Патрик Тили
Кървавата река (6)

Глава 6

Сега, в ранния следобед на следващия ден, планът се осъществяваше. Стив, който заедно с другите слушаше бъбренето на планеристите от „Дамата“, които разговаряха помежду си, знаеше, че огромните цифри на земята са потвърдени като принадлежащи на Джоди и спасителната операция започва.

Един от кръжащите „Скайхок“ мина ниско над угасващия огън и Нейт Стинсън, пилотът, люшна крила, когато префуча покрай Джоди. Тя му махна, а той се издигна, зави надясно, зае хоризонтално положение на петстотин фута и направи плавен завой на 360 градуса.

Когато синьо-бялата машина прелетя над покритите със сняг борове, под които лежеше скрит Стив, Джоди включи радиостанцията.

— 2–0–9–6–5–3–4–1 вика „Скайхок“. Как ме чуваш? Край.

— Блу Едно на 5–3–4–1. Чувам те идеално. Твоята позивна е Сноу Бърд^[1], повтарям Сноу Бърд. Нуждаем се от точното ти местоположение, за да улесним евакуацията. Стой на място, докато те свържем с Лейди Сън-Рей. Край.

— Разбрано, Блу Едно. Сноу Бърд стои на…

Стинсън превключи каналите, извика „Дамата“ и получи потвърждение, че неговата черна кутия препредава излъчването на Джоди. Разменените предавания се записваха на лента и един цифров аудиопреобразовател едновременно ги препредаваше в текстова форма на много видеоекрани. Лейди Сън-Рей беше позивният сигнал на Хартман.

— Блу Едно на Сноу Бърд. Лейди Сън Рей на линията. Продължи с точното местоположение. Блу Едно приема.

Стив, Кадилак и Клиъруотър слушаха напрегнато как Джоди предаде на Хартман кратко и ясно здравословното състояние на спътника си и му каза, че двамата с Келсо са единствените оцелели от първоначалната група от петима.

Хартман й благодари, след това попита за серийния номер на Келсо.

Джоди го каза на един дъх и добави:

— Беше ми казано да добавя, че има суфикс ОУ — каквото и да означава това. Край.

— Разбрано, Сноу Бърд. Бъди готов. — Хартман се обърна към Декстър, дежурния радиокомуникационен техник. — Нашата радиовръзка с Хюстън включена ли е?

— Тъй вярно, сър.

— Въведи последното име и номер до централния контрол на данни. Искам незабавно потвърждение и оперативно ръководене!

— Слушам! — Пръстите на Декстър бързо заиграха по клавиатурата.

ОУ беше съкращение от „Отнеси до управлението“. Това означаваше, че никой не може да предприеме никакво административно действие по отношение на такъв човек без разрешение на АМЕКС, изпълнителния клон на федерация Амтрак, разположен в Черната кула. Висшите ръководители като Хартман знаеха, че АМЕКС е продължение на Първото семейство. Това означаваше, че Келсо работи за Белия дом. Възможно ли бе Джоди Казан — както беше намеквал Бък Макдонъл — също да работи за тях?

 

 

От време на време Стив, Кадилак и Клиъруотър виждаха скайхока на Стинсън, който продължаваше да кръжи над мястото на лагера. Джоди се беше върнала до дърветата и стоеше с радиостанция до ухото. Другата станция лежеше до Стив и Кадилак и тихо пукаше от статично електричество.

Хартман отново се обади.

— Лейди Сън Рей на Сноу Бърд плюс един. Преминаваме към евакуация. Два, повтарям два самолета за евакуация, четиринадесет-петдесет часа. Оценено време на пристигане шестнадесет-двадесет часа централно стандартно време. Имате ли точно време? Край.

— Сноу Бърд на Лейди Сън Рей. Потвърждавам. Сверих го. Петнадесет-петдесет-пет. Край.

— Един час сте напред, Сноу Бърд. Сега е четиринадесет-петдесет-пет. Трябва да изтеглим авиационното ви прикритие, но не се безпокойте. Кавалерията е на път. Имате ли цветни ракети?

— Да, Сън Рей. Три червени и две зелени.

— Добре, Сноу Бърд. Пусни зелена, ако евакуацията може да продължи. Ако на земята има вражески сили, изстреляй червена ракета в посока към тях. Ще бъде изпратен ескорт, който ще открие прикриващ огън.

