Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Common Sense Book of Baby and Child Care, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com

(Съжалявам, ако на някого липсват илюстрациите, но понеже книгите тук (http://bezmonitor.com — Бел. Борислав) са предназначени преди всичко за слепите потребители, не счетох за необходимо да ги поставям.

SY, Victor)

Безкрайни благодарности на Радостина Николова, която забеляза липсващи страници и ги изпрати, за да ги добавя.

Също толкова благодарности и на две жени от http://www.az-jenata.com, които също помогнаха много за поправките.

Виктор, 14 март 2003

 

Издание:

Бенджамин Спок

Грижи за бебето и детето

Редактор: проф. Лора Бакалова

Технически редактор: Пенка Томова

Коректор: Теменужка Костова

Националност: американска

издание II Лит. група 111–3 Изд. № 7591

95335

Код 06 — 4550-15-79

Дадена за набор на 30. VII. 1978 г. Подписана за печат на 30. VIII. 1979 г.

Излязла от печат на 30. IX. 1979 г.

Печатни коли: 33,50 Издателски коли: 33 50

Формат: 60X90/16

Цена: подвързана 3,20 лв., неподвързана 2,94 лв.

Държавно издателство „Медицина и физкултура“ пл. „Славейков“ 1 — София

Държавна печатница — „Д. Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

СПЕЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ

ПЪТУВАНЕ С КЪРМАЧЕ

Има няколко начина за приготвяне и носене на млечната смес при пътуване. Най-подходящият ще зависи от това, какви удобства ще имате и колко време ще бъдете далеч от кухня и от хладилник.

725. Прибавяне на млякото към всяко шише. Ако възнамерявате да пътувате по-малко от 24 часа с кърмаче, хранено със сгъстено мляко, можете да носите със себе си необходимото число шишета, съдържащи само вода и захар, стерилизирани по обичайния начин. Носете сгъстеното мляко в малки кутийки — по една за всяко хранене. Тогава при всяко хранене отворете нова кутийка, прибавете необходимото количество сгъстено мляко към шишето със захарна вода, поставете биберона, разклатете шишето и го затоплете. При приготвянето на захарната вода използувайте обикновените количества вода и захар. По този начин въпреки липсата на хладилник млякото е безопасно, защото то остава в стерилизирана кутийка до самото хранене.

726. Портативен хладилник. Той е подходящ при пътуване, което продължава до 24 часа. Приготвят се и се изстудяват в хладилника необходимият брой шишета с млечна смес както при употреба при домашни условия и след това се съхраняват в портативен хладилник или в съда за изваряване на шишетата. Този начин може да се използува за съхраняване както на млечна смес, приготвена със сгъстено или пастьоризирано мляко, така и за пълноценно пастьоризирано мляко. Необходимо ви е само място в колата за портативния хладилник или за съда за изваряване. Завийте съда отвън (а капака и отвътре) с 10 слоя вестник. Обвържете го с канап така, че да не трябва да го развързвате при отваряне на капака. При тръгване наредете шишетата в телената кошничка и допълнете останалото празно място

’ При нашите условия за изкуствено или смесено хранене на кърмаче при пътуване най-подходяща е употребата на сухо мляко на прах Бебе 1, Хумана 2, или друго хуманизирано мляко на прах, предписано от лекаря. Преди всяко хранене затоплете предварително преварената вода в шишето, прибавете необходимото количество сухо мляко, поставете гумения биберон и разклатете добре шишето. Бел. ред.

с лед на кубчета (натрошеният лед се стопява много бързо). Млякото ще се запази студено доста време, но това все пак зависи и от температурата на мястото, където ще поставите съда.

727. Охлаждане на еднолитрово шише с мляко. За да спестите място, може да налеете цялото денонощно количество млечна смес в стерилизирано еднолитрово шише, което можете да сложите в портативен хладилник или в съда за изваряване, напълнен с лед. Ако бебето се храни с пълноценно пастьоризирано мляко, вземете направо бутилка с мляко и я сложете в лед. При пътуване с влак или самолет можете предварително да се осведомите дали има хладилник, в който можете да държите бутилката. При всяко хранене напълвайте шишето за хранене през фуния. След хранене измийте шишето, биберона и фунийката с четка и сапун, за да са готови за следващото хранене, или носете достатъчен брой чисти шишета и биберони за през цялото пътуване.

728. Как се съхраняват охладени едно или две шишета с мляко. Ако по време на пътуването ще трябва да храните бебето само един или два пъти, завийте едно или две добре изстудени шишета с мляко в 10–15 слоя вестник. Помолете сервитьорът от вагон-ресторанта да държи шишетата с мляко в хладилника. В някои самолети също има хладилници.

729. Приготвяне на млечна смес преди всяко хранене при по-дълго пътуване. По-сложно е, ако ви се наложи да пътувате в продължение на няколко дни. По този въпрос трябва да се посъветвате с лекар, като вземете пред вид условията при пътуването, храната и храносмилането на бебето. Осведомете се предварително на какви удобства в самолета или във влака можете да разчитате. Ако детето ви се храни със сгъстено мляко, най-лесно е да приготвяте всяко шише преди хранене, като използувате малки кутийки със сгъстено мляко. В такъв случай не ви е необходим хладилник. Носете по една кутийка за всяко хранене по време на пътуването. Носете и съд със захар. За приготвяне на млечната смес можете да използувате дестилирана вода, ако можете да купите такава по пътя (напр. от аптека). Можете и да преварите необходимото количество вода и да я носите в шишета или дамаджана. (По-добре е да не употребявате вода от влака или попътна чешма, защото трябва да се преварява.) Освен това смяната на водата може временно да разстрои стомаха на бебето. Ще са ви необходими също фуния, измерителна лъжица, ножче за отваряне на кутии, четка за миене на шишетата, достатъчен брой чисти шишета и биберони, докато имате възможност отново да ги измиете.

При всяко хранене наливайте необходимото количество вода, захар и сгъстено мляко от току-що отворена кутийка с чисто шише. Сложете биберона и го разклатете, докато сместа се размеси добре. Лекарят може да ви каже точната пропорция за всяко шише.

Можете да затоплите шишето с млечната смес в умивалника на влака. Можете също да помолите сервитьора от вагон-ресторанта, стюардесата в самолета или сервитьорката, или готвача в крайпътния ресторант да ви затоплят шишето. Ако пътувате с кола, можете да си купите електрически нагревател за шишета, който се включва към акумулатора на колата, или можете да носите малък спиртник или примус.

Сигурно няма да имате възможност да изварявате шишетата, фунията и бибероните, но при първа възможност трябва да ги измиете много добре със сапун и четка. Изплакнете ги и ги оставете да се оцедят, докато изсъхнат. Макар и неизварени, вие можете да използувате измитите шишета, защото между храненията в тях няма млечна смес, в която могат да се развиват бактерии.

730. Твърди храни. Повечето твърди храни трябва да бъдат в бурканчета. Те могат да се затоплят преди отваряне и бебето да бъде хранено направо от тях. Не се тревожете, ако не можете да носите всичко, което обикновено му давате (напр. картофи). Просто вземете достатъчно от храните, които то най-много обича и най-лесно понася. Повечето бебета ядат по-малко на път, отколкото в къщи. Не насилвайте бебето, ако не иска да приеме обичайното количество. Може да иска да приема по-малки количества храна, но по-често.

731. Храна за по-голямото дете. По-добре е да не давате на малкото дете да пие вода във влака (носете вода в бутилка) и да яде храни, с които не е свикнало. Когато му купувате храна на обществени места, избягвайте пасти и сладкиши с крем, млечни кремове, студено месо, риба, яйца, майонеза (включително и сандвичи и салати, направени с тях). Тези храни представляват много добра среда за развитието на бактерии, които предизвикват хранителни отравяния, ако се приготвят при недобри хигиенни условия и не се съхраняват в хладилник. По-добре е да избирате топли храни, плодове, които сами ще избелвате, и мляко в малки опаковки. (Разбира се, можете да носите и домашно приготвени сандвичи.) Даже и да възнамерявате да храните детето в ресторант, във вагон-ресторант или в самолета, носете със себе си храна за закуски или в случай че яденето се забави — кутия соленки, курабийки и кисели бонбони.

’ У нас при пътуване се използува сухо мляко на прах, виж забележката към т. 726. Бел. ред.

(дори и да ги избягвате в къщи), сирене и твърдо сварени яйца (ако ги обича), плодове, термос с мляко, бурканче мармелад от сини сливи (в случай на запек).

732. Други практически съвети. Когато сте с бебе, по-добре е да пътувате при най-големите удобства, които можете да си позволите. Например при пътуване със спален вагон можете да ползувате услугите на домакина на вагона. В отделно купе вие ще се чувствувате много по-добре, особено ако бебето плаче.

Лигнинените пелени за еднократна употреба са голямо улеснение.

При пътуване с малко дете не забравяйте да носите меките играчки, с които заспива — те ще му действуват успокояващо по време на пътуването. Освен любимите играчки, добре е да носите някои нови неща, с които може да се занимава по-дълго време — миниатюрни колички или влакчета, малка кукла с няколко тоалета или други принадлежности, книжка с картинки за оцветяване или изрязване, нови книжки с картинки, картонени къщички или други предмети, които се сгъват и сглобяват, блок, молив и боички. Детето над 3 години обича само да опакова любимите си играчки в свое собствено малко куфарче.

Не забравяйте и кутия с лигнинени кърпички. От голяма полза ще бъдат две големи пластмасови мушами, едната за постилане върху дюшека, в случай че детето се подмокри, и втората за постилане на килима, ако малкото дете се храни в хотелската стая или ако бебето седи на пода или пък за покриване на леглото при смяна на пелените.

При пътуване с кола е добре да спирате не само за редовното ядене, но също така и за сутрешната и следобедната закуска. Децата трябва да имат възможност да потичат няколко минути някъде в безопасност от автомобилното движение.

При пътуване с малко дете може да се наложи да носите тоалетната седалка, с която е свикнало. Мястото за краката пред задната седалка на колата може да се попълни с багаж наравно с нея и да се покрие с нещо, така че детето да има повече място за движение и спане. Ако децата настояват да стоят прави в колата, нека да стъпят на пода, а не на седалките. Облегалките на предните седалки могат да се покрият с нещо меко, за да се намали вероятността от нараняване при внезапно спиране.

Бебешката торба легло е особено удобна при пътуване с кола, самолет или влак. Бебето може да се пренася, без да се буди. Тя също е удобна и за майката, дори и понякога да се наложи да я крепи на коленете си.

Едно полезно правило при пътуване с кола е да спирате за нощта около 16 часа, за да имате възможност да намерите хотел и да избегнете пътуването, когато децата са изморени. Много мъже се амбицират да изминат известно разстояние и отказват да спрат, дори и да става много късно. Но ако преди пътуването може да се получи тяхното тържествено обещание да карат до определено време, вероятността да проявят здрав разум е по-голяма.

НЕДОНОСЕНОТО ДЕТЕ

Всяко бебе, което при раждане тежи по-малко от 2,000 г, се нуждае от специални грижи независимо от това, дали е недоносено или не. То особено много се нуждае от непрекъснат медицински надзор. Децата с ниско тегло обикновено остават непродължително време в родилното заведение, където има на разположение кувьози и специалисти.

Сведенията в тази глава са предназначени за тези редки случаи, когато за недоносеното трябва да се грижат в къщи, докато се повика лекар или се заведе в болница.

733. От самото начало дръжте бебето на топло. Това е най-важното нещо, към което семейството трябва да насочи своето внимание. При излагане на хладен въздух недоносеното бебе бързо губи своята телесна температура, защото терморегулацията му е недостатъчна.

Веднага след раждането (дори и преди прерязване на пъпната връв) го увийте в памучно одеялце и отгоре в меко вълнено одеяло и го дръжте на топло място. Ако при раждането му няма лекар, пъпната връв не трябва да се връзва и прорязва, докато не спре да пулсира. Това се прави, за да може да получи цялата кръв от плацентата.

734. Температурата на стаята трябва денонощно да бъде 27°C.

Това означава, че в стаята трябва да бъде много топло. Ако бебето се роди в хладна стая, веднага след прерязване на пъпната връв го пренесете в най-топлата стая. След това се опитайте да затоплите стаята до 27°C. При равни други условия малката стая се затопля по-лесно от голямата. Ако нямате възможност да затоплите стаята, кухнята временно може да се окаже най-подходяща.

735. Въздухът трябва да бъде до известна степен овлажнен. С изключение на летните месеци въздухът в стая с температура 27°C е изключително сух. Ако се наложи бебето да остане в къщи по-дълго, въздухът трябва да се овлажнява по един от начините, описани в т. 632. Поставянето на съдове с вода в стаята не помага.

Не е нито необходимо, нито разумно да преовлажнявате стаята с пара, както се прави при лекуване на круп. Въздухът трябва да е влажен дотолкова, че да бъде приятно да се диша и да не пресъхва гърлото.

736. Приготвяне на леглото. (Как да се държи леглото топло, е описано в следващата точка. Докато приготвяте леглото, затоплете дюшечето край печката или на радиатора.) Щом като леглото е готово, ще ви е необходима топла вода за грейки, затоплени тухли или торбички с пясък.

Леглото може да бъде обикновено кошче, дървена или картонена кутия. Чекмеджето от бюро е твърде плитко, за да може да държи най-горната завивка, отделена от тялото на детето. Креватчето е твърде голямо, за да може да се затопли и да се поддържа топло. Ако нямате дюшече, можете да използувате куп вестници, покрити с нагъната дебела пелена или малко одеялце. Възглавницата не е подходяща за дюшек, защото е много мека.

Ето един примерен начин за подреждане на леглото: покрийте го от вътрешната страна с детско или голямо одеяло, като оставите краищата да висят отвън. (10 слоя вестник ще свършат същата работа. Облечете дъното и стените отвътре.)

Поставете дюшечето. Покрийте го с парче мушама (или няколко слоя вестник). Парчето мушама трябва да бъде малко или сгънато така, че да не трябва да се подпъхва. за да може да се сменя лесно, без да се разваля цялото легло. За чаршафче използувайте сгъната пелена, също без да я подпъхвате.

Сложете бебето по гръб в леглото, както е увито в одеялцата. Покрийте го отгоре с обикновено детско или голямо вълнено одеяло, така че да не се опира в тялото му и да не скрива и главата му. Краят на одеялото към главата трябва да слиза до врата му, за да бъде тялото под одеялото, а главата навън.

737. Затопляне на леглото. Ако бебето тежи над 2 кг и температурата на въздуха в стаята може да се поддържа 27°C, може да не се наложи допълнително затопляне на леглото. Но ако тежи по-малко или ако стаята е по-хладна, това по всяка вероятност ще бъде необходимо.

Температурата в леглото трябва да се поддържа между 27– 33°C, като се проверява непрекъснато с термометър (вж. т. 739). Опитът ще покаже каква температура трябва да има леглото, за да се поддържа у недоносеното дете телесната температура между 35 и 37°C.

Най-лесният начин за затопляне на леглото, докато бебето бъде поставено в кувьоз, е с 2 или повече гумени грейки от двете страни на дюшека. Ако нямате грейки, можете да използувате добре затворени бутилки от половин или един литър (от оцет, вино, ракия, с тапи или със завинтващи се капачки). Шишетата не трябва да текат, не трябва да могат да се отпушват случайно.

