Бенджамин Спок
Грижи за бебето и детето (22)

ФИЗИОЛОГИЧНИ ИЗМЕНЕНИЯ

572. Пубертет при момичетата. Под пубертета имам предвид двете години бурен растеж и развитие, предшествуващи „узряването“. Казва се, че момичето узрява с идването на първата менструация. При момчетата няма такова ярко изразено събитие, затова ще разгледаме най-напред пубертета при момичетата.

Няма строго определена възраст на настъпването на пубертета. У повечето момичета половото узряване започва към 11-годишна възраст и те получават своята първа менструация след около 2 години — на 13 години. Но някои момичета започват своето развитие на 9-годишна възраст, други след 13-годишна възраст, а има и изключителни случаи, когато половото узряване започва на 7 или на 15 години.

Ранният или късният пубертет не означава, че жлезите с вътрешна секреция у момичето не функционират правилно. Това само означава, че то се развива по-бързо или по-бавно. Това индивидуално разписание е наследствена черта, децата на по-късно развилите се родители са предразположени към по-късно развитие и обратно.

Да проследим какво става с момичето, у което пубертетът започва на 11-годишна възраст. На 7–8-годишна възраст то е израснало с 5 до 7 см. годишно. На 9 години тази скорост на израстване е намаляла може би до 4 см. на година. Природата като че ли е натиснала спирачките. Изведнъж към 11-годишна възраст спирачките се отпускат. През следващите 2 години момичето израства с 8–9 см на година. Вместо да наддава по 2–4 кг годишно както досега, то наддава от 5 до 10 кг. годишно, без да надебелява. Апетитът му се увеличава неимоверно.

Настъпват и други промени. В началото на този период гърдите на момичето започват да се развиват. Най-напред се увеличават и набъбват ареолите (тъмните кръгове около зърната). След това целите гърди започват да се оформят. През първата година и половина формата им е близка до коничната, а с приближаването на първата менструация те се заоблят до полусфери. Наскоро след като гърдите започват да се развиват, започва и окосмяването в областта на половите органи. По-късно се появяват косми и под мишниците. Ханшът се разширява, структурата на кожата се променя.

На 13-годишна възраст у момичето обикновено се появява първата менструация. То вече има женско тяло. Много малко му остава да расте на височина и на тегло. От този момент израстването на височина рязко намалява. През първата година след идването на менструацията момичето може да израсне с 4 см, а през следващата година — с около 2 см. През първите 2 години при много момичета менструацията е нередовна и не идва всеки месец. Това не е признак на някакво нарушение.

573. Пубертетът започва на различна възраст. У някои момичета пубертетът започва по-рано, у други по-късно. Естествено е момичето, у което развитието започва на 8–9-годишна възраст, да се чувствува неловко в класа, когато изведнъж израстне и се оформи като жена. Това положение не смущава всяко рано развиващо се момиче. Всичко зависи от това, дали правилно е било подготвено за това развитие и дали у него има желание и готовност да израсне и се превърне в жена. Момиче, което добре се разбира с майка си и иска да бъде като нея, се радва, когато израства независимо от това, дали изпреварва своите съученици или не. От друга страна, момичето, което е недоволно, че принадлежи към женския пол (напр. поради ревност към своя брат), или детето, което се страхува да порасне, се плаши и разстройва от ранните признаци на пубертета.

Късно развиващите се момичета също се тревожат. 13-годишното момиче, у което пубертетът не е започнал, вижда как съученичките му бързо израстват и се оформят като жени. То все още е в стадия на забавения растеж, който предхожда пубертета. То се чувствува недорасло и си мисли, че трябва да е ненормално. Такова момиче трябва да бъде успокоено, като му се каже, че непременно ще порасне. Ако майка му и други негови роднини са се развили късно, това трябва да му се каже.

Освен възрастта, когато започва пубертетът, съществуват и някои други вариации в началото на половото узряване. При някои момичета окосмяването в областта на половите органи започва няколко месеца преди развитието на гърдите. Понякога окосмяването под мишниците е първият признак на промяната, а не последният. Обикновено минават 2 години от появата на първите признаци на пубертета до идването на първата менструация, но момичетата, които рано навлизат в пубертета, се развиват по-бързо, понякога за по-малко от една година и половина. От друга страна, момичетата, които по-късно навлизат в пубертета, се развиват по-бавно и обикновено минават повече от две години преди появата на първата менструация. Понякога се случва едната гърда да започне да се развива няколко месеца преди другата. Това е съвсем обикновено и нормално. Гърдата, която се е развила по-рано, остава по-голяма през целия пубертет.

574. Половото узряване у момчетата. Обикновено момчетата навлизат в пубертета 2 години по-късно от момичетата — на 13 вместо на 11 години. Рано развиващите се момчета започват да се развиват на 11 години, дори и по-рано, а късно развиващите се започват своето развитие на 15 години (някои дори и по-късно). Момчето започва да расте два пъти по-бързо отпреди. Пенисът, тестикулите и скротумът (торбичката, в която са разположени тестикулите) се развиват бързо. Окосмяването в тази област започва рано. По-късно се появяват косми под мишниците и по лицето. Гласът мутира.