Стив и Кадилак се спогледаха.

— Дръж се, Казан — продължи Хартман. По гласа му личеше, че се усмихва. — Ако всичко върви по план, ще те приберем на борда след три часа.

— Чакам с нетърпение, сър. Сноу Бърд, край.

Беше ред на Клиъруотър и Кадилак да се спогледат. Стив, който бе с гръб към Кадилак, не можеше да види триумфиращия блясък в очите му.

Джоди гледаше как скайхокът се изкачва на височината на другаря си. Когато небето се изчисти, я обзе внезапна тревога. Толкова близко и въпреки това толкова далеч… Тя погледна часовника си. Смяната им скоро щеше да дойде. Ако всичко вървеше добре, в осемнадесет нула нула тя щеше да е на борда и да участва в шумна веселба с добрите си стари приятели.

Мушна се под клоните и отиде да види дали Келсо е още буден. При новината, че след три часа ще бъде в опитните ръце на лекарите от „Дамата“, сигурно щеше да се зарадва. Намери го да спи и реши да не го буди.

През следващите четиридесет и пет минути небето над лагера остана празно. Джоди никога не се беше смятала за търпелива, но откакто срещна Келсо откри, че има скрити резерви от това ценно качество. Сега трябваше да разчита на него — въпреки дружелюбния разговор с Хартман тя си представяше всички неща, които можеха да тръгнат погрешно. Брикман можеше да й каже нещо успокоително, но те се бяха разбрали да не поддържат радиовръзка, за да не ги засекат идващите самолети.

Минутите течаха мъчително бавно, всяка подчертавана на всеки десет секунди от ритмичното хъркане на Келсо. Накрая Джоди видя три скайхока да летят към нея, подредени един до друг. Погледна часовника, после вдигна далекогледа към самолетите. Имаха колесници. Когато водачът започна да кръжи като мишелов, търсещ плячка, останалите два обърнаха на север и на юг. Тримата летци очевидно не поемаха никакви рискове.

Слушалката изпука и оживя.

— Блу Четири до Сноу Бърд плюс един. Актуализирайте местонахождението си. Край.

Джоди натисна бутона за предаване.

— Сноу Бърд на Блу Четири. Все още сме на предишното място и ви виждаме. Край.

— Прието, Сноу Бърд. Приемете съобщението на екипа, че оцененото време на пристигане остава шестнадесет-два-десет часа и зелена ракета от вас. Блу Четири, край.

В четири и десет Джоди видя още три точки да се насочват към нея на малка височина. Далекогледът разкри, че към колесниците на самолетите са прикачени къси ски. Когато дойдоха достатъчно близко да се виждат ясно с невъоръжено око, Блу Четири се снижи да ги посрещне. Другите два скайхока останаха високо горе. Триото със ските мина на около осемстотин фута над главата на Джоди, следвано от Блу Четири, и всичките четири самолета започнаха да кръжат над зоната за евакуиране.

Когато първите два самолета се гмурнаха надолу, Джоди изстреля високо във въздуха зелена ракета. Двата самолета минаха под дъгата от пушек от ракетата един подир друг и се плъзнаха ниско над лагера. Джоди подскачаше и развълнувано размахваше ръце. Самолетите минаха втори път на по-голяма височина, за да изберат подходящо за кацане място. Джоди се мушна под укритието и клекна до Келсо.

— Дейв! Дейв! Събуди се! Всеки момент ще кацнат! — Тя го потупа по бузата, после възбудено го разтърси за рамото. — Заминаваме!

Джоди хвана въжетата за теглене на импровизираната шейна и го издърпа на открито. Освен сигналния пистолет, далекогледа и радиостанцията нямаше нищо друго за носене — Стив и двамата мюти бяха отнесли торбите с останалото от тяхната плячка.

Първият от двата самолета обърна срещу вятъра и започна последния си заход от североизток — отдясно на Джоди. Вторият, който сега летеше по посока на вятъра, временно беше закрит от дърветата зад нея.

Брикман и приятелите му можеха да виждат и двата. Джоди се чудеше дали Стив не е променил решението си. Изпита внезапно съжаление, че го оставя на милостта на онези диваци, но, по дяволите — той беше направил своя избор, а тя — своя. Тя отново беше намерила себе си. И вътрешната увереност за правилността на решението й, й беше дала куража да посрещне онова, което я очаква.

