Шърл Хенке
Условие за капитулация (8)

Осма глава

— В… в онази смърдяща дупка на покварата? И дума да не става! Трябва да го заведа у дома.

Рийс я изгледа от главата до петите като баща малоумното си дете.

— Брат ти е целият в кръв. Ти също. Подозирам, че ако се приберете в този вид, че разлаете злите езици, докато вървите. Зад пивницата имам лека двуместна двуколка. Ще тръгнем по задните улички и ще го вмъкнем през помещението за прислугата — ако, разбира се, можеш да разчиташ на слугите си.

Той почака малко, после премести момчето на другото си рамо.

— Решавай, любов. Брат ти не става по-лек, докато стоим и спорим тук.

Тя преглътна смразяващия си отговор на прекалената му фамилиарност. И двамата бяха в неговите ръце. Някой от приятелите на родителите им можеше да се появи всеки момент. Тя потрепери при мисълта за евентуален скандал, улови Сандърс за другата ръка и тримата тръгнаха бързо под прикритието на дърветата. Докато стигнаха до конюшнята на „Голата истина“, Виктория се тресеше от нерви. Подобно на другите пивници по Мейн стрийт, вътре беше пълно с шумни пияни мъже и онези ужасни жени. Но всички изглеждаха заети с празника и не забелязаха двамата бегълци, които влачеха пияния си приятел по задните улички. Рийс се придвижваше с изумителна скорост и крадешком като котарак, въпреки тежестта върху себе си.

— Изглежда имате доста практика в тази област, мистър Дейвис — рече задъхана Виктория, докато Рийс облягаше стенещия Сандърс на стената на конюшнята.

Вътре беше тъмно и миришеше на прясно окосено сено и коне.

Той й пусна една усмивка.

— И мен са ме влачили по задните улички едно време, ако питаш за това.

— В Денвър ли?

Какво ли я интересуваше?

— В Денвър, в Сейн Луис. Дори в Ню Йорк — а там уличките са доста гадни, повярвай ми — добави сериозно той и започна да впряга един едър дорест кон в елегантна малка двуколка. В новопостроената конюшня имаше три различни по стил карети и над десетина расови коне, сред които и великолепния черен жребец, който бе видяла при реката.

Изражението на лицето на Рийс беше унесено, когато спомена за Ню Йорк. Странно защо Виктория почувства как отдавнашната му болка я докосва. Какво ли детство е имало едно момче — емигрант от Уелс? Някакво неудържимо перверзно любопитство надделя над чувството й за благоприличие и тя попита:

— На колко години беше, когато семейството ти дойде от Уелс в Ню Йорк?

Ръцете му стиснаха хамута за миг, сетне отговори с равен глас:

— Нямах семейство. Всички починаха в родината ми. Бях на четиринадесет години.

— Ужасно! — изтърва се тя, защото не можеше да си представи как би могла да живее без семейство и без сигурността на разкошен дом.

— Аз оцелях — отговори той. — Америка е страна на неограничените възможности. Дори момче от Уелс, което не можеше да каже едно изречение на английски, можа да стане собственик.

Тя си спомни как му се бе подиграла, че не може да чете на английски, и почервеня от срам.

— Очевидно си постигнал много, мистър Дейвис — каза превзето тя.

— Не притежавам всичко, което искам… все още — отговори тихо той и тръгна към нея.

Тори стоеше вцепенена в мрака, докато той се приближаваше. Тъкмо протегна ръка към нея, когато я заслепи силна светлина. Вратата се отвори с изскърцване.

— Какво, по дяволите, става тук?

Тори впери поглед в червенокосата жена, облечена в рокля на червени, бели и сини райета, с шокиращо дълбоко изрязано деколте. Жената замига, както държеше пушката, насочена към нея. Веднага щом позна Рийс, тя свали оръжието. Тори усети как котешко зелените очи на проститутката се присвиха злобно, докато разглеждаше измачканата муселинена рокля и разрошената коса на съперницата си.

— Стана малък инцидент — каза спокойно Рийс. — Помагам на дамата да прибере ранения си брат у дома. Бъди така добра и виж дали има някой навън, а?

