Шърл Хенке
Условие за капитулация (21)

Двадесет и първа глава

Тори стоеше пред „Голата истина“, а сърцето й туптеше лудешки в гърдите. Тя се уплаши да не заседне в гърлото й и преглътна.

— Трябва да бъда спокойна. И смела — прошепна тя, изпъна гръб и вдигна високо брадичка.

Не се чувстваше обаче нито спокойна, нито смела, когато отвори тежката дъбова врата и влезе вътре.

Оживлението в късния следобеден час беше голямо. Тълпата златотърсачи, говедари и граждани се бе смесила с крещящо облечените проститутки на Джинджър и всички се смееха, пиеха и играеха карти. Тори огледа помещението и съзря картината на прехвалената гола жена, окачена на централно място до барчето, но бързо отмести поглед и съсредоточи вниманието си върху стълбището, водещо до стаята, където Рийс лежеше тежко ранен.

Тя тръгна решително през голямата стая и шумът бързо затихна.

— По дяволите, това е красивата жена от центъра — прошепна един пиян каубой.

— Мис Джинджър ще я разкара — рече един стар златотърсач с посивяла коса и се оригна високо.

Пианистът седеше с ръце, застинали върху клавишите, а Бен изпусна бутилката със скъпо уиски, чието съдържание се разля по мраморния тезгях.

Погледите на всички бяха приковани върху бледата красива блондинка, облечена в скъпо наметало от самури. Без да поглежда нито вляво, нито вдясно, Тори вървеше към целта си с твърда решителност.

— Да бъда проклет, ако искам да съм на мястото на Рийс Дейвис — измънка Грейндж под носа си, след като Тори мина покрай него.

Той току-що се бе върнал с вестта, че докторът е на път за пивницата. Благоразумно реши да не съобщава тази информация на Джинджър и Рийс точно сега. Нека старият доктор Рънси се оправя с двете разярени котки.

Тори усети, че краката й треперят, докато се изкачваше по внушителното стълбище. Стори й се дълго цяла миля. Тя остана глуха за шушуканията и смеха долу и продължи смело по пътя си. „Какво ли ще ми каже?“ Сърцето й се свиваше с всяка измината крачка. Дали ще я изгони унизително, след като бе опетнила доброто си име и бе унижила гордостта си, идвайки при него?

— Няма да му позволя и толкова — прошепна ядосано тя. Месинговата дръжка на вратата беше леденостудена в изпотената й длан. Тори я стисна здраво и почука. Отвътре се чу гласът на Джинджър Вогъл.

— Ти ли си, Грейндж? Водиш ли… — Проститутката пребледня и думите застинаха на устните й.

— Здравей, Рийс — каза Тори, без да обръща внимание на любовницата му, и погледна изнуреното му лице.

Той лежеше подпрян на цяла планина от пухкави бели възглавници, явно гол под чаршафите, само с една дебела превръзка на кръста.

— Голяма смелост проявяваш, като идваш тук, Ваше височество. Страхуваш се, че ще те лиши от наследство ли?

Джинджър сложи свойски ръка на рамото на Рийс и впери поглед в съперницата си.

— Защо не ни оставиш сами за минута, Джинджър, любов? — помоли той, без да отмества очи от лицето на Тори.

Напрежението между двете жени пращеше над леглото.

— Ако едва не умря, за да я доведеш тук, Рийс, тя не го заслужава — възрази Джинджър.

Той се обърна и вторачи в нея стоманения поглед, който Джинджър познаваше много добре. Тя стана с нежелание и заобиколи голямото легло, като нарочно разтвори пеньоара си и развя домашната си роба пред очите на превзетата красива жена. Мина покрай Тори, като полюшваше предизвикателно бедра, но се спря пред вратата достатъчно дълго, за да каже:

— Само се обади, ако имаш нужда от нещо, скъпи. Ще бъда в съседната стая.

Тори забрави за сърдитата проститутка в мига, в който видя, че челюстта на Рийс е срязана. Господи! Едва не е загинал по същия начин като Сандърс! Тя престана да диша и застана вцепенена, без да може да пророни нито дума.

