Джек Слейд
Ангелът от града на духовете (3)

3.

Повечето от къщите бяха се срутили и превърнали в убежища за доста години. Плъхове и мишки обитаваха това някогашно поселище, както и някои койоти и лисици, които пък дебнеха по-малките животинки. През деня под пропадналите покриви се укриваха също и немалко бухали и кукумявки.

Това беше един мъртъв град, град на духове, разположен в един от многото уединени каньони. Градът Сейнт Джордж, чието име отдавна вече бе потънало в забрава.

Допреди около година тук все още живееха десетина души.

Сега в него беше останал само един-единствен жител.

При това той беше жена, и то млада и хубава. Казваше се Сара Фароу и имаше разкошна дълга кестенява коса, която блестеше на слънцето като излъскана мед.

Сара обитаваше най-добре запазената сграда от всички останали — някогашния бар.

Това беше единствената двуетажна къща в селището, а фасадата й, боядисана някога в ярки тонове, сега вече бе доста избеляла от времето.

Сейнт Джордж бе един от многобройните мъртви градове. Те никнеха като гъби след дъжд, когато през страната се разнесеше мълвата за някое ново голямо златно или сребърно находище. Тогава от всички страни натам се стичаха различни хора, изпълнени с надежда или алчни за бързо забогатяване.

Сара Фароу си имаше определена причина, за да остане в града.

Почти никой не знаеше, че тя живее тук. По принцип никой вече не си и спомняше, че някога там е съществувал град. Той не беше отбелязан на нито една карта.

Освен това бе толкова встрани от пътищата, че човек, който не подозираше за съществуването му, би могъл да го открие само благодарение на някаква огромна случайност.

Тази сутрин Сара Фароу имаше посещение. Слънцето току-що бе изгряло и тя тъкмо се канеше да събере от кокошарника няколкото снесени през нощта яйца, когато отдалече дочу тропота на конски копита и забърза с осемте яйца в престилката си обратно към кухнята, където вече беше запалила огнището.

Точно сега обаче съвсем не й беше до закуската. Сара грабна късата рязана пушка и като премина през салона, се изправи заплашително на входа на някогашния бар.

Едва тогава видя конника, задаващ се откъм тесния проход в края на каньона.

Въздъхна някак облекчено, когато го позна. Стройното й тяло се изпъна и на лицето й се появи усмивка.

Не й оставаше нищо друго, освен да се усмихва и да бъде приветлива. Твърде много неща зависеха от това. Беше готова да жертвува всичко, за да постигне скоро тайната си надежда.

Приближавайки се към нея, Ърл Мак Леод също й се усмихна. Сара разбра що за чувства го бяха обхванали. Познаваше го от доста дълго време.

— Здравей, Ангел — поздрави я засмяно той. — Не съм те виждал отдавна. Нима си забравила изисканите обноски при посещение? Е, как се посреща добър, стар приятел?

Сега вече усмивката му съвсем не беше така приветлива, а очите му излъчваха неотстъпчива твърдост.

Тя кимна послушно.

— Извинявай, Ърл. Толкова се изненадах, че идваш така рано. Това някак си ме обърка.

— Е, хайде, давай! — настоя той, втренчил жадно очи в нея.

Сара облегна рязаната пушка на стената близо до вратата и започна бавно да се разсъблича. Накрая остана съвсем гола, само с четирите сребърни верижки, закрепени на глезените на ръцете и краката й. Така тя стоеше там, напълно изложена на похотливия поглед на червенокосия хищник Ърл Мак Леод.

— Ела по-близо! — заповяда той и Сара пристъпи напред, излизайки по този начин от леката сянка, която хвърляше върху й полусрутеният покрив на пристройката.

Сега вече се изправи съвсем гола под ярката слънчева светлина и очите на Мак Леод още повече заискриха.

Знаеше, че той няма да бърза. Ърл винаги обичаше да се наслаждава твърде дълго на цялата тази церемония. Изглежда, това му доставяше огромно удоволствие.

