Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tears of the Renegade, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Лили Дикова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 135 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Слава (2011)
- Разпознаване и корекция
- asayva (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Линда Хауърд. Между любов и вярност
ИК „Коломбина Прес“ ООД, София, 2001
Редактор: Теодора Давидова
ISBN: 954–732–038–6
История
- — Добавяне
Глава седма
Имаше отделни моменти през часовете, които последваха, когато тя можеше да мисли, но през по-голямата част беше подвластна на неспиращи пристъпи на копнеж. Той знаеше точно как да я докосва, колко дълго да се бави, как отново и отново да я докарва до сърцераздирателните върхове на удоволствието. Твърдата му ръка изучаваше всеки сантиметър от нея, същевременно я учеше как да се наглася според желанията му, и тя безрезервно му се отдаваше. Тя се оказа неспособна да съхрани и най-малка частица от сърцето си, всичките й мисли за закрила се покриха с праха на миналото. Трябваше да го обича с цялата сила и преданост, с която можеше, защото не можеше да му даде по-малко. Той беше преживял твърде много студенина, твърде много болка и тя се опитваше да го излекува с нежното изгарящо обожание на тялото си. Той беше див, гладен, понякога буен, но с любовта си тя поглъщаше горчивината от него и успокояваше самотата на изолацията му. Комбинация от много неща го беше превърнала в самотник, в мъж без огнище или дом, живял на острия ръб на опасността и оцелял благодарение на съобразителността и каленото си тяло. Без думи тя приемаше страстта му и я уталожваше с неоспоримото си доверие. Опита се да му покаже, че е в безопасност с нея, че няма нужда от стената, която беше издигнал, за да го отдели от останалия свят.
Слънцето беше превалило зенита си и се спускаше зад хоризонта, когато той внезапно се отпусна и заспа, сякаш някаква светлина неочаквано угасна. Сюзан остана да лежи до него и почти отново се разплака, този път от благодарност. Той й повярва, поне малко, иначе нямаше да се остави да заспи в нейно присъствие. Мислено си го представи как той се забавлява с безброй жени, безлични и безименни. И когато те, задоволени, заспят в прегръдките му, се изплъзва, за да се прибере в самотното си легло. Тя го наблюдава, докато спеше, мощното му тяло, изтегнато на леглото, устата размекната под черната коприна на мустаците. Имаше дълги, извити мигли, като на дете, и тя се усмихна, представяйки си го с бузи, все още носещи отпечатъка на топчестата бебешка невинност.
Но невинното дете беше израсло в твърд, предпазлив мъж, с тяло, нашарено с белези, доказателство за битките, които е водил само за да оцелее. Той й разказа за Джудит, но другите неща от миналото си беше заключил дълбоко в мисълта си. Други мъже биха разказвали страхотни истории за авантюрите си или поне биха споменали различните култури и земи, които са видели, но не и Корд. Той беше тих боец без склонност да разказва миналите си битки, а когато е бил раняван, се е оттеглял, за да ближе раните си сам.
При мисълта, че е бил раняван, сърцето й болезнено се сви. Наведе се напред в сляпо отчаяние и с уста леко, разтреперано докосна кръглия сребрист белег на дясното му рамо. Кожата му трепна при докосването й, но той не се събуди, тя се прехвърли към дългата, тънка линия, която преминаваше под лявата му ръка, прокара устни по дължината на белега, със стигаща до болка нежност се опита да го освободи дори от спомена за тези рани. Намери всеки отделен белег по тялото му, ближеше и ги целуваше, приклекнала закрилнически над него, пазеше го с крехкото си, деликатно женско тяло, лекуваше го. Усети го да потръпва под устата й и разбра, че е буден, но продължи да блуждае по тялото му, да го гали с нежните си ръце. Той трепна, тялото му се стегна и беше готово.
— По-добре спри — предупреди я той грубо.