Тишината се изпълни с напрежение.

Лицето на Рийс беше непроницаемо както винаги, когато я изучаваше с очи. Накрая попита:

— Защо си дошла, Тори?

— Не за да си осигуря място в завещанието ти — отговори язвително тя, като мачкаше ръкавицата в ръцете си, а сетне нервно я натика в джоба на наметалото си.

Огледа голямата мъжка стая. Всички мебели бяха черни, тежки и големи като леглото. Леглото, което делеше с Джинджър Вогъл.

— Свършено е с доброто ти име — отбеляза Рийс.

— Както за малко и с гърлото ти — сопна му се тя, като се бореше със сълзите и се опитваше да си припомни предварително подготвената си реч, която се изпари от главата й в мига, в който застана пред него.

— Ако бях умрял, ти щеше да бъдеш свободна, Тори. Можеше да се омъжиш за Чарлс и да живееш така, както винаги си искала.

Накрая сълзите надделяха и потекоха. Тя ги прогони с малки, твърди стиснати юмруци.

— Никога няма да се омъжа за Чарлс. Презирам го. О, Рийс! Толкова се изплаших, когато Лора ми каза, че някой се е опитал да те убие. Разбрах, че съм била глупачка да чакам толкова дълго… и страхливка.

— Тори… Ох!

Той изруга, пронизан от болка, когато се опита да провеси крака от леглото.

Тя се втурна към леглото и седна до него, като пипна засъхналата рана на брадичката му, след като той отново се строполи върху възглавниците.

— Още не си станал джентълмен, щом ругаеш в присъствието на дама — каза с плаха усмивка Тори, улови непокорния кичур, паднал на челото му и го приглади назад. — Но аз те обичам и такъв — добави тя и затаи дъх.

Рийс я хвана за китката с изненадваща сила.

— Не си играй с мен, Тори.

— Странно — същото предупреждение получих и от Джинджър миналата седмица.

На лицето му се изписа недоумение и тя обясни.

— Бях в града и тя ме причака в ресторанта на Мама Бренан.

Рийс започна да гали нежно чувствителната й вътрешна страна на китката, като измерваше пулса й.

— Но ножът на убиеца те доведе тук.

— Доста драматичен начин за една жена да разбере, че всеки й казва истината.

— И какво по-точно казва всеки?

Пулсът й се учести, докато държеше китката й.

— Че не си убил Сандърс. Че ме обичаш… и че аз също те обичам.

Тя разтвори клепки и го погледна в очите, като се опитваше да разгадае изражението му.

Иронична усмивка изкриви устните му.

— Малко се съмнявам, че родителите ти са включени в тези „всички.“

— Мама ще бъде бясна, но не ме интересува, Рийс. Трябваше да ти кажа какво чувствам и да те помоля да се върнеш у дома, в „Леговището на змея.“

Тя зачака, а той продължи да гали китката й, като изучаваше мълчаливо лицето й.

— Можеше да изпратиш Майк — каза тихо той, като докосна китката й с устни.

— Може би исках да видя прочутата ти дама — онази, която виси до барчето. Може би исках да се уверя с очите си, че си добре. Разбрах какво ще означава за мен, ако те загубя — ако наистина те загубя.

Тя сложи глава на рамото му и зарида.

Ръката на Рийс притисна главата й и той зарови пръсти в меката й копринена коса.

— Винаги ухаеш на теменужки, дори през зимата — промълви той и я целуна по косата.

Тори вдигна лице и попита с надебелял от плача глас.

— Прекалено късно ли е да започнем отначало?

— Джинджър каза, че си…

Доктор Рънси се спря на прага, ужасен, че се е натрапил, без да иска, на Рийс и съпругата му. По дяволите, онази блудница Джинджър, че не го предупреди!

Рийс бе започнал да отговаря на Тори, но думите застинаха на устните му. Той я прегърна инстинктивно и каза на възрастния човек.

