Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tears of the Renegade, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 135 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Линда Хауърд. Между любов и вярност

ИК „Коломбина Прес“ ООД, София, 2001

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954–732–038–6

История

  1. — Добавяне

Глава втора

Светският кръг на Блекстоун представляваше нещо като дъга от Моубийл до Ню Орлиънс с Галфпорт-Байлъкси в центъра и широка мрежа от познати с много пари и синя кръв. При тази огромна територия и многобройните приятели с толкова разнообразни интереси Сюзан се учуди, че единствената тема на разговор явно се оказа завръщането на Корд Блекстоун. Не смогваше да преброи жените, мнозина от тях омъжени, които я подтикваха да им каже защо се е върнал, женен ли е, и безкрайните вариации по тези въпроси, на никоя от които не можеше да отговори. Какво можеше да им каже. Че е изтанцувала два танца с него и е била зашеметена от усмивката му?

Не го беше виждала от вечерта на завръщането му и се зарече да не пита за него. Каза си, че е най-добре да остави нещата на мира и интересът й към него да умре от естествена смърт. Трябваше просто да не прави нищо и да престане да подхранва странното привличане. Не че той я преследваше из цяло южно Мисисипи. Не се обади, не я потърси, както тя донякъде се опасяваше, но пък донякъде й се искаше да го направи.

Но решителността й да го забрави се осуетяваше на всяка крачка. Дори Престън рядко говореше за нещо друго, освен за братовчед си. Тя реши, че иска ли Корд да раздразни Престън, достатъчно беше просто да диша. Разбра, че Корд работи върху старата вила в Джубилий Крийк, сменял покрива и рухналата стара порта, поставял нови прозорци. Девер й се опитал да разбере дали Корд е взел пари назаем, за ремонта на вилата, но за свое огорчение разбрал, че заем не е теглен. Корд плащал всичко в брой и дори открил значителна чекова сметка в най-голямата банка в Байлъкси. Престън и Имоджийн прекарваха часове да се чудят как се е сдобил с парите и с каква цел се е завърнал в Мисисипи. Сюзан се чудеше защо им е толкова трудно да приемат, че просто се е завърнал у дома. С напредването на възрастта не е необичайно да искаш да се завърнеш там, където си израсъл. Струваше й се глупаво, че приписваха толкова зловещи мотиви за най-дребните му действия. Но след това установяваше, че тя правеше същото. Беше абсолютно убедена, че ако му беше разрешила да я отведе вкъщи онази нощ, той щеше да я заведе до леглото въпреки всичките й протести… ако изобщо имаше някакви.

Ако изобщо имаше някакви. Е, това трудно можеше да приеме. Щеше ли да протестира, дори символично? Какво стана с нея? В един момент животът й беше ведър и чист като спокойно езеро в ленив летен ден. И беше доволна, като се изключи празнотата, оставена от смъртта на Ванс. И тогава Корд Блекстоун изникна от нощта и всичко се промени, светът излезе от равновесие. Сега изведнъж й се прииска да избяга или поне да смачка нещо… да направи нещо, каквото и да е, нещо съвсем необичайно.

И всичко това заради Корд. Беше мъж, който живее според собствените си правила, живее безразсъдно и опасно, но с жизнена сила, пред която всички други мъже изглеждаха скучни. Напротив, тя беше полска мишка, която се чувства уютно само в сигурност, а сега самата сигурност, която толкова ценеше, я дразнеше. Приоритетите, които си поставяше, сега й изглеждаха без никаква стойност в сравнение с дивата свобода, на която се радва Корд.

Беше хрисимо дете, след това хрисимо момиче, според родителите й никога не им е създавала грижи, каквито повечето родители имат с децата си. Като личност, Сюзан беше спокойна, по природа мила и любезна, и старомодното й възпитание просто беше подсилило тези й качества. И по природа, и в живота тя беше дама, във всякакъв смисъл на думата.

Животът й не минаваше без болка или затруднения. Без да негодува, тя напусна училище, за да помогне в грижите за майка си, когато остана частично парализирана след удара. Тъй като следващият удар се оказа фатален, Сюзан безмълвно остана да утешава баща си в мъката му. След една година баща й се ожени с благословията на Сюзан и се оттегли в Южна Флорида. Тя остана в Ню Орлиънс, мястото, където баща й беше преподавал, и реорганизира живота си. Постъпи на работа като секретарка и от време на време излизаше на срещи, но никога сериозни, докато Ванс Блекстоун не я забеляза да краси бюрото си и веднага реши, че би могла да краси дома му. Ванс не й взе ума веднага, а постепенно печелеше доверието й, постепенно увеличаваше честотата на срещите, докато накрая тя се срещаше само с него. Тогава той й предложи брак, като й подари съвършена розова пъпка с великолепен диамантен пръстен, сгушен в сърцевината й.

