Барбара Бретън
Този път завинаги (8)

Осма глава

— Никол! — викаше леля й. — Побързай! След петнайсет минути тръгваме.

Никол се погледна в огледалото. Дясното й око беше добре гримирано, но не и лявото. Клеър й беше показала как да използва двата нюанса на кафявите сенки, за да подчертае линията на очите, но още не беше свикнала да съчетава цветовете. Пък й защо трябваше да се мъчи, след като никой нямаше да забележи светлия й грим? Според леля Клеър това беше основната идея, но Никол не можеше да разбере смисъла.

Тя се наведе и сложи още един слой. Резултатът беше зашеметяващ. Сега вече поне си личеше, че има грим.

— Никол, чуваш ли!

— Готова съм! — изкрещя й тя.

Личеше си, че Клеър е от семейство Халоран. Същата властна натура. И все пак понякога й лазеше по нервите. Защо бързаха толкова? Няма да хващат самолет, я! Просто си отиваше вкъщи. Голяма работа!

Тя въздъхна при мисълта, че се прибира. Тук й беше толкова забавно! Чувстваше се като кукла Барби в къщата на мечтите, а в гардероба имаше всичко, подходящо за една манекенка.

Мелиса и Стейси направо позеленяваха от яд, щом чуеха за леля й:

— Питай я дали може и ние да дойдем следващия път — молеше я Мелиса.

Никол знаеше, че приятелката й тайно колекционира снимки на Клеър от списанията. В отговор на молбите й тя само се усмихваше и казваше, че леля й е много заета. Истината беше, че Клеър щеше да се радва да ги посрещне, но Никол не искаше тя да обръща внимание на друг, освен на нея. Харесваше й фактът, че обожават леля й и искат да опознаят нейния живот. Това я караше да се чувства специална.

Защо трябваше да се прибира у дома? Майка й едва ли щеше да забележи, че я няма. Непрекъснато тичаше до онази тъпа работа в енорията или на лекции. Че кой ходи на училище, ако не му се налага. Как не я беше срам на тези години да се мъкне по лекции? Ами тъпите й предложения Никол, Мелиса и Стейси да учат заедно с нея? Ама че гадост!

Колко хубаво би било да не слуша подобни глупости! Леля Клеър поне все още си спомняше какво е да си на петнайсет. Може би, защото беше десет години по-млада от майка й. Баба Халоран смяташе, че Клеър ще се промени, ако роди няколко деца, но Никол не беше толкова сигурна. Не можеше да си представи, че любимата й леля един ден няма да бъде толкова очарователна.

Вкъщи все трябваше да дели банята с тъпия си брат, а майка й непрекъснато й говореше за домашни, за колежи и отговорности. Леля Клеър никога не й досаждаше с такива глупости. Винаги й говореше за грим, прически, мода, разказваше разни интересни истории. Като онази за последните й снимки, когато стилистът объркал обувките и, а дизайнерът толкова се ядосал, че й нарязал роклята на парченца с швейцарското си ножче.

Приближи се до огледалото. Според леля й имаше всичко необходимо, за да стане модел, но Никол не беше сигурна, че е така. Всеки път, когато се погледнеше в огледалото, виждаше само мършавата си фигура и огромните очи, по който момчетата не биха се захласнали, краката и ръцете й бяха прекалено дълги и тя само ги размахваше като някоя идиотка, която се опитва да привлече мъжките погледи.

— Просто трябва да направиш някои малки промени — беше й казала Клеър предишната нощ, докато за пореден път гледаха „Титаник“. — Трябва да се откажеш от някои неща.

— Например от мазнините — рече шеговито Никол и погледна към купата с пуканки в скута си.

Клеър се усмихна.

— Имах предвид лилав цвят на косата.

— Той ми харесва — отвърна намръщено племенницата й.

— Да, но така приличаш на патладжан.

— Говориш като майка ми.

Леля й направи гримаса и се престори на разгневена:

— Как можа да го кажеш! Обичам майка ти, но и двете знаем, че тя е малко задръстена.

