Линда Хауърд
Между любов и вярност (4)

Глава четвърта

Стъпките им прозвучаха глухо, докато тя влизаше във вилата и той я последва, затваряйки вратата след себе си. Миризма на прясно нацепено дърво я удари в ноздрите. Фини частички стърготини се носеха из въздуха. През отворената врата тя видя нещо като дърводелски тезгях с дъска отгоре. Очевидно бе прекъснала работата му. Искаше да се извини, но гърлото й бе пресъхнало и думите отказваха да се отронят. За да си даде време, тя огледа празната вила. Въпреки подобренията, личеше, че е стара, но невероятно солидна. Новите прозорци, големи и добре изолирани, пропускаха светлината, но не и влажния хлад отвън. Огромната камина с подредени, но незапалени цепеници, обещаваше уют и топлина. Отворената врата вдясно от камината водеше към единствената друга стая. Освен тази стая от мястото, където стоеше тя виждаше цялата вила. Дюшемето бе от бор, обработен и полиран, оставен да блести с естествения си златист цвят. Въпреки нервността си, тя остана очарована от старата вила, сякаш можеше да се чувства на спокойствие тук.

Той мина покрай нея и се наведе да драсне клечка, с която докосна стария вестник в камината. Хартията пламна, сините езици на огъня бързо уловиха подпалките и скоро облизваха големите цепеници.

— Не усещам много студа, когато работя — обади се Корд. — Но след като ме прекъсна…

— Извинявай — измърмори тя.

Чувстваше се ужасно неловко. Нямаше къде да се седне, но той изглеждаше напълно невъзмутим и подпря силно рамо в полицата над камината.

— Щом искаш да си поговорим открито, говори.

Той нямаше да отстъпи и на сантиметър. Тя не загуби време да го умолява да прояви разум. Вдигна брадичка и направо настъпи:

— Повдигна ли вече обвинението си?

— Днес нямах време. Работих тук — отговори той лениво.

— Аз… Дойдох да ти направя предложение, ако се съгласиш да не повдигаш обвинения.

Леденият му син поглед се изостри и се спусна надолу по крехкото й напрегнато тяло.

— Себе си ли предлагаш?

Мисълта я потресе и тя се зачуди какво би станало, ако му кажеше да. Щеше ли да я вземе сега на голия под? Но с тих глас каза:

— Не, разбира се, че не.

— Жалко.

Той отново я огледа небрежно.

— Това беше единственото предложение, което би могла да направиш и което би ме заинтересувало. Би било забавно да се види дали се размекваш, когато правиш секс. Но се съмнявам. Ти си колосана от горе до долу.

Сюзан сви пръсти в дланите си и едва тогава разбра колко студени са й ръцете.

— Предлагам ти аренда за хребетите.

Той се изправи, стиснатите му устни присмехулно се извиха.

— Нека ти припомня, че това беше първоначалната ми оферта. Но оттогава размислих и промених решението си. Не ми ли каза вчера, че би било изнудване да те карам да продадеш правата?

Тя се приближи, както за да бъде по-близо до огъня, така и за да разбере по-добре какво казваха очите му.

— Не ти предлагам продажба, а ти ги давам под аренда като компенсация за сумата, която ти дължат Престън и Имоджийн.

Той се изсмя и отметна глава назад.

— Имаш ли представа за колко пари говориш?

Престън й зададе същия въпрос и отговорът пак беше същият.

— Повече, отколкото те ти дължат. Давам си сметка. Моля те да приемеш арендата като компенсация.

Той престана да се смее и се втренчи в нея с присвити очи.

— Защо ще им плащаш дълговете? Защо ще ги оставиш да се измъкнат невредими?

— Те са моето семейство — само това можа да каже като обяснение.

— Семейство, по дяволите! Те са гнездо усойници, захарче, и аз го знам по-добре от всички останали. Не искам ти да плащаш. Държа те да платят.

— Както каза снощи, искаш те да се гърчат.

