Катрин Дьовил
Аметистовата корона (8)

7

След залез-слънце излезе вятър и рицарите препуснаха по-бързо. По небето се стрелкаха светкавици, а когато започнаха да падат първите тежки капки, слугите нагласиха постелите си под каруците. Никой не искаше да нощува в откритите коли.

Когато вятърът изду платнището на палатката, заплашвайки да го отвее, Констанс вдигна глава. Еврар се беше погрижил да закрепи палатките за околните дървета.

Един страж надникна да види какво става.

— Няма нищо, всичко е наред — успокои го тя.

Констанс седеше до една малка масичка и преглеждаше внимателно стопанските книги на Морлакс на светлината на газената лампа. Ходиерн и Беатрис спяха зад завесата.

Мъжът се поколеба. Констанс не познаваше всичките си рицари по име, но знаеше, че този се казва Жерве.

— Случи се нещо неочаквано — съобщи тихо той.

Констанс кимна. Всички бяха чули шума от празненството по случай Самхаин, което беше започнало след залез-слънце в съседната горичка. И сега вятърът носеше към лагера им песните, пиянските ревове и миризмата на огън.

Констанс отново си пожела да бяха преминали гората. Дърветата привличаха гръмотевиците. Да се нощува под тях, беше почти толкова опасно, колкото да се направи лагер на върха на планината. Но пътуването им беше прокълнато със закъснения и докато бързаха към Морлакс за сватбата на Бертрада, и сега, по обратния път към дома.

— Стана произшествие с конете — обясни рицарят, застанал под платнището. — Бурята ги подплаши и някои скъсаха въжетата, милейди. Сър Еврар ме изпрати да видя добре ли сте.

— Нищо ми няма — Констанс се вслуша в барабаненето на дъжда по покрива на палатката и неволно потрепери. — Дано децата не се събудят. — Надявам се палатката да издържи.

Мъжът огледа тавана.

— Сигурен съм, че ще издържи, милейди. Вързахме я с дебели въжета за околните дъбове.

Отвън се чуха викове, които заглушиха бурята и дъжда. Мъжът се обърна да си върви, но след минута отново отметна платнището на входа.

— Ще остана на пост отвън. Но ако конете се откъснат, ще ни бъде много трудно да ги уловим отново в тази гъста гора.

Мъжът излезе и Констанс отново се вслуша в шума отвън. Дъждът се засилваше. След малко тя взе газената лампа и отиде зад завесата. Там беше устроена удобна постеля, земята беше покрита с дебело непромокаемо платно, върху което бяха разстлани кожи. Момичетата спяха на малките си походни легла. Нарът на Констанс беше в средата.

Тя се приведе над спящите деца, помилва розовите им, стоплени от съня бузки и ги зави по-добре. Ярка светкавица прониза нощта.

Добре че имаха покрив над главите си и бяха на сухо. Слугите и рицарите отвън бяха в много по-лошо положение. Констанс си припомни крепостните и децата, покрай които бяха минали днес. Къде ли бяха потърсили подслон от страшната буря? Вероятно в горските пещери. Скоро щеше да има наводнение. Макар и изсушена до крайност, почвата не можеше да поеме толкова много вода наведнъж. По средната греда на палатката потече вода.

Констанс отнесе лампата отново отпред и седна на столчето. При тази буря беше безсмислено да си ляга — и без това нямаше да заспи. Мислеше за конете. Ако се откъснеха по време на бурята, щеше да се наложи да останат в гората на Кидсгроув, докато съберат всички избягали животни. Констанс настръхна при мисълта за още едно закъснение. Искаше най-после да се прибере вкъщи.

Опряла глава на ръката си, тя прелистваше записките, които Пиер дьо Жервил беше водил за приходите и разходите на Морлакс. Дядото на управителя й, Хю дьо Жервил, беше дошъл с нейния дядо в граничните области на Уелс по време на царуването на Уилям Завоевателя. Бащата на Пиер беше служил под началството на баща й Джилбърт де Юборг. Това обаче не означаваше, че Пиер дьо Жервил беше годен да управлява замъка Морлакс и принадлежащите му земи. Как, за бога, да го научи да води редовно сметките и да изпълнява поверените му задачи!