Тя не се спря, вместо това с любов насочи вниманието си към белега, набраздил бедрото му отвътре, след това се придвижи към по-нов, още по-страшен белег, който като змия се извиваше надолу по корема. Той шумно изпъшка, ръцете му се вкопчиха в чаршафа. Тя се забави, съсредоточена върху напрежението, което усещаше, че се събира в него, засили го до кресчендо, искаше да го накара да се гърчи от нужда така, както накара нея да се гърчи.
Той търпя любовните терзания, докато накрая не се превърна в опъната дъга на леглото, след това контролът му се срина и той посегна към нея. Примитивно ръмжене стържеше в гърлото му, когато той я хвърли върху себе си и с тласък се отдаде на сладостта на тялото й. Движенията му бяха бързи и нетърпеливи, ръцете му така здраво се вкопчваха в бедрата й, че малки петънца цяла седмица щяха да показват къде са били пръстите му. Той я държеше неподвижна в чувствената си атака, въртеше бедрата си по начин, който я водеше до бърза, мощна кулминация, след това самият той я последва, докато тя все още се носеше на мощните вълни на удовлетворението.
След това я гушна до себе си и тя се сви до твърдото му силно тяло с въздишка, която отразяваше крайното й изтощение. Ръката му започна да гали косата й, приглади я назад от влажното й лице.
— Съжалявам, че те нараних още първия път — измърмори той.
Мислите му се връщаха към сутринта, спомни си шока, който изпита от невинността й.
— Но страшно се радвам, че Престън не те е имал.
Значи е разбрал защо тя го прие толкова трудно. Искаше й се той да й се беше доверил достатъчно, за да повярва това, което му каза, но трудностите го бяха научили да не вярва на никого и на нея й трябваше време, за да го научи, че няма нужда винаги да пази гърба си. Почти разсеяно тя прокара ръка по тъмните къдрици по гърдите му.
— След Ванс… — Тя се спря, след това продължи толкова тихо, че той трябваше да се напрегне, за да я чуе. — Ти си единственият.
Тя не вдигна поглед и пропусна изражението на почти дивно задоволство, което се изписа на лицето му. Тя усети само мигновеното стягане на ръцете му, преди да отпусне прегръдката си и да премести тежестта си, за да се изправи на лакът и да се наведе над нея. Ръката му се установи собственически на мекия й корем, незначителен жест, който казваше много.
— Не искам никъде да ходиш с него — информира я той с глас, толкова мрачно заплашителен, че тя, внезапно изненадана, вдигна поглед към него.
Тя се поколеба, чудеше се дали да се осмели да предположи, че от деня на голата им страст се е родила някаква стабилна връзка помежду им. Напълно спокойно тя попита:
— Да не би да предлагаш услугите си на придружител, в случай че се нуждая?
Мимика, изразяваща предпазливост, се изписа на лицето му и той нервно поглади челюстта си, сякаш му липсваше брадата.
— На разположение съм — уклончиво отговори той. Сюзан бавно се изтръгна от прегръдката му и седна, почувства лек хлад от отговора му.
— И когато не си на разположение? Когато си с Черил?
Изненада събра веждите му, но тя не можеше да каже дали самата мисъл го изненада или че тя изобщо имаше право да зададе въпроса. След това лицето му се проясни и очите му развеселено заискриха. Съвсем целенасочено той остави погледа си да се разходи по нея, забеляза разчорлената тъмна коса, леката червенина, появила се по кадифената й кожа, след като той я беше любил. Устните й бяха подпухнали и горещи и той си спомни как те се бяха разхождали по тялото му. Гърдите й, високи и обли, по-пълни, отколкото очакваше, също имаха розов отблясък от милувките и жадното всмукване, и докато ги гледаше, забеляза, че нахалничките малки зърна започнаха да се втвърдяват, протягаха се като за още една целувка. Той бързо погледна лицето й и още повече се развесели, като видя как тя се изчервява. Как можеше още да се изчервява? Часове беше лежала гола в прегръдките му, напълно забравила за себе си, предоставяйки му напълно тялото си, а сега само от една бавна, приятна визуална обиколка на голотата й се изчерви като девственица.