— Точно така.

— Отказваш петролна концесия, която струва цяло състояние само заради дребнавото си чувство за мъст? — изкрещя тя.

Гняв затъмни лицето му. Той процеди едва чуто:

— Спокойно, госпожо. Подстрекаваш ме.

Сюзан прокара възбудена ръка по челото си.

— Нужно ти е подстрекателство! Как може да си такъв инат?

Очевидно нямаше да се съгласи и стомахът й болезнено се сви от отчаяние.

— Защо не приемеш арендата като плащане?

Той се усмихна, но не развеселено. Усмивката му изразяваше силен гняв и мрачно очакване.

— Защото ако приема арендата при тези условия, вече няма да има в какво да ги обвиня, както добре знаеш. Престън ли те убеди да постъпиш така? Е, няма да стане. Ще ти платя арендата и ще ти я платя добре, но няма да оставя Престън да се скрие в полата ти. Това не е сделка.

Сълзи опариха очите й, когато той се извъртя, за да срита горящите цепеници в по-добра позиция. Тя го сграбчи за ръката, усети топлата му плът и стоманените му мускули.

— Моля те! — помоли тя.

Той се извърна, извиси се над нея, червените пламъци на огъня се отразяваха в бледите му очи и проблясваха като дяволски. През стиснатите си зъби процеди:

— Бъди проклета! Не смей да се молиш за тях!

Като подивяла, тя протегна другата си ръка и сграбчи тъканта на тениската му, опита се да го разтърси, но не успя да го помръдне. Трябваше да го накара да разбере! Как можеше той да руши собственото си семейството, собствената си кръв? Мисълта беше толкова ужасна, че тя не я издържаше. Трябваше да направи нещо, каквото и да е, да го убеди колко погрешно и безсмислено е отмъщението. Неистово се провикна:

— Не го прави, моля те! Умолявам те.

— Престани! — нареди и той, по-дълбокият и по-мрачният му глас напълно заглуши нейния.

Отблъсна я от себе си, но я задържа, дългите му пръсти се впиваха в меката й плът и тя изпъшка, изви се, опитвайки се да се освободи от него. Хватката му веднага се отпусна и тя отскочи. В тишината, която падна помежду им, дишането й се чуваше ускорено и шумно, докато тя поглъщаше въздух, гърдите й се вдигаха и спускаха. Погледът му се спусна към меките хълмчета, които се движеха, задържаха се там един дълъг, сърцераздирателен момент, и когато накрая той отново погледна нагоре към лицето й, черен гняв изпълваше погледа му.

— Ти се молиш… за него. Вън оттук. Можеш да му кажеш, че планчето му не даде резултат. Хайде, обратно при него и в леглото му.

Сюзан се срина от напрежението и шибащите му я думи. Тя, която никога не губеше контрол и по природа беше ведра и спокойна, изведнъж налетя на него, завря лицето си близо до неговото и изкрещя:

— Това беше мой план, не негов! Той се опита да ме разубеди! Глупак такъв! Ти си толкова подвластен на миналото, на болезнената си нужда да отмъстиш, че дори не виждаш как стремително се носиш към самоунищожението си! Ако си бил такъв преди четиринадесет години, нищо чудно, че са те изгонили от града!

Той се присегна, с твърдата си ръка я хвана за китката и я дръпна към себе си с такава сила, че почти изкара въздуха й. Тя отметна глава назад, изпъшка, а устата му се спусна надолу в атака, вкопчи се в нейната, принуждавайки устните й се да се разтворят и да се оформят по неговите. Този път в целувката му нямаше нищо нежно и съблазнително. Целуваше я отново и отново, езикът му правеше набези, които я караха да се изправи на пръсти, да се огъне в него, забравила причината, която я доведе тук. Да го чувства, толкова твърд и топъл, толкова силен, беше всичко, което тя искаше на този свят, източник на всякаква утеха, каквато можеше да си представи. Целувките му станаха по-дълбоки, по-продължителни, а страстта превръщаше прегръдката им в истински огън. Ръката му се пъхна под сакото й, пропълзя нагоре и се спря на гърдите й така уверено, че тя не можа да си позволи да му откаже правото да я докосва така интимно. Блузата й беше разтворена толкова грубо, че тя смътно се изненада, че копчетата не се разхвърчаха. И ръката му влезе вътре, хлъзгаше се между сутиена и меката, кадифена плът под него, зърното й направо се забиваше в грубата му длан.