Никол не обичаше, когато леля й говореше така. В подобни случаи не знаеше как да реагира. Ако се засмееше, се чувстваше като предателка, а иначе й ставаше още по-гадно. Е, наистина майка й бе малко старомодна и въобще не приличаше на Клеър, която тичаше от един самолет на друг, носеше вечерни рокли с гол гръб и обувки с десетсантиметрови токчета. Не приличаше и на Ели, която се обличаше като Али Макбийл и кръстосваше победоносно съдебните зали подобно на Джони Кокран или някой от онези адвокати, които знаеха как да спечелят съдебните заседатели, като използваха чара си.

— Няма нищо лошо във флирта, ако ти дава това, от което имаш нужда — беше заявяла веднага тя в спор с майка й. — Най-важното е да спечелиш делото на клиента си. Бих направила всичко, за да го постигна.

Тогава на Никол й се наложи да изслуша една дълга тирада, в която майка й се опита да й обясни, че леля й Ели невинаги е права. Никол се чувстваше така, сякаш я бяха затворили в една стая с брат й и с глупавите му приятели. Майка й приличаше на добра самарянка. Доколкото си спомняше, тя беше излизала само с един мъж след развода си с баща й и въобще не се беше получило. Носеше косата си вързана на конска опашка, обличаше се е дънки и тениска, сякаш беше на петнайсет, а после искаше да се случи магията. Понякога Никол предпочиташе да се скрие, вместо да си признае, че тази в колата с пижамата е майка й. Ако родителите осъзнаваха как понякога засрамват децата си, сигурно щяха да се позамислят, преди да вършат някои глупости.

— Никол! — Клеър отново почука на вратата. — След пет минута да си готова!

— Идвам!

Тя добави малко сенки, малко спирала и туш и остана доволна. Много й хареса как тъмният грим подчертава големите й сини очи. Виж за косата можеше да се направи още нещо — беше толкова сплескана. Извади една от машите на Клеър и я включи да се загрява. Стори й се, че мина цяла вечност. Чуваше как лелите й си приказват. Сигурно се чудеха дали да не изпратят пожарната да я измъкне от банята. Най-накрая лампичката на машата угасна. Никол започна да навива косата си. Не изглеждаше кой знае какво, но поне беше по-добре, от колко в началото. Изключи машата и леко разреши косата си. Прическата й наподобяваше тази на леля й.

Сега е идеално! Изглеждаше поне на осемнайсет.

 

 

„И ти някога си била на петнайсет“ опита се да се успокои Клеър, докато гледаше племенничката си в огледалото на поршето си. Кое момиче има вкус на тази възраст? Всички обичаха кича. Ник сигурно щеше да е щастлива, ако Клеър й кажеше, че изглежда прекрасно с всичкия този грим на очите, бухналата коса и късата пола. Наистина беше красива, но не и в този вид.

Радвам се, че не съм твоя майка — помисли, си тя и двете с Ели се спогледаха многозначително. Лелята вдигаше рамене и чакаше бурята да отмине, а майката трябваше да се пребори с нея, Клеър и Ели се чудеха как Маги се справя с тази префърцунена госпожица, без да полудее. Ник беше добро дете, но след развода доста се беше променила. Стана по-раздразнителна и смяташе, че майка й е най-старомодната жена на планетата. Клеър знаеше, че сестра й не се съобразява с последния вик на модата, но що се отнася до децата — беше най-добрата майка. Всеки знаеше, че Ник беше разглезеното момиченце на татко и въпреки че не го признаваше, той й липсваше. Доста тежко беше преживяла последните две години. Майка й също.

Клеър не можеше да разбере каква е тази неразделна връзка между баща и дъщеря. Баща й бе починал, докато е била бебе, така че не си го спомняше изобщо. За съжаление си спомняше човека, за когото майка им се омъжи след това. Този спомен не предизвикваше мили чувства. Четирите щяха да се справят много по-добре, ако този нещастник не се беше появил в живота им. Никога не почувства липсата на баща си. Между майка й и Маги съществуваше истинска любов и разбирателство. Повече отколкото между нея и сестрите й.

Понякога се чудеше дали, ако имаше истински баща, нещата щяха да са по-различни, но не можеше да си го представи. Дори и баща й не би могъл да й попречи да живее както иска или пък да допуска грешки. Никой не бе в състояние да направи това. Грешките бяха нейната специалност.