Констанс прехапа устни. Под управлението на Дьо Жервил, който според нея беше честен, но некадърен, доходите на Морлакс намаляваха от година на година. И това лято реколтата беше лоша, а вълната малко. Добре, че на сватбата на Бертрада беше продала голямо количество жито и добитък на уелските племенни водачи. Ако зимата се окажеше дълга и сурова, скоро щеше да настъпи глад, и тя трябваше да изпрати на морлакските селяни жито от запасите си в Бъксбъроу, а може би и от другите си имоти на юг.

Дъждът барабанеше оглушително по покрива на палатката. На няколко места се беше събрала вода, която започваше да се процежда през платното. Една капка падна тежко на масата. Констанс изтри пръските от хартията и се замисли за затворниците.

Жената и мъжът бяха оковани за гредите на каруцата и вероятно никой не се беше сетил да ги покрие с нещо. Игуменът на „Свети Айдън“ никога нямаше да й прости, ако с хората, които й беше поверил, се случеше нещо лошо, преди да пристигнат в Бъксбъроу. В ушите й още отекваха гневните викове на русия пленник, който държеше да получи обратно дрехите си.

Констанс стана, вдигна платнището на входа и се взря напрегнато в мрака. Рицарят Жерве не беше на поста си. Една светкавица проряза небето, обля с ярка светлина сипещия се дъжд, хората и конете, които търсеха защита под дърветата. После отново настана черен мрак.

Констанс отстъпи назад. Лицето и ръцете й бяха мокри. Обикновено не изпитваше страх от светкавиците и гърма, но когато по небето се изтъркаля оглушителна гръмотевица и земята се разтрепери, тя изтръпна и едва не изпищя.

Дъждът бе угасил огньовете в чест на Самхаин. Ревът на празнуващите също бе заглъхнал. Нощта бе изпълнена с бушуването на бурята, шума на дъжда, търкалящите се гръмотевици и крясъците на рицарите, които се опитваха да съберат избягалите коне.

Констанс се върна до масата. Нямаше никакво желание да се ядосва със сметките на негодния си управител.

Имаше чувството, че бурята е разтърсила света из основи. Най-добре беше да се приюти в топлото си легло.

Констанс протегна ръка към лампата и пламъчето затрепери от силния порив на вятъра. Изненадана, тя вдигна глава.

Някой беше влязъл, гол до кръста, блестящ от дъжда.

Констанс се втренчи в мъжа с разширени от ужас очи.

Русият пътуващ певец, мокър до кости и без оковите си, само кървавите ивици по ръцете показваха къде са били железните пръстени. Сините му очи я пронизаха, устните се разтеглиха в усмивка.

— Графиньо — проговори учтиво той. — Идвам да се сбогувам с вас.

Констанс се залови за ръба на масата. Беше толкова изненадана, че не изпита страх. Не можеше да повярва, че е успял да избяга. Ала той стоеше пред нея от плът и кръв. Разумът й работеше със застрашителна бавност. Нямаше смисъл да вика за помощ — никой нямаше да я чуе в оглушителния вой на бурята. О, божичко, зад завесата спяха децата й!

Може би беше дошъл да я убие.

Тя събра всичките си сили, раздвижи устни и успя да произнесе една дума:

— Защо?

— Защо ли? — мъжът пристъпи към нея, мускулестото му тяло, блестящо от дъждовните капки, се приближи заплашително. — За да ви благодаря — прошепна той, — за всички радости, които ми доставихте, докато ви гостувах.

Света майко божия! Той говореше за бичуването. Дъхът й пресекна, сърцето й спря да бие. Погледът й падна върху ножа на масата до подострените пера.

Мъжът проследи погледа й. Преди да е успяла да се раздвижи, той замахна и помете ножа. Оръжието падна със звън на пода. Певецът пристъпи по-близо и й препречи пътя за бягство.

Красотата му беше завладяваща: блестящото златистокафяво тяло, русата коса, кобалтовосините очи, наболата брада, в която блещукаха дъждовни капки. Пред нея стоеше красиво и много опасно диво животно.

— Преди да си отида — продължи той, — трябва да ми разрешите да изразя благодарността си за вашето… гостоприемство.

Констанс отстъпи крачка назад и притисна ръка към гърлото си. Знаеше какво щеше да се случи. Единствената й мисъл беше за децата — те не биваше да се събудят и да видят как един непознат насилва майка им. Или я убива, ако това бе намерението му.

