Гленда Сандърс
Нежни тайни (7)

Седма глава

— Артър Рамзи? — трябваха му няколко минути, за да осмисли името. Когато най-после разбра за кого му говори, не можа да повярва на ушите си. — Мъжът, построил твоята къща? Но той е…

— Мъртъв — довърши Хейли вместо него.

Ако не беше толкова разстроена, той би помислил, че се шегува. Но тя беше сериозна — съвсем сериозна — и тъжна.

— Той е призрак — рече Хейли и преглътна мъчително. — И обитава къщата ми.

Тревогата й беше неподправена. Тя бе убедена в правотата си.

— Само защото вратата се е заключила…

— Не е само вратата — продължи тя. Говореше тъй отчаяно, че сърцето на Грант се сви. — Не за пръв път го виждам. Или чувам.

— Той ти говори? — Господи, по-сериозно е, отколкото предполагах, добави наум Грант.

— Той… най-вече ме обижда.

Въпреки скептицизма си, Грант реши, че невероятната история е страховито завладяваща.

— Как те нарича?

Тя пое дълбоко въздух.

— „Уличница“ и „мръсница“ са любимите му думи. Както всеки разгневен баща би нарекъл своята непокорна дъщеря през четиридесетте — тя вдигна глава и открито срещна погледа му. — Той мисли, че съм дъщеря му Синтия.

Тя наистина си вярва, помисли Грант. Убедена е, че къщата й се обитава от духове. Може би всичко е плод на богатото й въображение, подхранено от обстоятелствата. Или пък беше напълно луда. Във всеки случай бе твърде разстроена.

— Хейли…

— Не ми вярваш, нали? За Артър Рамзи.

— Вярвам, че ти си убедена в думите си.

Тя отчаяно въздъхна и отново склони глава на рамото му.

— Знаех си, че ще ме помислиш за луда.

— Не съм казал такова нещо.

— Каза го, но с други думи.

— Хейли…

— Не ми говори с този покровителствен тон. Или къщата ми е обитавана от духове и аз съм с ума си, или не е обитавана и аз халюцинирам. Очевидно е коя интерпретация ти допада повече.

— Трябва да признаеш, че идеята за призрак е малко смущаваща. Ако не мислеше така, не би се страхувала, че ще те помислят за луда, щом споменеш за призрака.

Раменете й като че увиснаха и тя притисна чело към слепоочието му.

— Ако кажа на колегите си… не зная какво биха направили. Обадих се на майка ми, но не можах… да изрека, че прекрасната къща, за която мечтаех, е обитавана от духове.

Изведнъж Грант осъзна колко е самотна тя. Винаги, когато я видеше, Хейли бе весела и приятелски настроена; винаги си я бе представял обградена от колеги в работата си, бе предполагал, че води богат обществен живот. Но сега си спомни, че не е виждал някой да я посещава, нито пък бе забелязвал да тръгва вечер за града, облечена официално.

Всичко това само потвърждаваше теорията, че е измислила призрака, за да компенсира липсата на семейството си. И ако той влезеше в ролята на неин приятел, с когото да споделя тайните си, отношенията им щяха да надхвърлят обикновеното кимване за добро утро и задължението му да наглежда кучето.

Челюстта му се стегна, щом осъзна ситуацията. Когато се измъкна от бясната надпревара на големия град, съвсем не бе планирал да се превърне в близък приятел на млада жена с твърде богато въображение. Не желаеше отговорности, нито каквито и да било задължения. И все пак…

Тя беше в прегръдките му, притисната към тялото му, имаше нужда от него. И тази нужда бе твърде съблазнителна.

Грант не си спомняше някой някога наистина да е имал нужда от него. Е, разбира са, добрите стари Щати се нуждаеха от него, но по съвсем различен начин. Това бе нужда, пресметната от генералите и военните съветници. Той беше един от хилядите. От стотиците хиляди.

Мелиса също нямаше нужда от него; бе го заявявала при всеки удобен случай. Накрая стремежът да не зависят един от друг се бе превърнал в негласно състезание помежду им, бе подкопал връзката им и бе станал причина за раздялата им. Какво е приятелството без взаимно разбиране и подкрепа, без нуждата един от друг?

