Бенджамин Спок
Грижи за бебето и детето (18)

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТО

492. Двегодишното дете се учи чрез подражание. В кабинета на лекаря то съвсем сериозно поставя стетоскопа на различни места по гърдите си. След това слага фунийката в ухото си и се учудва, защото не вижда нищо. В къщи то ходи след майка си, мете с метла, когато тя мете, бърше прах, когато тя бърше, мие зъбите си, когато тя мие своите. Всичко се върши много сериозно. Чрез непрекъснато подражание то прави голям напредък в своите умения и разбирания.

На 2-годишна възраст то може да е напълно зависимо от родителите си. То като че ли разбира кой му създава чувството за сигурност и го показва по различни начини. Една майка се оплаква: „Моето двегодишно дете като че ли се превръща в мамино детенце. Когато сме навън, винаги виси за полата ми и ако някой ни заговори, то се крие зад мен“. На тази възраст детето непрекъснато хленчи, което изразява един вид привързаност. Всяка вечер то редовно може да става от леглото си и да идва при останалите членове от семейството или пък да вика от стаята си. То може да се страхува, когато майка му го остави някъде само. Детето сигурно ще се разстрои, ако някой от семейството замине за няколко дни или ако се преместят в ново жилище. Когато възнамерявате да направите изменения в къщи, разумно е да имате пред вид тази негова чувствителност.

493. На тази възраст трябва да се поощрява общителността у децата. Те не играят много заедно едно с друго. Те обичат взаимно да наблюдават заниманията си и им е приятно да играят самостоятелно едно до друго. Заслужава си труда всеки ден или поне няколко пъти седмично да водите двегодишното дете там, където играят други деца. 2/2 и 3-годишното дете няма да се научи да си поделя играчките или да се бори, ако не е прекарало в продължение на месеци с други деца и ако не е свикнало да общува с други деца.

СТРАХОВЕ У ДВЕГОДИШНОТО ДЕТЕ

494. Страхът от раздяла. Ето какво се случва понякога, когато чувствителното и зависимо 2-годишно дете (особено ако е единствено) бива внезапно разделено от майка си. На майката

фиг. 23. Играта наблизо и взаимното наблюдаване предхожда съвместната игра.

може да й се наложи неочаквано да замине за две седмици или пък да започне да работи и тя урежда с непозната жена да идва и да се грижи за детето през деня. Обикновено детето е спокойно, докато майката я няма, но когато тя се върне, то се прилепва към нея и не позволява на другата жена да се доближи до него. При мисълта, че майка му може отново да го напусне, то изпада в паника. Страхът от раздяла е най-силен при лягане за сън. Ужасеното дете се съпротивява срещу лягането. Ако майката се откъсне от него, то с часове може да плаче от този страх. То лежи в креватчето си, докато тя седи до него. Направи ли най-малкото движение към вратата, детето веднага се изправя.

В някои случаи детето се безпокои, че може да се изпусне по малка нужда в леглото. То непрекъснато казва: „пи-пи“ (или друга дума, която то употребява). Майката го поставя на гърнето, то пуска няколко капки и щом се намери в леглото, пак вика „пи-пи“. Ще кажете, че това е само предлог, за да задържи майка си. Това донякъде е вярно, но освен това децата на тази възраст наистина се безпокоят, че могат да намокрят леглото. Понякога те се будят всеки 2 часа през нощта и си мислят за това. На тази възраст майката показва своето неодобрение, ако детето се изпусне. То смята, че ако се намокри, майка му няма да го обича много и по-вероятно ще бъде тя да замине. Ако е така, то има две причини, поради които се страхува да заспи.

495. Избягвайте уплахата на тази възраст. Деца, които от ранна възраст са заобиколени с повече хора и са станали по-самостоятелни и общителни, са по-склонни към такива страхове.

