Реймънд Чандлър, Робърт Б. Паркър
Пудъл Спрингс (10)

ДЕСЕТА ГЛАВА

Цяла седмица вече наблюдавах къщата на Мъфи Валънтайн. Седях в колата с пуснато климатично устройство и мотор на ниски обороти, което наслагваше въглерод по цилиндрите. Всяка заран Мъфи се появяваше по лек шлифер върху виолетово трико и се отправяше към спортния клуб. Две минути след нея излизаше прислужникът японец с два джавкащи пудела, изопнали каишките, завиваше по алеята и се изгубваше зад ъгъла. И всяка сутрин ги прибираше пет минути след завръщането на Мъфи от нейните физкултурни занимания.

След три подобни дни го последвах зад завоя и го зърнах да изчезва зад вратата на съседната къща със все пуделите. Остана там точно четирийсет и пет минути, а на излизане зърнах японка с униформа на камериерка да затваря след него. Подир двайсетина минути се зададе сребрист мерцедес, от който слезе изрусена до бяло жена с розово трико и се прибра в къщата. Диамантите й проблясваха дори от разстоянието, което ни делеше.

Размислих старателно и в понеделник, докато двете съседки спортуваха, а прислужникът и сънародничката му играеха на японско цуни-гуни, аз реших да преслушам къщата на Мъфи.

Бях забучил молив зад ухото и държах жълт тефтер, защипан за специална шперплатова поставка, купени в центъра на Спрингс. Това обикновено е достатъчно, за да проникнеш и в спалнята на президента без да събудиш подозрения, а аз носех и рулетка, провесена от колана. С рулетка и тефтер можеш да влезеш в спалнята на президента, докато той и президентшата са вкопчени в плътска прегръдка. Паркирах пред къщата, пъргаво доближих входната врата и я измерих с рулетката, докато оглеждах какъв тип е ключалката. Позната фирма. Измъкнах колекцията си шперцове, насъбрана през годините, и сполучих от втори опит. Прибрах ключовете, огледах пантите и ключалката, повторно измерих вратата, което си беше чисто изфукване, и чак тогава влязох. Отвътре мито звук. Ако имаше алармена инсталация, тя беше беззвучна. Ако пък цъфнеше полицията… щях да му мисля тогава. От Лос Анжелос ме делеше цяла пустиня, а още нямах основания да се боя от пазителите на закона в Пудъл Спрингс. Хвърлих едно око на часовника. Разполагах с около петдесет минути.

Гостната не разкри нищо повече от това, което вече знаех, столовата си беше просто столова. И в двете стаи нямаше къде да се скрият улики. Тръгнах по дългия заден коридор и се добрах до спалнята. Разбрах, че е семейната спалня, по мъжките костюми в гардероба, но иначе всичко друго беше само нейно. Огромно легло с балдахин, дебел пухен розов юрган и поне двайсет и пет възглавници в розово и бялб. Дълга тоалетна масичка покрай стената успоредно на леглото. Беше от светло, небоядисано дърво, само лакирано. Шишенца с парфюми, червила, ружове, туш за мигли, сенки за очи, крем против бръчки, крем за ръце и поне трийсетина други мазила, които нямах представа за какво са, но бях виждал същите в банята на Линда. Пердетата бяха бели, от двете страни на огромния скрин имаше вградени гардероби с розови врати, боядисани с нещо като вар, което им придаваше старинен вид. Нощни шкафчета до леглото, върху тях огромни лампи от кована мед с розови абажури. Нощните шкафчета бяха без чекмеджета.

Чекмеджета имаше единствено скринът. В най-горното — мешавица от дамско копринено бельо в пастелни цветове. В дъното под тази бъркотия — вибратор и туба с мехлем. За една бройка да се изчервя, ама нали съм вряло и кипяло ченге от големия град. Във второто чекмедже — блузи, в третото — чорапи и ръкавици. В следващото — пуловери. В последното — мъжки ризи, чорапи и бельо. Нищо засукано. Върху скрина имаше две ковчежета на розови и бели ивици, едното колкото кутия от пури, другото с размерите на каса за бира. Малкото съдържаше чифт златно-тюркоазени копчета за ръкавели, същата игла за вратовръзка и златна игла за яка. Имаше и чекова книжка, резачка за нокти, шишенце с капки за очи. Прибрах чековата книжка в джоба си. Голямата кутия беше пълна с бижута. Гардеробите пращяха от дамски рокли, плюс пет-шест мъжки костюма, сака, панталони — всичко старателно подредено и закачено. Имаше и специална закачалка с десетина копринени връзки в основните цветове. В дъното на левия гардероб, зад роклите, бяха скътани няколко ефирни и донякъде комични прозрачни нощници от черна дантела и бяла паяжинена материя — представата на невръстно момиче за сексапилно бельо.

В дъното на коридора — две стаи за гости и две бани. Стаите и едната баня имаха стерилен, неизползуван вид. Погледнах часовника си. Времето ми бе изтекло. Слязох по стълбите, затворих входната врата след себе си, проверих дали се е заключила, минах невъзмутимо по пътеката, влязох в олдса и вече се отдалечавах (с позволена скорост), когато иззад ъгъла срещу мен се зададе Мъфи. Едва се подаваше над кормилото на огромния черен крайслер. Не ми обърна внимание, защото бе мобилизирала всичките си усилия в управлението на автомобила.

В кантората ми над бензиностанцията нямаше климатична инсталация. Отвътре лъхаше на пицерия. Само дето не миришеше толкова приятно. Оставих вратата да зее и включих вентилатора, който бях домъкнал, след като закрих кантората си в Кауенга Билдинг. Жежкият въздух размърда потта по лицето ми, а аз седнах да разглеждам чековата книжка. Слаба работа, особено като се има предвид, че извърших престъпление, наказуемо с една до пет години в Соледад.

Книжката беше негова, а не семейна — само на Лестър Валънтайн. Името и адресът му бяха изписани на всяка бланка. На сметката в момента имаше 7,754 долара и 66 цента. Прегледах кочана с описаните чекове. Най-старият беше с дата осми ноември миналата година. Валънтайн бе плащал за фотографски материали, мъжко облекло, членския си внос за тенис-клуба, сметка от ресторанта на Пудъл Спрингс Хотел, глоба за неправилно паркиране. Имаше и тегления в брой. Глобата беше изплатена на градската управа на Лос Анжелос и бе единственото, което водеше извън пределите на Пудъл Спрингс. Реших, че е следа. Преписах номерата на чека и на квитанцията за глобата, прибрах книжката в чекмеджето на писалището, заключих го и измъкнах бутилката скоч, която държах в случай, че ме ухапе див звяр. Налях си, засърбах кротко и взех да се питам какво ли може да накара някого да изчезне, като зареже чекова книжка с близо осем хиляди долара.

Привърших скоча и си налях допълнително. Диви зверове не се задаваха, но човек трябва да е подготвен за всичко.