— Станала си още по-хубава. И верижките са си точно там, където трябва да бъдат. Виждам, че си все същото мило и послушно момиче, Ангел.

Тя му се усмихна в отговор. Винаги, когато изпълняваше тази процедура, Сара неволно си мислеше, че той явно се смята за много добър любовник.

Тези смешни сребърни верижки, които постоянно трябваше да носи на глезените си! Отдавна вече бе свикнала с тях. Още повече че те наистина бяха хубави накити, с които би могла дори и да кокетничи. Правеха я още по-възбуждаща, особено когато беше гола, както сега. Тя лично смяташе, че подчертават още повече голотата й. Сама не можеше да си обясни защо, но моменти като този пробуждаха в нея усещането за някакво дълбоко, непознато й досега чувствено удоволствие.

Как само се плъзгаше погледът му по тялото й. Неволно нещо се надигаше в гърдите й. Струваше й се, че сякаш кожата й се изпъва. Тъмните зърна на гърдите й щръкнаха предизвикателно напред.

Ърл Мак Леод с тайно задоволство отбеляза този факт.

Тя веднага усети това.

Кога най-сетне щеше да слезе от коня си?

Сара вече гореше от нетърпение да се озове в прегръдките му.

В такива моменти беше в състояние да забрави всичко останало. За нея те бяха като един вид награда.

Той изчака мълчаливо още няколко минути. Винаги удължаваше тази своеобразна предигра много повече от братята си, за да може после да се наслади докрай на всичко останало. Най-сетне!

Ърл се размърда върху седлото. После с един скок се озова при нея и я взе с усмивка в обятията си.

Внесе я на ръце вътре в къщата, на горния етаж, който беше напълно обитаем. Понякога братята идваха тук, за да ремонтират постройката с някои от пленниците си. А сред тях имаше доста сръчни майстори.

От Ваулчърската мина Сара получаваше всичко, което й бе необходимо, за да живее нормално. Братята Мак Леод й го доставяха, като всеки път се редуваха. Най-приятно й беше, когато идваше Ърл Мак Леод.

Той внимателно я положи върху голямото меко легло. Беше много нежен любовник. Но братята му също не бяха по-лоши.

Тя притвори очи, когато той проникна в нея. Отдаде се изцяло на удоволствието. През тези часове Сара можеше да забрави всичко останало. А по-късно, когато отново останеше сама, се питаше понякога дали това изобщо имаше все още някакъв смисъл. Така не можеше да продължава вечно. Но, от друга страна, не знаеше дали въобще би могло да се промени нещо.

Времето течеше. Те бяха докрай погълнати от поривите на телата си. Ърл беше необикновено издръжлив мъж. Харесваше й най-вече това негово качество. При Хари, най-малкия брат, беше точно обратното. Когато беше с него, тя просто се насилваше, за да го изтърпи, и тайничко се радваше при заминаването му.

С Ърл нещата стояха съвсем различно.

Понякога дори се питаше дали изобщо все още изпитва омраза към него.

Преди около година Сара беше пристигнала тук заедно с четирима мъже и бе се заселила с тях в опустелия град, защото решиха, че в него ще бъдат недосегаеми за правосъдието.

Те бяха все хора извън закона и тя много добре знаеше това още от самото начало. Брат й Петер й бе признал всичко. Заедно с още дузина бандити бяха ограбили в Аризона няколко банки и два-три дилижанса, превозващи парични пратки.

Единствено брат й Петер и приятелите му Крис, Олаф и Фред Ханзен бяха се изплъзнали навремето от преследването. Голяма част от другите паднаха убити в престрелки със служителите на закона, трима бяха обесени, а останалите петима излежаваха в момента присъдите си в затвора.

Сега и четиримата мъже, с които Сара бе пристигнала навремето тук, работеха наред с останалите пленници във Ваулчърския рудник. Сара не знаеше какви бяха условията там, но братята Мак Леод всеки път я уверяваха, че всички те се чувствуват много добре и че ако им се налага да работят, то е само за да могат да заплатят за пълната закрила, която им се предлага в тези планини.