Тухли, торбички с пясък или с дребни обли камъчета могат да се затоплят във фурна и да излъчват топлина. Независимо от това, какви средства за затопляне се използуват, те не трябва да се слагат в леглото на бебето, докато не изстинат дотолкова, че да могат да се държат с ръка. Даже и тогава те трябва да се обвият с плат, за да се предпази нежната бебешка кожа от изгаряне при случайно допиране. Затова е достатъчен един слой хавлиена кърпа, плетено одеяло или два слоя пелена. (Ако те са увити повече, топлината не може достатъчно добре да проникне в леглото.) Одеялото, в което бебето е увито, го предпазва от изгаряне. Въпреки това тялото му не трябва да се допира до топлите предмети.

От друга страна, страхът от изгаряне на бебето не трябва да ви кара да използувате съвсем хладки грейки или тухли. За да са полезни, те трябва да бъдат по-топли от температурата на тялото. Ако имате воден термометър, използувайте вода с температура 46°C. Това е най-топлата вода, в която повечето хора могат да си натопят ръцете.

Грейките или тухлите могат да се закрепят на място и с помощта на хавлиени кърпи. Подпъхнете единия край на хавлията под дюшека, а другия оставете да виси извън кошчето. Тогава между нея и покритата с одеяло стена на кошчето се образува джоб, в който може да се постави изправена грейка. Ако по този начин се сложат големи хавлиени кърпи от двете страни на леглото, образувалите се джобове могат да бъдат достатъчно големи, за да се поместят по две грейки от всяка страна. Грейката може да се извади, без да се отваря леглото — като се провре ръката под висящия навън край на хавлията.

Колко грейки или тухли трябва да се използуват и колко често да се сменят, зависи от няколко фактора. Вие трябва да се стремите да поддържате такава температура в леглото, при която телесната температура на бебето да бъде между 35 и 37°C. Ако тя се колебае извън тези граници, грейките трябва да се сменят по-често. Ако телесната температура остава под 35°C, трябва да се използуват повече грейки или други топли предмети. Отначало се опитайте да започнете с две грейки. Сменяйте ги една по една, защото в противен случай те ще бъдат горещи или хладни по едно и също време. Сменяйте грейката или тухлата, когато стане хладка. Ако е по-студена от тялото на бебето, тя охлажда и него, и леглото. По всяка вероятност ще трябва да ги сменяте всеки час.

738. Много е важно да измервате температурата на бебето.

Снабдете се с термометър колкото е възможно по-скоро. Измервайте температурата под мишницата. Сложете термометъра под мишницата и притиснете ръчичката на бебето към тялото му за една и половина минути. Извършвайте всичко това, без да охлаждате детето, като мушкате ръката си под покриващото одеяло.

Колко често ще се наложи да мерите температурата в началото, зависи от това, колко успешно поддържате телесната му температура между 35 и 37°C. Измерете температурата половин час след раждането и един час след поставянето в затопленото легло. Ако е задоволителна, измерете я отново след два часа, а след това след четири часа. Когато всичко се регулира добре, измервайте температурата всеки шест часа. Но ако тя спадне под 35°C, сложете повече затоплени предмети в леглото и измервайте температурата му всеки час, докато поне в продължение на два часа температурата се установи между 35 и 37°C. Ако температурата е над 37°C, извадете всички затоплени предмети от леглото и измервайте температурата всеки час, докато се установи на нормалното ниво. Тогава удължете интервала на измерването на 2, 4 и 6 часа.

Използувам цифрите 35–37°C, тъй като това е нивото, към което трябва да се стремите. Но в първите дни след раждането, ако бебето е много малко, можете и да не успеете да поддържате телесната температура над 34°C, и това е задоволително.

Не премествайте бебето от затопленото легло. Сменяйте специалната пелена, чаршафчето и мушамата под него, измервайте температурата, хранете детето така, както е в затопленото легло. Повдигайте горната завивка съвсем малко и за късо време, и то само когато е абсолютно наложително.

739. Необходим е поне един стаен термометър. За предпочитане е да използувате два, ако нямате, можете да вземете в заем или да ги купите. Еднакво добре можете да използувате както стаен или воден термометър, така и термометър за измерване външната температура на открито. Единия оставете под одеялото в покритата част на бебешкото легло до тялото на детето, а другия закачете в стаята близо до леглото му. Ако имате само един термометър, през по-голямата част от времето го дръжте до тялото на бебето и от време на време го изваждайте за 20 мин., за да проверите стайната температура.

Най-добре е, ако колебанията на температурата в леглото не надвишават 1–2°C. За бебе под 1300 г. се налага температурата в леглото да бъде между 29–32°C. По-едрото бебе може да поддържа достатъчна температура на тялото при температура на леглото между 26–29°C.

740. Настаняване в болница. Когато успеете да се свържете с лекар, той ще реши кога и как да настани недоносеното дете в болница.

Даже и да живеете на съвсем отдалечено място, трябва да направите всичко възможно да настаните бебето в добра болница, в която има условия за отглеждане на недоносени деца, особено ако те са с тегло под 1800 г.

Ако не успеете веднага да се свържете с лекар, не водете бебето в болница, преди да разполагате с транспортен кувьоз или добре функциониращо затоплено легло, отоплена кола, освен ако е през лятото и ако температурата на бебето се е установила между 35–37°C. За бебето е много по-безопасно да стои затоплено в къщи за няколко часа, дори и дни, отколкото да се охлади по пътя към най-добре уредената болница.

За предпочитане е бебето да пътува до болницата в кувьоз (такива има в някои болници) или в затоплено легло. При това трябва да внимавате бебето да не се опре в грейките или те да не се разместят вследствие на друсането.

Недоносеното бебе обикновено прекарва в болница, докато достигне тегло около 2700 г.

741. Облекло и пелени за недоносеното бебе. Тъй като детето е в топла стая (26°C) и в затоплено легло (между 26–32°C) не е необходимо да се увива в много дрехи. При обличане и сменяне на пелените не трябва да местите детето от затопленото легло, което не трябва да откривате повече, отколкото се налага. Колкото по-прости са дрехите, толкова по-лесно се сменят. Дръжте бебето увито в памучно и вълнено одеялце. Можете да ги срежете, за да бъдат достатъчно малки. По-късно можете да се снабдите с меки, вълнени, фланелени нощнички, отворени на гърба (няма защо да бързате). Можете да нарежете малки пелени или да сложите парче памук, покрито с марля под седалището на детето (вътре в одеялцата или в нощничката), за да попива урината и изпражненията, и да го изхвърляте, когато се изцапа.

742. Домашен кувьоз. Ако не можете да заведете бебето в болница и имате електричество в къщи, може да се направи изпъкнал дървен капак за легло (вместо одеяло), който да покрива тялото на бебето до врата. За осигуряване на равномерна температура е достатъчна една електрическа крушка (25 или 40

’ У нас ражданията стават почти без изключение в родилни заведения и недоносените деца се отглеждат в специални отделения за недоносени деца към Института по педиатрия, към Акушеро-гинекологичните клиники или към акушеро-гинекологичните отделения във всяка окръжна болница, докато достигнат тегло 2500 г. Бел. ред.

вата), монтирана на вътрешната страна на капака. Тя трябва да е защитена с телена мрежа, за да се предпази бебето и дрешките му от допир с нея. Към отворения откъм главата капак закрепете фланелено перденце, което виси надолу и около врата на бебето, за да се задържа топлият въздух вътре.

743. Ежедневни грижи. Избягвайте да го пипате и да го премествате от затопленото легло освен за бързо измерване на теглото на всеки 3 дни.

Тъй като е неразумно да безпокоите излишно недоносеното, не се опитвайте да го измивате цялото с вода или с масло. След всяко изхождане по голяма нужда избърсвайте седалището му с памук, натопен в топла вода.

Ежедневно сменяйте мушамичката и пелената, която използувате за чаршафче; като повдигнете малко бебето, измъкнете нечистите и поставете чисти.

След 2–3 дни, като се научите да поддържате телесната температура на детето на определено ниво, можете да измервате температурата му само два пъти на ден.

Ако след 1–2 седмици детето тежи вече 1,800 г, може да не е необходимо да поддържате температурата в леглото над 26°C. Ако можете да поддържате такава стайна температура, може да престанете да затопляте леглото. Всичко зависи от телесната температура на детето. Когато стане 2250 г, можете да намалите температурата в стаята до 24°C, а когато стане на 2700 г — до 21°C. Тогава можете да използувате обикновени бебешки дрешки и завивки и покритото с одеяло легло вече не е необходимо.

Тъй като недоносеното бебе лесно прихваща кожни инфекции, простудни заболявания и диария, за предпочитане е само един или двама души да се грижат за него и никой друг да не влиза в стаята, докато не стане на 2700 г. Ако човекът, който се грижи за него, прояви и най-малки признаци на простудно заболяване, ангина или друга болест, при възможност трябва да бъде веднага заменен.

Ако имате теглилка, претегляйте бебето два пъти седмично. Извършвайте тегленето бързо, така, както то е увито в бебешкото одеялце. След това претеглете одеялцето и другите дрешки, които са били на него, извадете тази цифра от общото тегло, за да получите действителното тегло на бебето.

По-дребното бебе започва да наддава на тегло по-късно от по-едрото. Дребното недоносено бебе може да губи тегло в продължение на една седмица, теглото му остава в застой през втората седмица, след което то започва да наддава. Може да изминат и три седмици, докато достигне теглото си при раждането. За известно време средният му дневен прираст сигурно ще бъде между 15 до 30 г. Когато достигне тегло 2700 г или 3 кг, то по всяка вероятност ще наддава 30 до 60 г на ден.

744. Хранене на недоносеното бебе, когато е невъзможно да се съветвате с лекар. Най-трудната част от грижите за недоносеното дете е неговото хранене. Това е също и най-опасната част, защото през първите няколко дни съществува голяма вероятност да се задави и да спре да диша. Ако до петия ден съществува възможност да го заведете в болница, по-добре е изобщо да не го храните с нищо в къщи.

Ако се налага сами да се грижите за бебето у дома, не трябва да започвате храненето преди 72-ия час от раждането, което е началото на 4-ия ден от живота му. Това му дава възможност първо да свикне да диша добре.

Ако по звука при дишане личи, че все още има слуз в бронхите или ако има други затруднения при дишането, изчакайте още един или два дни, преди да започнете храненето.

Следните ориентировъчни напътствия са само за тези редки случаи, при които е абсолютно невъзможно да се осигури лекарска помощ.

Отначало недоносеното бебе може да поема само малко количество храна, лесно се задавя и все пак в повечето случаи се нуждае от достатъчно мляко, за да наддава на тегло. Докато теглото му стане около 2300 г, то обикновено е твърде слабо, за да суче на гърдата, и трябва да се храни с пипета. Добре е да закрепите към нея мека гумена тръбичка, за да избегнете одраскване на бебешката уста. Пипетата трябва да се изварява преди всяка употреба.

Ако може да се осигури, майчиното мляко е най-подходящо и безопасно. Майката трябва грижливо да изцежда млякото от гърдите си на всеки 3–4 часа (т. 136–139). При хранене необходимото количество кърма, което се държи в хладилник, се налива от шишето с чиста чаша.

Ако до 4-ия ден кърмата не е дошла, до нейното идване ще се наложи да се използува млечна смес с краве мляко. Във всеки случай до 10-ия ден не се отказвайте от опитите да получите кърма. След това я поддържайте, дори и всеки път да изцеждате само по 15 г. Кърмата ще бъде полезна за детето, дори ако трябва да се комбинира с млечна смес.

’ У нас храненето на недоносените деца, както и на доносените новородени започва към 12-ия час след раждането. Бел. ред.

Най-добрата млечна смес с краве мляко е следната.

Полуобезмаслено мляко 360 г.

Вода 180 г.

Царевична гликоза (захарен сироп) 2 супени лъжици

Можете да използувате пастьоризирано полуобезмаслено мляко или смес от равни части пастьоризирано пълномаслено и обезмаслено мляко. Но ако сте отдалечени от медицинска помощ, сигурно сте отдалечени и от добра млекоцентрала.

Ако използувате полуобезмаслено мляко на прах, за горната млечна смес са ви необходими:

Полуобезмаслено мляко на прах 6 равни супени лъжици

Вода 2 супени лъжици

Царевична гликоза (захарен сироп) 540 г.

Ако не можете да намерите полуобезмаслено мляко на прах, може да намерите пълномаслено и обезмаслено мляко на прах:

Пълномаслено мляко на прах 3 равни супени лъжици Обезмаслено мляко на прах 3 равни супени лъжици Вода 540 г. Царевична гликоза (захарен сироп) 2 супени лъжици

Ако не можете да намерите никакво обезмаслено мляко, използувайте:

Сгъстено мляко 180 г.

Вода 360 г.

Царевична гликоза (захарен сироп) 2 супени лъжици

Упътвания за приготвяния на млечна смес ще намерите в т. 168–170, а за млякото на прах — в т. 156.

Приготвяйте млечната смес всеки ден и наливайте по 180 г от нея в три шишета. При всяко хранене наливайте необходимото количество в малка чаша, като го измервате с измерителна лъжичка. Изхвърляйте неизразходваното през денонощието мляко. По време на хранене повдигнете главичката и раменете на бебето с малка възглавничка. През първите 2–3 дни, особено ако бебето е с тегло под 1800 г, хранете го съвсем бавно. Слагайте само по 2 капки наведнъж и изчаквайте, докато ги глътне. Не се безпокойте, ако отначало всяко хранене трае по 1 час. Постепенно детето ще привикне да гълта по-бързо.

745. Как да използувате таблицата за хранене (когато е невъзможно да се съветвате с лекар). Дадените в таблицата количества са съвсем приблизителни. Едно бебе ще иска увеличение по-скоро от друго, но през първите 2–3 дни не увеличавайте много бързо количеството — през този период съществува най-голяма вероятност бебето да се задави.

Според таблицата количествата мляко се увеличават с половин или една чаена лъжичка на ден, но тези промени трябва да се правят постепенно от едно хранене на друго. Например, ако увеличавате количеството от 2 на 3 чаени лъжички за денонощието, на първите две хранения дайте на детето 2’/4 чаени лъжички, на следващите две — 2/2, след това 2/4 и накрая 3 чаени лъжички. Не бързайте да увеличавате количеството въпреки желанието и възможността на бебето. По-добре е да изостанете с няколко дни спрямо таблицата, отколкото да имате неприятности.

В долния край на таблицата не се посочва възрастта на бебето, защото по това време едно бебе иска увеличаване на количеството всеки 2–3 дни, друго — през 10 дни.

Как да разберете кога трябва да увеличите количеството на млякото? Недоносеното бебе по-рядко изразява глада си чрез преждевременно събуждане и плач в сравнение с доносеното. Но ако в продължение на 2–3 дни е приемало последното увеличение добре, спокойно може да преминете към ново увеличение. Ако в продължение на няколко дни детето престане да наддава на тегло, това може да бъде признак, че се нуждае от увеличение на млякото. Увеличете храната само ако то желае да поеме повече. Млечната смес се дава всеки 3 часа от денонощието. Обичайните часове са: 6, 9, 12, 15, 18, 21, 24 и 3 часа.

