Ан Тайлър
Превъплъщенията на Морган (5)

4

Следобедът навлизаше бавно в магазина и здрачът постепенно се настаняваше в ъглите. Бъткинс преглътна една прозявка и замислено погледна към витрината. Морган изобрети сложно колело с перки за събаряне на катерички, приближили се до хранилката за птички. Внимателно изтърка с шкурка всяка перка и я нагласи върху колелото. Този вид работа го успокояваше. Караше го да се сеща за баща си — методичен човек, който щеше да е много по-щастлив като дърводелец, отколкото като посредствен гимназиален учител по английски език и литература. „Единственото, в което нашето семейство винаги е вярвало — често казваше баща му, — са инструментите от най-добро качество. Купувай най-добрите инструменти за работа: от ковка стомана, с ръчки от твърд дървен материал. А после се грижи добре за тях. Всичко да бъде на своето място. И добре смазано.“ Това бе единствената философия, която той бе излагал открито, и Морган се придържаше сега към нея, като към издълбан върху камък завет. Баща му се беше самоубил, когато Морган бе в последния клас на гимназията. Без никакъв намек за отчаяние или лошо здраве (макар винаги да беше изглеждал затворен в себе си), той бе наел стая в „Уинкън, Блинкън Моутър Хоутел“ през една звездна априлска нощ и бе прерязал китките си с ножче за бръснене. Морган беше прекарал доста голяма част от живота си в опити да проумее причината за това самоубийство. Искаше само да разбере защо — нищо друго: големи дългове, рак, изнудване, извънбрачна връзка; нищо не би го смаяло. Всичко щеше да е за предпочитане пред тази мъглява, многозначителна неизвестност. Дали баща му е бил нещастен в брака си? Или бе попаднал във властта на гангстери? А може би бе извършил убийство? Разрови кореспонденцията на баща си, открадна ключа от бюрото му и мукавената кутия с картотеката му. Подложи майка си на безмилостен кръстосан разпит, но тя очевидно не беше по-осведомена от самия Морган или може би просто не желаеше да говори по въпроса. Ходеше из къщи мълчалива и изтощена — започна работа като продавачка на ръкавици в „Хъцлър“. Постепенно Морган престана да я разпитва. Напоследък мисълта, че в края на краищата не е имало никаква причина, бе започнала да се уталожва у него незабележимо, като прах. Навярно интересът на човек към живота би могъл просто да изтънее до едва забележима струйка и да секне. Дали не бе това причината? Не му се щеше да повярва. Пропъждаше тази мисъл всеки път, когато му минеше през ум. Дори сега често се застояваше над откраднатата картотека, но не откри нищо повече от онова, което бе намерил в началото: подредени в азбучен ред указания за сглобяване на велосипеди, почистване на електрически тревокосачки и инсталиране на трансмисионни ремъци на прахосмукачки. Поправка, подмяна, поддръжка. „Следвай указанието стъпка постъпка и ако си свършил с втората, третата положително ще ти стане ясна.“

Морган изтърка с шкурка колелото с перките, като поклащаше глава. Тананикаше си наум.

Бъткинс се качи при него:

— Отивам си, ако нямате нищо против. До утре!

— Ъъ? — промърмори Морган. — Стана ли време? — Изправи се и избърса чело с опакото на ръката си. — Ами да, Бъткинс, разбира се — рече. — До утре значи.

Магазинът потъна в тишина и постепенно се изпълни с мрак. Минувачите бързаха към домовете си за вечеря и дори не поглеждаха витрината. Морган стана, облече анорака си и тръгна по пътеката. Изгаси осветлението и заключи трите масивни секретни брави, които никой крадец не би могъл да разбие. Погледнат отвън, магазинът приличаше на едновремешна снимка: безжизнена, размазана, а издутините и изпъкналостите по витрината си оставаха завинаги неразгадани. Може би призракът на дядо Кълън го навестяваше нощем и бродеше по пътеките между стоките замаян, потънал в размисли за големите градинарски ножици. Морган вдигна яката на анорака си и се затича да хване автобуса.