Катрин Дьовил
Аметистовата корона (4)

3

— Много добре си спомням баща ви — говореше оживено епископът на Честър. Един слуга коленичи пред него и му предложи плато със задушено говеждо и лук. — Без подкрепата на вашия баща и на първия граф Фулк де Юборг, вашия дядо — продължи той, — нашия благословен крал Хенри, бог да го дари с вечна мъдрост и голямо богатство, нямаше да може да осъществи славните си и законни претенции към трона.

Констанс знаеше защо епископът така внезапно си бе спомнил за баща й. Той наблюдаваше незаконния му син, Жулиен Несклиф, който обикаляше масите и гостите на сватбения пир и тъкмо беше спрял край група рицари от ордена на „Свети Ботолф“, които бяха организирали състезание по борба в едно странично крило. Жулиен и брат му Ранулф приличаха досущ на покойния граф: същите остри изпъкнали носове и впечатляващо червените коси на семейство Де Юборг. Баща й беше оставил двама незаконни синове, едри и силни мъже, които не можеха да претендират за наследството на Морлакс, както и три законни дъщери, които бяха наследили богатствата му. Наследнички, които крал Хенри беше омъжил за свои верни поданици, отличили се с особените си заслуги към трона. Бертрада беше последната.

Младият слуга се приближи към Констанс и без да иска, подплаши едно от ловните кучета на епископа, което спеше на пода. Сивата хрътка изръмжа и щеше да се нахвърли върху момчето, ако епископът не я беше задържал. Констанс се възползва от настъпилата бъркотия и шепнешком заповяда на слугата да отнесе платото на масата на семейство Де Клинтън. Жулиен поведе разговор с пратеника на краля, рицаря Робер Фицджилбърт.

Констанс отпи глътка вино и продължи да наблюдава двамата мъже. Преди повече от двадесет години, членовете на семейство Де Клеър заедно с бащата на Констанс и други благородници бяха вдигнали бунт в граничните области на Уелс, за да възкачат на трона крал Хенри, обстоятелство, което със сигурност беше донесло голяма полза на всички участници. Благодарният принц беше дарил Джилбърт де Юборг с графска титла. Семейство Де Клеър — както наричаха фамилията на Фицджилбърт — беше придобило огромни богатства и власт с благословията на крал Хенри.

Жулиен беше съвършено копие на законния господар на Морлакс. Баща й обичаше незаконните си синове и им остави значително имущество. Жулиен притежаваше имение в Несклиф, източно от Айклисхол, и като че ли беше доволен от съдбата си.

Един паж застана до Констанс със стомна вино. Момчето падна тежко на колене и се опря с една ръка на пода, за да не полети напред. Виното опръска полата й.

Констанс се намръщи и побърза да изтрие червените капки. Друг слуга притича с кърпа, но тя го прогони с недоволен жест.

Констанс огледа голямата зала с надеждата да открие слугите, които беше събрал дьо Жервил. Никой не можеше да им попречи да се наливат с виното на господарите си и дори подрастващите момчета вече се клатушкаха несигурно. Но на масата, където седяха най-високопоставените гости, подобни произшествия бяха недопустими.

Епископът постави ръка върху нейната.

— Милейди Констанс — бузите му бяха зачервени, възкиселият му дъх беше крайно неприятен. — Тогава бог разпореди най-верните поданици на крал Хенри, между тях и баща ви, да го опазят жив и здрав в съдбоносния ден в Ню Форест.

Констанс промърмори нещо неопределено. Когато беше пиян, епископът на Честър с удоволствие разправяше стари истории, известни на всички сътрапезници. Особено случката, при която Джилбърт де Юборг и дядо й си бяха осигурили вечното благоразположение на крал Хенри, след като организираното от тях съзаклятие му помогна да завладее трона на Англия.

Тя издърпа ръката си под претекст, че трябва да поправи бонето си. Беше се преоблякла набързо за сватбената церемония, като се задоволи да се измие в леген с гореща вода. Слугините бяха измъкнали одеждата й от пътническите сандъци и платът беше доста измачкан. Въпреки това, тя се чувстваше добре в кадифената рокля с дълги разрязани ръкави, подплатени с червена коприна. Кармазиново червеният шал, драпиран на раменете й, беше закрепен с кехлибарена брошка, обкована със злато. В плитките й бяха вплетени перли, косата й беше прикрита под прозирно було. Знаеше, че изглежда много добре. Дамите, насядали по масите на благородниците, я наблюдаваха внимателно. Бонетата, завършващи с воали, бяха най-новата лондонска мода. Констанс знаеше, че дамите попиваха всяка подробност от облеклото й, за да я копират.