Приятелство. Любовна връзка. Подобни отношения изискваха да се нуждаеш от другия. Но той не желаеше обвързване или поне не бе желал, когато напусна работата си и скъса с предишния си начин на живот. Той търсеше усамотение, време за размишление, свобода от отговорности, възможност да открие как точно би искал да премине животът му. Ако искаше да се придържа към първоначалните си намерения, трябваше да каже на Хейли, че не е с всичкия си и да я остави сама.

Ала изведнъж почувства топлината на тялото й, докосването на челото й до слепоочието му, дъхът й, галещ бузата му, нежния допир на гърдите й.

Неочаквано завладялото го желание го накара да изпита чувство на вина. Тя му се бе доверила, бе потърсила утеха в прегръдките му. Молбата й за съчувствие и доверчивостта й бяха съвсем по детски прями и непосредствени. Досега не бе виждал по-уязвимо човешко създание. И никога не бе желал тъй силно и отчаяно да вдъхне на някого сили и да му осигури необходимата защита.

Той успокоително я притисна към себе си.

— Разкажи ми кога го видя за първи път?

— Беше когато… Още не знаех, че е призрак. Мислех, че е част от моя… — тя преглътна. — Мислех, че е част от съня ми. Но следващия път бях съвсем будна. Беше в нощта, когато ти откъсна гарденията. Спомняш ли си… Ти ме целуна?

— Спомням си.

— Влязох в къщата и… изведнъж той беше там, крещеше и ме обиждаше. Познах го от съня си, но този път не сънувах. Бях будна и не можех да повярвам… Бях твърде изплашена, за да разсъждавам, а и Блъстър виеше. Също както и днес следобед, нали го чу. Предполагам долавя… със своя животински инстинкт, че нещо не е наред. Не можех да разсъждавам. Реагирах несъзнателно, хвърлих нещо по стареца — ръката й се вкопчи в яката на ризата му, Хейли зарови лице във врата му. — Мина точно през него. Тогава разбрах, че е призрак — тя вдигна глава и отпусна пръсти. — Оттогава не го бях виждала, но го чувах как шепне обиди в стаята ми през нощта. Аз… отвръщах му, опитвах се да го убедя, че не съм дъщеря му. Не предполагах, че може да ме нарани, но днес…

Грант бе почти напълно убеден, че е измислила призрака, но преди да сподели доводите си, искаше да разбере повече за фантома.

— Защо смяташ, че те мисли за дъщеря си. Наричал ли те е някога с нейното име?

— Не. Но… Не разбираш ли? Заради чувствата. Артър Рамзи започнал да се държи твърде особено, щом дъщеря му се влюбила. Когато избягала с любимия си, старецът го приел като предателство. Почувствал се изоставен. И тази мисъл го преследвала до смъртта му, така и не успял да се примири.

Грант не успя да потисне скептицизма си.

— И сега броди наоколо и не може да намери покой.

— Вероятно аз съм на възрастта на Синтия, когато е избягала. Когато след твоята целувка изпитах… За него е било като нещо вече преживяно.

— Какво изпита? — попита Грант и нежно погали бузата й.

Тя замълча, преди да отговори. Силни чувства бушуваха в дълбините на очите й, когато срещна погледа му. Тя сложи ръка на рамото му и прошепна:

— Каквото изпитва една жена, когато мъж вплете в косите й цвете и я целуне. Чувства се женствена и… — тя се усмихна — желана.

— Дотолкова желана, че да вдигне мъртвец?

— Дотолкова желана, че Артър Рамзи да усети емоционалното ми състояние.

— Една целувка те направи толкова чувствителна?

— Не беше само целувката. Цялата вечер бе твърде романтична. Лунната светлина. Гарденията. Начинът, по който ме гледаше. Жената винаги долавя, когато е желана, Грант, особено когато…

— Когато? — нежно я подкани Грант.

— Когато тя също…

— Изпитва желание към мъжа?

