Ан Мейджър
Див свят (11)

Десета глава

— Не започвай пак с твоите наставления! — изкрещя Тед.

Джес се подчини и млъкна. Стоеше от другата страна на леглото и се усмихваше.

Беше толкова красива, че му причиняваше болка. Мисълта, че нещо може да й се случи… Страхът се бе загнездил във всяка клетка на тялото му.

Светлината на утринното слънце припламваше по разбърканата й коса. Сноп лъчи се промъкваха през щорите зад гърба й и обгръщаха прелестното й тяло.

Тед стисна юмруци, за да устои на желанието си да я грабне и да я хвърли върху леглото. Още усещаше уханието й по кожата си. Защо, мили Боже? Не искаше никакви жени повече в живота си. Никога повече!

Той я погледна още веднъж и докато я изучаваше, започна да се поти. Идващата отзад светлина я осветяваше като някакъв зъл демон на сластолюбието.

Той все още бе ядосан, но повече от всичко беше объркан. В джунглата бе започнал да осъзнава, че се тревожи за нея повече отколкото можеше да си позволи.

Ад!

Страхуваше се от загрижеността си. Страхуваше се, че Джес ще направи същото, което бе направила и преди. Страхуваше се, че ще остане с него за известно време, толкова, колкото да разпали чувствата му. А след това ще изчезне и той отново ще трябва да сглобява парчетата от разбития си живот.

Беше голям глупак. Мислеше си, че може просто да се люби с нея и всичко да приключи. Никога, с никоя друга жена сексът не е бил така емоционално обвързан за него. Вкуси любовта й само веднъж и вече я искаше цялата. Не само тялото й, но и мислите й, душата й.

И тя го знаеше.

Той продължаваше да я гледа. В стаята беше тихо като в гробница. Единственият звук идваше отвън, от гората, където самотен бродеше вятърът.

Тогава Джес проговори.

— Ти си най-упоритият мъж на земята. Не можеш ли да разбереш, че единствената причина, поради която дойдох в Австралия, е да ти помогна. На теб и на Лизи. Това не е толкова ужасно.

— Не искам помощта ти — отговори той дрезгаво.

— Не ме интересува! Смятам да остана.

— Дирдри беше моя съпруга. Какво се е случило с нея е мой проблем.

— Но тя ми е сестра. Дойде при мен за помощ. Каза ми нещо…

— Не искам да се месиш!

— Не можеш да ме спреш — прошепна тя.

— Опитвам се да те предпазя!

— Оправяла съм се и досега идеално, без да има кой да ме предпазва.

— Забрави Дирдри!

— Добре. Засега — каза тя и го погледна замислено. Повдигна ръка към косата си и я разтърси така, че тя се плъзна върху раменете й като тежка коприна. Бавно и чувствено прекара пръсти през нея.

Сърцето му започна да бие лудо. Гледаше я и не смееше да помръдне.

Тя изостави косата и плъзна ръка по шията си, към вдлъбнатината между гърдите. Откопча най-горното копче на блузата.

Искаше му се да разкъса тънката материя, да я долепи до себе си и да почувства отново голото й тяло под своето.

— Какво правиш? Да не мислиш, че можеш да ме манипулираш чрез секс?

— Вероятно — усмихваше се тя примамливо.

Тед беше опиянен от гледката, но въпреки това усещаше кръжащата около тях опасност. По някакъв начин онези копелета бяха разбрали, че тя има значение за него и щяха да я използват, за да го притиснат.

Искаше да крещи, да мачка, да разбива, да направи нещо, което да го измъкне от надигащото се желание, но тясното легло насред стаята непрекъснато му напомняше нощта, която бяха прекарали в него.

— Тихо — прошепна тя. — Не си и помисляй да викаш. Ще събудиш Лизи.

Не трябваше да идва в стаята й. Сега вече бе твърде късно.

Тя бавно пропълзя по леглото, облегна се на една от таблите и продължи да разкопчава копчетата, като не спираше да го гледа предизвикателно.

Блузата й започна да се свлича. Той наблюдаваше как хладната бледожълта материя се плъзга по пламналата й кожа. Гърдите й бяха покрити от бежова коприна и дантели. Можеше да различи зърната й, настръхнали под бельото.

През тялото му премина неволна тръпка.

— И не искаш да ми вземеш Лизи.

— Не и докато…

Обещанието й увисна в настъпилата тишина. Тя прекара треперещ пръст по очертанието на едната си гърда, жест предназначен да събуди мъжките му инстинкти.

Без съмнение успя.

— Докосни ме — умоляваше го тя.

