Шърл Хенке
Условие за капитулация (14)

Четиринадесета глава

Тори стоеше в средата на господарския апартамент в навечерието на сватбата и вече не беше сигурна в плана си за отмъщение. Стените и мебелите като че ли я затваряха в капан. На високия таван в огромната стая висяха две червени като в харем лампи, а светлината им проблясваше по облицованите с червено кадифе стени. Голям месингов купидон беше кацнал на задната табла на голямото легло и наблюдаваше какво става там… и вероятно нашепваше похотливи идеи. Около леглото имаше прозрачна завеса от разноцветни стъклени мъниста, които подрънкваха и блещукаха при най-лекото раздвижване. Господи, дали Рийс няма да използва някое от въженцата с мъниста, за да я удуши? Тори потрепери и извърна поглед от леглото.

Останалата част от стаята също не предлагаше голяма утеха. Голяма статуя на Пан, свирещ на флейтата си, седеше на празното място пред големия прозорец и й намигаше неприлично. Огромни чудати изображения с позлатени дърворезби изпълваха стените. Дори килимите засилваха чувството й, че се задушава. Те бяха направени от екзотични кожи на леопарди и тигри, заедно с озъбените глави и щръкнали нокти.

Когато бе видяла тези необикновени неща поотделно и ги избра в пристъп на детинска ревност, те й се бяха сторили идеалният начин да покаже на Рийс Дейвис какво мисли за дебелашките му претенции за изтънченост. Той парадираше с богатството си и си бе купил съпруга за украса — разсъждаваше отмъстително тя, докато превръщаше спалнята им за първата брачна нощ в пародия, подобна на брака им. Но сега, като видя всички тези вещи насъбрани на едно място, преди да се свърже с него за цял живот… Тори се ужаси от собствената си дребнавост. Изплаши се. Мина й през ум да махне някои от мебелите. Двама работници, на които беше специално платено, сглобяваха цял ден тежките предмети. Тя не можеше да развали онова, което бе постигнала с толкова усилия.

— Той ще бъде мой съпруг. Ще може да прави каквото си иска с мен, а аз ще бъда без никаква помощ.

Тя чу как думите й отекват приглушено в голямата, отрупана с предмети стая. Може би ще я набие или ще я изгони в немилост. Тогава саможертвата й за Сандърс и семейната чест ще отиде на вятъра. Не, Рийс Дейвис е твърде горд и упорит, за да признае публично поражението си. Комарджията искаше дама. Той беше сключил сделката си без дори да се интересува какви чувства изпитва тя към него. Тори изправи рамене и тръгна към вратата. Позлатената месингова фантастична фигура на дръжката изтрака погребално, когато я натисна и пусна. Без да се обръща назад, Тори тръгна решително надолу по широките стълби, към очакващата я карета.

 

 

Рийс стоеше пред олтара в църквата и гледаше видението в бяла коприна и дантела, което се приближаваше към него. Лицето на Тори бе забулено от множество пластове от чисто бял тюл. Той не можеше да види изражението й, но забеляза как се е вкопчила в ръката на баща си, който бавно я съпровождаше по пътеката между редовете. Празнично украсената църква беше пълна с цветя и хора. Цялото висше общество на Старлайт и околността беше настанено на предните скамейки. Много от приятелите на Рийс от не толкова порядъчната и рядко посещаващата църквата част от града, се бяха събрали отзад. Джинджър я нямаше, но Лизи Къстъс и Кармелита Санчес седяха в един ъгъл, скромно облечени и с воали за тържествения случай.

Тори наблюдаваше Рийс изпод вежди, докато участта й неумолимо се приближаваше. Лора имаше право за едно — той беше прекрасен. Слънчевата светлина струеше през разноцветните стъкла на прозорците над олтара и позлатяваше къдравата му кестенява коса с червеникави отенъци. Тори почувства как проницателните му сини очи проникват в нея и търсят най-съкровените й мисли. Дали иска и душата ми така, както тялото ми?

