Барбара Делински
Вечен инстинкт (6)

Шеста глава

„Дивата гора“ представляваше голяма старинна къща в Южен Ню Хампшир, до която водеше частен път. Бе разположена под огромни брястове, чиито листа бяха вече окапали и величествени вечнозелени борове. Чудейки се дали е постъпила правилно, макар да съзнаваше, че всъщност не бе имала избор, Джордана паркира шевролета, който бе взела под наем, до джипа на Патрик.

Мъжът веднага застана до нея, за да й помогне — лицето му изразяваше напрегнато очакване, дори колебливост, ако бе преценила правилно.

— Да вземем раниците — рече Пат тихо. — Тук ще изперат дрехите.

Пое ключовете от ръката й, извади багажа от колата и го метна на рамо. После вдигна своята раница и тръгна към входа на мотела. На Джордана й се прииска да възрази, задето той носи двоен товар, но в последния момент се спря. Без спалните чували, дюшеците, да не говорим за храната и другите вещи, раниците бяха доста леки. А и Пат вече бе до входа, държеше снежнобялата врата отворена за нея.

Джордана влезе във фоайето и застана до Патрик на регистрацията. Той не я попита дали иска собствена стая. Би било глупаво. След изминалата нощ нямаше за смисъл да се преструват. Сградата имаше елегантната архитектура от началото на века, високи тавани и изящни виещи се стълбища. Дори да искаше, Джордана не би могла да устои на тази красота, нито пък на умолителния поглед на Патрик, когато се появи пиколото и ги поведе към стаята. Тя се усмихна несигурно в отговор и съсредоточи вниманието си в момчето, което вървеше пред нея.

Спалнята беше голяма, с прозорци до тавана и огромно старомодно легло. На едната стена имаше полиран махагонов гардероб, а на другата — бюро. Тапицерията на меката мебел беше на едри цветя в зелено, виненочервено и бяло. Общото впечатление бе за уют, простор и светлина. Джордана се досети, че Патрик не за първи път отсяда тук.

След като оставиха багажа си и пиколото излезе, почувстваха известно неудобство. Тя обиколи с поглед стаята и накрая се взря във вратата на банята. После очите й се спряха на калните туристически обувки, на лъсналите от мръсотия панталони и якето й. Дали защото стаята бе толкова чиста, а самата тя бе събрала доста прах през петте дни, или пък защото Патрик щеше да я види, наистина да я види за първи път, Джордана се почувства невероятно мръсна.

— Мисля, че Джон беше прав — промърмори стеснително. — Чувствам се така, сякаш цялата мръсотия в щата се е събрала под дрехите ми.

— И е мен е същото — отвърна той, пъргаво разкопча вълнената си риза и я пусна на пода.

С престорено небрежен жест Джордана също започна да се съблича.

— Наистина ли ще изперат всичко това? — зачуди се тя, като хвърли върху дрехите и първоначално лимоненожълтото си яке.

— Винаги са го правили. Пренощувал съм тук няколко пъти досега.

Тя кимна и се наведе да разкопчее обувките си.

— Оказаха се добри. Нямам нито един мехур.

Фланелката на Патрик тупна върху купчината дрехи, а той се опита да изуе покритите си с кал ботуши.

— Добре, но не ти ли беше студено с тях?

— Общо взето не.

— Пропускаха ли вода?

— Само в деня, когато валя.

Той се засмя, но не продума. Джордана разтвори самозалепващите се парчета, които придържаха панталона на кръста. Разнесе се силен пращящ звук. Дали не полудяваше? Може би бе прихванала нещо в гората през изтеклата седмица? Не можа да спре пръстите си, когато издърпаха през глава пуловера, не се стресна, когато вторият ботуш на Патрик изтрополи върху дъбовите дъски.

Все още със сведен поглед събу панталоните. Те останаха под джинсите на Патрик върху купчината за пране. Преди да е загубила кураж, съблече и вълнената риза.

Едва тогава срещна погледа на Патрик. Стоеше пред нея само по слип. Сега за първи път видя тялото, което преди само бе докосвала — леко загорелите широки гърди, стройното тяло, мускулестите бедра. Тя го гледаше втренчено с пресъхнала уста и разтреперени колене.

— Никога ли не носиш сутиен? — прошепна той дрезгаво. Погледът му спря с възхита на пълните й гърди.