След около 2 години момчешката фигура е станала вече мъжка. В следващите 2 години момчето пораства общо с 5–6 см, след което неговият растеж почти спира.

Момчето, както и момичето, може да премине през един период на известна физическа и емоционална неловкост, докато привикне да контролира своето ново тяло и новите си чувства. Мутирането на гласа му е пример за това, как то едновременно е момче и мъж и все пак нито едно от двете.

Тук е мястото да се споменат трудностите в извънкласните училищни мероприятия през време на пубертетния период и на юношеската възраст. Момчетата и момичетата от един клас са почти на една и съща възраст. И все пак, особено между 1- и 15-годишна възраст, момичето обикновено е с 2 години по-напред в своето развитие от момчето, превъзхождайки го по височина и със своите по-зрели интереси. У момичето се поражда желание да ходи на танци и да бъде ухажвано, докато момчето е все още диво малко момче, което смята, че е срамно да се обръща внимание на момичетата. През целия този период е по-добре в извънкласните прояви да се включват момчета и момичета от различни възрастови групи.

Момчето със забавено полово узряване, което е все още „дребосък“ на 15 години, когато повечето от приятелите му са станали мъже, се нуждае от успокояване в по-голяма степен, отколкото момичето, у което половото узряване закъснява. На тази възраст ръстът, телосложението и силата са от голямо значение. Понякога, вместо да успокоят момчето, че когато му дойде времето, то ще се развие и ще порасне с 20–25 см, родителите започват да го водят по лекари, за да му предпишат хормонално лечение. Това още повече убеждава момчето, че у него нещо наистина не е в ред. Има хормонални препарати, които предизвикват признаци на пубертет независимо от възрастта, когато се приемат. Но когато момчето е нормално, по-добре и по-безопасно е да се остави да се развие само.

575. Изменения по кожата на юношите. През пубертета се променя структурата на кожата. Порите се увеличават и отделят повече мазнина. Образуват се черни точки от мазнина, смесена с нечистотия и прах. Тези „тапички“ разширяват още повече порите. За обикновените бацили е лесно да проникнат под тези черни точки и да предизвикат малка инфекция или пъпка.

Подрастващите са стеснителни и се безпокоят за недостатъците в своя външен вид. Те са склонни да пипат пъпките и да ги изстискват. Бедата е, че при спукване на пъпка, микробите се разпространяват по околната кожа и по пръстите. Когато детето пипне друга част от кожата, микробите попадат и в други черни точки и се образуват други пъпки. Изстискването на пъпка често я прави по-голяма и по-дълбока и следователно увеличава вероятността да остане белег. Някои юноши, безпокоени от въпросите на пола, си въобразяват, че пъпките са причинени от гузни помисли или вследствие онанизъм.

Родителите обикновено възприемат пъпките на своите деца като неизбежно зло, считайки, че само времето ще ги изцери. Това е твърде песимистично отношение. При съществуващите модерни средства за лечение на пъпки в някои случаи могат да се постигнат значителни подобрения. Детето на всяка цена трябва да получи помощ от своя лекар или специалиста по кожни болести, за да се подобри външният му вид и да се повиши самочувствието му, както и за предотвратяването на евентуални белези, които могат да останат.

Независимо от специфичните средства, предписани от лекаря, могат да се вземат и някои други мерки, които са от полза. Ежедневната физкултура, чистият въздух и преките слънчеви лъчи действуват благотворно върху кожата. Предполага се, че шоколадът, бонбоните и други висококалорийни и сладки храни способствуват за образуването на пъпките. Добре е поне за известно време децата да избягват тези храни. Възприето е да се препоръчва грижливо измиване на лицето поне два пъти на ден, въпреки че в някои случаи кожните специалисти се съмняват в неговата ефективност. Обикновено лицето се измива добре с натопена в гореща вода и насапунена кърпа и се изплаква с топла и студена вода. Много важно е да се обясни на детето защо не трябва да пипа лицето си, освен когато се мие, и защо не трябва да изстисква пъпките. Ако някоя от тях го дразни, то може да я попие с парченце навлажнен памук, внимавайки при това да не се разпространи гнойта по околната кожа.