Джинджър усети покровителствения начин, по който Рийс стоеше до хубавото градско момиче и всичко й стана ясно. Тя се приближи, за да разгледа по-отблизо дрехите и прическата на русокосата. Докато оглеждаше изпитателно Тори, тя плъзна ръка по лъскавите сатенени райета на собствената си рокля.

— Какво ще кажеш? Червено, бяло и синьо — за Четвърти юли. Направих я по специална поръчка — измърка тя.

— Много… патриотично — отговори Тори полуотвратена, полулюбопитна.

Никога не беше стояла толкова близо до „жена от занаята.“ Намери я за привлекателна по някакъв безсрамен и похотлив начин.

Чертите на Рийс се изостриха, когато Джинджър протегна ръка с чувство за собственост към него. Тя бързо я дръпна и каза язвително:

— Чух шум в конюшнята и помислих, че ще те спася от конекрадци. Грешката е моя!

Тя излезе с тежки стъпки и тръшна вратата, а Сандърс изстена силно.

— Ще се разбъбри ли? — Попита Тори със свито от страх гърло.

Тя знаеше, че много от знатните мъже в Старлайт посещават изключителното заведение на Рийс.

— Ако иска да я изгоня до края на седмицата — отговори сериозно Рийс, като прокле скапания си късмет, който бе довел Джинджър в конюшнята, наред с целия хаос по време на празника.

Тори отвори широко очи, когато чу как Дейвис отпрати набързо жената. Като съдеше по ревността и властта й над него, помисли, че сигурно му е любовница. Тя гледаше как Рийс вдигна Сандърс като чувал с брашно и го метна на седалката на двуколката, откъдето полуприпадналият младеж започна да се свлича.

— Иди и го хвани, преди да е паднал, а аз ще отворя задната врата към уличката — каза Рийс, сложи големите си ръце на кръста й и я повдигна да седне в двуколката.

Сандърс мънкаше, че го боли стомахът, докато тя държеше главата му на меката облегалка. Слава богу, че кръвотечението беше спряло.

Рийс отвори вратата, огледа уличката, сетне скочи върху седалката. Беше сложил брат й да се облегне на дясната рамка и Тори се видя принудена да седне между двамата, притисната до широкото рамо и коравото бедро на уелсеца. Усети как мускулите му се движат, докато дръпна поводите. Конят се понесе в елегантен тръс.

Избираха задните улички, далече от центъра на града, сетне поеха напряко по една безлюдна улица, която водеше към задната част на жилището на семейство Лотън.

— Слугите трябва да са пуснати за празника — каза Тори почти на себе си, докато се бореше с нарастващата тежест на неспокойния си товар, който продължаваше да се оплаква, че го боли коремът.

Рийс разпозна симптомите и пусна поводите. Намираха се зад една голяма къща с дървени рамки на прозорците и грижовно подредена официална градинка. Никой не се виждаше.

— Защо спираш пред дома на семейство Трокмортън?

— Защото няма да успеем да стигнем до вас — обясни Рийс, докато заобикаляше двуколката и помагаше на олюляващия се, давещ се Сандърс да върви към изкусно подрязания жив плет.

Тори преглътна собственото си гадене, ужасена от непогрешимите звуци на повръщане, които стигнаха до ушите й. Милост! Какво да направи сега?

Сякаш в отговор на въпроса й, Рийс извика иззад живия плет:

— Трябва ми малко помощ. Имаш ли кърпа или нещо друго, с което да го изчистим? Аз нямам повече.

Тя бръкна бързо в чантичката си и измъкна две малки дантелени кърпички. Не беше много, но нямаше друго. Стигна до живия плет и ахна от ужас:

— Наградените рози на мисис Трокмортън! Тя винаги печели синята лента на градинарското изложение в Старлайт.

— Е, тази година няма да я спечели — отговори философски Рийс, като гледаше как зловонната смес попарва алените цветове като киселина.

Тори започна да бърше лицето на Сандърс.

— А ти отглеждаш ли рози?

— Лора Евърет отглежда — отговори тя и ъгълчетата на устните й се разтеглиха в лека усмивка. — Може би поне този път ще спечели. И без това мисис Трокмортън не ми е симпатична — добави пакостливо тя, докато помагаше на брат си, който се препъваше.

