Шърл Хенке
Условие за капитулация (7)

Седма глава

Лора Евърет не се смяташе за отмъстителна, а само за жена с изострено чувство за справедливост. Освен това мислеше, че е страшно добра в преценките си за човешкия характер. Именно това я доведе в редакцията на Майкъл Манион в тази слънчева утрин в края на юни. Приготвила се беше да поправи едно старо зло. А Рийс Дейвис беше идеалното средство да постигне тази цел. Ако се наложи да стане дори сватовница, още по-добре. Тя си тананикаше тихо и се усмихна на един минувач, докато вървеше забързана по Мейн стрийт към „Плейн спийкър.“

Вътре в редакцията Рийс седеше на един разклатен стол и гледаше с любопитство дребничкия като птиче издател, който драскаше като обезумял уводната си статия в последния момент. Ръчната преса отзад тракаше и скърцаше, отпечатваше първите страници на днешното издание.

Рийс прочете още веднъж категоричната, сериозна бележка от Лора Евърет. Защо, по дяволите, искаше снахата на годеника на Тори да го види? Мислите му се насочиха от Евърет към Тори — Тори с пламналите бузи, издаващи страст под безупречния й външен вид на дама. Как искаше той да разпали тази страст! Разбира се, поправи се мислено той с арогантна усмивка, че ще бъде той. Онзи превзет Чарлс със сигурност нямаше да бъде. Евърет беше от онези мъже, които биха й позволили да ги държи на почетно разстояние с превзетото си благоразумие. А след това щеше да се вмъкне в първия публичен дом, за да се успокои с някоя проститутка.

Естествено, един мъж не можеше да си играе с дама като Виктория Лотън в извънбрачна връзка. Рийс се сепна при тази грозна мисъл. Как се бе изразил един английски благородник в Ню Йорк — „окови на краката“? Е, щом ще се обвързва с нея, тя също трябва да бъде изцяло негова.

Вероятно Лора Евърет можеше да му помогне. Той трупаше богатство, но по-висшите класи в Старлайт още не го приемаха в средите си. Е, идваха при него да търсят плътски наслади, обикновено тайно, и дори вършеха сделки с недвижими имоти с него. Неколцина се бяха отказали от местните банки и взеха назаем пари от него — с по-висока лихва заради риска. Но ако възнамеряваше да се задоми и да заживее така, както мечтаеше като момче, той трябваше да стане порядъчен. А това означаваше, че своевременно трябва дори да продаде „Голата истина.“ Може би ще успее да се споразумее с Джинджър, като й помогне да я изплати за няколко години. Дължеше й това.

Мислите му бяха прекъснати от леко почукване на остъклената врата. Той стана. Вътре влезе Лора Евърет с широка усмивка, озарила закръгленото й, дружелюбно лице. Майк продължи да драска като обезумял, само й махна с ръка да заеме обичайното си място и измърмори, че няма никакво време.

Като дългогодишна и добра приятелка, тя не обърна внимание на лошите му обноски.

— Добре, че не идвам при теб, Майк, иначе щях да те измъкна от онзи стол и да забравиш за крайния си срок.

Тя се обърна към Рийс в същото весело настроение и му предложи пълничката си, облечена в дантелена ръкавица ръка.

— Добро утро, мистър Дейвис. Радвам се, че се съгласи да се срещнем тук, на малко или повече неутрална територия, така да се каже.

Рийс се усмихна, докато се ръкуваше с нея, сетне избърса праха от най-хубавия дъбов стол на Майк.

— Едва ли бих очаквал дама като вас да се срещне с мен в моето работно място, но тук не е много по-почтено — каза Рийс в очакване на опровержение от страна на Манион.

— Внимавай, уелсецо — отговори Майк, без да изпуска молива. — Имаш работа с двамата обществени арбитри на Старлайт — единият, отдясно, е на правия път, а другият — отклонил се от него — там, където се намираш и ти.

Лора се ухили.

— Това е истина, поне засега, но аз вярвам във вашите способности, мистър Дейвис. А що се отнася до непоправимия ирландец тук, неговата цел е само да пише бунтарски уводни статии и да подстрекава тъпите избиратели да купуват вестниците му.

— И ти купуваш вестниците ми — отговори разсеяно Манион.

Лора изсумтя и седна, като подкани с ръка Рийс да направи същото.

