Шърл Хенке
Условие за капитулация (18)

Осемнадесета глава

Всички гласове бяха преброени. Печатницата в „Плейн спийкър“ се мъчеше да извади колкото може повече екземпляра с новината, че Сам Бенсън е победил Чарлс Евърет в надпреварата за мястото на сенатор от Колорадо. Майк Манион радостно потриваше ръце, докато взимаше първата страница със заглавието, известяващо новината. Вечно измачканите му и изцапани с печатарско мастило дрехи изглеждаха по-зле от всякога. Цяла нощ бе стоял пред заключената врата в съдебната палата в Лейк сити, докато брояха гласовете, сетне бе яздил като обезумял до Старлайт.

Първото издание на „Плейн спийкър“ излезе преди новия републикански вестник — „Хералд ъв трут“ — почти два часа по-рано. Върджил печаташе второто издание, а Майк пиеше гъсто кафе от нащърбена гранитна чаша. Той се изкикоти между две глътки.

— Сега е много по-добре отколкото по време на процеса срещу Паркър. Господи, каква продажба. Знаех, че Сам ще бие онзи глупак Евърет, но не съм и сънувал, че победата му ще бъде толкова съкрушителна.

— Виждам, че се радваш на победата и на продажбата на вестника. На гърба на коня ли написа тази статия, за да излезе преди „Хералд“?

Рийс мина по разхвърляния под и седна на ръба на отрупаното бюро на Майк, като разкопча дебелото си вълнено палто.

— Отчасти докато яздех, а останалото — докато Върджил набираше шрифта на заглавието. Не е лоша, ако смея да се изразя така. Това е повод за празнуване! Трябва да вдигнем гала увеселение в „Голата истина.“

Той замълча, а на лицето му се появи глуповато изражение.

— Е, може да се получи малко неудобно със сватовете ти, които са толкова близки с Евърет. Мисля обаче, че Лора ще се радва от поражението на онзи републиканец.

Той замълча за миг, сетне попита между другото:

— Тори как прие новината?

Рийс вдигна рамене:

— Чарлс е последната ми грижа по отношение на Тори. Едва ли е сломена от политическия му неуспех. Но Стодард е дълбоко разстроен. Той поддържаше Евърет изцяло и сега ще му бъде неудобно да погледне в очите приятелите си от Денвър. — Той замълча за миг, после добави. — Мисля, че идеята ти за увеселение е добра. Ще накарам Джинджър да я обмисли и да определи датата. Мислиш ли, че победителят в изборите ще дойде в града, ако го помолим да ни окаже тази чест?

Майк се ухили и измери Рийс с поглед:

— Може и да поговориш с него по работа — за железницата.

— Може. Разпространи вестта и ела при мен.

Рийс намигна на Манион и се загърна с палтото, преди да излезе на леденостудения вятър навън.

Майк бързо се зае със задачата и написа бележка до новия сенатор. На следващия ден се получи отговор, че Бенсън е радост ще дойде на увеселението. Всички гласоподаватели от Старлайт бяха поканени в „Голата истина“ да отпразнуват изборната победа. Естествено, заклетите републиканци и хората от по-висшите кръгове не приеха, но всички овчари, миньори, кравари и продавачи в разстояние на няколко мили наоколо чакаха радостно и нетърпеливо да се ръкуват с любимеца си. Макар че не им разрешаваха да гласуват, момичетата на Джинджър също очакваха с нетърпение веселбата.

Докато жителите от по-нисшите обществени слоеве бяха опиянени от радост, семейство Лотън бяха в мрачно настроение.

— Разорен съм, това е — разорен! Онзи смахнат разби авторитета ми в партията в Денвър. Никога няма да мога да ги погледна в очите след начина, по който се остави на онзи прост водач на сбирщина да го победи!

Стодард пийна кафе и се пребори с подтика да хвърли изящната чаша от китайски порцелан на пода.

Хеда стана, приближи се до зачервения си съпруг и постави хладна, успокояваща ръка на рамото му.

— Чарлс не е виновен, че цялата онази кръчмарска измет има право да гласува и надделя над по-добрия кандидат. Най-лошото е, че онзи твой ужасен зет сипва сол в раните ни в отвратителната си пивница.

Лотън се изсмя грубо и безрадостно.

— Той е мой зет, когато направи нещо неприемливо, и твой зет, когато плаща сметките за всичките онези събирания и увеселения, които организирате с Виктория.

