Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tears of the Renegade, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 135 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Линда Хауърд. Между любов и вярност

ИК „Коломбина Прес“ ООД, София, 2001

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954–732–038–6

История

  1. — Добавяне

Глава единадесета

Сюзан прехапа устната си, като се сети за огъня, който я топлеше във въображението й. Тя мълчеше, докато той премести лоста на скоростите на заден ход, обърна блейзъра и се върна малко назад по пътя, по който бяха дошли. Накрая спря отстрани и паркира.

Толкова безумно искаше да избяга от него, помисли си тя тъжно, но сега се радваше, че той е тук, че е добре. Толкова се бяха приближили до смъртта… ами ако само тя беше пощадена? Мисълта, че той можеше да лъжи мъртъв от бруталната сила на бурята, беше непоносима.

Разтрепераната й ръка се вдигна до отичащата й се коса и тя прокара пръсти през нея. Шибащият дъжд очевидно беше измил калта от нея, но тя откри няколко вейки, които издърпа и пусна на пода. Но всъщност какво ли значение имаше, че косата й е разрошена? Тя се разсмя.

Корд рязко завъртя главата си при този звук и той се присегна, за да докосне рамото й. Сюзан покри устата си с ръка, опитвайки се да задуши нежеланата веселост, но не успя.

— Скъпа, всичко е наред — измърмори той.

Плъзна се под кормилото и я взе в прегръдките си.

— Свърши се. Ти си добре.

Якостта и силата му цялата я обгърнаха и Сюзан се потопи в нея, с ръце го обхвана през кръста. Напрегнатият смях се превърна в задъхани, сухи вопли, които постепенно заглъхнаха, докато той продължаваше да я държи, говореше й с тих, нежен глас, с ръка галеше главата й.

Но треперенето й не отслабна и накрая ръката му се спусна надолу по голото й рамо и ръце.

— Господи, ти замръзваш — измърмори той. Измъкна ръцете си изпод нея. Намери два пешкира, които взе, когато се затичаха през дъжда от вилата към блейзъра, и ги уви около косата й.

— Свали тези мокри дрехи — нареди той.

Гласът му беше спокоен и сух. Тя не се възпротиви.

— Отзад има одеяло. Ще те увия в него.

Той нагласи отоплението на най-висока степен. Сюзан го погледна, очите й бяха огромни.

— И ти трябва да свалиш дрехите си. И ти не си имунизиран срещу простуда.

Нормалният тон на гласа й го успокои и той я стрелна с усмивка, която грейна в мрака на растящата му брада.

— По-топъл съм от теб, но ще си призная, че мокрите джинси са ужасно неприятни.

Свали тениската си през глава и изстиска водата от нея, след това я простря на кормилото.

Гледката на голото му яко тяло я развълнува и тя бързо отмести поглед настрани. Започна да разкопчава тънката си блуза, докато той се мъчеше да свали ботушите си в ограниченото пространство, с което разполагаха. Студените й пръсти не й помагаха и тя успя да свали само блузата и сутиена без презрамки под нея, докато Корд вече беше изцяло съблечен и се бършеше с другия пешкир.

Когато свърши, той й се притече на помощ, избута треперещите й ръце встрани. Справи се с полата й, чорапогащите и бельото за нула време. След това здравата я разтри с грубата тъкан на пешкира, което ускори кръвообращението й и отне част от студа.

Той се присегна назад за одеялото, разгъна го и го простря през седалката. Седна в средата, след това я прегърна и я постави на скута си, с останалата част от одеялото уви и двамата като в пашкул.

Благословена топлина я обгърна и Сюзан блажено въздъхна, сгуши се в удивителната му телесна топлина. Изведнъж се почувства спокойна. Бяха напълно сами и изолирани от света, най-малко до сутринта. Бяха заедно голи, нещо като Адам и Ева, и за момента тя не искаше нищо друго, освен да й е топло и да е суха. Всичко останало можеше да почака до сутринта. Засега беше в прегръдките му и чувството за него беше като рая. Ароматът на кожата му, на топлата му мъжественост едновременно я успокояваха и възбуждаха и тя се завъртя, за да се притисне по-плътно в омекотените от космите му твърди гърди.