На предните маси под естрадата седяха аристократите и висшият клир, зад тях пратениците на „Свети Ботолф“ с двамата изповедници на Констанс. После идваха монасите от „Свети Айдън“, облечени в груби кафяви одежди. Игуменът Мелхлан не беше сред тях. Залата беше препълнена с хора, вътре беше горещо и задушно. Непрекъснато влизаха нови гости и шумът се усилваше.

Епископът мърмореше нещо под носа си. Дори той не беше в състояние да украси жестоката истина за начина, по който крал Хенри беше завладял трона след смъртта на брат си в Ню Форест. Убийство беше забранена дума в кралството, факт беше обаче, че през онзи августовски ден Уилям II беше пронизан от стрела. Придружителят му, Уолтър Тирел, граф на Поа, твърдеше, че е невинен, но много скоро избяга във Франция. Само три дни по-късно принц Хенри, след като опустоши съкровищницата в Уинчестър, се самокороняса за крал на Англия.

Констанс се приведе и огледа дългата маса. В другия край бяха седнали сестра й и съпругът й. Бертрада и Вулфстан седяха до граф Честър, шерифът и съпругата му бяха вляво от тях. По време на пира, пътуващи певци и рецитатори забавляваха гостите с песни и стихове, които възхваляваха смелостта и рицарските добродетели на жениха и несравнимата красота на булката. Повечето песни бяха съвсем прилични, без груби шеги, тъй като Констанс изрично беше наредила на Пиер дьо Жервил да провери предварително изпълненията.

След като изслушаха певците, почетните гости пристъпиха към голямата маса, за да вдигнат тост за новобрачните. Бертрада не пиеше. Бледа и неподвижна, седеше до съпруга си и мълчеше.

Констанс много искаше да знае какво става в главата на малката й сестра. Вулфстан разговаряше оживено с братята си.

Вече са женени, каза си за стотен път графинята. Въпреки това, едно тънко гласче непрестанно й повтаряше, че в последния момент нещо може да се обърка. Всички знаеха историята на младия Деймънд Фицуолтър, който в нощта на сватбата беше убедил младата си съпруга да се откаже от света и да живее под крилото на бога и на разсъмване новобрачните бяха взели решение да се посветят на монашеството. Само ден след сватбата и двамата постъпиха в манастир.

Там живееха и до днес.

Констанс пое дълбоко дъх. Божичко, какво ли щеше да стане, ако Бертрада започне да убеждава сина на шерифа в предимствата на монашеския живот?

Тя вдигна чашата с вино и се учуди на силното треперене на пръстите си. Не биваше да се измъчва така.

Слугите разместиха масите и столовете, за да освободят място за танците. Гостите разговаряха оживено и шумът в залата беше направо непоносим.

Констанс наблюдаваше внимателно множеството. Рицарите на Еврар стояха покрай стените на празнично украсената зала. Семейство Дьо Варен седеше точно в средата на залата, шепа мрачно гледащи груби типове, обградили сестра й Мейбъл. Семейство Дьо Варен владееше голяма част от Нормандия, но в Англия не разполагаше с кой знае каква власт. Констанс копнееше да поговори с втората си сестра. Тя беше против, Мейбъл да се омъжи в това семейство. Говореше се, че мъжете се отнасяли крайно грубо към съпругите си. Ала женитбата беше част от плановете на краля да укрепи съюза с норманските васали. Освен това, бракът донесе на Дьо Варенови големи имения в Аумейл. Тя не можеше да забрави как изглеждаше сестра й Мейбъл на празника на Свети Михаил. Юбер дьо Варен буквално я бе пребил от бой. Сега Мейбъл носеше под сърцето си неговото дете. Констанс не можеше да проумее как вървеше този брак. В този момент Юбер дьо Варен се обърна към нея и тя побърза да отмести поглед.

Несъщият й брат Жулиен се приближи към почетната маса. Носеше къса рицарска мантия от синя коприна, от която косата му изглеждаше още по-червена. Той се поклони пред шерифа и съпругата му, после се приведе през масата да целуне булката. Бертрада вдигна глава към него.

Очите на Жулиен срещнаха погледа на жениха. Двамата си подадоха ръка и се поклониха учтиво, но в този жест нямаше топлота. Жулиен каза нещо на Вулфстан и се отдалечи. Младият Де Клинтън го проследи с мрачен поглед. Жулиен спря пред граф Честър и поведе оживен разговор. След малко в него се включи и епископът.

