Бенджамин Спок
Грижи за бебето и детето (20)

ПРИОБЩАВАНЕ КЪМ ВЪНШНИЯ СВЯТ

539. След 6-годишна възраст у детето настъпват много промени. Детето вече не е така зависимо от родителите си и понякога Проявява нетърпение. Повече го занимава това, което казват и правят другите деца. У него се развива по-силно чувство на отговорност към онези неща, които то смята за важни. То започва да се интересува от неща като аритметиката и устройството на мотора.

С една дума, то започва да се еманципира и да заема мястото си на съзнателен гражданин в обществото.

Помислете колко по-различно е детето между 3- и 5-годишна възраст. То открито обожава родителите си. То напълно им вярва, когато казват, че някои неща са правилни, иска да яде със същите маниери като тях, обича да се облича с избраните от тях дрехи. То даже използува и техния речник, въпреки че не разбира някои думи.

540. Независимост от родителите. След 6-годишна възраст детето продължава силно да обича своите родители, но външно не го показва толкова много. Не му е приятно да го целуват, поне на публично място. То е по-въздържано и към другите възрастни, освен ако не е сигурно, че те са наистина прекрасни хора. То вече не иска да го обичат като някаква собственост или за това, че е очарователно дете. То добива чувство за човешко достойнство и иска да бъде третирано като човек.

Неговата необходимост да бъде по-малко зависимо от родителите си го кара все повече да се обръща за някои проблеми и познания към доверени възрастни хора извън семейния кръг.

Ако то добие погрешната представа от своя любим учител по естествознание, че червените кръвни телца са по-големи от белите, баща му не може да направи нищо, за да промени тази негова представа.

Понятията за добро и лошо, предадени му от родителите, не са забравени. Впрочем те така дълбоко са залегнали в него, че то гледа на тях като на собствени разбирания. То е нетърпеливо, когато родителите му напомнят какво трябва да прави, защото то вече знае това и желае да го считат, че вече е съзнателно.

541. Лоши обноски. Детето изхвърля от своя речник някои думи, които употребяват възрастните, и научава жаргонни изрази. То иска да се облича и да се подстригва като другите деца. То може да престане да носи вратовръзка и да ходи с незавързани обувки със същата решителност, с която хората носят

фиг. 24. Обноските при хранене като че ли са забравени

партийни значки по време на политическа кампания. То може да загуби част от обноските си на масата, да сяда да се храни с мръсни ръце, да си подпира главата и да си тъпче устата, (фиг-24). Може и разсеяно да рита краката на масата. Винаги хвърля палтото си на земята: тръшка вратите или ги оставя отворени. В действителност, без да съзнава, то постига три неща наведнъж. Вместо на възрастните то вече започва да подражава на свои връстници и изявява своето право да бъде по-независимо от родителите си.

То е чисто пред своята съвест, защото в действителност не върши нищо лошо.

Тези „лоши обноски“ и „лоши навици“ разстройват някои добри родители. Те смятат, че детето забравя всичко, на което те така грижливо са го учили. Впрочем тези промени са доказателство, че то е научило какво е доброто държание, в противен случай то не би въстанало срещу него. Доброто държание пак ще излезе на повърхността, когато детето почувствува, че е установило своята независимост. Междувременно добрите родители могат да се успокоят, че детето им расте нормално.

Не искам да кажа, че всяко дете е непослушно през този възрастов период. Дете, което добре се разбира с добродушните си родители, може изобщо да не се бунтува открито. Но ако се вгледате внимателно, ще забележите признаци на промяна в поведението на детето и в отношението му към околните.

Какво трябва да правите? В края на краищата детето трябва да се къпе редовно, да бъде спретнато в неделя. Вие можете да не обръщате внимание на някои от по-дребните неща, които дразнят, но трябва да сте твърди по въпросите, които считате за важни. Бъдете съвсем естествени, когато карате детето да си мие ръцете. Заядливият тон и опекунството го дразнят и несъзнателно го подтикват към още по-силно упорство.