След това се изненада и от още нещо, като усети как долната част на тялото му се втвърдява като реакция. Как още можеше да мисли за секс? Преди пет минути мислеше, че денят е бил фантастичен, най-сексуално удовлетворяващият ден в живота му, че той няма да може да се възбуди отново цяла седмица. А сега тялото му доказваше, че се лъже. Той я искаше, отново и отново. Чувствената наслада, която изпитваше с нея, беше зашеметяваща, пулсът му едва се беше успокоил, когато той отново почувства натрапчива нужда да я притежава още. От момента, в който я беше зърнал, той поиска да легне върху нея здраво и плътно, да се потопи в нежността й. През живота си не е ревнувал жена, докато не срещна Сюзан. Това го извади от равновесие, гняв го обземаше всеки път, когато си я представяше да танцува с Престън, да целува Престън, да му позволява да я прегръща. Той искаше да я нарани, защото обезумяваше, като си представеше, че Престън прави любов с нея. Сега вече знаеше, че тя е била целомъдрена и все пак имаше вероятност лоялността й да е била към Престън. Жените са трудни за разбиране, а коварните са направо смъртоносни. Ако беше по-умен, би държал тази на разстояние поне докато всичко не се изясни и нямаше да му се налага да внимава за всяка дума, която изрича пред нея. Но той не можеше да се насили да изрече думата, която би я прогонила, така, като не можа да устои на невинния й стриптийз тази сутрин.
Сюзан го наблюдаваше, чакаше отговор, но очите му бяха помътнели, лицето му беше безизразно като стена, мислите му — скрити зад нея. Тя съзнаваше, че той се възбужда само като гледа тялото й, тогава защо трябваше отново да се затваря? Дали защото не мислеше, че тя няма никакво право да го пита за връзките му е други жени? Е, ако си мислеше, че ще си седи спокойно вкъщи, докато той цяла нощ танцува с Черил, по-добре пак да размисли! Тя сви юмрук и го удари по гърдите.
— Отговори ми — настоя тя.
Сините й очи пламнаха и потъмняха.
— Ще излизаш ли с Черил? Или изобщо с някоя друга жена?
Той рязко се изправи до седнало положение и изхвърли дългите си крака навън от леглото.
— Не — каза той кратко.
Изправи се на крака, наведе се, за да си вземе джинсите от пода.
— Няма да излизам с никоя друга жена.
Неприятно ли му беше да й даде това уверение? Изведнъж тя се почувства смутена заради голотата си и хвана ъгълче от смъкнатия чаршаф, за да покрие гърдите си. До този момент се чувстваше закриляна от близостта, която споделяше с него, но сега изведнъж той отново се оказа непознат и голотата й изглеждаше много по-уязвима.
Той огледа чаршафа с насмешка.
— Малко е късно да се опитваш да закриляш благоприличието си.
Сюзан прехапа устната си, зачуди се дали би било по-добре просто да стане, да се облече и да си тръгне, или да се опита с приказки да го извади от внезапното му лошо настроение. Да не би днес да се беше доближила твърде много до него? Да не би реакцията му да беше опит да я отблъсне с враждебността си? Погледна го тревожно и си помисли, че той се чувства притеснен, имаше вид на мъж, който не знае как да се отърве от жена, която му досажда. Тя пребледня при тази мисъл.
— Съжалявам — чу се тя да казва като бързо извинение.
Измъкна се от леглото, изостави нищожната бариера на чаршафа и започна да се облича възможно най-бързо. Без да поглежда към него, тя сграбчи бикините си и ги нахлузи.
— Не исках да те насилвам. Разбирам, че правенето на секс не означава нищо…
— Уау, мадам!
Той се намръщи, изпусна джинсите на пода си и я улови за ръката, дръпна я да се изправи, защото тя се беше навела да си вземе роклята, след това я притегли в обръча на прегръдките си. Меките й гърди се притиснаха в неговите и тя потрепери от удоволствие, мислите й моментално се разсеяха. Как можеше да го желае отново? Краката й и без това трепереха след всички изпълнения през деня, пък вече чувстваше болка по различни места, но знаеше, че ако той поиска отново да я събори на леглото, тя с радост ще се остави да бъде съборена и щеше утре да се тревожи за болките си.
