Ан Мейджър
Див свят (13)

Дванадесета глава

Единствено спешният случай можеше да даде на един лекар такава огромна власт. Тед забеляза, че независимо от ужаса обсебил всички наоколо, включително и него самия, Джес бе в прекрасно настроение и се радваше на предоставената й възможност да се разпорежда с присъстващите. Прикритите й усмивчици говореха, че се забавлява чудесно, докато използва драматичната ситуация за собствена изява. Тед едва ли можеше да направи нещо друго, освен да стиска зъби и да се моли на Господ Джес да се окаже толкова добра, колкото си мислеше, че е.

Той горчиво се усмихваше, докато наблюдаваше как двама от работниците му бясно сновяха до лечебницата и обратно под нарежданията на Джес. Бяха двама от най-упоритите и непокорни работници, мъже, които никога не биха допуснали да ги командва жена. И припкаха като деца всеки път, когато гласът й се извисяваше.

За по-малко от час Банкрофт бе завладяла къщата му, имението му и хората му. Чувстваше се безполезен и разбира се, ревнуваше. Бе направил всичко, което можеше. Бе изпратил хора след подплашените коне и бе поставил постове пред всяка сграда, за да предотврати някоя следваща атака. Но в очите на всички Джес бе героинята на деня.

Докато Тед беше навън с пазачите, тя бе превзела къщата. Всеки от тридесетте му работници, включително и дебелата мързелана, госпожа Би, бяха в пълно нейно подчинение. Бе спечелила старата жена с една-единствена забележка, че е жертва на потисническата тирания на мъжкия пол. Госпожа Би бе станала покорна като агънце. А беше самият вълк.

— Още мокри хавлии, моля — нареждаше тихо Джес.

Дебеланата дори не се намръщи, както винаги, когато я караха да свърши нещо. Всъщност тя едва не събори Тед, докато препускаше да изпълни поръчката. По дяволите, никога не бе подскачала така под неговите заповеди.

Ян също бе впечатлен, като наблюдаваше внимателната й работа върху проснатия по корем на леглото Кърк. Адвокатът повдигна поглед, видя киселата усмивка на Тед и се изсмя гръмогласно. Сигурно си мислеше, че тази жена командва и него по същия начин. Е, не беше ли така? Но какво можеше да направи? Докато Кърк беше в опасност, ръцете му бяха вързани.

Лицето на болния силно се потеше. Тед се бе заклел на Джулия, че ще й го върне здрав и читав, преди бебето да се роди.

— Как е той? — притеснено попита Тед.

— Ще се оправи. Боли го много, но изгарянията са повърхностни. Сега има нужда само от спокойствие и почивка.

Тед седна на стола до леглото му.

— Трябва да го оставим сам — нареди меко тя, подканвайки всички да излязат. — Това се отнася и за теб, Джексън.

— Добре, по дяволите! И без това имам достатъчно много неща да върша. Неща, много по-важни от това да надзиравам теб.

Той плесна с ръце по бедрата си. От джинсите му се вдигна облак червен прах и бавно се отложи по мебелите и пода.

— Мисля, че и аз ще имам доста работа — отговори тя, като огледа стаята.

Дали всички лекари си мислеха като нея, че подпират луната да не падне?

— Остави „Джексън Даунс“ на мен. Няма да ти разреша да го превземеш.

— Тук съм, за да ти помагам — прошепна тя предизвикателно.

Тед забеляза, че Ян ги гледа.

— Запомни едно! Не съм те канил тук и след като всичко свърши, искам да си отидеш — лицето й силно пребледня. — Приключих с теб в мига, в който се качи на самолета. Тогава ти недвусмислено показа, че нещата между нас няма да потръгнат никога. Не ми пука колко си добра в леглото или какво правиш сега, за да ми помогнеш. Каквото и да направиш, няма да променя решението си. Твърде много обичаш да командваш, за да можеш да живееш с мъж като мен.

— Признай си, Джексън, това, което най-много те вбесява, е, че имаш нужда от мен. Искаш да остана, и не само в леглото ти. Наистина ли ти трябва жена, която ще се остави да я баламосваш? Прегази Дирдри и все пак не бе щастлив с нея.

— Не това беше причината!

— Това имение е доста голямо. Наистина ли мислиш, че можеш да го управляваш сам? Кърк…

— Върви по дяволите заедно с Кърк! Ти само го използваш, за да се наложиш.

— Джексън, това не е честно, дори и от човек като теб.

Знаеше, че тя е права. Но вече му бе писнало винаги тя да е правата. Тед изхвръкна от стаята. Искаше да е колкото се може по-далеч от тази жена. Ян го спря на входа, на излизане от къщата.

— Ей, Джексън, а документите?

Тед беше готов да се съгласи с всичко, само и само да й покаже кой е по-силният, но като се обърна, я забеляза в най-далечния край на стаята.