Гърдите й бяха много чувствени и с обиграността си той ги накара да се втвърдят от желание, кадифеното зърно се превърна в стегнато, туптящо острие. Тя цялата туптеше, тялото й пулсираше, собствените й ръце се впиваха в дълбоката падина покрай гръбнака му, след това лудешки задърпаха тениската му, докато тя се освободи от панталоните му и тя успя да провре ръцете си отдолу, прокарвайки длани по влажния му, мускулест широк гръб. Той потрепери при докосването й, възбуден колкото нея. От него се излъчваше мускусна миризма на пот, смесена със собствената му мощна мъжественост, и тя искаше да прекара остатъка от живота си, притисната в яката му прегръдка, вдишвайки този аромат. Беше безумно, но, о, беше чудесно.

Когато той я пусна и отстъпи назад, тя беше стъписана, сякаш кофа ледена вода е плисната в лицето й. Объркана, изгубена без топлината на тялото му, без твърдата сигурност на ръцете му, тя учудено впери сините си очи в него, които бяха станали толкова огромни, че доминираха на цялото й лице.

Той не беше останал незасегнат. Дишаше тежко и лицето му цяло беше почервеняло. Когато погледна към разтворената й блуза и зениците му се разшириха, тя се олюля, за момент си помисли, че той ще се върне към нея. След това той прокара груба ръка през косата си, надипляйки меките кичури.

— Това План Две ли е, за да ме накараш да се съглася със сделката ти?

Сюзан отстъпи назад, лицето й остана без цвят.

— Наистина ли мислиш така? — задъха се тя. Силна болка прониза вътрешностите й.

— Изглежда доста възможно. Нямаш смелост да си признаеш, че ме желаеш. Трябва да се придържаш към неопетнената си благовъзпитана репутация. Но ако се пожертваш, за да спасиш семейството си, е, тогава ще бъдеш благороден мъченик и ще можеш да се насладиш на греха, без да съгрешиш. Признавам, че звучи като във викториански роман, но ти ме караш да мисля така.

— Страхливка — каза тя измъчено.

Коравосърдечна усмивка изви устата му.

— Точно.

Тя стоеше като парализиране, не беше сигурна дали трябва да си тръгне или пак да се опита да го убеди да не повдига обвинения срещу семейството й. Много й се искаше да си тръгне. Боеше се, че ако я нападне с още язвителни думи, достойнството и самоконтролът й напълно ще рухнат и тя ще се разплаче, а не искаше това. Преглътна, за да овладее гласа си и тихо каза:

— Моля те премисли. Как можеш да отхвърлиш едно състояние? Знаеш колко струват тези хребети, ако геолозите имат право, и колко всъщност ще ти струва арендата.

— Предлагаш ми да осигуря състояние на компанията си. Лично аз няма да взема никакви пари. Мен какво ме засяга? — отбеляза той хладно.

Смутена, тя се вторачи в него. Колко глупаво от нейна страна! Големият й план целеше да му предложи лична печалба, а той я накара да се превърне в пълна глупачка, преди да й припомни, че като дава аренда на него, фактически ще спечели компанията, за която работи, а не лично той. Покрусена, тя се обърна и бързо се запъти към вратата, не искаше нищо друго, освен да си тръгне. Дълбок смях я последва, а когато отвори вратата и пристъпи навън, той се провикна:

— Но опитът беше добър!