— Нито съм глупава, нито виждам подходящи хора в този потънал в невежество щат, които ще ме накарат да гласувам. Но това не е същината на въпроса.

— А кое е същината на въпроса, мисис Евърет? — Попита Рийс, като се вгледа в блещукащите й сини очи, още озадачен от молбата й да се срещнат.

— Младите са винаги нетърпеливи и прями. Но аз харесвам мъжката прямота, мистър Дейвис, и точно затова презирам девера си. Този човек е крадец — каза без заобиколки тя и се облегна назад в очакване на реакцията на Рийс.

— Тя е абсолютно права, да знаеш. Видях документите — каза Майк и пак се върна към заниманието си.

— Тогава защо не е в затвора? — Попита Рийс.

Непроницаемото му по време на игра на карти лице, сега изразяваше видимо изумление.

— Да, наистина. Той е по-малкият брат на Джейкъб. Помисли за скандала, ако отида при федералния съдия с такива обвинения. Аз спрях „вземането му назаем“ от моето завещание след смъртта на Джейкъб.

Тя изсумтя презрително:

— Нахаканият млад глупак си мислеше, че никога няма да забележа липсата на хиляди долари, докато ми даваше подаяния.

Усмивка озари лицето на Рийс.

— Виждам, че сте много прилежна ученичка, когато се стигне до финансови въпроси.

— Какво друго й остава на една вдовица с крадец роднина! Сега аз сама се оправям с паричните си въпроси. А нашият приятел тук, с отличния си новинарски нюх — тя кимна към Майк, — много ми помогна през последните няколко години — с няколко покупки на земя и продажби.

— Тя има предвид мините — поясни Майк, като най-сетне спря да пише и вдигна очи, светнали от новосъживен интерес.

— От това няма да напишеш история, Майкъл, поне не още — скара му се Лора.

После очите й се сбръчкаха в ъгълчетата, като се усмихна.

— Спомняш ли си онзи имот до река Анкомпагре, който Чарлс купи миналата година?

— Онази изоставена сребърна мина близо до пътя на Миър ли? Е, тя беше наистина голям провал за Чарли! — обясни Манион на Рийс. — Той мислеше, че там има цяло състояние от сребро и че се нуждае само от достатъчно основен капитал, за да я направи доходоносна.

— Чудя се откъде ли му е хрумнала тази идея? — Попита невинно Лора.

Манион само се ухили, сви рамене и я зачака да продължи.

— Имам неколцина приятели в Денвър, които може би имат добри новини за Чарлс — при положение, че трябва да я деля с него. От друга страна обаче…

— Мислите ли, че в мината има нещо? — Попита Рийс.

— Само ще кажа, че Чарлс не е наясно с минното дело, пък и няма търпение. Когато мината не му даде достатъчно с минималните инвестиции, той бързо загърби неуспеха и го прикри, като каза, че е платил толкова малко за нея, че може да изчака по-благоприятни времена да я разработва.

Тя замълча и вторачи проницателните си сини очи в Рийс.

— Ти си от Уелс. Разбрах, че си работил в мините там.

— Да — отговори предпазливо той, — но във въгледобивните мини. Вонята обаче е една и съща. Както и опасността. Не слизам долу за нищо на света.

— Не е необходимо. Чарлс така и не го направи. Естествено, Чарлс не би разбрал, ако някой минен инженер му предоставеше лъжлива информация. Сега е доста закъсал с парите и се нуждае от средства за политическите си стремежи.

Очите на Манион светнаха с разбиране.

— Ти не можеш да предложиш пари за мината, без да възбудиш подозренията му. Необходим ти е партньор за сделката.

— Искам да проверя достоверността на информацията ви за тази мина, мисис Евърет — рече предпазливо Рийс.

— Мисля, че един от най-добрите ни клиенти — мистър Уилкокс — може да те запознае с всички данни, които са ти нужни. Ако можеш да опазиш горкия нещастник трезв достатъчно дълго, разбира се.

— Уайли Уилкокс Доматения нос ли? — Попита недоверчиво Рийс.

— Той беше най-добрият златотърсач в Колорадо, преди да се залови с уискито — рече ирландецът. — Не му давай да пие и го накарай да се захване на работа. Ако има сребро в онази мина, той непременно ще го надуши.

Рийс отново се обърна към Лора Евърет.

