Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ласитър (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Engel aus der Geisterstadt, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция
vens (2010 г.)
Корекция и форматиране
marvel (2011 г.)

Издание:

Джек Слейд. Ангелът от града на духовете

Превод: Мария Илиева

Редактор: Андрей Илиев

Коректор: Мая Арсенова

Технически редактор: Николинка Хинкова

Формат: 84/108/32

ИК „Калпазанов“ — Габрово, 1993 г.

ISBN: 954–8070–82–0

История

  1. — Добавяне

1.

Те го удряха с такава ярост, сякаш искаха да изпотрошат всичките му кости. Бяха четирима и съвсем не предполагаха, че едрият чужденец би могъл да има някакъв шанс срещу тях.

Четирима яки мъже срещу един. При това по ръст никой от тях не отстъпваше на Ласитър.

Владееха и някои доста подли номера.

Той обаче се отбраняваше достойно. На всеки техен удар отвръщаше с не по-малко силен удар.

Толкова пъти вече го бяха улучвали по лицето, че Ласитър се опасяваше, че съвсем скоро няма да може да вижда каквото и да било. Кръв се стичаше от многобройните му рани, но не се предаваше. Току-що бе фраснал единия от тях по брадичката и мъжът бе политнал назад към тезгяха с високите, огледални рафтове, по които стояха наредени най-различни бутилки.

Разнесе се такова дрънчене и звън от счупени стъкла, сякаш целият бар бе се разбил на парчета.

Само преди пет минути мъжете бяха издебнали Ласитър тук, в малкото хотелско барче.

Когато около полунощ заедно с пищната Ивона той напусна стаята си, за да си пийне нещо в бара, все още съвсем нищо не подозираше.

И тогава изведнъж изникнаха тези четирима биячи.

Не си губиха много-много времето в празни приказки. Единият от тях сграбчи Ивона за ръката и я блъсна ядосано настрана, като й се разкрещя:

— Няма да ти позволя отново да ме мамиш, пачавра такава! Питам се защо изобщо се сгодих за тебе.

А сетне заговориха юмруците. Годеникът на Ивона, ако той наистина й беше годеник, явно не разчиташе много-много на собствените си сили и поради това беше си довел и солидно подкрепление.

Е, да, Ласитър, от една страна, можеше да разбере дивата му ярост. Касаеше се очевидно за патологичен случай на ревност.

Но все пак той в случая нямаше абсолютно никаква вина, по дяволите!

Беше се запознал с Ивона едва преди няколко часа. Тя му бе казала, че също като него е сама и че жадува за приятна компания.

Е, в интерес на истината Ласитър едва ли щеше да й откаже, дори и да бе знаел предварително, че е сгодена.

Ивона беше наистина прелестно момиче. Приличаше малко на индианка. А и освен това имаше темперамент като на изригващ вулкан. Ласитър съвсем не можеше да се оплаче от скука.

Сега обаче тя се сви отчаяно в един от ъглите на бара и хленчеше жално, принудена да наблюдава безпомощно как пребиват от бой любовника й.

Още един от четиримата се свлече на колене и задъхвайки се тежко, притисна с две ръце корема си.

Но другият, когото юмрукът на Ласитър бе запратил преди малко в барчето с напитките, отново се окопити.

Барманът се вайкаше шумно покрай тях, но никой не му обръщаше внимание.

Голямото хубаво огледало естествено бе се разбило на парчета заедно с всички бутилки по рафтовете. Част от мебелите също бяха изпочупени под напора на падащите и премятащи се мъжки тела.

Нима това изобщо можеше да се нарече равностойна борба?

Всъщност тя съвсем не беше по вкуса и на всички случайни наблюдатели, които до един бяха се свили в най-отдалечените кътчета и ъгли на бара.

Ласитър за сетен път трябваше да изтърпи два силни коси удара — единия по носа, а другия в областта на черния дроб. Последното попадение успя да му изкара въздуха.

Но и сега той не падна, дори напротив, това още повече го разяри.

След миг още двама от противниците му се озоваха на земята. Беше ги ударил така, че за следващите десетина секунди щяха да бъдат доста замаяни. Точно толкова време му бе необходимо, за да се разправи окончателно и с останалите двама.

Вече почти се чувствуваше победител.

Но жестоко се лъжеше.

В следващия момент сякаш нещо внезапно експлодира в черепа му. Ослепително ярка светлина проблесна пред очите му и оттам нататък вече нищо не помнеше.

Строполи се на пода като мъртъв.

Зад гърба му внезапно бе се появил шерифът на Силвър Сити и го бе сметнал за главния злосторник в случая.

Двамата мъже, които Ласитър току-що бе проснал на земята, се размърдаха, пъшкайки. Другите двама се отдръпнаха до тази част от тезгяха, която все още се бе запазила донякъде здрава и дишайки тежко, се облегнаха на нея.

— Какво се е случило тук? — осведоми се загрижено шерифът, като хвърли заплашителен поглед към изпадналия в безсъзнание Ласитър.

— Това копеле преспа с Ивона, Франк — отговори му годеникът. — Завъртял й е главата.

Шерифът изгледа жената с особено изражение.

— Вярно ли е това, Ивона? Той ли те прелъсти?

— До това изобщо не се стигна, Франк — отвърна тя с плачлив глас. — Аз само малко се позабавлявах с него, защото си мислех, че Айлмър е заминал по някаква работа в мината си.

— Хм, а кой пръв започна разправията?