— Когато смята, че той е привлекателен — усмихна се тя.

— Значи ти се прибираш в романтично настроение и чувствата, които те вълнуват, превръщат в призрак човек, мъртъв от години.

— Още преди това… В съня ми… — тя осъзна грешката си твърде късно.

— Ти се изчерви.

— Тук е прекалено тъмно, как разбра?

— Не е чак толкова тъмно.

— Аз никога не се изчервявам.

— За втори път споменаваш съня си. Ще ми го разкажеш ли?

— За нищо на света.

— Трябва да е бил доста странен.

Тя не отговори.

— Имаше ли целувки?

— Артър Рамзи ме събуди, преди сънят да стане твърде… недвусмислен.

— Аз участвах ли?

— Не!

— Лъжкиня — дяволито се усмихна той. — Бях ли облечен?

— В елегантен смокинг.

— През цялото време.

— Да.

— А ти беше ли облечена?

— Да. В черна копринена рокля.

— През цялото време? — тя не отговори. — Отново се изчервяваш — рече той. Хейли продължи да мълчи. — И какво направихме, та вбесихме стария Рамзи?

— Ти беше единственият, който правеше нещо. Аз само се наслаждавах на действията ти. И тъкмо това вбеси стария Рамзи. В един момент ти ме целуваше, а в следващия чух как Артър Рамзи ме нарече уличница.

— А ти целуна ли ме?

Тя тихо се засмя.

— Беше физически невъзможно.

Изведнъж гърлото на Грант пресъхна и той прошепна сподавено:

— Къде… те целувах?

Хейли сви коляно и посочи глезена си.

— Тук. И… тук. — Тя докосна бедрото си.

Грант нежно погали бледата, гладка като алабастър, кожа и долови учестеното дишане на младата жена.

Той с усилие отмести поглед към лицето й. В очите й се отразяваше собственото му желание.

— Така ли? — прошепна той и сведе устни към бедрото й. Целуна нежната кожа, погали я с език, после отново притисна устни, неспособен да устои на изкушението. Тялото му се напрегна от възбуда и щом вдигна глава, той прочете в очите й поканата, която се надяваше да види. Устните му се впиха в нейните и тя пламенно откликна на целувката. Пръстите й се вкопчиха в раменете му.

Той се отдръпна и прошепна:

— В моята къща или в твоята?

— При теб.

— Сигурна ли си?

— Не зная на какво е способен.

— Артър Рамзи ли? — намръщи се Грант.

— Мисля, че и двамата нямаме желание да разберем.

Грант бе напълно съгласен. Макар да не вярваше, че Артър Рамзи съществува извън въображението й, той не бе в настроение да спори. Философските дебати около съществуването на духовете не влизаха в плановете му за следващите няколко дни.

Тялото му бе толкова напрегнато от желание, че той се съмняваше дали ще успее да се изправи. Но когато Хейли стана, духна свещта и усмихнато му подаде ръка, той бе готов да я последва.

До смъртта му в неговото съзнание щеше да остане запечатан образът на Хейли, обляна в сребриста лунна светлина, протегнала ръка към него. Той нежно обхвана пръстите й и ги целуна.

— Жилището ми не е луксозно — предупреди я и отвори вратата, разделяща магазина от стаичката, където спеше.

— Но поне е само твое.

— Да, така е. И струва ми се, твоето кученце ще трябва да получи от своите кучешки бисквитки… в банята — той изгледа многозначително Блъстър.

— Не знам как ще реагира, ако го заключим.

— Нищо няма да му стане. Днес го затворих там, когато се наложи да изляза. Отначало ще поскимти, но няма опасност да се нарани — той нежно целуна устните й. — В този момент не искам да те деля с никого. Дори с кучето.

Хейли кимна. Краткото отсъствие на Грант й даде време да огледа жилището му, заето почти изцяло от огромното двойно легло.

Когато Грант се върна от банята, той видя помещението през очите на Хейли — малка стаичка с легло, шкаф, плакати по стените и гола крушка, която висеше от тавана.