Толкова му се искаше да го направи, че чак го заболя. Сетивата му настръхнаха заедно с желанието му. Един мускул на челюстта му започна да подскача, докато се опитваше да й устои. Устата му пресъхна.

Нямаше смисъл да се бори. Стриптийзът й го бе хипнотизирал. Погледът му бе прикован върху тънките дълги пръсти.

Тя пристъпи напред, бавно и съблазнително. Направи само няколко крачки, колкото гърдите й да започнат да се поклащат. Озова се под поток от розова светлина, която докосваше косата й, разливаше се по ръцете й и се плъзгаше по съблазнителната извивка на гърдите.

Всичко друго в стаята потъмня. Тя бе сърцевината на факел и топлината на този факел го изпълни.

Погледът му беше привлечен от гърдите й, тънката талия, извивката на бедрата. Сияеше като богиня и тялото му се разкъсваше от болезнено желание.

Беше стигнал там, накъдето го бе повела.

Пръстите й помръднаха върху малката закопчалка на сутиена. Гърдите й изскочиха от ограничаващите ги дантели. Тя бавно се освободи от ненужната вещ, като я остави да се залюлее на пръста й секунда, преди да я захвърли.

Нещата не трябваше да се развият така. Тя не играеше по правилата. Беше въвела свои правила и използваше прелестите си, за да го обезвреди. Усещаше как волята и упоритостта му се разтварят в горещата мъглявина на желанията. Начинът, по който тя провокира тази нажежена до бяло страст, бе унизителен.

Тя тихо се засмя, докосвайки леко гърдите му, докато той не започна да стене.

— Имаш още много да учиш за жените — прошепна. — Време е да изоставиш остарелите си разбирания — ръката й изследваше твърдостта на мускулестото му рамо. — Любовта не е само секс, нито пък само думи.

— Кой тук говори за любов?

— Аз. Тя е, когато двама души споделят, вярват си и работят заедно за постигането на обща цел. Тя е обещание.

Пръстите й бяха толкова обиграни, че му бе трудно да мисли, камо ли да говори.

— Защо винаги трябва да усложняваш всичко? Аз не вярвам в любовта! Искам просто да те предпазя.

— Правилно.

Ноктите й леко се плъзнаха по гръбнака му. Цялото му тяло беше разяждано от желание. Кожата й разцъфваше под погледа му. Беше толкова красива, че образът й му причиняваше болка.

Тед затвори очи, за да избяга от видението. Но сгреши.

Миризмата на портокалов цвят нахлу в ноздрите му. Усети как ноктите й се забиват в гърба му с обещание за прииждаща страст. След това тя го целуна. Усети езика й по гърдите си, устните й си играеха с тялото му. Наелектризираното вълнение достигна до всяко нервно окончание.

Тед отново почувства пръстите й плъзгащи се по твърдия му стомах и по бедрата. След това тя се притисна до него. Беше като разтопен шоколад. Нямаше как да избяга.

Сведе устни над нейните. Езикът му проникна в устата й и тя потръпна. Целуваше устните й, лицето й, ушите и шията й. Наведе се и леко целуна една от гърдите й. Вдигна я, положи я в леглото върху хладните чаршафи и я покри с тялото си.

Страните й бяха аленочервени като слънцето при изгрев. Златистите й къдри лежаха объркани върху възглавницата. Тя собственически го прегърна и го привлече към себе си.

И всичко започна отново — пулсиращото желание блокираше съзнанието му. Изгарящ, настойчив стремеж, завладяваше всяка фибра на тялото му.

Съществуваше само жената. Само тази жена. Само жестоката препускаща необходимост. Вече нямаше никакво значение, че тя не се държеше, както той очакваше. Желаеше я, точно такава, каквато беше.

Ръцете му бързаха, трепереха. Целуваше я грубо, нежно, с мека търсеща настойчивост. Сливаше голите им тела в едно.

Ръцете й се сключиха върху основата на гръбнака му. Тя разтвори тялото си под неговото и той усети как светът му се изплъзва. Стаята изсветля и изригна в мигновен, всеобхватен и изпълващ душата му пламък.

И двата упорити воюващи духа се сляха в едно — за един кратък миг. Телата им блестяха от пот. Тед искаше да я притежава, но знаеше, че това никога няма да стане. Той силно я притисна и зарови ръце в косите й.

— Това наистина беше нещо… — засмя се тя.

— Да, ти си наистина нещо! Знам, че го направи само за да ме извадиш от равновесие.