Смелостта не я беше напуснала. Тя изпъна рамене и вирна брадичка. Този човек беше луд.

— Много сте дързък. Ако рицарите ми ви видят тук, ще ви убият, без да се замислят.

Мъжът наклони глава. В погледа му блесна възхищение.

— Каква смела графиня. Да не ме мислите за толкова безразсъден? — той взе треперещата й ръка, без да отмества поглед от лицето й. — Дойдох само за да ви благодаря за всичко, което направихте за мен — той я привлече бавно към себе си. — Както знаете, на доброто се отплащаме с добро. От какво се страхувате?

Констанс се опита да си поеме дъх. Той й се надсмиваше. Тя и Еврар се бяха отнесли жестоко с него — но това беше обичайното отношение към затворниците. Жерве ще се върне всеки момент на поста си — каза си с надежда тя. Или Еврар ще влезе в палатката й да види добре ли е. Нещо трябваше да се случи.

Нова светкавица освети небето. Констанс изписка задавено. Зад завесата се чу шум. Ходиерн попита сънено:

— Мамо, какво става?

Певецът я гледаше втренчено. Констанс бързо се овладя.

— Бурята е много силна — отговори успокоително тя. Гласът й трепереше. Ръката на мъжа лежеше върху корсажа й. — Заспивай, миличка.

Студените пръсти на мъжа докоснаха кожата й. Тя преглътна тежко и се опита да му се изплъзне. Ала той стисна двете й китки с едната си ръка. С другата отвори корсажа й, устремил поглед към съвършено оформените й гърди.

— Какво… искате? — зъбите й тракаха с такава сила, че тя едва говореше. — Злато ли? Освободете ръцете ми и ще получите пръстените ми…

Мъжът стисна до болка ръцете й.

— Лейди Констанс, не бива да ми плащате за нещо, което са правили и други преди мен — пръстите му се сключиха около едната й гърда и тя потрепери. — Лежах в онази проклета кола и непрекъснато мислех как много скоро ще ви благодаря за изпотрошените си ребра, за кървавите отоци, за изранения си гръб, за ледената баня… О, и за прекрасните си нови дрехи. Дълго размишлявах какво бих могъл да ви предложа в замяна — гласът му беше кадифено мек, палецът се плъзгаше нежно по връхчето на гърдата. — Нещо, което да ви даде представа за чувствата, които изпитвах през последните дни…

— Ще ви дам още, не само пръстените си — отвърна тихо Констанс. — Ще получите златни монети и…

Мъжът сложи ръка на устата й, притисна я силно към себе си и вдигна полите й, после я вдигна на масата. Перата се изтърколиха на пода.

Констанс се скова цялата и затаи дъх. Мъжът се наведе над нея и устата му се приближи към нейната. Тя се вкопчи в него.

— Скъпа графиньо, заклех се, че ще ви накарам да викате — пошепна съвсем близо до устните й той.

Констанс не смееше да се помръдне. Очите му бяха като сини кристали. Тя знаеше какво иска той и трепереше като в треска.

— Моля, не ми причинявайте болка! Децата ми…

— Да ви причиня болка? — устата му завладя нейната. Връхчето на езика му помилва нежно студените й устни. — Милейди, това би било лоша отплата за благоволението, което ми оказахте — той вдигна глава и студения му поглед я прониза. Тя лежеше върху масата, полите й бяха вдигнати до кръста, слабините й бяха разголени. — Не, аз искам нещо много по-красиво — тя усети ръката му между бедрата си. — Искам да чуя хълцанията ви, искам да чуя виковете ви. Искам да ви чуя как ме умолявате.

Констанс беше готова да повярва, че ей сега ще изпадне в безсъзнание. Краката й се триеха в бедрата му.

— Не го правете!

— О, сладка графиньо — пошепна в ухото й той, — не искам да чувам такива думи.

Констанс усети студения полъх по разголените си бедра. По небето се стрелкаха светкавици, отекваха гръмотевици, дъждът се сипеше по покрива на палатката с неотслабваща сила. Пръстите му се плъзнаха между краката й и започнаха да я милват.

Констанс се опита да се моли. Това не биваше да става. Тя лежеше с разтворени крака на масата, с вдигнати поли, корсажът й беше разтворен, а гърдите й голи. Но тя беше безсилна да спре този мъж, трябваше да се държи здраво за него, за да не падне.