Сюзан успя спокойно да премине разстоянието до колата, опитваше се да не се затичва, колкото и да й се искаше да избяга от него час по-скоро. Каква колосална грешка направи! И как ли щеше той да й се надсмива! Когато се сети за начина, по който отговори на целувките му, се изчерви, след това пребледня. Боже Господи, как да го убеди, че не е евтина плячка, след като едва ли не му се предложи? Той бе решил, че тя е част от сделката, и не можеше да го вини за това. Какво друго можеше да си помисли, след като на свой ред така жадно го целуваше?

Когато навлезе в алеята пред дома си и видя кадилака на Имоджийн пред нея, тя шумно изохка. Последното нещо, което сега й се искаше, е да се изправи пред каканиженето на Имоджийн. Искаше й се да се къпе дълго и да се поглези, за да успокои разнебитените си нерви. Знаеше, че Престън сигурно се е обадил на Имоджийн и й е разказал за плана на Сюзан, и сега Имоджийн иска да разбере как са минали нещата. Защо просто не беше изчакала още няколко часа?

Нямаше да е лесно да разбие надеждите на Имоджийн. Напрежението ясно се беше изписало на лицето на Сюзан, когато влезе в къщата и се запъти към кабинета, където знаеше, че свекърва й чака. По-възрастната жена се изправи на крака, щом Сюзан влезе, и хитрите й сиви очи изследваха всеки отделен нюанс в изражението на лицето на Сюзан.

— Отблъсна те, така ли?

Имоджийн не беше от тези, които се предаваха на поражението, но сега обезсърчението й изпълни с оловен блясък очите й, притъпи гласа й.

Той я отблъсна по няколко начина, помисли си тъжно Сюзан. От душевната и физическата умора гласът й прозвуча глухо, когато се отпусна в един от столовете.

— Да.

— Знаех си. Би било много лесно да се съгласи ти да платиш. Той преследва Престън и мен.

Имоджийн въздъхна и се върна на мястото си, патрицианското й лице безизразно от напрежението.

Като си спомни хладното презрение в погледа му, когато я погледна, Сюзан не можеше да не се съгласи напълно с Имоджийн. В гърдите й се събра твърда буца. Защо трябваше да бъде такъв? Когато си спомни силната магия от първите им две срещи, й се прииска да заплаче заради грубите думи, които си размениха след нея. Почувства се сякаш е изгубила нещо ценно, без дори да го е държала в ръцете си. Той беше коравосърдечен човек, въпреки това, необяснимо защо тя искаше да се сближи с него, да опознае настроенията му, смеха, както и гнева му, докато открие някакво вътрешно ядро на нежност. Когато я целуна за пръв път, той го направи внимателно, съобразявайки се с нежната й плът. Но днес… Сюзан вдигна пръсти и докосна устните си, все още леко подпухнали и болезнени от силните му целувки. Днес не беше нежен, беше ядосан и я наказа, задето се опита да защити Престън.

Даде си сметка, че Имоджийн е проследила издайническия й жест със знаещи очи, и се изчерви.

— Сюзан! Той се интересува от теб, нали! Прекрасно! Слава Богу — възкликна Имоджийн разгорещено.

Сюзан очакваше елегантно смъмряне, а не едва ли не невъздържана радост.

— Какво е прекрасно? — попита тя объркана.

— Не разбираш ли? Ти си в чудесна позиция да разбереш какви са плановете му и да ни държиш в течение. Така ще можем да вземем мерки да се противопоставим на каквото и да направи той. Ами ти дори би могла да го убедиш да не остава тук!

Изумена, тя се вторачи в Имоджийн, без да е в състояние напълно да повярва на това, което се иска от нея, което Имоджийн автоматично е допуснала, че тя ще направи, без да протестира. В края на краищата тя е от семейството и първото й задължение е към това семейство. Пък и разсъжденията й бяха същите като тези, които позволиха на Имоджийн и Престън да използват незаконно парите на Корд. Това не бяха толкова пари на Корд, колкото на Блекстоун, следователно на тяхно разположение да ги използват.