— Мисля, че ще живея, докторе, но можеш да ме прегледаш, ако искаш.

— По-скоро да те зашия — след онова, което чух — промърмори навъсено лекарят и сложи кожената си чанта на масичката встрани. — Ножовете могат да бъдат доста опасни, млада госпожо. Но предполагам, че видя и по-лоши неща в калното свлачище.

— Ще направя каквото кажеш, за да помогна — отговори Тори.

Докторът изръмжа одобрително и рече:

— По-добре започни да махаш превръзката, за да видя раната.

Той извади игла и конец от чантата си, сетне шишенце с дезинфекционна течност и малко памук и ги нареди внимателно върху чистата ленена кърпа, която сложи на масичката.

Ръцете на Тори трепереха, докато развързваше превръзката. Опитваше се да не причинява на Рийс повече болка, отколкото той вече изпитваше. Тя ахна, като видя продълговатия кървав разрез.

— Добре — рече спокойно докторът. — Не е много зле.

Той пипна раната и Рийс изруга. Тори се опита да не се отдръпне от състрадание, когато усети как мускулите се събират на куп и потрепват от болка. Щом свърши с прегледа, лекарят доволен напои малко памук с неприятно миришеща течност и започна да почиства раната. Накрая доктор Рънси каза бодро:

— Ако мислиш, че това боли, само почакай какво ще усетиш като те зашивам.

Рийс прехапа устни, сетне стисна зъби, докато докторът затвори и заши добре раната. Щеше да остане грозен белег, но нямаше да бъде първият.

Тори стискаше ръката на Рийс и усещаше всяко бодване и изтегляне на иглата сякаш със собствената си плът. Тя избърса потното му чело с мокра кърпа, като се молеше докторът да свършва по-бързо.

— Хайде, готово.

Рънси одобри работата си и превърза раната много по-леко.

— Вече не трябва да кърви. Радвай се, че са спрели толкова бързо кръвотечението — по-бързо, отколкото е действал убиецът. Дай да дезинфектирам брадичката.

Докторът почисти брадичката на Рийс, като мърмореше как уелският му късмет е спасил живота му.

— Не беше толкова късмет, колкото чист инстинкт. Обърнах се и приклекнах тъкмо навреме.

— И все пак дяволски ти е провървяло.

Доктор Рънси погледна Тори и се усмихна:

— Особено като се има предвид благословеното събитие. Мъжът трябва да доживее да види раждането на първото си дете.

Тори усети, че Рийс се напрегна, но лицето му не издаде нищо. Тя бързо попита.

— Кога може съпругът ми да се върне в „Леговището на змея“, докторе?

Рънси вдигна рамене.

— Няма кървене. Раната не е дълбока. Ако е готов да върви, подкрепян от неколцина от онези едри приятелчета долу, не виждам защо да не се върне с двуколка още довечера. Утре ще дойда да видя пациента. Да почива и му давай много и горещи течности.

Той затвори чантата си, в която току-що бе прибрал внимателно всичко, и стана.

— Довиждане, Рийс, Тори.

Веднага щом вратата се затвори зад гърба му, Рийс попита:

— Откога знаеш?

Личицето й се сгорещи от изпитателния му поглед.

— От миналата седмица… когато срещнах Джинджър.

— Но си чакала досега… Днес щеше да ми кажеш, нали Тори?

— Да, разбира се, но междувременно се случиха толкова много неща, които трябваше да оправим помежду си — промълви тя с чувството, че нещо не е наред. — Не искаш ли бебето, Рийс?

Той я сграбчи за раменете и едва не я разтърси, сетне въздъхна и я пусна.

— Да, Тори, аз искам бебето. Въпросът е дали ти го искаш.

Сякаш й зашлеви плесница.

— Как може да попиташ такова нещо?

Той погали падналия от фибата, ухаещ на теменуги кичур.

— Може и да съм те хванал в капан, Тори, но знам едно — връщам се в „Леговището на змея“ с теб и вече никога няма да те напусна!