— Огледай се, Хейли — рече той. — Това е всичко, което мога да предложа в момента — той замълча за миг. — Не е „завинаги заедно“, обвито в розови панделки.

Тя смело срещна погледа му.

— Съвсем скоро напуснах дома на родителите си, Грант. Не търся „завинаги заедно“, обвито в розови панделки.

— В такъв случай… — той я грабна в прегръдките си с плам, който би подпалил дори влажни съчки. — Защо не ме целунеш.

Хейли охотно се подчини. Целуна го страстно и зарови пръсти в косата му. С копнеж се притисна към тялото му.

Силната му възбуда я изненада и й вдъхна смелост. Тя покри с целувки лицето му, клепачите, леко захапа ухото му.

Дланите й се плъзнаха под ризата му и погалиха зърната на гърдите му. Повдигна дрехата и устните й последваха движенията на ръцете.

Грант съблече ризата си и я захвърли, после посегна към нейната блуза.

— Не! — Хейли отблъсна ръцете му.

— Да! — настоя той и очите му заплашително проблеснаха.

— Не! — дяволито се защити Хейли.

— Е, добре. Остави я. Ще се справя и така.

— Какво ще…

В същия миг се озова в желязната му прегръдка, притисната към тялото му. Той я целуна, жадно и алчно, обвил ръка около кръста й като стоманен обръч. Дланта му се плъзна по гърдите й, пръстите му погалиха зърното, докато допирът на тънката материя на блузата й болезнено раздразни възбудената й плът.

Гърдите й пламнаха и натежаха, тялото й закопня да почувства допира на кожата му, но мъжът плъзна ръце под блузата й само за да извие тялото й назад и да впие устни в гърдите й.

— Грант — извика тя умолително.

— О, не — рече той. — Блузата остава.

Тя се усмихна и задържа погледа му.

— Ще играем нечестно, така ли?

Тя бавно плъзна късите панталони по бедрата си и ги остава да паднат на пода.

— Е, сега резултатът е равен.

Той се втренчи в бледата, нежна като сатен, кожа и страстта, горяща в дълбините на очите му, както и учестеното му дишане накараха сърцето й бясно да бие от вълнение. Почувства се желана и безумно смела. Пристъпи към него и плъзна ръце по бедрата му.

— Винаги съм смятала, че имаш великолепни крака. Горя от нетърпение да ги видя.

Грант бе изненадан от тази непозната Хейли — дяволитата съблазнителка, която в момента страстно галеше възбудената му плът.

Той се отдръпна от нея и посегна към ципа на панталоните си. Хейли покри ръцете му с длани.

— Не. Не, докато аз съм с блуза.

Грант сграбчи реверите й, рязко дръпна и след миг седефените копчета се пръснаха из стаята.

— Беше една от най-хубавите ми ризи!

— Купи си друга и ми прати сметката — отвърна Грант.

Ръцете му се плъзнаха по гърдите й, палците му погалиха изящните зърна. Устните му обсипаха с целувки шията й, дланите му обхванаха бедрата й и я притиснаха към тялото му.

— Целуни ме — прошепна тя.

Целувката му бе жадна. Той впи устни в нейните, опиянен от страст. Хейли вкопчи ръце в раменете му, обви крака около бедрата му и сключи глезени.

Грант се отпусна на леглото, без да изпуска Хейли от прегръдките си. Усети как ръцете й се плъзнаха между телата им, за да свалят панталона му.

— Не спирай, Хейли — промълви той и обсипа с целувки шията й, бузите, клепачите й. — О, Хейли.

Докато я целуваше, мъжът бавно свали бельото й.

Ръката му се плъзна по бедрата й. Интимната милувка я накара да изстене тихо.

— Желая те отчаяно — прошепна той в ухото й. Мъжът се отдръпна, свали джинсите и извади от джоба малкото найлоново пакетче, което бе взел от банята.

Отпусна се до нея на леглото и я грабна в обятията си. Телата им се преплетоха. Жадно я целуна и проникна в нея бързо, опиянен от кадифената мекота, която го обгърна.

