Александър Белов
Целувката на Темида (35)

34.

Катя, която обикновено беше толкова стегната и енергична, се щураше из апартамента като сляпа, глуха и няма. Докато посрещаше приятелите, които бе извикала по телефона, тя стъпка пластмасовия мерцедес на Льоша, като в същото време едва не си навехна крака. А когато Фьодор, който пръв се съблече в антрето, й поиска вода, тя му подаде една хубава чаша, пълна догоре с рядка каша от грис. Без да чака да се случи още нещо, което да им докара допълнителни проблеми, Уотсън й сложи валериан в една малка чашка, а Веденски я хвана за лакътя, сложи я да седне на дивана и без да пуска ръката й, тихо й каза:

— Екатерина Николаевна, Катя. Моля ви, разкажете ни още веднъж всичко.

Тя започна да разказва. Обезумялата от вълнение жена ту пропускаше нещо важно, ту изпадаше в излишни подробности. Смисълът на онова, което се бе случило, се свеждаше до следното.

Сутринта както винаги Катя направила дихателна гимнастика на Альоша, дала на момченцето да закуси, изпила чаша чай с бавачката Мая и хукнала към следствения арест, за да занесе едно яке на Саша, с което да излиза на разходка, тъй като да стоиш на пролетното слънце с дебелата затворническа наметка не беше кой знае какво удоволствие. Когато се върнала вкъщи, не заварила нито детето, нито, разбира се, бавачката, но това изобщо не било странно, тъй като наистина било грях да държиш детето между четири стени в такова прекрасно време.

Отначало Катя се ядосала, че глупавата бавачка е облякла момченцето толкова леко, защото червеният гащеризон на Льоша се търкалял в антрето под закачалката. Тя излязла на балкона, откъдето се виждала градинката с люлките, която била любимото им място за разходки, но там нямало никого. Това също не било странно, защото те биха могли да отидат къде ли не, включително в парка или на площада до Голямата къща да хранят гълъбите. Лелята решила, че няма начин да не се върнат за обяд и отишла в кухнята да приготви супа.

— Но нали сте се разбрали, че Мая ще готви? — изненада се Витя. — Нали я взехте при това условие.

— Ох, Виктор, не сипвай сол в раните ми! — Махна ядосано с ръка Катя.

Напоследък у нея се бореха две чувства. От една страна, от уважение към Ярослава тя се стараеше да не говори лоши неща за бавачката. Но, от друга страна, тази мръсница Мая… Дори и да не вземаше под внимание личната си неприязън към нея, тя изобщо не ставаше за тази работа.

— Ама, представете си, още първия ден пусна овесените ядки в студена вода! И ви питам, можеш ли да свариш каша на детето по този начин? — горещеше се Катя. — Никога няма да повярвам, че в живота си е родила и отгледала дори и една жаба! И защо Ярослава е решила, че тя има деца? Тая скапана Мери Попинс само може да си върти задника пред огледалото!

На Катя й се наложило сама да изпълнява задълженията на готвачка. На няколко пъти бавачката, която се настанила да живее в апартамента на Белови, не се прибирала да нощува вкъщи. Вярно, предупреждавала Катя за това и тя не го отричаше. А на въпроса й къде отива Мая скромно свеждала очи и отвръщала: „По лична работа.“ От което Екатерина си направила единствения възможен извод, че бежанката бързо се е адаптирала в града и се е отърсила от преживяната трагедия. Дори нещо повече, хванала си е гадже.

Това й създавало неудобства, защото Альоша спял неспокойно, през нощта се налагало по няколко пъти да го слагат на гърнето и да му оправят одеялото. Тъй че, когато наела тази бавачка, Катя само си създала допълнителни грижи. И не почувствала никакво облекчение.

Тъй като бавачката и детето не се върнали за обяд, Екатерина Николаевна започнала да се тревожи и за пръв път се сетила да се обади по мобилния телефон на Мая. Но не можела да се свърже с нея, тъй като или апаратът бил изключен, или батерията му била паднала. Тогава лелята хукнала навън и четири часа обикаляла града и претърсвала местата, на които бавачката и детето биха могли да отидат. Но това също не дало резултат. Дори запознатите с всички събития в околността пенсионери, които не ставали от пейките пред входа, не могли да й кажат нищо за красивата жена с виолетовото палто и за малкото дете с шапчица с два разноцветни помпона.

Но за сметка на това разказали на Катя за някакъв маниак, който действал в парка и изнасилвал кой знае защо само самотни скиорки. Мая не била скиорка, пък и зимата вече отминала, но привечер нещастната Екатерина Николаевна вече не се съмнявала, че лекомислената бежанка по навик си е завъртяла някъде задника и е провокирала точно този маниак…

На това място Игор Леонидович Веденски направи знак на разказвачката да спре, уточни външните белези на изчезналите и вдигна слушалката на телефона. Той се обади на различни места и навсякъде каза за виолетовото палто и двуцветната шапчица.

На Витя му хрумна нещо и той веднага каза:

— Катя, я ми покажи стаята на тази лейди!

Те отидоха първо в стаята на Альоша, а сетне в малкото, свързано с нея помещение. В него се намираха личните вещи на бавачката. В същия миг оттам се разнесоха риданията на Катя и ядосаните псувни на Витя.