Голямата му, топла ръка се протегна към малките й студени пръсти. Той ги стисна насърчително и й помогна да коленичи пред епископ Грей. Рийс я усети, че трепери, докато свещеникът произнасяше дългия и сложен сватбен ритуал. Той тайно изучаваше нежния й профил и я улови, че поглежда към него. Тя бързо се извърна и притвори клепачи.

Рийс изрече обета си с дълбок, резониращ глас, който отекна мелодично сред насъбралото се множество. Тори повтори думите тихо, почти шепнешком, безчувствено, като че ли ги издекламира наизуст. Когато дойде ред Рийс да сложи тежкия златен венчален пръстен на пръста й до екстравагантния годежен диамант, той предположи, че тя ще потръпне или отдръпне. Тори го изненада, като сложи елегантната си тънка ръка в неговата. Той плъзна пръстена на пръста й, а с другата си ръка я погали по китката. Усмихна се леко, когато усети как вените й започнаха да пулсират ускорено в отговор на допира му.

Когато свещеникът ги благослови за последен път и им даде знак да станат, Тори си помисли, че коленете няма да я удържат, ако Рийс не я държи здраво за лакътя. Той взе ръката й с чувство за собственост и я поведе по дългата пътека между редовете. Тя държеше главата си високо вдигната и не обръщаше внимание нито на завистливите погледи на леконравни красавици като Лисет Джонсън, нито на прикритото неодобрение на много от знатните граждани.

Рийс също долови различните настроения, носещи се сред присъстващите. Би намерил това за забавно, ако не беше бледността и треперенето на невестата му. По средата на пътеката той я усети, че се поколеба и стъпи накриво, но сетне бързо се съвзе, докато минаваха покрай Чарлс Евърет. Рийс кимна леко и студено на нахалния глупак и дръпна Тори към вратата на църквата.

Приемът беше разточителен. Той се състоя в дома на семейство Лотън, с парите на Дейвис. Оставил бе подробностите на Хеда и Тори. Навсякъде имаше разноцветни цветя. В кристалните чаши бълбукаше френско шампанско, а масите стенеха под тежестта на телешкото печено, английските фазани с глазура, пушените стриди и планинска пъстърва. Една цяла маса беше отрупана само със сладолед, поднесен във фантастични форми. Оркестърът свиреше весел валс, а елегантно облечените мъже и жени ядяха, пиеха и тихо обсъждаха тази най-невероятна двойка в историята на Колорадо. Откакто сребърният барон на Лийдвил, Хоу Табор и разведената музикална актриса Бейби Доу се бяха оженили — без той да се разведе с първата си съпруга — Колорадо не беше ставал свидетел на такова изумително бракосъчетание.

Приятелите на семейство Лотън — банкери и фермери — отпиваха шампанско и изискано похапваха желирани фазани. Веселите другари на Рийс — хора от пивниците и овчари — празнуваха сватбата с големи количества бира и уиски, и поглъщаха цели подноси със стриди. Препълнената с хора къща беше разделена на враждуващи лагери, но Лора Евърет се придвижваше грациозно от група на група, като се опитваше да ги умиротвори със значимия си чар. Усилията й бяха подпомагани от фамилията Лоринг.

Като водещ републиканец с тесни делови връзки с командира си от Гражданската война генерал Уилям Джексън Палмър, Стийв Лоринг се движеше с лекота във всякакво обкръжение. Каси беше оживена и елегантна в бежовата си копринена рокля, която напълно подхождаше на необикновения цвят на косата й. Дори и да клюкарстваха шепнешком, че тя ръководи сама товарната си компания, никой не го каза на глас. Дори мъжкараната Кайли беше преобразена в хубава млада жена в стилна скромна бледозелена рокля. Рийс й бе обещал да танцува с нея на приема и дори лудориите на двамата й по-малки братя не можеха да помрачат радостта й.

Хеда и Стодард стояха послушно в редицата на приемащите поздравления, до новия си зет, приемаха хладно и лицемерно благопожеланията с престорени усмивки и сковани кимания. Рийс едва не се задави, когато Майк Манион целуна галантно ръката на Хеда, а ирландските му ласкателства започнаха да се леят като из ведро.