Имоджийн не се развълнува твърде, че синът й избра съпруга извън елитния кръг на тяхната социална група, но дори тя не успя да открие някакъв недостатък у Сюзан. Сюзан беше, както всички се изразяваха, „съвършена дама“. Приеха я като съпругата на Ванс и за три години я възнаградиха с щастие. Ванс беше грижовен любовник и съпруг, никога не й позволи да забрави, че тя е най-важното нещо в живота му, много по-важно от империята и традициите Блекстоун. Доказа предаността си, като в завещанието си приписа всичко на нея, включително дела си в семейния бизнес. Сломена от внезапната му смърт, условията на завещанието не означаваха нищо за Сюзан. Без Ванс за нея нищо нямаше значение.

Но времето минаваше и времето лекуваше. Имоджийн и Престън отначало се разгневиха, когато разбраха, че тя възнамерява да управлява своя дял в предприятието, вместо да го прехвърли на Престън, както очакваха. Но постепенно забравиха гнева си, тъй като Сюзан се държеше добре, както в частен кръг, така и публично. Не беше жена, подчинена на егото си, нито имаше склонност да взема безотговорни решения. Здраво стоеше на земята и с двата си крака… или беше стъпила, докато в живота и не навлезе друг Блекстоун.

С отминаването на дните тя непрекъснато си казваше, че е пълна глупачка задето се губи в мечти за мъж, който не прояви и най-малък интерес след вечерта, когато се срещнаха? Той просто се опита да ядоса Престън, като си поигра с нея, това е било всичко. Но веднага след като мозъкът й регистрира тази мисъл, на повърхността изплува спомен — за здраво, възбудено мъжко тяло, притискащо се в нея, и тя разбираше, че Корд не си е играл.

Не можеше да прогони лицето от ума си. Странно, че не забеляза семейната прилика, освен сините очи и тъмната коса, нищо у Корд не й изглеждаше познато. Погледнеше ли към Престън, веднага определено си спомняше за Ванс. Корд Блекстоун не приличаше на никого, освен на себе си, с черната разбойническа брада и лукавите си очи. Личността му замъгляваше приликите в цвета и чертите на лицето.

Престани да мислиш за него! — каза си тя строго една вечер, докато се обличаше, за да отиде на парти с Престън. Оглеждаше се в огледалото, проверяваше дали роклята й стои добре, и изведнъж установи, че се чуди дали Корд ще я намери за привлекателна с нея. Раздразнена, нещо, което рядко й се случваше, тя се отдръпна от огледалото. Трябваше да го прогони от мислите си! Бяха минали почти три седмици, откакто го срещна, и очевидно се терзаеше напразно, тъй като през това време той не направи никакво усилие да се види с нея.

Толкова по-добре. Двамата никак не си подхождаха. Тя беше нежно пролетно поточе; той — гръм и мълния. Допусна прост флирт да завърти главата й и дойде време да разбере, че той не означава нищо.

Поглеждайки през прозореца към мрачното небе, тя се присегна към гардероба за връхна дреха. Капризното време в щатите около Залива, напомни на всички, че все още е март, въпреки мекото време, на което се радваха през по-голямата част от месеца. Температурата сигурно ще стигне почти точката на замръзване, преди да се прибере. Затова избра най-топлото палто, което имаше. Облече и рокля с дълги ръкави.

Престън беше винаги точен. Затова Сюзан слезе няколко минути по-рано да поговори с готвачката и икономката си Емили Ферис.

— Излизам след няколко минути. Защо днес не се прибереш рано? — предложи тя.

— Бих могла.

Емили прогледна през прозореца и видя как вятърът шиба огромния дъб в края на двора.

— В такъв ден ми се иска да се увия в одеяло и да заспя пред камина. Взе ли си палто? — попита тя строго, оглеждайки крехката фигура на Сюзан.

— Да, взех си — засмя се Сюзан.

Емили се грижеше за нея като квачка. Майчинството беше нещо съвсем естествено за възрастната жена, която имаше пет собствени деца. Най-малкото напусна гнездото преди година и оттогава Сюзан търпеше цялата сила на закрилата на Емили. Нямаше нищо против. Емили беше здрава като скала и работеше при Сюзан, откакто тя се омъжи за Ванс. Именно в прегръдките на Емили изплака най-горестните си сълзи след смъртта на съпруга си.

— Ще оставя отоплението включено, за да не е изстинала къщата, когато се върнеш — обеща Емили. — Къде отиваш тази вечер?