542. Банди и тайни клубове. През тази възраст с голяма популярност се ползуват тайните клубове и бандите. Няколко деца, които вече са се сприятелили, решават да образуват таен клуб. Те правят членски значки, определят място за срещи (за предпочитане скришно), съставят си правила. Те даже могат и да не измислят каква е тайната, но идеята за тайна вероятно е израз на нуждата да докажат, че могат сами да се управляват без намесата на възрастни и на други, по-зависими деца. Събирането с други деца, които се чувствуват по същия начин, като че ли помага на детето, когато то се опитва да бъде като възрастен. Тогава групата се опитва да постави аутсайдерите на мястото им, като ги кара да се чувствуват изключени или като се заяжда с тях. За възрастните това изглежда много самонадеяно и жестоко, но това е така, защото за изразяване на неодобрение помежду си ние сме свикнали с по-рафинирани методи. Децата само чувствуват инстинкта да организират своя живот в обществото. Това е една от силите, които движат нашата цивилизация.

543. Как да помогнем на детето да бъде общително и да завоюва признание. Ето първите стъпки в това отношение: да не се занимавате прекалено много с него през първите години; от 1-годишна възраст да го пускате да общува с деца на негова възраст; да му давате свобода да се развива самостоятелно, да извършвате възможно най-малко промени в жилището и училището; да му разрешавате, доколкото е възможно, да се облича, да говори, да играе, да получава стотинки и други някои привилегии също като останалите деца в квартала, дори и да не одобрявате тяхното възпитание. (Разбира се, това не означава да го оставите да подражава на най-големия хулиган в града.)

Доколко един възрастен човек се справя с работата си, в своя семеен и обществен живот, зависи до голяма степен от това, как се е разбирал с останалите деца, когато е бил малък. Ако родителите възпитават у своето дете високи идеали и високи изисквания, в крайна сметка те остават у него дори и да премине през период на увлечение от лоши обноски и неприличен език. Но ако родителите не одобряват квартала, в който живеят, и другарчетата на детето и създават у него чувството, че е различно от другите и не го поощряват да се сприятелява с тях, детето може да порасне неприспособено за общуване с хората и неспособно да си организира щастлив живот. Тогава неговите високи изисквания няма да бъдат от полза нито за света, нито за самото него.

Ако детето трудно се сприятелява, може да му се помогне, ако бъде настанено в училище и в клас със свободна програма. Тогава учителката може да нареди нещата така, че то да има възможност да прояви своите способности (т. 557). По този начин другите деца ще съумеят да оценят добрите му качества и да го обикнат. Добрата и уважавана учителка може да увеличи престижа на някое дете в групата, като показва, че го цени. Помага също така, ако тя го сложи на един чин с ученик, който се ползува с голям авторитет, или пък ако му даде поръчение, което да изпълнява заедно с всеобщия любимец на децата.

Има и някои неща, които родителите могат да правят в къщи. Посрещайте дружелюбно и гостоприемно другарчетата, които вашето дете води в къщи. Насърчавайте го да ги кани за ядене и сервирайте това, което се харесва на всички. Когато планирате излети, екскурзии, посещение на кино и други представления, поканете и друго дете, с което вашето дете иска да се сприятели (макар и да не е именно това дете, с което вие искате то да дружи). Децата, както и възрастните, проявяват известна корист и харесват повече онова дете, което им предлага удоволствия. Разбира се, вие не искате вашето дете да има „купена“ популярност, тя е нетрайна, но това, което целите, е да му дадете възможност да влезе в група деца от неговата възраст, която не го приема поради естествената котерийност на тази възраст. Оттам нататък, ако има привлекателни качества, от това начало то само поема своя път и си създава истинско приятелство.

САМОКОНТРОЛ

544. Детето добива вкус към точност и акуратност. Помислете си за игрите, които детето обича на тази възраст. То вече не се интересува от измислената игра, а иска игри с правила, изискващи умение. При игра на дама, топчета и други се извършват неща в определен ред, които стават все по-трудни. Който сгреши, трябва да започне отначало. Строгостта на тези игри е привлекателна. На тази възраст се започва колекциониране на марки, на картички, на камъни. Удоволствието от колекционирането се изразява в постигане на ред и завършеност.