Когато вашето бебе стигне до края на една колонка от таблицата, преминете на следващата един ред по-нагоре. На края на последната колонка (бебе 2250 г ) увеличенията са дадени вече в грамове, а не в чаени лъжички. При тегло между 2250 и 2700 г бебето може да мине на четиричасово нощно хранене (на тричасово през деня), което означава, че общото количество на млечната смес се разделя в 7 вместо в 8 шишета. Когато ви е необходимо общо количество, по-голямо от 540 г, преминете към млечната смес, дадена в т. 164.

Когато теглото на бебето надхвърли 2250 г, време е да се опитате да го сложите на гърдата или да му давате млечната смес от шише.

746. Други нужди на недоносеното бебе. След 10-ия ден то се нуждае от пълни дози витамин D и C. Давайте по 0,6 куб. см (или мл) на ден от комбиниран витамин A, C и D.

’ У нас витамин A се дава по 2500 Е дневно, витамин C по 100 мг. дневно, а витамин D — 300 000 единици, се дава еднократно на 7-ия ден след раждането в мускулна инжекция и в края на 1-ия месец. Бел. ред.

На около месец се нуждае от препарат, съдържащ желязо, за да се предотврати анемия.

Недоносеното бебе трябва да изчака по-дълго от доносеното, преди да може да привикне към по-хладен въздух в стаята и преди да се извежда на открито, но можете да се придържате към указанията в т. 244, които се базират на теглото.

Повечето недоносени бебета се развиват съвсем нормално, като се има предвид тяхната недоносеност. Повечето от тях за известно време наддават по-бързо на тегло и на дължина, за да компенсират бавното наддаване в началото. Но естествено те не могат бързо да компенсират своята незрелост. На навършилото една година бебе, което е родено с 2 месеца преждевременно, трябва в действителност да се гледа като на 10-месечно.

747. Завръщане на недоносеното бебе в къщи. Най-опасният

период на недоносеното бебе, особено ако е много дребно, са първите няколко дни след раждането. Тогава то може просто да престане да диша. Това показва, че не е било достатъчно развито, за да може да оживее. Ако успее да диша през първите дни, по-късно няма лесно да се предаде. Докато достигне тегло 2250–2700 г, то е предразположено към простудни заболявания и към чревни инфекции повече, отколкото доносеното бебе, и по тази причина в болницата не допускат посетители. След като теглото му надхвърли 2700 г, няма причина за безпокойство. Недоносеното дете не само се справя с живота, както и доносеното, но е доказало, че има допълнителна жизнеспособност.

По-рано родителите се тревожеха от ослепяване на недоносеното дете вследствие на ретролентална фиброплазия. В продължение на много години това състояние озадачаваше лекарите. С подобрените методи на отглеждане на недоносените деца те успяха да спасят живота на все повече бебета и все пак значителен брой от децата с най-ниско тегло ослепяваха. Накрая бе установено, че големите количества кислород, използувани за запазване живота на бебето с най-тежка степен на недоносеност, причиняваха слепота. Днес някои бебета все още се нуждаят от кислород, за да оживеят, но лекарите им осигуряват минималното необходимо количество и в резултат на това ослепяването е извънредно рядко явление.

748. Трудно е да преодолеете своето безпокойство. Родителите не могат да повярват, че когато недоносеното бебе достигне тегло 2700, то вече не се нуждае от повече грижи и внимание от всяко друго новородено дете. Отначало самият лекар ги предупреждава да не бъдат големи оптимисти и едва постепенно неговата увереност се засилва. По всяка вероятност бебето е трябвало да бъде в кувьоз под непрекъснатото наблюдение на лекари и медицински сестри и е трябвало да бъде хранено със сонда. През по-голямата част от времето родителите не са могли да се доближат до него. Майката е трябвало да излезе от болницата без него и в резултат на това и двамата родители в продължение на няколко седмици са водили странен живот — знаейки, че имат дете, но без да могат да почувствуват

това. Такива родители казват: „Бебето принадлежеше на болницата, а не на нас“.

Следователно няма нищо чудно, че те се чувствуват изплашени и неподготвени, когато лекарят им каже: „Вече можете да приберете бебето в къщи“. Те още не са набавили необходимите дрешки и принадлежности (майката е разчитала на повече време до края на бременността). Някой от двамата родители има лека простуда. Изникват множество дребни причини, които изглеждат много важни в подкрепа на убеждението, че не са подготвени още да го приберат в къщи.

Когато недоносеното бебе най-после бъде доведено в къщи, родителите се тревожат три пъти повече от всички останали млади родители за неща като температурата в стаята, телесната температура на бебето, дишането, хълцането, оригването на детето, ходенето по голяма нужда, приготвянето на млечната смес. режима, плача, коликите, разглезването. Могат да минат седмици, преди да добият увереност, и месеци, преди да се убедят, че бебето е толкова здраво, силно и добре развито, колкото всяко друго дете на негова възраст.

749. Загрижените съседи. Междувременно могат да възникнат и други затруднения. Съседите и роднините често се показват по-загрижени и по-разтревожени за бебето от самите родители. Те разпитват, възкликват, безпокоят се, така че правят живота на родителите непоносим. Някои от тях непременно искат да им разкажат всички невероятни истории, които знаят за това, колко крехки и податливи на заболявания са недоносените бебета. Даже и да бяха верни, такива истории са неподходящи за родителите. За тях е особено неприятно да слушат такива недостоверни истории в момент, когато се опитват да превъзмогнат собствената си загриженост.

Нищо друго не мога да кажа на родителите на недоносеното дете освен непрекъснато да се подсещат, че всички родители в това положение са изпитвали същите чувства и че ако непоколебимо продължават да се отнасят към бебето си като към нормално дете, накрая ще се убедят, че то наистина е такова.

750. Хранене. Ако бебето тежи около 2000 г, когато го доведете в къщи, то ще се нуждае от хранене на всеки 3 ч. през деня и на 4 ч. през нощта. Количеството, което то обикновено иска на всяко хранене, е около 75 г но съществуват доста големи различия. Когато достигне тегло 3200–3700 г то по всяка вероятност няма да иска да яде толкова често. Ако го храните, когато се събуди, интервалът понякога ще бъде 4 ч, понякога 3 или 3/2 ч. Ако е на твърд режим, когато достигне 3700–4200 г съветвам ви да го храните през 4 ч.

Когато достигнат 3200 и 4500 г, повечето бебета са готови да откажат едно от нощните шишета. Те проспиват храненето в 22 ч. и се будят в 23 или 24 ч. Бих посъветвал майката на недоносеното бебе да следи за тази готовност и да се възползува от нея, като го буди и нахранва, преди да си легне, с надежда, че ще спи непробудно до 4 или 5 ч. сутринта. Като му помага да се откаже от това хранене, тя ще се убеди, че то се развива нормално и в това отношение. При отказване от даденото хранене общото количество млечна смес се разделя в по-малко шишета.

Главното, от което трябва да се пазите в началото, е да не се опитвате да карате бебето да поема повече мляко (а по-късно и твърди храни), отколкото иска. Изкушението е голямо, защото то изглежда толкова слабичко. Вие смятате, че ако можете да го накарате да поеме малко повече, то ще напълнее по-бързо и по-добре ще може да се справя с бактериите. Но устойчивостта към инфекциите няма нищо общо с пълнотата на детето. Вашето бебе като всяко друго си има свой индивидуален начин на растеж и свой апетит. Ако се опитвате да му давате повече, отколкото иска, вие само убивате апетита му и забавяте наддаването на тегло.

Недоносеното бебе особено много се нуждае от редовно приемане на витамини. Лекарят трябва да го наблюдава да не развие анемия, защото желязото, което то е получило от майка си, е малко. Можете да започнете даването на твърди храни 6–8 седмици след връщането му в къщи. Макар и загрижени за неговия растеж, родителите трябва да подхождат тактично — да му дават време и възможност да привикне към тези храни и да увеличават количеството им само когато то пожелае. С други думи, избягвайте създаването на проблеми във връзка с храненето.

751. Други специални грижи не са необходими. Къпането във ваничка може да се започне, когато теглото на бебето достигне 2700–3200 г, и бих посъветвал майката да започне да го къпе, когато теглото му достигне 3200 г. Когато стане 3500 г то, както и всяко друго бебе, може да бъде извеждано навън и да му се отваря прозорецът на стаята, ако температурата навън е над 16°C. В студено време може да излиза, когато стане 4500 г.

Не е необходимо родителите да носят марлени маски дори и в началото когато бебето се прибере в къщи. То трябва да свикне с обикновените домашни бактерии. Бебето не трябва да бъде в контакт с външни хора, болни от простудни заболявания или от друга инфекция, но това се отнася в същата степен и до всички останали бебета и деца. В други отношения специални предпазни мерки не са нито необходими, нито разумни.

РЕЗУС-ФАКТОР

752. Ако във вашето семейство съществува несъвместимост по отношение на резус-фактора, вие се нуждаете от лекарска помощ, за да разберете какво отражение ще има тази несъвместимост във вашия конкретен случай. За общо сведение тук е даден кратък обзор на този сложен процес.

Повечето хора имат в кръвта си положителен резус-фактор. Малцина имат отрицателен резус-фактор. Ако и мъжът и жената имат положителен или отрицателен резус-фактор или ако жената е положителна, а мъжът — отрицателен, проблем не съществува.

Понякога възникват затруднения, ако мъжът е положителен, а жената — отрицателна. При това положение, което се среща веднъж на 8 брака в САЩ, някои от децата наследяват положителния резус-фактор от баща си. В такъв случай, ако едно бебе с положителен резус-фактор се развива в утробата на майката с отрицателен резус-фактор, част от неговата кръв може да проникне в кръвта на майката през плацентата, особено през време на раждането. Тогава в организма на майката се образуват защитни антитела, които унищожават тези кръвни клетки (както у всички нас се образуват антитела срещу причинителите на морбили, за да ги унищожат, когато повторно атакуват нашия организъм). Но ако в кръвта на майката се образуват антитела срещу резус-положителните кръвни клетки на бебето, те се връщат обратно през плацента, навлизат в кръвообращението, разрушават част от кръвните му клетки. Ако бъдат унищожени много от тях, скоро след раждане бебето става анемично и разрушените клетки предизвикват заболяване с жълтеница.

При първото раждане организмът на майката не успява да създаде антитела, които разрушават резус-положителните кръвни клетки на бебето, но при всяко следващо такова бебе кръвта й става все по-чувствителна към резус-положителните кръвни клетки, така че след първото дете затрудненията могат да се увеличат. Обаче у майката може да са се образували антитела даже и преди първата бременност, ако са й преливали кръв с положителен резус-фактор.

Важното е да помните, че от 8 брака само един брак е между резус-положителен мъж и резус-отрицателна жена и че даже при такъв брак вероятността за сериозно увреждане на кръвта на бебето е само 5%. С други думи, резус-конфликтът е по-скоро изключение, отколкото правило.

БЛИЗНАЦИ

Веднъж аз се обърнах към майките на близнаци с молба да ми разкажат как са разрешили своите проблеми. Получих 200 много полезни писма. Както може да се очаква, по някои въпроси имаше голямо различие, по други пълно единодушие.

753. Помощ! Всички майки на близнаци са единодушни, че особено отначало работата е огромна, но впоследствие се оказва богато възнаградена. Вие се нуждаете от всякаква помощ, и то за възможно по-дълго време. По възможност наемете някого, даже и да потънете в дългове. Или помолете майка си или някоя друга роднина да дойде при вас за 1–2 месеца. Когато в къщата няма място, при подходящ климат родителите са преустройвали дори гаража си в стая за помощницата. По-добре е да осигурите помощ, макар само за няколко часа, отколкото никаква: например ученичка от гимназията, в свободното от занятия време, жена за чистене или бавачка, която ще идва 1–2 пъти седмично. Поощрявайте съседите редовно да ви помагат при някои хранения. Удивително голяма помощ може да ви окаже дори и 3-годишната сестричка на близнаците.

Разбира се, най-важният помощник е бащата на близнаците — да отмени майката при нощните хранения (като се редуват през хранене или през нощ), да изкъпе децата преди вечеря, да приготви млечната смес. да свърши някоя домакинска работа, за която майката няма време през деня. Даже по-важна от практическата помощ е моралната подкрепа — неговото търпение, одобрение, съчувствие и любов. Бащата на близнаци има най-голямата възможност, която някога се пада на съпруг, да покаже своята привързаност и своите възможности.

754. Пране. Механичните средства са тройно по-ценни за майката на близнаци. Ако имате възможност, сега е времето да купите автоматична пералня-машина и центрофуга, особено ако не е възможно да се ползуват услугите на пералнята по домовете. Те пестят много работни часове и даже при дъждовно време осигуряват десетки чисти сухи пелени, чаршафи, подложки, ризки, нощнички.

Дрешките и пелените на бебето могат да се перат всеки ден или през ден в зависимост от желанието на майката. Чаршафите и подложките могат да се сменят по-рядко, ако под седалището се постави мушамичка.

Използуването на услугите на обществена пералня за цялото пране или за част от прането на останалите членове от семейството пести много време и енергия.

Броят на пелените може да се намали, като се сменят на бебетата само веднъж — само преди или след всяко хранене.

755. Опростяване на домакинската работа. Всяка майка на близнаци трябва да опрости домакинската си работа. Тя може да огледа жилището и да прибере всички ненужни украшения и мебели, които удължават чистенето. Освен това тя може да чисти по-рядко. Тя може да подбере такива дрехи за семейството, които не се цапат бързо, които се перат лесно и не се нуждаят от гладене. Може да приготвя ядене, което отнема минимум време и труд, може да накисва чиниите в сапунена вода и да улеснява миенето им, да ги оставя да се оцедят, без да ги избърсва.

756. Подходящи принадлежности за отглеждането на близнаците. Много майки намират, че единичното креватче с направена от бащата преграда по средата е много практично за първите няколко месеца, докато близнаците станат по-големи и подвижни. Креватче, което може да се повдига, спестява навеждане и енергия и може да служи като маса за повиване и обличане. Добре е да имате допълнително кошче или количка на колелца, защото в него може да изведете едното бебе, когато плаче, за да не събуди другото. Много от тези принадлежности могат да се заемат или да се купят на старо. В някои жилища може да се окаже полезна и масичка на колелца, на която да се държат пелени, дрехи, чаршафи и т. н. Тя може да се придвижва от едното креватче до другото и от едната стая в другата.

Двойната детска количка е много широка за повечето врати и след няколко месеца две бебета, които спят толкова близко едно до друго, започват да си пречат. От друга страна, една двойна спортна количка се използува в продължение на много месеци. Две пътни бебешки кошчета са полезни.