— У семейство Гейдж. Мисля, че Уилям има намерение да се кандидатира за губернатор следващата година и събира подкрепа и дарители за кампанията си.

— Какво разбира Гейдж от политика? — изсумтя Емили. — Не ми казвай, че Престън ще го подкрепи?

Сюзан елегантно вдигна едната си вежда.

— Познаваш го. Той е много предпазлив. Ще опознае всеки кандидат, преди да вземе решение.

От опит знаеше, че всеки политик в щата ще атакува семейство Блекстоун с лавина от покани. Сюзан се опитваше да стои настрани от политиката, но Имоджийн и Престън бяха упорито ухажвани, и Престън неизбежно я канеше да го придружава всеки път, когато присъстваше на парти с явен или прикрит политически оттенък.

Чу звънеца точно в мига, в който часовникът отбеляза кръгъл час. Усмихвайки се, тя се запъти да посрещне зет си.

Той й помогна да облече палтото и грижливо нагласи яката около врата й.

— Става студено. Толкова й е на пролетта — измърмори той.

— Много си нетърпелив — усмихна се тя. — Едва месец март е. Последните няколко седмици разглезиха всички ни, но едва ли ще продължи.

Докато караха към дома на семейство Гейдж, заваля — бавен, потискащ дъжд, който превърна късния следобед в нощ. Престън беше внимателен, уверен шофьор. Разстоянието от петдесет и осем километра взе за добро време. Каролайн Гейдж ги посрещна на вратата.

— Престън, Сюзан, радвам се, че успяхте да дойдете! Искате ли да пийнете преди вечеря? Уилям е барман в кабинета.

Въпреки небрежното държание на Каролайн, Сюзан долови напрежение в изражението на по-възрастната жена и си помисли, че може би Каролайн не е въодушевена от навлизането на мъжа й в политиката. Последва зет си в кабинета и установи, че стаята вече е пълна с приятели и познати, обичайната светска тайфа. Уилям Гейдж незабавно поздрави Престън и той, усмихвайки се на Сюзан, се остави да бъде отвлечен настрани.

Сюзан отказа да пие, защото не беше яла. Обикаляше и разговаряше с приятелите си. Беше популярна и сред мъжете, и сред жените. Отне й доста време да обиколи стаята. Беше почти време за вечеря и тя погледна към домакинята. Намръщи се, когато забеляза, че Каролайн поглежда към вратата. Лицето й ясно изразяваше тревога. Да не би някой специален гост да закъснява?

Звънецът иззвъня и Каролайн пребледня, но не се спря, а отиде да посрещне закъснелите си гости. Сюзан с любопитство насочи поглед към вратата. Обикновено Каролайн успяваше да запази пълно спокойствие, но явно този път ставаше дума за някои наистина важен гост, за да бъде толкова нащрек.

Веждите й се вдигнаха, когато Джордж и Оливия Уорън влязоха в стаята. Семейство Уорън бяха част от светската йерархия, а Каролайн беше близка с тях от години. Черил Уорън ги последва. Пепеляво русата й коса представляваше маса от грижливо разрошени къдрици, гъвкавото й тяло — ясно очертано в прилепващата черна рокля. Зад нея, извисил брадясалото си лукаво лице, вървеше Корд Блекстоун.

Ето защо Каролайн била нервна! Знаела е, че Корд, ще придружи Черил Уорън и беше на тръни, че Корд и Престън ще се окажат в една и съща стая.

Тревогата й е напразна, помисли си Сюзан, поглеждайки към Престън. Нямаше да му хареса, но едва ли щеше да направи сцена в чужда къща. Ако Корд се държи добре, вечерта ще мине гладко, макар и остро да съзнаваше, че Корд ще се държи добре само ако това отговаря на целите му.

Изненадващо, той се оказа съвършеният джентълмен през цялата дълга вечер. Беше любезен и внимателен с Черил, факт, от който стомахът на Сюзан се върза на възел. Опитваше се да не поглежда към него и с огорчение си казваше, че не е трябвало да се изненадва, задето е с друга жена… някаква друга жена. Беше мъж, комуто никога нямаше да липсва женска компания. Но все пак се изненада от ревността, която я раздрусваше всеки път, като чуеше звънкия смях на Черил или доловеше тягостното мърморене в гласа на Корд в шума на общото бръщолевене.

Каролайн беше разчистила голямата гостна за танцуване. След вечеря пусна поредица от леки мелодии по стерео уредбата. Пусна ги тихо, така че гостите да могат да танцуват или да говорят, както искат. Сюзан изтанцува няколко танца и поговори с приятели. Искаше й се Престън да съкрати вечерта и да я отведе вкъщи, но очевидно той сериозно беше уловен в група мъже, които оживено разговаряха за политика, и знаеше, че ще минат часове, преди да се освободи. Въздъхна и разсеяно огледа бавно движещите се двойки, които се олюляваха на музиката. Замръзна, когато погледът й случайно улови бледите, искрящи очи на Корд. Държеше здраво Черил в прегръдките си, но не й обръщаше никакво внимание, а се вглеждаше в Сюзан над голото рамо на партньорката си. Не се усмихна. Погледът му се плъзна надолу по тялото й и небрежно го огледа, след това се върна на лицето, така се втренчи в нея, сякаш искаше да проникне в мислите й. Тя пребледня и изви лице настрани. Защо постъпи така? През последните три седмици с мълчанието си ясно даде да се разбере, че флиртът им не означава нищо за него. Защо сега я изгледа така, сякаш искаше да я отвлече в бърлогата си? Как можеше да я гледа по такъв начин, след като държеше Черил в прегръдките си?

Сюзан отблъсна тези мисли, като поведе разговор за ваканционни пътешествия. Обърна се с гръб към центъра на стаята. Беше тактическа грешка, която тя осъзна, едва след като усети фините косъмчета на тила й да настръхват, стародавно предупреждение за наближаваща опасност, и тя знаеше, че Корд е зад нея. Напрегна се, изчаквайки допира, който знаеше, че ще последва. Ръката му докосна талията й и същевременно неприветливият му дрезгав глас се обади над главата й:

— Танцувай с мен.

Вариация на същата тема, помисли си тя зашеметена, и позволи да бъде извъртяна и взета в прегръдките му. Взета… това беше думата. Чувстваше се, сякаш простото затваряне на ръцете му около нея я откъснаха от останалия свят, погълна я дълбоко и безвъзвратно в магията му. Беше луда да танцува толкова близо до пламъка, знаейки, че ще се опари. Но се чувстваше безпомощна да се противопостави на изкушението на компанията му. Ръцете му я притиснаха към тялото му, тя усети мъжкия аромат на изискания одеколон и се олюля. Ръката му пареше през тъканта на роклята и изгаряше кожата й.

Изглежда, нямаше нищо за казване, и те не се опитаха да говорят. Тя просто го следваше, до болка съзнавайки сила на тялото му, животинската грация на движенията му. Топлият му дъх галеше слепоочието й като омайващ пролетен бриз, какъвто тя обичаше. Без да се замисли, отвори очи и вдигна замъглен, замечтан поглед.

Нещо сурово и страшно имаше в погледа му, но бързо беше замаскирано, преди тя да успее да го разчете. Изсечените черти на лицето му бяха обтегнати, сякаш беше под някакво напрежение. Той промърмори:

— Опитвах се да стоя настрани от теб.

— И успя.

Смутена, тя се чудеше какво е искал да каже. Той е опасният, не тя. Защо е искал да стои настрани? Тя трябваше да бяга и да се спасява, и това, че не го правеше, направо я хвърляше в паника.

— Напротив — гласеше сухият му отговор.

Ръката около кръста й се стегна и тя се притисна в тялото му, бедрата му се хлъзгаха по нея, с което той даваше категоричен израз на очевидното си желание. Сюзан задъхано си пое въздух, а пръстите й се вкопчиха в рамото му. Той сведе глава и с уста докосна ухото й. Гласът му прозвуча като тихо ромолене.

— Искам да се любя с теб. Ти си виновна за това, любима, и аз изцяло съм твой.

Тези думи би трябвало да я изплашат, но тя далеч не се страхуваше, забравила всичко друго, освен този мъж. Обсегът на сетивата й се сви, докато накрая той се оказа единственият човек в стаята на фокус. Всички останали бяха някак далеч и в мъгла, а тя танцуваше с него в уединен блясък. Отново притвори очи при възбудата, която я наелектризираше от глава до пети. Той тихо изруга.

— Изглеждаш, сякаш точно сега правя любов с теб. Караш ме да изгубя и ума и дума, любима.

Той правеше любов с нея, с думите си, с всеки тласък на тялото му към нейното, докато се движеха в ритъм с музиката. И ако той се измъчваше, тя страдаше не по-малко. Беше напълно целомъдрена след смъртта на Ванс, дори не беше целувала друг мъж. Но сега усещаше сякаш Корд я притежава в най-първичния смисъл на думата.

— Черил дойде с мен, значи ще я изпратя — отбеляза той. Докато говореше, с устни докосна слепоочието й. — Но трябва да си поговорим. Ще си бъдеш ли вкъщи утре следобед?

Зашеметена, тя се опита да си спомни дали имаше някакви планове за следващия ден. Нищо не й дойде наум. Нямаше значение. Дори и да имаше, щеше да ги отмени.