— Аз… аз… обикновено нося. Когато работя, имам предвид. Но в почивните дни, нали съм сама… А и смятах, че няма да ми е удобно, когато съм в планината…

— Чудесно — промърмори той, и сякаш изпаднал в транс приближи към нея. Пръстите му се плъзнаха по врата й, надолу към гърдите й.

— Красива си, Джордана. Казвал ли съм ти го?

Страните й поруменяха.

— Мисля, че в един момент спомена нещо такова.

— Повтарям го.

За миг погледът му спря върху бикините. Джордана усети как пулсът й препуска, когато пръстите му се плъзнаха под копринената материя и продължиха надолу. Тя се подпря на рамото му и се освободи от бельото.

Дланите му обгърнаха хълбоците й, а младата жена впи пръсти в раменете му и прошепна:

— Искам да съм чиста за теб.

— Надали би била по-красива от сега. Господи, Джордана! — той коленичи пред нея, обгърна с ръце кръста й и притисна лице към корема й. — Толкова те желая, не мисля, че мога да издържа.

Патрик я целуна по пъпа и се насили да стане. Под тънката материя на слипа тя зърна явното доказателство за желанието му.

— Ако не побързаме, ще те обладая тук на пода. Но бих желал да ти е меко и удобно.

Хвана я за ръка и я поведе към банята. Душ не се виждаше никъде. Старата порцеланова вана сякаш ги канеше.

Търпение, повтаряше си Джордана, макар че тялото й тръпнеше неудържимо.

Патрик пусна водата и регулира крановете.

Той стоеше с ръце на хълбоците и наблюдаваше как водата се покачва — очевидно имаше повече самодисциплина от Джордана, която не можеше да свали поглед от голото му тяло. Мускулите по гърба му ясно се очертаваха. На рамото се открояваше белег, а отляво на гръбнака се виждаше малко петънце. Тя не се сдържа и го докосна, после прокара пръсти надолу.

Беше сгрешила, като мислеше, че вниманието му е във водата. Той се обърна рязко и я сграбчи, притисна я силно и започна да я гъделичка.

— На пода ли искаш? Да?

— Не… недей… Пат… предавам се! — кикотеше се тя.

— Искаш ли, Джордана?

— Да — прошепна тя, — искам всичко тази нощ.

Устните им се сляха в безкрайна целувка. Накрая той се отдръпна и се наведе над ваната.

— Не мисля, че ще са доволни, ако направим наводнение. Мръсното пране им стига.

Патрик свали слипа и го ритна настрана. Джордана преглътна и погледът й се плъзна надолу.

— О, Пат — едва успя да прошепне. — Ти също си красив.

Приближи, постави ръка на гърдите му и бавно я спусна надолу. Докосването предизвика моментална реакция.

Джордана се наведе и целуна втвърденото зърно на гърдата му.

Патрик подскочи.

— Във ваната ли? — попита той. — Добре — нежно целуна очите й. — И аз искам да съм чист за теб, любима. Чист, свеж, ухаещ на нещо по-добро от миризмата на дивак, който живее из горите.

— Диваците са много вълнуващи.

— Но могат да бъдат и отвратителни.

— Беше ли притеснен? Снощи, имам предвид.

— Не. Е, може би малко. Но когато човек е там, някак свиква да чувства нещата по-елементарно. Тук вече всичко е различно.

— Ти да не би да се изчерви?

Той се намръщи.

— Ще се къпеш ли, или да влизам сам?

— Идвам, идвам — тя потопи стъпало. — О, топла вода! Какво блаженство!

— Колко бързо се приспособяваме — подразни я той и зае отсрещния край на ваната.

Макар да й се подиграваше обаче той също бързо се приспособи. Начинът, по който отмиваха мръсотията от телата си, нямаше нищо общо е любовната игра. Подаваха си непрекъснато сапуна, сякаш той беше най-важното нещо на света. Когато водата се превърна в истинска черна мътилка, станаха и изчакаха да изтече. Въртяха крановете, блъскаха си главите над ваната, смееха се. После се сетиха, че всъщност имат право на по една вана всеки и я напълниха отново. Този път Патрик се изтегна и Джордана седна между бедрата му. Ръцете му леко я придържаха през корема. За момента сексуалните им нужди бяха забравени.

— Приятно е, нали? — промърмори той в ухото й.