Друга промяна в кожата през юношеския период е по-обилното изпотяване под мишниците и миризливата пот. Някои деца и родители не усещат миризмата, но това отблъсква децата от техните съученици. Юношите трябва да се мият ежедневно със сапун и редовно да използуват подходящ дезодорант.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОМЕНИ

576. Стеснителност и чувствителност. В резултат на всички физиологични, хормонални и емоционални промени вниманието на момчето и момичето се насочва към самите тях, те стават по-стеснителни, преувеличават всеки свой дефект и се тревожат от това. Ако момичето има лунички, то може да мисли, че го обезобразяват. Някаква малка особеност в тялото на юношата или във функционирането на неговия организъм лесно го кара да си мисли, че е различен от другите и ненормален. Момчето се променя така бързо, че едва ли съзнава какво представлява от себе си. То не може да управлява тялото и чувствата си с предишната лекота, става по-чувствително и при критика лесно се засяга. В един момент момчето се чувствува като възрастен, с житейски Опит и иска околните да се отнасят към него като такъв, в следващия момент той отново се чувствува дете, което търси закрилата на майка си. Неговите увеличени полови желания могат да го тревожат. То не може ясно да ги осмисли. Момичетата, а донякъде и момчетата стават силно романтични в своето отношение към хората. Но те са все още далеч от възрастта когато ясно могат да изразят това чувство към човек на същата възраст от противоположния пол. Момичето може да прояви своето голямо възхищение от някой учител. Момчето може да се влюби в някоя своя учителка или героиня от някой роман. Донякъде това се дължи на факта, че години наред момчетата и момичетата са живели в рамките на своя пол и са гледали на противоположния като на свой естествен враг. Този стар антагонизъм и съществуващите бариери се преодоляват, но това става постепенно. Може би първите романтични мисли на юношата са насочени към някоя филмова звезда. След време момчетата и момичетата в дадено училище започват да мечтаят един за друг, но минава доста време, преди стеснителните да могат явно да изразят своя интерес.

577. Желанието за повече свобода често означава страх от свободата. Най-честият упрек на един юноша към неговите родители е, че не му дават достатъчно свобода. Естествено е подрастващото дете да настоява на своите права и да напомня на родителите си, че то вече не е дете. Но родителите не трябва да приемат всяко негово искане и безусловно да се съгласяват с него. Факт е, че юношата се страхува да порасне. Той не е сигурен, че ще успее да стане толкова начетен, умел и привлекателен, колкото би искал да бъде. Но той никога няма да признае своите съмнения, най-малко пред своите родители или пред самия себе си. Вместо да прозре, че той самият се страхува от повече свобода, той с възмущение решава, че родителите му го ограничават.

578. За юношите е необходимо да бъдат ръководени. Учителите и психиатрите са изслушвали признанията на някои юноши, че биха искали родителите им да са по-строги както родителите на някои техни другари и по-определено да им казват какво да правят и какво да не правят. Това не означава, че родителите трябва да бъдат деспотични. Родителите трябва да разговарят с други родители на юноши, както и с учители, за да добият представа за обичаите и правилата в населеното място, където живеят, и на всяка цена трябва разумно да обсъждат тези правила на поведение със своите деца. В крайна сметка именно те трябва да решат какво е правилно и да се придържат към него. Ако решението е разумно, юношата го приема и вътрешно им е благодарен. Вземането на тези решения е деликатен проблем. В известен смисъл родителите трябва да кажат: „Ние знаем най-добре“, но все пак те трябва да чувствуват и да изразяват и доверие към решенията и към морала на своето дете. Децата се движат по правия път главно поради своето добро възпитание и поради доверието в своите родители, но не и от правилата, установени от техните родители. И въпреки това детето се нуждае от такива правила и от съзнанието, че родителите достатъчно много го обичат, за да му осигурят тези правила, които допълват неговия ограничен опит.

579. Съперничество с родителите. Обтегнатите отношения, които на този етап често се проявяват между баща и син или майка и дъщеря, отчасти се дължат на естествено съперничество. Подрастващите разбират, че сега е техен ред да бъдат възрастни, които се справят с живота, които действуват обаятелно върху противоположния пол, които ще станат бащи или майки. Те искат да изместят досегашния родител от неговото място. Подсъзнателно родителят чувствува това и, разбира се, не му е много приятно.

Съществуват и обтегнати отношения между майка и син и баща и дъщеря. В периода от 3 до 6 години синът е силно привързан към майка си, а дъщерята — към баща си. В периода между 6 години и юношеството детето се опитва да забрави и отрече тази привързаност. Но появилите се през юношеския период силни чувства отново се отправят към родителя. Подсъзнателно юношата разбира, че това не е правилно. Неговата първа задача през този период е да насочи тези чувства към някой друг извън семейството. Той прикрива своите положителни чувства с отрицателни. Това донякъде обяснява защо момчето толкова често се кара с майка си и защо понякога дъщерята е в антагонистични отношения с бащата. В нашето общество като че ли е по-необходимо за момчето да прикрива положителните си чувства към майка си, отколкото за момичето към баща си. Много девойки могат спокойно и открито да изразяват любов към баща си.

Разбира се, родителите са повече или по-малко привързани към своите подрастващи деца. Това обяснява защо майката тайно или открито е разочарована от момичетата, към които нейният син проявява интерес, или защо бащата не одобрява момчетата които ухажват дъщеря му.