Оставаше да се преодолее само още едно препятствие. След като беше убедила Келсо, че Стив е убит, сега тя се беше натоварила със задачата да убеди и всички останали. По цялата йерархия. И за разлика от Дейв, техните мозъци не бяха объркани от болкоуспокояващи. Просто тя самата трябваше да направи всичко възможно. Сега беше твърде късно да се върне назад. Не, това щеше да е последната лъжа. Наистина последната…

Вторият „Ски-хок“ още беше на последния си заход, когато първият спря на петдесетина метра. Тя свали от лицето си безформената космата кожена качулка и махна на пилота, който отвори капака на кабината и излезе, после започна да тегли шейната на Келсо към него. Пилотът вдигна визьора си и затича към нея. Зад него вторият самолет леко кацна на вълнистия снежен килим.

Джоди поздрави първия пилот с широка усмивка.

— Много мило, че дойдохте. — Тя протегна ръка. — Радвам се да те видя, Гас.

Гас я погледна за миг, после се завъртя да огледа наоколо и разкопча кобура на пистолета си. След като направи пълен кръг, отново я погледна — сякаш не можеше да реши дали си заслужава да я спаси.

Джоди помисли, че може би не я е познал.

— Казан. Джоди Казан. Миналата година през април бях твой…

— Да, знам… — Гас небрежно стисна все още протегнатата й ръка. — Какво е станало с лицето ти?

— Ако толкова те интересува, попитай ме пак, когато се върнем на борда.

Гас посочи Келсо, който лежеше завързан за товарния люк. Под люка имаше груба дървена рамка, която служеше за плазове.

— Може ли да бъде свален от тази измишльотина?

— Можем да отрежем клоните, но трябва да остане завързан за люка. Това го държи цял.

Гас изруга под нос и взе едно от въжетата от Джоди.

— Добре, хайде. Да го качим и да се измитаме оттук. Ти можеш да пътуваш с Радък. Той е от новите момчета. Завърши тази година. Аз съм заместник-командир на звеното.

— Честито — каза Джоди.

Издърпаха Келсо при самолета на Гас. Радък намали газта, остави мотора да работи на малки обороти и дойде да помага.

— Как върви?

— Чудесно — изсумтя Гас. — Приготви шасито, докато отрежа това. — Той извади бойния си нож и започна да реже суровите животински сухожилия, с които Кадилак беше завързал клоните за люка.

Джоди направи същото от другата страна. Радък разгъна прикрепеното към дясната страна на фюзелажа шаси, закрепи горната и долна опори и отвори прозрачен найлонов чувал с цип, в който пътникът да е защитен от силния въздушен поток и смразяващия студ.

Но когато вдигнаха алуминиевата носилка, стана ясно, че тя не може да влезе в чувала.

— По дяволите! — извика Гас.

— Няма страшно! — извика Джоди. — Той е увит с две термични одеяла плюс кожите. Просто срежете чувала и с предната част му покрийте главата!

— Но капакът от шлюза е прекалено широк! Ремъците не могат да го обгърнат.

— Тогава направете нещо, задници със задници! — избоботи Келсо. — Просто ме измъкнете оттук!

— Млъкни, редник! — изръмжа Гас. — Бъди щастлив, че сме тук да те измъкнем от тази каша!

— Я върви на майната си!

Джоди удари с юмрук по люка.

— Дейв! Престани да създаваш затруднения! — Тя се обърна към Гас. — Можем да ги удължим, като използваме онези от самолета на Радък! Имам здрави ръце и мога да издържа… и, повярвай ми, след като съм стигнала дотук, няма да го оставя!

Радък вече беше тръгнал.

— Ще ги донеса…

Джоди видя как Гас загрижено се огледа. И неочаквано си спомни какво й беше казал Стив. Това беше човекът, който го беше оставил сред горящата нива. Под надутото си многословие Гас беше изплашен до смърт от перспективата да се изправи лице в лице с тълпа крещящи мюти.

— Успокой се — каза тя. — Не съм виждала нито помирисала диваци от дни.

Той само изсумтя.

От изгодната си скрита позиция на север от тях Стив, Кадилак и Клиъруотър наблюдаваха евакуацията. Стив се взираше през далекогледа. Клиъруотър лежеше до него.

Кадилак, който беше клекнал няколко метра зад тях, попита:

— Какво става?