757. Къпането може значително да се облекчи, ако се полагат ежедневни грижи за чистотата на лицето и на седалището. Лицето може да се измива с кърпа, измокрена в чиста вода. Областта на седалището може да се изтрива ежедневно със сапунена изтривалка и след това два пъти да се обира сапунът с чиста овлажнена изтривалка. Ако кожата на детето е в добро състояние, то може да се къпе през ден два пъти седмично и дори веднъж седмично. Ако ви е по-удобно, къпането може да става с изтривалка върху мушама. Много трудно е да се окъпят и двете бебета така, че да избегнете плача на едното от тях или на двете. Има няколко разрешения на въпроса: вашият помощник да храни бебето, което е изкъпано първо; да къпете децата вечерта, когато бащата може да помага; да къпете децата в различни дни или различни часове. Ако бебетата се къпят във ваничка и могат да чакат спокойно, пести се време, ако се къпят едно след друго в една и съща вода. Всичко необходимо за банята — дрешките, креватчето, шишетата с мляко в съд с топла вода, трябва да бъдат готови и поставени наблизо преди започване на къпането.

758. Кърменето е практично и възможно. От писмата, които получих, личи, че кърменето на близнаците в продължение на месеци се практикува толкова често, колкото и при отделните бебета. (Това още веднъж доказва, че няма определени граници за количеството на млякото, което майката може да отдели. Гърдите могат да задоволяват нуждите на бебето или бебетата, ако майката спазва необходимите правила и има правилно отношение към естественото хранене.) Ако бебетата са твърде малки, за да сучат добре, или ако останат в болницата по-дълго от майката, задачата на майката е да регулира млечната секреция чрез пълно изцеждане на гърдите. Но щом бебетата бъдат в състояние да сучат от гърдата, те могат да се кърмят едновременно. Майката трябва да сяда на удобен стол с облегалки за ръцете, за да има опора за ръцете си. Има поне три положения за кърмене.

Ако майката може да се облегне назад или да бъде полулегнала тя може да държи близнаците на всяка ръка поотделно. Ако тя

седи с изправен гръб и с възглавници от двете страни, бебетата могат да лежат от всяка страна с крака към гърба й, като тя с ръцете им поддържа главичките към гърдите си. Възможно е да се кръстосат бебетата почти едно върху друго през скута на майката, но с глави от двете й страни. В такива случаи детето, което е отдолу, не протестира.

759. Приготвянето и запазването на млечната смес за двама е тежка работа. При раждането близнаците обикновено са дребни и се нуждаят от хранене през три часа, което изисква приготвянето на 16 шишета в денонощието. Необходими са два съда за изваряване, за да се избегне стерилизирането на два пъти. Ако нямате място в хладилника, млечната смес може да се стерилизира и в две еднолитрови шишета, които да бъдат съхранявани в хладилника. При всяко хранене от тях се отлива необходимото количество в две стерилизирани шишета за хранене. Те могат да се стерилизират веднъж дневно чрез изваряване или чрез стерилизация (вж. т. 175). Бибероните трябва да се изваряват.

760. Режим на хранене. Повечето майки на близнаци намират, че е необходимо колкото е възможно по-скоро да преминат към редовен режим, като хранят бебетата едновременно или непосредствено едно след друго. В противен случай майката ще трябва да се занимава с хранене по всяко време на деня и нощта. (Някои майки намират, че е практично модифицираното свободно хранене: те изчакват първото бебе да се събуди и да заплаче, но веднага щом го нахранят, събуждат второто.) Повечето бебета за няколко дни свикват с редовното хранене. Ако едно от бебетата се събуди и похленчи преди часа за хранене, вие трябва да изчакате малко с надеждата, че то отново ще заспи. Ако плаче много, може да се наложи да направите компромис и да го нахраните преди определения час, но всеки ден трябва да бъдете все по-строги, като разчитате, че храносмилателната система на бебето ще привикне към режима. Биберонът залъгалка служи като помощно средство и задоволява бебето до времето на хранене. В редки случаи много плачливи бебета могат да свикнат с един строг режим. Тогава е по-лесно за няколко седмици да се мине към свободно хранене, колкото и нередовно да е то, отколкото непрекъснато да слушате плач.

Често близнаците са недоносени и дребни. В такъв случай може да е необходимо поне през деня да се хранят през 3 часа, докато достигнат тегло 2700–3200 г. Ако единият близнак е по-дребен, в продължение на няколко седмици той може да се нуждае от тричасов режим, докато другият се храни през четири часа. но по-дребният може би ще издържа 4 часа през нощта.

761. Как да се дават шишетата с мляко. Как се хранят две бебета от шишета по едно и също време? Има няколко начина Ако имате редовна помощница, всяка от двете ви може да храни по едно бебе. Някои майки са успели да привикнат едното бебе да се събужда половин час след другото. Но повечето бебета се събуждат едновременно и няма нищо по-непоносимо от това да храните едното, докато другото реве с всичката си сила. Едно разрешение на този въпрос през първите седмици е майката да оставя бебетата на едно канапе или на легло от двете си страни с крака към гърба й и при това положение да ги храни едновременно. Друг начин е да се използува стойка за шише за едното бебе, докато храни другото на ръце, като разменя бебетата при всяко следващо хранене.

Но някои майки намират, че да се употребява стойка за шише (или да се подпира шишето с нагъната пелена), не е много практично поне в първите седмици след раждането. Бебето или изпуска биберона и плаче, или се задавя. Тогава майката трябва бързо да остави другото бебе, което също се разплаква, и да се притече на помощ на първото. Такива майки намират, че е нецелесъобразно да използуват две стойки или да подпират шишетата и на двете бебета едновременно. Те сядат близко или между тях и ръцете им са свободни за оказване на помощ при нужда. Както тези майки правилно посочват, със стойките те пестят достатъчно време, за да могат да проявят своята любов и нежност към близнаците в по-спокойни моменти.

Ако през първите седмици има голямо различие в часовете за хранене и в поетите количества мляко, необходимо е да се води дневник колко млечна смес в колко часа е изяло всяко бебе, кога е къпано и колко тежи. В противен случай вие лесно може да забравите и да се опитвате да храните два пъти едното дете, а да държите, за да уригне, другото дете с празния стомах. За тази цел можете да използувате тетрадка, черна дъска или изрязан от картон циферблат за всяко креватче с ластичета вместо часова и минутна стрелка.

Много близнаци, както и отделни бебета, се оригват сами, ако след хранене се сложат легнали по корем. Помнете също, че докато някои бебета изпитват неприятно чувство, ако не се оригнат, на други това не прави впечатление и няма смисъл да настоявате детето непременно да се оригне.

762. Твърда храна. На първо време, когато започнете да давате твърда храна, много майки хранят едното бебе с лъжичка, докато другото пие от шише, а след това, обратното, храни се второто, докато първото пие мляко. Още повече време може да се спести и като групирате твърдите храни така, че да ги давате на две, а не на три хранения. Можете също така на едно от дневните хранения да давате твърдата храна, напр. каша и плодове от шише заедно с млечната смес, но през биберон с дупка, голяма колкото глава на топлийка. По този начин всеки ден остава по едно хранене, когато бебетата могат да се учат да приемат твърда храна от лъжичка. Когато близнаците вече спокойно ядат твърди храни, можете да ги сложите облегнати в ъглите на кошчето, креватчето или креслото и едновременно да ги храните с лъжичка. Съществуват и бебешки масички за хранене на близнаци, чиито седалки могат да се нагласяват в полу-легнало положение за бебета, които още не могат да сядат. Майките ги намират много удобни.

Пести се много време, ако близнаците се хранят с лъжичка едновременно. Докато едното гълта, майката гребва лъжичка за другото. Може да ни се струва нехигиенично и неизискано да използувате една чиния и една лъжичка за двете деца, но така е много по-удобно.

За близнаците е твърде важно отрано да се приучат към храната, която може да се държи с пръсти (гризини, хляб, бисквити, сварени нарязани зеленчуци, парченца месо) и да се разчита много на тези храни. Има също така основания към 12-месечна възраст близнаците да се насърчават постепенно да се приучават към самостойно хранене с лъжичка.

763. Манеж (кошарка). Кошарката е особено ценна в семейства с близнаци (едновременното наблюдаване на две пълзящи бебета е невъзможно) и за щастие в сравнение с отделното бебе те много по-дълго и до по-късна възраст стоят там напълно доволни, защото си правят компания. (При пътуване кошарата може даже да се използува като двойно креватче.) Децата трябва да се слагат в нея в периоди на бодърствуване още от 2-3-месечна възраст, преди още да са свикнали със свободното придвижване в стаята. Трябва да се избягват остри и тежки играчки, защото близнаците се удрят, без да разбират, че боли. Ако по-късно децата започнат да се отегчават в кошарата заедно, можете последователно да ги слагате на пружиниращо столче. Такова разнообразие е интересно дори и за бебето, което остава в кошарата.

След 1-годишна възраст е много удобно близнаците да имат отделна стая за-игра с преграда на вратата. Стаята може да се обзаведе така, че децата да няма какво да чупят и на какво да се нараняват (близнаците са изобретателни, задружни и със светкавична бързина правят бели). В такава стая ще играят щастливо много по-дълго от отделното дете.

764. Дрешки и играчки, еднакви или различни? Някои майки казват, че напр. в магазина има само един вид комбинезон за игра, който харесва на майката (по модел, качество и цена), и е трудно, ако не и невъзможно, да се обличат близнаците различно. Те твърдят, че близнаците обикновено настояват да носят по едно и също време еднакви дрехи. Други майки, напротив, подчертават (напр. за рокличките), че обикновено е невъзможно да се купят две еднакви роклички и близнаците са принудени да се обличат различно. Трети майки пък казват, че тъй като близнаците често трябва да доизносват стари дрешки от по-големи деца, те трябва да се обличат различно от самото начало и да се радват на своите явно различаващи се дрехи.

Някои майки казват, че от самото начало е трябвало да купуват еднакви играчки, защото в противен случай близнаците са си завиждали едно на друго и са се чувствували нещастни. Други пък казват, че обикновено купуват различни играчки (с изключение на любимите за децата играчки, като напр. велосипедчета и кукли) и че от ранна възраст близнаците привикват с готовност да си поделят играчките.

Струва ми се, че всичко зависи от отношението на родителите. Ако те приемат, че през по-голямата част от времето близнаците трябва да носят различни дрехи и да поделят някои свои играчки по необходимост или по принцип, близнаците, общо взето, го приемат. Но ако майката насърчава децата да очакват еднакви дрехи и играчки и ако тя отстъпва всеки път, когато близнаците настояват, с времето те ще настояват все повече. Разбира се, същият принцип се отнася и до отделните деца: ако родителите са твърди, децата отстъпват и се съгласяват, ако се колебаят — децата спорят.

За да се стимулира у близнаците осъзнаването на своята индивидуалност и за изработването на собствен вкус, вие можете да помогнете, ако всяко от децата си има свое чекмедже и свое място в гардероба и ако на еднаквите дрешки се поставят имена или отличителни знаци. Еднаквите дрешки, но в различни цветове помагат на децата да се чувствуват едновременно и близнаци, и отделни индивиди. Когато единият близнак винаги се облича в зелено, а другият в жълто, това помага на всички да ги различават.

765. Индивидуалност. Накрая стигаме до философския въпрос, доколко да подчертаваме еднаквостта на близнаците и доколко да поощряваме тяхната индивидуалност, особено в случаите на еднояйчни близнаци. Хората са очаровани от близнаците, вдигат голям шум около тях, приятно им е, когато те се обличат и изглеждат еднакво, и задават на родителите глупави въпроси, като: „Кой е по-умен?“, „Кого обичате повече?“. За родителите е трудно да не се съобразяват с хорския интерес и очаквания. И защо не? Бедата е там, че това може да създаде у близнаците чувството, че единствената им привлекателност се състои в това, че изглеждат и се обличат еднакво. Това може да се хареса на тригодишните деца. Но в крайна сметка е много тежко, както това понякога се случва, когато две тридесетгодишни жени се стремят да привлекат вниманието, като се обличат еднакво, но са толкова зависими една от друга, че не могат да се влюбят или да се омъжат.

Това не означава, че родителите трябва да се страхуват изобщо да обличат близнаците еднакво или да се срамуват от вниманието на хората към децата им. Еднаквостта е приятна както за близнаците, така и за родителите.

Впрочем у близнаците се развива силен характер по силата на тяхното положение на близнаци: рано се развива чувство на независимост от родителите, необикновено приспособяване към активно участие в колективни игри, голяма преданост и великодушие, които проявяват един към друг.

Но за да се избегне прекаленото подчертаване на факта, че са близнаци, добре е родителите на еднакви или съвсем подобни един на друг близнаци да избягват сходните имена (трудно е да се назове всеки близнак правилно даже и когато имената са различни), да ги назовават с имената им, а не просто „близнаците“, да не ги обличат еднакво през цялото време, от ранна възраст редовно да ги водят при други деца, преди да са свикнали изключително само един с друг, да им разрешават да се сприятеляват поотделно с други деца, да поощряват съседите понякога да канят само единия близнак (докато другият ще има възможност да се радва изцяло на вниманието на родителите си).

Понякога се случва единият близнак да стане напълно зависим от другия в учебната работа. Тогава е разумно да се разделят. Но изглежда глупаво и жестоко да се установяват произволно правила за разделяне на близнаците, когато това не се налага.

766. Ако обичате единия от близнаците повече от другия. Още един съвет. Някои съвестни родители отначало прекалено много се тревожат, че може да се случи да засвидетелствуват малко повече внимание към едното бебе или винаги да му сервират първо, защото например е по-дребно или по-общително. Такава абсолютна справедливост не е необходима, нещо повече, стремежът към такава справедливост води до прекалено механично и пресилено внимание към децата. Всяко дете иска и има нужда да бъде обичано заради своите положителни качества. Ако то знае, че има своето място в сърцата на родителите си, то е доволно и не се тревожи за любовта, която получават брат му или сестра му. Иначе в крайна сметка детето ще почувствува неискреността на пресиленото внимание. Стремежът към абсолютно равенство в отношението към близнаците ще насочи вниманието на всяко от двете деца към правата му и ще го кара да спори за тях като адвокат. Избягвайте фрази като: „Мама облича ризата най-напред на А, а след това панталонките най-напред на Б.“ или „Днес е ред на А. да седне до татко“.

767. Езикът на близнаците. Често пъти близнаците създават помежду си свой собствен език (погледи, звуци, странни думи), което може да забави усвояването на нормалния език и даже може да доведе до временно изоставане в училище. На някои родители се е налагало да отказват да изпълняват желанията на близнаците, ако те не са изразени с нормални думи.

РАЗВЕДЕНИ РОДИТЕЛИ

768. Необходим ли е разводът. Родителите, които възнамеряват да се разведат, понякога питат лекаря дали за детето е по-добре да се разделят и да има мир или въпреки обтегнатите отношения да крепят семейството. Разбира се, няма общовалиден отговор на този въпрос. Всичко зависи от причините за неразбирателството и от това, дали те могат да се отстранят.