„Може и да съм те хванал в капан… Никога няма да те напусна.“ Тори стоеше пред вратата на спалнята с поднос в ръце и събираше смелост да застане пред съпруга си. Той мислеше, че тя се преструва, като се грижи за него, защото я бе хванал в капан с нежелана бременност. Колко грешеше, колко жестоко грешеше! Но Рийс не беше единственият, допуснал жестоки грешки. Тя също трябваше да признае своя дял. „Сега плащаш за своите грешки“ — помисли си тъжно Тори, отвори вратата и влезе вътре с бодра усмивка за добро утро. Тя обаче не стигна до тъжните й синьо — зелени очи.

Рийс я наблюдаваше как грациозно носи малкия сребърен поднос към нощното му шкафче и го слага там. Из въздуха се разнесе аромат на кафе, топъл царевичен хляб и бъркани яйца, но финият й парфюм на теменуги привлече вниманието му. Гледаше я как нервно се суети с храната.

— Защо не спа с мен, Тори?

— Да, ти си свикнал в леглото ти да има жена — ако не Джинджър, то аз. Имаше треска и се нуждаеше от сън. Докторът каза така — отговори бързо тя. — Това също. Яж — заповяда му тя и сложи подноса в скута му.

— Значи така ще я караме — каза уморено Рийс, вперил разсеяно поглед в храната. — Сега си готова да се преструваш, че си предана съпруга, след като изпълни задължението си. Ще ми дадеш наследник, а в замяна аз ще стана порядъчен и няма да те бъркам с Джинджър Вогъл.

Тори сподави подтика си да грабне подноса и да хвърли кафето и яйцата в лицето му.

— Нищо няма да искам от теб, Рийс. Ако предпочиташ компанията на Джинджър пред моята, върни се в „Голата истина.“

Тя усети, че впива нокти в дланите си, докато чака отговора му.

Той остави подноса на масата, като се сви от болка, докато се обръщаше на една страна.

— Казах, че оставам тук с теб. Никога вече няма да те напусна, Тори.

— Но няма и да ми имаш доверие — рече тъжно тя. — Ти мислиш, че дойдох при теб само заради бебето и че те излъгах, когато ти казах, че те обичам и искам да започнем отначало.

Той я изучаваше с непроницаемите си очи на комарджия, без да издава душевното си вълнение.

— Не знам, Тори. Честно казано, не знам какво да мисля.

Тя преглътна, извърна поглед от онези бездънни сини очи и отиде до прозореца.

— Вчера ти казах истината. Нямам користни цели. С течение на времето ще ми повярваш.

— Може би — пригласи й тихо той.

— Ще повярваш.

Тя замълча, сетне се обърна с лице към него:

— Ние не сме като родителите ми. Бракът ни може и да е започнал погрешно, но дори и да е така, ще бъде различен.

— Нима? — подразни я той.

— Да. Възнамерявам да не обръщам внимание на съветите на майка си, а да се вслушвам в тези на Лора Евърет.

— Това пък какво означава?

Рийс имаше някаква смътна представа, но искаше да го чуе от нея.

Тори отговори с пламнали бузи.

— Надявам се, че шевовете ти ще издържат, защото нямам намерение да прекарвам още една нощ, умираща от студ в спалнята за гости. Ще спя в моето легло с моя съпруг.

— По-рано бих дал всичкото сребро в Сан Хуан, за да те чуя да кажеш такова нещо — каза мрачно Рийс, но осъзна, че като я дразни по този начин, това не му доставя удоволствие.

— Но сега вече не те интересува?

Тори не искаше да приеме това.

— Как да не ме интересува, Тори. Интересува ме, по дяволите! Ти си в кръвта ми. Никога няма да се освободя от теб.

— И това те възмущава. И аз имах същото чувство отначало. Ще го преодолееш. Аз успях.

Тори се приближи до леглото, взе подноса и го остави в скута му.

— Яж и възстанови силите си. Това не е само нареждане на доктора!