Корд я държеше с ръце на кадифените й форми, лицето му беше смутено.

— През живота си не съм бил толкова изплашен, както тази вечер — призна си той с хъркащ глас.

Думите му стреснаха Сюзан.

Тя вдигна глава от рамото му, широко ококорена от учудване.

— Ти? — попита тя. Гласът й се повиши, не можеше да повярва. — Ти си бил изплашен?

Изглеждаше невъзможно. Нервите му бяха от лед, нещо, което не ги правеше непроницаеми за опасността, което едновременно я разтревожи и успокои.

— Непрекъснато си мислех: Ами ако не успея да те удържа? Ами ако нещо те удари? Ами ако нещо ти се случи…

Той прехапа думите си, лицето му все повече помръкваше.

Сюзан се стъписа.

— Но и ти беше в опасност.

Той сви рамене, напълно безразличен към собствената си съдба. Навярно така заставаше пред всички опасности, напълно безразличен, и вероятно затова смъртта все още не го беше намерила. Той не се боеше от смъртта и следователно тя не го търсеше. Но той се беше страхувал за нея… Тя спря мисълта си, почти изплашена да я продължи нататък. Просто отново се притисна по-близо до него с ръце около врата му.

Той отърка наболата си буза по челото й, ръцете му се стегнаха около нея.

— Сюзан.

Тя харесваше звученето на името си от неговите устни. С несъзнавана чувственост размърда гърдите си по неговите, космите по гърдите му почувства като груба коприна по чувствителните си зърна.

— Хмммм? — измънка тя като упоена.

— Искам да те любя. Ще ми позволиш ли?

Мисълта, ясната нотка на нуждата в гласа му я накараха да потрепери от наслада. Тя вдигна уста към него, просто и без задръжки, той я пое с нежна страст. Дълго я целува, езиците им се срещаха във взаимната нужда, силните му пръсти намериха гърдите й и започнаха да ги галят, докато те се втвърдиха и се изплъзнаха от ласката му.

Той вдигна глава и тихо и несигурно се изсмя.

— Това „да“ ли означава?

— Да, означава да.

Въпреки седмиците, през които бяха разделени, въпреки гнева помежду му, тя не се срамуваше от него. Беше негова в най-чистия смисъл на думата. Винаги при докосването му усещаше искреното му удоволствие, грижата и вниманието, което й отдаваше. Страстта му можеше да загрубее поради нетърпението, но той никога не я нараняваше и тя знаеше, че никога няма да я нарани. Толкова вярваше във физическата му грижа за нея, че въпреки разрива помежду им, знаеше, че няма защо да се страхува от него. А в момента нямаше разрив, нямаше болка или неразбиране. Всичко това беше изчезнало и щеше да се появи при изгрев-слънце, но засега имаше само сладката възбуда помежду им.

Можеше да се бори с него, можеше да настоява да запази разстоянието помежду им, но след бурята нито едно от основанията за разправията им не изглеждаше много важно. Тя го обичаше. Не искаше да се бори с него. След всичко, което току-що бяха преживели, искаше само да го прегръща и да чувства твърдата му топла плът по себе си, да се увери, че той е невредим. Той й беше толкова безкрайно скъп, че не искаше да пропилее и миг от времето, което имаха заедно, като го отблъсне. Така или иначе вече се беше изтерзала до крайност за отношенията им, без това да промени нещо. Нека изгревът донесе проблемите си, нощта беше пред нея и засега това беше достатъчно.

Той беше бавен, прелестно нежен, използваше целувките си и самоувереността на галещите си пръсти, за да я възбуди до крайност, преди да я разположи на седалката, с твърдата си ръка я възпираше дори когато тя посягаше към него, опитвайки се да го повали върху себе си. Сюзан се огъна в сляпа омая, слаби писъци се изтръгваха от гърлото й, очите й бяха здраво стиснати, докато главата й бавно се движеше напред-назад. Той небрежно смучеше гърдите й, езикът му се увиваше подред около всяко от възбудените зърна, ласка, от която цялото й тяло се тресеше от екстаз. Вече не й беше студено, тя гореше със сияен блясък, тялото й се огъваше по неговото.