Смразяващият поглед на Хеда се отмести от Стодард към дъщеря им, която седеше пребледняла и мълчалива в другия ъгъл на стаята.

— Опитай се да го цивилизоваш, Виктория. Той е наистина ужасен.

— Мога да опитам, мамо — отговори тя, като знаеше колко безрезултатно би било едно такова усилие, — но се съмнявам дали ще ме послуша. Всъщност минах, за да попитам дали имате вест от брат ми. Миналата седмица, когато срещнах случайно Чарлс, той спомена, че са видели Сандърс в Денвър.

Хеда седна на канапето внезапно съкрушена. Разтревожените й очи се впериха в Стодард. Той се прокашля и отговори:

— Не, нищо определено. Изглежда е напуснал Денвър с всичките пари. Трябва да се справим някак с разорението, което ни причини. По-добре забрави онзи нехранимайко брат си и се опитай да предразположиш съпруга си.

Стомахът на Тори се сви:

— Ти се безпокоиш повече за парите си, отколкото за сина си!

Думите се изтръгнаха неволно от нея. Стодард пребледня и също седна, но преди да успее да отговори, Хеда се обади:

— Това е чудовищно и не е истина, Виктория!

Стодард се съвзе и добави:

— Ти най-вече трябва да почувстваш цената, която това семейство плаща заради безотговорността на Сандърс.

Тори се разрида:

— Съжалявам. Не исках да кажа това.

Тя наведе глава, без да може да погледне родителите си в очите. Стодард се бе състарил много за няколко месеца. Поражението на Чарлс беше още едно бреме върху плещите му.

— Вероятно ще успееш да убедиш съпруга си да се откаже от онова ужасно празненство — предположи Хеда успокояващо.

Тори я погледна и видя непреклонността в очите й. Странно — колкото повече очите на Стодард помръкваха, толкова повече сили черпеше съпругата му от някакъв вътрешен източник. Тори реши да подражава още веднъж на майка си.

— Да, мамо, ще говоря с Рийс. Увеселението е ужасна идея.

— Увеселението е прекрасна идея — заяви Рийс. — Ще го направим в пивницата от уважение към теб. Господ да не дава повече демократи да прекрачат прага на „Леговището на змея“ — дори и да са сенатори.

— Идеята е на Майк, нали?

Тори стоеше в средата на солариума, крехка като дивите цветя, разцъфнали като предизвикателство към студения планински климат.

— Майк я предложи, но аз го подкрепих. Искам да говоря с новия сенатор за железницата. Бъди разумна, Тори. Това е делова работа. Или се безпокоиш за наранената чувствителност на горкия Чарлс? Видях ви погълнати в сериозен разговор онзи ден.

Рийс моментално се изчерви, когато произнесе това ревниво обвинение. По дяволите, докога ще продължава да показва пред нея уязвимостта си?

Тори се ядоса. Задушаваше се, хваната като в капан между неразумните настоявания на родителите си и тези на съпруга си.

— За твое сведение, разпитвах Чарлс за Сандърс. Той се опитва да помогне на баща ми да намерят брат ми.

— Забрави онзи слабак. Сандърс вероятно е на Изток и пилее откраднатите от всички вложители в банката на баща си пари.

Очите на Тори се напълниха със сълзи, но тя ги прогони сърдито, като се опитваше да запази самообладанието, което Хеда изглежда винаги имаше в запас.

— Ти не се интересуваш нито от мен, нито от семейството ми — само от гадното си богатство!

— Гадното ми богатство осигури този скромен подслон.

Той махна саркастично с ръка към солариума и изисканата приемна зад него.

— Всяка чаша — всичко, което притежаваш, идва от спечеленото с много усилия, Тори. Съжалявам само, че имам такъв жалък произход, с който опетних скъпоценното име Лотън!

С тези думи Рийс излезе от стаята.

Тори го гледаше как крачи с дългите си крака, докато се изгуби от погледа й. Ненавиждаше го. Обичаше го — не, тя бързо отхвърли тази непоносима мисъл. Но алтернативата беше не по-малко ужасна. Щом не го обичаше, тя му се наслаждаваше похотливо така блудно като всяка кръчмарска проститутка. Въпреки доводите, тя знаеше с горчива убеденост, че още тази вечер ще се размекне в обятията му в голямото им топло легло.

 

 

— Колко е нахален онзи надут глупак! Изборна измама! Да се гласува рано и често може и да има резултат в Денвър, но не и в Югозападно Колорадо. Бенсън спечели мястото си честно и почтено.