Той й хвърли онзи пренебрежителен поглед, който преди я вбесяваше, после мълчаливо се зае със закуската. Тори излезе от стаята, без да каже нищо повече с чувството, че се е изчерпала емоционално.

 

 

— Накърнила си гордостта му и няма да ти е лесно, Тори — беше я предупредила Лора вчера, преди да събере смелост, за да отиде в пивницата и да се бори за съпруга си.

— Лора, ти си такъв пророк, какъвто не можеш да си представиш — измънка Тори под носа си.

Но Рийс бе признал — макар и с горчивина, че не може да престане да я обича, а това означаваше, че бракът им има шанс. Именно на това Тори щеше да заложи всичко. Тя се замисли за довечера и на устните й бавно се появи усмивка. Само ако прогнозата на доктор Рънси за оздравяването на Рийс се окажеше толкова оптимистична колкото за вчера!

— Скоро, Рийс Дейвис, скоро — обеща Тори по-скоро на себе си, отколкото на него.

— Известие, мадам — каза Фулър и й подаде тежък пергаментов плик.

Тори веднага разпозна хартията за писма на майка си. Тя седеше в солариума и преглеждаше един каталог за тропически растения. Следващата зима това остъклено помещение щеше да представлява един малък рай. Разкъса нервно плика.

Майка й беше потънала в неутешима скръб в продължение на няколко седмици и упорито настояваше, че Рийс е убил сина й. Тори много добре си представяше как й се е отразила новината, че дъщеря й е отишла в „Голата истина“ и е прибрала съпруга си в „Леговището на змея.“

Тя прочете официалното писмо — по-точно заповедта — да се яви, за да обсъдят „изключително тревожната вест, която чух тази сутрин.“ Тори се чувстваше емоционално и физически изтощена и нямаше никакво желание да се занимава с Хеда. Докторът й бе обяснил, че ще се изморява лесно и настроението й често ще се променя, особено през първите месеци на бременността. Естествено и през ум не й бе минавало, че ще трябва да преживее опасността, като някой ще се опита да убие бащата на детето й!

Тори позвъни на Зениа и поиска писалка и хартия. Написа кратка бележка, в която обясни, че е твърде загрижена за здравето на Рийс, за да посети майка си днес, но ще й се обади до една седмица.

— Може би, когато й кажа, че ще става баба, ще повярва, че Рийс е невинен — размишляваше Тори.

Но не мислеше, че е вероятно.

В края на краищата бременността й не бе направила щастлив дори Рийс. Последното, за което си бе помислила, когато му призна, че го обича, беше, че според него тя го е направила, защото я е „хванал в капан“ с детето им. Това я бе наранило дълбоко, но след като прекара една неспокойна нощ в размисъл, Тори стигна до заключението, че заслужава и по-лошо. И двамата трябваше да се научат да си вярват. Не може да съществува любов без доверие.

 

 

Каси Лоринг огледа малката порутена колиба, скрита в избуялите плевели. Намираше се на един час път от Денвър, беше усамотена и изглеждаше необитавана.

— Това ли е мястото? — Попита недоверчиво Каси.

— Информаторите на Блеки не грешат, Каси. Искаш ли да вляза с теб? — Попита Стийв.

— Не, сама ще се оправя с нея. Споразумяхме се, че ще е по-добре да поговорим по женски.

— От онова, което Блеки ми разказа за нея, разбрах, че тя е една подла малка кучка — рече мрачно Стийв.

Каси се усмихна ехидно.

— Спомняш ли си как се оправих със Селина Еймс?

Тя погали тежкия кожен камшик, метнат на рамото й, сякаш беше домашно животно.

— Поговорихме си… по женски. Стийв също се усмихна.

— Като гледам тази колиба, не ми се вярва вътре да има порцеланови вази или красиви мебели, които да счупиш с този камшик.

— Да, но Селина беше богата и държеше на нещата си. Тази е бедна и алчна. Мисля, че това ще улесни работата ми — каза хладнокръвно Каси.

Стийв й се усмихна с обич.