— Момчета, тази кучка е избягала заедно с детето! — извика той, когато се появи в хола. — И с всичките си неща… Сякаш е излизала всичко след себе си, няма за какво да се хванеш.

— Кой би могъл да се усъмни — процеди през зъби Веденски, докато разговаряше с някого по телефона.

— Степанич, да вървим на летището! — изкомандва Злобин.

Игор Леонидович поклати глава. Но не възрази, тъй като този човек на всяка цена трябваше да върши нещо, иначе щеше да се взриви. Арсений Степанович стана и тръгна след Виктор. Те бяха дошли до дома на Белов с неговата кола — един син микробус „фолксваген“, който вършеше добра работа и за разнасянето на готовите тестени продукти по търговските пунктове, и за превозването на големи компании хора.

Веденски престана да звъни и започна да чака да му се обадят.

— Екатерина Николаевна, Александър ми каза за една видеокасета, която е донесъл от пътуването си до Кипър. Мога ли да я видя? — помоли той домакинята. — А вие се опитайте да се съсредоточите и да си спомните всичко, което е свързано с приятеля на вашата бавачка. — Той постави касетата във видеото и натисна копчето.

Разнесоха се звуци на сиртаки, но на екрана не ставаше нищо. Операторът неоправдано дълго бе снимал един обсипан с плодове клон на портокалово дърво, а сетне живия плет от храсти. Всички в стаята изпитаха чувството, че някой нарочно се подиграва с тях, показвайки им разни дреболии, докато наоколо се вършеха страшни неща! Игор Леонидович започна да превърта, но много скоро престана, защото на екрана от един автобус започнаха да изскачат хора.

Наложи му се да върне назад. Пристигналите в кипърското село екскурзианти се прибраха обратно в автобуса с гърбовете напред и едва след това, подчинявайки се на дистанционното, започнаха отново да излизат, този път с нормално темпо. Аха, ето го и Белов на фона на автобуса. Почернял, с панамена шапка на плантатор, усмихва се, оглежда се. А сетне явно се сеща и започва да помага на две ефирни същества с неопределен пол да слязат от автобуса.

След тях пъргаво изскача Удодов. След него на стъпалата бавно се появява съпругата му, гримирана така, че прилича на негатив, но Удодов не обръща внимание на жена си. Най-вероятно той още не знае, че го снимат, но се държи така, сякаш го гледа целият свят. А когато забелязва камерата, бавно извръща профила си към нея. Един вид, вижте колко съм прекрасен аз, гражданинът на великата Русия…

Никой нямаше сили да гледа как щастливите хора, накичени с маслинови клонки, се веселят, яздят магаренца, падат от магаренцата, пият, ядат, флиртуват и танцуват. Бонвиваните бяха прекалено много на брой. Понякога се мяркаха руснаци, които лесно се различаваха от останалите, а понякога — някакви други туристи, вероятно от Европа. Но се виждаха и много смугли мъжки лица от арабски произход. Съдейки по всичко, във фолклорната вечеринка вземаха участие няколко групи от различни националности.

На два пъти Веденски върна лентата назад и разгледа внимателно седналите край една маса Удодов и Белов: и двамата бяха поруменели, размахваха ръце в разгорещен спор и си разменяха обиди. Не се чуваше какви точно, но очевидно бяха доста оскърбителни.

Явно записът, който участниците в празника бяха получили като сувенир, претендираше за някаква сюжетност… Ала към края на касетата всякакви намеци за каквато и да било логика и последователност изчезнаха. Очевидно халтурата не беше само руско заболяване. Гърците също имаха с какво да се похвалят. Музикалният съпровод от кипърски напеви отдавна бе свършил и някои епизоди, записани със синхронен звук, се редуваха с други, в които звукът изобщо липсваше. Имаше и няколко напълно объркани кадри: ту магаренцата вървяха заднишком, ту сиртаки танцуваха някакви очевидни афроамериканци, които отсъстваха от записа. Операторът, заснел края на вечеринката, изглежда, не е бил трезв. Съдейки по всичко, той не е бил трезв и по време на монтажа на записа, а може би просто много е бързал.

На екрана отново се появи Белов: този път той спеше на една пейка, отпуснал глава на гърдите си, а лавровото венче се бе смъкнало на носа му. Сетне ракурсът се смени, а Екатерина Николаевна внезапно скочи от дивана и истерично изкрещя: „Ето я мръсницата!“

Кадрите, заснети от близко разстояние, даваха възможност да се видят всички прелести на очарователната актриса от местния балет. Лицето на жената беше с европейски черти, докато доста недискретният й тоалет и движения бяха класически източни. На Катя й прилоша, защото тя разпозна в изпълнителката на кючека „нещастната бежанка“ — бавачката на Альоша…

Уотсън и Фьодор пренесоха отчаяната жена в спалнята. А когато се върнаха, завариха Веденски внимателно кадър по кадър да гледа някакъв друг епизод. Той беше озвучен. Някакви мъже разговаряха на английски.

Доктор Уотсън подръпна лекичко генерала за ръкава:

— Игор Леонидович, бавачката на Альоша, танцьорката и „източната халюцинация“ на моя пациент са едно и също лице. Трябва веднага да отидем при Глигана!