— О, да — отвърна тя. — Какво спокойствие.

Чиста и топла, кожата й сякаш тръпнеше. Крайниците й се бяха отпуснали сладостно. Чувстваше се прекрасно в прегръдките на Патрик. Затвори очи и въздъхна.

Изтегнати така, забравиха времето. Чак когато водата започна да изстива, Джордана забеляза, че гърдите й са настръхнали.

— И аз мисля същото — рече Патрик. — Май е време.

Избута я напред и се хвана с две ръце за страните на ваната, изправи се и излезе, протягайки ръка за дебелите хавлиени кърпи, които ги чакаха приготвени. Преметна едната през рамо, а с другата зачака да обгърне тялото на Джордана.

Изведнъж настроението пак се промени, изпитаното преди време сексуално напрежение в спалнята се върна. Къпането бе послужило като особен буфер, необходимост. То приключи. И сега какво?

Джордана знаеше отговора. За миг осъзна, че това също е необходимост. Не по-малко от къпането, имаше нужда и от Патрик. Сгуши се в хавлията, избърса внимателно лицето си. Мъжът се зае да изсуши тялото си. Джордана го наблюдаваше и движенията на кърпата сякаш разбудиха и стимулираха кожата й. Имаше чувството, че Патрик я докосва.

Не размениха нито дума, но във въздуха витаеше сексуалност. Джордана направи опит да разруши интимната атмосфера, като се наведе и рязко започна да си бърше косата. Червените, късо подстригани кичури бързо изсъхнаха. Загърна кърпата през кръста си, отиде пред огледалото и я среса в ръце. Само след секунди Патрик застана зад гърба й. Той обхвана гърдите й отстрани и ги погали. Зърната се втвърдиха. С палец и показалец ги мачкаше и подръпваше, докато Джордана отметна глава и простена. Мъжът я притегли към себе си. Тя усещаше неравномерното му дишане в ухото си, очевидните признаци на неговото желание. Но точно когато се приготви да се обърне, готова за любов, той се отдръпна и метна кърпата на ръба на мивката.

Безмълвно, Пат хвана ръката на младата жена и я поведе към спалнята. Издърпа завивките и я погледна. Сърцето й биеше така, сякаш целият свят можеше да го чуе. Стори й се, че иска да й каже нещо и се чудеше с какви ли думи би могъл да изрази безумното желание, което се четеше в погледа му. Когато той просто сведе глава и впи устни в нейните, тя разбра, че не е намерил подходящи слова. И двамата знаеха, че е невъзможно да се даде израз на чувствата им. Бяха се обрекли един на друг, изоставяйки всички съмнения.

Езикът му вкуси от сладкия й дъх, обходи вътрешността на устата. Целувката му бе спокойна, бавна, сякаш изследваше всяка подробност. В този миг Джордана разбра, че той възнамерява да направи всичко, което бе споменал — да я докосва, да я съзерцава, да прави любов с всяка нейна фибра.

Пат вдигна глава. Устните му бяха мокри от нейните. Очите му й заговориха отново с онзи плътен, дрезгав глас на мълчанието. Краката й се подкосиха. Когато погледът му се съсредоточи върху кърпата, която обгръщаше бедрата й, едва се сдържа да не извика. Беше изумена, че една целувка и един поглед могат да имат такова еротично въздействие. За пръв път тя осъзна и призна пред себе си, че най-вероятно това, което я бе привличало към Питър, е било общественото му положение.

Патрик не позволяваше, подобно нещо. Още от самото начало бе заявил, че трябва да вижда у него само мъжа — висок, мургав, привлекателен, достоен. Когато, тръпнещ от желание, той посегна към кърпата, Джордана изпита чувството, че е единствената жена на света, която може да задоволи желанието му.

Пат я вдигна на ръце. Коленичи до нея на хладните бели чаршафи. Залязващото слънце хвърляше златни лъчи по цялото й тяло — по плоския корем, по налетите гърди, по заоблените рамена. Пръстите му проследиха слънчевите нишки и тялото й потръпна от възбуда. Джордана едва се сдържаше да не го докосне, толкова силна бе топлата вълна, която я обгърна. Само разтвори длани и ги притисна върху чаршафа.

Целувките му следваха допира на пръстите му. Кожата й пламваше под милувката на устните му. Когато вече не можеше да устои на това сладостно мъчение, сграбчи Патрик за ръцете и го привлече към себе си.