— Внимавайте за приятелите на онзи негодник уелсец, когото обградихте с почтеност, мадам. Той може и да се преструва, че клони към републиканската партия, но само до следващите избори.

Стодард се закашля, а Хеда дръпна ръка, сякаш ухапана от змия. Майк смело се обърна към Тори и Рийс.

— Е, реши и го направи, разбойнико. Ожени се за най-красивата дама на запад от Мисисипи.

— Бил ли сте някога на изток от Мисисипи, мистър Манион? — Попита Хеда с кисело снизхождение.

Дребният ирландец се почеса по главата:

— Броите ли последните ми две пътувания до Ню Йорк, или само разходката, която направих до Европа, мадам? — Попита невинно той.

— Срещал се е с кралица Виктория и й подарил екземпляр от „Плейн спийкър“ — поне така казва — добави Рийс и намигна.

— Точно така беше. Доста голяма страна, но не лоша за една англичанка — кралицата. Но ти си по-красива, от която и да е кралица или принцеса в цяла Европа — прошепна той на Тори.

— Я изчезвай оттук, ирландски мошеник такъв. Не се опитвай да задяваш невестата ми — сгълча го добродушно Рийс, а Манион се ръкува с него и се отправи към група германски миньори, които надигаха халби с бира. — Не обръщай внимание на Майк. Той е добър приятел, Тори, и много те харесва.

— Малко се съмнявам в това, Рийс — прошепна Тори, докато семейство Уилтън — богати фермери от Аури — се приближаваха да поднесат поздравленията си.

Когато седнаха да се хранят, нервите на Тори бяха опънати до скъсване, а стомахът й се бе свил на кълбо. Тя побутваше парче розово телешко в чинията си. Рийс й подаде чаша искрящо златисто шампанско, сетне вдигна своята в нейна чест.

— За моята красива съпруга Виктория Дейвис.

Тъмносините му очи държаха синьо — зелените като в окови.

Тя вдигна чашата си и погледна хубавото му усмихнато лице през гъстите си златисти мигли.

— За твоята победа, мистър Дейвис — прошепна в отговор тя и пийна шампанско.

Вкусът му й се стори горчив като хинин. След обяда разтревоженият младоженец побърза да остане насаме с Лора Евърет.

— Колко ще продължи цялата тази работа, Лора? Тори е бяла като чаршаф и нервна като хваната натясно котка — рече Рийс, докато двамата гледаха как булката говори тихо с неколцина от по-възрастните приятели на родителите си. — Не е хапнала нищо и не мога да я накарам да изпие повече от няколко глътки шампанско.

Лора се усмихна спокойно.

— Може и да е по-добре, защото няма да заспи в ръцете ти прекалено рано. Ще накарам оркестъра да започне да свири отново, за да се заемеш с онези глупави сватбени танци. А, и не забравяй обещанието си към Кайли Лоринг. Тя е красиво дете. Докато танцуваш с нея, ще накарам Хеда да потанцува с горкия безутешен Чарлс. Тогава ще мога да изведа Тори през задната врата. Ти можеш да се измъкнеш дискретно от страничния изход и да дойдеш при нас, в каретата зад къщата.

— Ти си истинска сладурана и ако не бях женен, щях да ти направя някое неприлично предложение — каза Рийс и я целуна леко по бузата.

 

 

— Сигурен ли си, че никой няма да ни проследи? — Попита Тори, като погледна нервно през рамо към отдалечаващия се град, чийто светлини примигваха в здрача. — Някои от недодяланите ти приятели говореха за серенада.

Тя потрепери от страх при мисълта за предстоящата сцена, когато Рийс види спалнята. Не искаше унижението й бъде съчетано с група шумни виещи пияници около къщата.

— Не се притеснявай, любов. Дал съм строги нареждания. Никой няма да ни безпокои довечера. Ще бъдем сами. Готвачката, прислужниците и икономът няма да се качат горе до сутринта.

