Клуб „Светлини сред сенките“
Шахтата (17)

Глава 17

Пред портите на Мракморд беше светло като ден. Само стенанията на демоните вътре в замъка нарушаваха тишината. Те мразеха светлината. Господарят им беше гневен, а отвън се трупаха тълпи от небесни воини — ангели на огнени мотори, въоръжени със сияйни мечове.

— Който се смее накрая, се смее последен! — възторжено обяви Деника и беше изумена, че всички я погледнаха така, все едно е полудяла, макар да не й направиха забележка.

Криси и Лили стояха смутено сред някогашната си компания. Бяха се присъединили към приятелите си с наведени глави и сега се чудеха дали са постъпили правилно. Само Деника се чувстваше добре. Тя приемаше света просто. Беше хубава и очакваше всички да й прощават. Не предполагаше, че й прощават, защото е глупава.

— Ама това истинска битка ли ще бъде? — кокетно попита тя. — Тези красавци тропат с мечовете си по стените на ужасния замък.

— Затвори си устата, става течение! — изръмжа Юмрука.

Светлите воини наистина вдигаха застрашителен шум. Дарен потърси с поглед архангелите. Почувства се смел и силен и поведе приятелите си към портите на Мракморд.

— Ох, ударих се някъде! — отново се обади Деника. — Ама чакайте де! Няма да влизаме там. Хей, нали няма да…

Криси я сръга в корема, за да млъкне.

— Това е адски яка картинка! — Алекс Тревата извиваше глава нагоре, за да се порадва на огнените мотори.

— Дали ще могат да влязат вътре, за да ни помагат? — обърна се тревожно Ани към Ели.

Дарен стигна до портата и се напъна да я отвори. Помогнаха му два ангела.

— Почакай! Не сме го обсъдили. Не влизайте там! — опита се да се намеси Криси, но Юмрука я погледна строго.

— Стой отвън сама! — каза той.

Дарен очевидно не изпитваше страх. Той ги въведе в мрачен коридор, а един ангел прелетя над тях напред, за да могат да виждат в тъмното.

Тони Юмрука си помисли, че ангелите изглеждат много по-мъжествени, отколкото си ги е представял. Преди да ги види, той мислеше, че само умрелите деца стават ангели, а те се оказаха воини, от които злото се страхува. Това му беше хрумнало още първия път, когато видя Уриил, но тогава нямаше време да мисли по въпроса.

В този момент срещу тях изскочи армия от демони, която се беше спотайвала в мрака. Те ревяха зловещо заради светлината на ангела, а грозотата им толкова стресна децата, че всички момичета с изключение на Лили хукнаха с писък обратно. Алекс Тревата също побегна, а Юмрука остана, но изглеждаше доста неуверен.

— Какво ще правим? — попита Лили.

— Хванете ги! Хванете малкото момче! — съскаха демоните.

Дарен вече се бе покачил на гърба на ангела и изкрещя срещу Лили и Юмрука:

— Бягайте оттук!

Битката отвън беше в разгара си. Демоните бяха по-многобройни, но не можеха да умъртвяват ангелите по начина, по който се биеха с гигантите в предишната битка, защото ангелите също имаха свойството да стават безплътни. Светлината на архангелите изтощаваше воините на мрака, а мечовете им ги превръщаха в съскаща пара. Архангел Михаил, предводителят на светлата армия, беше величествен и безпощаден. Той въртеше огнения си меч с такава бързина, че след всеки негов удар хвърчаха по няколко демонски глави.

— Идват блатни! — извика Уриил и поведе една част от ангелите към настъпващите гнусни твари.

— От Мракморд излизат призраци! — обяви Гавриил и насочи втора част от светлата армия натам.

Призраците се носеха зловещо. Те бяха въоръжени с огнени копия, с които се опитваха да наранят крилете на ангелите, докато са в плът. Когато някой ангел биваше прободен в крилото, той загубваше равновесие във въздуха, загубваше и способността си да става безплътен и призракът го убиваше.

— Пазете крилете си! — викаше Гавриил, докато поразяваше призраците, забивайки в тях огнения си меч. Светлината на меча ги превръщаше в синя пара.

— Ох, Боже, Боже! — възкликна Деника, която току-що беше излязла през портата на Мракморд.

— Супер яко! — възхити се Алекс. Той проследи армията на Уриил, която заля блатните със силата на лавина. — Ще победим!

— Дарен остана вътре! — Лили и Юмрука пристигнаха запъхтени. — Ангелът е с него, но демоните са ужасно много.