Другата му ръка милваше връхчетата на гърдите й. Докосването беше толкова сладостно, че от гърлото й се изтръгна вик.

Мъжът се приведе над нея, устата му потърси нейната, устните му оставиха огнени следи по кожата й. Констанс се изпъна като струна, пръстите му се отделиха от утробата й, но само за момент. Мъжът трепереше. С нея ставаше нещо странно. Тялото й се разтърсваше от силни тръпки, кръвта пулсираше в слепоочията. Мъжът издаде дълбок гърлен стон. Когато се отдели от нея, в очите му имаше промяна.

— Аз… — заекна дрезгаво той. После скри лице между гърдите й.

Замаяна, Констанс впери поглед в мокрото платнище над главата си. От момента, в който ръцете му я докоснаха, тя се оказа безпомощна пленница на все по-силни усещания, които не можеше да си обясни. Той не е единствения луд, каза си тя и изхълца. Устата му смучеше нежно набъбващите зърна на гърдите й.

Тя беше загубила ума си. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за мокрото златистокафяво тяло. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й. Коленете й се разтвориха, тя го очакваше. Хълбоците й се извиха към неговите. Тя задърпа шнура, който стягаше панталона му.

Мъжът вдигна глава и тя погледна дълбоко в искрящите му очи. Този човек е обсебен от дявола, помисли си отчаяно тя. Незнайно как я беше принудил да се подчини на волята му. Топлата му уста отново засмука зърното на гърдата й, захапа го нежно и започна да го ближе. Жаравата между краката й лумна с див пламък, който заплашваше да я погълне. Констанс с мъка потисна сладостния си стон.

Той искаше от нея точно това! Искаше тя да вика и да го умолява да я вземе! Тя се притисна към него, забравила всичките си предразсъдъци. Ръцете й привлякоха голите му хълбоци към тялото й.

Мъжът се наведе над нея и се притисна в голата й плът. Тя усети твърдия му член и изпита наслада от триенето на мокрите му хълбоци.

Той я целуна с дива страст, езикът му раздели устните й.

— Боже, колко си сладка — промърмори съвсем близо до устата й той. — О, графиньо, искам да чуя сладките ти стонове — той целуна страните й и небръснатата му буза се отри в нейната. — Хайде, помоли ме — прошепна до ухото й той.

Констанс прошепна нещо неразбрано. Горещото връхче на члена му докосна отвора между краката й. Констанс се надигна насреща му. Мъжът изръмжа задавено. Тя беше опиянена от страст и не го чу. Той се отдръпна, пръстите му се плъзнаха в топлата й утроба, проникнаха дълбоко и внезапно се оттеглиха.

Тя се напрегна, от гърлото й се изтръгнаха задавени стонове. Ръцете й се вкопчиха в голите му рамене. Доволен, той се потопи дълбоко в топлата й утроба и се задвижи в бърз ритъм. Констанс потрепери от силния напор.

— Не се безпокой — пошепна задавено той. — Няма да ти причиня болка.

Мускулите му се напрегнаха. Дълбоко в нея, сякаш част от плътта й, той се движеше с лениви, потръпващи тласъци. Целуваше лицето, очите и устните й, хапеше крайчето на ухото й. Констанс усещаше как в тялото й се разгарят пламъци. Извиваше се под него и се стремеше да се нагоди към движенията му.

— Усещаш ли ме? — попита дрезгаво той. — Аз съм тук, дълбоко в теб.

Тласъците му се ускориха и станаха още по-силни. Масата се залюля, хартията се разпиля по пода. Газената лампа трепереше застрашително. Констанс чу сладостните си викове и остана безкрайно учудена. Някъде далеч в съзнанието й просветна предупредителната мисъл, че може да събуди децата си. Но беше безпомощна. Когато усети плътта му дълбоко в себе си, тя загуби и последната частица от разума си. Тласъците му я доведоха до екстаз. Тя хълцаше и произнасяше неразбираеми думи, наслаждаваше се на нежностите му. Искаше отново и отново да чува уверенията му, че е красива и желана, че съединението с нея е най-прекрасното нещо, което е преживял. Искаше още веднъж да чуе, че той се е разкъсвал от копнеж по нея.

