Александър Белов
Целувката на Темида (20)

19.

Виктор Петрович Зорин беше безкрайно щастлив. Както можеше да бъде щастлив един мъж, който е получил няколко неопровержими аргумента, потвърждаващи, че е истински мъж.

Сутринта той посрещна жена си и за пръв път я заведе в чисто новата си, построена наскоро вила в луксозното селище край Красносибирск. Лариса Хенриховна остави интерната си по време на пролетната ваканция и навести мъжа си.

Докато се излежаваше и наблюдаваше през открехнатата врата кухнята, където съпругата му в пристегнат на тънката талия облечен на голо лек халат приготвяше кафе, той преливаше от най-нежни чувства. Неговата Лариса беше истинска находка и най-хубавият подарък, който би могла да направи съдбата на такъв човек като него. Тя имаше проницателен ум и принадлежеше към онзи рядък тип жени, които след половия акт никога не питаха: „За какво мислиш в момента, скъпи?“

Впрочем Виктор Петрович вече бе възвърнал способността си да мисли. И мислите му бяха за друга жена — за Лайза Донахю, макар да не бяха такива, че да обидят жена му. Той си мислеше за вчерашната делова среща с американката. Също както и предишния път тя се състоя в ресторант „Сибирски пелмени“. Ала този път инициативата за срещата беше на международната консултантка.

На тази високомерна учена дама й трябваха две седмици, за да обмисли предложението, което той й направи. Съдейки по всичко, не бе взела лесно решение. Лайза Донахю се отказа от обяда и дори не докосна кафето, което си бе поръчала, а само пушеше и нервно смачкваше в пепелника тъничките като клечки дамски цигари.

— Донесохте ли документите? — попита я Зорин, усещайки, че дамата не е в състояние да започне разговора.

— Да — отвърна Лайза Донахю и му подаде тънка папка. — Вие сте страшен човек, господин Зорин.

Точно преди две седмици той предложи на госпожа Донахю една съвсем простичка сделка. С изтичането на договора й в Русия изтичаше и срокът на работната й виза. Удължаването на визата й зависеше и от представителя на президента. В замяна на своето, тъй да се каже, покровителство Зорин изрази желание да получи един документ.

Виктор Петрович знаеше, че съществува някакъв абсолютно незаконен договор, който преди две години бе позволил на Белов да се измъкне от една на пръв поглед безнадеждна ситуация. Комбинатът „Красносибмет“ всеки момент трябваше да прекрати работа заради липсата на суровина и на пари за закупуване на суровина. Но той не само че не спря, а продължи да произвежда алуминий. Заради огромните дългове на „Красносибмет“ по това време партньорите и доставчиците на алуминиев окис бяха преустановили доставките си. Но чиновникът Зорин все не можеше да открие откъде се е взела онази съдбоносна партида суровина, която не позволи на комбината да загине.

А пък много му се искаше да разбере. Вероятно бе извършена някаква незаконна сделка и вероятно имаше поне един документ, който да я потвърди. И за целта трябваше да му помогне това хитро американско парче Лиза-Лиса, което знаеше много повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Когато се договаряше с госпожа Донахю, Виктор Петрович дори още не беше решил окончателно как ще използва този компромат. Имаше две възможности. Или да отнесе компромата в човчицата на своя партньор от Думата и по този начин да му помогне да унищожи Белов. Или да играе сам с документа и в удобен момент да извие ръцете на Белов.

Виктор Петрович погледна съсредоточено събеседничката си. Имаше чувството, че Лайза е плакала, защото носът и брадичката й съвсем се бяха изострили, а под очите й имаше сенки. Зорин тъжно си помисли колко грешат онези, които изпитват удоволствие от изнасилването. В това нямаше нищо приятно, понеже след акта човек можеше да изпитва само жалост и погнуса от жертвата си…

Той хвърли един поглед на документа.

— Но това е на английски! — учуди се Зорин.

— Какво значение има? — отвърна победената горделивка и смачка поредната цигара в пепелника.

Зорин се обърка. Първо, защото не искаше да вади пред младата жена очилата си. Второ, защото дори и да си сложеше очилата, това едва ли щеше да промени нещо, тъй като Виктор Петрович не знаеше английски. Подобно обстоятелство беше доста срамно, особено като се имаше предвид колко време бе прекарал и продължаваше да прекарва в чужбина. В биографията си обикновено пишеше „чета с речник“, но и това не отговаряше на истината.

„Както и да е, няма нищо спешно“ — помисли си той и прибра документа в чантата си. Зорин не допускаше, че Лайза би могла да му пробута някакъв фалшификат. Че къде щеше да се дене, горкичката, в такъв случай? Та нали й се искаше, ах, как й се искаше да бъде до любимия си в трудния момент и да го последва като жена на декабрист… но къде ли? Те и без това бяха в Сибир, нямаше къде по-нататък да отидат.

— Пак си мислил за работата си! — пошепна в ухото му Лариса Хенриховна и го гризна нежно по меката му част.

Тя сложи на леглото изискано сервиран поднос на крачета с две ароматни чаши кафе и любимите му московски бисквити. А сама се настани на крайчеца така, че халатът й да разкрива апетитното й бедро.

— Права си, любима. И имам нужда от твоята помощ. В чантата ми има един документ на английски език. А пък аз, нали знаеш…

Умната Лариса изпърха като птичка, намери нужния лист, седна отново до мъжа си и му преведе на руски съдържанието на документа, който го интересуваше.

— Постоянно действащата комисия по правата на човека… — мърмореше тя — … кани в качеството й на експерт госпожа Донахю… с поръчение да подготви доклад…

— Какви са тези глупости! — подскочи Виктор Петрович. — Какво общо има ПАСЕ! Там трябваше да има един договор или някаква разписка… Но не и с Европейския съюз.

— Няма друго, честна дума. Тук има и едно ксерокопие от паспорт с постоянна виза… Зле ли ти е? Сърцето ли те стяга?

Побеснелият Зорин сграбчи мобилния си телефон и с треперещи пръсти започна да набира номера на Министерството на външните работи, където вече бе успял да сложи спирачка на въпросната Донахю. В отговор на неговите претенции, забоботи познат басов глас:

— Виж какво, Петрович… Абе, уважаваме те, как да не те уважаваме. Но и ти разбери, че тази твоя Донахю е включена като експерт в комисията на Европейския съюз.

— Ама те я шпионка! — изкрещя той с фалцет.

— По този въпрос, Петрович, ще трябва да ми дадеш справка от Федералната служба за безопасност. Ако има нещо такова, ние ще им обърнем внимание. Но иначе сам разбираш, че необоснованият отказ означава международен скандал…

В гнева си Зорин захвърли мобифона зад леглото.

— И какво е направила тази Мата Хари? — опита се да се пошегува Лариса Хенриховна. — Хубавичка ли е?

— Млъкни веднага! — разкрещя се Виктор Петрович. — Как може да си толкова… толкова нетактична!

Той изгледа с омраза жената, която не беше виновна за нищо, и за пръв път забеляза върху разголеното й коляно, синкавата мрежичка на разширените вени.

— Я се облечи като хората! Да не би да си момиче. Не е приятно за гледане.