— Тогава как ще се…

Тя замълча, а бузите й пламнаха на студения есенен въздух.

— А, виждам, че си спомняш за последния път, когато развързах корсета ти. Този път ще бъде различно, Виктория. Обещавам, че няма да те натупам.

„Не давай обещание, което не можеш да изпълниш, Рийс“ — помисли си окаяно тя.

Спряха пред „Леговището на змея“ и конярят откара каретата с многозначителна усмивка на младежкото си лице.

— Бива ме за камериерка — подразни я Рийс и я вдигна на ръце пред вратата на извисяващата се крепост.

— Да, имаш доста опит в разсъбличането на жените, нали, Рийс?

Обзе я гняв от небрежната му забележка и реши да се възползва от него, за да заздрави положението си.

Рийс само се засмя, докато я носеше покрай каменните змейове на предните стълби.

— А така, сладурано, внимавай с воала.

Той се обърна настрани, за да промъкне надиплената й рокля и воал през отворената врата в пустия коридор. Парадният вход беше оставен отворен от някой слуга, който несъмнено щеше да отиде да я затвори, след като се качаха горе.

— Мисис Крейтън остави малко вино и лека вечеря в задната гостна… или ще ви изпратим храна по-късно, ако желаете.

Той я сложи да стъпи на пода под бляскавия разкош на стотиците пречупващи светлината призми на полилея.

Тори се чувстваше като осъдена на смърт пред бесилката. Защо да отлага неизбежното? Вече бе хвърлила предизвикателството, когато обзаведе господарския апартамент. Нищо друго не й оставаше, освен да понесе последствията.

— Първо по-добре виж моята малка изненада. После може би ще имаш нужда от едно питие — каза тя с повече предизвикателство, отколкото чувстваше всъщност.

Рийс протегна ръце към нея с озадачена усмивка, за да я пренесе по стълбите. Тя поклати глава и отстъпи крачка назад, а той й се присмя:

— Не се страхуваш от мен, нали, мисис Дейвис?

— Не! Не — извика Тори. — Не, мистър Дейвис.

С тези думи тя повдигна кокетно широката си копринена пола и тръгна към витото стълбище.

— „Ела насам, Макдъф!“ — каза с елегантен жест Рийс.

Тори чу познатата фраза на Шекспир, вцепени се за миг, после попита:

— Нещо, научено от мис Голдсток ли?

— „Макбет“, пето действие, осма сцена — отговори безучастно той и тръгна след нея.

Как може още да ревнува от Флавия? Но той бе очаквал, че ще е нервна в деня на сватбата. Всъщност внимателно бе обмислил всичко за първата им брачна нощ.

Лора го бе предупредила за крехката чувствителност на добродетелната млада дама, възпитана от каноните на превзетата ръка на Хеда Лотън от Нова Англия. Ще намали светлината, за да отстъпи пред девическата й скромност, и ще извърши всичко много бавно. Отначало няма да има нищо необичайно или непривично. С течение на времето Тори ще прояви страстта си и ще се събуди. Рийс беше комарджия и търпелив, когато обстоятелствата изискваха това. Виктория беше девствена и той щеше да я пази като зеницата на окото си.

Гледаше как дългите й букли златиста коса подскачат под воала, докато се изкачваше по стълбите. Съпругата му беше царствена като принцеса, но разярена като попарена котка. Отново го налегнаха съмнения за принудителния им брак. Рийс ги отхвърли решително, като си вдъхна увереност, че е далеч по-подходящ за нея, отколкото Чарлс Евърет или някой мухльо, когото родителите й биха избрали.

Щом стигнаха до спалнята, смелостта на Тори започна да й изневерява. Топлият дъх на Рийс на врата й, докато махаше воала й и леко я целуваше по тила, я наелектризира да пристъпи към действие. Трябва да му покаже стаята, преди да продължи със съблазняването. Тори натисна дръжката и отвори тежката орехова врата.