На тази възраст детето понякога изявява желание да подрежда нещата си. Изведнъж то подрежда бюрото си, поставя етикети на чекмеджетата или подрежда списанията. Този ред не се поддържа дълго. Но е ясно, че желанието му трябва да е било много силно, за да го накара да се заеме.

545. Натрапчиви импулси. У много деца на 8, 9 и 10 години склонността към точност така се засилва, че те си създават някои своеобразни привички. Вие сигурно не сте ги забравили от времето на своето собствено детство. Най-разпространено е избягването на фугите при ходене по тротоара. Няма никакъв смисъл в това, а само едно суеверно чувство, че така трябва да бъде. Психиатрите наричат това натрапчив импулс. Други примери са докосването на всяка трета греда на ограда, изкарването на четни числа по някакъв начин, изричането на определени думи, преди да се премине през вратата. Ако ви се струва, че сте направили грешка, трябва да се върнете и да започнете отново.

Смисълът, скрит в натрапчивия импулс, се разкрива в безсмислената детска поговорка: „Стъпиш ли на фуга, ще счупиш на баба си гърба“. Всеки изпитва понякога враждебни чувства към някои от близките си, но неговата съвест би се шокирала от мисълта наистина да им навреди, тя го предупреждава да Прогонва такива мисли. Ако съвестта му стане изключително строга, тя непрекъснато го гризе, затова, че е имал такива „лоши“ помисли даже и след като ги е скрил в подсъзнанието си. Той все още се чувствува виновен, въпреки че не знае за какво. Такова безсмислено нещо, като избягването на фугите на тротоара, успокоява неговата съвест (фиг. 25).

9-годишното дете проявява повече натрапчиви импулси, не защото неговите мисли са по-лоши отпреди, а защото на този етап на развитие съвестта му става естествено по-строга. То може би се тревожи от потиснатото желание да причини болка на брат си, на баща си или на баба си, когато го дразнят. Известно е, че на тази възраст детето потиска и някои мисли относно пола и това също така играе роля при натрапчивите импулси.

На 8, 9 и 10-годишна възраст леки натрапчиви импулси се срещат толкова често, че е въпрос, дали трябва да се считат за признак на нервност или за нещо нормално. Не се тревожете много за умерените натрапчиви импулси, като избягването на фугите на тротоара у 9-годишното дете, което е щастливо, общително и върви добре в училище. От друга страна, съветвам ви да потърсите помощта на психиатър (т. 570), ако детето е премного обзето от натрапчиви импулси (напр. прекалено миене на ръце), предпазване от микроби или ако е нервно, неспокойно и необщително.

546. Тикове. Тиковете са нервни прояви, изразени с мигане, с повдигане на рамото, правене на гримаси, извиване на врата, изкашляне, смъркане, сухо покашляне. Тиковете, както и натрапчивите импулси най-често се появяват около 9-годишна възраст, но могат да се появят и по всяко време след 2-ата година. Движението е обикновено бързо, повтаря се редовно и винаги по един и същ начин. Явява се по-често, когато детето е напрегнато. Тикът се засилва и отслабва и се проявява в продължение на няколко седмици или месеца и след това изчезва или се заменя с друг. Мигането, смъркането, изкашлянето, сухото покашляне често започват при простуда, но продължават и след оздравяването. Повдигането на раменете може да започне, когато детето има нова, по-голяма дреха, която като че ли все се смъква. Детето може да възприеме тик и от друго дете, но това не би се случило, ако не се чувствуваше нервно.

Тиковете най-често се срещат при нервни деца със строги родители. Може би напрежението в къщи е прекалено. Понякога майката или бащата са много строги към детето, като непрекъснато го напътствуват и коригират. Или родителите непрекъснато изразяват тихичко своето неодобрение, поставят много високи изисквания или карат децата да се занимават едновременно с много неща, като балет, музика, спорт. Ако детето имаше достатъчно смелост да се съпротивява, то сигурно би било по-малко напрегнато. Но в повечето случаи неговото възпитание не му позволява това, раздразнението се натрупва и се изразява в тикове.