Тя положи усилие гласът й да прозвучи гладко.

— Той не се интересува от мен. Ако изобщо има нещо, и аз съм очернена със същата четка, която е използвал, за да изрисува теб и Престън.

Имоджийн отблъсна това съждение с рязко движение на ръката си.

— Глупости.

Тя критично огледа Сюзан, сивите й очи се присвиха.

— Ти си красива жена, макар и, разбира се, не обичайният му тип. Няма да ти е трудно да се въртиш около него.

— Но аз не искам да се въртя около него!

— Скъпа, трябва! Не виждаш ли, че единственият начин да се защитим е, като разберем предварително какви са намеренията му?

Вътрешностите на Сюзан се разбунтуваха, тя се изправи на крака, защото не можеше да седи спокойно.

— Невъзможно е. Не съм… курва. Не мога да спя с него само за да го шпионирам! — възмути се тя.

Имоджийн изглеждаше обидена.

— Разбира се, че няма, не това искам от теб, Сюзан. Искам само да се виждаш с него, да разговаряш с него, да се опиташ да разбереш плановете му. Разбирам, че това може да ти струва няколко целувки, но сигурно си съгласна да ги дадеш в замяна на нашата защита.

Няколко целувки! Наистина ли Имоджийн знаеше толкова малко за собствения си племенник? Сюзан бавно поклати глава, отхвърляйки идеята както пред себе си, така и пред Имоджийн.

— Той не иска няколко целувки — каза тя с приглушен глас.

А дори и да легнеше с него, той пак нямаше да разкрие тайните си пред нея. От нея искаше само да прекара приятно в леглото, физическо освобождаване, моментно удоволствие.

Имоджийн не се предаваше толкова лесно. Гръбнакът й беше от стомана, също и характерът й. Седеше твърде изправена с гордо вдигната брадичка, твърдо каза:

— Тогава от теб зависи да го държиш под контрол. Не си тийнейджърка, за да бъдеш съблазнена на задната седалка на колата с думите „но всички го правят“. Можеш да го разиграваш.

Ако Сюзан беше по-малко шокирана, би могла шумно да се изсмее, но тя застана като парализирана, загледана в Имоджийн като в непознат. Това, което свекърва й я караше да направи, беше почти проституция. Изстина, като разбра, че Имоджийн толкова малко се интересува от чувства й, от морала й. От нея просто се очакваше да направи това, което се искаше.

— Не. Не мога… Няма да го направя — отказа тя с тих глас.

Студен огън пламна в очите на Имоджийн.

— Наистина? Толкова малко ли те е грижа за мен, за Престън, че просто ще стоиш и ще гледаш как проклетникът ни унищожава? Знаеш, че не само ние ще пострадаме. Ти също ще пострадаш. Ако реши да ни съди за щети, той може да доведе до фалит компанията, а заедно с нея ще рухне и жизнения стандарт, на който в момента се радваш. Хората ще говорят за теб, както и за нас. Всички ще повярват, че си знаела за парите от самото начало. Ти направи голямо шоу от „работата“ си в компанията след смъртта на Ванс и хората ще си помислят, че ти не просто си знаела за това, но и че си го одобрила.

Сюзан вече беше виждала Имоджийн в акция и знаеше, че малцина могат да й устоят, когато шиба с убийствения си език, когато се втренчи в някого с тези студени, строги очи. Повечето й отстъпваха дори без намек за съпротива. Ванс знаеше как да я успокои, да се съгласи с нея и спокойно да се заема с нещата си така, както той ги разбира, усмихвайки й се и омайвайки я всеки път, когато тя забележеше, че той е пренебрегнал нарежданията й. Престън не е имал често разногласия с нея, но пък той беше много по-топло човешко същество. Тъй като в целия си живот много рядко е била предизвиквана, тя и не очакваше някой открито да й се възпротиви. Спокойната решителност, която Сюзан прояви, когато стана съпруга на Ванс, след това като пое управлението на бизнес интересите след смъртта му, би трябвало да й подскаже, че Сюзан не е като повечето хора, но въпреки това тя не беше подготвена за отказ.