Без дори да погледне вътре, Рийс я взе на ръце и влезе. Тори изпищя от изненада и започна да рита безуспешно, но той отиде в средата на стаята, без да я пуска. Тя усети как цялото му тяло се напрегна, когато се огледа, но изражението на лицето му остана непроницаемо, лишено от всякакво видимо чувство. Независимо от това, той я пусна леко да стъпи на земята и тя усети как гневът се насъбира в него. Той я притисна до широките си гърди и я хвана здраво за тънката талия.

После поклати глава изумен:

— Специалната ти изненада за мен?

Той махна с ръка край себе си.

— Много изобретателно, Тори. Много по-изобретателно, отколкото мило. Дори Джинджър не би сложила тези боклуци в бордея си, знаеш ли?

— Опитът ми с бордеите е доста по-ограничен от твоя и се наложи да импровизирам — отговори язвително Тори.

— Значи така виждаш брака ни? Ще бъдеш проститутка за безценното си семейство? За пари? Е, мила, наистина взимаш скъпо. Ако доживея до седемдесетте, ще ми струва около хилядарка всеки път, когато те имам.

Тя го зашлеви през лицето инстинктивно, стъписана от грубостта му:

— Как се осмеляваш…

— Много ще се осмеля, скъпа Тори. Ще те накарам да ми се молиш…

Тогава я пусна и я остави да трепери от страх.

— Това е неуместна шега, Рийс. Ти не ме искаш тук. Тя посочи към опасаното с мъниста легло. — Ти искаш стопанка на дома си, украшение, нещо, с което да се хвалиш пред новите си делови съдружници.

Сега на неговото лице се появи ново изражение — бавната, убийствена усмивка на хищник.

— Нищо подобно, скъпа. Искам те там и то веднага. Ако този декор отразява колко омърсена се чувстваш след женитбата си с мен, ти ще трябва да изиграеш ролята си — тази на омърсена гълъбица. Ти ще си курвата, а аз — развратникът.

Той съблече сакото си и го метна върху подигравателно надничащия Пан. Сетне разкопча тежките рубинени копчета на ръкавелите и брокатената си жилетка, отметна я от раменете си и я хвърли върху сакото. Копринената му вратовръзка се приземи на пода, след като махна рубинената й игла. Разкопча копчетата на ризата си, като разголи косматите си гърди, сетне хвърли върху тигровата кожа на пода цяла шепа скъпоценности. Ярките рубини отскочиха като сърдити искри. Тори излезе от вцепенението си. Буца от страх заседна в гърлото й, защото знаеше, че е безполезно да се моли. Тя се втурна към вратата, но Рийс я настигна с три крачки, точно когато се спъна върху отпусната тигрова лапа. Рийс я притисна към голите си гърди и я заведе до леглото, където я хвърли през блещукащите мъниста върху купчината кадифени възглавници.

— Сега ще ги изцапаме — рече грубо той, после сви рамене и продължи да сваля дрехите си една по една.

Тори чувстваше как копринената му риза, обувки и чорапи падат на пода. Той седна на ръба на леглото и дръпна завесата от мъниста, за да види по-добре коравосърдечната кучка, за която се бе оженил. Девствената му съпруга със затворени очи и лице, извърнато от него, лежеше готова да се „подчини“ на зверско изнасилване. Той виждаше как под гъстите й златисти мигли напират сълзи, но се държеше, за да не се разплаче пред него. „Не пада духом — Бостънски брамин докрай“ — помисли си Рийс.

— Лампите бяха запалени, когато влязохме. Колко хора видяха този малък бордей. Тори? Да ги разведем ли из къщата?

Изведнъж очите й се отвориха широко.

— Никой не е видял нищо, освен двамата работници от Денвър! Те си заминаха. Дори мулетарите, които докараха обзавеждането, не са разопаковали нищо.

Рийс се усмихна зловещо.

— Наистина се притесняваш от скандал за тези мебели, след като се унижи да се ожениш за мен. Чудесата нямат край, а Тори? — укори я цинично той.