Сръчно той я премести, пренагласи краката й, устата му напусна гърдите й се спусна надолу към стомаха й, брадата му леко драскаше кадифената й плът и я караше да стене от грубата наслада. Езикът му намери пъпа й и той я целуна, отдаде й почит в течение на дълъг, сладък момент, преди да се придвижи към по-богато съкровище.

Вик на изненада се изтръгна от нея, когато той я пое с уста, целуваше я дълбоко, с езика си извършваше мълниеносни набези, което толкова бързо я довеждаше до кулминация, че тя не можеше да диша. След това изобщо забрави да диша. Той я убиваше от наслада, смъртоносно я пробождаше с дяволския си език и тя се втурна да посрещне малката си смърт. Той я държа здраво, докато тя отново не се успокои, излегната спокойно в прегръдките му. Минаха няколко минути, преди тя да разбере, че той не правеше нищо друго, освен да я държи.

— Корд?

Името му прозвуча като учудване.

— Ами ти?

— Аз съм добре.

Много внимателно той вдигна лицето й нагоре и я целуна.

— Просто не съм готов. Няма как да те пазя.

Безкористната му загриженост я потресе, но екстазът, който току-що й даде, не й беше достатъчен. Тя не искаше просто освобождение. Тя искаше него, с цялата му великолепна мъжественост, с неудържимата му сила, самата същност на мъжа. Тя се присегна към него, с меките си пръсти докосна лицето му.

— Аз искам теб — каза тя тихо. — Би ли имал нещо против, много против, ако рискуваме?

Тръпка премина през него, той бързо се раздвижи и легна върху нея, раздалечи бедрата й и я облада. Стон на удоволствие се изтръгна от устните му. Той не й спести нищо, предаде й напълно цялото си нетърпение. Той трепереше така, както никога преди това не го беше виждала, и тя се опита да го успокои с нежната си отдаденост. Твърде скоро той дрезгаво извика от удовлетворение. След това се отпусна до нея да си отдъхне.

Само след миг и двамата неудобно се раздвижиха. В разгара на любенето им никой не обърна внимание на мъчителните пози и свитите им крайници. Корд се изсмя, когато се опита да се откопчи от нея, без да се осакати.

— Мисля, че ще ни бъде по-удобно отзад. Господи, защо поначало не се прехвърлихме отзад.

Като спуснаха облегалката на задната седалка, се оказаха със значително пространство, но все пак недостатъчно, за да може Корд да протегне дългите си крака. Той беше изключил двигателя, така че трябваше да разчитат на единственото одеяло и на себе си, за да им е топло, но сега Сюзан беше суха и вече не усещаше студа толкова силно. Легнаха на половината от одеялото, а другата половина издърпаха около себе си. Сюзан се сгуши в прегръдките му, притихнала и щастлива.

— Толкова съм изморена — измърмори тя.

След това задуши прозявка. Не искаше да спи, не искаше да изгуби нищо от времето, което имаха заедно, но тялото й искаше почивка. Стресът от последните седмици, емоционалното напрежение и страхът, който преживя днес, си взеха своето. Крайниците си почувства тежки като олово, а клепачите й просто не искаха да стоят отворени.

Тя пак се прозя, очите й бавно се затвориха. Тя положи главата си на гърдите му, където можеше да чувства силното му, равномерно тупащо сърце. Беше толкова голям и жилав. Чувстваше се безкрайно сигурна и закриляна, когато е с него.

— Наистина те обичам — каза тя тихо.

Сега нямаше нужда от нищо друго, освен да му го каже. Просто искаше да изрече гласно думите този път, когато между тях се беше възцарил мир. Беше подарък, прост жест от сърцето й.

— Знам — прошепна той в слепоочието й и я прегърна, докато тя спеше.