Не трябва да се карате или да коригирате детето заради неговите тикове. То не може да се контролира. Трябва да се направят усилия животът на детето в къщи да бъде по-спокоен и щастлив, с минимално мъмрене, а животът му в училище и навън да бъде по-приятен. Трябва да се прави разлика между тикове, хорея и общо безпокойство (т. 678).

КОМИКСИ, РАДИО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КИНО

547. За децата комиксите са нещо сериозно. Съвестните родители често се страхуват от комиксите, като смятат, че те развалят вкуса на децата към хубавите книги, пълнят им главите с нездрави мисли, задържат ги в къщи, пречат на домашните им занимания и по тях се пръскат пари на вятъра. Във всяко едно от тези обвинения има частица истина. Но когато децата проявят силно желание за нещо било то за комикси, за бонбони или джаз, ние трябва да приемем, че това има за тях някаква положителна, конструктивна стойност. Добре е да се стремим да им даваме това, което те искат, в най-подходящ вид, но няма никакъв смисъл непрекъснато да се караме.

На всяка възраст децата са изпълнени с желанието за велики дела, каквито си представят, че възрастните извършват. През първите години те се задоволяват с това да подражават на работата на възрастните — карат влакове, доставят продукти, играят на лекар.

В периода след 6-ата година техният въображаем живот отчасти се отделя от действителния. През по-голямата част от деня те са заети в училището с уроци и със задачата да развиват своите отношения с другите деца. Когато им остане време да си помечтаят, тяхната растяща независимост ги кара да си представят велики дела, които нямат нищо общо с обикновените занимания на техните родители и съседи. Чувствувайки, че вече знаят кое е добро и кое не е, те обичат истории, в които доброто винаги побеждава злото. Тъй като на този етап те чувствуват вътрешна необходимост да потискат и контролират агресивните импулси във всекидневния си живот, те още повече мечтаят за дръзки приключения и ожесточени битки. Ясно е защо на тази възраст комиксите са толкова желани. Погрешно е да се смята, че тези диви истории се натрапват на децата. Хората, които ги пишат и рисуват, правят само това, което децата най-много искат. За образованите възрастни те изглеждат груби, без литературна стойност или възвишени идеали. Това само показва, че възрастните се намират на друг етап от развитието, различен от стадия на 10-годишните деца (както и трябва да бъде). Преди да може да премине към по-задълбочено четиво, детето отначало трябва да премине през период на бурни приключения, където свръхчовешката сила и справедливостта винаги побеждават в последната минута. Комиксите не развалят вкуса на детето, както и пълзенето не попречва на бебето да проходи.

548. Ограничаване на комиксите. Разбира се, ваше право и задължение е да забранявате комикси, които са морално неприемливи. Също не би трябвало да оставяте детето непрекъснато да седи в къщи да чете комикси и да няма време да се види с приятелите си. По същия начин не бихте го оставили непрекъснато да чете и хубави книги. Налага се да поставите ограничение: определен брой комикси на седмица или определен брой часове за четене на ден. Даже и щастливото дете, което се развива добре, може от време на време да бъде изцяло погълнато от комиксите, но това не трае вечно. От друга страна, ако детето живее изцяло само със своето въображение, с приказките, радиото и филмите, то се нуждае от помощта на училището и родителите, за да намери радост в общуването с другари и в игрите (вж. т. 543).

549. Допринасят ли комиксите, телевизията и киното за детската престъпност. Родителите често задават този въпрос. Родителите не трябва да бъдат равнодушни към моралното съдържание на книгите и представленията, които тяхното дете гледа.

Реалистичната бруталност и сексуалност не са подходящи за деца на която и да е възраст и родителите имат пълно право да ги забраняват. От друга страна, не би трябвало да се безпокоите, ако едно уравновесено 6-годишно дете гледа обикновените каубойски програми по телевизията, в които добрите мъже във всяко отношение превъзхождат лошите в стрелбата и язденето на кон и ги побеждават.

550. Радио- и телевизионни програми. Пристрастяването на децата към радиото и телевизията поставя пред родителите няколко проблема.