— Да кажем, че реша да купя мината. Защо избирате точно мен за партньор? Сигурен съм, че познавате много по-порядъчни хора, които с удоволствие биха натрили носа на Чарлс.

— Може би. Но Чарлс не ги мрази и наполовина колкото теб. Веднага ще се улови на въдицата. Между другото, след като купиш мината, аз ще те представя в най-висшите обществени кръгове, мистър Дейвис, дори и да останеш демократ!

С това поразително изявление тя стана и протегна ръка:

— Споразумяхме ли се?

Рийс се ръкува с нея и каза:

— Ако остана доволен от Уилкокс, ще делим наполовина. А що се отнася до другото…

Той се поколеба, като търсеше думи:

— Ще ме препоръчате ли в обществото на Старлайт?

— Само ако намеренията ти към Виктория Лотън са почтени, млади негоднико!

Двамата мъже зяпнаха в почуда, а тя бързо излезе от редакцията.

Манион погледна Дейвис и видя руменината по бузите му.

— По дяволите — промълви изумен той.

 

 

Четвърти юли в Старлайт, Колорадо — с население две хиляди петстотин и един жители — се празнуваше с пищно великолепие, кулинарни чудеса и ораторски умения, съперничещи на всеки друг град със сребърни мини в Скалистите планини, включително Денвър. Мъжете се потяха в колосаните си яки, а жените си вееха с ветрилата си. Мало и голямо бе облякло празничните си дрехи за тържеството. Градският парк беше пълен с хора, които се гощаваха с най-различни деликатеси — от златисто препечени пилета до вносни стриди. Всички барове в пивниците бяха излъскани и украсени с червени, бели и сини знаменца и стенеха под тежестта на огромни купи с твърдо сварени яйца и кошнички с курабии. Бирата и уискито се лееха безплатно. Речите — също.

Чарлс Евърет чакаше нетърпеливо, застанал до подиума, издигнат в центъра на парка. Нямаше дървета, които да пазят сянка и украсената със знаменца дървена конструкция се извисяваше гола в безмилостния пек. Чарлс беше благодарен на Стодард Лотън за подкрепата в надпреварата за сенатор на щата, но ненавиждаше цялата тази плебейска маса, изнасянето на речи в малки градове пред дебелаци и ръкуването с потните им ръце. Ненавиждаше и безкрайното дърдорене на бъдещия си тъст. Щеше да се удави в пот, преди дори да е започнал да говори!

Трябваше да се представи добре пред неколцината члена на републиканската партия от Денвър, дошли да го преценят. Постът в държавната законодателна власт беше само влизането му в губернаторския дом, а оттам — в сената на Съединените щати и националната политика. Ще заведе Виктория във Вашингтон. Тя ще бъде идеална съпруга за губернатор. Дори за член на кабинета.

Точно в този момент Лотън тържествено отстъпи мястото си и аплодисменти изпълниха въздуха. Чарлс зае мястото му на подиума, благодари на Лотън, на кмета и на присъстващите знатни личности. След като размени набързо усмивки с една красива дама, седнала на първия ред, той се съсредоточи върху текста и започна да говори.

Тори сподави желанието си да се завърти върху дървения стол. Той беше адски неудобен, но добре че не стоеше права като повечето хора, Хеда седеше сияеща до нея, със съвършено пригладена сребристоруса коса и слушаше унесено Чарлс. Майка й никога не се потеше, нито се въртеше неспокойно и въобще не правеше нищо, неподходящо за една дама. В момента Тори не искаше нищо друго, освен да събуе обувката си, да свали чорапите си и да нагази в студените чисти води на поточето, което се виеше покрай парка. Тя въздъхна и отпъди ужасната мисъл от главата си, като се опита да забрави за жегата, докато Чарлс говореше сериозно и с достойнство. Той засегна въпросите за политическата корупция и липса на морал, посегателствата на разбойниците овчари в тучните пасбища за добитъка, необходимостта от ограничаване употребата на алкохол и на края за срама, нанесен от дамите от занаята, които опорочават улиците на Старлайт.

— Мислиш ли, че някога ще млъкне? Дали да не го опровергая, преди да е затворил „Голата истина“? — обърна се Рийс към Майк.

Той сподави прозявката си и се облегна на големия бял дъб от дясната страна на естрадата, където двамата се бяха скрили, за да потърсят спасение от блъсканицата и знойния ден.