Фред Ханзен беше неин годеник, а Петер — брат. Ето защо Сара се чувствуваше отговорна за по-нататъшната им съдба.

Братята Мак Леод й бяха казали, че би могла да направи много за брат си и приятелите му и че ако бъде разумна и наистина им помага, много скоро отново ще ги пуснат на свобода. И тогава те няма да има от какво повече да се страхуват из тези земи, защото господари тук са единствено те — братята Мак Леод.

Дали тя все още наистина искаше да бъдат пуснати Ханзен и брат й? Дали изобщо би могла след това да живее отново щастливо с тях?

Може би, ако навремето ги бяха хванали и осъдили на дълги години затвор и ако сега се намираха зад решетките, тя отдавна вече щеше да ги е забравила. Може би дори щяха да ги обесят.

Сара не знаеше за всичките им престъпления.

Тя беше силно раздвоена.

Как щеше да продължи всичко това?

Беше ли наистина длъжна да се жертвува така за брат си?

А Фред Ханзен? Дали изобщо някога го е обичала истински? Дали не се заблуждавала?

Ърл Мак Леод беше съвсем друг тип мъж. В такъв като него тя много лесно би могла да се влюби.

Но за Ърл и за братята му Сара не беше нищо друго, освен момиче за развлечение. Дори и той, при все че се държеше така мило, едва ли изпитваше някакви по-дълбоки чувства, защото тогава нямаше да позволява на братята си също да се изреждат при нея.

Така разсъждаваше тя, когато останеше сама.

Сега обаче изцяло бе се отдала на порива си към този силен, привлекателен мъж. По-добре беше да не мисли за нищо друго, иначе той можеше да забележи нещо.

Навън слънцето отдавна вече бе се издигнало високо над хоризонта.

— Отново имаме работа за теб, Ангел — каза Ърл, когато най-сетне й се насити. — Трябва да отидеш днес до Силвър Сити.

— Все още ли имате нужда от нови работници?

— Започнахме прокопаването на още една галерия.

— Това означава ли, че пак няма да освободите моите хора?

— Трябва да поизчакаш още няколко седмици, Ангел.

— Измина почти цяла година, Ърл.

— Е, и? Ако ги бяха пипнали, щяха да им лепнат най-малко двадесет години. А Крис вероятно щеше да увисне на бесилото. Срещу него бяха предявени най-тежките обвинения. Но вече сме говорили доста пъти за това.

— Извинявай, Ърл, аз само си мислех…

— Няма нищо, Ангел — усмихна се снизходително той. — Мога да те разбера. Ти преди всичко се бориш за брат си. И за момчето, за което навремето си искала да се омъжиш. Все още ли го обичаш?

— Не съм много сигурна.

— Е, поне си откровена. Фред Ханзен нямаше да бъде подходящ мъж за тебе. Не се знае колко време щяхте да бъдете заедно. Рано или късно непременно щяха да го хванат и да го затворят или да го изпратят на бесилката. Той не би бил добра партия за теб, Ангел, можеш да ми вярваш.

Тя седеше с подгънати крака върху леглото. Видът й беше много съблазнителен и очите на Ърл отново похотливо заблестяха.

— Ти си най-подходящият мъж за мен, Ърл — промълви внезапно Сара.

Беше сигурна, че е избрала най-сгодния момент за това признание.

Изглежда, наистина имаше право.

— Идеята не е лоша — отвърна замислено той. — Аз съм мислил вече по този въпрос.

— Но братята ти ще бъдат против.

И тя сведе поглед към сребърните верижки.

Всяка една от тях принадлежеше на един от четиримата. Тази на дясната й ръка беше на Ърл.

— Ще помисля за това — увери я той. — Наистина, Ангел, обещавам ти.

— Тогава ще освободите ли брат ми и приятелите му?