Той не очакваше изобщо да заспи. Сетивата му бяха твърде възбудени. Беше сигурен, че ще почувства тревогата, която винаги го обземаше, ако при него имаше някой друг, докато той спи. Но дъждът продължаваше да барабани по покрива на блейзъра и мракът го обви като в пещера. Беше му топло и беше сух, а тялото му приятно задоволено. Тя беше мека в прегръдките му, малка и деликатна, толкова женствена, че от момента, в който я срещна, той установи, че омекотява силата си от страх случайно да не я нарани. Този следобед, когато тя плачеше и блъскаше кормилото си, той се почувства като прободен в гърдите. Тя просто не беше от ревливите, но явно я беше наранил достатъчно, за да се разплаче, а той не го беше искал. Разгневи се, като разбра, че Престън е избягал и е оставил всичко на плещите й, така че вместо Престън да се огъва и да се жертва, трябваше да го стори Сюзан. Той трябваше да сложи край на това, веднага щом можеше, заради Сюзан. Тя беше на края на силите си, физически и емоционално.

Тя го обичаше. Някога жена, която му предлага любов, би го направила неспокоен, нетърпелив да си тръгне. Той не можеше да предложи нищо в замяна, а не искаше усложненията на вкопчените ръце, сълзливите сцени или невероятните заговори за мъст, които някои жени можеха да скалъпят, когато почувстват, че с тях са се отнесли зле. Смъртта на Джудит го нарани дълбоко, той толкова се пазеше да не пострада така отново, че инстинктивно се бранеше… докато не се появи Сюзан. Тя го превзе неподготвен и тъй като не искаше нищо от него, той установи, че дава повече.

И все пак, не беше разбрал, докато тя фактически не му нареди да напусне къщата и живота й, колко много тя се е сближила с него. Чувстваше се самотен, а беше човек, който цени самотата. Здравото му тяло жадуваше за сексуално освобождаване, но другите жени му изглеждаха непривлекателни по неуловими начини, които не беше забелязал преди. Той не искаше други жени. Искаше Сюзан с нейната чистота и невинност като ореол около нея. Сюзан, която се превърна в сладка, любяща развратница заради него.

Сега отново беше в прегръдките му, притисната в сърцето му, точно където й беше мястото. Той сънливо се раздвижи, опита се да си намери по-удобна поза и тя се размърда до него, нежните й ръце го прегръщаха дори когато спеше. Това беше най-уникалното, удовлетворяващо изживяване в живота му и лека усмивка се изписа на твърдата му уста, когато заспа.

Както често се случва след буря, следващият ден съмна слънчев и топъл, но без задушаващата влажност, която тежеше върху всички. Сякаш природата беше доволна от разрушението, което сътвори. Корд примига и отвори очи и за миг се вторачи в простора на невинното, наситено синьо небе. Вътрешността на блейзъра вече се беше стоплила от утринното слънце и по него се стичаше пот, която го погъделичка. Той трепна, Сюзан се размърда и се протегна. Той се изтърколи настрани и се загледа в нея, докато тя се събуждаше, примигвайки. Одеялото падна и разголи нежното й тяло, пълните й красиви гърди и сочните зърна. Слабините му се стегнаха и той постави ръка на хълбока й. С пресипнал глас каза:

— Скъпа трябва скоро да си тръгваме. Преди да тръгнем…?

Сюзан чу въпроса, безспорният намек в гласа му и тя се обърна към него.

— Да — каза тя сънливо и се протегна към него.

Той нежно я пое, бавно, задържайки света настрани, докато се любеха. Когато свършиха, той се наведе над нея, на лакът отпусна тежестта си, очите му бяха много бистри и молещи.

— Остани с мен. Не се връщай в офиса. Ще се грижа за теб по всякакъв начин.

Сълзи замъглиха очите й, но Сюзан успя да му се усмихне. След като солената течност се изля от ъгълчетата на очите й, тя каза неуверено:

— Трябва да се върна. Не мога просто да обърна гръб и да избягам от всички, които зависят от мен.

— Ами аз? Как можеш на мен да обърнеш гръб?

Думите му силно я засегнаха и тя потрепери.