Погледите им се срещнаха и в очите на Пат тя видя като в огледало всичко, което изпитваше. Настъпил бе моментът. Не можеха да чакат повече. Патрик нежно разтвори бедрата й и се подпря на лакти. После, без да отмества поглед, с рязко движение проникна в нея.

Джордана затвори очи. Удоволствието, което й доставяше, бе неописуемо, надминаваше и най-смелите й мечти. Тя изви тяло назад и посрещна движенията му, като го галеше по гърба, накрая вкопчи пръсти в раменете му, разтърсена от конвулсията на оргазма. А върхът на удоволствието бе в това, че сливането им беше пълно и едновременно. Той също затвори очи под напора на фантастичното усещане.

Дълго мълчаха, прегърнати, накрая той я целуна по ухото и промълви:

— Това беше…

Джордана се усмихна самодоволно, забелязвайки, че и той изпитва затруднение с думите.

— Нали?

— Ти си невероятна.

Тя самата се чувстваше така. Беше чудесно усещане.

— Ти също.

Известно време лежаха отмалели след бурята от страст. Бледите остатъци от слънчеви лъчи напомняха на фенера в гората, но вместо твърдата земя сега под себе си имаха удобен матрак. И на мястото на спалните чували и палатката, които пазеха тайната им, сега бе дошла тази нова свобода. Дори мисълта, че тя е само временна, не можеше да помрачи щастието на Джордана. Чувстваше се стоплена, доволна и много, много влюбена в тъмнокосия мъж до себе си.

— Ангел мой? — прошепна той.

— Да? — усмихна се, когато чу новото си прозвище. За Питър винаги бе скъпа, мила или все по-често към края, просто Джордана.

— Спиш ли?

— Да.

Той я побутна закачливо.

— Така си и мислех.

Седна в леглото тъй енергично, че тя се стресна, после протегна ръка, светна лампата и взе телефона.

— Какво правиш?

Чу гласа му в слушалката.

— Да. Стая 206. Бихме искали да поръчаме вечеря, моля. Два стека, не много препечени, картофи, салата, каквито пресни зеленчуци имате и мляко — той й хвърли игрив поглед. — Да, и шоколадова торта, а също и кафе. Мисля, че това ще е достатъчно. Двайсет Минути. Добре.

Затвори телефона и се търколи в своята половина на леглото. Джордана не пропусна да забележи как в движението си тялото му закачливо се потърка в нейното.

— Вечерята ми звучи чудесно.

— Заслужили сме я, нали?

Тя склони глава на рамото му.

— Май прегладнях. Не искам в скоро време дори да погледна замразена или изсушена храна.

— Какво? Оказа се, че не си привърженик на природата?

— Нима казах такова нещо? Като си помисля, ти беше първият, който се сети за непрепечен стек.

— Това харесва ли ти? — в гласа му прозвуча колебливост и тя побърза да го увери.

— Идеално.

— Ти също си съвършена — целуна я той по челото.

— О, не съм сигурна. И аз си имам особени моменти.

— Когато работиш?

— Понякога.

— Разкажи ми за работата си. Как започна?

Тя се изненада, че не се подвоуми да го стори. От една страна, не искаше да смесва реалния свят с илюзията, която изживяваха двамата с Патрик. Но пък изглеждаше толкова нормално да сподели с него нещата от живота си. Думите започнаха да се изливат сами.

— След като напуснах Питър, изпаднах в депресия. Не знаех точно е какво да се захвана. Убедена бях, че искам да правя нещо. Трябваше да правя нещо…

— Той не ти ли плащаше издръжка?

— О, да. Макар и неохотно. И аз също тъй неохотно я приех. Затова бързах да намеря начин да печеля сама. Беше намесена гордостта ми. А и отчаяната нужда да правя нещо смислено в живота си.

— От самото начало ли бе замислила създаването на фирмата?

— Идеята не беше съвсем оформена. Още когато живеех с Питър, бях срещнала хора, които ме съветваха да започна собствен бизнес.

— Разбирам. Изискана жена. Влиятелно име. Разумен поглед върху нещата. При това изключително красива.

Тя леко се намръщи.