Манион се изсмя на висок глас.

— Имаш ли политически, освен икономически амбиции, момче? Можем да използваме няколко стабилни демократа около президента Кливланд. Сигурно се чувства ужасно самотен във Вашингтон тези дни.

Дребничкият ирландец лежеше изтегнат спокойно върху затревеното хълмче, а ветрецът разрошваше непокорната му коса.

— Имам достатъчно работа тези дни и не ми е до политика, Майк — отговори Рийс, а очите му претърсваха тълпата, докато се спряха върху изваяния като на скулптура профил на Тори. Тя беше истинско олицетворение на съвършенството с бледо розовата си муселинена рокля. Приглади кокетно изгладените волани на полата си, сетне започна да си вее с ветрилото. Дори от наблюдателницата си Рийс виждаше, че белите й като порцелан бузи са поруменели. Сигурно се сварява във всички тези дрехи. В главата му моментално нахлуха мисли как смъква роклята й, фустата, корсета и долната й ризка. Щом като онова бяло, изящно тяло изглеждаше толкова добре, премръзнало в реката, как ли ще изглежда стоплено от страстта му? Еротичните му размишления бяха прекъснати от въпроса на приятеля му.

— Как върви мината? Не си споменавал нищо от седмици.

Лека усмивка изви устните на Дейвис, но не стигна до тъмно сините му очи.

— Уилкокс ми отне малко време, докато изтрезнее. Мината излезе доста добра, за разлика от финансите на бъдещия сенатор. Изглежда доста се е престарал за тази кампания.

— Както и за тази реч — добави Манион, като се претърколи, за да се облегне на лакът. — Мисля, че мога да пораздвижа малко нещата. Ако не искаш да си навлечеш гнева на дамата си, по-добре тръгвай — добави той и му намигна дяволито.

Рийс сви рамене с безразличие. Всички, включително и Тори, знаеха, че мрази Евърет.

— Бирата се стопля, докато дърдориш там горе, Чарли! — извика Манион.

Гласът му се извиси изненадващо ясно.

Евърет нервно прелисти листата с речта си, без да поглежда към хълмчето и натрапника. Сред оредяващата вече тълпа се разнесе смях.

— Типична реакция от страна на един от главните развратници и пияници в Старлайт, маскиран като издател на вестник — отбеляза кисело Евърет и се върна към текста, само за да го прекъснат отново.

— Тогава помисли за всички тези нещастни трезвеници около теб, които жадуват за глътка студена лимонада! — извика Манион, още изтегнат лениво на хълмчето.

Някъде отзад се присъедини още един глас:

— Да, Чарли, спомни си за „Лимонадената Луси“!

При споменаването на името на жената на бившия президент Хейс, из парка се разнесе силен смях.

— Да, можеш да загубиш дори гласовете на онези, които поддържаха Джон Сейнт Джон по време на Сухия режим. Чух, че гласовете ти са колкото на републиканеца Блейн! — извика пак Майк.

— След като, изглежда, интелектът на нашия добър редактор е отслабнал като крехкото му тяло, ще побързам да приключа с приветствието си по случай този исторически ден — каза Евърет с цялото достойнство, което можа да събере.

Беше възнаграден с учтиви аплодисменти от шепата седнали знатни особи, но гласът на Манион се извиси над опитите им да подкрепят оратора.

— О, Чарли, аз мога да си лежа тук, а ти лъжи колкото искаш на свобода!

При тази иронична забележка тълпата започна да пляска с ръце и да крещи. Стодард Лотън направи припряно знак на оркестъра да засвири бодър марш, преди хората да са се разбунтували.

Чарлс смачка разярено останалата част от речта си от двадесет страници и в бързината си да я напъха в джоба на сакото си, я скъса. Той погледна с присвити очи дребния ирландец, подстрекател на погрома му, и видя, че едрият собственик на заведението „Голата истина“ изправя на крака Манион със сърдечен смях. Напрегната усмивка измести намръщеното изражение на Евърет, докато гледаше Дейвис и посредника на търговията с мини.

— Ще видим кой ще се смее, когато разберете, че сте купили дупка в земята без никаква стойност — промърмори той под нос и слезе от подиума.

