Кендис Макарти
Господарката на моретата (11)

Глава 11

— Да се омъжиш за него? Да не си полудяла? — възкликна Джон Рийвз. — Не можеш да се омъжиш за този човек! — Той прокара пръсти през прошарената си коса, докато краищата й щръкнаха като бодли на таралеж, и започна да крачи бавно из каютата на Бес.

— Той смята, че няма друг начин — каза Бес. За пръв път в живота си тя се почувства абсолютно спокойна. — Бракът с капитана ще ме накара да се чувствам по-сигурна. — Тя отмести очи от изпитателния поглед на Рийвз. Съзнаваше, че при мисълта да се омъжи за Сет Гарет се бе изчервила.

— Можеш да се омъжиш за мен — изрече Рийвз тихо.

Тонът му не я успокои. Очите на Бес заблестяха.

— О, Джон, това е толкова мило. Оценявам твоето предложение наистина, но…

Наистина ли? — Изглеждаше развълнуван.

Тя се съмняваше, че би могъл да я разбере в това състояние.

— Смяташ, че като твоя съпруга ще бъда защитена от екипажа на Гарет?

Пламналата в него болка премина за миг през лицето му.

— Предполагам, че си права.

— Знаеш, че съм права — усмивката й беше доброжелателна. — По този начин ще решим проблема, поне за момента. Веднага щом пристигнем в Калифорния, бракът ще бъде анулиран.

Рийвз смръщи вежди удивен.

— Той ли каза, че ще го анулирате?

Бес кимна. Надяваше се да не усети съмненията и страха, които все повече я обхващаха.

— Толкова голямо доверие ли имаш на този човек?

Бес преглътна, преди да отговори.

— Не знам. Имам ли друг избор? — Трябваше или да се омъжи за Сет Гарет, или да я свалят от кораба в някоя непозната, може би враждебна страна. Тя не беше разказала на Рийвз за заплахите на Сет. Това би го вбесило. Щеше да се опита да влезе в спор с капитана. След това вероятно двамата с Рийвз щяха да бъдат свалени от „Господарката на Моретата“.

— Не се омъжвай за него.

Тя вдигна вежди в отговор на неговата категоричност!

— Виждаш ли тази подутина на бузата ми? — Тя посочи ожуленото място в дясната част на лицето си. — Как можеш да виждаш ясно това и в същото време да ми обещаваш, че ще съм в безопасност? — Бес въздъхна. — Джон, не мога повече да стоя тук, затворена през цялото време в тази каюта. Искам да ходя свободно, където пожелая. — Замълча, преди да продължи: — Сет ме увери, че като негова съпруга ще мога да правя това. — Без да пророни дума, Рийвз се втренчи в нея. Изражението му издаваше гняв и болка. — Джон? — Тя се нуждаеше от него в този момент. Не знаеше как би се оправила, ако Джон Рийвз не беше до нея в мига, в който изпитваше толкова голяма нужда от приятел.

Той разтресе глава, като че ли да се отърси от мрачното си настроение. Усмихна се пресилено.

— Съжалявам — каза Джон с дрезгав глас. — Разбира се, че си права. Просто не мога да се освободя от усещането, че Гарет има и други причини да ти предложи брак. Нещо различно от това, което изтъква пред теб. — Бес трябваше мълчаливо да се съгласи с този аргумент. — Много бих искал това да бъда аз — каза той. — Бракът с мен ще ти даде сигурност. Още се питам…

— Защо, Джон Рийвз? Колко хубаво е, че ми казваш това!

Той поруменя.

— Да, добре… Трябва да сляза, за да проверя в какво състояние е стоката ни — излезе веднага от кабината, сякаш нямаше търпение да се махне.

Бес всъщност беше изнервена от положението, в което се бе озовала. Брак със Сет! Някога най-голямото й желание бе да се омъжи за Сет, но това беше преди той да замине, т.е., преди да разбере неговата истинска същност.

„Успокой се. Нещата няма да се променят кой знае колко, след като се омъжиш — проговори някакъв вътрешен глас. — Ще продължаваш да бъдеш в своята каюта, а той ще си остане в капитанския апартамент отсреща…“

Бес се поуспокои. Това беше вярно. Защо трябваше да се притеснява? Докато не започне да се консумира, бракът можеше да се разтрогне без проблем. Разковничето беше в това да не позволи на Сет да я докосне — да пренебрегне физическото привличане, което съществуваше между тях, и да го държи на дистанция.