— Не съм сигурен — отговори Стив. Опитваше се да изтълкува жестовете, които съпровождаха разгорещената размяна на реплики между Джоди и пилотите. — Изглежда, има някакъв проблем.

— Надявам се да не е сериозен. — Кадилак се обърна, видя един от воините Коджак по-навътре в гората, на около петдесетина метра вляво, вдигна лявата си ръка и замахна бързо, сякаш сече.

Мютът прие сигнала и постави пръсти пред устата си. Пронизителен писък на ужас на малко животно, хванато в челюстта на хищник с остри зъби, за миг прониза тишината. Не силен, но смразяващ.

Стреснат, Стив се претърколи в снега.

— Какво беше това, по дяволите?

Кадилак се премести до него.

— Някакво животинче завършва живота си по неприятен начин. Ще ми дадеш ли…

— Разбира се. — Стив сложи далекогледа в протегнатата ръка на мюта.

Когато Радък се върна с двата предпазни колана, въздухът около самолета на Гас беше пронизан от доста различен, но също толкова смразяващ звук.

— Какво ста…

Ззззззуииииии! Нещо друго прелетя покрай тях после — Ззззззуиккк! Ззззззуоккк! Две стрели от арбалет удариха самолета. Първата мина право през десния стабилизатор на опашката и продължи. Втората влезе през носа, за малко не уцели Радък и спря — острието изскочи от другата страна точно където стоеше Гас Уайт.

Гас скочи, сякаш е ударен от ток на електрическия стол.

— Мамка му! — Той извади пистолета си и клекна да се предпази.

Радък също се снижи.

— Виждаш ли ги!? Виждаш ли ги!? Къде са по дяволите?

Джоди коленичи до тях.

— Не се паникьосвайте, момчета. Далече са.

— Откъде знаеш!?

— Мютите обикновено не пропускат. Ако бяха близко, тази стрела щеше да прониже и трима ни. — Джоди погледна забитата стрела и извади радиостанцията си. — Блу Четири, тук Сноу Бърд. Помощ. Обстрелват ни с арбалети. Броят на враговете е неизвестен. Оценена далечина — хиляда метра от нас. Гледай червена ракета за посоката. Край!

Джоди даде радиостанцията на Гас, бързо зареди червена ракета в плоския ракетен пистолет, подпря ръце на фюзелажа над стрелата и изстреля ракетата към далечната линия дървета. Разстоянието не беше хиляда метра, а хиляда триста двадесет и пет. Беше отишла там с Брикман и другите да остави фалшиви следи през нощта и на връщане механично беше преброила крачките си. Червената ракета беше насочена право към точката, където ги беше видяла последния път. Джоди дори не можеше да си представи какво се е объркало, но вече не можеше да направи нищо, за да защити Брикман. Щом диваците бяха решили да ги нападнат, изборът беше съвсем прост.

Ззззззуоккк! Една стрела долетя от друга посока и рикошира от отворения люк на скайхока на Гас. Радък, който завързваше допълнителните колани към шасито, се наведе и изруга, но пръстите му продължиха да работят.

— Дойде оттам! — извика Гас и включи радиостанцията. — Блу Четири, тук Граунд Хог Едно. Врагът ни обстрелва! Какво чакате? Стреляйте по тия негодници!

— Идваме, Граунд Хог Едно. Край.

Джоди изстреля втора червена ракета към десния край на гората; четирите кръжащи самолета се разделиха на двойки и се спуснаха към невидимите цели.

Радък я хвана за рамото.

— Отиди при моя самолет и свали шасито. Можеш ли да го направиш… и да влезеш в чувала?

— Разбира се. Няма проблем.

— Окей, действай! Ние с Гас прибираме твоя приятел и идвам.

Джоди заобиколи самолета на Гас, клекна под перката и след това се втурна към втория скайхок. Ззззззуииииии! Друга стрела прелетя покрай нея. След това още две, този път високо над главата й. Ззззззуииииии-ззззззуииииии! Диваците сигурно бяха разбрали, че другите четири самолета слизат да им надупчат задниците.