— Тя ни викаше и пращаше коняря си да ни гони — смотолеви Сандърс, — когато стъпвахме по скъпоценните й лехи.

— А аз ви криех с Том Кицлер под леглото в стаята си — каза строго Тори.

Веднъж, след като мисис Трокмортън бе дошла като буреносен облак да се оплаква на Хеда, заловиха Тори с виновниците. Нейното наказание беше много по-тежко от това на момчетата. Момичетата никога не трябва да се забъркват в такива момчешки лудории.

Помогнаха на брат й да се качи отново в двуколката и продължиха по улицата към дома на семейство Лотън. Сандърс пак захърка. След като кървенето бе спряло и Рийс знаеше със сигурност, че в стомаха на Сандърс няма нищо, той преметна младежа през рамо и тръгна след Тори през трепетликите и лигуструма към стълбището за прислугата.

Къщата беше тиха като гробница. Хъркането на Сандърс отекваше по дългия тесен коридор, който водеше от площадката на втория етаж до тежките орехови врати на спалните им.

— Тук — каза Тори и отвори вратата на красиво украсена стая.

Въпреки че цветовете бяха тежки и тъмни, не се усещаше, че е обитавана от мъж. Имаше прекалено много вази и разни дреболии. Сандърс беше колекционер на скъпи боклуци, според Рийс. Той свали товара си на леглото, докато Тори кършеше ръце, сетне се втурна към умивалника, където тя бе намокрила една хавлия. Гледаше я, докато тя миеше бледото лице на момчето и тихо попита:

— Винаги ли си прикривала слабостите му?

Тя вдигна глава:

— Сандърс не е слаб. Само малко объркан. Той е едва на деветнадесет години.

— На деветнадесет години аз яздех с пушка на рамо на дилижанса между Сейнт Луис и Каунсил блъфс — сопна се в отговор Рийс.

Тя видя отвращението, изписано на лицето му, докато гледаше Сандърс. В гърдите й се надигна леден гняв. Вдигна високо глава и я отметна назад надменно, точно като Хеда, когато укоряваше някого.

— Мисля, че подражанието на лишенията ти от детството няма да помогнат на брат ми.

Рийс взе мократа хавлия от ръцете й и я хвърли небрежно върху дебелия вълнен килим.

— Горкото момче припадна. Остави го да се наспи — рече той.

После очите му се вторачиха лакомо в бледото й лице с огромни синьо — зелени очи.

— Ти самата имаш нужда от помощ.

Гой погледна опръсканите й с кръв, изцапани дрехи.

— Кога ще се върнат родителите ти? Нали не искаш да ги изплашиш, любов.

— Веднъж завинаги — не съм ти никаква любов, мистър Дейвис. Благодаря ти за навременната помощ, но сега наистина трябва да си тръгваш. Не е прилично за…

Рийс протегна ръка и улови нейната, преди да успее да я дръпне, после я помъкна по коридора.

— Всички слуги имат почивен ден, нали? Коя е твоята стая, любов? Мисля, че ще ти трябва помощ, освен ако не искаш да разрежеш дрехите си с кухненския нож.

Тя ахна от грубото предложение. Той започна да отваря врата след врата и тя осъзна сериозността на положението. Слугите ги нямаше. Мама и татко щяха да се бавят още няколко часа. Сандърс беше в безсъзнание. Тя беше съвсем сама с този хулиган, който вече се бе възползвал най-безсрамно от предоставилата му се възможност!

Той отвори вратата в дъното на коридора и цъкна с език.

— Тази трябва да е твоята. Цялата надиплена и светла. Не студена и претрупана като тази на майка ти. От колко време спят в отделни стаи с баща ти? — Попита той и я дръпна вътре в обятията си.

Тори се вцепени от гняв.

— Как се осмеляваш дори да зададеш на глас такъв въпрос?

Тя започна да се съпротивлява безуспешно в ръцете му.

— Отдавна значи. Жалко. Съпрузите трябва да спят в едно легло.

— Сигурна съм, че си специалист по леглата, като съдя по онази ревнива уличница в конюшнята!

Той се засмя тихо.