Докато Сет не узнаеше за нейното положение в Е. Меткалф Къмпани…

Сет бе заминал за Пернамбуко, за да подготви сватбата им. Скоро щеше да се върне и да доведе със себе си мисионера, човека, който трябваше да извърши сватбената церемония. Дали този Джордж Данън щеше да се съгласи да ги ожени, без да задава въпроси? Тя не знаеше почти нищо за законите на брака, но се досещаше, че трябва да получат разрешително по пощата. Дали това важеше тук, в Бразилия? Дали този човек щеше да приеме необичайните условия в този брак и да извърши церемонията? Или щеше да откаже да ги венчае, докато не представят разрешителното? Каква ирония на съдбата. Трябваше да се омъжи за Сет сега, набързо, и то при толкова необичайни обстоятелства!

Бес разгледа дрехите си. Бяха предимно в мъжки стил. Въобще не приличаше на бъдеща младоженка. Сет беше казал, че ще разиграват пиеса и е важно всеки на кораба да повярва, че са влюбени. Една щастлива младоженка би трябвало да изглежда възможно най-добре в очите на своя избраник. Ризата и панталоните нямаше да свършат работа за сватбената церемония. При мисълта за това Бес се сети за роклята, която Рийвз беше изровил от стоките в товарното отделение.

За миг изпита някаква тревога. Беше ли съобщил Конрад за обикновената, но все пак красива рокля? Тя си я представи смачкана на топка вътре в сандъка, докосвана от ръцете на пошлия моряк.

Бес изтича до сандъка и вдигна рязко капака. Не го беше отваряла от времето на срещата си с Джеф Конрад, но някой друг беше правил това и тя подозираше, че е бил Рийвз. Или стюардът на Сет, младият Марк Хок, който беше брат на човек от другия екипаж.

Всички дрехи бяха сгънати и подредени старателно. Синята рокля на Бес беше най-отгоре и тя внимателно я взе в ръце, така че диплите паднаха свободно. Огледа я критично и установи със задоволство, че като се изключи факта, че бе малко измачкана, роклята изглеждаше напълно приемлива. Вече я беше оправила и зашила всички копчета, които веднъж скъса, без да иска, когато я събличаше. Ако можеше да я окачи някъде преди церемонията, тежестта на диплите щеше да изглади ръбчетата. Свали фенера и на негово място закачи роклята.

Докато оглеждаше роклята, Бес усети как изгаря от нетърпение да облече отново женски дрехи и да си направи друга, не чак толкова строга прическа. Искаше да прилича на жена, а не на младеж с момичешки вид. Помисли си с носталгия за ароматните бани, които често си беше правила у дома. Завладя я желанието и сега да се изкъпе по този начин.

„Господарката на Моретата“ беше на пристана. Дали не можеше някой да уреди да й приготвят баня? Истинска баня с прясна вода, а не със солена морска вода.

Бес реши да се обърне за помощ към Джеймз Кели. Тя е бъдещата съпруга на Сет. Сигурно можеха да задоволят това нейно желание. Беше най-малкото, което можеха да направят, след като не й разрешаваха да слезе на брега, като всички останали.

Прекрачи прага на каютата си, за да потърси първия помощник-капитан. Не се притесняваше за безопасността си. Джеф Конрад временно не беше на борда. Замина за Пернамбуко заедно със Сет и останалия екипаж, без дежурните. Не очакваше да срещне някого, който да я притесни. Отиде до стълбата и се качи на горната палуба, уверена, че там ще намери Джеймз Кели.

Веднага щом се качи горе, почувства изгарящата жега на тропическия климат. Беше толкова горещо, че си помисли, че ако бризът откъм брега не раздвижваше леко въздуха, сигурно щеше да се задуши. За миг, докато се бореше с жегата, Бес забрави мисълта за първия помощник-капитан. Тя сграбчи ризата си и я задърпа за яката, за да освободи врата си.

Огледа палубата, но никъде не видя Джеймз Кели. Или беше в корабната кухня, или във форпика, където спеше с останалия екипаж, откакто напуснаха пристанището в Уилмингтън. Може би и той беше слязъл на брега, но Бес не мислеше, че Сет би освободил всички офицери.

— Мис Меткалф — обади се един мъжки глас иззад гърба й. — Мога ли да ви помогна с нещо?