— Може би. Но всичко това трябва добре да се обмисли. Сега на първо време ще отидеш с двуколката до Силвър Сити. Ще се свържеш както винаги с шерифа. Той ще ти посочи незабелязано човека, за когото става въпрос, и ти ще изиграеш обичайното си представление.

— Кой е на ред този път? — запита делово тя.

— Истинското му име е Дан Торпе. А иначе тук се подвизава като Сам Крамер. Шерифът го е разпознал по най-новите обяви за издирване на престъпници. Бъртън е дяволски добър физиономист, това поне може да му се признае. И освен това има отлична памет.

— Добре ли изглежда? Имам предвид този Торпе.

— Нямам представа. Но не е необходимо непременно да стигаш докрай с него. За една жена винаги има достатъчно възможности да излъже даден мъж с обещания за по-късно. На мен и без това не ми е много приятно това, че ти винаги преспиваш с тях.

— Защо смяташ, че го правя?

— Такова чувство имам понякога.

— Тогава значи се заблуждаваш — каза тя. — Не, Ърл, не съм спала досега с нито един от престъпниците, които съм ви довела. Можеш да ми вярваш.

Той се усмихна със задоволство.

— На теб действително не ти се налага да го правиш с тях — измърка с удоволствие Ърл, още веднъж я притегли към себе си и буйно я облада. Когато поривът му се поуталожи, той й прошепна тихо: — Наистина ми е минавало на няколко пъти през ума да те взема за моя партньорка. Единствено и само за себе си. Дори и братята ми не биха имали нещо против. Но тогава ще трябва предварително да се изяснят някои неща между нас. Ти ще трябва да скъсаш с цялото си минало. Дори и с брат си и приятелите му. Би ли могла да го направиш, Ангел? Знаеш ли всъщност защо те наричаме Ангел? Защото имаш дяволски добро сърце. През цялото това време ти се жертвуваше заради брат си и неговите приятели. Сигурно никак не ти е било лесно.

— Да, така е наистина — въздъхна тя. — В началото дори ви мразех. Минавало ми е през ума даже и да ви издам.

Ърл се изсмя подигравателно.

— И на кого щеше да ни предадеш, Ангел?

— Не знам. Може би просто щях да избягам.

— Нямаше да стигнеш далече. Навсякъде имаме свои хора. Можеш да ми вярваш, ние сме много по-силни, отколкото някои си мислят.

— Това междувременно и аз го разбрах, Ърл…

Сара отново го прегърна. Отговорът му бе събудил в нея нови надежди. Може би той наистина щеше да я вземе за своя жена. Тогава тя все пак щеше да може да се застъпи за брат си и братята Ханзен. При това положение нямаше да могат да й откажат така лесно.

— Огладнях.

— Ще приготвя нещо за ядене.

И когато малко по-късно, застанала до печката, запържваше в тигана яйца със сланина, тя си тананикаше от щастие.

Ърл Мак Леод следеше с наслада всяко нейно движение и действително си мислеше колко добре би било да притежава за в бъдеще това момиче единствено само за себе си. Пък братята му нека си потърсят други любовници.

Но всичко това щеше да се уреди от само себе си.

Беше съвсем сигурен, че много скоро ще може отново стопроцентово да разчита на нея.

С течение на времето тя бе се превърнала във фактор, който съвсем не беше за пренебрегване. Не биваше да се изключва възможността Сара да разкрие един ден всичко, когато разбере, че те изобщо не възнамеряват да пуснат някога на свобода пленниците си.

Всички, които работеха във Ваулчърския каньон, бяха обречени на смърт. Бяха, така да се каже, живи погребани.

След ден-два те щяха да се увеличат с още един. Шерифът беше казал, че става въпрос за много едър и силен мъж, а на такива братята Мак Леод най-много се радваха.

И никога преди това Ърл Мак Леод не бе бил толкова сигурен, както тази сутрин, че Ангела отново щеше да свърши добре работата си…