— А сега кой ревнува, Тори?

Усещаше как сърцето й тупти лудешки, докато я държеше в обятията си. Тя извърна глава, за да избегне предстоящата целувка. Той вдигна ръка и я улови за косата, като я накара да го погледне.

Тъмносините очи се срещнаха с бледо синьо-зелените и той наведе глава. Но вместо да я целуне, той гризна ухото й и прошепна:

— Облечените в дантела копчета винаги са най-трудните.

Тори усети как пръстите му ловко разкопчават дългата редица от копчета отзад на роклята й. Преди да успее да се освободи, той бе разкопчал половината. Роклята се свлече от раменете й и тя отстъпи назад. Рийс застана между нея и вратата. Тя трепереше неудържимо и шареше с очи из стаята. Прозорецът беше открехнат.

— Ще си счупиш красивата шия, Тори. Високо е — каза той и й предложи обърнатата си с дланта нагоре ръка. — Обърни се като добро момиче и дай да те разкопчея. После…

— После ще ме хвърлиш на пода и ще ме похитиш! Нима си мислиш, че ще се съглася с налудничавите ти намерения? — изпищя тя.

Той й изшътка като на дете:

— Ако исках да те „похитя“, Тори, нямаше да е необходимо да ти свалям корсета, повярвай ми.

Беше възнаграден с тъмна червенина по бузите й.

— Дай само да развържа връзките, за да можеш да се съблечеш, след като си тръгна. Давам ти думата си.

— Думата на един комарджия и развратник — изсъска презрително тя и се запромъква към прозореца.

Той пресече пътя й и тя тръгна с гръб към леглото. Сетне разбра тактическата грешка на този ход, спусна се към нощното шкафче и грабна голямата си сребърна четка за коса с едната ръка, като придържаше роклята си с другата. Метна тежкото оръжие, но той се наведе. Тя започна да хвърля едно по едно всичко, което се намираше върху нощното шкафче, но той се приближаваше, като избягваше като по чудо летящите предмети. Най-после шишенце скъп френски парфюм, подарен й от леля Хелене, улучи целта. Първо се счупи върху рамката на леглото, после изпръска горната част на тялото му с аромат на теменужки.

Рийс изруга, докато тежката сладка течност попиваше в ризата му. Той направи една огромна последна крачка, хвана Тори и я дръпна в леглото със себе си. Седна на края на копринената й завивка, метна я в скута си и отчаяно започна да разхлабва връзките на корсета й. Тя се извиваше и пищеше, а възхитителното й малко задниче подскачаше съблазнително пред очите му. Без да мисли, той го плесна веднъж, после още веднъж.

Наплескването я ужили дори през полата и фустите.

— Нещастен, презрян, отвратителен…

Той я тупна за трети и последен път, после я хвърли на леглото. Вперил поглед в нея, той се опитваше безуспешно да изтрие петната от парфюма.

— Родителите ти би трябвало да ти налагат това наказание, както и на нещастния ти брат, много по-често. Довиждане, любов.

Тори сдържа желанието си да хвърли още едно шишенце по него, когато той се спря на прага и зацъка с език при вида на бъркотията.

— Гледай да не си порежеш краката на счупеното стъкло. Надявам се, че ще можеш да дадеш някакво обяснение на горката ти прислужница, когато се върне след празника.

Той тръгна по коридора, като си подсвиркваше, а Тори се отпусна изтощена и уплашена в леглото. Никога през живота си не се беше излагала така. Нито бе губила самообладание. Но този човек можеше да превърне и светица в ръмжащ рис. Сетне си спомни за опръсканата му е парфюм на теменужки риза. Мелодичният й смях огласи празната стая.

— Да видим как ще обясниш това на червенокосата си проститутка, Рийс Дейвис!

 

 

Сандърс се претърколи в леглото и придърпа меката, пълна е гъши пух възглавница към пулсиращата си глава, като измърмори грубо:

— Махай се, Ралф. Днес няма да ходя на работа. Кажи на баща ми, че съм неразположен.

— Наистина си много неразположен, млади човече!

Гласът на Хеда Лотън преряза пиянските му сънища като с нож.

— Обърни се и ме погледни.