Бес подскочи от уплаха.

О, мистър Хок! Нали сте вие, Марк?

Шестнадесетгодишният стюард грейна доволен.

— Да, госпожице, аз съм.

— Търся господин Кели. Мислех, че е някъде по главната палуба, но…

— Той е в корабната кухня, госпожице. Помага на готвача да прибере пресните провизии. Мога ли да ви помогна с нещо?

Бес поруменя. Изведнъж се притесни от молбата, която щеше да отправи.

— Капитанът… слезе на брега, да… — Тя млъкна, защото не знаеше дали трябва да споменава за сватбата.

— Да, госпожице — намеси се Марк. — Чух. Поздравявам ви, госпожице. Капитанът има голям късмет.

— Благодаря — направи кратка пауза, преди да продължи. — Марк, бих искала да се изкъпя. Мислиш ли, че ще е много трудно? Искам истинска баня с прясна вода.

— Не е никакъв проблем да се направи това за съпругата на капитана. Веднага щом водата е готова, ще я изпратят в каютата ви.

Тя кимна и се замисли дали да изчака долу.

— Няма проблем да изчакате горе, госпожице — каза Марк, прекъсвайки точно на време мислите й. — На борда няма никой, който би могъл да обезпокои една дама.

Тя се усмихна с облекчение и му каза, че ще изчака горе. Докато чакаше Марк да се върне, разглеждаше брега и си мислеше колко хубаво би било да посети чуждия град. От това разстояние не се виждаше нищо друго, освен покриви и пясъчни брегове, но местността бе красива.

Тя премина по главната палуба, измервайки с око дължината и ширината на „Господарката на Моретата“. Беше виждала кораба много пъти още отдавна, когато негов капитан беше Джоуел Джонсън, но досега не се бе качвала на борда му. Зад нея беше кърмовата част. „На това място — помисли тя — Сет прекарва повечето от времето си.“

Погледът й проследи една от високите мачти, тази, която стоеше в средата, и която, според господин Кели, се наричаше гротмачта. Бес беше научила, че другите две мачти са бизанмачтата отпред и бизанмачтата отзад. Както и да ги наричат, помисли Бес, те напомнят високи прави стволове на дървета, по които са опънати платна, а рейте на мачтите приличаха на клони.

Небето беше яркосиньо. Само няколко пухкави облака се бяха скупчили в далечината. Бризът, който беше доловила по-рано, беше приятен, но недостатъчно силен, за да раздвижи въздуха и да премахне влагата. Усещаше я по ризата и панталоните си и изгаряше от желание да ги свали, за да се разхлади.

Половин час по-късно Бес стоеше до калаената вана, която някой от екипажа беше занесъл в каютата й. Водата беше топла и тя нямаше търпение да свали потта и мръсотията от себе си и отново да облече нещо наистина женствено.

Като разгледа калаената вана, Бес си спомни за живота си в Уилмингтън и се натъжи за отминалите щастливи дни там. Свали дрехите си и си припомни дългите, спокойни вани, които си правеше в имението на Меткалф. Сети се за прислужницата си Мери, която миеше и решеше косата й. Мери беше напуснала преди години, след като чичо й Едуард се разболя за първи път. Зачуди се какво ли прави Мери сега. Надяваше се, че слугинята се чувства добре на новата си служба, където и да е това.

Ваната стигаше едва до бедрата й. Когато Бес влезе вътре, установи, че единствената поза, в която можеше да се разположи, бе да опре колене в гърдите си. Въпреки че не беше толкова приятно, както в нейната вана в имението, тя беше благодарна, че я има и че грижовните членове на екипажа я бяха приготвили.

Бес погледна надолу към голото си тяло и видя промените, които бяха настъпили, след като роди детето. Очите й се напълниха със сълзи, като се сети как гърдите й се издуваха и стомахът й нарастваше, докато бебето растеше вътре в нея.

Повече нямаше тялото на момиче. Бедрата й бяха по-закръглени от преди. Следите, които останаха от нарастващия плод, бяха малки, почти незабележими, но тя ги забеляза — ей там, от долната страна на гърдите й, както и тънките като нишки резки по корема й.

Реши да не се излежава във ваната, както правеше обикновено у дома, а просто да се наслади петнадесетина минути във водата. След това излезе от ваната, попи водата от себе си с една груба хавлиена кърпа и се наведе над ваната, за да измие косата си. Докато попиваше косата си с кърпата, се усмихна, защото се сети за Хок, който се извиняваше, че кърпите, които й предлагал, били доста груби. Като че ли за нея имаше някакво значение колко меки са кърпите.