— Ти крещеше през целия път, на връщане от джунглата. Отказа да слушаш логичните ми аргументи. Все някак трябваше да привлека вниманието ти.

— Е, със сигурност успя.

— Но ти не се вслушваш в разума.

— Нито пък ти.

— Исках да ти покажа, че можем да сме партньори, че си принадлежим.

— Винаги съм го знаел.

— Имам предвид заедно — във всичко. Не само в леглото. Ще бъдем равни.

— Една жена никога не може да се сравнява с един мъж.

— Нито пък мъжът — с жена. Но аз искам да ти помогна да отгледаш Лизи. Смятам да запазя кариерата си, работата си. За мен те са важни, както твоята работа за теб. Но първо искам да ти помогна да разбереш какво става във фермата ти и какво се е случило с Дирдри…

Той вече беше спал с Джес два пъти. И тя си мислеше, че го е хванала.

— Как не можеш да го проумееш — тази битка е само моя! Тук е Австралия.

— Последното владение на господаря — промърмори Джес с лек сарказъм. — Нима не разбираш. Австралия не е по-различна от други места. Само ти и аз сме от значение. Ако се обичаме, то твоята битка е и моя битка. Аз те обичам и няма нищо, което не бих направила за теб.

Тя изрече това така сладко, а топлите й очи го галеха. Но той знаеше, че меденият й глас и кадифеният поглед бяха също като захарта, която използваше, за да му пробута горчивите си лекарства.

Наша битка! Господи! Беше толкова убедена. Но изобщо не знаеше в какво се забърква.

Чувстваше се странно, несигурно. Като че ли не беше той. Не искаше друга жена в живота си. А тя беше отчайващо независима.

Не след дълго Джес наруши тишината.

— Знам, че за теб вероятно е трудно… да повярваш… на някоя жена. Особено след брака ти с Дирдри. Още повече да повярваш на мен. Но не разбираш ли, за мен също е трудно да ти вярвам? Ти също разруши живота ми. Само че аз не се инатя като теб.

— Аз съм ти разрушил живота! Това да не е някаква шега?

— Когато бяхме в колежа, ти ме използва, за да задържиш Дирдри.

— Какво?

— Искаше да я накараш да ревнува и да се омъжи за теб.

Тед се изсмя. Не можеше да повярва.

— Никога не съм те използвал. И не съм те лъгал! Беше точно обратното.

— Не…

— Тогава, обясни ми, защо легна с мен, като се преструваше на Дирдри?

— Джексън, ти знаеше през цялото време с кого си!

— Не, не знаех. Разбрах едва, след като се ожених за Дирдри.

— Тя ми каза, че си знаел…

— Не ме интересува какво ти е казала!

Джес се освободи от прегръдката му и се отдръпна в най-далечния ъгъл на леглото.

— Спомням си тази нощ, като че ли беше вчера. Аз те обичах. Мислех, че ти обичаш нея.

— Е, за нашите отношения, това си е съвсем нормално.

— Не ставай саркастичен, Джексън!

Той й кимна да продължи.

— Ами, онази нощ аз учех в лабораторията. Дирдри нахълта, ридаейки. Разправяше, че си скъсал с нея заради мен. Бях зашеметена. Ние с теб винаги се карахме. Не беше показал с нищо, че ме обичаш. Помислих, че нарочно си я излъгал, за да я накараш да ревнува. Кълнях се, че не е истина. След това излязох, за да те намеря и да ти кажа да не ме използвате в любовните си караници. Не забелязах, че по погрешка съм взела пуловера на Дирдри.

— Беше тъмно и когато налетях на теб, облечена в нейния пуловер, те взех за Дирдри. Така, както се случи и първия път, на корта. Защо, по дяволите, не ми каза коя си?

— Не знам. Винаги, когато бях около теб, правех глупости. Може би, защото мислех, че ако ме вземеш за Дирдри, по-лесно ще разбера, какво куца между двама ви. Сигурно съм била побъркана. Попитах те дали, когато си казал, че си влюбен в Джес, наистина си го мислил.

— И аз ти отговорих — да.

— Това ме обърка още повече. Мислех, че се опитваш да я накараш да ревнува. Разплаках се и те умолявах да не ме измъчваш повече. Ти ме прегърна. Мислел си, че успокояваш Дирдри, нали? Отношенията между нас много бързо взеха друга посока.

— Винаги става така. Това трябваше да ме подсети, че си ти.

— След това се любихме — прошепна тя.

— И през цялото време не можех да повярвам, че това е онази Дирдри, която разкарах. Винаги, когато се опитвах да я докосна, тя ставаше студена като лед. Привличаха я единствено парите ми — изрече той горчиво.