— На мен не ми изглеждаше така — Патрик погали косата й и този жест на нежна близост бе достатъчен да я накара да продължи: — На доста места ходих. Минах през интервюта и тъй нататък. Но все ми изглеждаше, че ме командват. А нали точно от това бягах. Лека-полека се замислях за собствен бизнес. Когато се обадих на онези, с които бях разговаряла, те проявиха голям ентусиазъм. Лошото е, че всеки път, щом затворех телефона, всички съмнения ме налягаха отново.

— Например?

— Например че бях напуснала колежа още след първата година. Фактът, че не разбирах нищо от бизнес. Че за да започна нещо свое, ще ми трябват суми, с каквито не разполагах.

— Питър имаше пари.

— Разбира се. Но аз не исках нито цент от него. Нали се развеждахме. Колкото повече търсех работа, толкова по-ясно ми ставаше, че искам да предприема нещо самостоятелно. Затова започнах да чета. Всичко, каквото ми попаднеше. Реших, че мога да подхвана малък бизнес. Че ако се обградя с можещи хора, те ще ме научат. Че бихме имали шанс заради идеите и контактите, които си бях създала покрай Питър.

— И тръгна да се бориш?

— Именно. Взех издръжката си от Питър накуп, за да има с какво да започна. Наех малък офис и пет жени, всяка от които имаше силен дух и нужната квалификация — продажби, маркетинг, изследване и така нататък. Разработихме всичко на хартия и започнахме да се борим за пари, тъй че нещата да тръгнат както ние искахме.

— Например?

— Да сме стабилни и вдъхващи доверие. Искахме да изградим добър имидж. От самото начало смятахме, че трябва да продаваме из цялата страна в най-добрите магазини. Звучи арогантно, нали?

— Не. Просто смело. Ако разполагаш с добър продукт и го пласираш успешно, трябва да си глупак, ако не се прицелиш високо. Справила си се чудесно.

— Да, достатъчно добре, за да успея да върна първоначалните заеми, да се появя на пазара и да разширя дейността. Достатъчно добре, за да отделя сумата, която взех от Питър и да я инвестирам в нещо, което не е свързано с моя бизнес.

Патрик се засмя.

— Страхотна си. Той сигурно си е глътнал езика.

— Дори не знам дали е разбрал и лично мен не ме интересува. Но знам какво е важно за мен. То е в кръвта ми, Пат. Вътрешно се чувствам удовлетворена. Сега съм личност, а не нечий придатък. Много приятно усещане.

— Виждам това — рече той със сериозно изражение. — Радвам се за теб.

Тя се усмихна и зарови лице в гърдите му, за да скрие изчервяването.

— Малко губя мярката, когато говоря за бизнес.

— Разбираемо е, бизнесът е твоят живот.

— Обикновено съм толкова заета, че не гледам на нещата по този начин. Странно е, когато мога да ги видя отстрани.

— Нали за това съществуват ваканциите. Да погледнеш всичко отдалече.

— Наистина ли? — в очите й проблеснаха игриви искрици. — Аз пък си мислех, че са предимно да сваляш непознати мъже и да правиш любов в горите.

— Сега не сме в горите.

— Не.

— Съжаляваш ли?

— Не.

— Добре.

Той улови устните й в безкрайна целувка, после изръмжа и я придърпа върху себе си.

— Какъв глупак съм бил, когато смятах, че един път е достатъчен. След всеки път те желая все повече и повече.

Джордана усещаше това както в собственото си, така и в неговото тяло. Коленете й опряха в чаршафа от двете страни на бедрата му. Тя плъзна език в устата му, чувстваше се готова да го приеме.

Той провря ръка между телата им и откри очакващата го влажна топлина. Погали я е тъй умели движения, че младата жена изстена от удоволствие.

— Не е честно, Пат — извика тя, но той проникна в нея и в миг всичко друго, освен ритмичния устрем на телата им и слетите устни загуби значение. Ръцете им намираха най-чувствителните места и създаваха безброй еротични усещания. След неволно изтръгнати викове и стонове, те се отпуснаха изтощени.

Точно в този миг на вратата се почука. Обслужване по стаите.

— Не мога да повярвам — простена Патрик.

— Не мога да помръдна — засмя се тя.

— И аз — рече той.

Чукането се повтори.

— Някой трябва да отвори — прошепна тя, обърна се на една страна и дръпна завивката до брадичката си. Нямаше съмнение кой според нея трябваше да стори това.

Патрик стана и се запъти към вратата. Трето почукване.