Реши да остави косата си да изсъхне естествено. Облече шимизета от мек памук и фуста и седна на един стол да разреше заплетените кичури на мократа си руса коса. Отгоре облече синята рокля.

Дали Сет щеше да се изненада, като я види с рокля? Дали щеше да се ядоса, или щеше да бъде доволен, че тя се интересува как изглежда за сватбата? Фарс или не, сватбата трябваше да изглежда истинска. Екипажът трябваше да повярва, че тя и Сет са влюбени… че са щастливо свързани един с друг за цял живот.

Само да беше истинска тази сватба. Само последните пет години да не бяха изминали и Сет никога да не беше заминавал…

Бес все още не можеше да повярва, че ще се омъжи за Сет. Дали всичко това не беше сън?

Но почукването, което отекна на вратата на каютата късно следобед, красноречиво й показа, че сватбата, която предстоеше, беше напълно истинска. Както беше истински и човекът, който влезе в каютата в отговор на поканата на Бес.

Очите му заблестяха от задоволство, когато забеляза с какво е облечена.

— Рокля? Много ти отива.

Тя поруменя.

— Благодаря. Рийвз я намери сред стоките в трюма.

Сет погледна надолу към ръцете си и Бес чак тогава забеляза, че носи някакъв пакет.

— В такъв случай сигурно няма да имаш нужда от това — каза той, без да успее да прикрие нотката на разочарование в гласа си. — Купих ти рокля. — Тя беше прекрасна в този си вид, но той искаше да й даде нещо специално и наистина се затрудни да намери в Пернамбуко подходяща рокля. Каква полза имаше обаче от подаръка изненада, от който никой не се нуждае?

Любопитството на Бес се възбуди. Той й беше купил рокля! Неговата загриженост я притесняваше точно толкова, колкото й доставяше удоволствие. Каква ли рокля й беше избрал Сет?

— Може ли да я видя?

Беше се втренчил в пакета, преди да срещне погледа й. Тя усети учестения ритъм на сърцето му, когато той й кимна и й подаде пакета. Бес го пое и внимателно го занесе на масата, на която обикновено се хранеше.

Пакетът беше фабрично запечатан. Постави го на масата и внимателно го разпечата.

— О, Сет… — Бес затаи дъх, смаяна от това, което виждаше. Роклята представляваше прекрасно творение от жълта тафта, украсена с панделки, дантела и нежни сатенени цветя.

— Тя е, тя е… просто нямам думи!

— Когато я облечеш, може би ще намериш — каза той и Бес усети как лицето й пламва отново. — Харесва ли ти? — попита я той, като че ли не виждаше колко много й харесва.

Тя кимна.

— Красива е. Мога ли да я пробвам?

— Разбира се. — Той се обърна с гръб към нея, така че да може да съблече синята рокля и да облече на нейно място жълтата.

— Бих искала да излезеш — сърцето й заби лудо, когато спря поглед върху Сет, върху тъмните косъмчета, които се подаваха под бялата яка на ризата му… върху широкия му мускулест гръб. — Моля те.

Той се обърна с лице към нея и я погледна изпитателно, преди да й кимне.

— Ще чакам отвън.

Заопипва непохватно роклята, с която беше облечена, и най-накрая успя да я разкопчае. Синята рокля се свлече на пода и Бес стъпи настрана, за да се измъкне от нея. Хвърли пренебрегнатата рокля на койката и се пресегна да вземе новата от жълта тафта.

Тъкмо се опитваше да нахлузи роклята през глава, когато изведнъж усети, че Сет е до нея и държи роклята.

— Позволи ми да ти помогна — каза той.

— Не съм ти разрешила да влизаш! — Едва си поемаше дъх. — Още не съм се облякла!

— Няма нищо, което да не съм виждал преди това — той се усмихна малко цинично.

Което си беше истина, помисли тя. Беше я виждал гола и беше докосвал всяка тръпнеща частица от нейното възбудено тяло. И въпреки това тя се подразни и се обърка, когато той понечи да й помогне да облече роклята.