Тя се раздвижи и откликна на страстта му по свой уникален начин — с нежни милувки, които разпалиха желанието му. Шепнеше му любовни думи, с които го окуражаваше и изразяваше невероятното удоволствие, което й доставяше. А когато възбудата й достигна своя връх и избухна с невероятна сила, тя се вкопчи в него, сякаш пропадаща в пропаст, и извика името му.

В същия миг той я последва, достигнал екстаза и единственото, което успя да изрече, притискайки я в прегръдките си, бе нейното име.

Не му се искаше да размишлява. Страхуваше се, че ще започне да анализира защо с никоя друга жена не бе изпитвал подобни чувства, докато я държеше в обятията си. Затова безмълвно се отдаде на удоволствието.

Тишината бе нарушена от драскане по вратата на банята, последвано от жалното скимтене на кученцето.

— Няма да се откаже, защото знае, че сме тук — предупреди Хейли.

— И без това трябва да отида до банята — рече Грант и стана от леглото.

Когато се върна, Хейли бе седнала в леглото, загърната в завивките, подпряла гръб на стената. Блъстър се беше излегнал до нея и бе отметнал доволно глава, докато тя го чешеше по врата. Грант взе възглавницата и я подпъхна под гърба й.

— Така ще ти е по-удобно.

— Благодаря. Бих искала също и риза.

— Риза?

— Моята е скъсана — напомни му тя с усмивка. — Би могъл да ми дадеш една на заем, за да си отида вкъщи.

— Вкъщи?

— Да, вкъщи. В моя дом. Сигурно си го виждал. Малката бяла къщичка недалеч оттук, до пътя.

Грант се намръщи и отвори шкафа.

— Надявах се, че ще останеш.

— Ще остана малко — тя взе фланелката, която й подаде, и я облече.

Грант се настани до нея, прегърна я през раменете и я целуна по устните. Блъстър веднага се подпря с предните лапи на гърдите на мъжа и го близна по брадичката.

— Непослушен дребосък — изръмжа Грант, хвана го за врата и внимателно го пусна на пода. — Не трябва да го пускаш в леглото, така го разглезваш.

— Не го пусках, до онази нощ, в която Артър… Хубаво е, когато имаш приятел, макар и с козина.

Грант почувства тръпките, пронизали тялото й и я притисна към себе си. Тя се сгуши в прегръдките му и склони глава на рамото му. Мъжът целуна косите й.

— Следващия път, когато имаш нужда от приятел…

Той не довърши мисълта си, защото Блъстър отново се качи на леглото, тромаво премина по крака на Грант и се настани до глезените на Хейли.

— Как мислиш, дали и децата се държат по този начин към родителите си? — попита Хейли.

— Ако е така, това е твърде силен довод за контрол над раждаемостта.

— Нима не обичаш кучето ми?

— Точно сега не искам да те деля с никого — той отново я целуна. — Няма да ме изоставиш тази вечер, нали?

— Утре съм на работа, Грант.

Той нежно плъзна пръсти по ръката й.

— Какво от това? Би могла да се прибереш сутринта.

— Грант.

— Желанието ти да се върнеш вкъщи има ли нещо общо с това, че скоро си напуснала дома на родителите си?

— Донякъде. Но най-вече не мисля, че ще спя удобно в твоето легло.

— Ако не ти харесва леглото ми, бихме могли да опитаме твоето.

— Не!

Грант усети напрежението, завладяло тялото й. Отново призракът. Макар да не вярваше в съществуването му, бе убеден, че за нея той е истински. Мъртвецът стоеше помежду им и този факт никак не допадаше на Грант.

— Нежеланието ти да дойда с теб свързано ли е с днешния инцидент, когато твърде бързо ме изгони от спалнята си? — мълчанието й бе достатъчно красноречив отговор. Той настоя: — Какво се е случило, Хейли?

— Не съм сигурна, че ще успея да ти обясня — въздъхна тя.

— Опитай.

Тя се подчини, като се постара да опише предчувствието за неизбежно насилие, което е бе завладяло в спалнята.

