а крещяща, неотложна необходимост, която изискваше незабавно удовлетворение. Ръцете му я притискаха с буйна страст, сякаш искаха да я направят част от самия него.

Либи посрещна нападението с радост, като отдаде тялото и душата си на милувката. По вените й пропълзя невероятна отмала и тя притисна хълбоци към мускулестите му бедра. Пронизаха я сладостни тръпки. Едва наболата му брада съблазнително обжарваше нежната кожа на брадичката й, а огненият дъх на бренди придаваше на целувката неповторимо очарование. О, тя жадуваше за него — за допира, за аромата, за вкуса му, но много преди да задоволи тази трепетна своя необходимост, Джо вдигна глава и се вгледа в сините й очи, премрежени от нега. Подари една последна целувка на нослето й и нежно я пусна.

— Нуждаех се от това! — въздъхна той блажено.

Либи пое дъх и се опита да пропъди разбунените от целувката емоции. Остави чашата кафе на масата, страхувайки се, че треперещите й пръсти ще я издадат. Джо си наля коняк от една преполовена бутилка и отпи солидна глътка. Тя замислено смръщи вежди:

— Като че ли е малко рано!

— Беше прекалено късно в мига, когато пусна тук тези малки демони!

— Да разбирам ли, че денят не е протекъл според плана ти?

— Планът ми буквално се сгромоляса! — изпъшка той. — Тъкмо водопроводчикът приключи и изнесоха подгизналите пътеки, оказа се, че е станало време за обяд. И тъй като бяха гледали „Касапинът“ два пъти и половина, аз наивно реших, че ще пожелаят да се занимаят с нещо по-различно!

— Какво например? — попита тя предпазливо.

— Да хапнат в „Макдоналдс“ и да прекарат следобеда в зоологическата градина.

— Извел си ги извън апартамента?! — не можа да прикрие загрижеността си тя.

— Опасенията ти са съвсем на място! Защо не ми каза сутринта, че са абсолютни диваци?

— Не, не са! — защити ги тя с половин уста. — Само че са доста… доста палави.

— О, не, истински чудовища са! — поправи я той настървено. — Том се опита да нахрани слона с една кола играчка. При това пред очите на надзирателя! Начинът, по който ни помолиха да напуснем, не бе от най-учтивите!

— О, съжалявам! — извиненията й бяха напълно искрени. Беше искала да му даде добър урок, но не и да го излага публично!

— Аз също. В този миг се предадох, върнах ги тук, пуснах видеото и се скрих в кухнята.

— Значи не си успял да развихриш талантите си? — не устоя на изкушението Либи.

— Да не съм сляп! И идиот би разбрал, че всичко е нагласено, за да ме отвратиш от идеята за деца!

— Не по принцип от идеята! Само от много деца в опасна близост едно до друго.

— Но забравяш нещо, Либи! Ако бяха наши, никой нямаше да ги остави да станат такива! Та тези деца се интересуват единствено от телевизия! Братовчедка ти е опасна за тях!

— Не е! — поклати глава Либи. — Тя е само преуморена, смазана съпруга и майка. Невинаги е била такава. Когато Тод бе сам, винаги го разхождаше в зоологическата градина, в музеи, в парка. Дори след появата на Том две години по-късно, успяваше да направи много неща за тях. След година се роди и Тед — дойде й доста нанагорно, но все още се стараеше да ги извежда. Е, когато преди две години дойде ред и на Тими, тя окончателно се предаде. Живеят в малък апартамент в Манхатън и за да ги накара да пазят тишина, тя попадна в капана на телевизията! Много бебета за кратко време! Съжалявам и нея, и децата! Всички са въртят в някакъв омагьосан кръг.

— Хм! — Джо слушаше замислено. — Днес ме убеди поне в едно — отказът ти да имаш голямо семейство се дължи на сериозна причина. Но сравнението ти не е коректно! Няма да си така натоварена! Ще имаш прислужница и целодневна бавачка!

— С крайния резултат, че децата ми ще заимстват житейските си ценности от прислугата! Ако имаме едно дете, бих могла да му отделям целите си вечери и уикенди. Може би ще се справя дори с две, въпреки че имам някои резерви! Но ако са повече, ще ги отгледа бавачката и не ми казвай да напусна работа, защото няма да стане! Предпочитам изпитаното удовлетворение от преподаването пред съмнителните радости на целодневното майчинство!

— Толкова много ли означава работата за теб?

— Е, най-после взе да схващаш!

В този миг Том влетя в кухнята.

— Джо! Джо! Не можем да я пренавием!

— Няма нужда! — намеси се Либи. — И без това ще тръгваме!

— О, Либи! Искаме да го видим още веднъж!

— Не! — поклати тя глава непоколебимо. — Изключи телевизора и кажи на другите, че потегляме!

— Но, Либи… — изхленчи той.

— Нали чу! — непреклонният глас на Джо не допускаше никакви възражения и Том се оттегли. — Хайде, да отведем този квартет при майка им!

— Няма нужда да ни изпращаш! — предложението й не бе много искрено, защото ужасно й се искаше да го чувства до себе си.

— Не бих оставил и доживотен затворник насаме с тях, какво остава за теб!

Либи предпазливо огледа издяланите като от камък черти на лицето му, без да знае какво точно търси. Какво искаше да каже — какво остава за теб? Погледът й се впримчи в хилядите миниатюрни звездици, грейнали в очите му. Възможно ли бе невероятният екстаз, който бяха споделили, да означава за него повече от моментно удоволствие? Може би го изживява дълбоко като мен самата, призна най-после Либи съкровената истина, която пазеше дълбоко в сърцето си.

— Всъщност бих искал да те помоля за една услуга! — продължи Джо. — Моят бизнес партньор от Средния Запад се обади днес. Пристига в събота за една изложба на фирмата.

Прониза я мрачно предчувствие. Може би Джо искаше да я прехвърли на някой друг? Замръзна от ужас в очакване на следващите му думи.

— Ще бъде свободен в събота вечер. Защо не поканиш онази симпатична брюнетка и да се повеселим някъде?

— Симпатична брюнетка? — всъщност кой с кого щеше да излиза? Доколкото разбираше, той бе очарован от Джеси и използваше случая да я опознае по-отблизо! Отговорът му я поуспокои.

— Не си спомням името й, но беше при теб, когато дойдох да те взема за плажа. Можем да ги заведем на Бродуей, а после в „Алхамбра“ на танци!

— Звучи чудесно! — гласът й звънтеше от облекчение. Джеси бе за съдружника му! — Ще дойда с удоволствие! Ще се обадя на Джеси веднага след като ме оставиш с момчетата.

— Обади й се след вечеря! — той обгърна раменете й и леко я придърпа към себе си. Целуна я по разрошените къдрици. — М-м! Косата ти ухае на слънчеви лъчи!

Нежните му устни докоснаха врата й и тя потръпна. Почувства как костите й се размекват, когато езикът му бавно се плъзна зад ухото й.

— Джо, аз… — последва стон, тъй като зъбите му леко захапаха чувствителната ушна мида.

— Нали казахте, че ще тръгваме! — прозвуча обвинителният глас на Тод.

— Да — измърмори тихо Джо, — вие определено трябва да тръгвате!

— Ш-шт! — Либи припряно отмести ръцете му, смутена от невръстния наблюдател. — Ще го обидиш!

На лицето му се изписа недоверие.

Изпълни я чувство на еуфория. Джо искаше да вечерят заедно, въпреки пълния провал на деня! Явно я обичаше!