Ако детето ви е на около 2 години, избягвайте големите промени. Можете да отложите с още 6 месеца едно пътуване или тръгване на работа. По-добре изчакайте, особено ако ви е първо дете. Ако се налага да тръгнете, наредете така, че детето да свикне с човека, който ще го гледа, независимо дали е приятелка, роднина или прислужница. (Ако при това детето ще трябва да бъде преместено в друга къща, още по-важно е преди това да свикне с човека и с новото място.) Дайте му поне 2 седмици. Нека новият човек да бъде няколко дни около детето, без да се грижи за него, докато то започне да му вярва и го обикне; след това нека постепенно да поеме грижите за детето. Отначало не го оставяйте за цял ден. Започнете с половин час и постепенно увеличавайте продължителността на вашето отсъствие. Вашето бързо появяване го успокоява, че вие скоро ще се върнете. Не заминавайте никъде за един месец наскоро след като сте се преместили в друга къща или след като друг член на семейството е заминал. На тази възраст на детето му трябва много време, за да може да се приспособява поотделно към всяка от тези промени.

В главата „Когато майката работи“ ще намерите повече от въпроса, какво трябва да направи майката, която ще се отдели от детето си.

496. Как да се помогне на плашливото двегодишно дете. Ако вашето дете много се страхува да си легне да спи, най-сигурният, но труден за изпълнение съвет е да седите спокойно до креватчето му, докато то заспи. Не бързайте да се измъкнете, преди да е заспало. Това го тревожи и то по-трудно заспива. Така може да продължи със седмици, но накрая ще има резултат. Ако детето се е изплашило поради вашето отсъствие от къщи, за известно време не заминавайте отново. Ако трябва всеки ден да ходите на работа, казвайте „довиждане“ ласкаво, приветливо и уверено. Ако вие изразявате несигурност и безпокойство, детето също ще се безпокои. До известна степен може да помогне изпускането на дневния сън или оставянето на детето будно до по-късно, така че да се измори, или пък даването на предписаното от лекаря успокоително. Но разтревоженото дете може да седи будно с часове, въпреки че е изтощено. Вие също така ще трябва да разсеете тревогите му.

Ако детето се безпокои да не се изпусне по малка нужда, успокоявайте го, че няма значение, ако се намокри, и че вие ще продължите да го обичате както преди.

497. Прекалените грижи увеличават страха на детето. Детето, изплашено от раздялата или от нещо друго, е много чувствително към това, дали майката чувствува същото. Ако тя се колебае и се държи неуверено всеки път, когато го остави за малко, ако тя бърза да влезе в стаята му нощно време още при първия му вик, нейната загриженост засилва страха му, че опасността да бъде разделено от нея наистина е голяма.

Това може да ви се вижда противоречиво, след като говорихме, че майката трябва да успокоява своето двегодишно дете, като сяда до леглото му при заспиване, и че не трябва да заминава повторно поне няколко седмици. Искам да кажа, че тя трябва да полага специални грижи като за болно дете. Но същевременно майката трябва да бъде весела, уверена в себе си и да не проявява безпокойство. Тя трябва внимателно да следи за появата на готовност у детето да се освободи постепенно от тази зависимост, да го насърчава и да го хвали за това. Такова отношение от страна на майката е най-силният фактор за освобождението на детето от неговия страх.

Прекалените грижи на родителите правят детето прекалено зависимо и това е причината за паническия страх, за мъчното заспиване и за разглезването у кърмачетата и у по-големите деца.

Прекалените грижи най-често се наблюдават от страна на предани и нежни родители, които са склонни да чувствуват вина даже когато няма никаква реална причина за това (т. 414 и 474). В повечето случаи най-важно от всичко е неспособността на родителите да си признаят, че понякога са разсърдени или възмутени от детето (т. 8).

Онези родители и деца, които се страхуват да признаят, че е естествено да идват моменти, когато възникват неприязнени чувства помежду им, когато всеки от тях желае на другия да му се случи нещо лошо, са поставени пред необходимостта да си представят, че всички опасности на този свят идват от другаде и много ги преувеличават. Детето, което не вярва в жестокостта в майка си и у себе си, всецяло я пренася върху лоши хора, вещици, разбойници, кучета, динозаври, върху детския паралич, върху светкавиците в зависимост от своята възраст и от опита си. И то се хваща здраво за майка си, за да се защити и за да се успокои, че нищо няма да й се случи. А майката потиска у себе си възникващите понякога лоши мисли и преувеличава опасността от крадци на деца, от коклюш, от домашни инциденти или от недостатъчно хранене. Тя трябва винаги да бъде близо до детето, за да не го сполети опасност, и нейният загрижен израз убеждава детето, че страховете му са основателни.

