Катрин Дьовил
Аметистовата корона (14)

13

„Аве, Цезар!“

Тацит

Повече от сто представители на висшата английска аристокрация се бяха събрали в церемониалната зала на Уинчестър за ежегодната клетва за вярност към краля. Констанс беше придружена от васалите си, които имаха имения в Съсекс и бяха дошли в Уинчестър, за да се закълнат във вярност на господарката си: Уилям дьо Креси и един млад благородник, наскоро провъзгласен за рицар, на име Арно Фицгамлен. Тя наблюдаваше как могъщите и не толкова могъщите хора на кралството се блъскаха да си осигурят по-добро място в близост до негово величество. Крал Хенри щеше да влезе всеки момент.

Констанс нямаше никакво желание да стои в предната редица и да привлича вниманието на краля върху себе си. Беше достатъчно, че херолдът ще произнесе името й и тя ще излезе напред. Погледът й неспокойно обхождаше голямата зала и търсеше семейство Дьо Варен и сестра си Мейбъл. Наскоро омъжената Бертрада не беше поканена, тъй като Де Клинтънови не бяха достатъчно знатни, за да прекарат коледните празници с краля. Констанс копнееше да види отново Мейбъл.

Когато пристигна в Уинчестър, тя изпрати отец Бертран в градската къща на семейство Дьо Варен, за да събере сведения за сестра й. Той се върна бързо и й разказа, че Дьо Варенови пристигнали в Уинчестър със свитата на граф Херфорд, но никой не могъл да му каже дали и Мейбъл е тук. Вероятно, завърши изповедникът й, лейди Мейбъл ще роди скоро и се е отказала от трудното пътуване.

Сигурно беше станало точно така. Констанс можеше само да се надява, че сестра й е достатъчно умна да й изпрати бързо послание, ако мъжът й отново започне да се отнася зле с нея.

Коледа. Придворните бяха присъствали на тържествената служба в катедралата и заедно с краля бяха посетили гроба на Свети Суитин. Последва разглеждане на новостроящата се катедрала, започната преди повече от четиридесет години под ръководството на епископ Уоклин и недовършена и досега. Ако се съдеше по нещата, които днес бяха показани на краля и свитата му, строежът щеше да продължи още поне четиридесет години, докато божият дом най-сетне бъде завършен. Катедралата беше претъпкана с каноници, прелати, монаси и духовни братя, там бяха и повечето епископи, водени от кралския съветник Роджър, епископ на Солсбъри.

Облечени във великолепните си златни и сребърни одежди, на главите с митри, които блещукаха и искряха в приглушената светлина на огромната църква, епископите бяха заели места вляво и вдясно от главния олтар. Назначаването на Роджър Солсбъри за правен съветник на краля, който поемаше правителствените дела, когато Хенри пребиваваше в Нормандия, сякаш сложи край на дългогодишния спор между краля и англиканската църква, но само привидно — дълбоките различия бяха твърде отдавнашни и възкачването на Хенри на трона беше помогнало твърде малко за уреждането им.

След смъртта на Ранфранс, архиепископа на Кентърбъри, крал Уилям Руфус, по-големият брат на тогавашния принц Хенри, не се реши да му назначи наследник. Всъщност, намерението му беше да се ползва сам от облагите на архиепископството — стратегия, която крал Уилям преследваше и за която непрекъснато го укоряваха.

Когато най-сетне провъзгласи за архиепископ игумена Анселм от манастира „Бек“ във Франция, той не подозираше, че Анселм ще се прояви като негов ожесточен противник. Новият архиепископ настоя да получи отличителните знаци на своята длъжност не от ръцете на крал Уилям Руфус, а от ръцете на негово светейшество папата в Рим.