Сандърс изстена и махна възглавницата от лицето си, после седна намръщен в леглото и сложи ръце върху коленете си. Знаеше, че е по-добре да мълчи.

— Погледни се — спиш с дрехите — същите, с които беше на празника вчера. И пак си се бил — добави тя, като гледаше засъхналата кръв по главата му. — Не ти беше достатъчно, че ни посрами, като се напи на политическата среща, където присъстваха толкова много влиятелни приятели на баща ти, а и ни изплаши до смърт, като повлече и сестра си у дома. Провали деня на Виктория, както и този на баща си и моя!

Той почувства как у него закипява гняв, който разбърка и без това болния му стомах. Провалил деня на скъпоценната си, съвършена сестра, така ли? За какво ли има да се притеснява тя, освен коя рокля да облече утре? А Емет Хаузър го заплаши, че ще го бие, докато изпадне в безсъзнание. Той потърка засъхналата рана на главата си и изруга. Ела си бе свършила добра работа е помощта на чичо си!

— Трябва да отидеш на лекар за тази ужасна рана, Сандърс — продължи Хеда. — Разбира се, това само ще засили скандала. Доктор Ръней е такъв клюкар! Баща ти отиде в дома на кмета Джонсън на политическо събрание. Приведи се в приличен вид и отивай в банката. Един от фамилията Лотън трябва да бъде там днес. Дължиш го на доброто име на семейството си.

След като Хеда излезе от стаята, Сандърс се замъкна едва до умивалника и наплиска със студена вода лицето си. Какво да направи? Докато се бръснеше с треперещи ръце и се поряза два пъти, той си припомни събитията от снощи. Тори бе донесла чиста вода и се бе опитала да го накара да хапне нещо. Разпита го за Ела и стария Хаузър. Само това му липсваше — да му се бърка и да се опитва да го спасява от самия него! Ако разбере, че Ела е забременяла от него… За миг умът му отказа да работи. Сетне в него отекнаха думите на Хеда: „Баща ти отиде в дома на кмета Джонсън на политическо събрание.“ Тези скучни събрания траеха почти толкова дълго, колкото речите. Стодард щеше да отсъства от банката през целия ден. Санъдрс ще може да вземе повече пари за Емет, ако измисли още една лъжлива ипотека.

Той внезапно пусна бръснача с ругатня, защото пак се поряза. Какъв беше смисълът? Хаузър ще му изсмуче всичко… освен ако не… Повдигаше му се от ледените упреци на майка му, от сърдитите викове на баща му, прекалената загриженост на сестра му и дебелото, грозно лице на Ела. Защо не вземе да ги зареже всичките?

Той се вгледа в образа си в огледалото, като се опитваше да прецени дали ще има смелост да го стори. Видя кървясали очи и болнаво зеленикаво лице. Раната и ожулването на челото му бяха зараснали и зачервени. Лице на отчаян човек. Устните му изтъняха в мрачна, иронична усмивка. Банка „Юниън Нешънъл“ в Старлайт щеше да претърпи най-голямата липса на пари през двадесет и пет годишната си история. Той си представи подпухналото сипаничаво лице на Ела, когато чуеше, че е изчезнал, и се ухили широко. Довърши тоалета си, облече се и започна да си подсвирква. Дори се отби на излизане при сестра си да й каже добро утро.

 

 

— Значи Чарлс ти продаде мината. Вярвам, че си доволен от придобивката и тя заслужава цената си?

Рийс кимна, а Лора Евърет наля чай в невероятно крехката порцеланова чаша, добави захар и сметана и му я подаде. Видя го как я държи непохватно, сетне как отпива и каза:

— Радвам се, че най-сетне прие поканата ми за чай.

Тя замълча за миг и опита от своя чай с лимон. През последните няколко седмици тя и хубавият млад пакостник бяха станали както партньори в бизнеса, така и добри приятели.

— Време е да те представя на обществеността на Старлайт. Мисля, че до края на юли ще имаме достатъчно време да заплануваме едно гала празненство, нали?

Рийс внимателно остави чашата си. Размърда се неспокойно на стола с твърда облегалка, но търпеливите сини очи на Лора Евърет успокоиха нервите му, той се прокашля.