Разбира се, разрешението на въпроса не се състои в Това родителите да изливат целия си гняв върху детето и да му позволяват да се отнася грубо с тях. Нито едно от тези неща не би помогнало. Полезно е родителите поне с чувство на хумор да си признават неизбежността на породените понякога жестоки чувства към децата. Понякога за разведряване на атмосферата помага, ако родителят си признае пред детето, че е бил много ядосан — особено ако този гняв не е бил достатъчно обоснован или когато това се прави разумно. За детето е полезно, ако родителят понякога каже: „Знам колко ми се сърдиш, когато трябва да постъпя така“. Когато дойде до справяне с детския страх, много зависи от това, колко бързо детето трябва да се освободи от него. Не е необходимо да бързате да накарате плашливото дете да се сприятелява с кучета, да влиза надълбоко в езерото или да пътува само в автобус. Щом събере смелост, то само ще поиска да прави тези неща. От друга страна, ако е започнало да посещава детската градина, по-добре е да настоявате да продължава да ходи въпреки своя страх. На детето не трябва да се разрешава нощем да идва в леглото на родителите си;

то трябва да свикне да остава в собственото си легло. Детето на училищна възраст, което страда от някаква фобия, трябва рано или късно отново да се върне в училището; колкото по-дълго се отлага връщането, толкова по-трудно ще му бъде. При различните форми на страх от раздяла добре е майката да помисли дали нейните прекалени грижи не са причина за него и да ги превъзмогне. Майката трудно би осъществила сама и двете стъпки и тя се нуждае от помощта на детски психиатър (т. 570 и 571).

498. Някои затруднения при лягане за сън. Не бих искал да създам у вас впечатлението, че трябва да се седи при всяко 2-годишно дете, което не иска да си легне. Напротив. Силен страх от раздяла се среща рядко, но известно нежелание на детето Да се раздели от майка си се среща доста често. Съществуват две разновидности: първата се състои в това, че детето иска да задържи майка си в стаята. То казва „пи-пи“, въпреки че преди малко е било на гърнето. Това поставя майката в безизходно положение. Тя знае, че това е само претекст, но, от друга страна, иска да насърчи отзивчивостта на детето, като сама е отзивчива. Тя казва: „Последен път“. Щом детето легне и тя тръгне да излиза, то вика „Искам вода!“ с вид на умиращ от жажда човек. Ако майката му даде вода, тогава то цяла вечер поред повтаря тези две желания. Струва ми се, че такова дете изпитва лека тревога да остане само. Обикновено най-добрият и практичен начин е майката да го успокои и да му напомни ласкаво, но твърдо, че вече е пило вода и е ходило в гърнето, да му каже лека нощ и без колебание да излезе от стаята. Ако тя се забави или погледне разтревожено или неуверено, тя като че ли казва: „Може би наистина има нещо обезпокояващо“. Даже и да поплаче няколко минути, аз мисля, че е по-разумно да не се връщате. За него ще е по-лесно да свикне веднага, дори и да поплаче малко, отколкото цялата работа да се протака със седмици.

Друг вид страх при лягане се наблюдава, когато 2-годишното дете се научи да прескача решетката на креватчето и се появява при родителите си скоро след като е сложено да спи. По това време то умее да изглежда очарователно. То е щастливо, ако разговаря с родителите или ако го прегръщат — неща, за които няма време през деня. Трудно е за родителите да бъдат твърди. Но твърдостта е необходима, и то незабавно. В противен случай непрекъснатото излизане от леглото ще се превърне в неприятна борба, която всяка вечер ще трае с часове. Когато родителите не могат да се справят с излизането на детето от леглото, те питат дали могат да го заключват в стаята. Никак не ми харесва мисълта, че детето ще заспи с плач при заключена врата. По-добре е да се закрепи някаква мрежа над креватчето.

Не съм сигурен дали такава мрежа не е вредна от психологична гледна точка, но тя е по-добра от непрекъснатите разправии всяка вечер. Никога не трябва да говорите за нея като за някакво наказание или заплаха. Майката може шеговито да каже, че това е покрив на леглото, за да има детето уютна къщичка, в която да седи и да спи, и може да помоли детето да й помогне при завързването на мрежата. Повечето двегодишни деца са заинтригувани от идеята, охотно разрешават да ги сложат в леглото, подръпват мрежата оттук и оттам, за да видят дали могат да излязат, и заспиват. Не ви съветвам да държите детето под такава мрежа, ако се страхува от нея, и не я използувайте за тригодишно дете, защото то е по-склонно към клаустрофобия.

