Клуб „Светлини сред сенките“
Шахтата (14)

Глава 14

— Стани!

Дарен нямаше друг избор и направи каквото му бяха казали. Колкото и да не харесваше Вик, той се зарадва да я види, защото откакто го бе затворила в ужасяващата изба на „Спуканата бъчва“, имаше многократно възможност да се убеди доколко прилича на плъх. Освен това от буретата, пълни с тъмна течност, се разнасяше адска воня, която го държеше постоянно замаян. Вече не помнеше колко време е седял тук.

— Какво искаш? — попита изморено. Едва сега забеляза, че Вик е затворила очи и е извърнала глава към някакъв кехлибарен медальон.

— Какво е това? — изплашено извика детето, но в следващия момент цялата стая се разтърси.

Напрегнат, Дарен затвори очи за миг и след като погледна отново, пред него се разкри ужасяваща гледка. От медальона се измъкна фигура с наметало, изпод което горяха пламъци, но най-ужасяващото беше, че нямаше лице. На негово място имаше злокобен сив мрак, от който дори Юмрука можеше да се уплаши. Огненото наметало се разпростря из цялата стая и я обгърна в лилави пламъци.

— Време ли е? — попита съскащ, злокобен и студен глас. Ехото зазвъня от всички страни на мазето.

— Ето ти го този дребосък — посочи го с пръст тя. — Искаше го, сега се надявам да видя нещо много хард! — И добави презрително към Дарен: — Това е истински паднал ангел! Не е като твоите измислени приятелчета.

— Те са съвсем истински! — извика Дарен, но никой не му обърна внимание.

— Съмняваш ли се?! — изсъска демонът.

Вик тръсна глава и каза на Дарен:

— Запознай се с демона Денис! — После се изхили злобно срещу ужасеното му изражение.

Без да чака друго, Денис се извиси чак до тавана. Засили се и светкавично мина през детето. Дарен почувства невъобразим студ. Цялото му тяло се скова. Главата му се замая и той трябваше да положи много усилия, за да не падне. След като видя, че почти нищо не се е случило с него, Денис се разяри жестоко. Дървеният таван над главите им заскърца от силния му гняв, а въздухът в помещението изстина толкова, че Вик и Дарен виждаха дъха си.

Денис се извиси и мина още един път през момчето. То отново изпита смразяващ студ. Главата му се замая още повече. Усети, че няма никакви сили да се съпротивлява и няма да издържи още дълго.

Видял слабостта му, демонът продължаваше да минава през него, съпътстван от злобния кикот на Вик:

— Издръжлив Плъх се оказа! Хайде да те видим, дяволе…

— Ще видишшш! — изсъска демонът и продължи зловещото си занимание.

Дарен беше започнал да се чувства като порта. Демонът влизаше и излизаше през него и даже студът вече не можеше да го смрази. Само осъзнаването, че му се случва нещо много неестествено и гадно, го караше да стои вкочанен от ужас.

Изведнъж демонът потрепери. Безплътността му изчезна. Появи се грозното му черно лице, от което излизаше тежък насечен дъх.

— Какво се случва? — попита панически Денис.

— Давай! Продължавай! — настоя властно Вик.

— Не мога! Има нещо странно в това момче! — отговори й много неспокойно и сърдито той. — Странно и ужасно отвратително.

— Не е възможно! Давай! — подкани го Вик. Тя беше пред истерия.

— Прессстани да крешшштишшшш — гневно изсъска демонът, но все пак направи опит да се издигне отново. Тялото му натежа като оловно и се строполи нелепо на пода.

Дарен следеше събитията с отворена уста, през която дишаше тежко. Той също беше изтощен и едва надигаше глава от мръсния под, върху който лежаха. Демонът изрева зверски. Детето усети как всичко се завърта пред него от този пронизителен, унищожаващ звук. Последното което чу, преди да загуби съзнание, беше отчаяният писък на Вик. Успя да си помисли, че това е добър знак, и всичко потъна в мрак.