Най-често, когато двамата съпрузи не се разбират, всеки смята, че вината е предимно у другия. Външният наблюдател обаче често вижда, че бедата не е в това, че единият от съпрузите е лош човек, а в това, че и двамата не си дават сметка за своето поведение. В някои случаи всеки един от съпрузите несъзнателно иска да бъде глезен от другия като любимо дете, вместо да направи усилие за създаване на здрави взаимоотношения. В други случаи тираничният съпруг (или съпруга) не може и да разбере до каква степен се опитва да властвува над другия, а този, който е „под чехъл“, може би сам си е виновен за това. Много често в случаи на изневяра нелоялният партньор в действителност не се влюбва в друг, а по-скоро бяга, гонен от някакъв скрит страх или подсъзнателно се стреми да събуди ревност у другия. Ако мъжът, жената или и двамата желаят да положат истински усилия, за да спасят брака, добрият психиатър би могъл да им помогне да анализират положението и да открият причините.

769. Нека детето да обича и двамата родители. Доколкото разводът ще навреди на чувството за безопасност у детето, зависи много от начина, по който ще бъде осъществен. На детето непременно трябва да се каже за предстоящата раздяла скоро след като родителите вземат това решение. Децата винаги са обезпокоени от кризи в семейството още повече, ако те се пазят в тайна. Главните неща, които трябва да обясните на децата, са: 1. Въпреки че родителите се разделят, децата ще продължават да принадлежат и на двамата и те ще могат да ги виждат редовно. 2. Че никой от родителите не е добрият или лошият. Родителите най-трудно се придържат към това правило. В края на краищата човешко е всеки един от тях да счита другия за виновен и да желае децата да се съгласят с него. Да се убеди, че единият от неговите родители е лош, е истинска трагедия за детето. За детето на разведени родители е също така нужно да вярва и в двамата, както за детето, което расте в щастливо семейство. Но даже и за родителя, който е спечелил детето на своя страна, съществува друга опасност. Когато то стигне по-късен етап на своето развитие, най-често в пубертета, когато чувствата му към близките претърпяват редица промени, може изведнъж да обърне гръб на родителя, на когото дотогава е било предано, и да премине на страната на другия. С други думи, всеки от родителите има по-добра възможност да си запази любовта и уважението на детето, ако то никога не бъде поощрявано да взема страна.

Как може да се обясни на детето раздялата. Това зависи от възрастта на детето и от това, какво то иска да знае. Майката на малкото дете може да каже: „Баща ти и аз прекалено много се караме и се бием, също както ти и Петърчо. Затова ние решихме, че за всички ни ще бъде по-добре, ако не продължаваме да живеем в една и съща къща. Но татко ти пак ще ти бъде татко, а аз — мама“. Това обяснение е подходящо за нивото на малкото дете, което знае какво е скарване и сбиване. По-голямото дете ще иска да добие по-ясна представа за причините. Съветвам ви да му дадете отговори, които го задоволяват, но да се пазите от обвинения.

Несъгласията между родителите не са нещо срамно. Родителите, които не се разбират, упорито се стремят да прикрият своите несъгласия от децата и даже си въобразяват, че децата нищо не подозират. Наистина по-добре е разгорещените разправии да не стават в присъствието на децата, но е погрешно да се смята, че децата не чувствуват напрежението в семейството. Когато при спречкване на родителите детето ненадейно влезе в стаята, по-добре е родителите човешки да си признаят, че са се спречкали, отколкото изведнъж да млъкнат и строго да заповядат на детето да излезе от стаята. Атмосферата ще бъде по-спокойна за всички, ако си признаете, че спречкванията са една от неизбежните житейски злини даже и сред възрастните, че хората могат понякога да се карат и все пак да се обичат и уважават, че спречкванията не означават край на всичко.

770. Споразумения в интерес на детето. Условията определят до какво споразумение ще се стигне по въпроса, колко време детето да прекарва с всеки родител. Ако родителите не живеят много далеч един от друг и ако децата прекарват по-голямата част от времето с майката, най-доброто споразумение може да бъде да прекарват почивните дни с бащата, както и тези ваканции, през които той може да бъде с тях. Независимо от това, дали посещенията са веднъж в седмицата или в годината, по-добре е да бъдат редовни и от особено значение е бащата да не ги пропуска или отлага.

Споразумение, според което децата прекарват по 6 месеца при всеки родител, обикновено не се оказва сполучливо. Това нарушава обучението на децата в училище, отделя ги прекалено дълго от другия родител и поражда у тях чувството, че животът им е разделен на две части по съвсем произволен начин.

Погрешно е от страна и на двамата родители да разпитват децата за това, какво се е случило по време на престоя им при другия родител, и да го критикуват. Това само кара децата да се чувствуват неловко независимо от това, с кого от родителите са. В крайна сметка това може да ги накара да намразят прекалено любопитния родител.

Във всеки случай, особено когато родителите не могат да поделят детето или ако на детето му е неприятно да посещава единия от тях, вместо да се борят като кучета за кокал, най-добре е да се консултират с детски психиатър (т. 570). Изхождайки от интересите на детето, той ще им помогне да намерят най-правилното решение.

КОГАТО МАЙКАТА РАБОТИ

771. Да работи или да не работи. Някои майки трябва да работят, за да се издържат. Но обикновено техните деца израстват нормално, защото се вземат мерки за тяхното добро гледане. Все пак някои деца порастват изоставени и непригодни за живота. В крайна сметка биха се спестили много средства, ако правителството изплащаше достатъчно големи добавки на майките с малки деца, за да не са принудени да работят. Това може да се изрази по следния начин: щастливите граждани, които принасят полза на обществото, са най-голямото богатство на една държава, а добрите майчини грижи в ранното детство са най-сигурният залог за отглеждането и възпитанието на такива членове на обществото. Безсмислено е майките да работят и да плащат на други да се грижат по-лошо за децата им. Някои майки, особено тези с професионално образование, чувствуват необходимост да работят, иначе не биха били щастливи. Не бих имал нищо против такова отношение, стига майката да осигури нормални грижи за своето дете, защото една нещастна майка не може да отгледа много щастливи деца.

А какво да кажем за майките, на които не се налага да работят, но които предпочитат да работят, за да допълват семейния бюджет, или пък смятат, че ако работят, ще бъдат по-удовлетворени, следователно ще бъдат и по-добри в отношенията си с домашните. На този въпрос е трудно да се отговори.

Най-главното, което майката трябва да разбере е, че колкото по-малко е детето, толкова по-голяма е неговата потребност от уравновесен и любещ човек, който да се грижи за него. В повечето случаи майката е тази, която най-добре може да обезпечи на детето чувството за безопасност и увереност. Тя не изоставя своите грижи за отглеждането на детето, не се обявява против него, не проявява безразличие и се грижи за него винаги в една и съща позната обстановка. Ако майката ясно разбира от какво жизнено значение са тези грижи за малкото дете, това би я улеснило да реши, че допълнителният доход или удовлетворението, което би получила от работата, в крайна сметка не са толкова важни.

772. Най-необходимото, което децата трябва да получат от своите родители или от техните „заместници“. Най-важните грижи за едно дете показват малки различия в отделните възрастови периоди. През първата година бебето се нуждае от много майчини грижи. То трябва да се храни и при това храната му обикновено се различава от храната на възрастните. Прането му е голямо. В градовете трябва да се води на разходка в количка.

’ Социалното законодателство в нашата страна понастоящем предвижда:

за първо дете 4 месеца платен и 6 месеца частично платен отпуск (80 лв.) по майчинство; за второ дете — 5 месеца платен и 7 месеца частично платен отпуск; за третото дете — 6 месеца платен и 8 месеца частично платен отпуск, както и материални поощрения — еднократни от 20, 250 и 500 лв. и месечни — от 5, 15 и 35 лв. Майката има право на отпуск за гледане на болно дете до 60 дни годишно. Когато майката работи и кърми детето си има право на намаление на работния ден с 2 часа. На майка, която работи се дава възможност да заема половин длъжност и признаване на трудовия стаж. В перспектива се предвижда разширяване на тези материални поощрения и редица други улеснения във връзка с отглеждането и възпитанието на децата в ранната възраст изобщо и специално за майките, които работят. Бел. ред.

За да израсне психически нормално, трябва някой да го обича и да мисли, че е най-прекрасното бебе на света, да му говори по бебешки, да го прегръща и да му се усмихва, да му прави компания, когато е будно.

Дневните ясли не са подходящи за кърмачето. Децата не могат да получат достатъчно любов и внимание. В много случаи грижите са по-скоро механични, отколкото топли. Освен това има голяма опасност от простудни заболявания и от диарии.

773. Индивидуални грижи са необходими поне до 3-годишна възраст. Майката, която не може да се грижи за своето малко дете през деня, трябва да му осигури индивидуални грижи в своя дом или в дома на жената, която го гледа. Тя може да бъде роднина, съседка или приятелка, която майката познава и на която има доверие. Ако наемете нова домашна помощница или детегледачка, трябва добре да я опознаете, преди да я оставите да се грижи за бебето. Или пък майката може да реши да води детето през деня в дома на детегледачката, т. е. при жена, чиято професия е гледането на деца. Но тя трябва да гледа деца, защото ги обича, а не заради доходите, които ще получи. Майката трябва да избере жена с мек характер и добър нрав, която се грижи за не повече от 2, максимум 3 бебета или малки деца.

Между 1 и 3 години детето вече се нуждае от по-малко грижи, но от много по-голямо разбиране от страна на родителите. За него е полезно да има и други деца наоколо. То вече е човек със свои собствени мисли. То се нуждае от повече възможности за изява на своята самостоятелност и трябва тактично да се напътствува. Ако възрастният твърде много го командува, това го прави упорито и раздразнително, а неувереният човек може да се окаже безпомощен да го контролира. Човек, който го задушава със своите излишни грижи и прекомерно внимание, пречи на неговото развитие. Освен това на тази възраст то се привързва и се чувствува в безопасност само с един или двама познати и предани хора и страда, ако този човек изчезне или ако за него се грижат различни хора. Това е най-неподходящият период за сменяне на детегледачката или за постъпване на работа на майката, която дотогава се е грижила за детето. В много ясли няма достатъчно персонал, за да се създаде у всяко дете чувството, че принадлежи някому. Освен това персоналът може и да няма необходимото образование, за да може да разбира малките деца и да поощрява тяхното пълно психическо и физиологично развитие, както и тяхната общителност.

Затова, ако ви се налага да започнете работа, когато детето е на 1 година, най-доброто разрешение са индивидуалните грижи. Същото се отнася и до кърмачето. На тази възраст е от особено значение да си намерите човек, който разбира детето и добре се справя с него и който няма да напусне семейството след няколко месеца.

Въпросът как малкото дете привиква към нов възрастен човек е разгледан в т, 495.

774. Може би след 3-годишна възраст настаняването на детето в детската градина е най-доброто разрешение (т. 533). Ако има добре организирана детска градина, която приема деца от двегодишна възраст и майката може да прибира детето си по-рано следобед, това може да бъде добро разрешение на въпроса за едно по-самостоятелно дете, за което индивидуалните грижи не са били сполучливи или ако детето не е имало възможност да играе с други деца. В случаите, когато детето е стеснително и зависимо или когато работното време на майката е такова, че детето ще трябва да прекарва целия ден в детската градина, може би ще бъде по-добре да се изчака до две и половина — тригодишна възраст (междувременно обаче то трябва да привиква към други деца).

Но ако няма добра детска градина, ако индивидуалните грижи са задоволителни и детето има възможност да играе с други деца, няма причини да не продължи да бъде гледано в къщи до училищна възраст.

Ако живеете в града, при решаване на въпроса, дали да дадете детето в детска градина или да наемете жена за гледане, се съветвайте с лекарката от поликлиниката. За майката, която работи, дори и най-добрата детска градина може да има две неудобства. Нейното работно време може да не й позволява да води детето в детската градина, а, от друга страна, не се разрешава въпросът, кой ще гледа детето, когато е болно.

Независимо от възрастта на детето за него е по-добре, ако майката може да намери такава работа, при която част от деня й да е свободен.

Между 3 и 6 години детето все още се нуждае от топли грижи от страна на възрастните. Ако майката работи през целия ден и то посещава детска градина, детето трябва да чувствува, че принадлежи и на учителката. Ето защо тя не трябва да се грижи за повече от 8–10 деца. Впрочем на тази възраст то по-лесно се приспособява към учителката и се чувствува по-сигурно с нея, отколкото на двегодишна възраст. Но все пак, когато се връща в къщи било на обяд, в 15 часа или 18 часа, то трябва да намира и там скъп за него човек.

’ У нас наличността на седмични детски ясли и градини, на платен отпуск за майката при заболяване на детето и на безплатна медицинска помощ отстраняват тези затруднения. Бел. ред.

Вж. бележката към т 771.

775. Извън учебното време ученикът трябва да чувствува, че има дом. След 6-ата и особено след 8-ата година детето търси и се радва на своята независимост и насочва своите идеали и своето другарство към възрастни извън семейния кръг (особено към добрия учител) и към деца. То с часове може да се чувствува добре, без да се обръща за помощ към своите близки възрастни. Но след училище то все пак трябва да чувствува, че има къде да отиде, даже и да забрави да отиде там. Някоя мила съседка може да замества майката, докато тя се прибере от работа. Детските площадки са полезни за всички деца, но особено за тези, чиито майки работят.

776. Изкушението да се глези детето. Поради това, че копнее за компанията на своето дете (а може би и поради чувството за вина, че толкова малко го вижда), работещата майка е склонна да обсипва детето с подаръци и удоволствия, да се подчинява на всичките му желания независимо от своите и изобщо да му прощава и най-лошите постъпки. Когато детето разбере, че майка му удовлетворява всички капризи, то не се задоволява с това, което получава, и става по-ненаситно. Няма нищо лошо майката да проявява приветливост и привързаност към своето дете, но тя трябва да се чувствува в правото си да прекрати играта, когато е уморена, да не пренебрегва своите желания, да харчи пари само за разумни неща, да изисква учтивост и зачитане от страна на детето — с други думи, да се държи уверено също така, както майката, която през целия ден се грижи за детето си. При такова отношение детето не само ще бъде по-добро, но ще се радва още повече на нейното присъствие.

777. Какви качества трябва да притежава детегледачката, която замества майката, която работи. Лесно е да се изброят всички качества, които бихте искали да притежава жената, на която поверявате вашето дете. Но когато трябва да избирате измежду тези жени, които предлагат своите услуги, вие трябва да решите кои качества са по-ценни.

Най-важно от всички е характерът на жената. Към детето тя трябва да бъде нежна, спокойна, отзивчива, разумна и уверена. Тя трябва да го обича и да му се радва, без да го задушава със своето внимание и опека. Трябва да може да го контролира без досадни нравоучения и жестокост. С други думи, тя трябва добре да се разбира с детето. Когато разговаряте с бъдещата домашна помощничка или детегледачка, добре е детето да е с вас. От нейното поведение можете да добиете по-добра представа за нейното отношение към децата, отколкото от думите й. Избягвайте сърдитите, свадливи хора, които вечно не одобряват, без чувство за хумор или пък такива, които само развиват теории.

Струва ми се, че най-честата грешка на родителите е, че търсят преди всичко човек с голям опит. Естествено е да се чувствуват по-спокойно, като оставят детето си На човек, който знае как да постъпи при колики или при заболяване от круп. Но заболяването и злополуките са само една малка част от живота на детето. А ежедневието има значение преди всичко. Опитът е чудесно нещо, когато е в добри ръце. В противен случай опитът не струва почти нищо.