Майк кипеше от гняв и крачеше из стаята, докато четеше язвителното обвинение, публикувано на първа страница в „Хералд“, според което демократите платили на пияни кравари и златотърсачи да използват измислени имена и да пуснат стотици фалшиви бюлетини.

— Напиши опровержение. Лесно можеш да провериш изборните резултати и списъците на гласоподавателите.

Рийс сви рамене, докато пиеше бира в пивницата. Майк бе нахлул, като размахваше „Хералд“ мигове, след като Рийс обмисляше безрезултатно сърдитите молби на Тори и ревнивите си обвинения.

— Да, мога да го направя.

Той изведнъж изщрака с пръсти.

— Когато въпросът потъне веднъж завинаги в забрава, наред с политическите амбиции на Чарлс, ще можем да празнуваме истински.

Той започна да съставя списък с имена.

— Чарлс Евърет, Уилъби Джонсън, Стодард Лотън, Даниел Ръмсфелд, Бенджамин Гейтс — всички местни и областни величия от републиканската партия, стожери на обществото.

— Какво по-точно си замислил с хитрия си ирландски мозък? — Попита Рийс, след като прочете списъка.

Манион прошепна нещо в ухото му, като огледа пивницата, за да се увери, че никой друг няма да чуе малката му „изненада.“

Рийс прихна да се смее и плесна по бедрата си.

— Точно това ми трябваше, за да се разсея — е, няма значение — точно от това се нуждая. Дори ще подаря магаретата.

Въпреки че беше едва четири часа следобед, празненството в чест на сенатора Бенсън в „Голата истина“ беше в разгара си. Дните бяха станали кратки с безмилостното настъпване на зимата и всички искаха да участват в нощното увеселение, макар че почитаемият гост щеше да пристигне чак след час.

На вратите на всички бръснарници, ресторанти, железарски и хранителни магазини висеше надпис: „Затворено.“ Всички празнуваха изборната победа на новия сенатор. Хората се изливаха на тълпи, въпреки вилнеещия студ, но съдбата ощастливи веселието с ярка слънчева светлина. Хора, увити във вълнени палта, се влачеха по улиците, а конярите, прегърбени срещу вятъра в колите си, налагаха конете и мулетата с камшици. Пищно облечени дами от занаята, чиито ярки, пъстри тоалети бяха скрити под зимните палта и ботуши, се сляха с празнуващите, като търсеха клиенти по пълния с хора тротоар. Всички от „Мейн стрийт“ отиваха там, където се лееше уиски и свиреше музика — дори доста голям брой от републиканците. В дивата пустош на Колорадо политическите страсти постепенно се успокояваха.

Майк и Рийс чакаха на отворената врата на „Голата истина.“

— Изпрати ли покани на почитаемия кмет и на Чарлс? — Попита Майк с игриво пламъче в кафявите очи.

Рийс се ухили и отговори:

— Новият ми секретар беше изумен, когато го накарах да напише покани до всички знатни граждани в Старлайт — всяка, подписана от другия.

Той погледна към отсрещната страна на улицата.

— Ето го кметът.

— Търси Чарлс. Аха, ето го. Завива зад ъгъла с екипажа си. Дано онези глупави мулетари не са толкова пияни, че да не разберат колко е часът — добави угрижено той.

Сякаш в отговор на забележката му, откъм долния край на улицата отекна тътен, който постепенно се извиси над силния шум от веселието.

— Бягат панически! Това е стадо проклети мулета — изрева един як копач.

Проститутките се разпищяха от изненада и побързаха да се приберат в публичните домове. Конярите бързо спряха екипажите от двете страни на широката, кална улица. Говедари, златотърсачи и градски жители скочиха върху дъсчения тротоар, когато десетки мулета се втурнаха в суматохата. Като орда фурии те ритаха с острите си копита, показваха жълтите си зъби и ревяха срещу тълпата, която спираше стремителния им бяг по „Мейн стрийт.“

Много скоро подсвирквания и смях заглушиха магарешката серенада.

— Гледай тези магарета!

— Много на място, ако питаш мен.

— Негодникът Евърет е наивник с голяма уста.

— Най-грозното е за Джонсън. Пък и онова за кривокраката тапа, стария сенатор Гейтс!