Той се намръщи и погледна надолу към нея.
— Не ми дрънкай тези глупости, защото не ти приличат, знам, че просто се чувствам притеснен. Нещата изведнъж започнаха да се усложняват.
Той спря, без да се обяснява повече, и покри лицето й с топлите си пръсти.
— Съжаляваш ли за случилото се?
Тя сложи ръката си върху неговата, отърка бузата си в дланта му.
— Не, не съжалявам. Как бих могла? Аз… Аз също го исках.
Тя понечи да каже „Обичам те“, но в последния момент задуши думите и ги замени с други, които бяха верни, но лишени от дълбочината, която изпитваше. Той не искаше думите, не искаше да бъде обременен с емоциите й и тя го знаеше. Докато продължава да не изрича думите гласно, той няма да може да узнае истинската дълбочина на чувствата й, макар че той не можеше да не знае как тя се чувства след всички тези часове, прекарани в прегръдките му, след като му се беше отдала така пълно, както само влюбена жена може да се отдаде. Той трябваше да знае и все пак, докато думите не бъдат изречени, знанието щеше да липсва.
— Не искам да бъдеш наранена — промълви той.
Тя се облегна на него, обви го с ръце. Той я предупреждаваше, даваше й да разбере, че не трябва да очаква нищо трайно от него. Болка като с шило я прободе при мисълта, че един ден ще гледа гърба му, докато си тръгва. Но беше благодарна за честността му. Нямаше да й нанесе удар в гръб. И може би, просто може би, той щеше да промени решението си. Не беше свикнал да бъде обичан, но беше очевидно, че макар и неохотно, към нея той изпитваше нещо повече, а не само сладострастие. Тя имаше шанс и щеше да рискува всичко за това.
— Всеки може да бъде наранен — промълви тя в топлата му кожа. — Няма да се тревожа за това, което може или не може да се случи някой ден в бъдещето. Ще се тревожа някой ден, когато това се случи.
Някой ден можеше да й се наложи да се справя без него, всеки ден частици от нея ще умират от емоционален глад. Но това щеше да бъде някой ден, а тя имаше днес. Днес беше в прегръдките му и това беше достатъчно.
По-късно същата вечер, изправена срещу Имоджийн в широката кухня, тя отчаяно се опитваше да се вкопчи в спомена за споделеното с него. Първите думи, които Имоджийн й отправи, бяха думи на тревога, но те бързо избледняха, когато Сюзан направо й каза, че нямаше да си играе на шпионин.
— Казах му какъв е планът ти — призна си тя смътно. — След това му казах да внимава да не ми казва нищо, така че да не си помисли, че просто проституирам с него за информация.
Имоджийн пребледня от ярост. Изправи се в цялата си височина, гневът й я правеше да изглежда сто осемдесет и три сантиметра висока. Разгневената Имоджийн беше ужасна гледка, но Сюзан не отстъпи, меката й уста се разтегли в твърда линия, на ококорването отговори с ококорване.
— Сюзан, Боже мой, полудяла ли си? — изкрещя Имоджийн. — Не разбра ли, че можем да изгубим всичко.
— Не! Не съм разбрала! Корд все още нищо не е направил, освен заплахите, че ще повдигне обвинение, ако хребетите не бъдат дадени на него. Аз се съгласих с това и той изчаква геологическите проучвания. Престани да го рисуваш като дявол, Имоджийн!
— Не го познаваш така, както аз го познавам!
Изведнъж Имоджийн си даде сметка, че вика, и си пое дълбоко въздух, явно се опитваше да си върне контрола. С горчивина продължи:
— Много грешиш, ако го приемаш за чиста монета. Той си е наумил нещо. Знам го. Само ако имах някакво дори най-слабо указание, щях да знам как да се пазя! Ти можеше да го откриеш. Но вместо това го остави да ти завърти главата и да те накара да забравиш на кого дължиш лоялност.
— Обичам го — каза Сюзан тихо.
Имоджийн зяпна, очите й се разшириха.