Чисто плътността и прецизността са също така малко по-важни от опита. Не можете да оставите приготвянето на млечната смес за бебето на човек, който отказва да я приготовлява правилно. Но има и много немарливи хора, които са внимателни за важните работи. По-добре е детегледачката да е малко небрежна, отколкото прекалено придирчива. Тази, която не може да поддържа детето чисто, е лоша детегледачка.

Някои родители смятат, че образованието на бавачката влияе на детето, но според мен, особено за по-малкото дете, това е маловажно в сравнение с други нейни качества. Даже и да се научи да употребява някои простонародни думи, по-късно детето ще ги забрави, ако не ги чува от своите родители и близки.

Детегледачка или домашна помощничка, която има културни интереси и иска да има няколко свободни вечери в седмицата, може да се окаже по-уравновесен човек и по-добра детегледачка от жена, която няма други интереси освен детето. Ако една жена е стара мома, това още не доказва, че тя може да бъде чудесна и разумна детегледачка.

Често срещаме следния проблем: роднина или детегледачка да проявява предпочитание към най-малкото дете в семейството, особено ако се е родило след нейното идване. Тя го нарича свое бебе. Няма нищо нередно, ако това е само на шега и ако в действителност тя е привързана и към по-големите деца, които чувствуват това. Лошото е, когато по-големите чувствуват предпочитанието, и това се отразява на тяхната психика. В такъв случай детегледачката трябва да бъде освободена. Оставянето на детето с човек, който не може да му вдъхне сигурност, му нанася непоправима вреда.

ДЕТЕ БЕЗ БАЩА

778. Когато бащата е далеч. Когато при раждането и през време на растежа на бебето бащата е далеч, това не означава, че той не може да се чувствува включен в грижите за бебето или че детето ще бъде лишено от него. Напротив. Бащата се нуждае от много подробности за детето и от негови снимки. Когато майката му пише, тя, без да иска, съобщава само важните за нея неща: бебето е здраво, наддава на тегло, има две зъбчета, лекарят казва, че е нормално, даже много интелигентно. Бащата, разбира се, иска да знае тези неща, но освен тях той иска да знае и малките подробности, които за майката са ежедневие. Пишете му колко шумно се оригва бебето и с какъв сериозен вид прави това. Запишете всички неща, които прави в продължение на 10 минути: как допълзява до някое списание, как сяда, как се опитва да налапа корицата, как се намръщва и се потърсва от горчивия й вкус, как се навежда силно напред, за да се взре в някоя картинка, като че ли разпознава нещо, как я скъсва и посипва парченцата по главата си и как с парченце хартия в ръка запълзява към радиото и го удря с тържествуващ вид. Ще се учудите на това, колко много има да се разказва, а бащата ще се смее много, когато си представя описаните картини. С малко усилие ще можете да запомните дословно някои от изразите на детето, докато имате възможност да ги запишете. И най-опитният писател не може да измисли толкова забавен или затрогващ детски разговор като действителните реплики на малкото дете.

Правете много снимки и изпращайте всички, на които може нещо да се различи. Самолюбивата майка не иска да изпраща тези снимки, на които тя или бебето изглеждат грозни, глупави или намръщени. Но бащата, който се опитва да си представи семейството, не иска да вижда само засмени лица, както и на гладния са нужни не само бонбони. По-добре е да изпращате редовно по няколко снимки, отколкото по много снимки едновременно, но нередовно.

Има още един по-сериозен и важен въпрос. Бащата (както и майката) иска да чувствува, че е необходим и полезен за семейството си. Ако майката, за да му спести безпокойството, му съобщава само колко лесно се е справила с всичко и как всичко върви добре, тогава той, без да иска, ще се чувствува ненужен. От друга страна, той няма да се чувствува по-добре, ако знае всички опасения на майката по отношение на детето, за които той с нищо не може да помогне. Но у майката винаги възникват множество разумни въпроси: трябва ли да похарчи пари, за да заведе детето на курорт? Трябва ли да го изпрати в детската градина през есента? Трябва ли да му се разреши да си къса дрехите и да се излага на опасност, като се катери по дърветата? Ако беше в къщи, бащата естествено би помогнал при решаването на тези въпроси. Той може да види и някои други страни, за които майката не е помислила, ако му се даде възможност да участвува при решаването им: това създава у него чувство за близост към семейството.

Майката може да смята, че и без това й е достатъчно трудно да взема разумни решения и нещата само биха се усложнили. ако иска и мнението на съпруга си. Но така или иначе, за добро или за лошо, отглеждането и възпитанието на детето е работа и на двамата родители. Ако по време на дълго отсъствие бащата почувствува, че майката не постъпва правилно, че след като се върне, ще се наложи да коригира много работи, това за дълго би усложнило нещата, след неговото завръщане. В крайна сметка понякога е по-добре, ако майката (или бащата) се съгласи с някое решение, което не смята за съвсем правилно.

779. Как да се компенсира отсъствието на бащата. Би било неразумно да се каже, че отсъствието или смъртта на бащата не оказват влияние върху детето и че майката може да компенсира това по други начини. Но ако майката правилно го ръководи, детето (било то момиче или момче) може да расте нормално и добре приспособено.

Най-важен е духът на майката. Понякога тя може да се чувствува самотна, прикована към детето или раздразнена и от време на време да излива яда си върху детето. Всичко това е естествено и няма много да му навреди. Важното е тя да продължи да бъде нормално човешко същество и доколкото може, да поддържа своите приятелски връзки и развлечения и своята обществена дейност. Това е трудно, ако няма кой да й помага при грижите за бебето или за по-голямото дете. Но тя може да кани хора и може да води бебето вечер на гости у приятели, ако то може да свикне да заспива на непознато място. За детето е по-важно майка му да е жизнерадостна и общителна, отколкото всичките грижи за него да са идеални. За детето няма да е полезно, ако тя насочи всичките си усилия, внимание и любов само към него.

При отсъствие на бащата всяко дете, независимо дали е малко или голямо, момиче или момче, се нуждае от дружелюбни отношения с други мъже. За детето до 2-годишна възраст е достатъчно често да му се напомня, че съществуват такива приятни същества като мъжете с по-дебели гласове, които се обличат по-различно и имат по-различно държание. При липсата на други по-близки приятели симпатичният продавач в колониала или в млекарницата, който просто се усмихва на детето и го поздравлява, може да бъде също така от полза.

Към 3-годишна възраст значението на общуването с мъжа се увеличава. И момчетата, и момичетата имат нужда от близки отношения с други мъже и по-големи момчета. Дядовци, чичовци, братовчеди, дружинни ръководители, учители в училище, стари семейни приятели могат да заменят бащата, ако виждат детето доста редовно и ако им е приятна неговата компания. Независимо дали помни баща си или не, всяко дете на 3 или повече години си изгражда неговия образ, който за него е идеал и го вдъхновява. Другите мъже, които то често вижда и които с удоволствие играят с него, придават плът на този образ, оказват влияние върху неговата представа за баща му и правят образа на бащата по-значителен и скъп за детето. Майката може да помогне, като бъде особено гостоприемна към роднини от мъжки пол, като изпраща сина или дъщеря си на лагер, в който има ръководители мъже, като избере по възможност училище, в което има учители мъже, като поощри детето да членува в клубове и други организации с ръководители мъже.

На 2-годишна възраст момчето без баща се нуждае от възможности и поощрение да играе с други момчета (по възможност всеки ден) и да се занимава главно с момчешки игри. Майката, която няма друго близко приятелство, се изкушава да направи момчето своя най-близък духовен приятел, създава у него интерес към външността и облеклото, към обзавеждането на жилището, към своите възгледи и отношения към хората, към книгите и другите развлечения, които тя обича. Ако успее да направи своя свят по-привлекателен за него, ако в него то се чувствува по-добре, отколкото в света на момчета (където само трябва да си пробива път), то може преждевременно да израсне и да има женски интереси. Най-добре е, ако майката може да отделя време и да го прекарва приятно със сина си, но същевременно да го остави да следва своя път и да споделя неговите интереси, а не обратното. Затова помага и редовното канене на момчета в къщи и колективните екскурзии и пътувания.

ДЕТЕТО С ФИЗИЧЕСКИ НЕДОСТАТЪК

780. Отнасяйте се към него естествено. Детето с физически недостатък може да се нуждае от лекуване на дефекта. Но то още повече се нуждае от естествено, непринудено отношение, независимо дали недостатъкът е умствено изоставане, кривогледство, епилепсия, глухота, нисък ръст, обезобразяващ белег от раждането или деформация на някоя друга част от тялото. Това се казва лесно, но трудно се изпълнява. Съвсем естествено е дефектът да огорчава родителите. Ето примери от различни техни реакции.

781. Щастието на детето зависи от отношението му към живота, а не от неговия физически дефект. Едно момче се ражда само с два пръста на лявата ръка. На две и половина години то е щастливо и си служи с лявата ръка почти толкова добре, колкото и с дясната. 6-годишната му сестра го обича и се гордее с него, иска да го води навсякъде със себе си и като че ли никога не се безпокои за дефекта на ръката му. Липсващите пръсти обаче не излизат от съзнанието на майката. Тя трепва, когато види непознато дете да се заглежда в ръката му. Тя смята, че за детето е по-добре да седи в къщи и да не бъде обект на любопитство и забележки, и винаги намира някакво извинение да не го вземе със себе си на пазар, когато то иска. Чие отношение е по-добро за него — на майката или на сестрата? Най-напред обаче трябва да отговорим на един друг въпрос. Предизвиква ли самият дефект чувство за срам и стеснителност у детето? Общо казано — не.

Всички ние, разбира се, сме малко стеснителни и насочваме вниманието си към онова, което смятаме за наши недостатъци. Хората с физически недостатъци естествено също така страдат заради тях. Но всеки, който е имал контакт с инвалиди, се убеждава, че някои от тях, макар и да имат много тежки дефекти, не се тревожат и са толкова общителни и щастливи, колкото и съвършено здравите хора. Вие сигурно бихте могли да се сетите поне за една ваша позната, която изпада в другата крайност, като напр. прекалено се смущава заради щръкналите си уши, когато в действителност те изобщо не се забелязват.

С други думи, степента на дефекта няма почти нищо общо с това, дали човек ще порасне стеснителен, дали ще се срамува, дали ще бъде нещастен или не.

Един от най-важните фактори, които помагат на човека (здрав или недъгав) да се оформи като щастлива и общителна личност, е да има родители, които го възприемат сърдечно и му се радват, които не му досаждат със своето безпокойство, не го притесняват и не го критикуват по цели дни. Друг подобен фактор е възможността детето още от най-ранната си възраст да изпита радостта от общуването с други деца. Ако от самото начало родителите са нещастни или се срамуват от външността на своето дете, ако те съжаляват, че то не е по-друго, ако прекалено много го закрилят и го възпират от общуване с други деца, то ще расте затворено, недоволно от себе си и с чувството, че се различава от другите. Но ако родителите приемат неговия обезобразяващ белег от раждането или неговото деформирано ухо като нещо, което не е от особено значение, ако се държат с него като с нормално дете, ако го пускат да ходи навсякъде и не се тревожат от погледите и коментарите на околните, тогава детето добива чувството, че е нормално и почти не мисли за своята особеност.

Що се отнася до погледите, фиксирани върху неговия недостатък, посочването на недостатъка и до коментариите върху него, детето, което има забележим дефект, трябва да свикне с тях и колкото по-рано свикне, толкова по-леко ще му бъде. Ако през по-голямата част от седмицата то седи скрито в къщи, един поглед през неделята би го разтревожил повече, отколкото десет погледа, ежедневно насочени към него, защото то няма да бъде привикнало към тях.

782. То ще бъде по-щастливо без съчувствие. 10-годишно момче има рожден белег, който покрива половината от лицето му. На майката й е много мъчно и тя го съжалява. Тя се отнася строго към двете си по-големи дъщери, но освобождава момчето от домакинските задължения, безнаказано му разрешава да бъде грубо към нея и лошо към сестрите си. Както сестрите му, така и другите деца не го обичат много.

Ясно е защо родителите на недъгавото дете са склонни да изпитват съчувствие (което не е полезно за него) и да очакват твърде малко от него. Съчувствието е като опиат. Даже и отначало да не е приятно за човека, той свиква да разчита на него. Естествено недъгавото дете се нуждае от разбиране, а често пъти и от специални грижи. Не трябва да се очаква от едно умствено изостанало дете да свърши работа, която надхвърля умствените му възможности, а детето с малко подвижни ръце не трябва да се критикува, че пише лошо. Но недъгавото дете може да бъде учтиво и да върши своя дял от домакинската работа. Всеки човек е по-щастлив и по-мил, когато знае, че от него се очаква да бъде внимателен и отзивчив. Недъгавото дете желае да се отнасят към него така, както и с останалите деца, и да го карат да се придържа към същите правила.

783. Справедливост към останалите членове на семейството. Установява се напр., че едно 4-годишно дете е много изостанало в своето психическо и физическо развитие. Родителите го водят от лекар на лекар, от клиника в клиника. При всеки преглед заключението е едно и също. За неговия умствен дефект няма лечение, въпреки че има много неща, които могат да се направят, за да порасне то щастливо и полезно. Родителите естествено искат повече от това. В крайна сметка те изминават дълги разстояния и плащат неимоверно високи такси на някакъв шарлатанин, който им обещава вълшебен лек. В резултат на това другите деца в семейството получават по-малко внимание. Родителите обаче се чувствуват много по-щастливи, когато харчат пари и правят усилия.

Напълно правилно и нормално е родителите на едно дете с физически недостатък да искат да направят всичко възможно за него. Но съществува още един скрит фактор. Съвсем естествено и човешко е тяхното вътрешно чувство за виновност, въпреки че всички лекари и книги обясняват, че състоянието се дължи на чиста случайност. Всички нас в нашето детство са ни карали да се чувствуваме виновни за някои наши постъпки и за други неща, които е трябвало да направим. И ако нашето дете се окаже с физически недостатък, това чувство за вина, останало от детските ни години, се насочва към неговия дефект.

Това неоснователно чувство за вина често пъти кара родителите, особено ако са много съзнателни хора, да извършват неразумни неща. Това е един вид изкупление, въпреки че те не го възприемат по този начин.

Ако родителите имат предвид тази своя склонност, те по-добре ще могат да изберат резултатното лечение на детето.

Понякога родителите чувствуват, че ниското, грозното или късогледото дете иска да му се каже, че неговият физически недостатък няма особено значение. Тогава убедителното успокояване е от голяма полза. Но ако родителите се тревожат и непрекъснато повдигат въпроса, това убеждава детето, че е наистина зле.

785. Братята и сестрите възприемат отношението на родителите. Едно дете (сега на 7 години) се роди с парализа вследствие мозъчно увреждане. Неговият интелект не беше засегнат, но говорът му и сега трудно се разбира, а лицето и крайниците му непрекъснато и странно се изкривяват и то не е в състояние да контролира тези движения.