Тя отново погледна в огледалото. Ник слушаше уокмена си и се поклащаше в ритъма на музиката. Клеър се обърна към сестра си на следващия светофар:

— По-добре щеше да бъде, ако бяхме казали на Маги за Чарлс след рождения й ден.

— Рано или късно щеше да научи. Освен това не е кой знае какво. Нали са разведени. Всеки си има свой живот и ще се омъжи повторно. Е, Чарлс е пръв.

— Много умно! Направо съм впечатлена. А сега поне за секунда забрави, че си адвокат, и мисли като най-обикновена жена.

Ели се усмихна.

— Мога да бъда и двете едновременно.

— Запомни това. Ник се чувства отвратително заради баща си. Предполагам, че и Маги си е поплакала в хотела.

— Имаш развинтена фантазия. Да не четеш някой сълзлив любовен роман? Маги ще се оправи. Тревожа се за Ник.

— Може би си права — отвърна й неохотно Клеър.

— Разбира се, че съм права. Това, че си толкова чувствителна, не означава, че и другите са такива. Повечето хора се справят с живота, без да му мислят много.

Думите на сестра й я нараниха. Животът на Клеър беше доста бурен. Още като малка избяга от къщи, после твърде рано се сблъска с успеха и наркотиците, от които едва се спаси. Често си мислеше, че никога няма да успее да изкупи всичките си грехове спрямо семейството си.

— Извинявай, ако съм те наранила — рече Ели. Винаги успяваше да усети, когато прекали. — Не мисля, че е станало кой знае какво. Тази история засяга повече Никол и Чарли, отколкото Маги.

„Не отстъпваш, нали“ — помисли си Клеър. В съдебната зала това може би беше голямо преимущество, но в живота човек не може винаги да налага мнението си.

Целият живот на Клеър бе изпълнен с емоции и вълнения.

Може би беше по-добре, че остроумната й сестра не е толкова чувствителна. Иначе щеше да забележи, че крие нещо.

Клеър държеше в багажника снимки на Никол, направени от неин колега миналия месец, който й беше заявил, че момичето може да има бляскаво бъдеще като манекенка. Смайващи портрети, забележителни пози, в които се забелязваше жената, в която щеше да се превърне момичето.

Без съмнение племенничката й имаше талант. В сравнение с нея тя бледнееше. Клеър бе фотогенична, а Никол бе родена за снимки.

Клеър е била винаги обикновена манекенка, докато племенницата й можеше да стане топмодел. Беше показала снимките на агентката си и тя веднага поиска да подпише договор, което убеди Клеър, че е права. Все пак Лия беше прекалено груба и рязка, за да работи с една девойка. За Клеър нямаше по-добра, но не и за уязвимото младо момиче. Само ако някой се беше сетил за нея, когато беше петнайсетгодишна, много неща нямаше да се случат.

Все още не беше показала снимките на Никол. Знаеше, че ако тя разбере, няма да може да я успокои. Сигурно щеше да зареже училище и да дойде в Ню Йорк, за да стане втората Синди Крауфорд. Маги и без това си имаше достатъчно проблеми, за да й създава още. Трябваше да реши какво да прави, а дотогава снимките щяха да останат в багажника. Е, светът щеше да мине и без една млада манекенка, но дали беше честно спрямо Никол? В края на краищата животът си беше неин. Една-две години като модел бяха достатъчни, за да спечели пари за колеж. Ако пробиеше, за една-две години щеше да натрупа такова състояние, че да осигури живота си, а можеше да помогне и на леля си Клеър.

 

 

Той й липсваше. Беше толкова странно, че се притесни! Познаваше го само от четирийсет и осем часа, а вече не можеше да живее без него. Колкото повече се приближаваше към дома, толкова по-силно усещаше отсъствието му. Къде, по дяволите, й беше умът, когато предложи да се чуят чак след седмица? Сигурно беше луда, като си мислеше, че ще преживее цели седем дни, без да го вижда.

„Трябва да издържиш, Маги! Нека нещата се поуталожат“ — това беше един добър съвет. Тя знаеше, че е така, но не беше предполагала, че ще я заболи толкова силно, когато се разделиха. Нима беше възможно човек да се влюби толкова бързо? И така всеотдайно? По-скоро би се случило с някоя от сестрите й, отколкото с Маги — жената, на която всеки можеше да разчита.