— Идвам — изкрещя той, грабна от банята хавлиен халат и промърмори ядосано, когато чу кикота на Джордана: — Много смешно, нали?

Полускрита между чаршафите, Джордана наблюдаваше келнера, който буташе количката с вечерята им. Почувства се благодарна, че не са изпратели някое младо и невинно момиче от провинцията. Патрик изглеждаше толкова привлекателен в белия хавлиен халат, от който се подаваха дългите му загорели прасци. Слава Богу, личността, която влезе, беше определено от мъжки пол, и макар че младежката му възраст предполагаше неопитност, беше очевидно добре обучен. Ако подозираше, че появяването му е било ненавременно, с нищо не го показа. Със сведена глава той сервира, като сръчно превърна количката в масичка. В центъра постави ваза с цветя. Ароматът, който долиташе от чиниите, бе зашеметяващ.

След като младежът си тръгна и останаха сами, Джордана отметна завивките и скочи от леглото. Изведнъж бе огладняла зверски. Патрик донесе от банята халат, държа й го, сякаш бе палто от страшно скъпа кожа и накрая се наведе, за да захапе лекичко Джордана по ухото.

— Бих те оставил да се храниш гола, но не знам как ще го понеса. От друга страна човек не може да живее само със секс. Този стек изглежда фантастично.

И двамата се нахвърлиха с апетит върху храната. Всичко друго бе забравено за момента. Когато приключиха, на масата не бе останало нищо годно за консумация.

Пат се облегна на мекия стол.

— Как мислиш, да опитам ли от цветята?

Изтръгналото се от Джордана стенание прекъсна шегата му. Тя се отпусна на дивана, протегна се и кръстоса глезени.

— Преядох.

Той й хвърли многозначителен поглед.

— Напоследък май често ни се случва.

Изведнъж, обладан от изненадваща енергия, Пат скочи, спусна страните на масичката и я избута навън в коридора. Като се върна, й направи знак с ръка.

— Премести се.

— Да се преместя? — тя се огледа невинно наоколо.

— Направи ми място.

— Тук? Защо, какво му има на стола?

— Чувствам се самотно тук. Хайде.

Той се наведе, вдигна я на ръце и я настани до себе си на дивана.

— Така по-добре ли е? — попита тя и го погледна в очите.

— Много по-добре. А ти как се чувстваш?

— Чудесно.

— Още кафе? Ще поръчам…

— Нищо повече. Наистина преядох.

— А пиене? Бренди, порто?

Тя поклати глава.

— Нищо, благодаря — затвори очи и се притисна в него. — Пат?

— Да?

— Разкажи ми за кариерата си.

— За работата?

— За футбола.

За миг той застина. Почувствала погледа му, тя вдигна глава.

— Сигурна ли си, че искаш да слушаш за това?

— Да, искам — чувстваше, че е готова да понесе всичко.

Той усети това спокойствие в излъчването на очите й и започна с тих глас:

— През първите години на гимназията играех вече достатъчно добре, за да спечеля стипендия за колежа.

— Винаги ли си мислил да станеш професионалист?

— Да. Откак се помня, футболът е бил всичко в живота ми. Всъщност дори планирах да спечеля купата „Хейсмън“. Излишно е да добавям, че не успях.

Тя кимна. Знаеше много добре кой я бе спечелил същата година.

— Нищо не си загубил. Парче обработен метал, което е дяволски трудно за чистене.

Патрик изсумтя.

— Все пак, исках го. Никога няма да забравя този ноемврийски ден. Знаех, че се състезаваме трима. Според моя агент тогава аз си бях осигурил подкрепата на източните щати, Питър — на западните, а Дъг Шонбрун — на южните. Седях през цялото време в канцеларията и се молех да спечеля, като опитвах да се убедя, че го заслужавам. Накрая си тръгнах за дома. Чак в два през нощта ми се обади агентът. Бях съсипан.

— Толкова ли голямо значение имаше за теб купата?

— И като пари, да не говорим за престижа. Едва ли не колкото наградата „Оскар“ за един актьор. Слава Богу, не беше нужно да заставам пред камерата, когато отваряха пликовете. Достатъчно мъчение бе да присъствам на официалната вечеря, но поне имах време да се подготвя вътрешно за загубата. Тежък удар беше. А през пролетта Къркланд беше първият избран за претендент. Мен ме включиха чак след третия кръг на първенството.