— Да цитирам ред от театралния репертоар на Рийс: „Ела насам, Макдъф.“

Каси слезе от Ейнджълфейс, а съпругът й остана на пост. Видя я как почука на вратата и влезе.

 

 

Тори излезе от банята и се избърса с хавлията. Парата ухаеше на теменуги. „Рийс харесва този аромат — помисли си тя и започна да разресва косата си е бавни движения. — След като събрах смелост да вляза в онази пивница, сега ще бъде значително по-лесно“ — вдъхна си увереност тя.

Доктор Рънси бе прегледал раната на Рийс следобед и бе заявил, че зараства забележително бързо. Разбира се, не бе споменал дали могат да възобновят интимните си връзки, а Тори би умряла от срам, ако го бе попитала. Независимо от това, тя реши, че ще е безопасно за нея, ако спи в едно легло със съпруга си довечера. Щеше де изчака и да остави природата да следва своя ход. След седмица съпротивата му щеше да отслабне, а нейната да нарасне.

Тори завърза колана на тежкия си бял кадифен халат, под който носеше скромна бяла копринена нощница — не откровено съблазнителна, а нежна и невинна. Рийс харесваше такова бельо. Тя отвори вратата на спалнята и чу плискане на вода в банята. Лекарят беше казал, че една хубава дълга вана ще се отрази добре на Рийс. Тори бе използвала банята за гости, а Руфъс му бе помогнал да влезе в голямата вана. Тори възнамеряваше да освободи прислугата и да бъде едновременно медицинска сестра и камериер на съпруга си.

Рийс лежеше, облегнал глава на затопления мрамор на ваната. Раната отстрани го болеше не само от засъхващите шевове, но и от самия удар с ножа. Той изруга и се размърда в горещата вода. Лекарят имаше право. Водата наистина омекотяваше раната. Рийс се зачуди дали Тори говореше сериозно. Дали превзетата му малка пуританка действително ще легне с него? Отказа се да мисли какви са подбудите й и започна да мечтае как ще докосне меката й като коприна кожа и ще вдъхне приятното й ухание. Усети, че пенисът му се втвърдява, усмихна се мрачно и се остави на въображението си.

Тори застана на прага, после навлажни устни с върха на езика си, докато гледаше възхитена голото му тяло. Очите му бяха затворени и така изглеждаше привлекателен и уязвим. Великолепната му гръд се надигаше и отпускаше. Тихо се смееше. Почти всичко се виждаше през горещата вода. Признакът му на мъжественост стърчеше като меча Ескалибур над вълните на английското езеро от легендата.

— Виждам, че мечтите ти са приятни — рече мило Тори и влезе в голямото помещение с пухкава хавлия в ръка.

Той отвори широко очи и седна рязко, като разплиска вода наоколо. Сетне видя зачервените й бузи и се облегна усмихнат назад.

— Откога гледаш?

— Достатъчно дълго — отговори Тори и коленичи до ваната.

— Предполагам, че имаш право — каза самодоволно той и погледна втвърдения си член, който се подаваше над водата.

— Ще се свиеш като сушена слива, ако не излезеш скоро оттам — предупреди го тя, без да обръща внимание на неприличното му поведение.

— А ние не искаме да се свивам, нали, любов? — Попита той и се надигна да излезе от водата.

Устните й се разтеглиха в усмивка. Това беше предишният Рийс, когото помнеше. Тя го уви в хавлията, като внимаваше за неприятната рана отстрани.

— Ние не искаме да правиш нищо, което би възпрепятствало пълното и бързо възстановяване.

Преди да разбере какво става, той я уви в хавлията заедно със себе си и започна да развързва халата й. Вплете пръсти в косата й и притегли главата й към устните си, сетне зарови лице в извивката, където тънката й шия се срещаше с рамото.

— Да поработим върху приятната ми мечта — прошепна той.

— Рийс, ти не си достатъчно силен… раната ти… шевовете — възрази Тори задъхана. — Може да ти причиня болка.

— Ще рискувам. Нали съм комарджия, любов.