Майката имаше разумно отношение към неговия недъг. Тя се отнасяше към него както към своя по-малък син с тази разлика че няколко пъти седмично го водеше в специална клиника за масажи, гимнастика и упражнения за добиване на контрол над говора и над движенията на крайниците. По-малкият му брат и останалите съседски деца бяха привързани към него заради приятния му характер и неговата жизнерадост. То участвуваше във всичките им игри и когато не можеше да се справя, те му правеха отстъпки. То посещаваше кварталното училище. Естествено в някои отношения то беше затруднено, но тъй като програмата беше свободна и децата вземаха участие в планирането и осъществяването на различни начинания, неговите хубави идеи и общителен дух го правеха обичан член на колектива. Бащата, който беше по-неспокоен по природа, смяташе, че момчето в крайна сметка може да се чувствува по-щастливо, ако бъде изпратено в специален пансион за деца с подобни недъзи. Той се опасяваше също, че когато малкият му син порасне, ще се срамува от необикновения външен вид на брат си.

Ако родителите с цялото си сърце спокойно приемат своето дете. което има някакъв физически недъг, и братята и сестрите му ще направят същото. Те не се разстройват много от забележките на другите деца. Но ако родителите се срамуват и се стремят да крият детето, неговите братя и сестри ще мислят за него не по-малко, отколкото ако е непрекъснато с тях.

786. Промени, които настъпват в чувствата на родителите. Чувствата на мнозина родители, които откриват, че детето им има сериозен недъг, преминават през почти еднакви етапи. Най-напред се появяват болезненият шок и естественото отчаяние:

„Защо трябваше това да се случи именно в нашето семейство?“ После много често идва чувството за виновност (разгледано в т. 783): „Къде сбърках или какво пропуснах да направя?“ Лекарят многократно им обяснява, че те не биха могли да предотвратят това състояние. Но минава доста дълго време, преди родителите да могат вътрешно да се убедят в това.

Допълнително затруднение създават и различни роднини и познати, които непрекъснато разказват за специалисти и нови начини на лекуване по света, за които те са чували. Те настояват родителите да проучат всяко едно от тях и се възмущават, ако съветите им не бъдат изпълнени. Те имат добри намерения, но непрекъснато тревожат родителите.

По-късно родителите често пъти съсредоточават своето внимание на физическия недостатък и неговото лекуване до такава степен, че отчасти престават да гледат на детето като на личност. Те не се радват на добрите му качества, които са останали съвсем незасегнати. След това тези качества постепенно се изместват на преден план и родителите започват да считат детето такова, каквито са всички други, мило човешко същество, на което просто не му е провървяло. Те се дразнят от онези роднини и приятели, които говорят само за физическия недостатък на детето.

Родителите по-леко преживяват тези болезнени стадии, като знаят, че стотици хиляди други добри родители са преминали през същите изпитания.

787. Повечето родители също така се нуждаят от помощ. Грижите за едно дете с физически недостатък са обикновено свързани с допълнителни усилия и напрежения. Необходима е истинска мъдрост, за да се вземат най-добрите решения за уреждането на неговия живот, но това е много трудно, когато сте разстроени и нямате голям опит. От всичко това следва, че родителите на недъгавите деца често се нуждаят от помощ и трябва да я получат. Нямам пред вид само медицинска помощ, а възможност за обсъждане на домашните грижи около детето, на проблемите, които възникват за останалите членове от семейството, на предимствата и недостатъците на местното училище в сравнение с някое друго, което е по-далеч, за отчаянието и обидата на самите родители.

За изясняването на тези въпроси обикновено са необходими множество дълги разговори в продължение на години с човек, опитен в тази област.

788. Къде да живее, в какво училище да учи, къде да получи специално обучение. Да предположим, че физическият недостатък на детето не му пречи да посещава обикновеното местно училище и да учи в редовен клас. Такива дефекти са например леко увреждане на ръцете и краката, прекарано сърдечно заболяване, което не ограничава сериозно активността на детето, особеността във външния вид като белези от раждането. За такова дете е най-добре да посещава редовното училище. През останалата част от живота си то ще живее всред обикновените хора и за него е най-добре, ако от самото начало то се счита за обикновен човек почти във всички отношения.

789. Редовно училище, когато е възможно. По-рано се смяташе, че деца с физически недостатък, който им пречи да се обучават в обикновеното училище (като напр. дефект в слуха, или в зрението), от самото начало трябва да посещават специализирано дневно училище или интернат, ако има такова наблизо. Напоследък беше изяснено, че въпреки голямото значение на обучението за недъгавото дете, още по-важни са неговото щастие и приспособяване към живота. Това означава, че то ще стане по-общително, когато е в контакт както със здрави, така и с недъгави деца. То ще добие здрав поглед за света и себе си, ако расте с мисълта, че то в повечето отношения не се отличава от другите, и ще живее с чувството за безопасност, като знае, че е част от своето семейство. За предпочитане е детето да живее в къщи, ако това е възможно. Колкото по-малко е детето (особено до 6-8-годишна възраст), толкова повече се нуждае от близостта, любовта, отзивчивостта и грижите на хората, които му са най-близки, от чувството, че наистина принадлежи някому. Всичко това с по-голяма вероятност ще получи в къщи, отколкото и в най-добрия интернат. Напоследък се правят все повече усилия да се даде възможност на децата с физически недостатък да посещават, доколкото това е възможно, обикновените училища и всеки ден да участвуват възможно най-дълго време в редовните часове. Това означава увеличаване на училищните бюджети и обучаване на повече учители-специалисти за местните училища. В някои случаи детето с физически недостатък може да бъде обучавано част от деня в специален клас, а останалата част в редовния клас заедно със здравите деца. В други случаи учителят специалист може да помогне на редовния учител в преподаването на материала по такъв начин, че децата с физически недостатък да могат да го разбират и да вземат участие.

Доколко тази идея може да се осъществи на практика в различните страни и училища зависи от много фактори: от броя и квалификацията на учителите специалисти, от големината на класовете и на класните стаи, от вида и степента на физическия недостатък, от възрастта и предварителната подготовка на детето.

790. Дете с частична загуба на слуха. Дете, което леко недочува, се нуждае от обучение за разбиране на говора по движението на устните и може би от коригиране на говора. Дете с по-тежки слухови затруднения се нуждае от слухов апарат, от обучение за разбиране на говора по движението на устните, от слухови упражнения и коригиране на говора. След това специално обучение обикновено то вече може да посещава редовното училище.

791. Напълно или почти глухото дете. Едва ли има някаква полза от редовно обучение, докато детето не е усвоило добре начините за общуване с околните. Затова е необходимо дълго и специализирано говорно и езиково обучение с помощта на слухов апарат и много упражнения за разбиране на говор по движението на устните.

Обикновено такова обучение може да се получи само в по-големите градове. За глухото дете е важно да започне обучението между 2- и 3-годишна възраст, ако има възможност да живее близко до такова училище. В противен случай до 4-годишна възраст то трябва да постъпи в специален интернат, където се проявява разбиране и се задоволяват емоционалните потребности на малкото дете.

792. Сляпото дете може да има голяма полза от редовното училище (или детска градина), въпреки че същевременно се нуждае от специално обучение. Поразително и трогателно е да гледате колко добре се справя 3-4-годишното сляпо в група деца с нормално зрение. Неопитната учителка подобно на родителите отначало проявява излишно безпокойство и прекалени грижи за такова дете, но постепенно тя разбира, че прекомерната закрила не е необходима и само пречи на детето. Разбира се, трябва да се вземат разумни предпазни мерки и да се правят някои отстъпки. Другите деца обикновено по-лесно приемат детето с физически недостатък, след като са задоволили своето любопитство, като му са задали няколко въпроса. Те обикновено са снизходителни и му помагат по съвсем разумен начин.

793. Някои деца с парализа вследствие увреждане на мозъка или с детски паралич не се нуждаят от специално обучение, а само от специализирано лечение и упражнения на мускулите, което е възможно само на няколко определени места.

Ако наблизо няма такова подходящо място за провеждане на лечение, може да се наложи семейството да се премести.

794. Редовни медицински грижи. Родителите на дете с някакъв физически недостатък трябва, разбира се, да получат съвет от лекар специалист или от добра клиника. Ако те не са доволни или ако лечението им изглежда драстично, имат право да свикат консулт. Понякога родителите, които са получили разумни съвети от един лекар, се съветват с още един или двама лекари просто за по-голяма сигурност, но съществува вероятност да се объркат от малките разлики в лечението или терминологията и на края да имат повече съмнения, отколкото в началото.

Ако сте намерили добър лекар, който разбира проблемите на вашето дете, не го сменяйте и се консултирайте с него редовно. Лекарят, който познава детето и семейството от известно време, има възможност да предпише по-разумно лечение, отколкото друг, нов лекар. От психологическа гледна точка за детето с физически недостатък е вредно да бъде водено от един нов лекар на друг. Ако прочетете за някое ново откритие относно заболяване, подобно на заболяването на вашето дете, по-добре запитайте вашия лекар, вместо да се обръщате към изобретателя. Ако ефективността на това откритие е доказана, вашият лекар ще знае или ще може да разбере дали ще даде резултат във вашия конкретен случай.

795. Изоставане в умственото развитие. Случаите от действително изоставане в умственото развитие могат приблизително да бъдат разделени на три: органично, хормонално и „естествено“. Органични са случаите, при които има физическо увреждане на мозъка, напр. от недостиг на кислород по време на раждането или при енцефалит. Хормонално обусловените случаи се дължат на недостатъчно функциониране на щитовидната жлеза. Ако тази недостатъчност се открие рано и се лекува правилно, умственото изоставане може да се сведе до минимум.

Повечето случаи от изоставане в умственото развитие са „естествени“, в смисъл че не са причинени от болест, от нараняване или от нещо, което родителите са направили погрешно или не са извършили правилно. Интелигентността на детето е просто по-малка от средната, по същия начин както някои деца са по-умни, по-ниски или по-високи от нормалното. Интелектът на такова дете се развива непрекъснато, но по-бавно от нормалното. Ако дадено дете на 4 години има интелект на 3-годишно,. тогава на 16 години то сигурно Ще има интелект на 12-годишно дете. Казва се, че детето има коефициент на интелигентност 75 (3/4=12/16=75/100). Въпреки че може да се направи много за естествено изоставащото дете, за изоставането му не съществува лек, както няма лек за сини очи и за големи крака.

796. Какво стимулира детето най-пълно да развие своите способности. Възпитателните проблеми, които възникват при някои деца, изоставащи в своето умствено развитие, обикновено не се дължат на ниска интелигентност, а на погрешен подход към детето. Ако напр. родителите смятат, че детето е особено или се срамуват от него, те може да не го обичат достатъчно, за да се чувствува то сигурно и щастливо. Ако те погрешно смятат, че са виновни за неговото състояние, те могат да настояват за прилагане на всевъзможни неразумни методи на „лечение“, които само го разстройват, без да му помагат. Ако ли те направят прибързаното заключение, че състоянието на детето е безнадеждно и че то никога няма да стане „нормално“, те може би няма да му предоставят подходящи играчки, другарчета и подходящо обучение, неща, от които се нуждаят всички деца, за да се изявят техните най-добри възможности. Най-голяма е опасността, когато родителите се стараят да пренебрегнат признаците на неговото изоставане и се опитват да докажат на света и на себе си, че тяхното дете е толкова умно, колкото и всяко друго дете. Те го насилват във всяко отношение, опитват се да го научат на умения и маниери, преди да е готово за това, бързат с приучването му към гърне, в училището го записват в клас, за който то няма достатъчно сили, и се занимават в къщи с уроците му. Този непрекъснат натиск го прави упорито и раздразнително. Честите ситуации, с които то не може да се справи, го лишават от увереност.

За жалост изоставащото в своето умствено развитие дете, чиито родители са средно образовани хора и живеят щастливо, но скромно, преуспява повече от детето, чиито родители са с университетско образование или с големи амбиции за прогрес в живота. Последните са по-склонни да мислят, че високите бележки в училище, влизането в университета и получаването на професия са от жизнено значение.

Съществуват множество полезни и достойни длъжности, които най-добре се изпълняват от по-малко интелигентни хора. Всеки човек има право на свое място в живота и на образование. Дете, което изостава в умственото си развитие, трябва да се остави да се развива по свой маниер, да се храни, да ходи по нужда по начин, отговарящ на неговия етап на умствено развитие, а не на неговата възраст. То се нуждае от възможности да копае, да се катери, да строи и да дава воля на въображението си, когато е готово за това. То се нуждае от играчки, които му харесват, от възможността да играе с деца на неговото ниво и на които то може да се радва (даже и да са с една или повече години по-малки). Когато тръгне на училище, то трябва да бъде в клас, в който ще намери своето място и ще почувствува, че постига нещо. То има нужда да го обичат силно и да му се радват заради привлекателните му качества.

Всеки, който е наблюдавал групи от изоставащи в своето умствено развитие деца, знае колко естествени, приятни и привлекателни са повечето от тях, когато в тяхното семейство ги обичат такива, каквито са. И когато са заети в игра или с подходяща за тях учебна работа, те имат същото сериозно и задълбочено отношение като средните и по-интелигентните деца. С други думи, „тъпият“ израз се появява по-скоро от това, че детето се чувствува не на място, отколкото от ниския коефициент на интелигентност. Впрочем повечето от нас също биха имали глупав израз, ако присъствуват на една лекция по теория на относителността, изнесена на високо ниво.

Разбира се, детето с леко или средно умствено изоставане обикновено расте в къщи. Там то като всяко средно дете получава най-голямо чувство за сигурност. За него ще е полезно по възможност да посещава детска градина, където учителките ще решат дали ще бъде в група, съответна на възрастта му, или в група с по-малки деца.

797. Грижи за умствено изоставащото дете в къщи. Когато родителите се убедят, че детето им изостава в своето умствено развитие, те обикновено питат лекаря какви специални играчки и учебни пособия да набавят и как да го занимават в къщи. Струва ми се, че това се дължи на естествената склонност да смятат в началото, че недъгавото дете е съвсем различно от другите деца. Разбира се, детето, което изостава в умствено отношение, има интереси и способности, които не отговарят на действителната му възраст; те отговарят на неговата умствена възраст. По всяка вероятност то ще иска да играе с по-малки деца и с играчки, подходящи за дете, на по-ранна възраст. На 5–6 години то няма да започне да завързва връзките на обувките си или да разпознава буквите. Може би ще се заинтересува от тази дейност няколко години по-късно, когато в умствено отношение навърши 5–6 години.

Майката на едно средно интелигентно дете не пита лекаря, нито чете книги, за да разбере неговите интереси. Тя по-скоро го наблюдава как играе със своите и с чуждите играчки и усеща какво може да му харесва. Тя вижда какво то се стреми да научи и тактично му помага.

С изоставащото дете е същото. Трябва да го наблюдавате, за да видите на какво се радва. Вие трябва да му купувате подходящи играчки, с които да играе в къщи и навън. Трябва да му помагате да открие децата, с които му е приятно да играе по възможност всеки ден. Трябва да го учите на умения, за които има нужда от помощ.