В ума й прозвуча един глас. Настойчив. Изискващ. Напомнящ й, че трябва да направи нещо. Да, разбира се. Всичко това имаше смисъл. Това не беше атака. Не се предвиждаше никой да бъде убит. Това беше диверсия за отвличане на вниманието на онези, които може би не разбираха, че тя помага на приятелите си…

На Гас и другите, които бяха приковани към земята, може би им се стори цяла вечност, но четирите кръжащи в орбита скайхока се забавиха по-малко от тридесет секунди. Забавянето се дължеше на това, че Блу Четири, пилотиран от Шийла Крей, трябваше да предаде на Хартман бърз рапорт за ситуацията, преди да може да открие прикриващ огън. Но сега, най-после, мютите бяха открити. Крей, която водеше атаката на левия край на гората, включи електромотора, който щеше да завърти шестте цеви на пушката, и сложи палец на бутона за стрелба. Когато го натиснеше, пушката щеше да изстреля със скорост хиляда и двеста залпа в минута смъртоносна градушка от остри като бръснач игли.

В целевата площ долу дванадесет мюти Коджак вече тичаха навътре в гората и изчезнаха в грубия заслон от сплетени клони, който бяха построили през нощта по инструкция от Кадилак, докато той и другите небесни пътници бяха заети другаде.

Стив и Кадилак бяха все още в опасната зона и се караха, стигна се почти до бой. Клиъруотър, временно забравена от двамата мъже и самата тя забравила за присъствието им, стоеше на няколко метра от тях със затворени очи, разкрачена, с ръце на бедрата и лице, обърнато към небето; умът й бе насочен към нещо отвъд него.

— Какво става? — беснееше Стив. — Мислех, че си се разбрал с тях!

— Успокой се! Те знаят какъв е залогът. Никой не е убит. Стрелят ей така, на шега!

— На шега ли?! Тези маймуни едва не провалиха всичко!

— Не разбираш ли?! Тези хора са воини, Брикман! Това там са техни врагове. За тях това е въпрос на чест. Честта на племето! Трябваше дълго да ги убеждавам да не ги избият. Накрая се съгласих да им позволя да направят този жест на предизвикателство.

— Така ли? И не ти ли мина през ума, че момчетата горе могат да реагират също с малък жест!

— В такъв случай по-добре да се махаме оттук. — Кадилак посегна да хване Стив за ръката.

Стив бутна ръката му и се обърна към Клиъруотър.

Кадилак го стисна здраво.

— Не се меси, Брикман! Тя знае какво прави!

Тялото на Клиъруотър потрепери, когато началният силен земетръс влезе през подметките в краката й и продължи нагоре, за да се срещне с подобна сила, която дойде от небето като невидима светкавица. Мускулите на тялото й се стегнаха, сухожилията се опънаха, лицето й се превърна в непроницаема маска и когато отново отвори очи, те светеха така ужасяващо, както на легендарната Медуза.

Клиъруотър замахна напред и нагоре — показалците й сочеха двата приближаващи се самолета — и от устата й излезе пронизителен виещ вик — знак за изригване на повеля от устните й. Нечовешки, неземен звук, невъзможен за описване. Спиращ сърцето, изсушаващ вътрешностите, пронизващ мозъка. Звук, който оставяше неизличима следа в умовете на всички, които са го чули, превръщащ костите в желе и кръвта във вода.

Както беше научила в Ни-Исан, тя можеше да влезе в ума на друг само ако той е отворена врата, но не беше нужно да се търси врата у онези, които жадуваха за кръв и чиито инстинкти за убиване бяха насочени срещу нея, или онези, които беше избрала да защити. Енергията, която подхранваше тяхната омраза, действаше като проводник за нейната сила, засмукваше я в самото сърце на тяхното същество.

Същата лудост, която беше обхванала съвипускника на Стив Фазети над горите на Уайоминг и го беше накарала да се обърне срещу своя съекипник Нейлър, сега обзе Марк Ридъл, който летеше зад Шийла Крей. Той включи лазерния си далекомер, докара червената точка върху фюзелажа на скайхока на Крей и стреля. Поразеният самолет се преобърна надясно и полетя надолу с носа напред.

Ридъл не погледна втори път. В ума му имаше само една мисъл. Той трябваше да защити живота на онези долу от своите подведени другари. Спусна се стръмно надясно, атакува успешно водещия скайхока, след това се обърна към четвъртия самолет, пилотиран от приятеля му Есекс, и полетя право към него с неизразим възторг.

Радък, който беше изтичал да затвори чувала на Джоди върху шасито, замръзна с широко отворена уста и очи. Размерът на бедствието, неговата необяснима природа и бързината, с която се случи, го оставиха безмълвен.

Джоди, измъкнала глава навреме да види как трите самолета падат, споделяше ужаса и мъката, но тя вече познаваше разрушителните сили на мютските повелители и позна почерка на Клиъруотър. Нямаше смисъл да се опитва да обяснява на Радък какво се е случило. А и нямаше време.

— Не си прави труда да дърпаш ципа! — викна тя. — Излитай преди небето да е паднало върху ни.

Радък не се нуждаеше от повече убеждаване. Той скочи в кабината, затвори капака и отвори широко дроселовата клапа.

Скайхокът на Гас Уайт се плъзгаше по снега пред тях. Джоди видя как той се отлепи и полетя стръмно нагоре с Келсо, завързан от дясната страна. Секунда или две по-късно те също бяха във въздуха. Чудесно, жизнерадостно чувство.

Успяхме, Дейв. Връщаме се у дома…

 

 

Малко след това Хартман получи новината за успешното евакуиране и неочакваната загуба на четирите ескортиращи скайхока. Той благодари на двамата пилоти за тяхната роля в операцията по евакуиране и им пожела безопасен обратен полет. Като командир на ешелона Хартман знаеше някои неща за повелителите, но темата за тях и мютската магия се дискутираше шепнешком, и то само с равни.

Нямаше сигурно доказателство за съществуване на такива хора нито имаше логическо или дори правдоподобно обяснение откъде идва тяхната сила, но никой не можеше да отрече, че от време на време срещу силите на Федерацията беше изпращана някаква ужасяваща разрушителна сила, несвързана с природни явления. Срещу „Дамата“ също. В Уайоминг и сега тук. Сила, която можеше да влияе върху умовете и да призовава буря от ясно небе.

Крей беше първата жертва, но Уайт не беше сигурен кой от другите трима пилоти е отговорен за масовата сеч. Тя имаше потискащо познат характер, но Хартман знаеше, че по този въпрос трябва да запази мислите си за себе си и за малцината колеги, на които можеше да се довери. Публичното говорене по този въпрос беше нарушение на Първи кодекс. За официалния дневник трябваше да се намери някаква запазваща репутацията формула. Но този път, със загубата на цели четири съвсем нови самолета, трябваше да е нещо по-приемливо от обичайната „пилотска грешка“.

Гас и Радък кацнаха плавно на снега от дясната страна на „Дамата“ и в сгъстяващия се мрак рулираха към авиационния вагон. Наземният екипаж и някои от лекарите от санитарния вагон вече чакаха. Хартман беше използвал парните дюзи да изчисти снега под ешелона и площадката под корема на съседната секция беше свалена, за да могат хората да влизат и излизат.

Бък Макдонъл също беше там. Беше решил да посрещне Джоди с усмивка, но при загубата на четирима планеристи нямаше място за усмивка. Въпреки това се успокои, като я видя. И все пак погледна с неприязън парцаливите й кожени одежди.

— Казан… Приличаш на нещо, което мютите убиват за обяд. — Той я прегърна. — Хайде. Старецът с нетърпение очаква да те чуе. Насаме.

— Ей сега… сър. — Джоди хукна при лекаря, изброи вероятните рани на Келсо и лечението, което беше провела, после добави: — Не го местете на носилката. Най-добре е да остане завързан за люка, докато не го качите на операционната маса.

Лекарят, който беше дошъл да ръководи прехвърлянето на Келсо на „Дамата“, се съгласи.

— Права си. Добре, момчета, да го вкараме вътре.

Джоди хвърли последен поглед на другаря си и очите й се насълзиха. Тя стисна ръката на Радък и махна на Гас Уайт.

— Ще се видим по-късно, момчета.

Докато вървеше по рампата с Макдонъл, шефът на въздушното звено даде знак на оператора на крана да започне да вдига скайхока на Радък. Четирима души от наземния екипаж бяха готови да откачат самолета и ръчно да го вкарат във високия двадесет фута хангар на палубата. Под тях другите членове на наземния екипаж бързо сгънаха крилата и опашката на самолета на Гас и го избутаха под стрелата на крана. Започнаха да падат снежинки.

Санитарите сложиха люка и неговия вонящ, увит в кожи товар на една количка. Лекарят доближи нос до тялото на Келсо.

— Мисля, че има гангрена… — Подкараха количката към санитарния вагон.

Джоди и Макдонъл минаха покрай летателния вагон преди скайхокът на Радък да стигне на предния асансьор. С изгубените четири самолета в хангара имаше достатъчно място. И щеше да има достатъчно празни места на масата в столовата. Макдонъл качи Джоди на една количка с акумулаторно захранване, паркирана в една странична ниша, и поеха по коридора към командния вагон.

Когато и последният човек се качи, тумбестата рампа на вагона зад летателния вагон се затвори. Скайхокът на Гас Уайт също беше свален в хангара, след това правоъгълната дупка на летателната палуба се затвори. Останалите пилоти и другите членове на екипажа се струпаха около Гас и Радък и заслушаха внимателно разказа им как цялата операция едва не се провалила. Хармър, строгият лейтенант от Пуебло, трепереше от гняв. Ако неговото искане да изведе хората си беше прието, сега там щяха да лежат изкормени и потънали в кръв диваци вместо момчета в синьо.

В санитарния вагон екипът на хирурга капитан Кийвър провери дали Келсо е още жив и изслуша рапорта за предполагаемите му рани. Кийвър реши да направи визуален преглед, последван от цялостно сонарно сканиране, и нареди на лекарите да свалят коланите, които държаха Келсо към люка, и да разрежат кожите и термоодеялата около потрошеното му тяло.

Джоди и Макдонъл слязоха от количката и влязоха в командния вагон. Бакстър, първият оперативен офицер, слезе по стълбата от „седлото“.

— Командирът горе ли е? — попита Макдонъл.

— Да. Ще слезе лично. — Бакстър подаде ръка на Джоди. — Отдавна не съм те виждал. Как се чувстваш?

— На борда? Малко странно, но… с всяка минута по-добре.

— Какво е станало с лицето ти?

Джоди пипна обезобразяващия розов белег, който минаваше по лявата страна на лицето и врата й, и отвърна с крива усмивка:

— Получих го, когато целунах „Дамата“ за довиждане. Надявам се посрещането у дома да е по-малко болезнено.

Бакстър кимна с безразличие и се обърна към Макдонъл.

— Влизайте. Всичко е готово. Аз отивам при моите момчета в летателния вагон.

Макдонъл и Джоди влязоха в личната квартира на Хартман. До две съвсем нови кърпи на леглото имаше чиста планеристка униформа.

— Добре, събличай се.

— Да се съблека?

— Чу какво казах. Не можем да те представим пред Стареца в такъв вид. Хайде. Сваляй тези вонящи боклуци от гърба си и влизай под душа.

Джоди изглеждаше сконфузена.

— Аз… аз… не мога! — Тя се хвана за челото. Чувстваше се сякаш някой е забил в мозъка й нажежен до червено нож.

— Казан, казах да се съблечеш! — Той я хвана за раменете и я разтърси грубо. — Какви са тия глупости, по дяволите?!

Болката в главата й стана непоносима. Джоди се отдръпна и изръмжа като хваната натясно планинска котка.

— Махни си ръцете от мен, мръснико! — Дясната й ръка посегна към бойния нож, завързан за бедрото й. — Само да ме пипнеш и ще те убия!

Умственият радар на Макдонъл регистрира тревожно ехо. Имаше нещо много погрешно и то изискваше незабавно действие. Със страхотен удар той я събори в безсъзнание преди тя извади ножа от ножницата. Когато се наведе над свитото тяло, усети, че зад него има някой, и се обърна. На вратата стоеше Хартман.

— Колко видяхте от това?

— Достатъчно. — Хартман пристъпи напред и също се наведе. — Какво става, Бък?

— Не знам, сър. Но имам чувството, че сме в голяма беда. — Докато говореше, той започна да разпаря кожените дрехи на Джоди. Стигна до мръсната сиво-синя памучна туника, която тя носеше като робиня в Ни-Исан, разтвори я и видя нещо, което изглеждаше като квадратен дървен клин под пояса около кръста й. Само че в това парче дърво имаше скрит радиодетонатор.

— Кристо! — ахна Хартман. — Това не е дърво, това е…

— Шибана бомба!!! — изрева Макдонъл, сграбчи пластичния експлозив, свали детонатора и го захвърли в коридора зад гърба си. — Обяви обща тревога!

Хартман се спусна към големия червен бутон на стената.

Ходът, който щеше автоматично да затвори всеки вагон от съседните, беше твърде закъснял.

Когато петимата лекари вдигнаха Келсо от капака на люка, детонаторът в квартирата на Хартман се взриви със силен гръм; едновременно с него в ешелона проехтяха две други експлозии.

Най-катастрофален беше взривът в скайхока на Радък. Експлозивът, поставен под пилотската седалка, взриви резервоарите на съседния самолет. Това на свой ред предизвика други взривове, стелажите с бидони с напалм и намиращите се под пода резервоари с гориво под налягане се запалиха и летателният вагон избухна като минивулкан.

Пламтящото гориво и ненаситните огнени кълба на напалма, съчетани с адската ударна вълна, която нахлу в коридорите на съседните вагони, погълна всички, които стояха по пътеката. На разстояние два вагона в двете посоки някои членове на екипажа запазиха присъствие на духа да затворят аварийните врати и да спрат огъня, но с това решиха съдбата на всички уловени от другата страна на вратите.

Между онези, които изчезнаха, или онези, чиито тела бяха намерени по-късно овъглени до неузнаваемост, бяха Бакстър, ръководителят на въздушното отделение, Гас Уайт, Радък, лейтенант Хармър, останалите планеристи и целият наземен екипаж. И освен тях много други…

Вторият взрив — в санитарния вагон — разкъса на парчета Келсо, уби петимата лекари, които го държаха, и хирурга капитан Кийвър и разруши операционната. Неколцина други от санитарния екип, които бяха в купето или работеха наблизо, бяха или убити, или фатално ранени. Онези, които бяха достатъчно щастливи да оцелеят, излязоха изпод развалините с мозъчно сътресение, наранени и обгорени.

Експлозиите бяха взривени със същия радиопредавател, който Стив беше използвал с такъв добър ефект при бягството от Херън Пул, но бяха организирани от Кадилак и Клиъруотър.

Трите експлозива бяха останали от Херън Пул и когато кацнаха до река Хъдсън, Стив внимателно ги беше извадил от самолетите с ракетна тяга, които бяха използвали за първата част на пътуването си. По време на пътуването с лодка до Бу-фаро експлозивите, детонаторите и радиопредавателят бяха прибрани в торбата, която Кадилак грижливо съхраняваше в кабината си.

От Бу-фаро торбата беше пренесена на Лонг Пойнт, прибрана на борда на един от откраднатите скайрайдъри и после скрита в снега на последния лагер. И когато научи за плана на Стив да пусне Джоди и Келсо на „Дамата“, Кадилак реши да нанесе удар, който да впечатли подземните хора и да премахне всякаква по-нататъшна възможност Стив да продължи двойната си игра.

С дълга усукана животинска жила и парче огънат метал, отпран от капака на товарния люк, Кадилак монтира ръчния предавател така, че бутоните, които контролираха трите експлозива, да се включат, когато Келсо бъде вдигнат.

Предавателят и един от експлозивите бяха поставени под тялото на Келсо, когато бяха проверявали шините и превръзките му. Малко след това Клиъруотър използва силите си, за да влезе в ума на Джоди, докато масажираше врата й.

Според внушената психически заповед Джоди скри втория експлозив до тялото си. По-късно, по време на диверсионната атака на мютите, тя се възползва от объркването и постави останалия експлозив в скайхока на Радък. Не си спомняше да го е направила, но внушението беше останало в подсъзнанието й. Така че когато Бък Макдонъл й каза да се съблече — което щеше да разкрие скритото под туниката й и по този начин да наруши плана, — тя се възпротиви като умопобъркан зомби.

Келсо беше подложен на същата обработка, което го направи нечувствителен към пакета, пъхнат под кръста му. Смъртта го връхлетя преди умът му да може да регистрира болезненото усещане, че е бил предаден. Беше иронично, защото ако беше имал време, той щеше да прокълне Стив с последния си дъх.

Иронично и твърде тъжно, тъй като за първи път през живота си Стив беше невинен. Той беше играл честно. Е, почти честно. И беше надхитрен. Но Кадилак не му беше съобщил новината. Тримата тичаха на север с ликуващия си мютски ескорт и Стив не знаеше, че „Луизианската дама“ лежи изкормена и горяща и че със смъртта на Келсо неговите добре замислени планове също са изгорели.