Добре е, докато двегодишното още не се е научило да излиза от креватчето, да го държите там. дори и да трябва да купите ново креватче за следващото бебе. Прекалено много съм слушал за 2-годишни деца, които започват да се разхождат вечерно време, щом ги сложат на голямо легло. Но след като то се научи да излиза от креватчето, това престава да има значение.

Ако детето се страхува да си легне, понякога е добре по-голямо или по-малко братче или сестриче да спи в същата стая.

ДУХ НА ПРОТИВОРЕЧИЕ

499. Упорството във възрастта между две и три години. През този период децата проявяват признаци на упорство и на други вътрешни нервни напрежения. Бебетата започват да упорствуват и да казват „не“ от 1-годишна възраст, така че това не е нищо ново. Но след две години упорството се засилва и приема нови форми. Едногодишното дете противоречи на майка си. Две и половингодишното дете противоречи даже и на себе си. То трудно взема решения, а след това иска да ги променя. То се държи като човек, към когото се отнасят деспотично, въпреки че никой не се занимава с него. То самото е деспотично. Детето настоява да върши нещата по определен свой собствен начин, точно както ги е вършило по-рано. То се дразни, ако някой му се намеси в работата или му размести играчките.

Като че ли във възрастта между две и три години природата на детето го кара само да решава и да не се поддава на натиск от страна на други хора. Осъществяването на тези две неща без достатъчно житейски опит е трудно и за детето и създава у него вътрешно напрежение, особено ако родителите обичат да го командуват. Това подхожда за възрастта от 6 до 9 години, когато детето се отърсва от родителската зависимост, започва да отговаря за своето държание, става прекалено придирчиво към извършването на нещата и дава израз на своето вътрешно напрежение чрез различни нервни прояви.

Често човек трудно се справя с дете на възраст между 2 и 3 години. Родителите трябва да го разбират. Те не трябва да му се месят много и да го притесняват. Оставяйте го да ви помага при обличане и събличане, когато то иска. Започнете да го къпете отрано, за да има време да си поиграе във водата и да измие ваната. Оставяйте го само да се храни без подканване. Когато престане да се храни, позволете му да напусне масата. Когато е време за лягане, излизане или прибиране, водете го и същевременно му приказвайте за приятни неща. Вършете нещата, без да ги правите на въпрос. Не се обезсърчавайте. Нататък е по-лесно.

500. Дете, което не може да понася присъствието и на двамата родители едновременно. Понякога дете на 2/2-3 години добре се разбира с всеки от родителите поотделно, но когато влезе другият, то се дразни. Това може отчасти да изразява ревност, но струва ми се, че на тази възраст, когато детето е чувствително към тиранизиране и само се стреми да се налага на другите, при появата на втория родител чувствува, че ще му бъде трудно едновременно да се справи с двама души. В този период обикновено бащата е по-нежеланият и понякога той се чувствува като че ли е отхвърлен. Но той не трябва да приема това сериозно. За детето ще бъде полезно от време на време да играе насаме с баща си и да разбере, че той е весел, приятен и любещ човек, а не натрапник. Но детето трябва също да разбере, че родителите се обичат, искат да бъдат заедно и няма да му позволят да им се наложи.

ЗАЕКВАНЕ

501. Заекването е често явление във възрастта между 2 и 3 години. Причините за заекването (или пелтеченето) не са напълно изяснени, но ние знаем някои неща за него. То често се предава по наследство и по-често се среща при момчетата. Това означава, че някои индивиди са предразположени. Понякога то се появява, когато левак се учи да пише и да работи с дясната ръка. Тази част от мозъка, която контролира речта, е тясно свързана с частта, която контролира ръководещата ръка, това обърква нервния механизъм на говора.