— Какво ще правим? — викнаха в един глас Ани и Ели.

— Бийте се! — Един ангел изсипа в краката им лъкове и колчани с огнени стрели. Стрелите бяха топли, но не пареха ръцете им.

— Това е върхът! — Алекс Тревата приемаше всичко като игра. — Нека им покажем, че не сме някакви лигльовци!

Юмрука го изгледа доста критично, но реши, че битката е по-важна от забележките.

Върху гърба на ангела Дарен успя да прелети над демоните, които го следваха, но не можеха да го достигнат.

— Трябва да има някаква тайна, която да открия — оплакваше се той. — Не знам каква е и не знам какво ще стане, ако не успея…

— Господарят на Мракморд се бои от теб. Трябва да има причина за това — успокои го ангелът.

Под мрачните сводове се чуваха приглушени звуци. Демоните със сигурност ги следваха с цялата бързина, на която бяха способни.

— Знам, че Царят на мухите и Денис са едно и също — продължи Дарен. — Денис се опита да ме убие. Той минаваше през мен, докато забравя всичко, което знам, но не успя. Нещо се случи с него. Можеш ли да ми обясниш това?

— Плаши го светлината в теб — усмихнато обясни ангелът, докато прелиташе над някаква воняща тиня, накацана от тлъсти мухи. — Ти не си съвършен, но доброто в теб е много по-силно от злото. Когато си простил на децата, които са те измъчвали, ти си спечелил приятели на небето.

— Да простиш е лесно — объркано каза Дарен. — Аз исках те да ми бъдат приятели. Исках някой да ме защитава от едни ужасни момчета, които ме биеха всеки ден в училище, за да ми вземат джобните.

— Но си ги спечелил с прошка, а не с агресия и насилие! — Ангелът каза това и внезапно млъкна. И двамата усетиха хлад пред себе си. Облакът от мухи, който бързо растеше наоколо, им подсказа, че Царят на Мракморд е наблизо.

— Не се отказвашшш! — изсъска ужасяващ глас.

— Мини през него и продължавай да търсиш! Оръжието, което може да го унищожи, е видимо само за човек с чисто сърце — прошепна ангелът.

Дарен се поколеба, но светлият воин добави, че ще се опита да задържи господаря на замъка.

Царят на мухите се визуализира в ужасяващ вид. Детето мина през него със затворени очи и се втурна напред, с единствената мисъл, че има сили, защото има приятели на небето. Зад него се чу страховит рев и тежък сблъсък на метал. Дарен не се обърна, а продължи да тича, защото усети рояк мухи да го следват. Трябваха му най-малко трийсет секунди да осъзнае, че свети и затова вижда в тъмното. Самият той излъчваше светлина!

— Страхотно! — възкликна, продължавайки да тича към нещо, което го притегляше със страшна сила.

— Зззззззъннн… ще умреешшш — изжужа една муха в ухото му.

— Пъззззз… ще умрешшш, ако продължишшшш! — изжужа втора муха.

— Махнете се от мен!

Детето спря изведнъж. Беше в средата на мрачен коридор и виждаше полупрозрачна врата в една от стените.

— Ссссстой далеч! — изсъска смразяващ глас.

Дарен разбра, че Царят на мухите е близо. Ангелът, който го задържаше, сигурно беше мъртъв.

— Не си по-силен от седем архангели, Денис! — извика детето.

Вярата му в небесните воини му даде сила, която го връхлетя под формата на топлинна вълна, и Дарен премина през вратата, която виждаха само той и Царят на мухите. Дори да имаше още някого с тях, той не би могъл да влезе.

— Неееее! — изрева зловещият демон зад него.

— Вярвам в силата на архангелите и очаквам помощта им! — извика Дарен.

Нямаше нужда да крещи. Светлината, която се излъчваше от тялото му, избухна изведнъж в мрачното помещение. Това беше празна зала с черни стени. В средата на залата, на поставка от черен мрамор стоеше кристал във формата на пирамида. Не беше по-голям от човешка длан. Пирамидата просветна отвътре.

— Няма да позволя!

Дарен усети костеливи черни пръсти около шията си. Страхът за момент го завладя и светлината му започна да избледнява.

— Вярвам в силата на небесните воини! — извика за трети път.

Светлината избухна. Кристалът я пое, отрази я и изведнъж последва светлинен взрив, съпроводен с ударна вълна. Из цялото помещение се разхвърчаха мухи. Съскащи и умиращи гигантски насекоми се посипаха на пода. Това беше краят на господаря на Мракморд.