Сюзан стоеше много изправена, много тихо, изражението й беше сдържано, тъмносините й очи спокойни и невъзмутими.

— Каквото и да кажат другите, ще знам, че не съм направила нищо лошо, и това е важно за мен. Ще ти помогна по всякакъв начин, по който мога, с изключение на този. Ще продам всичко, което притежавам, но няма да стана курва заради теб, а ти точно това искаш от мен. Знаеш не по-зле от мен, че Корд не е мъж, който може да бъде контролиран от която и да е жена.

Имоджийн се изправи на крака, устата й беше стисната.

— От теб очаквам повече лоялност. Ако искаш да ни обърнеш гръб, когато сме в затруднение, не мога да те спра, но внимателно помисли какво има опасност да загубиш.

— Самоуважението си — каза Сюзан сухо.

Имоджийн не излетя от стаята, тя се изнесе царствено, потискайки гнева си. Сюзан застана на прозореца и я наблюдава, докато си тръгваше. Гърдите й се бяха стегнали от обида и мъка, тъй като не искаше да развали отношенията си с Имоджийн. Откакто за първи път се срещна с майката на Ванс, тя грижливо изгради известна близост с по-възрастната жена, знаейки колко важни са семейните връзки в брака и колко много Ванс обичаше майка си въпреки резервираността й. Имоджийн не беше подла, но беше автократична. Когато обича, обича дълбоко и е готова да се бие до смърт за тези, които обича. Слабостта й беше семейството. До този момент Сюзан беше обвита в здравата пелена на закрилата, но сега чувстваше, че ще бъде изхвърлена така, както Корд е бил изхвърлен. Трябва да плащаш, когато очакваш да се възползваш от закрилата. От теб се очаква подчинение и готовност да се жертваш за добруването на цялото. Корд е бил отхвърлен, защото не се е подчинявал, защото е изложил семейството си на слуховете. Репутацията му не е била на съответната висота и той е бил принуден да напусне затворения кръг.

Току-така ли си е тръгнал? Сюзан се чудеше, докато с ръце галеше измръзналите си рамене. Чувствал ли се е изгубен, предаден? Изплашил ли се е, като е останал без подкрепата, която е имал от раждането си? Не, не е бил изплашен, не този мъж; вместо това сигурно злорадо е търсил начин да ги накаже, задето са му обърнали гръб. И сега ли постъпваше така?

Корд. Някак тези дни всичките й мисли се връщаха към него, сякаш се е превърнал в центъра на света. Тя не го искаше, но от момента, в който изплува от нощта, той затъмни всички останали в блуждаещата й мисъл, в мечтите й, завладя дори паметта й, така че тя непрекъснато усещаше вкуса на устата му на езика си, чувстваше твърдата топлина на ръцете му на плътта си. Бих могла да го обичам! — помисли си тя като обезумяла и потрепери донякъде от страх, донякъде от вълнение. Да обичаш него, би било най-опасното нещо, което би направила в живота си, и все пак чувстваше се безсилна да отрече въздействието, което той имаше върху нея. Ако все още не беше любов, това все пак вече беше нещо повече от желание и тя балансираше на ръба на емоционална пропаст. Паднеше ли в нея, завинаги щеше да е изгубена.

Емоционалното напрежение, което изпитваше, беше изписано на лицето й следващата сутрин, когато влезе в офиса по-късно от обикновено, защото беше прекарала неспокойна нощ, и се успа, след като най-накрая все пак успя да заспи. Тъй като се чувстваше като парцал, опита се да прикрие емоционалното си състояние зад по-строга представа от тази, която обикновено създаваше за себе си. Прибра меката си тъмна коса отзад с панделка, внимателно се гримира и се надяваше по този начин да отклони вниманието от безизразните си очи. Роклята, която избра, беше твърде изискана, черна копринена туника на тесни бели вертикални райета, в тънката й талия се прибираше с тесен черен колан. Не беше рокля, която обличаше често, тъй като винаги й се е струвала твърде строга, но днес идеално отговаряше на настроението й.