Сет намести полата така, че тя се спусна свободно до земята. Корсетът трябваше да се пристегне на гърба. Захвана се да закопчава миниатюрните копченца и кожата на Бес запламтя от допира на ръцете му. Гърдите й се напрегнаха от спомена за последния път, когато я беше прегръщал… когато цялото й тяло бе оживяло от неговите ласки.

— Ето, че стана — каза той и Бес усети липсата на възбуждащото докосване.

Тя се изправи, така че да може хубаво да я огледа. Умишлено заоправя косата си, чудейки се дали не я беше разрошила при обличането.

— Как изглеждам?

— Наистина ли искаш да ти кажа колко си красива?

Не й стана приятно, че й задава този въпрос.

— Исках само да те подразня, Елизабет — каза той с нежен глас. — Изглеждаш… — сините му очи запламтяха — … много красива и много желана.

Бес преглътна едва. Гърлото й беше пресъхнало.

— Благодаря — каза тя — за комплимента и за роклята.

— Беше ми много приятно — Сет се усмихна искрено и топло.

Тя беше наясно, че между тях съществува голямо физическо привличане, и се опита да го преодолее. Новият му облик застрашаваше нейните планове. „Не се предавай на привличането — мислеше тя. — Ще загубиш страшно много.“

— Свещеникът чака — прекъсна мълчанието тя.

Сет кимна.

— А-а, да. — Сякаш бе омагьосан от вида й. Това й харесваше. Подаде й ръка. — Тръгваме ли?

Вместо отговор Бес положи ръка върху неговата и го остави да я поведе от каютата към стълбата за горната палуба.

Той обхвана с пръсти ръката й и я стисна окуражаващо.

— Дъхът му секва на човек, като види колко красива младоженка си, Елизабет! — прошепна той.

Почувства как гърлото й се стяга, когато му благодари отново.

С негова помощ Бес изкачи стълбата до най-горната палуба. Дочу гласове и се почувства неудобно от вероятността някой отдолу да й види глезените. Сет придържаше роклята й, така че да може да се изкачи по стълбата, без да се препъне. Когато се изкачи горе, видът на наредените на главната палуба мъже, които ги очакваха, я накара да се освободи от притеснението.

Джеймз Кели излезе напред, за да й помогне при последното стъпало.

— Мис Меткалф, изглеждате прекрасно — каза той.

Това мнение веднага беше подкрепено от целия екипаж на Сет.

— Благодаря, Джеймз. Господа. — Тя знаеше, че Сет също се беше изкачил и е до нея. Леко смръщи вежди, защото подсъзнателно усети някакво внезапно напрежение в жилавото тяло на Сет.

— Готова ли си? — нежно я попита Сет.

Тя се обърна към него.

— Не — усмихна му се насила и усети напрежение и в неговите устни.

Сет забеляза блясък от сълзи в очите й. Видя, че устните й треперят и се опита да прояви някакво разбиране. Неговата избраница не беше просто леко притеснена и това беше напълно обяснимо. В края на краищата тя беше наясно, че не се женят от любов, а защото необходимостта го налага. Как можеше да постъпи, след като знаеше истината? Искаше да бъдат заедно в леглото. Преди да завърши пътешествието, той щеше да спи с нея.

— Трябва да призная, че съм малко притеснена от всичко това.

Той докосна бузата й.

— Не бива. Само си помисли за свободата, която ще имаш на борда — той я поведе към релинга. — Ела. Свещеникът чака.

Бес се опита да види къде е свещеникът.

— Не мога да го видя.

— Той ни очаква на брега.

— На брега! Но ти каза…

— Знам какво съм казал, но реших друго. Аз и още няколко души от моя екипаж ще бъдем с теб. — Той повдигна един копринен кичур от косата й. Засмя се. — Мислех, че предпочиташ да се омъжиш на твърда почва.

— Толкова е вълнуващо, Сет — тя се засмя на свой ред. — Мислиш, че ме познаваш много добре.

Той стана сериозен и й отговори:

— Не. Въобще не смятам, че те познавам добре.

Бес бързо изтрезня от неговия отговор и разтърка голите си ръце.

Лодката се намираше до десния борд на кораба. В нея се намираха Марк Хок и още един моряк. Бес премери с очи разстоянието от релинга до малката лодка. Как щеше да се спусне долу?

— Мистър Кели — извика Сет.

Веднага първият и вторият помощник застанаха от двете страни на Бес, готови да я прехвърлят през релинга.

— Чакайте! — Тя се страхуваше. — Няма да ме подхвърлите, както направихте това с оня човек в Уилмингтън, нали?