Констанс се отпусна. Боже, днес беше направо кълбо от нерви! Никога не беше помисляла, че двамата мъже не могат да се понасят. Тя въздъхна дълбоко, когато Жулиен се приведе към нея и я целуна по бузата.

— Какво изискано общество от парвенюта — прошепна в ухото й той.

— Тихо! — Констанс се огледа неспокойно. — Мисля, че Бертрада попадна в добро семейство. Всички я харесват.

Младежът изпухтя презрително.

— Тази нощ обаче момчето трябва да си свърши работата. Сигурен съм, че желанието му нараства с всяка минута — той вдигна чашата й и пи на жадни глътки. — Е, нашата малка сестричка примири ли се със съдбата си?

По време на венчавката Жулиен стоеше най-отзад в параклиса. Констанс хвърли бърз поглед към сведената глава на Бертрада.

— Мисля, че да — отговори колебливо тя.

Жулиен много искаше да попита как беше преминал огледа на булката, но не посмя. Когато свалиха червената й рокля, Бертрада беше останала странно неподвижна. Констанс стисна здраво ръката й и я обърна, за да видят Клинтънови, че булката е недокосната. След това слугините побързаха да я облекат. Шерифът стоеше с каменно лице. Съпругата му знаеше, че булката копнее да стане монахиня и лицето й изразяваше обида и неразбиране.

Един рицар сложи ръка на рамото на Жулиен, за да го отдалечи от господарката си, но момъкът го отблъсна.

— Само спокойствие, скъпа Констанс — явно беше пил много и се олюляваше. — Нашата сестричка се смята за жертвено агне в брачното легло.

Констанс огледа дългата маса. Епископът слушаше разговора им с най-голямо внимание.

— През остатъка от живота си Де Клинтън ще държи в обятията си една страдаща мъченица — Жулиен остави чашата на масата и стъклото издрънча. — Кълна се в кръвта на разпнатия, ние не можем да изпълняваме дълга си с такава лекота като теб, Констанс. Ти си готова да паднеш в леглото с всеки благороден лакей, когото ти посочи милостивият ни крал.

— Махай се оттук, Жулиен! — заповяда сърдито тя.

Момъкът отметна глава назад и се изсмя.

— Нашият смел Де Клинтън без съмнение ще щурмува стените и ще ги разруши. Кой знае, ако прояви малко повече сръчност, може би още тази нощ ще направи бебе на малката ни Берти.

Рицарят го издърпа настрана и му заповяда да замълчи. Ала думите му още дълго отекваха в главата на Констанс. Цял свят я считаше за студена и безчувствена, отдадена единствено на дълга си. На четиринадесетгодишна възраст, когато против волята й я замъкнаха в брачното легло, тя не мислеше какъв е дълга й, изпитваше единствено леден ужас. Придворните на крал Хенри щурмуваха подиума и завлякоха новобрачните в покоите им. Рицарите на Креси изтрополиха нагоре по стълбището, като едновременно с това разсъбличаха жениха, следвани от глутница замаяни от виното жени, които правеха същото с булката.

Констанс се огледа неспокойно. Епископът и граф Честър изглеждаха задълбочени в разговор. Шумът в залата беше оглушителен.

След втората й венчавка нямаше оглеждане на булката. Удо де Уайтвил беше на тридесет и пет години, доста по-млад от първия й съпруг, и не беше верен сподвижник на негово величество, заслужил тази скъпа награда. Този път наследницата на Морлакс беше награда за враг: Де Уайтвил беше благородник от Анжу, който изискваше възнаграждение за спечелената война във Франция.

Тогава Констанс беше на седемнадесет години, млада майка и вече вдовица. Кралят организира голяма сватба в Уинчестър. Констанс и до днес не вярваше, че кралят не е знаел как се отнасяше Удо де Уейтвил с младите момичета в леглото си.

Пронизителен писък на гайди накара всички гости да вдигнат глави. В залата влязоха десетина гайдари и застанаха на мястото, където трябваше да започнат танците. Рицарите на Еврар отстъпиха назад. В същия момент през широко отворената врата нахлуха група жени с кошници, пълни с изсушени цветя и житни класове.