— Обичам те, но ти не се нуждаеш от мен. Ти ме искаш, но това е съвсем различно. Освен това не мисля, че притежавам нужното, за да бъда любовница.

Тя се присегна и погали брадясалата му буза, устата й трепереше.

— Моля те, сега ме отведи вкъщи.

Тихо те облякоха влажните си, невъзможно измачкани дрехи и Корд започна да криволичи по пътя, от време на време се отклоняваше, тъй като пътят беше блокиран от съборени дървета и проводници. Отминаха усилено работещи екипи, които се опитваха да поставят нови проводници, а в някои случаи и нови стълбове. Хората бяха започнали да разчистват развалините и стърженето на триони цепеше спокойния утринен въздуха. Разстояние, което обикновено се вземаше за петнадесет минути с кола, им отне повече от час, но накрая Сюзан се изтърколи от вратата на блейзъра право в ръцете на Емили. Изнуреното лице на по-възрастната жена беше изопнато от тревога.

— Небеса, само се погледнете — въздъхна тя и сълзи блеснаха в очите й.

Корд успя да извади дяволски непреднамерената си усмивка.

— Мисля, че изглеждаме доста добре за двама души, които са лежали в канавка.

Всъщност всеки мускул по тялото му недоволстваше не само от спането на твърда, неравна повърхност, но и от ударите, които беше понесъл от градушката. За първи път той зърна драскотина високо на бузата на Сюзан и посегна да я докосне с палеца си. Тя застана напълно неподвижна при докосването му, очите й се изпълниха с болка и копнеж.

Емили изтри сълзите си и забута и двамата да влязат и най-безсрамно ги мъмреше сега, след като вече знаеше, че са в безопасност.

— И двамата веднага се качвайте горе и си вземете горещ душ, хвърлете мръсните си дрехи, за да мога да ги изпера…

Корд я прекъсна.

— Тръгвам си след минутка. Трябва да видя дали мога да се добера до вилата и да огледам за щети. Но ако имаш готово кафе, с удоволствие бих приел малко.

Тя му донесе чаша и той с благодарност го изпи, горещата течност вля нов живот в тялото му. Сюзан стоеше и го наблюдаваше с ръце отпуснати встрани, искаше й се да направи това, което той поиска и да тръгне с него, да забрави всичко. Без да знае, че се е раздвижила, тя установи, че се е озовала пред него, и без да продума и дума, той остави чашата и здраво я пое в прегръдките си. Целуна я развълнувано, почти отчаяно, сякаш искаше да запечата обладанието си на устата й, а Сюзан се притисна в него и почувства как бузите й пламнаха от стичащите се надолу по тях солени сълзи.

— Шшшш, шшшш — успокои я той.

При соления вкус той вдигна устните си. С връхчетата на пръстите си изсуши бузите й. След това обхвана лицето й с двете си големи ръце и така го обърна, че да може да се взре в давещите се очи.

— Всичко ще бъде наред. Обещавам.

Тя не можа да каже нищо, той я целуна отново и я пусна. Набързо прегърна Емили и си тръгна, без изобщо да поглежда назад.

Сюзан удари устата си с юмрук, опитваше се да спре воплите, които я разтърсваха, но те все пак успяха да пробият. Емили я поведе нагоре по стълбите и й помогна да се съблече, след това взе изцапаното й облекло и извади чисти дрехи, докато Сюзан стоеше под душа и плачеше.

Знаеше, че има хиляда неща, които трябва да се свършат, но не можеше да прояви никакъв интерес към никое от тях. Искаше само да се свие в леглото си и да плаче, докато излее насъбралата се мъка. Дойде й твърде много, повече не можеше да се бори. Със силата на волята си успя да овладее сълзите, когато напусна банята, седна и си изсуши косата, след това внимателно съчета грима, за да скрие следите от сълзи. След като облече дънките и ризата, които Емили беше извадила за нея, тя слезе долу, за да хапне това, което знаеше, че Емили сигурно е приготвила за нея. Не беше гладна, но храненето беше необходимост, а напоследък тя го пренебрегваше без никаква полза. Нямаше да успее да предпази корпорацията от банкрут дори и ако се лишеше от всичко, което притежава без облеклото, след това щеше да направи и разпродажба на метър, за да се освободи дори от него.

