Карл Сейгън
Милиарди и милиарди (21) (Мисли за живота и смъртта на прага на новото хилядолетие)

Благодарности^[1]

Както винаги, тази книга беше в огромна степен допълнена и коригирана от проникновените коментари, от предложенията по съдържанието и стилистичната уместност и коректност и от авторските текстове на Ан Друян. Надявам се, когато порасна, да стана като нея.

Много колеги и приятели също дадоха полезни съвети за книгата като цяло или за отделни нейни части. Искам да изкажа огромната си благодарност към всички тях. Сред тях са Дейвид Блек, Джеймс Хансен, Джонатан Лунин, Джеф Марси, Ричард Турко и Джордж Уедърил. Други, които щедро се отзоваха на нашите молби да получим информация, са Линдън Блу от „Дженеръл Атомикс“, Джон Брайсън от Едисън, Южна Калифорния, Джейн Калън и Джери Донахю от Търговския департамент на САЩ, Пънам Чухън и Джули Рикман от Световната банка, Питър Натаниелш от Департамента по психология на Училището по ветеринарна медицина в „Корнел“, Джеймс Рейчълс от Университета на щата Алабама в Бирмингам, Бубакар Туре от Организацията за храни и селско стопанство към ООН и Том Уелч от Департамента по енергетика на САЩ. Благодаря и на Лесли Лароко от Департамента по модерни езици и лингвистика към Университета „Корнел“, за преводаческите му услуги при сравняването на появилите се съответно в „Парейд“ и „Огоньок“ варианти на „Общият враг“.

Оценявам мъдростта и подкрепата на Морт Джанклоу и Синтия Канъл от „Джанклоу и Несбит, съдружници“ и на Ан Годоф, Хари Евънс, Алберто Витале, Кати Розенблум и Марта Шварц от „Рандъм Хаус“.

Изключително много съм задължен на Уилям Бариет за внимателния препис, за помощта му в изследователската работа, за работата с коректурите и за движението на ръкописа през всичките стадии на неговото завършване. Бил успя да направи всичко това, докато аз се борех с тежко заболяване. Чувството, че мога да разчитам на него и да му имам пълно доверие, беше облекчение, за което съм му много благодарен. Андреа Барнет и Лаурел Паркър от моя офис в Университета „Корнел“ ми помогнаха изключително много с кореспонденцията и изследователската работа. Освен това съм благодарен за помощта и на Карен Гобрехт и Синди Вита Фогел от офиса на Ан.

Макар целият материал в тази книга да е нов или осъвременен, основни части на много от главите са били публикувани в списание „Парейд“. Благодаря на главния редактор Уолтър Андерсън и на старши редактора Дейвид Къриър — както за това, така и за непоколебимата им подкрепа през всичките тези години.

Части от някои глави са се появявали освен това в: „Америкън Джърнъл ъф Физикс“; „Форбс-Еф Уай Ай“; „Околната среда в риск“, съставител Антъни Уолбърст (Вашингтон, Ди Си: Смитсониън Инститюшън Прес) (въз основа на една беседа, която изнесох пред Агенцията за опазване на околната среда във Вашингтон); „Лос Анджелис Таймс Синдикейт“; и „Заеми ми ушите си: Големите речи в историята“, съставител Уилям Съфайър (Ню Йорк: У. У. Нортън, 1992).

Патрик Макдонъл щедро се съгласи да предостави своите рисунки, с които да илюстрирам текста. Освен това съм благодарен на „Карсън Продъкшън Груп“, които ми позволиха да използвам снимка, на която сме двамата с Джони Карсън; на Барбара Бьотхер за графичното оформление; на Джеймс Хансен за позволението да използвам диаграмите в единадесета глава; и на Ленърт Нилсън за разрешението да направим рисунки въз основа на новаторските му фотографии на човешки ембриони in utero^[2].