— Ти ще правиш каквото си искаш. Винаги си го правил, мистър Дейвис. Омръзна ми да съм мишката в котешките ти лапи — каза с отвращение тя и усети как леглото се тресе от сподавения му смях.

— Значи — каза той, като проследи с ръка очертанията на гърлото и извивките на гърдите й, — ти мислиш, че ще се нахвърля отгоре ти и брутално ще те обладая, мисис Дейвис, а ти само ще затвориш очи и ще си мислиш за Англия или за каквото мислят разглезените малки девственици в Америка.

Той протегна ръка и разхлаби перлената диадема и воала й, върху който бе седнала. Той я отмести и го махна, сетне го хвърли и той се приземи като паяжина в краката на голямото легло.

— Винаги съм харесвал косата ти. Тори, знаеш ли това? Толкова е мека и уханна — като листчетата на цветята на лунна светлина — зашептя Рийс, докато махаше фибите от къдриците й и ги разпускаше върху възглавницата.

Той прокара пръсти през лъскавата й коса, като разтриваше чувствителната й глава. После я освободи от тежките гребени на прическата. Допирът му беше нежен, но думите — язвителни.

— Казах, че ще те накарам да ми се молиш. Нямах предвид, че ще те изнасиля или бия. Исках да кажа, че ще те любя… докато извикаш, че искаш още.

Тя разтърси глава, за да отрече яростно това, но пръстите му задържаха главата й и бавно наведе устни към нейните. Държеше я здраво с една ръка, а устните му леко докосваха слепоочията и бузите й. Възбуждащият му език близна гушата й и прокара следа по треперещите й устни.

— Виждам, че си спомняш — прошепна той, когато тя отвори уста да извика.

Сетне езикът му проникна крадешком зад устните — изгарящо кадифе, което затанцува и се преплете с нейния, после се плъзна между малките й, бели зъби и ги разтвори.

Рийс повдигна и погледна изпитателно зачервеното й лице, оградено от разрошената светло златиста коса. Прокле на ум нежната й, неповторима красота. Същевременно се опияняваше от нея, тъй като му принадлежеше. Той протегна ръка към единия от тънките й глезени, заровен под надипления водопад от коприна и дантела. Тя ритна инстинктивно, но голямата му ръка с лекота обви фините кокалчета и Тори притихна.

Рийс свали сатенената й пантофка, сетне направи същото с другия крак. После се спря, като че ли се колебаеше.

— Дали да те съблека отвътре навън… или да започна с роклята?

Той плъзна търсеща ръка нагоре по облечения й с коприна крак и погали прасеца й.

— Ти си презрян, груб, вулгарен, отвратителен…

Тя търсеше още обидни думи, а той отново я дръпна да седне на леглото.

Разкопча всички копчета на гърба й, но наистина беше добра камериерка, както се бе похвалил. Сръчните му ръце на комарджия, чиито пръсти можеха да раздават карти по-бързо, отколкото погледът би могъл да проследи, разкопчаваха копчета със същата скорост. Той я погали по гърба през корсета, сетне бързо развърза връзките му.

Тори усети хладния въздух по гърба си и се изплаши. Скоро щеше да я съблече напълно! Опита се да го отблъсне, но той бързо свали роклята от раменете й, възпрепятствайки движенията на ръцете й, и оголи гърдите й. Развързаният корсет се свлече бавно надолу и дантелената долна ризка разкри всичко.

„Е, почти всичко“ — поправи се наум Рийс, докато галеше едната от щръкналите напред коралови пъпки, сетне другата. Тори не можа да сподави леката въздишка на изумление, която се изтръгна неволно от устата й. Той обви в шепи малките й, съвършени гърди и ги стисна нежно.

Тя затаи дъх от грубата интимност и се вцепени. Рийс вдигна ръката й, погали пулсиращата й китка и разкопча белите, облечени в коприна копчета. След като направи същото с другата китка, той смъкна ръкавите от ръцете й с един лек замах. Тя вдигна инстинктивно ръце да закрие гърдите си.