Докато беше жив Уилям Завоевателят, а и преди него, норманските херцози сами назначаваха високопоставените църковни прелати. Между тях имаше няколко, като например Удо, брата на Уилям, който беше по-скоро военен, отколкото епископ, и който официално поддържаше метреси и имаше незаконни деца. Новият архиепископ на Кентърбъри, силно набожен човек, беше твърдо убеден, че само църквата има право да провъзгласява епископи и архиепископи. Уреждането на спорния въпрос беше затруднено и от факта, че по онова време имаше двама папи: Урбан II и Клеменс III, който беше признат от крал Хенри. В крайна сметка Анселм получи палиума от ръцете на един папски легат, който Урбан II лично беше изпратил от Рим в Англия.

Спорът между Ланфранк и крал Уилям Руфус доведе до заточаването на Ланфранк във Франция. Той остана там чак до насилствената смърт на краля, който загина при ловен излет в гората на Ню Форест.

Анселм се върна в Англия и веднага поведе спор за инвеститурата^[1] с новия крал Хенри, по-младия брат на Уилям Руфус. Отново го изпратиха в изгнание. След продължителни спорове и много дискретни преговори беше сключено споразумение — крал Хенри беше известен с готовността си да прави компромиси.

Кралят се отказа от инвеститурата с условие да получи председателството по време на избора, а преди да бъде въведен в длъжността си, кандидатът да се яви лично да му изкаже почитанията си. Едва след като минаха няколко години от въвеждането на това правило, църквата разбра, че хитрият Хенри не беше загубил нито една от привилегиите си.

След тържествената служба в катедралата, потегли обичайната коледна процесия по улиците на града. Кралят беше начело, след него идваха сестрите му, последните живи от деветте деца на Завоевателя. Междувременно те бяха станали стари жени — Аделаида, наричана Адела, графиня на Блоа, яздеше в компанията на красивия си, обичан от народа, син Стивън и на Констанс, графинята на Брайтън. Сесили, игуменката на „Каен“, беше починала преди няколко години.

Денят беше много студен, но ясен и слънчев и кралското шествие блестеше в злато, коприна и скъпи кожи. Пред краля яздеха двама придворни с пълни кожени чувалчета и хвърляха с шепи монети сред народа. Уилям Руфус, щедрият брат на Хенри, даряваше поданиците си със сребърни монети. Скъперничеството на Хенри допускаше единствено медни монети, и то само фартинги. Някои по-смели зрители му хвърляха монетите обратно.

Констанс яздеше зад краля и сестрите му, придружена от васалите си от Съсекс, Дьо Креси и Фицгамлен, и ескорта си от рицари. Беше облякла рокля от червена коприна, извезана със злато, и тъмночервена кадифена наметка, подплатена с кожи. Косата й беше вдигната и разкриваше стройната шия. В сложната прическа бяха вплетени златни накити и червени панделки. Остана учудена, когато по време на процесията се чуха отделни викове в прослава на графиня Морлакс.

Най-после кралят влезе в Уинчестър Хол, където щеше да се състои клетвата за вярност. Чу се шумолене на брокат и коприна, всички глави се обърнаха към вратата. Ниският и набит Хенри прекоси залата, следван от ковчежника и интенданта си.

След тях вървяха цяла тълпа придворни, между тях незаконният му син Роджър, епископът на Солсбъри, който с ума си беше успял да се издигне до втори човек в кралството. Аристократите заеха местата си и кралят седна на красиво резбованото тронно кресло под норманския флаг с готвещ се за скок леопард.

Констанс остана с впечатлението, че кралят е уморен и напрегнат. Изглеждаше прегърбен под тежестта на хермелиновата си мантия и обсипаната с бисери корона на Завоевателя. Придворните чиновници се стълпиха около краля и развиха пергаментите с многобройните кралски укази. Всеки се стремеше да мине пръв.

В навалицата зад Констанс се чу стон и шум от падащо тяло. И тя се чувстваше зле. Отдавна беше минало обед, а придворните продължаваха да постят. Хората от по-нисшата аристокрация можеха да се измъкнат незабелязано и да си купят от сергиите пред двореца пресни питки и печено месо, да се забавляват с конните надбягвания и на коледния базар, който щеше да продължи до деня на тримата крале. Но онези, които трябваше да положат клетва за вярност пред краля, бяха принудени да останат още няколко часа в церемониалната зала.