Целия ден прекара в задния двор, греейки се на слънцето, дремейки, мислейки, но мислите й се въртяха в кръг и не раждаха нищо. Обади се на Имоджийн и й обясни защо не може да бъде в офиса този ден. Нямаше представа кога Корд ще може да й върне аудито, но установи, че това е единственият светъл лъч, който виждаше точно сега. Можеше пак да го види, когато й го докара.

Навярно беше луда, че не прие предложението му, помисли си тя уморено. Просто трябва да забрави за утре, за задачите и задълженията, с които ще трябва да се заеме. Трябва да тръгне с Корд и да вземе колкото може любов от него. Той се вълнуваше. Тя знаеше, че се вълнува. Може би не я обичаше, но знаеше, че й е предложил повече, отколкото изобщо някога е предлагал на друга жена, с изключение на Джудит. Клетата, наранена, объркана Джудит, която сега беше в центъра на цялата тази продължила години враждебност след смъртта й. Тъй като всички бяха забравили за нея, защото тя умря, сега Корд се опитваше да компенсира за нея, да отмъсти за нея и за себе си може би, и накрая да се успокои.

Тя му каза, че не притежава това, което е нужно, за да бъде любовница, но всъщност какво беше нужно, освен влюбена жена? Тя закопня всяка нощ да прекарва с него, да обикаля света до него. Тя винаги е била жена, щастлива с огнището и дома си, но с Корд ще се научи да се скита, да полага главата си на различна възглавница всяка нощ, ако той поискаше това.

Всъщност оказа се само въпрос на време, преди животът, който познаваше, да свърши. Тя се провали. Не можеше да плати заема.

Тъй като до следващата сутрин Корд все още не беше докарал колата й, Сюзан се обади и помоли Имоджийн да я вземе. Нямаше какво друго на направи, ще се концентрира върху офиса и ще вземе безбройните решения, които трябваше да взема всеки ден. Корабът можеше да потъне, но тя не трябваше да превърне всичко в объркана каша. Достойнство и благоприличие в поражението, това е, което се изисква.

Да си посипва главата с пепел, нямаше много да й помогне. Тя болезнено съзнаваше, че губи и от двете страни. Опита се да излекува разкола в семейството, но вместо това той се задълбочи. Корд може би я искаше, може би тя го вълнуваше, но как изобщо можеше да й повярва? Помоли я да остане с него, вместо това тя помага на Престън. Знаеше, че Корд не е прав, но това не облекчи тъпата болка вътре в нея.

Трябваше да се изправи пред всички в офиса, където всички някакъв начин бяха научили, че тя за малко не е попаднала в торнадо. Тази нощ на много места бе бушувало торнадо и едно близо до Джаксън бе засегнало жилищен квартал, двама души бяха загинали, но всичките й познати и служители се интересуваха само от местното торнадо, което беше отминало всички населени райони и унищожило само дървета и нови насаждения. Тя успя да се държи доста непринудено с тях и липсата на подробности скоро уби интереса им.

Когато същата вечер се прибра, намери аудито си там и разочарованието я прониза. Защо не го докара, когато знаеше, че тя ще си бъде вкъщи? Но може би той я избягваше. В течение на дълъг момент тя се загледа в колата, преди да благодари на Имоджийн, че я докара.

Имоджийн се присегна и я потупа по ръката.

— Има ли нещо, което мога да направя? Нещо, което да кажа на Корд? Знам, че не си щастлива и се чувствам сякаш изцяло съм виновна аз.

— Не, не си виновна ти — отрече Сюзан. Успя да се усмихне. — Вземам собствените си решения и мисля, че трябва да си живея с тях.

Емили продължаваше да чака и се правеше, че чисти кухнята, докато Сюзан се хранеше, но Сюзан имаше чувството, че тя е открила навика й да изхвърля храната, вместо да я изяжда. След като прилежно погълна и последната хапка, Емили кимна доволно.