Мъжете се разсмяха. Капитанът сякаш се смути.

— Надявам се, че няма — каза Сет, като преодоля объркването. — Нали, помощници? Няма да я подхвърлите през релинга?

Той сложи ръце на раменете й.

— Бес, обърни се. Така ще бъде по-лесно. Джеймз и Ричард ще те спуснат надолу през релинга. Когато стигнеш онова въже, искам да се хванеш здраво за него. — Той й показа спасителния пояс, който щеше да я пази да не потъне в морето.

— Аз ще сляза пръв — каза Сет. Прекрачи от другата страна и се хвана за въжето, като за по-сигурно се придържаше с крака към корпуса на кораба. — Сега е твой ред, Бес.

Тя доби известна смелост от това, което видя да прави, и кимна, че е готова. Сет нареди на двамата мъже да я повдигнат. Дъхът й секна, когато я вдигнаха високо, за да я прехвърлят от другата страна. Бяха я хванали за раменете и я стискаха здраво. Бес затвори очи, когато я провесиха над водата. Представи си, че пада в морето и се дави, повлечена от жълтата тафтена рокля.

След това усети как ръката на Сет обгръща талията й.

— Хвани се здраво за въжето, Бес — той стоеше зад нея, стиснал здраво въжето. Нямаше никаква опасност да се подхлъзне, дори когато премести ръка, за да обхване кръста й.

— Ще паднем! — извика тя.

Той се разсмя. Гласът му беше приятен и успокояващ.

— Глупости. Не тежиш повече от перце.

Прихвана я още по-здраво през кръста и тялото й прилепна плътно до неговото.

— Не ми ли вярваш?

— Имам ли избор?

Сет избухна в смях и каза:

— Малка проява на твоя предишен дух, така ли, Бес?

— Би ли ме свалил от това проклето въже и ме настани, ако обичаш, в онази ужасна лодка?

Той изцъка с език и й се скара:

— Бъди по-внимателна, мила. Нали не искаш екипажът да научи каква е истинската природа на твоя хаплив език?

— Умолявам те. Сет.

Той разбра, че наистина бе смъртно уплашена.

— Успокой се, но не се пускай. Обещавам ти, че след няколко мига ще си долу в пълна безопасност. — Когато продължи, говореше със строг тон. — Трябва да ме слушаш, да ми вярваш. — Направи пауза, преди да продължи отново: — Мислиш ли, че можеш да направиш това?

Тя кимна с много бързо и леко движение на главата, което му показа, че се страхува да помръдне.

— Добре — каза той успокояващо. — Когато ти кажа, искам да разхлабиш малко въжето. Бавно.

— Нали няма да ме оставиш да падна?

— Няма да те оставя — обеща той. — Никога няма да те оставя.

Как можеше да я накара да се отпусне? Трябваше да успее да я успокои, за да може да го слуша внимателно и да му се подчинява.

— Правил съм това хиляди пъти — каза й той с надеждата, че ще й вдъхне доверие.

— Така ли?

— Да.

Малко по-спокойна, Бес изпълняваше това, което й казваха. „Аз му имам доверие, че ще ме свали долу, без да пострадам.“

След като слезе в лодката, тя разбра, че разстоянието от малката лодка до релинга на кораба не беше толкова голямо, колкото й се бе сторило. Първоначалният страх й изглеждаше глупав сега. Като дете се беше катерила по високи дървета. Реши, че може би тъмната вода я бе изнервила.

Сет първо й помогна да седне, като намести полите на роклята й, така че да се чувства удобно, и след това даде команда на подчинените си. След няколко секунди при тях вече беше Джеймз Кели.

— Аз съм най-добрият — съобщи Джеймз със смях.

— Да, виждам — отвърна тя и се усмихна едва в отговор на явното му задоволство. Усмивката й се стопи, когато си помисли за Рийвз и за отказа му да дойде на брега и да присъства на сватбата. Беше предпочел да остане и да наглежда кораба с Ричард Райли. Сет беше дал на Рийвз една пушка, за да може да охранява не само кораба, но и стоката на него.

За нейна изненада хората не насочиха лодката към главното пристанище, а нагоре, като поддържаха голямо разстояние от брега. Минаваха на разстояние от корабите и останалите плавателни съдове, които бяха закотвени в пристанището. Бес недоумяваше защо постъпват така, но не попита. Надяваше се съвсем скоро сама да разбере каква е причината.