Първата трудност е с впечатлителни деца, които така се наплашват от страшни истории, че не могат да заспят или сънуват кошмари. Това най-често се случва с деца под 6 години и според мен такива програми не са подходящи за тях. Опасността не се крие в това, че детето ще стане гангстер, а че то се разстройва. Чувствителното дете с болезнена фантазия може да се тревожи до по-късна възраст. Независимо от възрастта, ако детето редовно се разстройва, родителите трябва да забранят страшните програми, като му дадат приемливо обяснение за това.

Друг проблем възниква с детето, което се „залепва“ към апарата от момента, когато се прибере следобед, докато го изпратят насила да спи. То не иска да отдели време за вечеря, за домашните си упражнения и дори за поздрав. В такъв случай и за родителите, и за детето е най-добре да постигнат определено споразумение за това, по колко време то ще отделя за игра навън, за домашните упражнения, за хранене, за програмите, и този режим трябва строго да се спазва. В противен случай родителите непрекъснато ще му напомнят да изпълнява задълженията си, щом го видят при апарата, а то ще го пуска всеки ден, когато мисли, че не му обръщат внимание. Някои деца и възрастни могат да работят при включено радио (даже твърдят, че работят по-добре), но ако програмата не е музикална, това е малко вероятно. Можете да разрешите на детето да се занимава при включено радио, ако приготвя уроците си правилно и навреме.

Изобщо, ако детето редовно си пише домашните упражнения, прекарва следобеда навън с другарчета, вечеря и си ляга навреме и не се плаши, няма защо да му се забранява да слуша радио или да гледа телевизионните предавания, колкото иска. Не ви съветвам да му се карате или да го упреквате за това. С тези методи няма да му отнемете желанието да гледа телевизионни и слуша радиопредавания, а, напротив, ще го увеличите. Помнете, че историите за удивителни приключения, които на вас могат да ви изглеждат глупави преживявания, за него са дълбоко затрогващи и дори спомагат за изграждане на неговия характер. Не забравяйте, че децата ги обсъждат заедно със своите другарчета и това е част от техния „светски живот“, както обсъждането на книги, пиеси и новини — за възрастните. От друга страна, без колебание трябва да забраните на детето да гледа програми, които преценявате като нежелателни.

(Ако по времето, когато д-р Спок е писал това имаше такива компютри и Интернет, той със сигурност щеше да напише нещо твърде подходящо. Но, позволете ми, моля, да забележа, че това, което д-р Спок е написал за радиото и телевизията, осмислено за компютрите, е достатъчно. IMHO. Victor)

551. Кино. Приключенските филми са толкова привлекателни за децата, колкото и комиксите, телевизията и радиопиесите. Според мен е уместно, ако наблизо има кино, да разрешавате на 7-годишното си дете да гледа с другарчета подходящо представление в събота или неделя следобед. Ако детето живее извън града, тогава може да гледа ранно вечерно представление с родителите си. Не е полезно да водите децата на вечерни сеанси. Не ви съветвам да пускате детето повече от веднъж седмично на кино, защото от здравословна гледна точка не е полезно да прекарва с часове в киносалона.

Рисковано е да се водят на кино деца под 7-годишна възраст. Може да решите, че някой мултипликационен филм ще бъде прекрасно забавление за малкото дете. Но в повечето филми има по някой епизод, който силно ще уплаши детето. Не трябва да забравяте, че 4-5-годишното дете не различава много ясно реалното от нереалното. Една вещица на екрана е толкова жива и ужасяваща за него, колкото е един жив крадец за вас. Единственото сигурно правило е да не се води дете под 7 години на кино, освен ако вие или някой друг добре познавате филма и сте абсолютно сигурни, че в него няма нищо, което може да разстрои детето. Не водете и по-голямото дете на кино, ако се плаши лесно.

КРАЖБАТА

552. Присвояване на неща в ранното детство. Малките деца на 1, 2 и 3 години вземат чужди неща, които не им принадлежат, но това не е истинска кражба. Те не съзнават добре кое им принадлежи и кое не. Те просто вземат нещата, защото силно ги

’ Недопустимо е да се претоварва нервната система на децата от всички възрасти с груби, силно възбуждащи и едностранчиви впечатления. Също така не е правилно да се включват в дневния режим на детето редовни часове за телевизионните предавания независимо от тяхното съдържание; престоят в затворени, понякога лошо проветрени помещения и претоварването на зрението не са желателни и трябва да се ограничават, и то не чрез забрана, а чрез включване на други увлекателни и същевременно здравословни занимания. Бел ред.