Рийс видя, че Тори успокоява вбесения кандидат. „Както майка нацупеното си, разглезено дете“ — помисли си нервно той. Продължи да наблюдава красивата жена, без да обръща внимание на Манион и веселяците, които се бяха насъбрали, за да го поздравят. Рийс стоеше настрана от радостта им, потънал в мисли.

Горчивият гняв на Чарлс обтегна допълнително опънатите от жегата нерви на Тори, докато се опитваше да му вдъхне увереност, че всички разумни собственици, които присъстват тук, със сигурност ще гласуват за него, а кавгаджиите ще бъдат прекалено пияни в кръчмата, за да намерят дори пътя към избирателните урни.

Хеда и Стодард се присъединиха към тях и Чарлс насочи отчаянието си от годеницата към бъдещите си тъст и тъща. Тори ги остави да разговарят и потърка слепоочията си с необяснимото чувство, че някой я наблюдава. Погледна нагоре към отвратителния дребен вестникар, който бе развалил празника, и светлите й очи срещнаха един изгарящ син поглед.

Едрият уелсец стоеше с шапка, килната хулигански назад, откриваща запотената му къдрава, кестенява коса. Нахалното му лице беше широко усмихнато и стоеше небрежно облегнат на твърдата кора на белия дъб. Не носеше сако и бялата му ленена риза беше прилепнала неприлично по коравите му космати гърди, които си спомняше толкова добре. Той докосна с пръсти периферията на шапката си за подигравателен поздрав и тя най-сетне се опомни достатъчно, за да откъсне ужасен поглед от хипнотизиращия му чар. Колко е дързък този… този чужденец!

— Ако ме извините, мамо, татко, Чарлс, трябва да поема глътка чист въздух, преди тълпата да ме е задушила напълно — каза задъхана Тори, кота видя, че сенаторът Колинс и неколцина други важни републиканци се придвижват през празнуващите към Стодард и Чарлс.

Хеда се възпротиви.

— Една дама никога не хуква ей така без придружител, Виктория.

— Ще намеря Сандърс, мамо. Той беше тук, преди да започне речта — отговори тя и се шмугна в тълпата, преди Хеда да успее да я спре.

Всъщност Виктория искаше да избяга от подигравателната усмивка на Рийс Дейвис, пък и наистина трябваше да намери брат си. Когато го видя за последен път, той се канеше пак да се напива. Ако Сандърс се изложеше отново на обществено място, баща им можеше да прибегне до драстични мерки.

Нещо измъчваше по-малкия й брат. Той ставаше все по-мълчалив и мрачен през последните седмици, дълго стоеше в банката и се заключваше в стаята си нощем, за да се напие безпаметно. Онази сутрин Виктория бе чула майка и син да се карат полугласно, със силни грозни думи. На Сандърс му беше прекалено лошо от пиенето, за да отиде на работа, и Хеда му бе отправила вледеняващи заплахи, които бързо изправиха младежа на крака.

Едър златотърсач, облечен в изпотен, смърдящ памучен костюм, се блъсна в нея и се извини, докато тя внимателно си пробиваше път през тълпата. Дали и уелсецът мирише така? Очевидно се обливаше в пот. В главата й несъзнателно възникна образът на онази почти прозрачна ленена риза и твърдите мускули под тънкото й покритие. Срамота! — изкрещя съзнанието й. Но една друга част от нея й нашепна, че той съвсем няма да мирише като онзи некъпан копач. Тя разтърси глава, за да проясни мислите си и разтри слепоочията си, като се наведе над грубоватата дървена маса в края на парка. Слава богу, че тълпата оредя. Край нея мина момченце с топка, а една жена с бяла басмена рокля му извика да се връща и да изяде сладкиша си с цариградско грозде. Тори въздъхна и реши да потърси Том Кицлер и неколцината други богати млади мъже, които пиеха със Сандърс. Едва ли щеше да го откопчи от Том, но поне трябваше да опита. „Така ми се пада“ — изведнъж й мина през ума. Тори повдигна сухата си розова пола, за да не се изцапа от въртящия се наоколо жълт пес, който препускаше след момченцето с топката, сетне изправи рамене и тръгна уверено към западния край на парка.

Сандърс видя фигурата на сестра си в далечината. В същия миг от противоположната посока се появи Ела Хаузър. Той се заклатушка, съпровождан от веселите викове на Том и Доналд. Ела не трябваше да се среща с Тори! Кой знае какви щеше да й ги наприказва!