През последните години, церемонията по полагането на клетва често се проточваше до късно през нощта. Висшата английска аристокрация — семействата Монтгомъри, Бюмонт, Фицджилбърт, Монфор и Лолмери, Фицохър, Фицджералд, Фицосбърн, Талибоа, Биго, Д’Обини и де Клеър — беше обвързана от строгата придворна етикеция и трябваше да чака на опашка, което всички приемаха малко или повече с търпение.

Когато му дойдеше реда, благородникът прекосяваше дългата зала, коленичеше пред крал Хенри, слагаше двете си ръце в дланите на негово величество и се заклеваше да служи на краля си и на Англия с божията помощ.

Констанс беше единствената жена редом със стотината мъже. Тя носеше титлата графиня и наследница на Морлакс.

На входа на залата млади пажове наливаха вино.

— Милейди? — пошепна въпросително Дьо Креси, давайки й да разбере, че би могла да получи чаша вино, ако желае.

Констанс кимна и той забърза към входната врата. Слугите бяха поставили масата си в близост до входа. Кралят тъкмо бе изслушал клетвата на Робер Глостър и двама от незаконните му синове, които стояха на колене пред трона.

Фицгамлен пошепна в ухото на Констанс:

— Надявам се кралят да назначи всичките си незаконни деца на важни длъжности. Народът е много привързан към благородния рицар граф Робер Глостър, харесва го много повече от дъщерята на краля, надменната и сприхава девица, която беше възпитана в Германия.

Констанс познаваше незаконните синове на Хенри. Между тях имаше и подрастващи момчета, и възрастни мъже, които вече бяха дарили краля с внуци. Колко ли се бе разсърдил Хенри, когато му дадоха да разбере, че незаконният му син Робер Глостър е високо ценен и уважаван от висшата аристокрация.

— Народът е на мнение — продължи с усмивка Фицгамлен, — че над тронното наследство тегне проклятие. Крал Хенри не разполага със законен наследник, а баща му Уилям Завоевателят беше незаконно дете, както знае цяла Англия.

Констанс поклати глава. Беше опасно да се говори за нещастието на краля. Но това беше истината — над семейството на Завоевателя тежеше проклятие. Двама от братята на краля, принц Ричард и крал Уилям Руфус, както и един племенник, също на име Ричард, бяха загинали в гората на Ню Форест по време на лов. Много хора не вярваха, че смъртта на Уилям Руфус се дължи на ловна злополука. А единственият законен син на Хенри и наследник на английския трон, принц Уилям, се беше удавил преди три години.

Тогава принцът беше заминал с баща си за Франция. Седемнадесетгодишният младеж имаше горещ нрав и един ден, поддавайки се на внезапен импулс, беше решил да се върне в Англия преди баща си. Кралят предоставил на младия принц и свитата му кораб и екипаж. В открито море се разразила буря. Всички, включително екипажът, били толкова пияни, че никой не бил в състояние да управлява кораба и той потънал. Само един матрос успял да се добере полумъртъв до брега.

Оттогава крал Хенри започна да получава пристъпи на меланхолия и дива ярост, и целият двор трепереше от капризите му.

Де Креси се върна с чаша вино. Констанс отпи голяма глътка и продължи да наблюдава благородниците, които полагаха клетва.

Семейство Де Юборг притежаваше красива градска къща в Уинчестър и Констанс беше отседнала там с рицарите и прислугата си. Тя беше благодарна на баща си, че е купил къщата, защото поканата на краля често означаваше, че благородните дами нощуваха в малки стаички заедно с камериерките и пажовете си. Понякога нямаше достатъчно легла и нарове, и дори дамите се виждаха принудени да спят на пода. Придворните се хранеха по различно време, много от гостите се впускаха в необуздано веселие. След вечерния пир, двойките се отдаваха на любов, където намерят, без да се съобразяват с положението, което заемаха в двора.

В младостта си крал Хенри беше водил безпътен живот и когато стана крал, продължи по същия начин. Преди сватбата си Констанс едва не загуби невинността си от краля по време на един ловен излет. Той я последва в гората, свали я от коня и без съмнение щеше да я изнасили, ако ловците не бяха подгонили елените точно към тях.