И все пак се случи. Не можеше да отрече. Жената, която познаваше, я нямаше вече. Новата Маги беше по-уязвима, не толкова сигурна в себе си, но много щастлива. Сега само трябваше да го запази в тайна до края на седмицата, когато щеше да се разбере дали намеренията му са били сериозни. После щеше да се притеснява как да каже на семейството си. Дотогава нямаше да измъкнат нищо от нея.

 

 

Маги едва беше слязла от колата, когато Никол изпищя.

— Отрязала си си косата-а-а! — крещеше тя така, сякаш беше видяла призрак.

Маги си наложи да остане спокойна. Тя преброи до десет и разтвори широко обятия.

— Първо ела ме целуни — рече, като се опита да се усмихне. — После ще говорим за косата ми. — „Както и за отвратителния ти грим.“ Маги стрелна с убийствен поглед Клеър. Сестра й дори не трепна. Според нея не тя бе виновната.

— Това перли ли са мамо? Как може да си толкова старомодна!

Достатъчно! Вече се чувстваше отвратително.

— Това лилава коса ли е? Ами тези три дупки на ухото! — отвърна на удара й Маги.

Бяха заедно от няколко секунди, а вече не можеха да се понасят.

Слава Богу, че шофьорът я попита нещо за багажа й, а Ели се зададе от алеята да я посрещне, засипвайки я с въпроси все едно беше обвиняема.

— Знаех си, че полата ще ти отива — заяви Ели. — Изглеждаш страхотно!

— И така се чувствам!

— Добре ли изкара? — попита я Клеър.

— Много добре. Направо чудесно!

Тя се опита да пренебрегне презрителния поглед на дъщеря си. Децата не обичаха родителите им да се забавляват. Това бе един от принципите на живота. Според тях родителите, особено майките трябваше да си стоят у дома и да умират от скука. А това беше равносилно на птица без криле. Сигурна беше, че след десет години двете с Никол ще се смеят, спомняйки си днешния ден.

Или пък щяха да се избият.

— Снощи ти звънях — рече Никол, — но ти не беше в стаята си.

Маги се пребори с чувството за вина и рече:

— Разбира се, че ме нямаше! Няма да си стоя в стаята, я! Какъв беше смисълът да ходя до Атлантик Сити тогава?

Никол докосна косата й и се намръщи.

— Много е къса — държеше се покровителствено й направо вбеси майка си. — Така ушите ти изглеждат по-големи.

— На мен ми харесва — отвърна Маги предизвикателно и я изгледа. — Крайно време беше да се променя.

— Освен това тази година чорапогащниците не са на мода — продължи дъщеря й.

Клеър се намеси, преди да е станало твърде късно:

— В Ню Йорк всички носят чорапогащници и са с къси коси. Веднага бих си отрязала моята, ако в договора ми не пишеше, че трябва да съм с дълга.

Ели кимна:

— Мисля и аз да отрежа моята преди отпуската си.

Това доведе до дълъг и безсмислен разговор за предимствата и недостатъците на късата и дългата коса от физическа и емоционална гледна точка. Никол се отегчи да ги слуша и се качи в стаята си.

Маги поклати глава:

— Няма ли светец, който да покровителства майките!

— Това сигурно ще си ти — рече Ели и я потупа по рамото. — Кажи ми, че не сме били като нея.

— Бяхме дори по-лоши — рече тя, като отвори куфара си, за да извади дрехите за пране. — Спомням си как веднъж майка ни заплаши, че ще ни изпрати при монахините.

— Бях забравила — рече Клеър. — Джоана се обади. Каза, че Чарли ще остане с тях за вечеря. Ще го докарат в осем.

— Добре — рече тя и се учуди дали всички момченца са толкова добри, колкото нейното. За разлика от сестра си той не й създаваше никакви проблеми. — Защо не си поръчаме пица?

— О! — възкликна Ели, щом видя копринената рокля в куфара на сестра си. — Истинска прелест! Нали, Клеър? Откъде я взе?

— Не съм я взимала.

Клеър изгледа подозрително Маги.

— Ти си си купила тази рокля?