— Ти… какво? Ами Престън? Мислех…
— Обичам Престън като приятел, като брат на Ванс.
Сюзан затършува за думи, които биха могли да обяснят състоянието й.
— Но Корд… ме кара отново да се чувствам жива. Дава ми нещо, за което да живея.
— Надявам се да не залагаш много на това! Сюзан, къде е умът ти? Той с удоволствие би те завлякъл в леглото, но ако очакваш нещо повече от него, си глупачка. Когато му омръзнеш, ще те захвърли, без да се замисли, и ти ще трябва да погледнеш в очите всички, които познаваш. Винаги ще бъдеш отживелица за Корд.
— Ако бях приела твоя план, така или иначе това щеше да се случи — изтъкна Сюзан. — Няма да го пробода в гърба дори и ако това означава да изгубя всичко, което притежавам, но не мисля, че той наистина има намерение да направи каквото и да било. Мисля, че иска само петролна концесия.
— В случая не само ти си засегната! Не само ти рискуваш. Престън и аз също можем да изгубим всичко. Това нищо ли не означава за теб?
— Означава твърде много. Просто не мисля, че той е заплаха за вас.
Имоджийн поклати глава, затвори очи, сякаш не можеше да повярва на заслепението на Сюзан.
— Не мога да повярвам, че си толкова сляпа, що се отнася до него. Обичаш го? Е, добре. Обичай го, щом трябва, но не бъди толкова глупава, че да му повярваш!
Сюзан пребледня.
— Трябва да му повярвам. Обичам го твърде много, за да не му повярвам. Ще му поверя живота си.
Имоджийн иронично я сряза.
— Това е решението ти, предполагам. Но с твоя живот ти му поверяваш и нашия, а това никак не ми харесва. Той наистина трябва да е нещо в леглото, за да си толкова готова да обърнеш гръб на хората, които те обичат, знаейки, че това, което той може да ти предложи, е само секс.
Сюзан се почувства, сякаш вижда Имоджийн от голямо разстояние, леко бръмчене в главата й я предупреди, че може да припадне. Замаяна, тя се хвана за един от кухненските столове и почти се строполи на него. Те я разкъсваха! Ужасното беше, че зад всичко това виждаше страната на Имоджийн. Имоджийн наистина очакваше Корд да й отмъсти по някакъв начин и беше изплашена, както би трябвало и тя самата да е. Имоджийн щурмуваше, реагираше на неудържимата нужда да се защити и в отчаянието си беше готова да нарани хора, ако застанеха на пътя й.
Имоджийн се поколеба за момент, вторачена в бледото, влажно лице на Сюзан, която се срина на стола. След това лицето й се изкриви и за момент бледосивите й очи се напълниха със сълзи. Тя замига ожесточено, за да ги върне обратно, защото Имоджийн Блекстоун никога не плачеше, бързо се придвижи до мивката, навлажни няколко книжни кърпи и ги подаде на Сюзан. Прегърна младата жена с една ръка и внимателно попи лицето й с навлажнените кърпи.
— Сюзан, съжалявам — каза тя.
Отначало гласът й беше спокоен, след това опасно се разтрепери. Имоджийн никога не се извиняваше.
— Боже мой, той ни вкара в битка помежду ни.
Влажният хлад на книжните кърпи прогони моментната замаяност на Сюзан, но не можа да прогони болката в сърцето й. Тя искаше да изтича при Корд, да се хвърли в прегръдките му и да остави целувките му да я накарат да забрави, че има външен свят. Но въпреки часовете, прекарани в леглото му, тя нямаше право да стоварва всичките си тревоги на плещите му, макар че всичките й тревоги се въртяха около него.
Тя сключи ръце на масата и преплете пръстите си толкова здраво, че те побеляха.
— Не съм обърнала гръб на тебе или на Престън.
Каза го твърдо, уверено.
— Просто не мога да направя нещо, което е толкова изцяло срещу нещата, в които вярвам. Моля те, не ме карай да вземам страна, защото не мога. Обичам всички ви. Не мога да пробода никой от вас в гръб.