798. Изключително важно е да се избере съответният клас. Добре е да се консултирате с психиатър или психолог, когато имате съмнения, че детето ви изостава в умствено отношение (т. 570). От значение е да бъде изследвано с тестове на около 5-6-годишна възраст, преди да е постъпило в детската градина или в първи клас. Детето не трябва да отива в клас, в който ще му бъде много трудно. Всеки ден, в който то не може да върви в крак с другите, неговата увереност по малко се разрушава и повтарянето на класа е много болезнено за него. Ако то е само леко изостанало и учебната програма е такава, че всяко дете да може да допринесе нещо според своите способности, то може да успее да върви наравно с децата на своята възраст. Но ако изоставането му е по-значително или ако учебната работа е еднаква за всички деца в класа, тогава детето не трябва да постъпва в училище, преди да е готово за това. Вероятно ще трябва да изчакате една година или повече. Ако има детска градина, може би най-добре ще бъде да изчакате детето да постъпи в нея в годината преди тръгване на училище, за да не бъде разочаровано, че не преминава заедно със своята група в първи клас. От друга страна, ако програмата в детската градина е съвсем свободна, може би ще е по-добре да прекара там 2 години, особено ако няма много деца, с които може да играе в къщи.

В големите училища може да има специални класове за деца с по-значително умствено изоставане. Те започват занятия в специален клас на 6–, 7- или 8-годишна възраст, но започват работа с книгата няколко години по-късно в зависимост от своята готовност.

Ако по съвета на психолога родителите предварително са решили, че детето има нужда от специален клас, тогава те могат да се преместят в близост с такова училище, преди детето да е стигнало училищна възраст.

Ако е невъзможно да се консултирате с психолог, съветвайте се за детето с учителя или директора, като му изложите всички факти. Ако има съмнения за неговата готовност, по-добре е да се изчака по-дълго, отколкото да се започне много рано.

799. Интернат, ако той предлага по-добри възможности. По-късно винаги може да се прецени дали редовните или специалните класове в местното училище задоволяват нуждите на детето. Ако учебните занятия в обикновеното училище са много трудни за детето и там то не се чувствува на своето място или пък ако неговият физически недостатък прекомерно разстройва другите членове на семейството, може да се окаже по-добре за всички, ако детето се възползува от преимуществата на интерната. Родителите обаче трябва внимателно да проучат този въпрос. Обикновено напливът за такива училища е голям и понякога минават няколко години, преди детето да може да бъде прието. По-добре е да подадете молба отрано и по-късно да я изтеглите, отколкото да бъдете забавени, ако твърде късно решите, че детето трябва да постъпи в интернат.

800. Дете с тежко изоставане в психическото развитие. Дете на 1/2 или 2 години, което все още не може да сяда и не проявява почти никакъв интерес към хората и предметите, които го заобикалят, поставя много по-сложни проблеми. За него ще трябва дълго време да се грижат като за бебе. Поради неговите съвсем ограничени сетивни възприятия то извлича много малко полза от семейството, а и семейството на свой ред не може да му даде нещо. Въпросът, дали такова дете трябва да се отглежда в семейството или в специален интернат, е много сложен. Решението му зависи от степента на изоставането, от темперамента на детето, какво влияние оказва то върху другите деца в семейството. дали когато започне да проявява активност, може да намери другарчета за игра, които да го задоволяват, дали в някое от местните обикновени училища има специален клас, подходящ за него, а също така от наличността и качеството на специалното училище интернат. Но това зависи най-много от отношението на майката — дали ще се радва да се грижи за него или ще се изтощава физически и морално. На част от тези въпроси не може да се даде отговор, докато детето не стане на няколко години.

Някои майки са така устроени по природа, че могат да се грижат за едно изоставащо в умствено отношение дете, като намират начини, които не ги изтощават. Те могат да се радват на приятните качества на детето, да не се разстройват от трудностите, които то поставя пред тях, и да се отдават изцяло на грижите за него. Другите деца в семейството възприемат отношението на майката към такова дете. Чувството, че цялото семейство го приема такова, каквото е, дава възможност на изоставащото дете да изяви най-добрите си качества и му създава добра основа за неговия бъдещ живот. За него може да е най-полезно изобщо да живее в къщи.

Но някоя майка, която също така обича своето дете, непрекъснато се дразни и става нетърпелива, като се грижи за детето с такива специални нужди. Това може да повлияе зле върху нейните взаимоотношения със съпруга и с другите деца в семейството, те от своя страна могат да се разстроят от присъствието на умствено изоставащото дете. Такава майка се нуждае от помощ и съвети, които ще й помогнат по-търпеливо да се отнася към детето или да го устрои така, както ще бъде по-добре за всички членове на семейството.

Срещат се и такива майки, които с цялата си душа се отдават на грижите за силно изостаналото в умствено отношение дете и намират удоволствие в своята преданост към него. Но външният човек може да види, че тяхното чувство на дълг към детето е прекомерно, че те не отделят достатъчно внимание на съпруга си и на другите си деца, нито на своите естествени интереси. В крайна сметка, това не е полезно нито за семейството като цяло, нито за самото изоставащо дете. Майката се нуждае от помощ да възвърне своето чувство за мярка и да облекчи своята прекомерна заетост (т. 787).

801. Монголизъм. Съществува особен вид органична умствена изостаналост, наречена монголизъм. Това е нарушение както на умственото, така и на физическото развитие. Очите са косо разположени и оттам състоянието е получило своето название. Има и други отличителни белези. Физическият растеж е бавен и детето никога не достига нормален ръст. В повечето случаи интелектът се развива бавно, но у някои деца достига значителна степен на развитие. По характер тези деца са много мили.

’ През последните години се доказа, че това заболяване е обусловено от хромозомна аномалия. Бел. ред.

Вероятността да се роди такова бебе се увеличава към края на плодоносната възраст на жената. Една млада жена, чието първо дете има монголизъм, може да бъде уверена, че вероятността да роди второ такова бебе на този етап в живота й е много малка.

Както и в други случаи от изоставане в умственото развитие, най-добрият подход към детето с оглед на неговото бъдеще зависи от развитието на детето, и от местните възможности за обучение и за общуване с другарчетата, от това, колко трудно или лесно майката ще може да се справя с всички свои задължения, включително и със специалните грижи за детето. Някои деца с монголизъм се отглеждат в къщи без прекомерни усилия от страна на родителите, братята и сестрите. В други случаи, когато детето поотрасте, се оказва, че и за него, и за останалите членове от семейството ще бъде по-добре, ако то постъпи в интернат. Като се вземе пред вид тази вероятност, разумно е отрано да се подаде молба за приемане, тъй като обикновено напливът е голям. Ако желаете, по-късно винаги можете да се откажете от мястото. Консултирането с компетентно лице ще ви помогне да вземете най-доброто решение.

Някои лекари препоръчват, ако родителите имат възможност, веднага след раждане да дадат детето в детски ясли, за да не се привържат към детето, което по всяка вероятност ще бъде недоразвито, и за да могат да насочат своите грижи към останалите си деца. За някои семейства това може да бъде подходящо, за други — не. Струва ми се, че родителите трябва спокойно и задълбочено да обмислят този въпрос, преди да вземат решение, и ако имат съмнения, ще им бъде от полза да се консултират с психиатър. Много малко семейства обаче могат години наред да посрещат разходите за частни грижи. Много малко държавни училища могат да приемат такива деца преди 5-годишна възраст и даже по-късно поради техните правилници или Поради липса на удобства.

ОСИНОВЯВАНЕ НА ДЕТЕ

802. И двамата родители трябва да го желаят. Съпрузите трябва да вземат решение за осиновяване на дете само ако и двамата обичат деца и чувствуват, че не могат без тях. Всички деца, собствени или осиновени, трябва да чувствуват, че са силно обичани и

’ У нас съществуват детски градини и помощни училища за деца, изоставащи в своето умствено развитие, и социални детски заведения за тежко изостанали в своето психично развитие деца; при това въпросът за материалните възможности на семейството не играе роля. Бел. ред.

завинаги принадлежат на бащата и на майката. За осиновеното дете е още по-лошо да не чувствува привързаността на единия или на двамата родители, защото то по начало чувствува известна несигурност. То знае, че по някакви причини неговите собствени родители са се отказали от него и може да изпитва вътрешен страх, че осиновителите някой ден също могат да се откажат от него. Ето защо е погрешно да се осиновява дете, когато само единият от родителите желае това или когато и двамата го правят само от практически съображения, напр. за да има кой да помага в стопанството или кой да се грижи за тях, когато остареят. Понякога се срещат жени, които се страхуват, че ще изгубят съпруга си, и искат да осиновят дете с празната надежда, че това ще го задържи. Осиновяването по такива причини е не само несправедливо към детето, но, както обикновено се изяснява, погрешно и от гледна точка на родителите. Осиновеното дете, което чувствува, че не е обичано, твърде често става невъзпитано и създава сериозни проблеми за родителите.

Обикновено не е разумно сам човек да осинови дете. Това е така, защото при своето възпитание и момчетата, и момичетата се нуждаят и от майка, и от баща. Освен това, ако човек е сам, може да съсредоточи прекалено голямо внимание върху детето.

Съпрузите не трябва да чакат да остареят, за да осиновят дете, тъй като по-старите хора по-трудно ще се приспособят към детето.

Има известна опасност и в осиновяване на дете, което да „замести“ собственото починало дете. При наличността на други собствени деца в семейството осиновеното може да се чувствува в неизгодно положение. Но даже родителите и да нямат други деца, те трябва да осиновят само защото искат да имат дете, което да обичат. Няма нищо лошо в осиновяването на дете, което по възраст, пол и външен вид прилича на починалото, но сравнението трябва да спре дотук. Не е правилно, нито разумно да се заставя един индивид да играе ролята на друг. Той със сигурност ще пропадне в своята роля, ще разочарова родителите и ще бъде нещастен. Осиновеното не трябва да се подсеща какво е правило другото дете или да бъде сравнявано с него гласно или мислено. Оставете го да бъде такова, каквото е. (Част от това се отнася и за собственото дете, което е родено след смъртта на друго дете в семейството.)

На каква възраст трябва да се осинови детето? Общо взето, колкото е по-малко, толкова по-добре. В такъв случай осиновителите чувствуват, че започват с едно чисто невинно същество, с което могат да свикнат по-лесно, минавайки през същите етапи като със собствено бебе. Обаче има и множество примери, когато осиновяването на по-големи деца е било сполучливо.

Осиновяващите родители обикновено се интересуват от въпроса за наследствеността на детето и как тя ще повлияе на неговото бъдещо развитие. Колкото по-задълбочено е изучаван въпросът за развитието на личността, включително и на умственото развитие, толкова по-ясно става, че най-главният фактор е средата, в която детето расте, особено любовта на родителите и чувството у детето, че им принадлежи. Няма доказателства, че някои специфични социални пороци, като алкохолизмът, безнравствеността, престъпността или безотговорността, се предават по наследство.

804. Трябва ли да се каже на детето, че е осиновено. Всички хора, компетентни в тази област, са на мнение, че детето трябва да знае това. Рано или късно то със сигурност ще научи от някого независимо от това, колко грижливо родителите пазят тази тайна. По-голямото дете и даже възрастният човек тежко преживяват неочакваното откритие, че са осиновени. Това може да лиши детето в продължение на години от чувството за безопасност. Да предположим, че едно бебе е осиновено през първата година след раждането. Кога трябва да му се каже това? Новината не трябва да се пази за някаква възраст. От самото начало родителите трябва непринудено и открито да разговарят по този въпрос помежду си, с детето и с познати. Това създава атмосфера, при която детето може спокойно да ги запита, когато този въпрос го развълнува. С развитието на неговата способност да разбира то малко по малко научава какво значи осиновяване.

Някои родители погрешно се опитват да скрият факта за осиновяването; други правят обратната грешка, като прекалено много го подчертават. Повечето осиновяващи родители отначало съвсем естествено имат преувеличено чувство за отговорност, като считат, че трябва да бъдат съвсем безупречни, за да оправдаят доверието, което им е оказано, като са им поверили грижите за чуждо дете. Ако те започнат сериозно да обясняват на детето, че е осиновено, то започва да се чуди: „Какво лошо има в осиновяването?“ Но ако те приемат осиновяването съвсем естествено, както приемат цвета на косата на детето, няма да е необходимо да пазят това в тайна, нито пък непрекъснато да го подсещат. Те трябва да подсещат себе си, че щом им е разрешено да осиновят дете, те сигурно са добри родители и детето е щастливо, че ги има.

Да предположим, че едно 3-годишно дете чува как майка му обяснява на някоя позната, че то е осиновено, и пита: „Какво значи осиновено, мамо?“ Тя може да отговори: „Много отдавна аз исках да имам малко момченце, което да обичам и за което да се грижа. Затова аз отидох на едно място, където имаше много бебета, и казах, че искам едно малко момченце с кестенява коса и кафяви очи. Те ми донесоха едно бебе и това беше ти. И аз казах — това е точно бебето, което искам. Аз искам да го осиновя и да си го прибера в къщи завинаги. Ето така аз те осинових“. Това е добро начало, защото подчертава положителната страна на осиновяването — факта, че майката е получила точно това, което е искала. Историята ще му се хареса, и то ще иска да я слуша много пъти.

Но някъде между 3- и 4-годишна възраст, ако е като повечето деца, то ще иска да знае откъде първоначално идват бебетата. Отговорът е разгледан в т. 525. Най-добре е да се отговори искрено, но достатъчно просто, за да може 3-годишното дете да разбере лесно. Но когато майката обясни на осиновеното дете, че бебетата растат в корема на майка си, това го озадачава, защото то знае, че е избрано измежду множеството други деца в дома. Тогава или месец по-късно то запитва: „Аз в тебе ли пораснах?“ Тогава майката може простичко и непринудено да му обясни, че е израснало в корема на друга майка, преди да е било осиновено. Това сигурно ще го обърка за известно време, но по-късно ще му стане ясно.

Впоследствие то повдига по-трудния въпрос, защо неговата собствена майка се е отказала от него. Ако се намекне, че неговата майка не го е искала, това ще подкопае вярата му във всички майки. Всяка измислена причина може по-късно да започне да го безпокои по непредвиден начин. Може би най-добрият и най-близкият до истината отговор е: „Не знам защо не е могла да се грижи за тебе, но съм сигурна, че тя го е искала“. Докато детето възприеме това обяснение, трябва да го подсещате с прегръдка, че то вече винаги ще бъде ваше.

805. То трябва да ви принадлежи напълно. Осиновеното дете може да изпитва страх, че някой ден, ако родителите, които са го осиновили, променят решението си, или ако то е лошо, могат да се откажат от него, така както са се отказали и истинските му родители. Осиновяващите родители винаги трябва да помнят това и да се закълнат, че никога при никакви обстоятелства няма да споменават или даже да намекват, че им е минала през ума мисълта за отказване от детето. Една заплаха, изказана в момент на гняв, може да бъде достатъчна, за да се унищожи завинаги доверието, което детето има в тях. Във всеки един момент, когато този въпрос го тревожи — напр. когато говори за своето осиновяване, те трябва да бъдат готови да го уверят, че то е тяхно завинаги. Искам да добавя обаче, че е погрешно от страна на осиновителите да се тревожат за сигурността на детето до такава степен, че прекомерно да подчертават колко много го обичат. Това, което създава у осиновеното дете най-голямо чувство за сигурност, е естествената и чистосърдечна любов. От значение са не думите, а делата.

Край
Читателите на „Грижи за бебето и детето“ са прочели и: