Книгата много ми хареса, както повечето неща на Линда Хауърд. Не е повърхностна, има дълбочина на характерите и сюжетът е интересен. Препоръчвам я.
Бих казала, че Хауард е една от любимите ми авторки. Този път съм малко объркана — просто този Арлекин е много депресивен. Не е лошо, просто е тъжно. Това романче е преди 30-на години. Сега четох някои от последните й романи — личи си, че мадам върви към върха…
Ще споделя, че в началото не можах да разбера в кое време се развива действието.Около 50-та страница прочетох-кафемашина и шофиране, което говори за нашето съвремие. Много сложен и помпозен стил на изложение, или по-точно език от книги, с действие развиващо се през ренесанса. Идеята, както винаги е добра, но за четене е необходимо малко повече усърдие.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.