Поздрави Берил с добро утро, след това влезе направо в собствения си кабинет и затвори вратата, надявайки се да потъне в докладите, които не успя да приключи предишния ден, защото толкова бързаше да се види с Корд. Напразно усилие, помисли си тя, задъхвайки се. Решително отблъсна мисълта за провала си, взе първия доклад, но веднага го остави, тъй като някой настоятелно почука на вратата й.

Без да чака отговор, Престън влезе, бавно премина и се отпусна на стола срещу бюрото й. Изтегна се в него и с пръстите си образува пирамида, над която се загледа с изпълнените си с любопитство сини очи.

— Какво си казала на майка? От години не съм я виждал толкова ядосана — попита той благоразположено.

Сюзан забеляза усмивката, която трепна на устата му и въпреки волята си установи, че и тя му се усмихва. У Престън понякога имаше малко дяволче с чувство за хумор, което той рядко позволяваше да се появи на повърхността. Когато го правеше, очите му блясваха по начин, който силно й напомняше за Ванс. Въпреки напрежението, което го измъчваше, той гореше от нетърпение да чуе какво ли е могла Сюзан да каже на майка му, че толкова да я разгневи.

— Каза ли ти Имоджийн, че Корд отхвърли предложението ми за хребетите?

Той кимна.

— И съм доволен. Знам, че това щеше да е лесният начин, но и аз не искам ти да платиш за нещо, за което сме виновни ние. Знаеш го. — Той елегантно вдигна рамене. — Майка не се съгласи. Тя мисли, че би си струвало, ако успеем да възпрепятстваме всякакви усложнения, преди да са започнали.

Сюзан реши да му каже истината, надявайки се, че той ще я подкрепи, пое си дълбоко въздух и събра кураж.

— Настоя да се срещам с Корд, да играя по свирката му и да се опитам да разбера какви са плановете му, така че ти да можеш да противодействаш. Отказах.

Очите на Престън се разшириха, след това се свиха, когато разбра обхвата на опростеното й обяснение. Той тихичко изруга.

— Не искам да се въртиш около него. Майка ми не би трябвало да ти предлага такова нещо.

— Готова е на всичко, за да предпази семейството си — обади се Сюзан в защита на Имоджийн.

— Да ти казва да играеш по свирката на Корд е все едно да хвърли агне на вълците. Няма да имаш никакъв шанс. Как, по дяволите, й е хрумнала подобна идея? — обади се той грубо.

Лека руменина пропълзя по бузите на Сюзан и тя отвърна поглед от него.

— Тя знае, че той ме целуна…

— Той какво? — Престън направо подскочи на стола си.

— Целуна ме — отговори тя спокойно.

Да не би Престън да си мислеше, че това е нещо, от което трябва да се срамуваш?

Мъжът пребледня, рязко се изправи на крака и с нехарактерен жест прокара пръсти през грижливо вчесаната си коса.

— В нощта, когато се появи за първи път, си помислих, че те ухажва, за да си отмъсти на мен. Това ли е всичко?

Сюзан прехапа устна. Честно казано, и тя не знаеше. Тялото й подсказваше, че интересът на Корд Блекстоун не се ограничава с името й, но разумът й не беше наясно по този въпрос. Беше реагирал при срещата си с нея от самото начало… Точно когато сърцето й започна да бие по-бързо, слабо обнадеждена, тя си спомни как протяга ръката си с думите: „Аз съм Сюзан Блекстоун…“ Не, очевидно е знаел, че тя е Блекстоун, омъжена за Ванс или Престън.

— Не знам — каза тя объркано и вдигна очи към Престън.