И четиримата участвували в боя моментално посочиха Ласитър, който все още не бе дошъл на себе си.

Човек спокойно би могъл да го сметне за мъртъв.

Във всеки случай не беше вече в състояние да се защитава от безсрамните лъжи на нападателите си.

Според тяхната версия Айлмър Боува бе се опитвал само да поиска учтиво обяснение от него, но той веднага се нахвърлил върху му като някакъв разярен бик и започнал да раздава юмруци наляво и надясно.

— Барът ми! — вайкаше се отчаяно барманът. — Хубавият ми бар! Това са щети за над хиляда долара, ако не и двойно повече. Аз ще поискам обезщетение от този негодник, шерифе.

Шерифът Франк Бъртън само кимна небрежно в отговор.

— За това няма проблеми, Алфонс — отбеляза той. — И без това на първо време смятам да го арестувам.

После измъкна чифт белезници от джоба си, изви назад ръцете на изпадналия в безсъзнание Ласитър и щракна железните гривни около китките му.

— Как се казва той?

— Ласитър — отвърна Ивона.

Шерифът Бъртън сбърчи чело. Прехвърляше през ума си най-новите обяви за издирване на престъпници, но не можеше да си спомни да е срещал името Ласитър.

— Това най-вероятно е фалшиво име — изръмжа накрая той. — Както и при повечето чужденци, които се навъртат наоколо.

Имаше право да мисли така. В миньорския град Силвър Сити непрекъснато се появяваха какви ли не съмнителни типове, за да подирят убежище.

— Стейси — обърна се шерифът към бармана. — Донеси отнякъде малко вода!

Алфонс Стейси донесе една кофа с вода и я плисна върху Ласитър, който, дишайки шумно, се размърда върху пода. Всички присъствуващи, насъбрали се около него, се усмихнаха злорадо. Съвсем естествено беше да се сплотят срещу този неканен чужденец, отнел на всичкото отгоре и годеницата на един от техните почтени граждани.

Ето защо те вкупом потвърдиха версията на Айлмър Боува, годеника на Ивона, за грубото и нахално поведение на Ласитър.

И така въпросът за вината беше окончателно изяснен.

— Съдията ще му присъди няколко дни затвор — изръмжа шерифът Бъртън. — В случай, че не е обявен за издирване, естествено.

— А аз ще получа ли обезщетение за нанесените ми щети? — запита възбудено барманът Алфонс Стейси.

— За това няма да има проблеми — успокои го шерифът. После се засмя. — Ще зависи, разбира се, и от това, дали носи достатъчно пари в себе си.

— Ами ако няма толкова? — запита объркано Стейси.

Бъртън повдигна рамене.

— Тогава ще му се присъди някакво по-доходно наказание — отбеляза той. — Но това вече е работа на съдията Андерсън.

Ласитър беше изправен на крака и изблъскан грубо навън от потрошения бар. Четирима биячи предложиха на шерифа да го придружат с арестанта до офиса му, сякаш се страхуваха, че зле пострадалият чужденец би могъл да се изплъзне от ръцете на опитния представител на закона.

Бъртън, от своя страна, не се отказа от помощта им. Той не пророни нито дума през целия път.

— А сега се омитайте — изръмжа недружелюбно той, когато най-сетне пристигнаха. — Нямам вече нужда от вас.

Четиримата се поколебаха.

— И да пазиш по-добре своята Ивона, Айлмър! — обърна се шерифът към излъгания годеник. — В противен случай тя още отсега може да ти сложи нови рога.

Айлмър Боува се изчерви до ушите и побърза да изчезне. Приятелите му също го последваха.

Бъртън въведе Ласитър в една от четирите килии на малкия затвор.

И там, без да пророни нито дума, се нахвърли върху него и започна да го налага с юмруците си по възможно най-непочтения начин, който човек би могъл да си представи.

Ласитър политна назад към стената.

Шерифът го остави на мира едва тогава, когато вече не беше в състояние да се задържи прав на краката си.

После пребърка най-нахално джобовете му. Намери няколкостотин долара. Всъщност бяха точно шестстотин, но за Ласитър това съвсем не беше от съществено значение. Той носеше много повече пари в себе си, скрити на различни места из дрехите му. А освен това имаше възможност по всяко време да изтегли и още.

Но парите в случая изобщо не бяха важни. Бе успявал да се оправи дори и без пукнат цент в джоба си.

Ласитър не каза нито една обидна дума на престъпния шериф. Ако го бе сторил, то тогава със сигурност само щеше да се наложи да изтърпи още повече бой, а точно от това тази нощ наистина му беше дошло до гуша.

Престори се, че не забелязва как му опразват джобовете.

Лежеше в окаяно положение, свит на кълбо на земята, когато шерифът Франк Бъртън затръшна вратата на килията, без изобщо да си направи труда да му свали белезниците.

Ласитър постоя известно време така, после се изправи бавно, заклатушка се изтощено към нара и с мъка се претърколи върху него.

Успя да се настани доста добре и дори се поотпусна и заспа.

Беше му пределно ясно, че е попаднал в един от най-дивите градове на Невада. За Силвър Сити това важеше с пълна сила. Тук на всеки ъгъл можеше да те дебнат какви ли не опасности. Той обаче съвсем не беше допускал, че дори и шерифът на града е престъпник.

Това със сигурност щеше да се отрази за в бъдеще върху положението на упълномощените да носят шерифската значка.

С тази мисъл Ласитър потъна в сън…