— Да.

Гласът й прозвуча странно, отбеляза тя смътно, сякаш нямаше никаква сила.

— Имам една работа, която трябва да свърша утре, затова не мога да определя точно времето, когато ще дойда, но ще дойда — обеща той.

— Знаеш ли къде живея?

Почувства как устните му се извиват в усмивка.

— Разбира се. Реших, че трябва да го разбера веднага щом се запознахме.

Песента свърши и тя понечи да се отдръпне от него, но ръката му се стегна около талията и. Той се усмихна и зъбите му проблеснаха в бяло на фона на тъмната брада.

— Ще трябва да ме прикриваш за няколко минути.

Бузите й леко се оцветиха.

— Ще намерим ъгълче, където да застанем.

Светлинка затанцува в проблясващите глъбини на очите му.

— Налага се да стоим. В момента не съм в състояние да седна.

Тя усети червенината й да се задълбочава. Той се изсмя, докато я водеше към края на стаята. Дълбоко в себе си тя съзнаваше, че силната й червенина не беше от смущение, а от първична възбуда. Не се шокира, че той се възбуди, гордееше се!

Той застана с гръб към всички останали, широките му рамене напълно блокираха гледката й към стаята. Очите му бавно, целенасочено пребродиха лицето й, сякаш се опитваше да прочете нещо в невинното й изражение.

— С Престън ли дойде? — попита той грубо.

— Да.

Понечи да обясни защо беше тук в компанията на Престън, но не изрече нужните думи. Остави простият й отговор да обясни всичко сам за себе си. Престън е неин девер и тя е привързана към него. Не бива да се извинява, задето е с него.

Магнетичната сила на очите му беше страшна. Те сякаш в малки призмички улавяха светлина и я превръщаха в пленник. Дъхът й се спря в гърлото и остана там. Дробовете й набъбнаха, докато очакваше той да я освободи от магията.

Накрая той прошепна:

— Да не би да се вмъквам между теб и Престън? Имаш ли връзка с него?

Дъхът й, който се беше спрял, се освободи при тихия й отговор.

— Не.

— Добре. — Едното ъгълче на твърдата му уста се изви нагоре в усмивка. — Просто исках да знам дали имам някаква конкуренция. Това не би ме спряло, но искам да знам какво имам насреща.

Не, нямаше никаква конкуренция, в какъвто и да е смисъл. Стоеше като пума сред овце. Мисълта, че целенасочено се беше съсредоточил върху нея, я разтревожи, но същевременно тя вече знаеше, че няма да изрече нужните думи, за да го отклони, че би трябвало да бяга като обезумяла, но тялото й отказваше да се подчини на благоразумието.

Лека бръчка трепна по челото му, докато я съзерцаваше, сякаш е видял нещо, което не е очаквал. Едва ли се страхуваше от нея или се плашеше от женствеността й. Познал е твърде много жени, за да има все още някакви тайни за него. Навярно се изненада, като установи, че флиртува с нея, защото тя безспорно не е този тип. Може би наблюдаваше спокойното й лице, добре прилягащата й, но не и екстравагантна рокля, и се чудеше дали временно не беше изгубил ума си. След това бръчката изчезна и той леко се усмихна, докосвайки бузата й с връхчетата на пръстите си.

— До утре, любима.

— Да.

Сюзан и се боеше, и копнееше за следващия ден, но външно спокойна и с добре овладяната си самодисциплина тя изкара остатъка от вечерта с обичайното си достойнство, разговаря нормално с Престън по пътя обратно. Дори изпълни обичайните си вечерни ритуали, без да пропусне нито един. Но след като се озова в леглото, излегнала се сама в затъмнената стая, тя не можа да попречи на мислите си шеметно да се завъртят около Корд. Представяше си навъсеното му лице, невероятните му магнетични очи, черната му брада, мека като детска коса.

Той притежаваше някаква черна магия, която я удряше право в главата като шампанско. Но как можеше да бъде толкова глупава и да се остави да бъде увлечена във въртопа на мъжкия му чар? Ще се окаже всмукана толкова дълбоко в тъмните води, че ще изгуби контрол над себе си и над живота си. Ще бъде негова играчка като толкова други жени, играчки, които са го интересували силно за кратко време, преди да бъдат захвърлени в полза на нови и по-интригуващи забавления. Можеше ли самата тя да се превърне в една от тях? Беше познала истинската любов с Ванс, любов, която изпълни физическия им съюз с богато съдържание и великолепие. Знаейки това, можеше ли да се примири с нещо по-малко?

Умът й, сърцето й, цялата й същност, всичко казваше не. Но тялото й, излегнало се топло и трептящо, копнеещо за докосването на силните му жилести ръце, се бунтуваше срещу благоразумните укори на съзнанието. Сега тя разбираше колко примитивно и мощно може да бъде желанието, колко непокорна може да бъде плътта пред повелите на благоразумието. Мекото й женствено тяло инстинктивно разпозна докосването на майстора, на мъжа, който знае твърде много начини да достави удоволствие.

Лежа будна дълги мъчителни часове, но накрая непобедимата й воля взе връх над трескавото копнеещо тяло. Тя не беше, никога не е била и никога нямаше да бъде жена, която би се увлякла в незначителна връзка, колкото и физически привлекателен да е мъжът. Ако поискаше нещо друго, освен секс, с удоволствие би била негова приятелка, но мисълта за секс без любов я отвращаваше. Да се люби с Ванс беше нещо духовно и емоционално, както и физическо. Познавайки тези висоти, тя не се задоволяваше с по-ниски върхове, достигани без любов.

Нито веднъж в тъмните часове тя не се усъмни в характера на връзката, към която Корд се стремеше с нея. Направо й каза, че иска да се люби с нея. Тя чувстваше, че винаги е бил честен, когато става дума за желанията му. Искреността му не беше смелата откритост на честта, а просто липсата на интерес за това какво другите мислят или говорят за него. Той вече е отхвърлен от обществото. Защо да се тревожи, че може да развали още повече репутацията си?

Само ако забраненото не беше толкова изкушаващо! Мисълта й се въртеше и скачаше около образа му, така ясно запечатан в паметта й. Той беше перверзно привлекателен. Дори когато говореше с него, тя имаше чувството, че си играе с огъня. Трябваше да си признае, че безспорно Корд вече е завладял въображението й, но това беше всичко, естествено, като се изключи очевидният му физически чар. Подходът на перверзните винаги е очаровал тези, които спазват ясното и ограничено поведение на нравствеността.

Но тя принадлежеше именно към тази ясна и ограничена линия на поведение, където я беше поставил животът, където беше щастлива. Сенките, надвиснали над Корд Блекстоун, не бяха за нея, колкото и интригуващи да бяха знаещите му сини като кристал очи.

Спа малко, но се събуди спокойна и отпочинала. Вътрешната й увереност в собствените сили често маскираше физическата й слабост като умора и дребно неразположение. Лицето й можеше да е бледо, но винаги излъчваше спокойствие, което потискаше всякакви признаци на напрежение. Беше неделя, тя се облече и с осемгодишното си синьо ауди пристигна в Блекстоун Хаус, за да отиде на църква с Имоджийн и Престън, както винаги бе правила. За нейно успокоение, Престън не спомена, че Корд е присъствал на партито предишната вечер. Беше много увлечен да разказва на Имоджийн подробности за започващата политическа кариера на Уилям Гейдж. Сюзан рядко се обаждаше, включваше се в разговора само когато направо се обръщаха към нея. Седя спокойно през цялата църковна служба, прие поканата на Имоджийн за обяд и запази настроението си на строга резервираност. Роднините й не се опитаха да нарушат относителното й спокойствие. Бяха се научили да приемат мълчанието, в което изпадаше от време на време, също както приемаха усмивките й. Сюзан не се затичваше да търси утеха на нечие рамо, за да се разтовари, когато нещо я тормозеше. Навярно никога нямаше да узнаят от какво дълбоките й сини очи ставаха толкова замислени и не питаха.

Едва бяха свършили обяда и се прехвърляха в кабинета, когато госпожа Робинс, икономката, се появи с посетител зад нея.

— Един човек иска да се види с вас, госпожо — каза тя на Имоджийн и се върна да си гледа работата.

Госпожа Робинс работеше у Блекстоун от пет години, но очевидно не беше чула слуховете и страхотните истории, които се носеха за Корд Блекстоун, защото лицето на жената с нищо не показа, че го познава, докато го въвеждаше.

Погледът на Сюзан обходи лицето му и се изненада от сърдитото му изражение. Равните му вежди се събраха в кратка бръчка, когато я забеляза. Бръчката бързо изчезна и той елегантно прекоси стаята, за да целуне Имоджийн, наведе се, за да докосне с устните си хладната й буза, която нямаше възраст. Отново изненадващо лицето на Имоджийн порозовя, но гласът й беше под контрол, както винаги, когато говореше.

— Здравей, Корд. Току-що свършихме да обядваме, иначе щях да те поканя да хапнеш с нас. Искаш ли нещо за пиене?

— Благодаря. Уиски.

Подвижните му устни трепнаха пред железните южняшки правила, които изискваха тя да му предложи храна и напитка, макар и той да знаеше, че тя го презира. Докато го наблюдаваше, Сюзан се изненада, че прочете точно мислите, едва загатнати в изражението му. Струваше й се, че би трябвало да е по-трудно да се четат мислите на Корд.

Той избра едно от големите, кафяви кресла и прие ниската широка чаша с кехлибарената течност, която Имоджийн му подаде, тихо измърмори благодарностите си. Напълно спокоен, той протегна дългите си крака далеч пред себе си и отпи.

Стаята напълно притихна, чуваше се само ритмичното тиктакане на античния часовник, кацнал на полицата от масивен дъб над камината. Изглежда, само Корд се чувстваше удобно в тишината. Лицето на Престън все повече почервеняваше, а Имоджийн си играеше с полата, накрая се овладя и нареди на ръцете си да застанат мирно на скута й. Сюзан не се въртеше, но чувстваше сякаш сърцето и ще се разбие в гръдния й кош. Как можеше той да й въздейства така просто само със самото си влизане в стаята? Истинско безумие!

Беше се облякъл без и най-малко да се съобразява с капризното мартенско време — с безупречни черни панталони, с ръб като бръснач и тънка синя копринена риза, през която прозираше тъмната му плът и къдравите черни косми на гърдите. Очите й поглъщаха детайлите по него, макар и да се опитваше да не го гледа. За първи път забеляза малкия златен пръстен, който носеше на малкия пръст на дясната ръка, и се зачуди дали това не е сватбен пръстен на жена. Мисълта й я стресна. Коя ли жена е била толкова важна за него, че да носи пръстена й?

Зад нея Престън очевидно беше на края на търпението си.

— Има ли причина за посещението ти? — попита той направо.

Една равна вежда се вдигна насмешливо въпросително.

— Има ли причина да бъдеш толкова подозрителен? Престън дори не забеляза как думите му се обърнаха срещу него, но Сюзан забеляза и тя вдигна съвсем малко главата си, почти незабележимо движение, което обаче сигнализира на хората, които я познаваха добре, че не беше доволна. Престън и Имоджийн знаеха и Престън я изгледа с поглед, с който искаше да й се извини. Той отвори уста да го направи гласно, отстъпка, която, Сюзан знаеше, че не прави с лекота, но Корд невъзмутимо го прекъсна.

— Разбира се, че имам причина да дойда, и се радвам, че сте достатъчно умни да разберете, че няма да ви е приятно да я чуете. Не бих искал да знам, че братовчедът ми е идиот.

Корд целенасочено се заяждаше, Сюзан разбра това и очите й съвсем леко се присвиха, когато се загледа в него, но не каза нищо.

Отново се възцари тишина, Престън и Имоджийн бяха като вкаменени, изчаквайки. След моментно учудване Сюзан установи, че и двамата, изглежда, знаеха какво цели Корд и тя прехвърли погледа си от роднините си отново към леко развеселеното изражение на Корд. Той остави тишината да се проточи, докато стаята направо започна да резонира от напрежение. След това небрежно кръстоса обутите си в ботуши крака.

— Знам, че вероятно си мислите, че последните няколко години съм прекарал в скитане по света — започна той с привидно замислено изражение, — но аз доходоносно използвах по-голямата част от времето, след като напуснах Мисисипи. Работя за петролна компания, нещо като човек, който се занимава с отстраняване на проблемите.

Бледите му очи весело просветнаха, докато наблюдаваше изненадата, която се изписа по лицето на братовчед му и леля му. Той изобщо не погледна към Сюзан.

— Аз… изглаждам нещата за тях. И продължи с кадифения си глас:

— Нямам титла. Имам контакти и методи. Учудващо добър съм за работата си, защото не приемам не за отговор.

Имоджийн първа се съвзе и уважи Корд с любезна усмивка.

— Радвам се, че си толкова подходящ за работата си, но защо ни разказваш всичко това?

— Просто исках да разберете положението ми. Гарван гарвану око не вади, ако искате така го приемете. А сега да се върнем на бизнеса.

— С теб нямаме бизнес — намеси се Престън. Корд го стрелна нетърпеливо с поглед.

— Блекстоунови притежават много земя в Алабама, в Южно Мисисипи, и в Луизиана. Наследих своя дял, поне така знам. Но земята, която ме интересува, не е част от наследството ми. Ако беше, сега нямаше да съм тук. Знам, че през последните десет години редица петролни компании са ви търсили, за да им разрешите да пуснат сонди в хребетите, но сте отбили всички. По-новите проучвания показват, че резервите от петрол и газ там са много по-големи, отколкото първоначално се е очаквало. Искам да ми ги арендувате заради компанията ми.