— Корд ми каза да следя да се храниш. Много си слаба. Този бизнес те разкъсва и искам вече да приключи.

— Няма да отнеме много — въздъхна Сюзан.

Мразеше се за това, че попита, но трябваше да разбере.

— Той каза ли нещо друго?

— Изгубил е едно от дърветата си, но било паднало настрани от къщата, градушката нанесла щети на покрива, но всичко останало е изкарало добре бурята.

— Това е добре.

Не бяха лични новини, но беше по-добре от нищо. Въздържа се да попита дали е изглеждал изморен.

Емили едва си беше тръгнала, когато Имоджийн телефонира.

— Сюзан, можеш ли да дойдеш? — попита тя. От тона й личеше, че не търпи отлагане.

— Престън се върна, открил е нещо за Корд!

— Идвам веднага.

Сюзан пусна телефона и изтича за чантата си. Нещо за Корд. Сърцето й се сви. Да не би да е направил нещо незаконно? Каквото и да е, ако изобщо имаше нещо, тя щеше да го защити. Не, не можеше да бъде нещо незаконно. Той беше твърде видим, нямаше да прави опити да укрива самоличността си. Много по-вероятно беше да е ядосал някои властни хора. Навярно Престън има намерение да използва това, което знае, срещу Корд, но тя ще се постарае Корд да разбере всичко за плановете му.

Докато караше към Блекстоун Хаус, тя едва съзнаваше завоите, които вземаше, или скоростта, с която караше. Сърцето й биеше лудо в гърдите, от което ребрата я заболяха. Беше копняла Престън да се върне, но сега, след като се върна, тя само се страхуваше, че той ще се опита по някакъв начин да нарани Корд.

Престън изглеждаше учудващо нормален, когато й отвори вратата, след като тя изтича нагоре по стълбите. Беше небрежно облечен, тенът му по-наситен и изглеждаше отпочинал. Стресна се, като я видя.

— Боже мой, Сюзан, отслабнала си пет килограма. Какво си правила?

Покани я в кабинета, където Имоджийн чакаше, и изчака, докато тя да седне, преди да заговори.

— След като си тръгнах, извърших малко детективска работа — обясни той. — Исках Корд да си помисли, че съм избягал като подплашено пиле, за да не прави опити да покрива следите си. Слава Богу, даде резултат. Сигурно си е помислил, че е спечелил без истинска битка.

Сюзан го прекъсна.

— Съмнявам се. До онзи ден той не знаеше, че си тръгнал.

Той се намръщи.

— Но защо? Не му ли каза?

Сюзан се ококори и се изправи на стола.

— Та нали това искаше от мен? Стовари всичко върху мен, мислейки, че ще изтичам веднага при него и ще моля за милост. Той каза, че ти правиш точно това, но аз не му повярвах.

Тя се вторачи в него, погледът й бистър и обвиняващ, той неудобно се размърда. Опита се спокойно да обясни.

— Какво друго бих могъл да си помисля? Да не би да искаш да кажеш, че съм разбрал напълно погрешно положението?

— Не знам. Нямам представа как си го разбрал.

Той се извърна от определено ледения й поглед.

— Така или иначе, отидох в Ню Йорк. Установих, че цените на акциите ни са се задържали високи въпреки слуховете, които сигурно са се носили наоколо, след това някой започна да купува. Тогава се усъмних, но исках да съм сигурен. Корд купуваше всички акции, които излизаха на пазара. Той не тласка компанията към банкрут, той тласка нас да продадем акциите и той ги купуваше. Подготвя поглъщане!

Поглъщане! За миг Сюзан се стъписа. След това внезапно я обзе силно възхищение от дързостта на Корд и тя се разсмя.

— Поглъщане. Всичко това за едно поглъщане! — тя се смееше, пляскайки с ръце.

— Не го намирам за толкова смешно.

— Разбира се, че не. В края на краищата нали именно аз продавам акции, опитвайки се да събера пари, за да изплатя заема!

Имоджийн пребледня.

— Сюзан! Собствените ти активи!