Придворните чиновници и пажовете се бяха оттеглили от кралския трон и Констанс можа да види граф Честър и семейство Де Клеър, Робер Мойлс и могъщия му брат Уилям, най-влиятелните аристократи на Англия и Нормандия. В свитата на Де Клеър беше и племенникът им Робер Фицджилбърт, който беше кралски пратеник на сватбата на Бертрада.

Констанс побърза да извърне глава. В другия край на залата съпругата на граф Есекс и дъщеря й бъбреха с един млад мъж в дългата роба на учен. На тазгодишния коледен празник в Уинчестър благородните дами бяха довели със себе си поети и учени, както правеха посестримите им в Аквитания и Прованс. Навсякъде се виждаха красиви, представителни младежи с пергаментови рула под мишница, които бързаха към следващата си лекция. Стиховете на Питър Абелар бяха най-търсени. Историята на скандалната му любов много бързо беше стигнала до Англия и се разпространяваше навсякъде.

Констанс мразеше дамските сбирки, където се плетеше и клюкарстваше и уж се слушаха изпълненията на поетите и трубадурите. Предпочиташе да си стои вкъщи. Тя се огледа и попипа неспокойно перлената си огърлица. Коледата в Бъксбъроу беше скромен, но весел празник. Овчари и селяни идваха в замъка и от най-отдалечените места и разпъваха палатките си под стените, устройваха панаири и танцуваха цял ден и до късно през нощта. На първия ден от празниците всички гости се събираха в двора на замъка за празничен обяд с господарката.

Тази година Констанс щеше да бъде представлявана от управителя и съпругата му.

Коледните празници в кралския двор бяха съвсем различни. Благородниците се състезаваха безсрамно за благоволението на краля и гледаха с неприкрито презрение на хората, които не правеха като тях. Всички невероятни истории, които се разпространяваха на ухо за придворните, без съмнение отговаряха на истината. Нощем много от гостите се промъкваха тайно по коридорите и човек никога не можеше да знае, с кого и къде ще се срещне. И в какво състояние. От вчера дамите си шепнеха тайнствено, че девствената дъщеря на един аристократ била изнасилена, но работата била потулена по заповед на краля.

Сега херолдът започна да извиква имената на аристократите, които трябваше да положат клетва за вярност. Най-могъщите мъже на Англия носеха одежди от тежка коприна и брокат, златни накити, колани, обсипани със скъпоценни камъни, и наметки с дълги шлейфове. Повечето от тях бяха рицари, т.е. пълководци. Много бяха служили под началството на Уилям Руфус, брата на сегашния крал. Констанс протегна врат, за да хвърли един поглед на грамадния червендалест граф Честър. Зад него пристъпи граф Херфорд, господарят на уелските гранични области, един от най-верните приятели на краля. Последва го граф Норфък.

Констанс приглади нервно тежката си копринена пола. Тя беше единствената присъстваща наследница. Кралят не беше поканил графиня Уоруик.

Обзе я паника. Присъствието на Робер Фицджилбърт беше сериозен повод за безпокойство. В кралския двор често я обхващаше притеснение. Придворните, които се тълпяха около краля, непрекъснато ковяха подли интриги.

Констанс намести перления си накит. Когато вдигна глава, видя несъщия си брат Жулиен да си пробива път през навалицата. Зарадва се, че ще има до себе си поне един близък човек.

— Мислех, че си на път със синовете на краля.

Жулиен я целуна за поздрав по двете бузи.

— Правя всичко възможно да бъда по-често с тях. Копелетата на крал Хенри са много търсени. Снощи Еймъри де Къртни изпи толкова много вино, че Темза би преляла. Сега е готов да купи фламандския жребец, от който Хю Ласи иска да се отърве.

Констанс вдигна глава да го погледне. Тя беше висока на ръст, но Жулиен я надвишаваше с цяла глава. Отново я изуми приликата му с баща им Джилбърт де Юборг.