— Зная, че звучи налудничаво. Но беше съвсем реално, Грант. Ако беше влязъл в стаята, щеше да се случи нещо ужасно, сигурна съм.

— Изплашила си се за мен, а очакваш аз да ти позволя да влезеш сама в онази стая?

— Не очаквам да ми позволиш нищо, Грант. Изборът е мой. Артър Рамзи смята, че съм неговата дъщеря. Той е досаден и донякъде ме кара да се страхувам от него, но всъщност не представлява реална заплаха за мен. Що се отнася до теб, положението е съвсем различно. Ако той е уверен, че съм Синтия, то вероятно е решил, че ти си мъжът, с когото е избягала. Би могъл да използва космическата си енергия, за да те накаже.

— Космическа енергия?

— Или ектоплазма, или каквото там използват призраците.

Последва гробна тишина.

Хейли знаеше, че историята звучи доста налудничаво и че Грант не й вярва, но не хранеше и най-малко съмнение относно реалността на духа на Артър Рамзи, който обитаваше къщата й. Бе уверена също, че старецът изпитва неприязън и може би ненавист към съседа й. Трябваше да накара Грант да приеме реалността на заплахата.

Грант нито за момент не бе повярвал, че къщата на Хейли е обитавана от духове, но искаше да приключи темата за призрака на Артър Рамзи, без да разваля отношенията си с Хейли. Трябваше да я накара да приеме факта, че призракът не съществува.

Но как, запита се той. С такт и дипломатичност, естествено. Но нима съществуваше тактичен начин да й обясни, че е жертва на своето въображение, без да я обиди?

Той дълго обмисля думите си, преди да попита:

— Хейли, родителите ти бяха ли строги?

— Не — отвърна тя, изненадана от въпроса. — Аз съм най-малката от три деца, така че родителите ми били свикнали с детски лудории, когато съм се родила. Според брат ми и сестра ми, мама и татко били дори твърде отстъпчиви с мен. Защо?

— Спомена преди малко, че за първи път напускаш дома на родителите си. Стори ми се, че това е твърде важно за теб и предположих, че са били доста строги.

— Щях да се преместя преди една-две години, ако беше така.

— Тогава защо отдаваш на това толкова голямо значение?

— Защото напускането на дома е решителна крачка в живота на всеки. Ти не помниш ли кога си станал самостоятелен?

— Когато влязох в колежа — усмихна се с носталгия той.

— Ето, виждаш ли. Аз пътувах всеки ден до колежа и не живеех в общежитията. А когато започнах работа, не изкарвах достатъчно пари, за да си наема квартира. Освен това всеки път, щом споделях намерението си да се изнеса от къщи, родителите ми изтъкваха, че разполагам със собствена самостоятелна стая и аз оставах. Беше им трудно да ме пуснат, защото бях бебето вкъщи. Така че когато застрахователната компания откри филиал тук, ми се удаде възможност да напусна дома, без да ги засегна и аз се възползвах.

— Значи са те глезили?

— Казах, че съм била бебето вкъщи, а не че са ме глезили. Защо това е толкова важно за теб?

— Ами… изглеждаше важно за теб.

— За мен промяната е голяма. Преместих се в къща, вместо в апартамент. Не се налага да давам обяснения на никого.

Ето че стигнахме до същността на въпроса, помисли си Грант.

— Нали каза, че не били строги.

— Да, наистина. Но когато живееш с други хора, имаш определени задължения. Когато се налагаше да закъснея, се стараех да предупредя мама.

— А когато излизаше с приятел?

— Никога не съм го канила вкъщи „да пийнем по нещо“, ако това имаш предвид. Налагаше се да бъде дискретна — сви рамене тя.

— Вече не е необходимо да бъдеш дискретна — той я целуна по челото.

Хейли се усмихна.

— Да кажем, ще мога да се прибера вкъщи с мъжка фланелка и ще отнеса блузата си с откъснати копчета, без да изпитам угризения — усмивката й се стопи. — Надявам се, че Артър Рамзи няма да се досети какво съм сторила и гневно да се нахвърли върху ми с обиди.