— Не. — Престън отговори без колебание. — Майка, Ванс и аз го обсъдихме, когато за първи път ни запитаха преди години. Не искаме никакви сонди в собствеността на Блекстоун.

— И по каква друга причина, освен заради неясната представа, че изглежда твърде алчно за синеока южняшка фамилия като Блекстоун?

Сюзан седеше притихнала, но нищо в стаята не убягваше от вниманието й. Студени тръпки лазеха по цялото й тяло, замръзвайки на места. Хребетите не бяха точно хребети. Бяха просто гънки в земята, обрасли с гъсти редици борове. Тя обичаше хребетите, обичаше спокойствието им, сладката миризма на чиста земя и бор. Но защо Корд питаше Имоджийн и Престън за тях? Той не знаеше ли?

Имоджийн обясни спокойно:

— Съвсем не беше толкова глупаво нещо. Просто не мислехме, че шансовете да бъде намерено значително количество петрол са достатъчно големи, че да оправдаят разбутването на хребетите. По тях няма никакви пътища, освен оная пътека за джипове. Ще трябва да се изсекат дървета, да се прокарат пътища. Виждала съм какъв ужас се създава около сондажите.

— Нещата се промениха през последните десет години. — Корд отговори, поднасяйки чашата с уиски към устата си. — Полагат се много повече грижи, за да не се навреди на някой район. И както, казах, изглежда, там има много повече петрол, отколкото се предполагаше първоначално.

Престън се изсмя.

— Благодаря ти за информацията. Ще помислим по въпроса. Накрая може да решим да допуснем сонди в хребетите. Но не мисля, че ще използваме твоята компания.

Ленива усмивка на доволство започна да се оформя на устните на Корд.

— Мисля, че ще я използваме, братовчеде. Или ще бъдеш обвинен в престъпни деяния.

Сюзан не разбираше за какво говори, но знаеше, че беше довел Престън точно там, където искаше. Изигра сцената, както е искал, знаейки каква ще бъде реакцията на Престън, знаейки също, че държи всички аса. У Корд Блекстоун имаше нещо безмилостно и тя почувства още по-голям хлад.

Престън пребледня. Разбира се, помисли си тя разсеяно. Корд не би направил подобно изявление, ако не е напълно сигурен в себе си. Тя забеляза, че Имоджийн също беше бледа и неподвижна като порцеланова кукла. Значи и Имоджийн знаеше какво става.

— За какво говориш? — попита Престън грубо.

— Наследството си. Корд се усмихна унило.

— Аз съм Блекстоун, нали помниш? Имам акции във всички компании на Блекстоун. Странното е, че не съм получавал дела си от печалбите. Нищо не е вложено в мои сметки в която и да е от банките, които използвам. Нямаше нужда да се ровя много надълбоко, за да установя, че на някои документи подписът ми е фалшифициран.

Отпи още от уискито си, бавно затягайки винтовете. Знаеше, че са в ръцете му.

— Мисля, че фалшификациите и кражбите са все още за забранени от закона. И не говорим за откраднати пари, така ли? Не мислехте, че ще се върна. Затова ти и леля Имоджийн редовно сте пълнили джобовете си с моите пари. Нещо май не твърде честно, а?

Имоджийн имаше вид, че ще припадне. Престън седеше като вкаменен. Корд ги гледаше, напълно доволен от ефекта, който постигна. Пак се усмихна:

— А сега за арендата.

Сюзан се изправи бавно, грациозно, и привлече цялото внимание към себе си. Чувстваше се странно отдалечена от тях, сякаш обвита в защитни слоеве памук. Някак не беше изненадана или дори шокирана да разбере, че Престън и Имоджийн са вземали печалби, които по закон са принадлежали на Корд. Беше глупаво, също и незаконно, но те гледаха по различен начин на нещата. Според тях това, което принадлежи на един Блекстоун, принадлежи на всички. Феодално гледище, но така беше. Най-голямото затруднение, което е имала с Имоджийн, беше след смъртта на Ванс, когато стана известно, че е оставил всичко на Сюзан, вместо да го върне в семейната хазна. А Корд грешеше единствено, задето допускаше, че Ванс е оставил майка си и брат си да управляват дела му. Нетипична грешка, направена, защото самият той беше Блекстоун с цялата си вродена арогантност.

— Заяждаш се не с когото трябва — обади се тя глухо.

Гласът й прокънтя през пластовете напрежение и враждебност. Тя почувства удара на присвитите очи, но не трепна.

— Ако Престън и Имоджийн са виновни, виновна съм и аз, макар и несъзнавано. Но те не могат да ти арендуват хребетите. Хребетите са в моя дял.