Ритмичните му тласъци разпалиха буен огън в утробата й. Тя зарови пръсти в разбърканата му мокра коса, притисна се към тялото му и захълца задавено. Всяка частица от същността й копнееше да изживее никога неизпитваното удовлетворение. Усети как тялото му се разтърси от силни тръпки и едновременно с това, в нея избухна гръм. Светът й се разпиля на хиляди парченца. Констанс достигна върха и го посрещна със задавен вик. Тялото й трепереше в силни спазми. Мъжът я притисна към себе си и издаде дълбок гърлен стон.

— Мамо!

Двамата застинаха насред движението. После се отделиха един от друг, все още замаяни, дишайки тежко. Певецът я погледна с изражение на изтезаван ангел. Констанс се свлече от масата и застана на колене.

— Мамо, какво става? — извика нетърпеливо голямата й дъщеря.

— Исусе Христе! — мъжът се огледа и вдигна панталона си.

Констанс, неспособна да се изправи, обърна глава към него и видя как той се запъти с олюляващи се стъпки към платнището, вдигна го и се скри в мрака.

— Мамо! — Ходиерн отметна завесата. Лицето й беше сериозно й загрижено. — Защо вдигаш такъв шум?

О, небеса, помогнете ми! Констанс не беше в състояние да стане, толкова силно трепереха коленете й. Утробата й се свиваше спазматично, по бедрата й течеше топла влага. Неговата влага. Ходиерн погледна изненадано разголените гърди на майка си.

— Тъкмо се събличах — Констанс не можа да познае гласа си. — Перата ми паднаха на земята и се наведох да ги събера.

Жената, която пълзеше по пода и събираше перата и листовете хартия, не беше тя, а някаква непозната. Тялото й пареше, умът й се опитваше да се отърси от мъглата. Само да можех да се разплача, помисли си безпомощно тя.

Констанс се залови за ръба на масата и успя да се изправи. Прибра корсажа си и се обърна към детето.

— Легни си, миличка — помоли тихо тя. — Аз ще загася светлината и ще дойда при теб.

— Милейди Констанс!

Гласът на Еврар преливаше от тревога. Без да чака отговор, той се втурна в палатката й, следван от Жерве.

— Добре ли сте, милейди? — погледът на главния рицар обходи палатката, забеляза безредието по пода, разпръснатите пергаменти, изсипаното мастило, разпилените пера. — Какво се е случило?

Констанс застана пред газената лампа. Никой не биваше да узнае! Двамата рицари можеха да видят само силуета й. Ако Еврар зърнеше лицето й, веднага щеше да разбере какво е преживяла, коленете й трепереха, краката отказваха да я носят и тя приседна на столчето.

— Събличах се, за да си легна… — тя забеляза съмнението по лицето на Еврар. — Как посмяхте… Защо нахлухте без покана в палатката ми? — попита строго тя.

— Пленниците са избягали — погледът на главния рицар все още обхождаше палатката. — Когато подплашените коне разкъсаха въжетата си, двамата са успели да се освободят от оковите си. Навън е страшна буря, намираме се насред гората и не ми се вярва да ги открием.

Констанс прегърна треперещата от студ Ходиерн.

— И жената ли е избягала?

— Да, и двамата изчезнаха — Еврар сложи ръка върху дръжката на меча си. — Явно в гората на Кидсгроув има и други хора, освен нас. Прегледах внимателно железата. Бяха строшени със сила. Негодниците, които са освободили затворниците, са избрали най-подходящия момент.

— Прав си — прошепна тя, без да е чула и половината от думите му. Пленникът беше избягал, тя разбра това, когато той се появи в палатката й. В главата й цареше бъркотия, нервите й бяха опънати до скъсване. Тялото, което я предаде, се разкъсваше от болка, копнееше за близостта на плътта му.

За първи път в живота си беше преживяла това удовлетворение. Беше открила тайната на близостта между мъжа и жената. Не беше нужно да затваря очи, за да види лицето на пътуващия певец или да усети горещите му тласъци в утробата си.

Велики боже, не бива да мисля повече за това!

Еврар даде знак на младия рицар да напусне палатката.

— Защо някой е рискувал да се промъкне в лагера и е освободил лудия певец? — въпросът беше отправен повече към самия него. — Той е само един скитник, обикновен трубадур, който бунтува хората и мястото му е в затвора.

Констанс не отговори. Еврар я удостои с последен мрачен поглед и бързо излезе от палатката.