Имоджийн за малко докосна наведената глава на Сюзан, след това отпусна ръката си.
— Само се надявам, че и Корд също така няма желание да те нарани, но не мога да го повярвам. Не искам да се окажеш притисната в средата, но изглежда, че така ще стане, ако не искаш да вземеш страна. Той ще смаже всичко, което застане на пътя му.
— Това е риск, който трябва да поема — прошепна Сюзан.
Тя вече беше приела риска, пред който се изправи, влюбвайки се в Корд. Какво друго можеше да направи?
Следващата сутрин отиде на църква, както обикновено, но не можа да се съсредоточи върху проповедта. Имоджийн, седнала до нея, беше мълчалива и затворена, не се присъедини към никакъв разговор, преди службата да започне, погледът й беше вперен в свещеника, но Сюзан усещаше, че Имоджийн всъщност също не се беше съсредоточила върху проповедта. Престън имаше сенки под очите и в тревожните очи на Сюзан той изглеждаше малко отслабнал, макар че се бяха видели само преди два дни. Напрежението си казваше думата, но той успяваше да се усмихне и да поздрави всички, както обикновено. Сюзан се чудеше дали Имоджийн му е казала нещо от нещата, които се бяха случили предишната вечер, след това реши, че едва ли. Имоджийн беше твърде резервирана, за да плаче на нечие рамо, камо ли на рамото на собствения си син.
Сюзан отхвърли поканата на свекърва си за неделен обяд и се прибра вкъщи, за да си приготви лека салата и картофена супа. Пролетният ден беше твърде красив, за да седи вътре, затова изнесе ръкоделието си в задния двор и работи върху него няколко часа.
Тя затвори очи, защото желанието започна да нараства в нея, от което долната част на тялото й натежа и се стегна, и тя се почувства болезнено празна. Разбира се, че щеше да дойде. Разбира се, че щеше да чуе мълчаливия й зов за него.
Внушителни, буреносни облаци започнаха да долитат от запад, вятърът изведнъж захладня, но тя продължи да седи там, докато първите едри дъждовни капки не започнаха да се разплискват по плочите в двора. Тя прибра ръкоделието си, изтича към плъзгащите се врати и се промъкна вътре точно когато времето рязко се промени и дъждът заваля като из ведро и изпълни ушите й с тъпо бумтене. Остър гръмотевичен пукот я накара да подскочи и тя бързо спусна пердетата на стъклените врати, след това се размърда и запали лампите, за да разсее бързо спусналия си ранен мрак.
Минаваше осем същата вечер, когато реши, че той няма да дойде, затова заключи къщата и се приготви да си ляга. Бурята беше отминала, но продължаваше да вали и тя часове лежа будна, заслушана в хипнотизиращото ромолене. Искаше й се той да е в леглото до нея, топъл и мъжествен. Голямата къща беше тиха и празна около нея, по-празна, отколкото е била дори след смъртта на Ванс, и това беше странно, защото Ванс беше живял тук и тя имаше спомени за него във всяка стая. Но Ванс си беше отишъл, а личността на Корд беше много силна, за да може човек да се пребори с нея.
Тъй като денят беше беззвучен и сив, когато се събуди сутринта, и тъй като се чувстваше ужасно депресирана, задето не се видя с Корд, Сюзан решително се постара да се развесели. Избра тъмночервена рокля за работа, стегна я с крещящ колан, който никога по-рано не беше слагала. Късо черно сако допълни тоалета й и Сюзан изви въпросително вежди на собственото си отражение в огледалото, когато се наведе, за да си сложи обеците. Безспорно стилната жена в огледалото не изглеждаше напълно като Сюзан Блекстоун, която обикновено предпочиташе по-консервативни дрехи. Но пък Сюзан Блекстоун, която се огледа в огледалото предишния петък, никога не беше прекарала деня, правейки любов с Корд Блекстоун. За първи път в живота си тя рискуваше и залогът беше по-висок, отколкото можеше да си позволи. Жена, която би рискувала сърцето си, знаейки от самото начало, че шансът в нейна полза не е много добър, не можеше да бъде толкова уравновесена и конвенционална, колкото Сюзан винаги е мислила за себе си, че е.