Престън се втренчи в нея, след това тихо изруга и невярващо разтърка очи.

— Сюзан, говорихме за това. Казах ти да не ликвидираш нищо твое.

— Ти също си тръгна и ме остави в положение на плувай или потъвай — натърти тя. — Мислех, че компанията се срива. Не мислех, че са просто корпоративни игри! Аз ликвидирах само акциите.

Той изглеждаше, сякаш му призлява.

— Господи, направила си всичко това… а той е нямал намерение да иска заема. Просто е искал да създаде паника и да продадем достатъчно, за да получи мажоритарен дял. Сюзан, колко продаде?

— Девет процента.

— Така, все още ти остават шест процента. Аз имам единадесет и майка — единадесет. Общо двадесет и осем процента. Мисля, че Корд има двадесет и шест. Ние все още имаме мажоритарен дял.

— Ако поглъщането му успее, той може да събере още чрез оня заем — изтъкна Имоджийн.

Но Престън решително поклати глава.

— Не, това би убило собствения му източник на приходи. От самото начало не изглеждаше разумно да се очаква, че той ще навреди на себе си финансово само за да си отмъсти на мен, но мислех, че той наистина толкова много ме мрази. Но след като акциите се продаваха веднага щом се появяха на пазара, започнах да си мисля, че той преследва нещо съвсем друго.

Сюзан попита:

— Защо не ми каза. Няма значение. Знам отговора. Ти не ми вярваше, защото се срещах с Корд, а Корд не ми вярваше, защото ти помагам.

— Съжалявам — каза той тихо. — Нямах представа, че ще ти бъде толкова тежко, ще възстановя всичко, което си продала.

Тя махна с ръка, за да отхвърли това.

— Няма значение.

Тя просто искаше всичко да свърши.

Престън реши да не говори повече по този въпрос, защото тя изглеждаше изморена и объркана. Той продължи.

— Отидох да се видя с Корд този следобед. Свиках съвещание на борда за десет сутринта и това ще бъде предложено на гласуване. Дотогава той ще има шанс да награби още акции и след това ще знае, че играта му свършва.

Значи всичко е било само игра. Това беше всичко, за което тя можеше да мисли през нощта. Просто игра.

Тя не знаеше как първоначално акциите са били разпределени. Когато се омъжи за Ванс, знаеше само, че семейството е притежавало петдесет и един процента, а остатъкът е бил в други ръце. Други притежаваха дялове, но тъй като контролният пакет беше в семейството, това е нямало значение. Имоджийн е имала петнадесет процента, Престън — петнадесет и Ванс — петнадесет. Сюзан наследи акциите на Ванс. Така се губеха шест процента от семейния мажоритарен дял, които тя винаги е предполагала, че са пръснати сред далечни братовчеди. Тя не знаеше за съществуването на Корд до деня, в който той не се върна. Той си беше отишъл толкова отдавна, че вече никой не говореше за него. Но сега стана ясно, че той е притежавал останалите акции.

Престън и Имоджийн бяха продали по четири процента от своите дялове, за да покрият това, което бяха използвали от парите на Корд. Така Корд се оказва с четиринадесет процента, ако се приеме, че той ги е купил, което сигурно е направил. Тя продаде девет процента, значи той получава двадесет и три процента. Ако има двадесет и шест процента, сигурно е купил и някои обикновено акции или е поискал други акционери да му преотстъпят правото си на глас. Престън също имаше право да гласува вместо други. Всичко е било просто игра с числа. Така или иначе, корпорацията се оказва по-силна, след като Корд по същество е изплатил висящия дълг. Сега семейството притежаваше петдесет и четири процента от акциите. Всичко направо беше чудесно.

Сега уверенията на Корд добиваха смисъл. Той е знаел, че компанията не е застрашена от банкрут, но той не й се довери достатъчно, за да й каже какво става, както и Престън не й се довери достатъчно, за да сподели подозренията си. Тя се опита да бъде посредник, но се оказа жертвен агнец.

Радваше се, че утрото щеше да сложи край на всичко. Игрите я измориха. Те се оказаха добри за всички, освен за агнето.