желаят. По-добре е да не карате малкото дете да се чувствува че е постъпило лошо. Майката само трябва да му напомни, че играчката е на Петърчо, че той скоро ще иска да си играе с нея и че то също има много хубави играчки в къщи.

553. Какво означава кражбата в по-съзнателната възраст. Кражби се наблюдават понякога в периода между 6 години и пубертета. Когато едно дете на тази възраст вземе чуждо нещо, то знае, че постъпва лошо. По-вероятно е то да открадне тайно, да скрие краденото и да отрече своята постъпка.

Когато майката или учителката разбере, че детето е откраднало нещо, тя е много разстроена. Нейното първоначално желание е да се скара на детето и да го засрами. Това е съвсем естествено, тъй като са ни учили, че кражбата е сериозно престъпление. Ние се плашим, когато тя е извършена от нашето дете.

Много важно е детето ясно да разбере, че родителите му не одобряват кражбата и настояват незабавно да се върне откраднатият предмет. От друга страна, не е разумно прекомерно да изплашите детето или да се държите така, като че ли никога няма да го обичате вече.

Да спрем вниманието си най-напред върху грижливо отгледаното 7-годишно дете, което има доста играчки и ежеседмично получава пари от родителите си. Ако то открадне нещо, това са обикновено малки суми от майка си или от съученици, писалката на учителката или пакетче картинки на съседния чин. Често кражбата е безсмислена, защото детето притежава тези неща. Ясно е, че то е объркано в своите чувства. То като че ли изпитва сляпо желание за нещо и се опитва да го задоволи, като взема предмет, който не му трябва. Какво иска то в действителност?

В повечето случаи детето е до известна степен нещастно и самотно. Може би отношенията му с родителите не са достатъчно сърдечни или не може да си намери приятели между своите връстници. (То може да се чувствува така дори когато е любимец на всички.) Струва ми се, че причина за по-честите кражби към 7-ата година е това, че на тази възраст детето особено остро чувствува как се отдалечава от родителите си. И ако не умее лесно да се сприятелява, то се чувствува съвсем изоставено и изолирано. Може би с това се обяснява защо някои деца, които крадат пари, ги използуват да си „купят“ приятелство. Едно дете раздава стотинки на съучениците си, друго купува бонбони за класа. Не стига, че детето малко се отдалечава от родителите си, но и те биват особено придирчиви към него в тази немного привлекателна възраст.

Ранната юношеска възраст е друг един период, когато децата се чувствуват по-самотни поради увеличената стеснителност, чувствителност и стремеж към независимост.

Копнежът за повече нежност вероятно играе известна роля при кражбите във всички възрасти, но обикновено съществуват и други индивидуални причини: страх, завист, неприязън.

554. Какво да се прави с детето, което краде. Ако сте сигурни, че вашето дете (или ученик) е откраднало нещо, веднага му кажете твърдо, че знаете откъде го е взело, и настоявайте да го върне. С други думи, не му разрешавайте да ви лъже. (Ако родителят лесно приема лъжи, той все едно че опрощава кражбата.) Детето трябва да върне предмета на другото дете или в магазина, от който го е взело. Ако е от магазин, тогава е по-добре родителят да отиде с детето и да обясни на продавача, че то е взело предмета, без да плати, и иска да го върне. Учителката може да върне предмета на собственика, за да спести на детето публичното посрамване. С други думи, не е необходимо да се унижава детето, което краде, а съвсем ясно да му се даде да разбере, че това не е разрешено.

Трябва да се помисли дали такова дете няма нужда от повече нежност и одобрение в къщи и от помощ, за да си създаде по-близко приятелство навън (вж. т. 543). Време е, ако имате възможност, да му давате толкова пари, колкото получават и другите деца около него. Това ще му помогне да се чувствува „като всички“. Ако кражбите продължават или ако детето не може да се приспособи в околната среда, родителите трябва да потърсят помощта на детски психиатър (т. 570).