Констанс скочи. Видя как Вулфстан де Клинтън се изправи и издърпа Бертрада да стане. Братята му заобиколиха двойката и забързаха към задния изход на залата. Благородниците от долните маси се присъединиха към виковете на жените. Много скоро шумната група стигна до високата маса, размахвайки връзки класове и цветя. Няколко рицари трополяха зад тях с тежките си ботуши. Един от братята Де Клинтън застана пред вратата с изваден меч и препречи пътя на глутницата.

Констанс стана от масата и Еврар побърза да застане до нея. Тя се присъедини към гостите, които бързаха към задната врата, наметна се с шала си и се остави множеството да я носи. Еврар стисна здраво ръката й и я изведе навън, като отмахна тежката завеса.

В двора ги чакаха възторжено ревящите обитатели на замъка. Навсякъде се носеше аромат на печено. Повечето гости бяха пияни.

Сватбеното шествие мина покрай празните бъчви с бира и огромните шишове с печено месо. Към крясъците се примесваше кучешки лай. Констанс вървеше спокойно зад Еврар, който й проправяше път. Брачната двойка стигна до старата кула. Младоженецът блъсна бързо вратата и двамата изчезнаха в мрачния коридор.

Няколко от рицарите на Еврар и Де Клинтън се наредиха пред входа. Гостите се нахвърлиха срещу стражите, развикаха се възбудено, започнаха да ги поливат с бира и да ги замерят с чаши и чинии. Жените ги удряха с цветни гирлянди и снопчета класове. Но рицарите издържаха на атаката.

Констанс приседна на една каруца и усети, че ръцете и краката й треперят. Слънцето се скри зад бойниците на кулата. Повя хладен вятър, последните слънчеви лъчи стоплиха лицето й. Беше краят на октомври и скоро щеше да дойде празникът на Вси светии. Чувстваше се безкрайно изтощена. След малко погледна към Еврар.

— Знаехте ли, че той възнамерява да постъпи по този начин?

Мъжът склони глава към нея.

— Да. Де Клинтън направи този заговор с братята си и ние го чухме.

Много умно от страна на жениха. Беше избрал удобния момент за бягство и братята му го бяха подкрепили. Изведнъж Констанс се почувства по-добре. Вулфстан де Клинтън беше смел и решителен мъж и Бертрада в никакъв случай нямаше да успее да го убеди да встъпи в някой монашески орден. Освен това, нямаше да може да му откаже благоволението си. А глупавата й сестра се разкъсваше от тревога.

Констанс стана, загърна се в наметката си и се запъти обратно към голямата зала. Еврар тръгна пред нея, за да й разчиства пътя. Две фигури се надигнаха от близката пейка. Младият монах от „Свети Айдън“ подкрепяше грижливо немощния игумен.

— Ваша светлост — заговори я почтително монахът.

Констанс беше забравила напълно затворниците на игумена. Хвърли един поглед през рамо. Рицарите на Еврар продължаваха да удържат напора на тълпата и все още никой не бе успял да се промъкне в старата кула. Управителят на замъка бе събрал всичките си въоръжени мъже и те се наредиха в полукръг, за да подкрепят рицарите. Братята Де Клинтън стояха един до друг с извадени мечове и се смееха подигравателно на тълпата. Скоро един прозорец с решетка високо в кулата светна. Брачните покои. Множеството нададе ликуващи викове.

— Няма да трае дълго — проговори с мъка старият игумен.

Констанс се опита да се усмихне. Мелхлан се опря на рамото на младия монах и я поведе към каруцата на манастира. Бързо се свечеряваше.

 

 

Вещицата Ливайд надничаше крадешком през дъските на каруцата. Наблюдаваше внимателно двора, макар че не можеше да види много. Един от рицарите, поставени на пост при затворниците, им беше донесъл парче агнешко и тя чакаше още. Може би щяха да им разрешат и по глътка бира.

Ливайд видя как гостите излязоха навън и как новобрачните изчезнаха в старата кула. Множеството шумеше страховито, благородниците се смесиха с простолюдието и виковете станаха още по-необуздани. Донесоха още бъчви с бира. Много от гостите останаха да пият с простия народ. Слънцето залезе и бързо захладня.

Ливайд погледна от другата страна и вида главния рицар на графинята, следван от двама монаси, да си пробива път към затворническата кола. Зад него вървеше самата графиня. Обезпокоена, тя побутна с крак мъжа, който лежеше до нея.

— Виж, там става нещо! Размърдай се!

Едрият мъж лежеше по гръб, взираше се в потъмняващото небе и мълчеше. Рицарите, които охраняваха затворниците, се приближиха и раздрусаха дъските.

— Стани — заповяда строго единият, но мъжът не се помръдна.