— Да, но тогава аз не знаех това. Точно, когато смятах да призная коя съм, ти ме спря и каза: „Ожени се за мен, Дирдри. Казах онези неща за Джес само за да те ядосам.“ В този момент сърцето ми спря. Беше страшно като смъртта.

— Мога да кажа само, че исках да се оженя за тази, която ме накара да изгарям от желание. Аз наистина мислех, че си Дирдри.

— Не ме лъжи, Джексън!

— Не те лъжа — ръката му обгърна кръста й. — До първата брачна нощ не знаех, че съм се оженил не за тази, за която трябваше. А след това те намразих, защото мислех, че си преспала с мен само за да ме измамите да се оженя за Дирдри.

— Мили Боже! О, Джексън! Толкова те обичах! След като ме помоли… помоли Дирдри да се омъжи за теб, бях толкова наранена. Ти я обичаше, искаше да се ожениш за нея. Избягах. Не можех да мисля за нищо друго, освен за Дирдри. Как щях да я погледна и да й кажа какво съм направила. Седях в едно кафене и поглъщах кафе след кафе. Най-накрая разбрах, че няма как да се оправдая. Просто трябваше да й кажа. Но когато се върнах, нея вече я нямаше — гласът на Джес беше отчаян. — Беше ми оставила бележка, в която ми благодареше, че съм уредила всичко. Пишеше, че заминавате да се ожените, далече от всички и че през цялото време си знаел коя съм.

— Проклета да е! — Тед стовари юмрука си върху таблата на леглото.

— Чувствах се толкова мизерно. Бяха ме използвали. Не знаех какво да правя. Бях отчаяна. Вече нищо нямаше значение. Опитвах се да се убедя, че ти не си подходящ за мен, че така е по-добре. Ожених се за Джонатан. Но каква полза от това сам себе си да заблуждаваш. Бракът ми не потръгна. Започнах работа, имах дете. Знаеш останалото. Най-накрая, миналата година, в Калкута, Дирдри ми каза почти цялата истина.

— Дирдри… — лицето му се сгърчи от болка. Споменът за нея го изпълни с горчивина. — През цялото време обвинявах теб за това, че провали живота ми, а вината е била нейна. Трябваше да разбера.

— Нека оставим миналото. Наистина ли ме обичаше тогава?

— Да, обичах те! — прошепна той. — Само теб. Винаги съм те обичал. Дори и когато бях женен. Дори и след като те намразих.

Лицето й бе останало без капчица кръв. Той взе ръцете й в своите.

— И двамата сме били големи глупаци. Но вече всичко свърши. Това, което има някакво значение, е бъдещето.

— Да, бъдещето.

— Ще вземеш Лизи и ще напуснете Австралия, а аз ще ви последвам, когато уредя нещата тук.

Джес стисна дланта му и въпреки че ръката й бе малка и нежна, той усети силата й. Топлият й решителен поглед го галеше.

— Ти май още не разбираш? Имам предвид как ще продължим по-нататък — каза тя тихо. — Аз оставам! С теб. Завинаги! Никъде няма да се чувствам сигурна, ако се страхувам за теб.

Обхвана го паника.

— Говориш като мъж — изрече той неохотно.

— Не, ти просто не можеш да се измъкнеш от средновековието. Ти си мъжът, но това не те прави по-висш от мен и не ти дава право да ме командваш. И от това, че мисля така не ставам по-малко жена. Не си ли забелязал досега? Обичам те, и това ни обединява.

Наистина ли? Можеше ли да я приеме и то при нейните условия? Всъщност не бяха ли тези условия и негови? Тя го познаваше по-добре и от самия него. През целия си живот беше сам. А сега бе с нея.

Можеше ли да рискува сигурността й? Усещаше опасността дори тук, в спалнята. Тя си мислеше, че е много смела, но онези копелета щяха да я умъртвят на секундата, стига да им се удадеше удобен случай. Щеше да започне да спори с нея, но тя се разтопи в ръцете му. Мислите му започнаха да бледнеят.

— Ние сме едно цяло — промълви Джес.

— Но…

— Партньори за цял живот. Във всичко!

Тя сведе ръка и го докосна, така че всяка негова клетка настръхна.

— Няма да стане.

— Искащ ли да се обзаложим? — прошепна в ухото му.

Той усети влагата на езика й, търсещ онова чувствително място на ухото му и превръщащ кръвта му в огнена река.

Загорялото му тяло покри бялата нежна плът.

— Не, не — простена той. Но тялото му казваше — да!