— А, ето я и самата мис Царско величие — каза злобно Ела, — дошла да спаси горкия си пиян брат.

— Първо имаме работа с него, момиченце.

Плътният глас на Емет Хаузър изтръгна стон на изненада от Тори.

Голямата му мръсна ръка я дръпна. Беше изникнал от сянката на голямата ела, откъдето следеше племенницата си.

— Вижте, мистър Хаузър, няма смисъл да въвличаме сестра ми…

Неразчленените думи на Сандърс бяха прекъснати от Ела.

— Значи сега е мистър Хаузър. Много сме официални, Санди.

— Пусни ме, мръсен грубиянино — извика Виктория с всичка сила.

Сърцето й туптеше лудешки от страх. Том Кицлер и Доналд Толи бяха твърде пияни, за да я защитят, Сандърс — също. Какво искаше да каже тази гадна кръчмарска племенница, като говореше толкова свойски на брат й?

Ела мина покрай Тори и започна да шепне разярена на Сандърс, като буквално го завлече в храстите, докато приятелите му се подиграваха и дюдюкаха.

— Остави ги да поговорят — рече Емет и стисна Тори още по-силно за ръката.

Дъхът му вонеше на вкисната бира и твърдо сварени яйца. Тя извърна глава от лицето му и гневно го блъсна в гърдите. Твърдите като желязо мускули не почувстваха нищо. Тори се изплаши, когато той се наведе и притисна устни към слепоочието й, като вдъхна уханието й.

— Пусни ме веднага! — изсъска вбесена тя.

— Прави каквото ти казва дамата! — намеси се един тих стоманен глас.

Рийс Дейвис бавно излезе на полянката и спря пред Хаузър. Застана заканително, с едната ръка върху приклада на колта си, а с другата дръпна Тори от противните ръце на Хаузър.

Хаузър я пусна и тя се озова в обятията на Рийс. Той я прегърна здраво. Сърцето й туптеше до неговите гърди и всички мускули в тялото й трепереха от гняв, като че ли някой бе нахлул в личната й собственост. Той я избута зад гърба си, защото се опасяваше, че огромният като канара Хаузър ще пристъпи към действие. Емет тръгна напред, сетне спря.

— Бих те убил с удоволствие — рече с тих и леден глас Рийс.

Жълтите очи на Хаузър се разшириха замислено, после той каза:

— Нямам какво да деля нито с теб, нито с нея. Хайде, Ела. И без това-онова момче е твърде пияно, за да разговаряме сега. Остави го.

Хаузър се обърна и тръгна бързо към племенницата си и Сандърс, които разпалено се караха. Точно когато Емет стигна до тях, Ела плесна Сандърс през лицето и клатушкащият се младеж падна на земята. Ела се обърна и избяга с чичо си, който креташе подир нея.

Стъписването на Тори при вида на насилието изчезна, когато видя, че брат й си удари главата в един камък. Тя се откъсна от покровителствената прегръдка на Рийс, втурна се към Сандърс и коленичи до него.

Рийс я наблюдаваше как вика отчаяно името на брат си и докосва леко раната на главата му. Сетне бързо отиде до поточето и намокри най-хубавата си ленена кърпа. Като се върна, Рийс взе ленената кърпа от ръцете й и коленичи до нея.

— Ето, ще използваме това, за да спрем кръвоизлива.

Той притисна снежнобелия лен до раната и после я огледа с вещо око.

— Не е много зле. Само малка рана, но на сутринта доста ще го боли главата.

Той завърза кърпата около главата на Сандърс.

— Още е в безсъзнание — засуети се Виктория, като се опитваше да вдигне Сандърс.

— Мъртвопиян е, любов. Не се тревожи. Скоро ще се събуди и първо ще се страхува, че ще умре, сетне ще съжалява, че няма да умре.

След тези думи той вдигна без никакво усилие тялото на младия човек и го изправи на олюляващите се крака. Преметна една от ръцете на Сандърс на широките си рамене и повлече почти изпадналия в безсъзнание младеж към Мейн стрийт.

— Къде го водиш? — извика Тори и хукна по петите му.

Рийс се обърна с висящия на раменете му като заспало кученце Сандърс и отговори усмихнат:

— В моята пивница. Ела и ти, любов.