— Защо такова несъответствие?

— Иди ги питай. Толкова много заслуги имах. Какви бяха техните критерии един Господ знае.

Джордана чувстваше как от цялото му същество лъха разочарование и за миг съжали, че е отворила дума за това.

— Но се представи добре, нали? Доказа им, че са грешили. Колко кръга от Суперкупата си печелил?

— Само един. Другите два отстъпих на… мисля, че се досещаш на кого.

Успокоена от насмешливия тон, тя се усмихна.

— И тези трябваше да лъскам. Той искаше да блестят, когато ги вдигне нависоко, а това се случваше често, ако си спомняш.

— Как да не си спомням. Именно така можеш да загубиш приятелите си и уважението на хората. Но Питър имаше особен чар. Можеше да прави каквото си поиска и пак да излезе сух от водата. Светът обича победителите. Предполагам, това е логиката.

— Ако обичта на света е крайната ти цел.

Той замислено кимна.

— Не това искаш сега, нали?

— Не в този смисъл. Естествено, искам да ме уважават за това, което правя. Да бъда възнаграден. Но не са ми нужни овациите на тълпите. Мисля, че съм като теб. Важното е какво мисля аз самият. Нужно ми е самоуважение. Искам да мога да заспивам вечер с чувството, че съм бил добър, честен и достоен. Как ли е спял Къркланд?

— Като новородено. Дава представа за неговата ценностна система, нали?

Пат я притегли към себе си и младата жена усети, че я разбира и е съгласен с нея.

— Сигурно. Както и да е. Приключил съм с футбола. Сега съм благодарен за решението си. Футболът ми даде всичко, което можеше. Преди да се оттегля, вече си бях създал име и пари, та да мога да започна собствен бизнес. За мен това е предизвикателство и възнаграждение за усилията. Доволен съм.

— Разкажи ми подробности, Пат. Сам ли ръководиш?

— Имам трима партньори. По странен начин моята история е подобна на твоята. Може да съм завършил колеж и следдипломна квалификация по бизнес, но съм нищо в сравнение с випускниците на Харвард и Колумбия. Докато аз съм разигравал топката, те са се шлифовали по Уолстрийт. И тъй с техните познания, моите пари и малко допълнителни инвестиции, до които успях да се добера, основахме „Хютън Груп“.

Джордана застина. Надигна се и се взря в лицето му.

— „Хютън Груп“? Ти си в „Хютън Груп“?

Устните му весело потрепнаха, щом видя изуменото й изражение.

— Ами, да. Не е кой знае какво.

— Патрик, „Хютън Груп“ се смята за една от най-перспективните фирми. Искам да кажа, аз далеч не съм специалист по капиталовложения, но чета пресата. Където и да погледнеш — „Уолстрийт Джърнъл“, „Форбс“, „Таймс“ — за вас се писаха фантастични неща през последната година! — тя се извърна, озадачена. — Странно, не си спомням да съм срещнала името ти. Сигурно просто съм прелиствала…

— Името ми не фигурираше там. Фирмата се казва „Хютън Груп“, а не „Клейз Груп“. Така ми харесва повече.

Изумена от скромността му, тя продължи да се вглежда в него. Той беше толкова различен.

— Има ли значение? — попита тъй тихо, че в първия момент тя не го чу, потънала в мислите си.

— Моля?

— Има ли значение как се казва фирмата ми и кой съм аз?

— Разбира се, че няма. Просто е… вълнуващо.

Лицето му помръкна.

— Сега, след като знаеш, че съм в „Хютън Груп“, по-вълнуващ ли съм от преди?

Тогава го разбра. Усмихна се и нежно докосна устните му.

— Да, по-вълнуващ си, само че не заради това, което си мислиш. Защото би трябвало да си безкрайно арогантен. А не си. Ето, това е вълнуващото — тя го целуна. Сложи глава на рамото му и го прегърна.

— Ще бъда ли достатъчно вълнуващ, че да ме изтърпиш до неделя?

Сърцето й подскочи.

— До неделя?

— Не е нужно да се връщаш утре, нали?

— Не.

— Тогава остани с мен тук до неделя. Моля те.

Джордана се усмихна. Макар да изпълняваше чист каприз, чувстваше се уверена в себе си.

— С удоволствие — отвърна тя. — Благодаря.