Тори обви ръце около себе си, а Рийс я бутна да легне и се наведе над лицето й. Тя се омота безнадеждно в полите си и започна да рита и да издава еднакво безрезултатни сподавени викове. Рийс започна да развързва връзките на фустите й и да маха корсета.

— Толкова си слаба, че това глупаво нещо не ти трябва — рече той, махна банелите и дантелените подплънки и ги хвърли на пода.

Завесата от мъниста изтрака одобрително. Тори извърна глава, изкашля се и му се сопна:

— Всички дами носят корсети!

Той отново я сложи да легне по гръб и се усмихна студено:

— Е, проститутките не носят и отсега нататък и ти няма да носиш. Аз съм единственият мъж, който ще те докосва, Тори… завинаги.

За да подкрепи твърдението си, Рийс погали нежно ръцете й, сетне продължи към гърдите й. Тя изстена, когато сръчните му пръсти докоснаха едното от коравите й зърна, щръкнало сластолюбиво между ръцете му.

Тори го погледна в очите. Те бяха потъмнели от страст, а устните — здраво стиснати. Сега вече не беше немирният чаровник или съблазняващият ухажор, а ледено сърдит и същевременно похотливо възбуден. Възнамеряваше да отнеме девствеността й не по начина, по който един джентълмен би го направил с невестата си, а както мъж обладава проститутка — така, както несъмнено е обладавал онази ужасна Голдсток. Тори преглътна, за да събере смелост пред грубия му поглед, и прошепна:

— Моля те, не така… недей…

— Недей какво, Тори? Да се откажа от правата си на съпруг ли? Ти знаеше, когато се съгласи да се омъжиш за мен, че съпругата трябва да позволява на съпруга си да прави любов с нея. Дори Хеда би трябвало да ти е казала това — добави презрително той.

— Да, каза ми… но не така, не ядосано…

— И ти искаш да уважавам нежните ти чувства, след като нагласи този декор?

Той протегна ръка назад и завесата от мъниста отново изтрака.

— Ти изясни много добре чувствата си към мен, Тори… или поне такива, каквито мислиш, че са. Може би ще успея да ти докажа, че грешиш — добави загадъчно той.

С тези думи Рийс протегна ръка към увитите около кръста й рокля и фусти, смъкна цялата пухкава купчина надолу по бедрата и краката й и ги метна върху кацналия на задната табла на леглото Купидон.

— Никой, освен мен не трябва да гледа — заяви той с лека усмивка, но очите му останаха студени, докато разглеждаше слабото й, почти голо тяло.

Тори лежеше със затаен дъх, само по копринени чорапи, дантелени дълги гащи и долна ризка.

— Беше по-добре в реката, когато платът беше мокър и прилепваше към тялото ти. Но тогава ти беше студено… пък и сега трепериш, любов. Пак ли ти е студено? — Попита той с подигравателна загриженост. — Нека да те стопля. Уверявам те, че съм горещ като пещ.

Рийс легна до нея и я притисна до себе си с една ръка. Другата беше свободна да се движи по тялото й. Ръцете на Тори бяха притиснати между телата им и натискаха коравите му гърди. Той не преувеличаваше — кожата му гореше и топлината се предаваше на нея. Тя затвори очи и потъна в ужасяващи нови усещания. Споменаването на онзи ден при реката събуди най-различни спомени за това, как двамата — почти голи — се бяха вкопчили един в друг, без дъх, както сега.

Но сега лежаха в легло и той я докосваше с ръце и устни там, където никой не я бе докосвал досега. Гърдите я заболяха, а сърцето й затуптя учестено. Твърдите бедра на Рийс се търкаха съблазнително в долната част на тялото й, докато държеше хълбоците й с широката си ръка. Устните му прокараха влажна диря от целувки от ухото й, до шията, сетне бавно докоснаха клепките, носа и устните й. О, да, тя си спомни на какво е способен с устните си, точно когато се наведе към нейните и нежно и търпеливо ги загриза със зъби. Тя започна да се съпротивлява, когато ръката му се плъзна по бедрата й и се провря между телата им, докато намери гърдите й и ги погали.