Рийс и Майк стояха с безизразни лица на тротоара, заобиколени от дюдюкащи, превиващи се от смях мъже и жени, които четяха имената, написани с яркочервена боя върху избръснатите задници на мулетата. Чарлс и всичките му политически поддръжници имаха прозвища.

Група мъже бяха заобиколили екипажа на Евърет и се кикотеха, докато четяха надписите за краен ужас на претърпелия поражение кандидат. Кметът Джонсън впиваше кръвнишки взор във всеки, който го погледнеше, проправяше си път към една задна уличка и изчезна. Тук-там неколцина заклети поддръжници на осмените знатни граждани крещяха възмутено срещу тази вулгарност, но тълпата заглуши протеста им.

Рийс видя как Чарлс посочи обвинително с пръст към него и Манион. Сетне нещастният адвокат обърна екипажа си и избяга от веселието.

— Знае, че ние сме го организирали — ухили се Рийс.

— Предварително направено заключение, що се отнася до мен. А що се отнася до теб — предполагам, че изпитваш известна вина — рече весело Майк, после стана сериозен. — Какво ли мисли Тори, задето направихме за смях Евърет и поддръжниците му?

— Ние не сме ги направили за смях. Те сами свършиха тази работа. Статията ти от вчера разпръсна веднъж завинаги смешните обвинения на Чарлс за измама в изборните резултати.

Той замълча и се замисли как ще реагира съпругата му.

— Мисля, че трябва да се прибера вкъщи, за да видя дали чувството за хумор на Тори е толкова добро, колкото се надявах.

— А, почетният гост идва.

Майк потупа Рийс по гърба и го бутна да се слее с тълпата посрещачи на спечелилия изборите сенатор Бенсън.

Рийс поговори със Сам в личния си кабинет в „Голата истина“, сетне постоя при празнуващите долу и се приготви да се прибира у дома. Часът беше почти единадесет и Тори несъмнено бе чула за лудориите с магаретата.

Поне разговорът с новия сенатор бе протекъл гладко, успокои се той, когато дръпна юздите на Блекджек пред „Леговището на змея.“ Подаде поводите на чакащия коняр и започна да се изкачва по широките каменни стъпала. В предверието беше тихо. Рийс свали шапката и палтото си и ги даде на иконома Фулър.

— Мисис Дейвис си легна, сър — рече сковано посивяващият дребен човек.

Тори бе наела Фулър по препоръка на Хеда. Според Рийс той вървеше сякаш беше глътнал бастун и характерът му беше същият. Той кимна на иконома и започна да се качва по виещите се стълби към спалнята.

Тори съвсем не си беше легнала. По-скоро се беше оттеглила. Не знаеше как да погледне съпруга си в очите, защо то беше убедена, че той е главният виновник за днешната гавра. Къпала се бе дълго и бавно, за да успокои нервите си и сега седеше пред тоалетката и разресваше косата си. Мина й през ума да се престори на заспала, когато Рийс пристигне, но после реши, че ще е безполезно. Винаги се предаваше само като я докоснеше, и я накараше да се задъха и да загуби самообладание. Естествено, това пиянско увеселение щеше да продължи часове. Вероятно Рийс ще заспи моментално на голямото им легло или изобщо няма да се прибере вкъщи. Може да остане в „Голата истина“ при Джинджър Вогъл. Странно защо, но тази мисъл я безпокоеше много повече от хъркането му до сутринта. Четката за коса увисна във въздуха за миг, после бавно поднови движенията си, докато Тори размишляваше.

Рийс застана на прага, като мълчаливо наблюдаваше тоалета й преди лягане. Сърцето му се сви, като си помисли колко много я обича. „Ти си глупак, Дейвис“ — помисли си той, но каза тихо на глас:

— Не очаквах, че още ще си будна, любов.

Тори едва не изпусна четката, като чу познатия глас.

— Не можах да заспя — отговори сдържано тя.

— Предполагам, че си чула за празненството в града? — Попита Рийс и започна да се съблича с много по-голямо безразличие, отколкото изпитваше.

— Изумена съм, че си тръгнал толкова рано — отговори тя, след като най-сетне събра смелост да се обърне и да го погледне.

Той беше свалил ботушите си, навил ръкавите на ризата си и разкопчаваше копчетата — интимност, която знаеше, че ще я смути.

— Говорих със сенатора. Нямаше причина да стоя с пияниците. Предпочетох да се прибера вкъщи — каза весело той и зашляпа бос към шкафа до камината.