— Можеш да станеш обществен парий, ако ме подкрепяш, Лора. Може би е по-добре да си останем мълчаливи партньори в мината.

— Какво те накара да загубиш безгрижната си уелска самоувереност? Да не е онази малка блондинка със синьо-зелени очи?

Рийс подпря главата си с ръце, сетне прокара пръсти през косата си.

— Каза ли ти? Или още по-лошо — майка й?

Лора се усмихна.

— И Хеда, и дъщеря й мълчат като риби, когато семейството им е опетнено със скандал. Чух някои слухове, че Сандърс се е напил на Четвърти юли в парка.

Рийс изохка:

— Някой спомена ли нещо за Тори?

Лора остави чашата си и вдигна вежди:

— Значи ти и Тори сте имали още едно приключение. Предполагам, че и Сандърс е участвал. Не, никой не свързва теб или Тори с проблема на брат й. Я ми разкажи какво се случи — придума го тя със съчувствие.

Той вдигна безпомощно рамене.

— Всеки път, когато се доближа до нея, настъпва истинско бедствие, Лора. Никога не съм правил толкова много грешки с друга жена. Разбира се, тя е дама — добави мрачно той, като че ли това обясняваше всичко.

— И ти се чувстваш по-долу от нея? — Попита внимателно тя.

Рийс се разтресе от смях и отговори:

— Ами аз не съм джентълмен. Тори и аз сме единодушни по въпроса.

Той стана, пъхна ръце в джобовете си и започна да крачи из стаята.

— Аз наистина съм по-долу от нея, Лора. Ти си единствената дама, която някога ми е била приятелка.

— Повярвай ми, ще имаш още много — каза сухо тя. — А що се отнася до това да станеш джентълмен, повечето е само лустро, особено на Запад. Много пари и малко обучение ще свършат работа. Ти вече се справи доста добре с финансовата страна на въпроса. А аз мога да те науча на официални обноски.

Лора бе забелязала болезнено предпазливия начин, по който Рийс държеше порцелановата чаша и чинийка.

— Още не си счупил нищо — това ти дава осемдесет процента преднина пред останалите мъже в югозападно Колорадо.

Той се засмя с облекчение и тя го накара да я последва от елегантно мебелираната всекидневна към застлания с дебел килим коридор до огромната официална трапезария. Лъскавата махагонова маса беше дълга двадесет фута, в средата имаше големи кристални вази, пълни с великолепни червени рози, а в двата края — тежки сребърни свещници. Прибори имаше само на едно място — изрисувана чиния, а до нея — повече вилици, ножове, лъжици, купички и чаши, отколкото Рийс бе виждал през живота си.

— Всичко това само за една вечеря? С толкова много лъжици и вилици и десетина миньори можем да изкопаем цяла шахта.

Лора се засмя и отговори:

— Когато дойде, казах на иконома си да приготви тези неща, за да се упражниш. Предположих, че не си виждал подредена за официална вечеря маса — а Хеда Лотън много държи на формалностите.

— Така е възпитала и дъщеря си — отбеляза с въздишка той.

— Седни и нека да започнем с ордьовъра. Започваш с приборите от външната страна.

Рийс седна внимателно на брокатената възглавница на махагоновия стол с изящна дърворезба и погледна смайващия брой прибори.

— Имам чувството, че съм Алфред Пакър пред съдията Джери — каза мрачно той.

При споменаването на този прословут процес за канибализъм, който се водеше в Лейк сити, Лора не можа да не отговори:

— Още не знаеш какво е менюто!

Рийс усвояваше бързо, както му бе казал един театрален менажер, в чиято група бе играл известно време. След като минаха към десерта, кафето и портвайна, той вдигна очи към Лора и каза:

— Това е много по-лесно, отколкото да се научиш да играеш покер. Мисля, че няма да се изложа.

— Икономът и прислужницата ми ще сервират на всеки по седем ястия. Можеш да гледаш какво правят другите и да им подражаваш. Ще сложа теб и Тори в края на масата, за да можеш да наблюдаваш всички.

— Ще ме настаниш до Тори? — Попита той и стана. На лицето му се изписа видимо объркване.