— Ще ги подпиша утре — отговори грубо той.

— Какво? — Ян се готвеше да настоява, но замисленият му поглед неохотно се насочи към Джес, а след това обратно към Тед.

— Трябва ми една нощ да помисля — отсече Тед.

— Но ти вече се съгласи!

Пред погледа му бяха само уплашените очи на Джес.

— По дяволите, Ян! Казах ти — утре!

Тед прекара нощта в едно от спалните помещения на работниците. През цялото време се въртя върху тясното твърдо като камък легло. Не продажбата на имението го притесняваше. Осветлението не беше изгасено и всеки път, когато отвореше очи, погледът му падаше върху висящия срещу леглото му плакат на сексапилна гола блондинка. Бедата бе там, че огромните, прекалено изпъкващи гърди на модела твърде много му напомняха за Джес. Мисълта, че тя сега спи в някое меко легло в прохладната къща, го измъчваше. Беше се любил с нея само предишната нощ. И то неведнъж. Бе го желала страстно. Що се отнасяше до секса, бяха чудесна двойка.

Мразеше се! Заради властта, която тази жена имаше над него. Добрият, пламенен секс му харесваше. Твърде дълго бе стоял без жена, за да може да й устои. Но това, което го ужасяваше, бе, че просто един образ, който едва напомняше на нея, беше в състояние да го възбуди. Всеки път, когато погледнеше плаката, вътрешностите му се разтреперваха.

Проклета да е! В живота му нямаше да настъпи спокойствие, докато тя беше наблизо.

Тед продължаваше да гледа жената от плаката, като вдигна тост в нейна чест. Беше прибягнал до алкохола, за да притъпи сетивата си, но колкото повече се напиваше, толкова по-силно се разгаряше желанието му. Унесе се едва на разсъмване, но и в съня си не можа да се освободи от нея.

Джес дойде при него с очи, изгарящи от страст. Започна да се съблича и Тед я покани в тясното си легло. Тя се покачи отгоре му и го подлуди. В този момент нещо го изтръгна от съня. Нед, който лежеше на леглото под неговото, го дърпаше за ръката и се опитваше да го събуди.

— Сънувахте ли нещо? — изхили се той.

— Я млъквай!

 

 

На следващия ден в „Джексън Даунс“ и „Мартин Рийч“ нямаше нападения. Въпреки това неизречена заплаха висеше във въздуха.

Може би затова всички бяха неспокойни. Работниците се разтоварваха от напрежението, като обсъждаха Джес в присъствието на Тед.

— Макей е доста добре днес. Говореше с жена си в Тексас по радиото. А докторката се е развилняла — чисти къщата — нареждаше Нед, докато му помагаше да се справи с махмурлука си.

— На мен ми харесваше, както си беше — Тед пъхна главата си под умивалника и завъртя кранчето.

— Успяла е да впрегне и госпожа Би.

Тед се измъкна от водата й се удари в чучура.

— О По дяволите! Какво?

Госпожа Би беше над шейсетте и непрекъснато оплакваше сама себе си. Мъжът й бе най-добрият майстор, който Тед имаше. Именно той бе единствената причина, поради която всички в имението търпяха мързеливото и досадно присъствие на вечно оплакващата се икономка.

Всеки път, когато „Джексън Даунс“ биваше нападнат, тя не пропускаше да промърмори: „Някои мъже щяха да измислят нещо.“

— Шефе, няма да познаеш госпожа Би — продължаваше Нед. — Станала е мека като памук. Досега не съм чул да се е заяла с някого.

— Не може да бъде!

— Но е точно така. Докторката знае как да се оправя с нея.

Естествено Банкрофт щеше да се справи с нея. Те и двете си бяха мъжемразки открай време.

Тед войнствено пръхтеше, докато подсушаваше косата си с една хавлия, но Нед не беше от хората, които разбират от намеци.

— Госпожа Би избърса и излъска всички подове. Всичко в къщата е изпрано — завеси, чаршафи, одеяла, килими. Хванала е работниците да й помагат. Няма да познаете къщата. Сега готви някакъв пай с месо. Най-хубаво миришещият пай с месо, който съм усещал. А докторката се оказа много добър ветеринар.

— Не сте я пуснали при добитъка, нали? — изкрещя Тед. Хвърли кърпата на леглото и навлече ризата си.

— Не, но излекува кучето на Дейн. Миналата седмица го ухапа змия и ако тя не го бе излекувала, със сигурност щеше да умре. Лизи и момчетата много щяха да се разстроят. Трябва да видите, какви приятелки са с Лизи.

— По дяволите! Не искам нищо да виждам.

— Ей! — Погледът на Нед се плъзна от шефа му към разсъблечената блондинка от плаката. — Тази прилича на нея. Не е ли вярно, шефе? — Зъбите на Нед блеснаха на загорялото му лице.