— Какво толкова чудно има в това? — отвърна тя и се изчерви.

— Знаеш ли колко струва такава рокля в хотелските бутици? Не би дала толкова пари!

Маги грабна роклята и се опита да промени темата:

— Ще отида да се преоблека, а вие се обадете на „Доминоус“ — тя прекоси коридора. — Поръчайте една с чушки и една с гъби. И не забравяйте содата!

— Маги! — пронизително извика Клеър. Беше усвоила тези писъци в училището по актьорско майсторство и с тях често вбесяваше сестрите си. — Срещнала си някой мъж, нали?

 

 

Никол нямаше намерение да подслушва. Просто чу леля си Клеър. Въпросът й я накара да замръзне на място.

Срещнала мъж.

Не беше възможно! Майка й никога не мислеше за мъже. Клеър не беше в час или пък бе дрогирана. Не и майка й! Достатъчно беше, че баща й щеше да се жени повторно. Сали беше готина, но Никол не можеше да свикне с нея. Нито с мисълта, че баща й може да иска още деца. Нали знаеше какво стана със Стейси. Баща й се ожени повторно, родиха му се две близначки и той забрави за рождения й ден. После й се извини. Тя му каза, че всичко е наред, но Никол знаеше как се чувства. Как може всичко да е наред, когато собственият ти баща е забравил кога си родена?

Вече нищо не разбираше. Понякога си мислеше, че всичко това е една огромна грешка и че един ден ще се събуди и ще намери баща си в кухнята, за да закусят заедно. Той щеше да седи на кухненската маса с разгънат вестник и с чаша кафе както в доброто старо време. Не че винаги е било толкова прекрасно, но беше къде-къде по-добре, отколкото сега.

 

 

Маги замръзна с доказателството в ръка. Страхуваше се, че ако се обърне, в момента, в който Клеър зърнеше лицето й, щеше да се досети за всичко.

— Божичко! — сестра и викаше толкова силно, че сигурно се чуваше чак в Трентън. — Познах, нали?

Ели, която звънеше на пицарията, изпусна мобифона си и се втурна в хола. Как успяваше да бяга с тези високи токчета толкова бързо и при това, без да се пребие?

— Срещнала си някого?

— Какво толкова странно има? — Маги се подразни от реакцията на Ели. — Случват се и такива неща.

— Но не и на теб — възрази сестра й.

— По-тихо! Нали не искате Ник да чуе!

— В казиното — предположи Клеър — вечната романтичка. — Заложил е на червено, а ти на черно в…

— Всъщност го видях на паркинга, а после се запознахме по време на вечеря.

— Моята история повече ми харесва — рече намусено Клеър.

— Е, и? — запита Ели и докосна изящната материя. — Той ли ти купи роклята?

— Не е твоя работа! — тросна се Маги. Гореше от желание да им разкаже, за да види изненадата полицата им. Но искаше да запази тайните за себе си.

— По-добре ни кажи — посъветва я Ели. — Все ще разберем рано или късно.

— Ще ви кажа, но не сега.

Не искаше да разваля спомените си. Неизбежните им въпроси и неправилните им мнения можеха да развалят магията и да превърнат преживяното в най-забавната история на сезона. Едва ли щяха да разберат. Бяха прекалено млади. Не знаеха какво е да си майка, нито имаха семейства. Не знаеха колко самотна се чувства понякога. Техният живот беше изпълнен с вълнуващи събития и приятели. Единственото, за което се тревожеха, беше къде да си похарчат парите.

— Надявам се, че си внимавала — поинтересува се Клеър. — Мислех да сложа няколко презерватива в багажа, но откъде да предположа, че…

— Клеър! — Маги не издържа. — Нямам намерение да обсъждам тези неща с вас!

Сестра й зяпна от учудване:

— Моля те, кажи ми, че не си спала с него!

Ели тежко въздъхна:

— На лицето ти е изписано! Маги, да не си си загубила ума! Човек не ляга с първия срещнат! Още повече в Атлантик Сити.

Маги не издържа:

— Не спахме в Атлантик Сити, а в Кейп Мей! И ако искате да знаете какво сме правили, по-добре прочетете „Кама Сутра“, защото май пробвахме всичко.