— Разбирам за мината и желанието ти да си оправиш сметките с Чарлс, но за мене и Тори?

— Имам си причини.

Тя стана. Рийс внимателно дръпна стола й, сетне я последва със спокойна походка до гостната.

— Очевидно е, че аз не одобрявам Чарлс като съпруг за Виктория. Той иска името на семейството и политическото му влияние, а аз искам да осуетя това. Освен това, Виктория няма да бъде щастлива с него, а тя заслужава нещо по-добро. Тя не е като майка си. Е, приличат си на външен вид. Едно време Хеда беше най-голямата красавица както Тори сега, но красотата не е всичко — иначе как щях да оплета в мрежите си Джейкъб Евърет — добави тя с печална усмивка.

— Не обичаш ли Хеда Лотън?

— Да кажем, че я намирам за голяма манипулаторка. Двамата със Стодард превърнаха горкия Сандърс в нехранимайко и пияница, но той поне ги предизвикваше.

— А Тори не го ли прави? — Попита Рийс. — Знам, че е поемала вината на брат си и го е прикривала от наказания, когато са били деца.

— Точно така. Но ако Сандърс се забавлява по всички възможни начини, Тори е пълна негова противоположност. Тя е толкова болезнено точна, толкова послушна. Изпълнява всички желания на Стодард и Хеда.

— Искаш да кажеш, че се задушава в корсета на благоприличието ли? И мислиш, че аз мога да развържа връзките? — Попита Рийс с колеблива усмивка.

Лора се засмя и кимна.

— Добре казано, Рийс. Ти си глътка свеж въздух за това старомодно, покварено градче, както и за Тори.

— Аз съм олицетворение на всичко, което тя мрази, Лора. Онова за корсета беше само метафора — рече Рийс, а лицето му отново стана сериозно.

— Моля те, разкажи ми за последната ти схватка с Виктория — каза тя и му наля чашка уиски от кристално шише, сложено на масичката в гостната.

Той я изпи на един дъх.

— Това е дълга и заплетена история. Всичко започна при реката.

— Когато я спаси от удавяне ли? Вече знам за това.

Тя пак напълни чашката му.

— Не знаеш как си взех одеялото. На следващия ден…

Подсилен от двете дози чист бърбън от Кентъки, той й разказа всичко за откраднатата целувка, когато отишъл да си вземе одеялото, за срещата с Хаузър и как спасил Виктория и Санъдрс. Щом стигна до розите на мисис Трокмортън, смехът на Лора се превърна в нечленоразделно кикотене.

Той видя, че тя не е смаяна от неговата вулгарност, и продължи с леко редактирана версия за сцената в спалнята, завършила със съсипаната му риза, развързания корсет и бъркотията в стаята.

— И аз я нашляпах по дупето — завърши той с нотка на отпадналост.

Очите на Лора се разшириха от удивление, сетне се преви на две от смях.

— Значи си я нашляпал? — Попита тя недоверчиво и доволно.

— Не виждам какво смешно има. Както каза, Сандърс е разглезен от родителите си. Тори — също.

— Каза ли й го? — Попита Лора, като още хълцаше от смях.

— Да. Боя се, че го сторих. Когато я видях за пръв път, помислих, че ме харесва…

— Както повечето жени ли? — прекъсна го Лора.

Той се усмихна глуповато.

— Повечето жени, които познавам, едва ли могат да се нарекат дами, Лора. Мислех, че ще мога да я вразумя, като я ядосам и предизвикам нежната й чувствителност — наричах я с нежни имена, закачах я, дори откраднах целувка. Но вчера следобед останаха само две възможности — или да я изнасиля, или да я напляскам! Голямо ухажване!

— О, според мен ухажването върви много добре. Не разбираш ли, че постепенно разчупваш леденото защитно покритие, което Хеда е изградила около нея? Само трябва да имаме грижата да се хвърляте един към друг — образно казано.

Тя вдигна едната си вежда и му намигна дяволито:

— А може би и буквално.

Той се замисли над думите й и лека усмивка озари лицето му:

— Тогава по-добре да продължавам да се упражнявам с приборите, а?

— И да не забравяме за ледения ти избор — засмя се Лора.