— Може би това ти харесва.

Тя го изгледа сякаш беше полудял.

— Да ми харесва ли?

— Родителите ти не са тук и може би се чувстваш по-сигурна, ако Артър Рамзи те наглежда.

Най-после осъзнала намека, Хейли стрелна Грант с гневен поглед.

— Смяташ, че съм си измислила Артър Рамзи? — косата й бе разрошена от любовните ласки, страните й пламтяха.

— Смятам, че си най-сексапилната жена, с която някога съм имал щастие да споделя леглото си — рече той и се опита да я целуне, но Хейли го отблъсна.

— Мислиш, че се чувствам толкова несигурна, та съм си изфабрикувала дух, който да ме обижда и да ме тормози заради страстта, която изпитвам към теб? Само за да въздействам на чувствата ти?

Той бързо се извърна и я притисна с тяло към леглото.

— Това, което ми въздейства, е начинът, по който ме гледаш, пламенния отклик на ласките ми. Смелостта да ми покажеш какво удоволствие ти доставя да те докосвам. Смелостта да дадеш израз на чувствата си. И аз те обичам въпреки проклетия призрак, а не заради него!

Двамата смаяно се втренчиха един в друг, после проговориха в един глас:

— Любов?

— Господи!

Настъпи мълчание. После Грант изстена.

— Е, това обяснява много неща, нали?

— Какво например?

— Например защо сексът с теб бе по-вълнуващ от първото ми пътуване с влакчето на ужасите. Защо не желая да те пусна да си отидеш. Защо изхвърчах оттук като рицар на отмъщението през онази нощ, когато помислих, че си в опасност. Защо, когато чувствам близостта на голото ти тяло, се възбуждам като петнайсетгодишен ученик при първия си блус — той направи гримаса. — Защо все още не съм убил кучето, което се разхожда по тялото ми с бръсначи на лапите си.

— Блъстър! — възкликна Хейли, протегна ръка и събори кучето на пода. — Нарани ли се? — попита тя с разширени от страх очи.

— Повярвай ми, дребосъкът е като от камък — рече Грант и я целуна.

Не забелязаха кога кученцето отново се присъедини към тях на леглото, но Грант го отнесе в банята, когато дребосъкът нападна аптечката.

Час по-късно Блъстър последва Грант и Хейли, докато вървяха към къщата й. Мъжът я целуна за лека нощ на верандата. Беше все още в прегръдките му, когато той рече.

— Твърде глупаво от моя страна да ти позволя да влезеш сама в тази къща.

— Ти не ми позволяваш нищо, Грант. Аз съм зряла жена. И решавам сама. Не разбирам за какво се тревожиш, все пак. Та нали не вярваш, че в къщата има призрак.

— Но съм убеден, че ти вярваш в него.

— Моля те, не ми напомняй, че трябва да съм ти сърдита, когато възнамерявам да си легна и да те сънувам.

— Няма ли да промениш решението си и да останеш тази нощ при мен?

— Не.

— Обещай да ми се обадиш, ако имаш нужда от мен.

Тя кимна, после се отдръпна от него и рече с тон, който не търпеше възражение:

— Лека нощ, Грант.

Той измърмори лека нощ и тръгна по пътечката към магазина. Когато Хейли извика името му, той се обърна, надявайки се, че е променила решението си. Но тя рече:

— Лесно е да не вярваш в призраци, докато не ги видиш.

Бяха стигнали до задънена улица. Грант пъхна ръце в джобовете на джинсите си и се намръщи. После се обърна и продължи по пътеката.

Хейли го изчака да завие зад ъгъла и едва тогава влезе в къщата. Чувстваше се приятно изтощена и мечтаеше за топла вана, преди да се отпусне в леглото. Надяваше се Артър Рамзи да не се появи тази нощ. Бе твърде късно, а и тя бе изживяла твърде прекрасни моменти с Грант, за да изтърпи ектоплазматичните безсмислици на стареца.

Напразно се безпокоеше.

Артър Рамзи не беше в къщата. Чакаше я неговата дъщеря Синтия.