— Бъди по-внимателен, братко. Не можеш да си позволиш врагове.

Лицето на младия мъж помрачня.

— Помолих краля да ми даде мястото на шериф в Рексъм. Тази година няма да се върна с празни ръце, Констанс, кълна ти се. Макар да ми е ясно, че нямам шанс пред епископа на Солсбъри. Той пази всички кралски длъжности като квачка пиленцата си.

Жулиен вечно има парични затруднения, каза си обезкуражено Констанс. Слава богу, че брат му Ранулф бе в Светите земи, защото и той не беше по-добър.

Жулиен прочете мислите й.

— Не всички са толкова усърдни и грижовни стопани като теб, сестричке — и прибави с крива усмивка: — Хората разправят, че от ден на ден ставаш по-богата.

— Които и да са тези хора, те не казват истината — един от кралските херолди я беше открил в навалицата. Констанс събра полите си и погледна с отвращение мръсния под. — Ако ми се удаде случай, ще кажа на краля някоя добра дума за теб. Може би, ако го помоля, ще те назначи за шериф на Рексъм.

Констанс хвърли поглед през рамо и видя, че Жулиен остана на мястото си и я проследи с мрачен поглед.

Тя си проби път през навалицата и по знак на херолда тръгна по средния коридор. Граф Херфорд все още беше коленичил пред Хенри, ръцете му лежаха в ръцете на краля. Граф Честър стоеше зад него със зачервено лице и хапеше долната си устна. Други двама представители на висшата аристокрация, Норфък и Рексфорд, бяха потънали в разговор с епископа на Солсбъри.

Граф Честър хвана ръката на Констанс.

— Ще положите втора клетва. Чиновниците ще ви уведомят какво трябва да сторите. Не правете такова учудено лице.

Констанс издърпа ръката си. Баронът на Хънтингтън и Лий, отведе Норфък настрана. Констанс последва херолда и из залата се понесе шепот.

Херолдът извика името й и тя трябваше да изчака, докато изброи всичките й титли и притежания: замъка Морлакс, именията Бъксбъроу и Съсекс, земите в Йорк, Лондон и Уинчестър. Всичко това принадлежеше на нея и семейството й благодарение на божията доброта и великодушието на неговия служител на земята, краля на Англия.

Тя коленичи пред трона и подреди внимателно червените си поли. Кралят се приведе и взе ръцете й в своите.

Констанс погледна в лицето му. Хенри, най-младия син на Уилям Завоевателя, беше петдесет и три годишен, набит и широкоплещест, все още силен, макар че грижите и разочарованията бяха белязали мършавото му птиче лице. В него се отразяваха всичките му качества — ум, алчност, злоба, хитрост, недоверие, сприхавост. А очите му, тъмни и блестящи, говореха за неутолима похот.

— Сладката ми подопечна — заговори ласкателно кралят, — Констанс, дъщерята на Джилбърт. Моето сладко, красиво дете — той се обърна към епископа на Солсбъри. — Кажи, Роджър, не е ли очарователна?

Епископът я удостои с надменен поглед.

— Обожателите й непременно ще се съгласят с вас, господарю. Вероятно те очакват с нетърпение да узнаят какви планове имате за графинята.

Констанс не можеше да освободи ръцете си — кралят я държеше здраво. Тя усещаше погледите на придворните в гърба си. Кралят няма право да наруши веднъж дадената дума, опита се да се успокои тя.

Хенри я погледна дълбоко в очите.

— Трябва да споменете копнежите на своите обожатели в молитвите си, скъпа Констанс — после се обърна към херолда и оповести: — Графинята ще ни придружи в полагането на клетва за вярност пред императрицата.

Констанс сведе глава, за да целуне ръката на краля и се изправи с омекнали колене. Робер Фицджилбърт се появи незнайно откъде и я подкрепи. Тя му кимна кратко с глава и побърза да се отдалечи.

Един придворен й препречи пътя. Някой взе ръката й и я преведе покрай барон Уесекс, който беше на път към краля. Чиновникът й съобщи, че кралят бил много приятно изненадан, когато узнал, че графиня Морлакс възнамерява да организира тържествена вечеря на третия ден от Коледа.