Тя запази веселостта си през целия ден, но когато се прибра вкъщи и изяде вечерята, приготвена от Емили, и след като Емили си тръгна, тя с надежда продължи да чака дълго след смрачаване, но от Корд нямаше ни вест, ни кост. Хлад започна да сковава мускулите й. Ако денят, който прекараха заедно, изобщо означаваше нещо за него, защо не си даде труд да я види отново? Да не би това просто да е било… просто приятно изживяване за него? Случайна сексуална среща, за която повече не би си спомнил?
Помисли да отиде до Джубилий Крийк, но късният час и неспиращият дъжд я разубедиха. Несъмнено утре ще има новини от него.
Но нямаше. И часовете бавно се точеха. Обади се в Информацията, за да провери дали си е прокарал телефон, но те нямаха името му. Тя вече не можеше дори да се преструва, че е весела, лицето й се стегна от напрежение, доби изражение, досущ като това на лицето на Престън. Сюзан знаеше, че той се напряга, за да ограничи ликвидирането на активите, за да възстанови парите в сметката на Корд и искаше да го попита дали се нуждае от помощ, но познавайки гордостта на Блекстоун, тя се въздържа да му направи предложение. Той щеше да откаже, пък и дори по-късно да би променил решението си, ако нещата станат толкова безнадеждни, че той би бил склонен да приеме помощта й, едва ли би й го намекнал.
В четвъртък следобед тя отиде до Джубилий Крийк, но там нямаше и следа от Корд. Погледна през прозорците и не видя нито светлина, нито мръсни чинии, нито разхвърляни дрехи. Опита и предната, и задната врата, установи, че са здраво заключени. При мисълта, че може завинаги да си е тръгнал, се отпусна на вратата, горчиви жалостни сълзи опариха клепачите й, преди да успее да ги потисне. Не жалеше за случилото си, а за това че само един ден прекара в прегръдките му. Трябваше да получи повече! Не беше честно да позволиш на някого само за кратко да надзърне в рая, след това да спуснеш тежки завеси над сцената! Що се отнасяше до Корд, тя искаше всичко — всичките му усмивки, целувки, компанията му всеки ден. Тя искаше да е тази, която го успокоява и която възбужда страстта му. Искаше да се събужда до него всяка сутрин и да гледа сънливото му лице с набола брада, а нощем да лежи близо до дългото му, твърдо тяло.
Разбира се, тя просто си измъчваше сърцето. Вилата не беше изпразнена. Значи трябваше да приеме, че той ще се върне. Беше просто… защото той не й казва, че заминава или кога ще се върне? Толкова ли му е било трудно да се обади по телефона?
Но това бяха условията, които той постави. Нямаше да й казва нищо. Очите й се разшириха, като си даде сметка за това. Ами ако отсъствието му имаше нещо общо с Имоджийн и Престън? Те бяха убедени, че той планира нещо срещу тях. Макар че го защити, изведнъж не беше толкова сигурна. Какво знаеше тя за него, освен че беше толкова вълнуващ, опасен и че караше сърцето й да излиза от ритъм всеки път, когато го зърнеше? Той беше жаден, изискващ любовник, но контролираше силата си, към нея се отнасяше грижовно. Танцуваше с дива грация, а тялото му беше набраздено с белези, които боецът събира в течение на години. Тя го обичаше, но болезнено съзнаваше, че той крие голяма част от себе си. Ако беше живял по законите на джунглата, можеше ли тя да очаква от него нещо друго, освен да отвръща на удара с удар по хората, които се бяха отнесли зле с него? Луда ли беше да му вярва? Винаги си е мислила, че дресьор, който се разхожда невъоръжен в клетка с ръмжащ тигър вътре, е направо луд, но тя също се оказва толкова луда. Изведнъж разбра, че Корд е повече от способен да си отмъсти. Той можеше да извиси отмъщението до изящно изкуство.