Той започна да крачи напред-назад из стаята.

— Сюзан, моля те, недей да имаш нищо общо с него. Най-добре не се срещай с него, освен ако не се налага. Нямаш представа що за човек е той.

— Да, знам — прекъсна го тя. — Той е твърд, самотен мъж.

И как можеше да не е самотен? Сигурно е издигнал емоционална стена, която да го пази, но зад нея беше сам-самичък.

Престън й хвърли насмешлив, невярващ поглед.

— Боже мой, как може да си толкова наивна? Време е да престанеш да виждаш доброта у всекиго! Някои хора са изцяло лоши. Ще ми обещаеш ли да не се виждаш с него повече и да се предпазиш, преди да е имал шанс наистина да те нарани?

Имаше много реален шанс Корд да не иска повече да се вижда с нея. Но изведнъж си даде сметка, че ако по някакво чудо той й даде друга възможност, тя ще я хване с две ръце. Искаше да бъде с него, да го целува, да се опита да разбере дали това, което чувства към него, е мимолетно физическо привличане, или са хвърлени семената на истинска любов. Пет години тъгува за Ванс и макар че любовта й към него никога нямаше да умре, тя нямаше и да стане по-силна. Ванс беше запечатан в определен кът на сърцето й, но не го заемаше изцяло. У нея все още имаше много любов за раздаване! Тя искаше пак да обича; да се омъжи отново и да роди деца. Може би Корд не беше мъжът, който би могъл да докосне сърцето й, но тя вече знаеше, че трябва да рискува. Ако остави добрата възможност да отлети, винаги ще се сеща за нея и ще скърби за пропуснатите шансове до края на дните си.

— Не мога да обещая това — погледна тя Престън в очите.

Той тихичко изруга и неочаквано раменете му се отпуснаха. След това промълви:

— Всичките тези години. Първо беше съпруга на Ванс, след това негова вдовица. Аз чаках, защото знаех, че не си се съвзела и не си готова да приемеш друг мъж до себе си. Но защо това трябва да бъде Корд?

Последното изречение прозвуча като писък, гърдите му се надигнаха от събраната ярост. Той изгледа Сюзан с такъв измъчен поглед, че сълзи изпълниха очите й.

Тя скочи на крака, не беше в състояние да седи спокойно, докато той разкриваше най-дълбоките си тайни пред нея.

— Престън… не знаех — прошепна тя.

Бистрите му сини очи леко заблестяха. Задъхано проговори:

— Знам. Стараех се да крия от теб. Какво друго ми оставаше? Да се опитам да открадна съпругата на брат си?

— Съжалявам. Съжалявам!

Събитията не можеха да бъдат променени. Навярно ако животът им бе продължил несмущаван, един ден тя би могла да обикне Престън по начина, по който той искаше, макар че, помисли си тя, по-скоро винаги би искала да гледа на него като на брата на Ванс, и поглеждайки го, винаги би го възприемала като малко променена снимка на съпруга си. Но равното протичане на живота й беше нарушено от момента, в който видя Корд. И след като прекоси дансинга, за да хване ръката му и да го предпази от сцената, която назряваше, тя завинаги се промени по начин, който все още не разбираше.

— Знам.

Той извърна глави, не искаше тя да види колко дълбока е мъката му. Беше мъж с гордост и търпение, но с търпението си не беше спечелил нищо. Сега му оставаше само гордостта. Запъти се към вратата и излезе с изправени рамене и уверена походка, но Сюзан знаеше колко му струва усилието и погледът й се замъгли, докато го наблюдаваше.

Би ли се зарадвал Корд, ако, макар и неволно, е успял да засегне Престън? Тя потрепери при тази мисъл. Естествено, не му е казвала, че Престън се е надявал на по-дълбока връзка. Казаното от него днес няма да отиде по-далеч. Това беше най-малкото, което можеше да направи за някого, когото обичаше толкова, колкото й беше възможно, макар че за него не беше достатъчно.