Знаем, че заекването до голяма степен се обуславя от емоционалното състояние на детето. То най-често се проявява у нервните деца. Някои заекват, когато са възбудени или когато разговарят с определен човек. Ето някои примери. Едно момченце започна да заеква, когато му се роди сестра. Външно то не показваше своята ревност. То никога не се опитваше да я удари или да я ощипе. То просто стана неспокойно. 2/2-годишно момиченце започна да заеква след заминаването на любимия роднина, който дълго време беше живял с тях. След 2 седмици то спря да заеква. Когато семейството се премести в друго жилище, то тъгуваше по старото и започна отново да заеква и след това пак престана. След 2 месеца бащата бе повикан в армията, членовете на семейството бяха разстроени и момиченцето пак започна да заеква. Децата заекват значително повече, когато майката е нервно напрегната. Струва ми се, че особено предразположени към заекване са децата, на които през по-голямата част от деня им се говори, разказват им се приказки, които биват подканвани да говорят или декламират пред гости. Детето може да започне да заеква и в случай, че бащата реши да бъде по-строг по отношение на дисциплината.

Защо заекването е толкова често във възрастта между 2 и 3 години. Има две възможни обяснения. На тази възраст детето усилено работи върху говора си. В по-ранната възраст то използува къси изречения, които не трябва да измисля. Но след 2 години то се стреми да съставя по-дълги изречения, за да изрази нови мисли. То започва изречението 3–4 пъти и прекъсва в средата, защото не може да намери подходящата дума. Майката, изтощена от непрекъснатото му бърборене, не му обръща много внимание. тя разсеяно казва „аха“ и продължава да си гледа работата. Детето още повече се дразни, защото не му обръщат внимание.

Възможно е упорството, което се явява в този етап на развитие, също да влияе върху говора му.

502. Какво да се прави, когато детето заеква. Може да сте много обезпокоени, ако вие (или някой ваш роднина) сте се борили да преодолеете заекването. Но не се притеснявайте. У девет от десетте деца, които започват да заекват във възрастта между 2 и 3 години, заекването изчезва за няколко месеца, ако им се помогне. Само в изключителни случаи заекването става хронично. Не коригирайте детето и не се тревожете за говора му на 2/3 години. По-добре се огледайте и разберете какво го прави нервно. Ако се е разтревожило от неколкодневната раздяла с вас, не се разделяйте с него в продължение на 2 месеца (вж. т. 495 и 496). Ако смятате, че много му говорите и го насилвате да гоВори, опитайте се да отвикнете. Когато го забавлявате, играйте с играчките, вместо да говорите за тях. Има ли достатъчно възможност вашето дете да играе с други деца, с които лесно се разбира? Има ли достатъчно играчки в къщи и навън, за да може само да си измисля игри без опека? Не трябва да го пренебрегвате или да го изолирате, но когато сте с него, трябва да бъдете спокойна и да го оставяте да взема инициативата. Обръщайте му внимание, когато ви говори, за да не се дразни. Ако го тревожи ревност, вижте дали не можете да направите нещо, за да я предотвратите. В повечето случаи заекването продължава няколко месеца, и то неравномерно. Не очаквайте, че Ще престане изведнъж. Задоволявайте се с постепенното подобряване. Ако не можете да откриете някаква причина за заекването, поговорете с детски психиатър. Дефектът в говора няма Нищо общо със заекването.

Някои училища и болници организират специални класове или клиники, където по-големите деца получават специално говорно обучение. Това помага често, но не винаги. За подчертано нервното дете е по-добре да се консултирате най-напред с детски Психиатър, за да се открие и премахне причината за нервност-(т. 570 .

ГРИЗАНЕ НА НОКТИТЕ

503. Гризането на ноктите е признак на нервност. То е по-често при относително по-нервни и неспокойни деца. Такива деца започват да си гризат ноктите, когато са обезпокоени, например когато очакват да ги изпитат в училище или като гледат някой страшен епизод от филм. При едно щастливо дете това не е непременно сериозен признак, но все пак заслужава да се позамислите.

Забележките или наказанията не помагат на детето, което си гризе ноктите, защото то много рядко се усеща, че го върши. В крайна сметка те могат да увеличат неговото нервно напрежение. Рядко помага и намазването на ноктите с горчиво лекарство.

Най-добре е да откриете какво му тежи и да се опитате да го разтоварите. Дали прекалено много не го подтиквате и поправяте, дали не го заплашвате или му се карате прекомерно? Не очаквате ли от него премного в училище? Говорете с учителя за държанието му в клас. Ако приключенски истории по радиото, телевизията или в киното го вълнуват много повече, отколкото другите деца, не му разрешавайте да ги гледа и да ги слуша.