На следващия ден Престън влезе в офиса й и уморено се отпусна на удобния стол до бюрото й. С глас, глух от изтощение каза:
— Е, успях. Напрегнах се до крайност, но с Корд се разплатих напълно.
Тя се изпълни със състрадание към него, загледа се в тъмните сенки под очите му.
— Искаше ми се да ми разрешиш да ти помогна.
— Не, благодаря, скъпа.
Той успя леко да й се усмихне.
— Не беше твоя работа, следователно не ти трябваше да плащаш. Сега, след като този дълг е изплатен, ако не искаш да дадеш под аренда хребетите си на него, няма нужда да го правиш. Фактически съм блокирал всяка стъпка, която той би могъл да направи и да създаде паричен проблем. Платих му и лихва.
— Искаше ми се да беше поговорил с него и да бяхте изгладили различията си — каза тя унесено. — Не е честно едно семейство така да се разкъсва. Всичко това се е случило толкова отдавна, защо не го оставиш в миналото?
— Има твърде много неприязън и от двете страни — отговори Престън.
Протегна дългите си крака далеч напред пред себе си и елегантно ги кръстоса на глезените.
— По една или друга причина никога не сме се разбирали. Онази работа с Джудит Келър просто беше върхът, що се отнася до него. А що се отнася до мен…
Той я погледна направо.
— Доколкото ти се интересуваш от него, ще го мразя до мозъка на костите му.
Сюзан се изчерви, разчувствана, че му причинява толкова болка.
— Моля те, не го приемай така. Не раздувай проблема. Не бих могла да понеса да бъда ябълката на раздора между вас двамата.
— Но такава сладка, хубава ябълка — подразни я той.
Сините му очи за момент светнаха. Той наистина беше изключително красив мъж, установи тя изненадано, строен и елегантен, ненатрапчиво стилен, от което понякога изглеждаше сякаш не му е мястото в този век. Но Престън не беше не на място. Той напълно подхождаше за работата си. Беше хладнокръвен, уравновесен и честен в бизнеса си. Също никак не му подхождаше да се бие с Корд, защото му липсваше жестокостта, благодарение на която Корд беше оцелял в много тъмни задни улици.
Светлината угасна в очите на Престън.
— Често ли го виждаш? — най-накрая попита той.
Тонът му беше пресипнал, защото се опитваше да прикрие емоциите си.
Беше самата болезнена истина, когато Сюзан отговори:
— Не, изобщо не го виждам често.
В моменти на размисъл тя се учудваше на начина, по който се отдаде на мъж, когото не познава толкова добре, не е виждала толкова често и който е пряка заплаха за начина й на живот. След това споменът за горещите му целувки я изваждаше от това вглъбение и тя повече не се чудеше на начина, по който се изгуби в прегръдките му. Той не беше мъж, който подтиква към спокойна любов. Той предизвикваше най-дълбоките, най-дивите страсти, които женското сърце е в състояние да изпита.
Престън седеше там, замислен, бръчка беше набраздила челото му. След миг каза:
— Бих искал той да разбере, че парите са изплатени. Би ли му го казала вместо мен?
— Ако го видя.
Сюзан спокойно се съгласи.
— Не знам къде е.
Простото признание я прободе, тъй като осъзна колко празна се почувства при мисълта, че може повече да не го види.
Престън се изправи.
— Напуснал е града?
— Не знам. Но не съм го виждала цяла седмица, не си е и във вилата.
— Или пак си е тръгнал или е предприел някакви стъпки срещу мен — измърмори Престън разсеяно.
С пръсти тупаше по бюрото на Сюзан.
— Уведоми ме, ако имаш новини.
Стана и напусна офиса й, все още замислен върху новината, че Корд е изчезнал, без да се обади.
След миг Берил се появи с цял наръч кореспонденция за подписване, което извади Сюзан от бездната на самотата. Но вътрешно тя съзнаваше, че тя само е отстъпила, а не се отдалечила окончателно от нея. Самотата си беше там, студена и черна в зейналата бездна, мрачен, бездънен кладенец, в който ще падне завинаги, далеч от пламъка на мъжа, когото обича.