Констанс слушаше с половин ухо. Велики боже, защо племенникът на Де Клеър продължаваше да стои до нея и не си отиваше? Тя трепереше с цялото си тяло. Опасяваше се от най-лошото.

Чиновникът я следваше по петите. Констанс спря и най-после разбра, че той трябваше да получи съгласието й за пиршеството на третия празничен ден.

Още преди няколко месеца Констанс беше внесла голяма сума, с която щеше да изхранва придворните и целия кралски двор в продължение на един ден от коледните празници, както постъпваха всички висши аристократи. Всеки плащаше по един ден от храната и подслона на краля и свитата му. А сега крал Хенри искаше от нея втора покана.

— Това е особена чест, милейди — чиновникът на епископа й подаде списъка с имената.

— Отлично съзнавам с какво благоволение съм удостоена — Констанс нямаше право да възразява. — Ще изпратя васала си сър Уилям де Креси да уточни подробностите с епископа.

— На третия ден от Коледа — напомни й настойчиво чиновникът.

В стомаха й се надигна гадене. Разходите за поканата нямаше да бъдат малко, но тя щеше да го преживее. Сега най-важното беше кралят да не наруши думата си. Нали беше положил свещена клетва!

Към нея отново пристъпи Робер Фицджилбърт.

— Милейди Констанс, сигурен съм, че защитавате с цялото си сърце кралските интереси.

Констанс се огледа за васалите си. Съзнаваше, че не е в състояние да се противопостави на кралската заповед. Кралят принуждаваше висшата аристокрация да положи клетва за вярност пред дъщеря му, съпругата на немския император. След смъртта на законния си наследник, Хенри беше твърдо решен да даде английския трон на дъщеря си Матилда, която беше омъжена за немския император едва на осемгодишна възраст. Представата, че Англия ще бъде управлявана от жена, беше крайно неприятна на народа и аристокрацията. Нито един от благородниците на Хенри, както в Англия, така и в Нормандия, не го подкрепяше в това му намерение. Освен това трябваше да вземат предвид мнението на немските управници. Какво щеше да стане, ако Матилда станеше кралица на Англия и Нормандия и едновременно с това останеше императрица на Германия?

— Не знам за какво говорите — положението беше твърде объркано и тя не беше в състояние да даде ясен отговор. Освен това не искаше племенникът на Де Клеър да стои до нея под погледите на целия двор. Но Робер не можеше да бъде отпратен толкова лесно.

— Както желаете.

Кралят се изправи. Прозвуча сигнал на фанфари, който предизвика хаос в голямата зала. Ала много скоро шумът утихна. Главният херолд извиси глас и призова благородните васали на крал Хенри да излязат напред и да положат клетва за вярност пред императрица Матилда, бъдещата кралица на Англия.

Следобедът ще се проточи безкрайно, каза си с въздишка Констанс.

 

 

Денят наистина се оказа мъчително дълъг. Гостите, които не полагаха клетва, напуснаха един след друг голямата зала, за да се нахранят и да си починат. Когато извикаха името й, Констанс отново застана пред краля, за да положи втора клетва за вярност.

По-късно Дьо Креси и Фицгамлен придружиха графинята до изхода. Слънцето се беше скрило зад черни облаци. Орда кряскащи момчета гонеше млад мъж, преоблечен като коледен смешник. Мъжът се изкатери пъргаво на кръста в средата на площада, увисна на напречната греда и размаха ръце. Констанс неволно отбеляза, че тазгодишният коледен смешник е едър на ръст, със силни рамене, облечен в пъстри одежди и носи черната маска на воден дух.

Един рицар от Морлакс доведе кобилата на Констанс, до него вървяха васалът Карсефу и още един рицар, покрит с прах и кал. Куриерът коленичи пред Констанс.

— Получихме лоша новина, милейди — започна бързо Карсефу. — Гизулф току-що пристигна от Морлакс Касъл. Сър Еврар е изчезнал.