Тед проследи погледа му. Как се осмеляваше този работник да говори така за Джес! Едва не го удуши.

— По дяволите! — прогърмя плътният му глас. — Защо лепите такива боклуци по стените? — с един-единствен скок Тед стигна до другия край на бунгалото, свлече плаката от стената, накъса го на парчета и го хвърли в коша. Забеляза изумените физиономии на хората си. Можеха да прочетат по лицето му какво става с него. Всички сведоха глави към грубия дъсчен под.

Уплашен, че може да каже или да направи нещо необмислено, Тед отвори вратата и потъна в горещия прашен и изпълнен с мухи въздух.

Вратата се затръшна и той чу подхилкванията им.

— Какъв дявол се е вселил в него?

— Не трябва да си гениален, за да ти стане ясно, Нед.

Репликата бе последвана от смях и шушукания.

— Тази е дяволска жена! Няма нищо общо с предишната.

— Най-накрая и той си намери цаката и май много не му се нрави.

Щеше му се да се върне вътре и да раздаде няколко юмручни удара, вместо това, изтрополи по стълбите. Не трябваше да се кара със собствените си работници. Още повече, че единственото престъпление, което бяха извършили, бе, че казваха истината.

Знаеше, че не трябва да води Джес тук. Но не можеше да предположи, че тя ще се наложи толкова бързо и ще изправи цялото имение и хората му срещу самия него.

Май че и този път тя спечели.

Изглежда всички си мислеха, че мястото й е тук.

Тед реши, че няма да се остави да го изхвърлят от къщата му, затова се прибра за вечеря. Мислеше да се срещне с Ян, да продаде имението и да не обръща никакво внимание на Джес.

Но тя беше навсякъде.

Почувства се чужд в собствения си дом.

Къщата сияеше. Госпожа Би също.

За пръв път от години тя изглеждаше щастлива с господин Би. Тед забеляза възрастната двойка да пие грог в една от остъклените вътрешни градини. Измъкна се, преди да са го забелязали, и отиде да потърси Ян.

Зърна Джес в кухнята. Възнамеряваше да се промъкне незабелязано покрай отворената врата, но ароматът на говеждо печено, йоркширски пудинг и лимонов пай му дойде твърде много. По дяволите! Защо трябваше да е толкова добра във всичко, което имаше значение за него.

Ботушите му отекнаха по теракотения под. Беше потен и мръсен. Мрачно, сърдито мъжко присъствие в изрядно почистената кухня. Знаеше, че мирише на прах и животни, които допреди малко бе ваксинирал. Все още усещаше вкуса на снощното уиски в устата си.

Джес вдигна поглед от готварската книга и сладко се усмихна.

— Здрасти.

Само „здрасти“, след всичко, което му беше направила. Но сърцето му се изпълни с дива радост.

— Къде е Лизи? — попита сърдито той.

— Чете в стаята си. Бях й взела една книжка за динозаври.

— О!

Той не можеше да й се нагледа. Изглеждаше свежа и доста чаровна в дрехите за езда на Дирдри. Вероятно е спала като бебе снощи, без да има кой да й досажда.

— Липсваше ми — каза тя, остави готварската лъжица, развърза престилката си и се хвърли в прегръдките му.

Тед живееше в тази къща от години, но сега за пръв път се почувства като у дома. Сведе глава и ръцете му се сключиха около тялото й.

— О, Господи, аз съм загубен, наистина загубен… — през всичките тези години той беше обвинявал Джес за провала между тях. Но не бе по-малко виновен от нея, задето не бе разбрал истината, задето не бе поискал да разбере.

— Точно така се чувствах и аз цяла нощ — прошепна тя.

— Липсваше ми.

— И ти ми липсваше. Защо не дойде?

— Защото… — огромните му ръце мачкаха косата й. — Защото съм твърде голям инат.

Знаеше, че никога няма да може да й заповядва, така както знаеше, че никога няма да спре да се опитва да го прави. Защо трябваше винаги да са на нож?

— Боже, не трябва изобщо да те докосвам. Не и преди да се изкъпя. В цялата тази блестяща къща аз съм единственото мръсно нещо.

Той се опита да се освободи, но Джес не го пускаше.

— Прегърни ме!

Тед прекара пръсти по шията й и това докосване ги омагьоса и двамата. Тя навлажни устни. Той я целуна.

В този момент разбра, че докато тя е с него, няма да продаде имението. Това вече не бяха милиони декари изсъхнала пустинна земя, плячкосвана от разбойници. Това беше неговият дом. И той смяташе да направи така, както Джес искаше. Щеше да се бори, само защото тя очакваше това от него. Дори и да му струва всичко, което има.

Но щеше да се бори според своите разбирания. Не според нейните.