Бръкна вътре, извади бутилка старо, отлежало бренди и сипа в една чашка.

Тори гледаше как играят мускулите по широкия му гръб, докато коленичеше до шкафа. Ненавиждаше начина, по който я караше да се чувства и ядосано извърна поглед встрани.

— Лора идва тази вечер — рече тя. — Много е харесала шегичката на Майк.

— Така ли? Изобщо не се учудвам — отговори уклончиво Рийс, стана и отпи от брендито.

— Стига си го увъртал, Рийс. Двамата с него го измислихте, нали? Винаги си ревнувал от Чарлс и си презирал баща ми — точно него от всички знатни хора в града.

Рийс я изгледа изпитателно:

— Какво точно ти каза Лора?

— Описа красноречиво веселбата — дори червената боя по техните… ами, задни части. — Тя потръпна.

— А сега кой го увърта, Тори? Задниците им бяха обръснати и майсторски украсени.

— Ти ли го направи? — Попита укорително тя.

Рийс се ухили без ни най-малко чувство за вина. „Какво пък, по дяволите?“

— Майк го написа. Аз само осигурих мулетата.

— А списъкът с имената?

Тя започна да потропва нервно с крак, щом Рийс се приближи до нея.

— Не. Боя се, че пак беше работа на онзи дявол, ирландеца. Сенаторът Гейтс и кметът Джонсън трудно ще го преживеят.

— Както и баща ми и много други хора в града — рече сериозно Тори, сетне не се сдържа и попита. — Ти ли изпрати поканите на Чарлс и кмета?

— Виновен съм. — Той вдигна ръце, все едно се предаваше. — Трябваше да дойдеш, Тори. Старият Джонсън беше по-обезумял и от одран пор, а Чарлс не можеше да измъкне екипажа си от доброжелатели. Не биваше да отправя онези яростни обвинения в „Хералд“ за измама в изборните резултати — обясни Рийс.

— Не, не биваше.

Тори се опитваше да се пребори със заразителното веселие, излъчващо се от Рийс. Описанието на Лора за това скандално събитие беше още живо в паметта й. Сякаш виждаше как Чарлс се опитва да овладее впряга си сред тълпата освиркващи го, крещящи миньори.

— Чарлс може би заслужава това, но не всички, особено баща ми.

— Какво ще кажеш, ако поканим родителите ти на вечеря в хотел „Джорджтаун“ в петък вечерта — да се сдобрим? Имам едно предложение за Стодард относно железницата. Мисля, че ще остане доволен, ако бъде включен в сделката.

Той протегна ръка с дланта нагоре.

— Примирие?

— Примирие — отговори Тори, сетне се изкикоти преди Рийс да остави чашата и да я вземе в обятията си.

 

 

Тори гледаше през прозореца на спалнята. Навън падаше сняг като лъскава дантела и засипваше стъклата.

— Ще се доберем ли до града? — обърна се тя към Рийс, който се появи изневиделица зад гърба й, а образът му се отрази в стъклото.

Той се вгледа в мрака, като размишляваше, сетне я погледна разтревожено.

— Мисля, че времето ще се задържи. Това е само лек валеж. Знам колко много искаш да играеш ролята на миротворец между мен и родителите си.

Той я целуна с обич по врата.

Тори се обърна и се отдръпна от него, защото още изпитваше неудобство от начина, по който й въздействаше физическото му присъствие.

— Повече, отколкото искам да съм посредник. Някои от онези мулета още тичат свободно из предградията на града.

— Надявам се, че не и онова с името на баща ти. Първото, което направих вчера сутринта, беше да изпратя човек да го намери.

Тори остана непреклонна.

— Татко едва не получил удар, когато Чарлс отишъл вбесен при мама вечерта. Страхувам се, че е разказал историята в доста украсен вид и е обвинил повече теб, отколкото Майк Манион.

— А скъпата ти майка е произнесла една от обвинителните си речи, докато не съм бил у дома. Боядиса ли в черно Нейно височество вратата ни или те призова в съда?

Рийс видя, че Тори се вцепени от гняв, както правеше винаги, щом нападнеше семейството й.

— Съжалявам, любов. Обещавам да бъда очарователен и покорен довечера.

— В чара ти съм сигурна, Рийс, но мисля, че никой няма да прояви снизхождение към теб — отговори Тори.

Изражението на лицето му беше непроницаемо и закачливият смях изчезна от очите му.

— Не залагай на това, Тори.