След около двадесетина минути непрекъснато гребане Сет вдигна ръка и каза на хората си:

— Тук. Слизаме тук.

Сет свали ботушите си и скочи във водата. Босите му крака разплискаха кристалночистата вода.

Бес смръщи вежди, когато Джеймз Кели направи същото. Дали не очакваха и от нея да си свали обувките?

Джеймз премина от нейната страна на лодката.

— Не е необходимо да се събуваш, Бес. Аз ще те пренеса — каза той.

— Сам ще я пренеса. Благодаря, Мистър Кели — думите на Сет прозвучаха с чувство за непоколебима власт.

Джеймз кимна и отстъпи.

Бес отправи поглед към протегнатите ръце на Сет и усети как дишането й се учести. Едва успя да си поеме дъх и да пророни:

— Не мога да разбера? Защо слизаме тук?

— От тук до брега има пясъчна преграда — отвърна Сет. — Ще трябва да прегазим останалото разстояние. Лодката няма да може да премине.

— О! — Бес се надигна, като се подпираше на рамото на бъдещия си съпруг, за да противостои на люлеенето на лодката. Плътта му под дланта й гореше. Мисълта, че той ще я носи, я накара да потръпне от очакване. Сет й се усмихна, за да я окуражи, и й каза:

— Ела насам — очите му блестяха. — Или може би те е страх?

Тя се изчерви.

— Не се страхувам от теб, Сет Гарет.

— Добре — той я пое със силните си ръце, а Джеймз Кели помогна да наместят полите й, така че да не се влачат в солената вода.

Тримата се отправиха към брега. След тях другите двама моряци газеха водата и дърпаха лодката към сушата.

Бес усещаше с цялото си същество силата на мускулестото тяло на Сет, когато той я понесе към пясъчния бряг. Усещаше всяко движение на мускулестите му бедра, докато газеше плитката вода. Чистият му мъжки аромат я тормозеше и пленяваше с някаква магическа сила. Беше прелъстена от близостта на Сет, от грубия смях, с който отвръщаше на казаното от Джеймз Кели. Искаше й се илюзията, че е щастлива бъдеща младоженка, която се жени за своя любим, да е самата действителност. Искаше да забрави миналото, защото нейният копнеж по Сет беше истински.

Бес затвори очи и се опита да създаде илюзията, да си представи, че сватбата и тяхното щастие бяха действителни, че тя и Сет са пет години по-млади и че се женеха, защото се обичаха.

Когато краката му стъпиха на сухия пясък, той я премести от едната в другата си ръка.

— Още малко и ще намеря подходящо място, за да те сваля на земята.

— Можете да ме свалите навсякъде, капитане — каза тя. Беше обезпокоена от внезапната промяна в чувствата си. Изпитваше необходимост да го постави на разстояние. Трябваше да се освободи от магията му.

— Много добре, мис Меткалф — каза той и внимателно я постави на земята. Изглежда, че всичко това го забавляваше.

Бес веднага се изправи. Усети как горещият пясък прониква в чехлите й и направи намусена гримаса. Предвид температурата, не беше обула чорапи и дребните песъчинки раздразниха петите и страните на босите й крака.

Бес се наведе, повдигна полите си и си свали обувките. Изправи се и се усмихна, защото се почувства по-добре. Усмивката й замръзна на място и изчезна внезапно. Хората на Сет искрено й се възхищаваха. Това си личеше по техните лица. Явно беше, че се наслаждават от гледката на босите й глезени и прасци.

Тя изгледа всеки един от тях, включително и Сет. Всички отместваха поглед от неудобство.

Сет се изкашля и каза:

— Продължаваме ли? — Посочи напред към пояса от дървета, който граничеше с пясъчната ивица. — Оттук, моля — каза той, хвана я за ръката и тръгна напред. Бес му позволи да й помага през пясъка към горичката.

Скоро, за добро или лошо, тя щеше да стане мисис Сет Гарет, съпруга на капитана на „Господарката на Моретата“. Дори и само с едно име, животът й щеше да се промени завинаги.

Бес почувства нервно напрежение в стомаха си и сякаш иглички преминаха по кожата й.

Защо трябваше да се притеснява?

Защото Сет беше завладяващо привлекателен и желан мъж. И защото не беше възможно да му отмъсти, дори и да желаеше това.