Тори изви инстинктивно гръб, когато Рийс започна да я милва и едновременно с това разтвори устни. Той се спусна с бързи, резки набези, сетне се отдръпна и пак връхлетя, докато тя почти изпадна в несвяст. Преди да разбере какво прави, той легна отгоре и я притисна към мекия дюшек с тялото си. Започна да я целува страстно, после по-бавно.

Из тялото й се разля отпадналост, а той продължи да я целува, без да прави нищо повече, освен да използва убедителните си устни. Тя усещаше равномерното барабанене на сърцето му и главозамайваща топлина из тялото си. Той се държеше предимно на лакти, за да не я смачка. Докосването му беше интимно, приятно, почти успокояващо — не дивашкото нахвърляне, от което отначало се бе страхувала. Накрая той промълви нежно пред устните й:

— Прегърни ме, Тори.

И поднови зашеметяващите си целувки.

Тя се учуди на себе си, че му се подчини и почувства как коравите мускули на гърба му се свиха, когато той отново се отпусна върху нея.

Бавно, изключително бавно, лявото му коляно си проправяше път между краката й, като ги разтваряше. Сетне една от немирните му ръце се плъзна нагоре по бедрото й и погали хълмчето от копринени къдрици между краката й. Усети, че тя се скова за миг, после, когато я обви в шепа и задържа неподвижно ръката си там, тя отново се предаде на целувките му. Той плъзна ръка по-надолу и започна да я гали през коприненото бельо, докато тя раздвижи неволно крака.

Заболя я. Напрежението в гърдите й сега слезе по-надолу — от стомаха към онова срамно място, където Рийс правеше някаква смайваща, невероятна магия. Приятно й беше, макар да я болеше. От гърлото й се изтръгна стенание, което отекна по устните му.

Той бавно отлепи устни от нейните и ги придвижи по-надолу, докато докоснаха втвърдените й и горещи зърна на гърдите. Той захапа нежно коравото връхче със зъби и го подразни през тънката коприна. Тори изви гръб, докато Рийс се движеше ту към едното, ту към другото, като непрекъснато гризеше и смучеше. Сетне вдигна глава и се подпря на ръце.

— Сега си влажна отвсякъде — почти както в реката.

Усмивката, която не стигаше до очите му, пробягна по устните му, когато се отмести от нея и стана от леглото. Изправи се и започна да разкопчава панталона си. Със замъглено от желание съзнание, Тори беше слисана от изящния начин, по който бе събудил сетивата й. Думите му нямаха никакво значение, само излъчването му на топлина. Тя гледаше като хипнотизирана, докато той свали и последната си дреха зад сенчестия блясък на мънистата.

Рийс разтвори завесата, сложи голото си коляно на леглото и Тори най-сетне се съвзе от вцепенението. Лора й бе казала за „онова нещо“, но не и колко е голямо! Тори инстинктивно стисна крака и покри с ръце отверстието между тях. Тогава разбра какво й бе казал — там беше влажно! Коприненото бельо лепнеше по тялото й. Тя ахна и погледна влажните си от устните му гърди. Малките, стегнати розови връхчета стърчаха през долната ризка, като че ли беше невидима. Опита се да си спомни деликатната част от обясненията на Лора. Не си спомняше нищо друго, освен собствения си срам от безпътното си държание.

Рийс се усмихна.

— Боли те, нали, Тори, любов? Сега знаеш малко как се чувствах през последните месеци. Но ще бъда внимателен. Ще направя болката ти поносима.

Тя се опита да се отдръпне ужасена, но той бързо я хвана и развърза панделката на ризката й. Връзките на дългите долни гащи се предадоха още по-лесно. Той ги смъкна по бедрата й с опитна лекота, после я прегърна и съблече ризката й. Тя не се съпротивляваше. Ефирното й като паяжина бельо не криеше много, а влажните места бяха присъдата на изменчивото й тяло.

„Ще те накарам да ми се молиш.“ Думите му проблеснаха в съзнанието й. Започна да разбира какво бе имал предвид.